М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 448/2016г.
на КРС – ІV н.с.
Районна прокуратура–К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия:
М.И.И., роден на ***г***,
***храна в „***“ АД - К., ***, ЕГН
********** ЗА ТОВА, ЧЕ:
I. за периода от 27.12.2013г. до 27.01.2016г. в гр.К., обл.П., след като
е осъден с влязло в законна сила на 26.01.2011г.
Решение №7/2011г. по гр.дело №1694/2010г. по описа на Районен съд – гр.К., да издържа свои
низходящ – детето си И.М.И. ЕГН **********, родено от брака му с Н. М. Д.,
ЕГН:********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 25 /двадесет и пет/ месечни вноски по 70.00
лева, на обща стойност 1750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, като
деянието е извършено повторно, тъй като деецът е извършил престъплението, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова деяние– престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
II. от средата на
месец август 2015г. до 05.05.2016г. в гр.К., обл.П., в
качеството му на родител – баща на детето И.М.И. ЕГН
**********, не е изпълнил съдебно решение №106/2005г.
по гр.дело №101/2005г. по описа на Районен съд – К.,
влязло в законна сила на 28.12.2005г., в частта
относно личните контакти с детето, като след изтичане на определения
едномесечен срок за това през летния период, не е върнал детето на другия
родител – майката Н. М. Д. – престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителяt на РП – К. поддържа
обвинението и заявява, че в хода на съдебното следствие са се установили
извършените от подсъдимия престъпления. Сочи, че веднъж същият е признат за
виновен в извършени деяние по чл.183 от НК. Заявява, че от доказателствата по
делото, включително и от допълнителната експертиза се установява, че
подсъдимият не е плащал доброволно сумите за издръжка, което принудило св.Д. да
заведе изпълнително дело, по което му е наложен запор върху трудовото
възнаграждение. Сочи, че предприятието, в което е работел подсъдимия е изпитвало
финансови затруднения и не е изплащало редовно заплатите, а подсъдимия е знаел,
че на детето му не се превеждат редовно дължимите суми за издръжка. В същото
време подсъдимият е извършвал „услуги на частно“ и си е осигурявал допълнително
доходи. Заявява, че подсъдимия притежава лек автомобил и през инкриминирания
период е извършвал сделки със земи. Сочи, че това води до извода, че освен, че
е знаел, че издръжка не се изплаща редовно, същият е имал възможност да поеме и
изплаща редовно издръжката. Заявява, че по отношение на престъплението по
чл.182, ал.2 от НК се установи, че подсъдимия е осъществявал контакти с дъщеря
си, както в посочените в съдебното решение периоди, така и извън тях. Твърди,
че към лятото на 2015г., когато е изтекъл срока,
визиран в съдебното решение, непълнолетната И. директно е отказала да се върне
при майка си. От този момент до момента на влизане в сила на следващото решение
на КРС поведението на подсъдимия е било в пълен разрез с постановеното от съда
решение. Сочи, че първоначално именно бащата е мотивирал детето си със сериозни
материални придобивки, които не са били по силата на майката, въпреки, че
паралелно не е изплащал издръжка, като с това ставал очевиден мотива за
противозаконно манипулиране на детето за нарушаване на съдебното решение.
Твърди, че подсъдимият е заявил на дъщеря си, че е голяма и никой нищо не може
да й направи и така мълчаливо с осигуряване на материални придобивки и вещи на
висока стойност, занижен родителски контрол, подсъдимият е минирал изпълнение
на съдебното решение. Същият директно го е нарушил като не е направил
необходимото след изтичане на едномесечния период през лятото да върне детето
на майка му. Сочи, че деянието се отличава с висока степен на обществена
опасност и че се поставя под съмнение изпълнение на задължения, произтичащи от
съдебно решение, поставя се под въпрос авторитета на съдебния акт и годността
му да регулира кръга обществени отношения, които са важни за обществото.
Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на деянията, като
по обвинението по чл.182, ал.2 от НК му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 месеца, за престъплението по чл.183, ал.4 от НК следва
да бъде наложено около средния размер на предвиденото в закона наказание
„лишаване от свобода“, както и „обществено порицание“. На основание чл.23 от НК
следва да се определи едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок около 1
година с изпитателен срок от 3 години, ведно с наказанието „обществено
порицание“.
Защитникът на подсъдимия – адв.К., счита, че престъплението по чл.183 от НК, което е
повдигнато на подсъдимия не е осъществено от субективна страна. Сочи, че
подсъдимия е знаел, че дължи пари за издръжка, но е мислел, че те се превеждат
от ведомството, където е работел. Твърди, че подсъдимият е научил за това
обстоятелство в един по-късен момент. Счита, че по отношение на становището на
вещото лице, че следва на основание чл.86 от ЗЗД да се считат издръжките за
погасени за минал период, когато не е упоменато за кога са тези вноски, се
отнася само за общия случай. Когато обаче е налице изпълнително дело за
издръжка съдия изпълнителя на основание чл.446, ал.3 ,
когато удръжката е по-голяма от месечната вноска, която се погасява, той счита
за погасена вноската за текущия месец, когато е направен превода, а остатъка от
30 лева би следвало да се счита за заден период или за други разноски. Сочи
също, че следва да се вземе впредвид обстоятелството,
че гражданския съд е присъдил издръжката да се дължи до 28.08.2015г., като за периода 28.08.2015г.
до 27.01.2016г. не се дължи издръжка поради решение
на КРС №416/23.12.2015г. по гр.дело №823/2015г. Твърди, че по отношение на обвинението по чл.182 от НК подсъдимият е обяснявал на дъщеря си какво представлява решението. Молил я
е, вземал я е и я е карал с кола до квартирата на майка й и то не един път, и
не би могъл да я изхвърли на пътя. Счита, че обвинението по чл.183 не е
доказано по безспорен начин, а по отношение на обвинението по чл.182 от НК – че
не са се събрали доказателства, че обвиняемия е виновен.
Защитника на подсъдимия – адв.М. сочи, че не са доказани и двете обвинения. Твърди,
че по отношение на първото законът изисква съзнателно неизпълнение, а от
субективна страна подсъдимия не е
съзнавал, че не изплаща издръжките. По отношение на второто обвинение се
доказа, че е връщал многократно детето и още на първия акт, когато е закарал
детето след приключване на единия месец през лятото, вече същия не е бил в
нарушение и не се касае за престъпление по чл.182 от НК. Сочи, че вещите, който
подсъдимият е закупил за детето са необходими, а не лукс и е безпредметно това
да му се вменява във вина. Моли съда за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият М.И.И. не се признава за виновен по така повдигнатите му
обвинения и заявява, че не се чувства виновен.
В последната си дума моли съда да бъде
оправдан.
I. По отношение на
обвинението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
С
присъда по НОХД №341/2010г.
на РС – К., за извършено през периода 28.09.2009г. до
28.04.2010г. подсъдимия е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК не му е наложено наказание.
Присъдата
е влязла в сила на 08.07.2010г.
С
присъда по НОХД №725/2011г.
на РС – К., за извършено през периода 28.11.2010г. до
26.01.2011г. престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,
му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес“, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от 10 /десет/ месеца; „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
10 /десет/ месеца, както и „обществено порицание“.
Присъдата
е влязла в законна сила на 24.05.2012г. Това
наказание подсъдимият е изтърпял за периода от 08.06.2012г.
до 08.04.2013г.
Подсъдимият М.И.И.
и свидетеля Н.М.Д. сключили граждански брак на 24.04.1999г.
На ***г. се родила дъщеря им – И.М.И..
С Решение №106/09.11.2005г. по гр.д.№101/2005г. по описа на Районен
съд – гр.К.,
гражданският брак между подсъдимия и свидетеля Д. е прекратен. Упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Д..
Подсъдимия И. е осъден да заплаща на детето си И.М.И., чрез неговата майка и
законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 50 лева. С посоченото
Решение е определен режим на свиждане на бащата с детето, включващ един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Въпреки задължението да
изплаща месечна издръжка подсъдимият не изпълнявал това свое задължение. Поради това срещу същия е
образувано наказателно производство и подсъдимия е признат за виновен за
неизплащане на дължимата издръжка през периода 28.09.2009г.
до 28.04.2010г. Известно време след това подсъдимият
изплащал някакви суми за издръжка, но тъй като не изпълнявал редовно това свое
задължение срещу същия е образувано ново наказателно дело и той е признат за
виновен за неизплашане на издръжка за периода 28.11.2010г. до 26.01.2011г.
С решение №7/11.01.2011г. на Районен съд – К. по гр.д.№1694/2010г., в сила от 11.01.2011г.,
определената по гр.№101/2005г. издръжка, която
подсъдимия следвало да изплаща на св.Д., като майка и законна представител на
малолетното си дете И.М.Д. е изменена, като е увеличена от 50 лева на 70 лева.
Впоследствие св.Д. подала
молба до държавен съдебен изпълнител – гр.К., в която декларирала, че от 01.11.2010г. не е получавала суми по издръжката от бившия й
съпруг. Към молбата св.Д. приложила изпълнителен лист. Образувано е
изпълнително дело №43/2011г.
при ДСИ от Районен съд – гр.К., като е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на подсъдимия.
През този период подсъдимият
работил като невъоръжена охрана в *** АД – гр.К., като предприятието изпитвало
сериозни финансови затруднения, а от лятото на 2015г.
е обявено в несъстоятелност. Поради това след наложения запор първоначално са
удържани суми от трудовото възнаграждение на подсъдимия и са привеждани по
сметка на ДСИ при Районен съд – К., а оттам на по сметка на св.Д.. Впоследствие
обаче сумите са удържани от заплатата на подсъдимия само документално, без да
превеждат по сметка на ДСИ. Предприятието, в което работил подсъдимия не
изплащало редовно заплати и поради това пари по сметка на ДСИ не са превеждани
редовно, а само тогава, когато са получавани трудови възнаграждения от
служителите. Фишовете за заплати се издавали всеки месец, независимо дали се
изплащали или не заплати. Независимо дали за съответния месец подсъдимия
получавал заплата във фиша му винаги било посочено, че пари се удържат.
Подсъдимият обаче знаел, че поради неизплащането на заплатите дъщеря му отново
не получава дължимата издръжка, но въпреки то не предприел нищо.
Същевременно от приложените
по делото справки се установява, че подсъдимият е собственик на лек автомобил ВАЗ
2101 с рег.№РВ 8550 МН,
също така през този период е извършвал възмездни и безвъзмездни сделки със
земеделски имоти, със сънаследника си и негова сестра Д. К. са си поделили оставени в
наследство земеделски имоти, на част от които обвиняемия е станал изключителен
собственик.
С решение №416 от 23.12.2015г. на РС – К., потвърдено с решение №701 от 16.05.2016г. на ОС – П. и влязло в сила на 16.05.2016г. са изменени постановените мерки относно родителските
права спрямо детето И.М.И., като упражняването на същите са предоставени на
бащата – подсъдимия М.И.. Със същото решение е майката – св.Д. е осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева.
На 14.07.2016г.
св.Д. изпратила до подсъдимия неподписано писмо (л.32 от делото), с което го
уведомявала, че по повод взаимните им задължения за издръжка и на основание
чл.103, ал.1 от ЗЗД прави изявление по чл.104, ал.1 от ЗЗД, че погасява
задължението си към бившия си съпруг в пълния му размер на 1320 лева, като
прихваща същото от неговото задължение в размер на 1400 лева.
Видно от заключенията на
назначените по делото съдебно счетоводна и допълнително-съдебно-счетоводна
експертизи се установява следното: по образуваното изпълнително дело св.Д. е
получила общо сумата от 2425 лева. Тази обща сума е получена като са превеждани
суми, удържани от трудовото възнаграждение на подсъдимия тогава, когато
предприятието е изплащало такова, а именно: на 15.09.2011г.
са получени 155 лева; на 27.10.2011г. са получени 175
лева; на 21.03.2012г. са получени 85 лева; на 07.05.2012г. са получени 185 лева; на 03.08.2012г.
са получени 175 лева; на 15.02.2013г. са получени 100
лева; на 21.03.2013г. са получени 100 лева; на 17.04.2013г. са получени 180 лева; на 26.11.2013г.
са получени 180 лева; на 06.03.2014г. са получени 90
лева; на 12.05.2014г. са получени 90 лева; на 20.06.2014г. са получени 90 лева; на 28.07.2014г.
са получени 90 лева; на 08.10.2014г. са получени 100
лева; на 26.11.2014г. са получени 90 лева и на 19.08.2015г. са получени 540 лева. Последната сума е преведена на
база Разпореждане №4505-40-27 от 12.08.2015г. на НОИ
фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“. В банковите документи за
преведените от *** АД към ДСИ суми не е записвано за кои месеци се отнася всяка
една от сумите за издръжка. От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява също, че за периода от 01.11.2010г. (момента, който св.Д. вписала в молбата до ЧСИ, че не е получавала суми по издръжката) до 27.01.2016г. подсъдимият е дължал 62 бр. вноски на обща стойност
4299.03 лв. Същевременно от тази сума са изплатени 2425 лева, който са удържани
по изпълнителното дело от трудовото възнаграждение на подсъдимия. Предвид
обстоятелството, че всяка от получените суми от тези удръжки не е
конкретизирана за кой от месеците се отнася и оглед разпоредбата на чл.76, ал.1
от ЗЗД, съдът приема, че са погасени най-обременителните задължения, които в
случая с явяват най-старите. Сумата от 2425 лева се равнява на 35 бр. пълни и 1
бр. частично платена вноска, видно от т.4 на заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза. От т.5 от това заключение се установява, че
неизплатения остатък от месечни вноски, който е следвало да изплати подсъдимия
се равнява на 27 броя на обща стойност 1874,03 лева, от които 1 бр. месечна
вноска в размер на 65,32 лева за периода 01.11.2013г.
– 30.11.2013г. и 26 бр. пълни вноски в размер на
1808,71 лева за периода 01.12.2013г. до 27.01.2016г. Т.е. всички неиздължени месечни вноски от подсъдимия
са 27 броя и са за периода 01.11.2013г. до 27.01.20116г., като общата им стойност е 1874.03 лева.
В случая обаче в
обвинителния акт, с който се очертават рамките на обвинението и от чийто рамки
съдът няма правомощия да излиза, освен в хипотезата на чл.287, ал.1 от НПК,
подсъдимият е привлечен като обвиняем за това, че в периода 27.12.2013г. до 27.01.2016г. съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на 25 броя месечни вноски по 70 лева на
обща стойност 1750 лева. Следователно същият следва да бъде признат за виновен
именно по повдигнатото обвинение, без да се стига да удължаване на срока за
престъплението или увеличаване на дължимата сума за дължимата издръжка, каквото
правомощие съда не е възможно да извърши без съответното изменение на
обвинението.
До приключване на съдебното следствие
подсъдимият не е изпълнил задължението си.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
показанията на
свидетелите: Н.М.Д. депозирани в хода на проведеното съдебно следствие и
прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК и Д. Г. П., депозирани в хода на
проведеното съдебно следствие,
заключенията
на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното производство, прочетено по
реда на чл.282 от НПК и на допълнителната съдебно счетоводна експертиза приета
в хода на съдебното следствие;
справката за
съдимост на подсъдимия; решение №416/23.12.2015 на РС – К.; решение №701/16.05.2016г. на ОС – П.; неподписано писмо от св.Д. до
подсъдимия; справка-извлечение от банкова сметка ***.Д.; фишове за заплати; изпълнително
дело №43/2011г. на РС - К., приети като писмени
доказателства в хода на съдебното следствие по реда на чл.107, ал.2 от НПК;
протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото (копие от удостоверение за раждане;
решение №106 от 09.11.2005г. на РС - К.; решение №7 от 11.01.2011г. на РС – К.; банково извлечение; справка за плащане;
копие от разпореждане; справка от изпълнителна служба; справка от ТД на НАП; справка от база данни КАТ; справка от агенцията по
вписванията; справка от *** АД – К.; характеристична справка; справка от *** АД – К.; справка от НОИ – П.; справки от
агенция по вписванията; справка от Община К.).
Съдът не
кредитира с доверие изразеното в обясненията на подсъдимия и в показанията на
св.Л., в частта им, в която същите заявяват, че той не е знаел, че парите не се
превеждат ежемесечно от трудовото му възнаграждение към ДСИ – К.. От разпита на
свидетеля Д.П. безспорно се установи, че всички работници в предприятието са
знаели дали получават или не заплати през съответния месец. Същевременно
подсъдимият също е знаел, че когато не получава заплата за съответния месец, не
се удържат и пари по наложения запор, следователно не се покрива дължимата за
месеца издръжка. Въпреки това същият е продължавал да бездейства и не е
предприемал нищо за погасяване на това свое задължение.
По
отношение на представеното по делото неподписано писмо за извършване на
прихващане съдът намира, че съгласно нормата на чл.105 от ЗЗД не могат да се
прихващат без съгласието на кредитора – в случая подсъдимия срещу св.Д. по
новото съдебно решение на КРС №416/23.12.2015г.
по гр.дело №823/2015г.,
вземания върху които не се допуска предварително изпълнение. Съгласно чл.446,
ал.4 от ГПК върху вземания за издръжка не се допуска
принудително изпълнение. В случая няма насрещно изявление на подсъдимия, който
по новото съдебно решение на КРС №416/23.12.2015г.
по гр.дело №823/2015г. се
явява кредитор, а и изпратеното от св.Д. писмо, с което се иска извършване на
прихващане не е подписано, следователно същото не е предизвикало никакви правни
последици. Отделно от това към момента на настъпване на падежите на плащане на
издръжка от подсъдимия не е била налице законова промяна на обстоятелството по
отношение на родителските права и задълженията за издръжка на подсъдимия. Дори
да се приеме, че гражданскотоправните последици на
прихващането са настъпили, то те касаят период, последваш на инкриминирания и
не могат да повлияят нито на обективната, нито на субективната страна на
престъплението към момента на извършването му.
Във
връзка с възражението на защитата, че с цитираното решение е присъдена
издръжка, дължима от св.Д. със задна дата, а именно от 28.08.2015г., съдът счита, че макар решението да има задна
начална дата на постановяване на издръжката, то дължимостта
й е обусловена от влизането му в сила относно упражняването на родителските
права, като това е станало на 16.05.2016г., а към
момента на повдигане на обвинението издръжката е била дължима.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия М.И.И. за периода от 27.12.2013г. до 27.01.2016г. в гр.К., обл.П., след като е осъден с
влязло в законна сила на 26.01.2011г. Решение №7/2011г. по гр.дело №1694/2010г. по
описа на Районен съд – гр.К., да издържа свои низходящ – детето си И.М.И. ЕГН
**********, родено от брака му с Н. М. Д., ЕГН:********** ***, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 25
/двадесет и пет/ месечни вноски по 70.00 лева, на обща стойност 1750.00 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, като деянието е извършено повторно, тъй като
деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова деяние, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав по чл.183, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Касае се за деяние, извършено от подсъдимия чрез бездействие в
продължение на повече от два месеца – не е изпълнил задължението си да
издържа свой низходящ в размер на повече от две месечни вноски. Задължението за
активно действие на подсъдимия е произтичало от съдебните актове по решение
№106 от 09.11.2005г.
на РС - К.; решение №7 от 11.01.2011г. на РС –
К., както и нормата на чл. 82, ал. 1 .
Престъплението
по настоящото дело е извършено от подсъдимия М.И. преди да са изтекли 5 /пет/
години от изтърпяване на наказанието по НОХД №725/11г. на РС – К.. Престъплението е извършено от подсъдимия
И. повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК – след като е бил *** за същото по
вид престъпление (т.е. за неплащане на издръжка).
За да признае обвиняемия за виновен в
извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил
деянието си при пряк умисъл – съзнавал е неговия обществено опасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при
които то е извършено. Подсъдимият е знаел, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа
своята дъщеря /низходяща/, но въпреки това съзнателно и целенасочено чрез
бездействия не е изпълнявал задълженията си.
Той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специална превенция, визирани в чл.36 от НК;
- предвидените в закона при условията на
алтернативност наказания за престъплението по чл.183,
ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и обществено порицание;
- добрите характеристични данни на
подсъдимия и трудовата му ангажираност, както и социалната му реализация;
-
наличие на присъда за престъпление по чл.183, ал.1, извършено преди деянието по
настоящото дело, с която подсъдимия не е наказан по реда на чл.183, ал.3 от НК,
което съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
- разпоредбата на чл.57 от НК, съгласно
която когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за
извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече
наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се
ръководи от разпоредбите на чл.54 от НК.
Водим от изложеното, съдът намира, че
най-подходящото по вид наказание на подсъдимия М.И.И.
за извършеното престъпление по чл.183,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК е по-тежкото от двете алтернативно предвидени в този текст, поради
което и съгласно чл.57, ал.1, вр. чл.54 от НК му
определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от
присъдата на информационното табло на Кметство – с.С..
Тъй като целите по чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на това наказание, а и с оглед липсата на отрицателни предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед обстоятелството, че подсъдимия е признат за виновен по
това престъпление, а разноски по делото са направени единствено при неговото
разследване, то съдът на основание чл.189, ал.3 НПК, осъди подсъдимия да
заплати направените разноски както следва: да заплати в полза на Държавата, по
бюджетна сметка на Районен съд – К. сумата от 96,60 лева, представляващи
разноски в съдебното производство, както и да заплати в полза на Държавата по
бюджетна сметка на ОД на МВР – П. сумата от 52,74
лева, представляващи разноски по делото за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза в досъдебното производство.
II. По отношение на
обвинението по чл.182, ал.2 от НК.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
През
лятото на 2015г. в изпълнение на съдебното решение за
лични контакти с детето, дъщерята на подсъдимия – св.И.М.И. отишла в дома на
баща си в с.С.. Св.И. трябвало да престои 1 месец там, но след като изминал
този един месец тя казала на майка си - св.Д., че ще остане там до края на
лятото. Св.Д. и дъщеря й поддържали връзка по телефона и в социалните мрежи.
Св.И. идвала с автобуса и до дома на майка си в гр.К., но оставала малко, като
впоследствие отново отивала в дома на баща си.
В началото
на септември 2015г. св.Д. казала на дъщеря си, че
трябва да се прибира, за да се подготвя за училище. Св.И. обаче заявила на
майка си, че няма да се прибере при нея, а ще остана да живее при баща си.
Св.Д. казала на дъщеря си, че не може така, но св.И. й отговорила, че е голяма,
вече е на 15 години и тя сама може да реши.
Св.И.
