ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. гр. София , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Х. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600208 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на подсъдимият Д. Д. К. чрез защитника
му адв. М.Х. срещу протоколно определение от 23.03.2021 г. на СНС XVI
състав по нохд №2885/2020 Г., с което е оставено без уважение искането на
подс.К. за изменение мярката му за неотклонение „домашен арест” в по-лека.
В жалбата защитникът на подсъдимия излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението, което моли да бъде отменено, заради
необоснования отказ на първостепенния съд да смекчи мярката за
процесуална принуда. Не било отчетено като ново обстоятелство изтеклия
период от време, в който подс.К. изтърпявал определената му от съда мярка
за неотклонение „домашен арест“, който срок бил продължителен и
неразумен съобразно критериите на чл.5 параграф 3 от ЕКПЧ. Обществената
опасност на деянието и дееца не били високи с оглед предмета на
посегателство по вмененото обвинение, което се явявало недоказано, чистото
съдебно минало, младата възраст и трудовата ангажираност на подсъдимия.
Поради липса на опасности от укриване и извършване на престъпление се
претендира изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение
„домашен арест“ да бъде променена в по-лека.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите по делото,
намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подсъдимият е предаден на съд на 8.10.2020 г. с обвинителен акт на
Специализираната прокуратура №15758/2019г. по обвинения в престъпления
по по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр.ал.2 и чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4
НК, заедно с още девет обвиняеми лица въз основа на който е образувано
настоящото нохд №2885/2020г.
При внасяне на обвинителния акт подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест“, която се изпълнява и към момента.
Първоначално спрямо същия на 1.12.2019г. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ с определение на СНС по чнд
№4479/2019г., потвърдено от АСНС с определение от 10.12.2019г. по внчд
№617/2019г. Впоследствие процесуалната принуда е била смекчена с
определение от 24.03.2020г. по внчд №135/2020г. с промяна на мярката за
неотклонение в „домашен арест“. При тази промяна съдът е взел под
внимание изтеклия период от време от първоначалното задържане на подс.К.,
доказателствата срещу него, семейното състояние и здравословните му
проблеми с оглед приобщените медицински справки, както и наличните
рискове от извършване на престъпление, които не са били преодолени.
Последното произнасяне на въззивната инстанция по въпросите свързани с
мярката за неотклонение по отношение на този подсъдим е сторено с
протоколно определение №9/11.03.2021г. на АСНС по внчд №95/21г. От
тогава до настоящият момент е изтекъл период около два месеца, който
следва да бъде преценяван според искането на защитата дали са налице
законовите основания за промяна в изпълняваната мярка за процесуална
принуда.
Обвинението, за което подс.К. е предаден на съд касае вменено му от
прокуратурата деяние по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10, т.1 вр. ал.1 пр.2 НК
за участие в престъпно сдружение в периода от м.март 2017г. до 29.11.2019г.,
което според обвинението е създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл.354а от НК, в което участвали длъжностни лица от
системата на МВР. Касае се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, ако подсъдимият бъде признат за виновен. Според
обвинителния акт подсъдимият е заемал високо ниво в предполагаемото
престъпно сдружение и е имал ключова роля във вероятното
разпространение на наркотични вещества в посочения инкриминиран период.
Съответно второто му обвинение по чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 от
НК касае държане на наркотично вещество – два обекта коноп.
Събраните до момента гласни, писмени и веществени доказателства
протоколи за разпознаване, както и заключения на експертизи не
разколебават обоснованото предположение по обвиненията, за които
подсъдимият е предаден на съд при спазване и гарантиране презумпцията за
невиновност.
2
Не може да бъде възприето оплакването, че съдебното производство се
провежда в неразумен срок, в това число и срокът, в който се изпълнява
мярката за неотклонение „домашен арест “ по отношение на жалбоподателя.
Доколкото в съдебната фаза мярката за неотклонение „домашен арест“ не е
ограничена с конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна
точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото,
неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и
националните органи. Независимо, че по отношение на четирима от
подсъдимите са били одобрени споразумения относно вида и размера на
индивидуалната им наказателната отговорност, производството, което се
отличава с фактическа и правна сложност е продължило срещу шестима от
тях, в това число и срещу жалбоподателя – подс.К., извършени са значителен
по обем процесуални действия за изясняване на обективната истина.
От материалите по делото се установява, че съдебното следствие е към
финал, тъй като са разпитани вещите лица и по-голямата част от
свидетелите. Според въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал
риска от извършване на престъпление на привлеченото към наказателна
отговорност лице, независимо от изтеклия период от време и чистото му
съдебно минало. Този риск е изводим не само от тежестта на вменените две
обвинения на подс.К. които предстоят да бъдат разгледани и обсъдени в
съдебната фаза, но и от характера и спецификата на инкриминираната
престъпна деятелност свързана с разпространението на наркотични вещества
на територията на гр.С. и Н. И. през продължителен период от време, ролята и
мястото на подсъдимия в предполагаемото престъпно сдружение. При това
положение срокът в който обвиняемият търпи ограничението на мярката за
неотклонение „домашен арест“ съотнесено към тежестта и броя на
обвиненията, спецификите на производството и събраните доказателства на
този етап, се явява законосъобразен и разумен, противно на защитното
становище, в съответствие с НПК и европейските стандарти. Мярката за
неотклонение има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на наказателен
процес, която процесуална принуда в конкретния случай е била съобразена
индивидуално с всички обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 НПК, както и
в съответствие с целите в чл.57 в НПК. По делото са насрочени съдебни
заседания, през кратки интервали от време, като съдът е взел всички
необходими мерки за приключване на разследването в разумен срок,
съобразявайки се с исканията и ангажиментите на страните. При това
положение направените възражения от семейно и социално естество все още
остават на заден план с оглед преценената като висока обществена опасност
на деянието и дееца.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.03.2021 г. на СНС
XVI състав по нохд №2885/2020 Г., с което е оставено без уважение искането
на подс.К. за изменение мярката му за неотклонение „домашен арест” в по-
лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4