Решение по дело №3433/2019 на Районен съд - Велико Търново

     Р Е Ш Е Н И Е

    №

                        гр. Велико Търново, 05.03.2020г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Йоана Робова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3433 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 2 и ал. 1 т. 3 КЗ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 04.03.2019г. в гр. ***, ул. „***” № **ответникът, при управление на МПС с рег. № ***, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, е причинил виновно ПТП. Ищецът уточнява, че ответникът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, поради което е загубил контрол над управлявания от него автомобил и се е блъснал в паркирано МПС с рег. № ***, което от удара се премества и блъска друго паркирано МПС с рег. № ***. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП са причинени щети по двете ударени МПС-та, както и че към него момент е имал действащ застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на управлявания от ответника автомобил. Ищецът излага, че собственика на увреденото МПС с рег. № *** е предявил пред него застрахователна претенция, като по заведената въз основа на нея щета е определеното застрахователно обезщетение в размер на 808, 90 лв. Твърди, че е изплатил тази сума на пострадалия по банков път на 19.04.2019г., поради което за него, съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 2 и ал. 1 т. 3 КЗ, е възникнало регресно вземане срещу виновния водач, тъй като последния към момента на ПТП е бил неправоспособен и е напуснал местопроизшествието преди пристигане на контролните органи. Ищецът сочи, че за вземането си се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2569/2019г. на ВТРС, поради което отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 808, 90 лв. – главница, представляваща платеното застрахователно обезщетение по щета № **********/09.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на така подадената искова молба.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От застрахователна полица № BG/07/118002259186 от 08.08.2018г. се установява, че между ищеца и собственика на л.а. "***" с рег. № *** е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със срок на действие от 24.08.2018г. до 23.08.2019г.

От представеното по делото заверено копие на протокол за ПТП № 1721562 от 04.03.2019г. се установява, че на същата дата в гр. ***, ул. „***” № 16, при управление на застрахования автомобил, ответникът е причинил ПТП. Същият се движил с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управлявания от него автобил и не успял да спре, поради което се блъснал в паркирания л.а. „***” с рег. № ***. В резултат на удара на паркираното МПС са причинени материални щети в задната лява и странична част, предна част и гума с джанта. В протокола за ПТП изрично е отразено, че към момента на инцидента ответникът е неправоспособен водач на МПС и че е напуснал местопроизшествието.

От изисканата и приложена по делото АНП на ОДМВР *** се установява, че на ответника е съставен АУАН № 671/15.03.2019г. за извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата, при управление на застрахования автомобил - причиняване на ПТП, поради движение с несъобразена скорост, напускане на местопроизшествието и управление на МПС като неправоспособен водач. Актът е подписан от ответника без възражения и същият е санкциониран за описаните в него нарушения с НП № 19-1275-00620 от 16.04.2019г., връчено му на 06.12.2019г., което е влязло в сила /неоспорена справка за нарушител – лист 120/.

От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че собственика на увреденото МПС е заявил пред ищеца застрахователна претенция, по която е образувана преписка по щета № **********/09.04.2019г. От опис – протокол и доклад по щета /листи 21-24/ е видно, че разходите за отстраняване на щетите по предна броня, задна броня, заден ляв калник, пета врата, ляв стоп, задна лява гума по задната броня възлизат на 808, 90 лв. с ДДС. Тази сума е изплатена на собственика на увредения автомобил, с платежно нареждане от 19.04.2019г. /лист 73/.

Застрахователят - ищец, позовавайки се на правото си на регрес спрямо ответника, се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2569/2019г. на ВТРС за сумата от 808, 90 лв. - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това означава ищецът да докаже пълно и главно всички елементи от фактическия състав на предявеното от него регресното вземане по чл. 500 ал. 2 и ал. 1 т. 3 КЗ. Съгласно посочените разпоредби застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС /чл. 500 ал. 2 КЗ/ респ. което е напуснало мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е било задължително по закон /чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ/. Следователно възникването на регресното право на застрахователя предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и собственика на л.а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и размер на щетите, както и управление на МПС от страна на деликвента без да притежава правоспособност за съответната категория респ. напускане на местопроизшествието преди пристигането на контролните органи, когато тяхното посещение е задължително.

В производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките по чл. 500 ал. 2 и ал. 1 т. 3 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Категорично се установи, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. "***" с рег. № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица № BG/07/118002259186 от 08.08.2018г., със срок на действие от 24.08.2018г. до 23.08.2019г. Със сключването на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.

Доказва се по делото, че в срока на застрахователното покритие /24.08.2018г. - 23.08.2019г./ е настъпило застрахователно събитие /04.03.2019г./, изразяващо се в причиняване на ПТП, при което ответникът като водач на застрахования автомобил, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над него, неуспява да спре и блъска паркирания л.а. „***” с рег. № ***. Това поведение на ответника е противоправно по своя характер, тъй като сочи на нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Същият е избрал скорост за движение несъобразена с пътната обстановка и при възникнала опасност не е успял да спре, за да предотврати пътния инцидент. Посочения механизъм на настъпване на ПТП не е спорен по делото, а и се установява от съвкупният анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства. За да достигне до този извод съдът съобрази, че протокола за ПТП от 04.03.2019г. е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Протоколът се ползва със задължителна материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя му изявления или за извършените от него и пред него действия. В случаят съставителят на протокола е посетил местопроизшествието, което изрично е отбелязано в бланковата форма. По този начин той е възприел и удостоверил пряко местоположението на участвалите в ПТП автомобили, характера и вида на нанесените щети, пътната обстановка в този участък от пътя към датата на настъпване на инцидента. Ответникът е подписал протокола за ПТП без да е възразил срещу описания в него механизъм на произшествието. Идентично описание на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП се съдържа в АУАН № 671/15.03.2019г, подписан отново без възражения, както и в издаденото въз основа на него НП № 19-1275-00620 от 16.04.2019г., необжалвано и влязло в сила. Макар и по аргумент на противното от чл. 300 ГПК, същите да не са задължителни за гражданския съд, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка, позволяват на съда да приеме, че пътният инцидент е настъпил по посочения в протокола за ПТП начин. В качеството си на официален свидетелстващ документ това писмено доказателство безспорно установява, че деликвентът е управлявал застрахования автомобил без да е правоспособен водач на МПС. В протокола за ПТП е удостоверена извършената от длъжностното лице проверка относно притежаваната от водача правоспособност респ. констатацията му, че същият е неправоспособен. Следователно ответникът към датата на деликта е използвал процесното МПС без да притежава правоспособност за управление, за което е наказан и по административен ред с влязлото в сила НП. В тази връзка особеното изискване на чл. 500 ал. 2 КЗ, виновният водач да е неправоспособен, е изпълнено. Отделно от това в протокола за ПТП е удостоверено, че след пътния инцидент ответникът е напуснал местопроизшествието. Обстоятелство, което не е спорно по делото и за което същият е санкциониран на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП. По аргумент от чл. 125 т. 5 ЗДвП in fine, доколкото виновният водач е бил неправоспособен, органите за контрол на движение по пътищата са били задължени да посетят мястото на ПТП. Напускането му от ответника, преди тяхно пристигане, сочи на осъществяване на специфичните изисквания на регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ.

Безспорно се установи по делото, че в резултат на ПТП са причинени вреди на трето лице – собственика на л.а. „***” с рег. № ***, като разходите за поправянето им възлизат на 808, 90 лв. Тази сума е изплатена от ищеца на увреденото лице, поради което същият е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Платеното обезщетение съответства на стойността на действителните разходи, необходими за възстановяване на увреденото МПС, доколкото нито вида, нито размера им е оспорен по делото. При това положение съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало право на регресно вземане в заявения размер от 808, 90 лв., поради което предявения иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 2 КЗ и чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2019г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло основателна. За настоящоято производство на ищеца му се следват разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 125 лв. В негова полза следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., включващи платена държавна такса от 25 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Хр. Колумб” № 43, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 2 и чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ СУМАТА от 808, 90 лв. /осемстотин и осем лева и 90 стотинки/, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за настъпили имуществени вреди по л.а. „***” с рег. № ***, вследствие на ПТП, реализирано на 04.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение № 1121/22.08.2019г. по ч.гр.д. № 2569/2019г. на ВТРС.

ОСЪЖДА И.М.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Хр. Колумб” № 43, СУМАТА от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2569/2019г. по описа на ВТРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: