Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 182
30.07.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Василка Желева
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 387 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Л.Б.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№260030 от 05.03.2021г., постановено по АНД №499 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2020г.
В
касационната жалба се сочи, че оспорващият не е доволен от решението на
районния съд. Счита се, че съдът неправилно не възприел аргументите за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че решаващият
орган неправилно интерпретирал събраните по делото доказателства. Неоснователно
съдът не кредитирал показанията на свидетеля, водач на другия автомобил с
мотива, че същият бил заинтересован. Не ставало ясно в какво се изразявала
неговата заинтересованост, след като НП касаело само жалбоподателя. В случая не
била налице уговорка, за да можело да се приеме извършване на нерегламентирано
състезание, предвид което извършването на такова не било доказано по
категоричен начин. По изложените съображения се претендира отмяна на
атакуваното съдебно решение.
Ответникът,
РУ Димитровград към ОДМВР - Хасково, редовно призован не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените в жалбата касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №260030 от 05.03.2021г., постановено по АНД №499/2020г.,
Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №20-0254-000800 от 08.09.2020г., издадено от началник сектор към
ОДМВР – Хасково, РУ - Димитровград, с което на Л.Б.З., за нарушение на чл.104б,
т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175а, ал.1,
предл. второ от ЗДвП, е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000.00 лева лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок 12 месеца.
За да потвърди
обжалваното наказателно постановление районният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателната процедура не били допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, а АУАН и НП отговаряли на законовите изисквания. Приел
за установено и доказано, че е налице нерегламентирано състезание. За да
достигне до този извод, наред с другите доказателства по делото, кредитирал
като обективни и достоверни показанията на двамата полицейски служители,
възприели непосредствено извършеното нарушение. Същите чули шум
от форсирането на автомобилни двигатели от разстояние от над 200м., след което
възприели и факта на взаимно изпреварване на два автомобила с висока скорост,
което било неколкократно. Съдът е констатирал, че показанията на свидетелите са
последователни и безпротиворечи, а освен това че същите са подкрепени и от
останалите доказателства. Първоинстанционният съд просторно е анализирал всички
факти по отношение начина на констатиране на процесното нарушение и
съвкупността обстоятелства обосноваващи извод за доказаност на същото. Приел е
за установено, че минавайки по III- път 633 в
гр. Димитровград, със служебния си
автомобил полицейските служители спрели,
за да проверят спрян на банкета автомобил с включени габаритни светлини.
Забелязали и стоящи край пътя хора - на
необичайно място, по необичайно време, от които не получили адекватен отговор за
причината, поради която се намирали там, но същите се познавали с двамата водачи на
автомобилите, които пристигнали след малко. Полицейските служители били
категорични и за това, че на място двамата водачи не отрекли, че са се
състезавали, като вече след придвижването си до сградата на РУ - Димитровград
представили друга хипотеза. Поради множеството противоречия с останалите
събрани по делото доказателства, съдът приел показанията на свидетеля И. К.като
необективни, доколкото същият бил заинтересован от изхода на производството, тъй
като заявявайки противното на казаното, щял да уличи себе си в извършването на
административно нарушение. Обобщено съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства, стигнал до извода, че свидетелят И. К.и жалбоподателят Л.З.
участвали в състезание помежду си, като управлявали два различни автомобила, на прав, неоживен
участък от пътя, с новоположена равна пътна настилка, в незастроен район, след
полунощ - когато нямало движение на МПС, с чакащи ги познати на финала.
Движението на управляваните от тях автомобили било с форсиране на двигателите,
което логично нямало как да стане при движение със скорост между 30 и 70км/ч., и
чрез бързи и резки движения, взаимно изпреварване за кратко разстояние при
висока скорост. В случая не ставало въпрос за нормално шофиране и изпреварване,
а за състезание, което не е било разрешавано и регламентирано.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен.
Обжалваното решение е постановено
при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз
основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделя изводът на
районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП отговарят на
изискванията на ЗАНН.
Правилно, след анализ на
доказателствата по делото, вкл. на показанията на свидетелите, съдът е
достигнал до извода за осъществено от обективна и субективна страна нарушение
на чл.104б, т.1 от ЗДвП, за което със санкционния акт е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Л.Б.З..
Съгласно чл.104б, т.1 от ЗДвП, на
водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, като
разпоредбата на чл.175а, ал.1. от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който организира или участва
в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
В случая, по безспорен начин се
установява в производството през районния съд, описаното в АУАН и НП нарушение,
изразяващо се в участие в нерегламентирано състезание от страна на наказаното
лице Л.З. и свидетеля И. К.И., които на 26.05.2020г. в 01.50 часа в община
Димитровград, на общински път №HKV1011 са управлявали леки автомобили, на които са форсирали
двигателите и са извършвали резки маневри на прав участък от около 200 метра от
пътя, като на няколко пъти се изпреварвали един друг и били единствени
автомобили по този път.
Както обосновано е приел
районният съд, вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение
е доказано по несъмнен начин. Установява се от показанията на разпитаните в
производство пред районния съд свидетели Д. А.С.и Р. Ф.И., които са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи по между си, че двата автомобила,
индивидуализирани в акта и в НП, единият от които управляван от жалбоподателя,
са се движили на прав участък от пътя, като преди да бъдат спрени се
изпреварвали няколко пъти със скорост от около и над 80 км./ч. и се разминавали
шахматно. Движението било в осъществено около еднокилометров прав участък от
общинския път. И двамата свидетели посочват, че са чули форсирането на
двигателите на автомобилите, в момент на проверка на групата хора, събрали се
покарай пътя, които се познавали с водачите, като това станало около 02:00 часа
през нощта, когато други автомобили на този пътен участък нямало. Свидетелите
посочват още, че пътната настилка на отсечката била новоасфалтирана, като
свидетелят С. е допълнил, че тази отсечка била изцяло права, без дупки или
изкуствени неравности. Установените в района лица – двама в автомобил, паркиран
на пътния банкет, а останали в тревни площи край пътя, посочили, че чакат
някакви приятели, като изглеждали като лица на импровизиран финал.
Правилно съдът не е кредитирал показанията
на водача на другия автомобил, който е участвал в нерегламентираното
състезание, съобразявайки че същият бил заинтересован от изхода на
производството, тъй като заявявайки противното на казаното, щял да уличи себе
си в извършването на административно нарушение.
Гореизложеното обосновава извода,
че в конкретния случай наказаното лице, съзнавайки действията си, в качеството
си на водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № *** е участвал в нерегламентирано
състезание по път отворен за обществено ползване - общински път №HKV1011. Установените
от районния съд факти относно движението на двата автомобила, единият
управляван от касатора, на неоживен участък от пътя, с новоположена равна пътна
настилка, в незастроен район, след полунощ - когато нямало движение на МПС, с
чакащи ги познати на финала, при доловен преди това от полицейските служители
шум от форсиране на автомобилни двигатели от разстояние от над 200м. и
непосредствено възприето от същите служители неколкократно изпреварване между
двата автомобила с висока скорост, обосновават извода за участие на наказаното
лице в нерегламентирано състезание по смисъла на чл.104б, т.1 от ЗДвП.
Следователно, като е достигнал до
извода, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
с процесното наказателно постановление административно нарушение и е потвърдил
санкционният акт, районният съд е приложил правилно закона.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение, като валидно,
допустимо, съобразено със съдопроизводствените правила и съответстващо на
материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260030 от 05.03.2021г., постановено по АНД №499 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.