№ 260216 / 13.9.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 13.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…...Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 399 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-003137/30.09.2020г. на Началник РУ – Монтана към ОД МВР - Монтана е наложено на Л.Н.М. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление М. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 27.08.2020г. около 13:30 часа на път ІІІ – 102 при км 72 + 000, бил спрян за полицейска проверка от служители на ЗЖУ – гр.Монтана водача на л.а. „АУДИ 80” с рег. № М 19 17 ВР. Служителите на ЗЖУ гр.Монтана поискали съдействие от Началника на ПУ Г. Дамяново – В.М. тъй като водача представил поискани за проверка документи, които били не в оригинал, а ксерокопирани. В хода на полицейската проверка извършена от св.И.П.Т. xxx съвместно с В.М.В. – Началник Участък Г. Дамяново и колегата им св.К.И.Г., било установено, че водача М. не е заплатил в установения срок глоби с ФИШ както следва: 1 бр. Серия С № 146995, Серия Н № 148897, № 457945, № 716628. Установено е също, че лицето има не връчени 6 бр. НП.
За установеното св.Т. в присъствието на В.М.В. и св.Г. съставил АУАН № 3137/бл. №995024/27.08.2020г. описвайки посочените обстоятелства като нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. М. отразил възражения в АУАН посочвайки – „лъжа”. На базата на изготвения АУАН, Началник РУ – Монтана към ОДМВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.185 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие жалбоподателя М. поддържа жалбата си и твърди, че В.М.В. има лично отношение към него заради подавани писмени сигнали против В.М.В. от жалбоподателя. М. твърди, че е заплатил фишовете си при подмяна валидността на СУМПС и заявява, че не следва да носи отговорност за това, че НП не били му връчени.
Съдът изиска справка от Сектор ПП при ОД МВР Монтана, съгласно която посочените фишове са влезли в сила, като 3 бр. от посочените в АУАН и НП фишове са платени от М..
Настоящият съд след като обсъди непосредствено събраните доказателствата намира, че административнонаказващия орган /АНО/ е приложил не правилно закона – процесуален и материален.
Съгласно чл.190, ал.3 (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007г., доп., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) – „Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване”
Разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП не съдържа състав на административно нарушение, респ. не е основание за приложение на чл.185 от ЗДвП.
За случаите на управление моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, съществуваше правна възможност да се издадат заповеди за ППАМ съгласно чл.171, т.1, б.”д” и б.”к” от ЗДвП, но тези разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение на КС, ДВ, бр.26/2021г.
Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
В АНП неправилно като свидетел е участвал В.М.В., което е довело до допускане на съществено процесуално нарушение, имащо за последица ограничаване правото на защита на нарушителя М..
Съгласно чл.51. (1) Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. (2) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.) При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе незабавно с мотивиран писмен акт.
Спрямо В.М.В. са били налице условията на чл.51, ал.2 от ЗАНН – В.М.В. е бил длъжен да се отведе и да не бъде свидетел при съставяне на АУАН спрямо М., тъй като се намира в особени отношения с М., които пораждат основателни съмнения за неговото безпристрастие. По делото са налице писмени и гласни доказателства, а и настоящия съд непосредствено доби впечатления, че между В. и жалбоподателя М. са налице междуличностни отношения /особени отношения по смисъла на чл.51, ал.1, б.”в” от ЗАНН/, които във времето са влошени необратимо, пораждащи основателни съмнения за безпристрастието на В.М.В. спрямо жалбоподателя М.. Последният признава, а В. не отрича, че заради десетки сигнали на М. спрямо В. са били извършвани проверки на В., в т.ч. и от Военно-окръжна прокуратура гр.Плевен, като М. не един път е подавал сигнали против В., заради което са извършвани проверки на В.. През годините междуличностните отношения между В. и жалбоподателя М. са градирали до степен на непоносимост помежду им. Като се имат предвид не скритите лоши междуличностни отношения, В. е бил длъжен да се самоотведе, а не да бъде свидетел при съставяне на процесния АУАН. Законно издържано във времето занапред ще бъде по мнение на настоящия съд, при констатиране на административно нарушение от М., В. да не бъде участник в АНП, в т.ч. и като свидетел при съставяне на АУАН спрямо М..
АНО е бил длъжен съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН да констатира гореизложеното и да вземе мерки по отстраняване на В. от участие в АНП, като на практика е следвало да разпореди допълнителна проверка, в рамките на която да се състави нов АУАН, без участието на В.М.В.. На настоящия съд не е известно жалбоподателят М. съгласно чл.51, ал.3 от ЗАНН да е направил изричен писмен отвод спрямо В. в рамките на АНП, но съгласно чл.51, ал.2 от ЗАНН длъжностното лице В. е бил длъжен да се отведе.
Настоящия съдебен състав намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, подробно изложено по–горе, поради което НП следва да се отмени. Влошените междуличностни отношения между В. и жалбоподателя М., по разбиране на настоящия съд са се отразили на законосъобразното протичане на АНП и е допуснато ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП е и неправилното приложение на материалния закон, подробно визирано по–горе.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-003137/30.09.2020г. на Началник РУ - Монтана към ОД МВР - Монтана, с което на Л.Н.М. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: