РЕШЕНИЕ
№ 15083
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110118489 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Я. Д. Х., гражданин
на Република Полша, с местожителство в срещу „Застрахователно дружество Лев
Инс“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 7842,76 евро (с
левова равностойност 15339,10 лева), представляваща вземане за причинени
имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на 28.10.2022 г. в Чешка република,
на магистрала Е-50, на около 10 км. преди с. Залужи и на около 100 км. преди Прага,
причинено от МПС с българска регистрация, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 28.10.2022 г., около 23:00 ч. е управлявал собствения си
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа комби“, с рег. № регистриран във ФРГ,
дизел, като се движел в лявата лента на магистрала Е-50 в Чешка република, при което
при движение от Пилзен към Прага, на около 10 км. преди с. Залужи и на около 100 кв.
преди Прага автомобил „Ивеко“ с рег. № СВ8554СХ, без никаква индикация и никаква
видима причина е навлязъл от дясна в лява пътна лента, вследствие на което се е
ударил в МПС, собственост на ищеца и му е причинил имуществени вреди. Твърди, че
МПС марка „Ивеко” с рег. № е било с българска регистрация и е застраховано по
задължителна застраховка ,Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG-, с валидно застрахователно покритие към датата на
процесното ПТП. Твърди, че след настъпване на ПТП ищецът, заедно с водача на МПС
„Ивеко“ С., отишли в близката бензиностанция „МОЛ“, където водачът на МПС марка
„Ивеко“ е съставил на български език двустранен констативен протокол за ПТП, а
ищецът, макар че не е разбирал български език и не е разбирал написаното в
протокола, е подписал същия. Посочва, че на място на инцидента са присъствали
1
съпругата на ищеца А. и дъщерята на ищеца К., като те направили снимки на
процесното ПТП. Твърди, че след покана от страна на ищеца, получена от ответника
на 26.01.2023 г., последният е отказал да заплати претендираната сума с писмен отказ,
получен от ищеца по ел. поща на 26.01.2023г., като ответникът в отказа се е позовал на
липсата на валидни документи за ПТП и липсата на дата, час и място на
произшествието. Поддържа, че ищецът е с обичайно местопребиваване във ФРГ,
поради което стойността на щетите следва да се определи съгласно средни пазарни
цени в държавата на пребиваване на пострадалия, а не според средните пазарни цени в
Република България. Сочи, че според законодателството на ФРГ задължително
изискване за предявяване на регресна претенция е изготвянето на извънсъдебна
експертиза от независим оценител, като твърди в случая такава да е била изготвена от
„ЦПК Х, с която вещото лице констатира, че на МПС, собственост на ищеца са
нанесени щети, за възстановяването на които е необходима сумата от 6907,50 евро.
Твърди, че за изготвяне на експертизата ищецът е заплатил сумата от 935,26 евро, като
навежда, че разходът за назначаване на извънсъдебната експертиза е бил неизбежен,
необходим и обоснован и е вследствие на ПТП, поради което претендира заплащането
му от страна на застрахователя. Твърди, че общата стойност на вредите, в това число и
разходите за изготвяне на експертното заключение, са общо 7842,76 евро или с левова
равностойност от 15339,10 лв. и моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск. Посочва, че действително ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция, по която ответникът е образувал щета № по която е
постановен отказ като неоснователна и недоказана. Оспорва доказателствената
стойност на представения двустранен констативен протокол за ПТП, тъй като сочи, че
в същия липсват редица важни обстоятелства като дата, час, място на настъпване на
ПТП, регистрационни номера на участниците в ПТП, както и скица на ПТП. Поради
това ответникът навежда твърдения, че не може да се установи дали именно ищецът е
претърпял увреждания от процесното ПТП и дали има право на обезщетение. Оспорва
участието на застраховано при него МПС в процесното ПТП. Оспорва причинна
връзка между противоправно поведение на застрахован при него водач на МПС и
настъпилите вреди, оспорва твърдения механизъм на ПТП, оспорва твърдения размер
на вредите, като посочва, че е значително над средните пазарни цени. Оспорва, че
ищецът е направил разход в размер на 935,26 евро за изготвяне на експертиза и
оспорва дължимостта на сумата. Намира, че за остойностяване на вредите следва да се
използват източници на цени и доставчици в България. Твърди, че уврежданията на
процесния автомобил представляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е двустранен констативен протокол за ПТП от 28.10.2022 г.
между МПС „Ивеко“ и МПС „Шкода“, подписан от Й. С. ) и Я. Х. ( Представен е и
снимков материал (л. 17-24) за уврежданията по процесния л. а. „Шкода“ вследствие
на процесното ПТП.
Като доказателство за собствеността на увредения автомобил „Шкода“ с рег. №
са представени свидетелство за регистрация № , част I, видно от което процесният лек
автомобил е регистриран на името на Я. Х. с място на регистрация – Бавария-Мюнхен,
ФРГ, а също така и договор за покупко-продажба на употребяван автомобил между
частни лица от 27.03.2021 г. (л. 7-8), видно от който купувач на процесния автомобил
2
„Шкода“ с рег. №е ищецът Я. Х..
Прието по делото е и копие от електронна кореспонденция между А и отдел
„Зелена карта“ към ЗК „Лев Инс“ АД *********@*******.***, видно от която на
09.01.2023 г. ищецът е предявил застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие
на ПТП от 28.10.2022 г., като ищецът неколкократно е представял нови доказателства и
е изяснявал допълнително фактическата обстановка, но с имейл от 26.01.2023 г. ЗК
„Лев Инс“ АД ***********@*******.*** до ищеца Хауншевич е отказано изплащането
на застрахователно обезщетение поради липса на валидни документи за ПТП (л. 32-
46).
Прието по делото с легализиран превод е и експертиза за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ № ., изготвена от П М. С от „ЦПХ К
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства по делегация
чрез разпита на четирима свидетели.
От показанията на свидетеля Й. П. С., водач на товарен автомобил „Ивеко 35 С
18“, с рег.№ , събрани в производството по ч. гр. дело № г. по описа на РС Видин, се
установява, че свидетелят потвърждава настъпването на процесното ПТП на
28.10.2022 г. Сочи, че е настъпило на магистрала с три ленти на движение в района
между Пилзен и Прага. Свидетелят поддържа, че към момента на настъпване на
инцидента е валял силен дъжд, като е управлявал автомобила в средната лента, като в
лявата лента са се движели камиони, а в третата лента са изпреварвали леки
автомобили. При изпреварване л.а. „Шкода Октавия“ с немска регистрация е навлязъл
от крайната лява лента в лентата, в която се е движил автомобилът, управляван от
ищеца, вследствие на което е настъпило съприкосновение между двете МПС, като л.а.
„Шкода“ е докоснал с огледалото си каросерията на автомобила, управляван от
свидетеля в областта на каишката на ключалката, която обтяга брезента и след това
веднага се е отклонил вляво. При настъпване на инцидента свидетелят не е могъл да
избегне удара, тъй като в другата лента са се движели камиони. При настъпване на
удара между двете МПС, т.а. „Ивеко“ се е движел с около 60-70 километра в час, а
другият автомобил – със скорост около 70-80 километра в час. Към момента на
настъпване на съприкосновението между двете превозни средства, свидетелят посочва,
че е управлявал неговия лек автомобил в средната лента, между осевите линии.
Пътната маркировка е била прекъсната линия. След инцидента, двата автомобила са
спрели на бензиностанция, намираща се на около един-два километра след мястото на
настъпване на ПТП. Вследствие на инцидента ключалката на т.а. „Ивеко“ се е
изкривила около един сантиметър, а огледалото на автомобила „Шкода“ е останало
здраво, но се е извадило от леглото и се е откачило от щипките, на които се държи и е
висяло единствено на кабелите. Посочва, че водачът на л.а. „Шкода“ е предявил
претенция и е посочил, че вследствие на ПТП е бил одраскан калника на автомобила
му. Свидетелят счита, че е невъзможно с оглед размерите на автомобилите и
механизма на настъпване на ПТП да се одраска калникът на л.а. „Шкода“, тъй като в
такъв случай е щяло да бъде засегнато и огледалото на предното стъкло на т.а.
