№ 3712
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110101253 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К. Д. К. срещу П. Г. К. осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща непогасена главница по неформален
договор за паричен заем от 05.02.2013 г. (с оглед уточнението, направено с молба от
28.06.2024 г.), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 2 159,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до
07.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 05.02.2013 г. между него, в качеството му на заемодател и
ответника П. Г. К., в качеството му на заемател, е сключен неформален договор за заем, по
силата на който заемодателят предоставил в брой на заемателя парична сума в размер на
5000 лева. Посочва, че съгласно уговореното между страните, заемната сума подлежи на
връщане от заемателя в срок до 31.12.2019 г. К. К. излага, че въпреки многобройните опити
да установи контакт с ответника с цел уреждане на отношенията им по повод задължението
на последния за връщане на заемната сума по доброволен ред, то до настоящия момент
последната все още не му е върната. Твърди, че нито в срока за доброволно плащане, нито
след това заемателят е предприел действия за това. Посочва, че между страните са сключени
и други договори за заем, предмет на други облигационни отношения, първият от които през
месец декември 2013 г., а останалите през 2014 г. С тези съображения ищецът отправя
искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща
невърната главница по неформалния договор за паричен заем от 05.02.2013 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2159,98 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. – първият ден на забавата до
07.01.2024 г. – датата, предхождаща депозирането на процесната искова молба. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника П. К., чрез пълномощника му адв. Г., е
депозирана писмена молба, с която същият отправя искане за отхвърляне на иска като
нередовен, а в условията на евентуалност – и като неоснователен. Намира исковата молба за
1
нередовна, с оглед различния размер на общо претендираната сума, посочен в
обстоятелствената част и в петитума, което ограничава правото на защита на ответника. По
същество оспорва исковете като неоснователни с довод за липсата на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, което да е възникнало от неформален
договор за заем от 2013 г., тъй като нито един от елементите на фактическия състав на
договора за заем за потребление не е налице. Твърди, че не е водил преговори, нито е
изразявал съгласие да се обвърже с ищеца по твърдения договор за заем. Излага довод, че
договорът е и лишен от основание, с оглед липсата на посочена от ищеца дата на
сключването му. С отговора П. К. оспорва реалното предаване респ. получаване на сумата от
5000 лева – в брой или по банков път през 2013 г. или през някоя друга година, което
обуславя отсъствието на сключен договор за заем, предвид реалния му характер. Ответникът
оспорва настъпването на изискуемостта на вземането по договора. Счита, че поради липса
на постигната уговорка по отношение на срока за връщане на заемната сума, то договорът за
заем следва да се счита за безсрочен, поради което изискуемостта на вземането по него
следва да настъпи, считано от изтичането на един месец от поканата – арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането за главница още през 2018 г. с
общата петгодишна погасителна давност. Наред с това е изтекла и абсолютната такава по
чл. 112 ЗЗД. Предвид акцесорния му характер, погасено по давност е и вземането за лихва за
забава, спрямо което също е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок. С тези
доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото, евентуално
за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им,
осъдителни искове по чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на парична сума, представляваща подлежаща на връщане главница по
неформален договор за заем, както и на лихва за забава върху същата.
С определението от 05.06.2024 г. съдът се е произнесъл по наведените доводи от
ответната страна, касаещи редовността на исковата молба, намирайки и към настоящия
момент, че въпреки различното посочване от ищеца на общо претендираната сума в процеса
– в обстоятелствената част и в петитума, доколкото се касае за предявени самостоятелни
искове, то релевантни са посочените размери на всяко от вземанията, въведени като предмет
на двете искови претенции, по отношение на които е налице съответствие между
обстоятелствена част и формулирано искане към съда.
Изложеното обуславя произнасяне по същество.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното
правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента
от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се
предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на
сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни
средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV
г.о. по чл. 290 ГПК/. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента в
който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а
другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят
дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане, е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: възникването
2
на облигационно правоотношение между него и ответника по неформален договор за
паричен заем от 05.02.2013 г. с твърдяното съдържание, в частност относно момента на
сключване на договора, правата и задълженията на страните и уговорения срок за връщане
на заемната сума, по силата на което ищецът реално да е предоставил на ответника и
заемополучател, респ. последният да е получил сумата от 5000 лева; наличието на основание
за спиране/прекъсване на давността за вземането.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възражението за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и, че е
върнал сумата, в случай, че твърди това.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва възникването на
твърдяното от ищеца заемно правоотношение с довод за липсата на изразено от ответника
съгласие за сключване на такъв договор, както и за реално получаване на заемната сума.
За установяване на твърденията си относно сключването на договора за заем,
постигнатите между страните уговорки и предаването, респ. получаването на процесната
заемна сума от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката Б. О. Ч..
В показанията си свидетелката споделя, че с ищеца К. К., който е и неин вуйчо, се
намират в нормални отношения, като същата работи на длъжност „офис администратор“ в
дружество, собственост на К.. Разказва, че познава и ответника П. К. от момента, в който
същият бил доведен в офиса на фирмата от нейния вуйчо в началото на 2013 г. и представен
като негов дългогодишен приятел. Свидетелства, че през този период, малко преди това, К.
изтеглил личен паричен кредит, необходим за дейността на дружеството и конкретно за
закупуване на машини и автомобили. В показанията си свидетелката споделя, че К. започнал
да идва в офиса и да иска от К. пари, като заем. Свидетелства, че в началото на месец
февруари, в офиса и в присъствието на св. Ч., К. предал на К. сумата от 5000 лева, която
последният прибрал, казвайки, че ще я върне. Споделя също, че в този момент никой не е
броил парите, но предавайки ги К. заявил, че дава именно 5000 лева, които били събрани с
банков бандерол, с отбелязване върху същия, че сумата е 5000 лева. Тази парична сума била
в К., като същият я изтеглил по-рано от банката. Свидетелката споделя, че уговорката между
вуйчо й и К. била всички дадени пари да бъдат върнати до края на 2019 г. Категорична е, че
е възприела предаването на парите и уговорката за връщането им до 2019 г. Заявява, че К.
обещавал да върне парите много по-скоро. В разказа си пред съда св. Ч. посочва, че това не
са единствените парични средства, дадени от вуйчо й на К., споделяйки, че още 2-3 пъти
същият му давал по 20 000 лева, и по 5000 лева, докато К. разполагал с парите от
отпуснатия му кредит. След като същите свършили, К. спрял да посещава офиса. Разказва,
че при разговор с К. същият споделил пред св. Ч., че ще даде пари на К., тъй като му е
приятел от много години, като същият ще му ги върне при първа възможност. За
предаването на парите К. не изготвял документи, тъй като двамата с К. били приятели и
разчитал на обещанието на същия за връщането им. Свидетелката посочва, че през 2019 г.,
началото на 2020 г. в телефонни разговори вуйчо й влязъл в спор с К., искайки връщане на
дадените пари, предвид възникналата необходимост от парични средства за дейността на
дружеството, в хода на които станало ясно, че К. няма намерение да ги връща. Свидетелства,
че същият започнал да избягва контакт с К., като последният не го намирал.
Съдът, при анализ на показанията на свидетелката, преценявайки ги по реда на чл. 172
ГПК, предвид родствената й връзка с ищеца по делото, намира, че от същите не се
установява при условията на пълно и главно доказване, наличието на основния елемент от
фактическия състав на вземането, а именно възникването на облигационното
правоотношение между страните въз основа на сключен между тях неформален договор за
паричен заем от дата 05.02.2013 г.
В тази връзка съдът съобрази, че в показанията си свидетелката Ч. е категорична, че е
възприела предаването от ищеца К. на ответника К. на парична сума от 5000 лева в началото
на месец февруари 2013 г. в офиса на дружеството, собственост към този момент на ищеца и
неин вуйчо, където свидетелката е работила като „офис администратор“. Свидетелства също,
3
че се е намирала в близост до страните в момента на предаване на паричната сума и ясно е
възприела това, както и, че е възприела обещаното от К. за връщане на сумата.
Същевременно в разказа си пред съда свидетелката споделя, че това не са единствените
парични средства, дадени от вуйчо й на ответника, както и, че двамата имали уговорка за
връщане на парите най-късно до края на 2019 г. Свидетелката е категорична, че при
предаване на паричната сума никой от присъстващите не е изброил банкнотите, а
ответникът К. прибрал в себе си дадените му в брой с поставен бандерол от банката, както
и, че при самото предаване К. посочил, че дава 5000 лева. При анализ на така разказаното от
свидетелката, съдът намира, че показанията й не могат да установят по категоричен начин,
както размера на конкретно предадената парична сума, така и конкретната уговорка между
даващия и получаващия относно основанието за предаването им и задължаването за нейното
връщане. Това обстоятелство не се разколебава от споделеното от св. Ч. относно отбелязване
върху самия бандерол на сумата от 5000 лева, при липсата на категорични показания от
същата, че е възприела лично конкретно предадените парични средства. Налице е и липса на
достатъчна конкретизация в показанията на свидетелката относно обстоятелствата при
предаване на паричната сума, като в разказа си същата споменава единствено, че е виждала
как ответникът К. идва, взима пари и тръгва. Липсва детайлност на разказа, въпреки
споделеното от свидетелката, че от идването на ответника до предаване на парите и до
момента на тръгването му от офиса същата е била на място и е възприела случващото се. Не
става ясно кога конкретно като ден е било посещението на ответника, предвид твърденията,
че от началото на 2013 г. същият започнал да идва неведнъж до изчерпване на парите от
изтегления от ищеца кредит, или в коя част на деня, какво конкретно е било поведението на
страните, къде са се намирали същите, воден ли е друг разговор, извън самото предаване на
сумата и обещанието за връщането й, налице ли е била предварителна уговорка между тях за
срещата им и относно дадените парични средства.
Действително, установяването на заемно правоотношение между страните чрез
постигнато от същите конкретно съгласие за обвързване с договор за заем и предаването на
заемната сума може да се осъществи не само с договор или с писмен документ като
разписка/декларация, изходяща от длъжника, но и със свидетелски показания. Това
произтича от характера на договора за заем, който, както вече се изясни, е неформален,
поради което може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. Предвид
изложените от ищеца твърдения относно основанието за възникване на правоотношението
между страните – по устна уговорка, както и начина на предоставяне на заемната сума – в
брой, с оглед претендирания неин размер от 5000 лева, събраните в настоящото
производство свидетелски показания за изясняване на сочените обстоятелства се явяват
допустими, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
В настоящия случай обаче, единствено въз основа на вече анализираните показания на
свидетелката Б. Ч. не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че страните са
постигнали съгласие за сключване на договор за заем, както и за предаване на парична сума
именно в сочения от ищеца размер.
В тази връзка съдът съобрази, че не всяко предаване на суми от едно лице на друго е
именно въз основа на сключен договор заем между тях. Предаването на суми може да е
свързано с погасяване на дълг, да е в изпълнение на задължение по друг договор или въз
основа на друга уговорка.
Същевременно, съдът съобрази, че в показанията си св. Ч. от една страна посочва, че
поначало К. и К. са имали уговорка до края на 2019 г. последният да върне всичко, което му е
дадено от ищеца, за принципна уговорка за даване по по-големи суми с обещание за
връщането им при първа възможност, за споделеното пред нея от К., че парите ще бъдат
върнати, а от друга страна споделя, че при вземане на сумата от 5000 лева К. заявил, че ще
ги върне много по-скоро. Следва да се отбележи също, че в показанията си свидетелката не
установява кога през годините страните са преустановили личния си контакт, респ. е
приключило даването на паричните суми, предвид разказаното за възникнал спор между тях
за връщането им едва през 2019 г., началото на 2020 г. и липсата на яснота по какъв начин са
4
се развили отношенията помежду им в рамките на този времеви период, в частност относно
връщане на дадени парични средства.
При липсата на други ангажирани от ищеца по делото доказателства, които да са в
подкрепа на разказаното от свидетелката и във връзка с които за бъдат преценени нейните
показания съгласно чл. 172 ГПК, съдът намира, че единствено въз основа на последните,
които остават изолирани такива, не може да се установи по категоричен наличието на
постигнато съгласие между страните за предаване на парична сума с конкретно
предназначение срещу задължението на ответника за нейното връщане в конкретно
уговорен срок.
От друга страна, разказаното от свидетелката се разколебава от показанията на
свидетеля П. К., разпитан по искане на ответната страна, който в разказа си пред съда
споделя, че се намира в много добри отношения с ответника К. и негов дядо, с когото се
виждат почти ежедневно, като не знае същият да е имал финансови затруднения, налагащи
вземането на заеми от физически лица. Свидетелства, че дядо му винаги е бил с добри
доходи, като в годините е имал и развиващ се собствен бизнес, свързан със строителство на
жилища, впоследствие отдавал под наем собствени имоти, а отскоро е и пенсионер. В
показанията си свидетелят разказва, че дядо му се е грижел за семейството и за самия него,
като през повечето време е давал, без да му е известно да е имал някакви заеми и финансови
проблеми. Съдът, преценявайки показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, с оглед
близката му родствена връзка с ответника по делото и соченото от свидетеля, че двамата се
намират в много добри отношения, намира, че с разказа си същият разколебава соченото от
св. Ч. основание за предоставяне от ищеца К. на парични суми, в частност на процесната
парична сума от 5000 лева - под формата на заемни средства. Свидетелят К. последователно
споделя, че дядо му винаги е внасял усещане за сигурност в семейството, като се е грижел за
него, в т.ч., и за своя внук, давал е и е помагал, както и, че е имал добри доходи и не знае да
се е намирал в затруднено финансово положение. Следва да се вземе предвид и соченото от
свидетеля К. обстоятелство, че в периода 2013 г. - 2019 г. същият е поддържал близък
контакт с дядо си, поради което и въпреки възрастта си към този момент би могъл да усети
евентуални финансови проблеми, наложили нееднократно получаване на заеми от дядо му.
При преценка на доказателствената стойност на показанията на свидетеля съдът съобрази,
че проведеното от него доказване е насрещно такова, за опровергаване твърденията на
ищеца за наличие на възникнало между страните заемно правоотношение. Към насрещното
доказване не съществува изискване да е пълно и главно, поради което обстоятелството, че
към 2013 г. свидетелят К. е бил непълнолетен и към този момент ответникът – неговият дядо
не му е споделял за финансовото си положение, не е в състояние да лиши така проведеното
насрещно доказване от неговите последици, а именно да разколебае твърденията на ищеца и
ангажираните за установяването им доказателства.
С оглед всичко изложено дотук и предвид изрично проведеното оспорване от
ответника с отговора на исковата молба, съдът намира, че въз основа на така събраните и
анализирани доказателства от страна на ищеца не се установи пълно и главно, съгласно
изискванията на чл. 154 ГПК, възникването между страните на облигационно
правоотношение въз основа на неформален договор за заем от 05.02.2013 г., по силата на
който ищецът, като заемодател, да е предоставил на ответника, като заемополучател, сумата
от 5000 лева, респ., че същата е получена от ответника, както и, че последният е поел
задължение за връщането й в срок до 31.12.2019 г.
С оглед изложеното, предявената осъдителна претенция по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорната искова претенция е обусловена от установяване от
страна на ищеца, пълно и главно, възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението.
Предвид това, че по делото не се установи наличието на главен дълг, то не е налице
5
основната предпоставка за присъждане на обезщетение за забава, което обуславя отхвърляне
на исковата претенция.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – отхвърляне на исковете, право на разноски има само
ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 800 лева, представляваща сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. При присъждане на последното съдът съобрази отразеното в представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. (л. 67 от делото) заплащане
на уговореното възнаграждение от 1070 лева в брой, при подписване на договора, в която
част последният има характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата,
съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК. По отношение на конкретния
размер на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, съдът счете за
основателно релевираното възражение от ищеца за неговата прекомерност по реда чл. 78, ал.
5 ГПК, като намали същото до размера от 800 лева. В тази връзка съдът съобрази
разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено
преюдициално запитване, съгласно което при определяне на размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ),
като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа. Предвид това, отчитайки, че
предмет на делото са две осъдителни искови претенции, но имащи сходен предмет на
доказване (с оглед акцесорния характера на иска за лихва за забава), определящ и предмета
на доказване по делото, липсата на ангажирани многобройни и разнородни доказателства,
както и приключване на делото в рамките на две открити съдебни заседания, при
съобразяване с конкретно извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител на ответника и положените усилия, изразяващи се в депозиране на писмен
отговор и представителство в проведените о.с.з., съдът намира, че така определеният размер
е справедлив и обоснован. С оглед изхода на делото, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. К., с ЕГН: ********** и адрес [адрес] срещу П. Г.
К., с ЕГН: ********** и с адрес [адрес] осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева,
представляваща непогасена главница по неформален договор за паричен заем от 05.02.2013
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2159,98
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 07.01.2024 г.
ОСЪЖДА К. Д. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на П. Г. К., с ЕГН:
********** и адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6