Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61
Гр.
Перник, 31.03.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
в публично съдебно заседание проведено на тридесети март през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров административно дело № 59 по описа на
съда за 2023 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „***“ №
20, представлявано от управителя Е.М.Б. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0249-000007 по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП от 18.02.2023 година на старши полицай в РУ Брезник при ОДМВР Перник, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия
жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на
заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие
на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
Ответникът – С.И.С.– старши полицай към ОД на МВР
Перник, РУ Брезник, не застъпва становище по повод жалбата.
В проведеното съдебно заседание на 30.03.2023
година жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила молба № 924/30.03.2023г. от процесуалния представител
на жалбоподателя, адвокат И.М. ***, с
подробно изложени съображения по съществото на спора, в която моли съда да
отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В
проведеното съдебно заседание на 30.03.2023 година ответникът по жалбата старши
полицай С.И.С.при РУ Брезник към ОДМВР Перник редовно призован се явява лично и
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Старши полицай С.И.С.при
РУ Брезник към ОДМВР Перник, в присъствието на свидетел съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA588544/18.02.2023 година на Е.В.Й.,
за
това че на
18.02.2023, около 13:40 часа в община Брезник, по общински път, в с. Велковци управлява
товарен автомобил „***“ с рег. № Е *** НК – собственост на дружеството
жалбоподател, след като СУМПС му е отнето на 13.01.2023 година с АУАН № GA788417 от 13.01.2023
година.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № ********* 2
броя регистрационни табели с рег. № Е *** НК.
Съставеният АУАН е подписан от
нарушителя без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0249-000007 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
18.02.2023 година на
старши полицай С.И.С.при РУ Брезник към ОДМВР Перник на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до 1 година, за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта
е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с
целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с констатациите
в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя товарен автомобил
за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е управляван от лице, на което е
отнето СУМПС на 13.01.2023 година.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственика, когато се
управлява без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице, на
което е отнето по административен ред СУМПС на 13.01.2023 година, като
нарушението е квалифицирано по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП.
Спорът
не е по фактите, установени по делото. Спорният
по делото въпрос е досежно срока посочен /наложен/ с оспорената ЗПАМ.
Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е определил срок
за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца до 1 година. В така
определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като
вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното
нарушение. В тази връзка административния орган следва при установено нарушение
на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения
законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване
на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /от 6 месеца до
1 година/, т.е. срока е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на
ЗДвП. Така неопределения срок безспорно създава правна несигурност,
както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са
поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година.
Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно
изтичането му, поради което посоченият в
заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.
В допълнение ЗАНН
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма
степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това
последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което
означава, че същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените
цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0249-000007 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 18.02.2023 година на старши
полицай в РУ Брезник при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до
1 година, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е
придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна не е
направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1050
/хиляда и петдесет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева платена държавна такса за
образуване на производство и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 година.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0249-000007 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 18.02.2023 година
на С.И.С.- старши
полицай в РУ Брезник при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до
1 година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОДМВР Перник да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „***“ № 20,
представлявано от управителя Е.М.Б. направените съдебни разноски в размер на 1 050 /хиляда и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/