МОТИВИ
към решение № 235 от 19.06.2019 г. по а.н.д. № 714
по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Д.А.Д. с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият Д.Д. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Редовно призован за съдебно заседание,
обвиняемият Д.А.Д. не се явява, представлява се от упълномощен защитник –
адвокат А.А. от Адвокатска колегия – гр. Добрич.
По пренията защитникът на обвиняемия Д.
пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Свидетелството за
управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 04.05.2018 г.
от ОД на МВР – Добрич на обвиняемия Д.А.Д., му било отнето от компетентните
органи във Федерална Република Германия. След отнемането му, свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Д. е било изпратено от Kraftfahrt-Bundesamt /КВА/ -
компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на моторни превозни
средства във Федерална Република Германия на Главна дирекция „Национална
полиция” – МВР гр. София, след което, на 12.02.2019 г. същото е било изпратено
в ОД на МВР – Добрич.
Обвиняемият
Д. знаел, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
било отнето във Федерална Република Германия, но решил, че трябва да му бъде
издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 12.12.2018 г. обвиняемият
Д. подал в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич заявление за издаване
на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство, което било
заведено с вх. № 8216/12.12.2018 г. Към изискуемите документи, обвиняемият
приложил и декларация, заведена с вх. № 283000-4369/12.12.2018 г. по описа на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич. Това била декларация, която се
изисквала по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи за удостоверяване на обстоятелството, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство е изгубено, респективно откраднато, за
да бъде то обявено за невалидно и да бъде издадено ново. В тази декларация,
обв. Д. декларирал, че е изгубил своето свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено на 04.05.2018 г. от ОД на МВР –
Добрич,
като в действителност въпросният документ бил отнет по надлежния ред от германските
власти. Декларирайки, че е изгубил свидетелството си, обв. Д. потвърдил
неистина, като въз основа на заявлението и декларацията, на Д. било издадено
ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
графическа експертиза № 4/29.03.2019 г., подписът за „декларатор” в
Декларацията по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи е положен от обв. Д.А.Д..
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства –
гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на обвиняемия,
дадени на досъдебното производство и показанията на разпитаните по досъдебното
производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно
производство № 84/2019 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Добрич
писмени доказателства: Писмо с рег. № 851000-925-27.02.2019 г.;
Документи на немски език – 7 стр.; Препис от свидетелство за управление на МПС;
Препис от документ на немски език; Препис от
заявление за издаване на документ за самоличност; Декларация по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи; Справка за лице АИС БДС; Справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България; Справка за съдимост № 926/05.04.2019 г.; Характеристични данни за
лице; Протокол за разпит на свидетеля Тодорова;
Графическа експертиза № 4/26.03.2019 г.; Протокол за разпит на обвиняем;
Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание
чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Д.А.Д. с
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден
и наказуем по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй
като на 12.12.2018 г. в град Добрич, в писмена декларация с вх. №
283000-4369/12.12.2018 г., която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи се дава пред оран на властта – Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - град Добрич, за удостоверяване истинността на
изложените в декларацията обстоятелства, потвърдил неистина, а именно, че е
изгубил свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено на 04.05.2018 г. от ОД на МВР – Добрич.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. От
обективна страна обв. Д.Д. в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1
от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи се дава пред орган на властта – Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Добрич за удостоверяване истинността на това
обстоятелство, потвърдил неистина, а именно – че свидетелството му за управление
на моторно превозно средство № *********, издадено на 04.05.2018 г. от ОД на
МВР – Добрич е изгубено.
От субективна страна
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй
като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Съдът намира, че
деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, проявено критично отношение към извършеното и липсата на
образувани други наказателни производства.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни по
местоживеене на обвиняемия.
В санкцията на правната
норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто
до триста лева. Обв. Д.А.Д. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи обв. Д.А.Д. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в
размер на 1000 лв., което наказание би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид
факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока, както и
съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и
поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане
на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Д.А.Д. за виновен, съдът
го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич сторените по делото
разноски в размер на 134.40 лв. /сто тридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/.
На основание чл. 112,
ал. 4 от НПК, с решението си съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи
с
вх. № 283000-4369/12.12.2018 г. в оригинал, след влизане в сила на решението да се
предаде на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Д./