споделила това свое решение с баща си – подсъдимия И. и с жената, с която
последния живеел на семейни начела – св.М.И.Л.. Подсъдимият обяснил на дъщеря
си, че няма нищо напротив, но така не може, тъй като тя е длъжна да се върне
при майка си заради постановеното съдебно решение. След това св.И. отишла при
майка си за няколко дни, но впоследствие отново се върнала в дома на баща си.
Подсъдимият и св.Л. отново обяснили на св.И., че така не може и тя трябва да остане да живее при
майка си. Св.И. обаче отново не се съгласила, като казала, че пак ще се върне
при тях. Тя си събрала багаж от дома на баща си, като последният заедно със
св.Л. я откарали с личния им автомобил до дома на св.Д. ***. Там св.И. слязла
от автомобила и се качила по стълбите на блока към дома на майка си.
След
като подсъдимия и св.Л. си тръгнали св.И. се качила на автобус и отново се
върнала в дома на баща си в с.С.. Това се повторило няколко пъти.
Поради
така стеклите се обстоятелства св.Д. решила да започне консултации на дъщеря си
с психолог в Центъра за обществена подкрепа – гр.К.. Св.И. провела срещи с
психолог – св.П. В. И.. От разговорите последната разбрала от св.И., че тя иска
да живее при баща си, тъй като там имало много по-добри условия – имала си
самостоятелна стая и т.н. От тези разговори св.И. останала с впечатление, че
св.И. иска да се премести при баща си изцяло по собствено желание, както явно
при баща си се чувства по-добре. Освен това св.И. споделяла на св.И., че се
чувства добре и при двамата си родителя, но предпочита да живее при баща си,
защото условията там били по добри.
Тъй
като св.И. категорично отказала да се върне да живее при майка си, въпреки
съдебното решение тя останала да живее при баща си.
Междувременно
на 08.09.2015г. св.Д. сигнализирала с молба за
случващото се началника на в РУП – К.. На 17.05.2015г. и на 06.10.2015г. са
съставени протоколи за предупреждение на подсъдимия И..
С решение №416 от 23.12.2015г. на РС – К., потвърдено с решение №701 от 16.05.2016г. на ОС – П. и влязло в сила на 16.05.2016г. са изменени постановените мерки относно родителските
права спрямо детето И.М.И., като упражняването на същите са предоставени на
бащата – подсъдимия М.И.. Със същото решение е определен режим на лични
контакти с майката – св.Д. и детето св.И.И. както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през
лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията на
подсъдимия М.И., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, в частта
им относно личните контакти и местоживеенето на дъщеря му
показанията на
свидетелите: И.М.И., Н.М.Д., М.И.Л. и св.П. В. И., депозирани в хода на
проведеното съдебно следствие,
протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото (протокол за предупреждение; молба;
копие от удостоверение за раждане; удостоверение; протокол за предупреждение;
писмо от ЦОП и др).
Всички посочени
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, които да касаят обстоятелства и факти от съставомерен характер, поради което не се налага поотделното им обсъждане.
По делото
безспорно се установи, че решението св.И. да остане да живее в дома на баща си
в нарушение на съдебното решение е изцяло нейно и не е взето под чието и да е
влияние. Не се събраха доказателства, който да водят до извода, че подсъдимия е
осъществил виновно състава на престъплението, за което е обвинен. Съдържащите
се данни в показанията на св.И. от досъдебното производство, който са прочетени
по реда на чл.281, ал.4 от НПК, и в които същата заявява, че е подкрепена в
решението си да остане да живее при баща си от самия него и че той й е казал,
че щом тя иска да живее при него никой нищо не може да й каже и да остане да
живее там, са недостатъчно да обосноват осъдителна присъда, с оглед
разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК.
От така
изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че
подсъдимия от обективна и субективна страна не е осъществил състава на чл.182,
ал.2 от НК и е невинен по повдигнатото срещу него обвинение. Съгласно чл.303,
ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения - съдът признава
подсъдимият за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
случая, не се установи инкриминираното деяние да е консумирано виновно от
подсъдимия, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го призна за
невинен по това обвинение.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.