„Ивеко“, управляван от свидетеля, а в действителност след инцидента неговото
огледало е незасегнато. Посочва, че водачът и тримата пътници в л.а. „Шкода
Октавия“ са поляци. В бензиностанцията заедно са попълнили протокола, като
свидетелят е попълнил своята част и след това е предал на другия водач да попълни
неговата част от протокола. Не била попълнена скица на пътната обстановка и не са
попълнени обстоятелствата по т.12 от протокола, защото свидетелят твърди, че не е
запознат с изискванията за попълване на такъв протокол. Посочва, че представеният
3
по делото протокол носи неговия подпис и след попълването му не е изменян,
коригиран или допълван. Макар в протокола да не е попълнена дата, поддържа, че
процесното ПТП е настъпило на 28.10.2022 г., защото си спомня, че пътуващите в
другия автомобил са се прибирали за празника Хелоуин.
От показанията на свидетелката А Х., съпруга на ищеца, дадени при разпит по
делегация пред Районен съд- на 06.12.2023 г., се установява, че е пътувала на задната
седалка в лек автомобил „Шкода“ при настъпване на процесното ПТП. Посочва, че
ударът между двата автомобила е настъпил на магистралата в посока на гр. Прага на
28.10.2022 г. около 23:00 ч. По време на настъпване на ПТП времето е било хубаво, не
е валял дъжд и пътят е бил сух. По посоката на движение на автомобила е имало две
пътни ленти за движение, като автомобилът, в който е пътувала свидетелката, се е
движел в лявата пътна лента, а на дясната пътна лента се е движел товарен автомобил
и зад него бус. След това рязко бусът е сменил пътната лента, поради което съпругът на
свидетелката, управлявал л.а. „Шкода“, макар че е задействал спирачките, не е могъл
да предотврати удара. При настъпване на ПТП л.а. „Шкода“ се е движел с около 90
километра в час при позволена скорост от 130 километра в час. След настъпване на
удара л.а. „Шкода“ е дал светлинен сигнал, но въпреки това водачът на буса, с който е
осъществен ударът, е продължил да се движи, а л.а. „Шкода“ го е последвал до
бензиностанция Залужье, където водачите на двете МПС са съставили протокол за
ПТП, с помощта на автоматичен преводач от мобилния телефон. Посочва, че
протоколът е съставен от спътника на водача на буса, но при съставяне на протокола
свидетелката не е присъствала, а се е намирала в автомобила. Поддържа, че след
процесното ПТП по л.а. „Шкода“, в който е пътувала свидетелката, е била повредена
дясната страна на автомобила и външното огледало, като след направен оглед от вещо
лице се установява, че щетите са били на стойност 9 000 евро.
От показанията на свидетелката К Х., дъщеря на ищеца, дадени при разпит по
делегация пред Районен съд- на 06.12.2023 г., се установява, че свидетелката се е
намирала на задната дясна седалка на ищцовия автомобил. По време на настъпване на
процесното ПТП автомобилът е управляван от бащата на свидетелката. Посочва, че
автомобилът „Шкода“, в който е пътувала свидетелката, се е движел по лявата пътна
лента на магистралата от налични общо две. Автомобилът „Ивеко“ се е движел в дясна
пътна лента и изведнъж е сменил лентата наляво, без да даде мигач, с което е
причинил и процесното ПТП. Лек автомобил „Шкода“, управляван от бащата на
свидетелката, се е опитал да спре, но заради разката смяна на лентата от другия
автомобил не е могъл да избегне удара, който е настъпил от дясната страна. ПТП е
настъпило на около 100 км. от Прага. При настъпване на процесното ПТП скоростта на
движение на л.а. „Шкода“ е била от 90 до 100 километра в час при позволена скорост
от 130 километра в час. След инцидента водачът на л.а. „Шкода“ е искал двата
автомобила да отбият в аварийната лента, но водачът на микщробус „Ивеко“ е
продължил да се движи, при което автомобилът „Шкода“, в който е пътувала
свидетелката, го е последвал до бензиностанция, намираща се на около 1 км. от
мястото на настъпване на ПТП, където са съставили протокол за ПТП. При съставяне
на протокола свидетелката не е присъствала, била е в колата. Вследствие на ПТП
цялата дясна страна на автомобила на ищеца е била увредена, а също така дясното
огледало на автомобила се откачило.
По делото като свидетел е разпитан и М. чрез разпит по делегация пред
Районен съд – на 13.03.2024 г. Свидетелят посочва, че няма връзка и дела с никоя от
страните. По време на настъпване на процесното ПТП свидетелят се е намирал на
предната седалка на л.а. „Шкода Октавия 3“, непосредствено до шофьора, като се е
запознал с него преди пътуването чрез приложение „Блабла кар“. ПТП е настъпило
4
около село Залужи, на магистралата Пилзен-Прага в посока към Прага на 28.10.2022 г.
около 22:50 ч. По време на настъпването на ПТП времето е било ясно, а пътното
платно сухо и чисто. При настъпване на ПТП автомобилът, в който се е намирал
свидетелят, се е движил със 100 километра в час. Пред него се е движел автомобил, а
пред него ТИР. Отдясно на автомобила се е движел микробус марка „Ивеко“, който е
искал да изпревари автомобила и да навлезе в лентата на автомобила, в който се е
намирал свидетеля, при което се е ударил в него. Непосредствено преди удара, водачът
на л.а. „Шкода“ се е опитал да спре, но въпреки това микробусът „Ивеко“ е ударил
автомобила. След удара микробусът „Ивеко“ продължил да се движи в лявата лента,
макар да е бил длъжен да спре и макар шофьорът на автомобила да му е дал светлинен
сигнал да отбие. След около 500-700 м. двата автомобила са спрели в аварийната
лента и водачите им са се уговорили да отбият на най-близката бензиностанция и
действително са спрели на бензиностанция „МОЛ“, където около 23:06 ч. свидетелят е
направил снимки на процесния автомобил и двамата водачи – Я. Х. и водачът на буса
„Ивеко“ са попълнили двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП. При
попълване на протокола свидетелят е присъствал. Посочва, че протоколът е бил
попълван от шофьора на микробуса, а Я. Х. и свидетелят са превеждали написаното с
автоматичен преводач. Посочва, че щетите по автомобил „Шкода“, вследствие на
ПТП, са увреждания по преден десен калник, предни десни врати, дясно огледало и
задни десни врати, а дясното огледало било откъснато. Посочва, че доколкото си
спомня оригиналът на протокола е взет от Я. Х., а шофьорът на микробуса е запазил
само копие.
Съдът намира, че свидетелите А и К Х., съответно дъщеря и съпруга на ищеца,
са заинтересовани в показанията си поради връзката си с ищеца по делото, поради
което техните показания следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК. Заинтересоваността на страна по делото не представлява обстоятелство, което
само по себе си да компрометира показанията на свидетелите като недостоверни, а
само изисква съдът да прави по-задълбочена преценка на тези свидетелски показания
и да ги сравнява задълбочено с останалия по делото фактически и доказателствен
материал. Съдът намира, че свидетелят Й. С. също е евентуално заинтересован при
даване на показанията си, тъй като макар да не отговаря пряко за вредите, причинени
от процесното ПТП и да не е страна по делото, неговите показания се отнасят до
евентуални негови нарушения на правилата за движение по пътищата при управление
на МПС, в резултат на което са причинени имуществени вреди, респ. би могло да се
стигне до ангажиране на регресна отговорност по реда на чл. 500 КЗ или до
увеличаване размера на застрахователната премия по последващ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът намира, че единственият напълно
незаинтересован свидетел е М., който няма нито роднински връзки с някоя от страните
по делото, нито е материално заинтересован пряко или косвено по някакъв начин от
изхода на делото.
От свидетелските показания непротиворечиво се установява следното: на
28.10.2022 г. в Чехия, на магистрала в посока към Прага, около село Залужи, около
22:50 – 23:00 ч. местно време, е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ивеко 35 С
18“, с рег.№ СВ 8554 СХ, с българска регистрация, управляван от Й. С. и лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № регистриран във ФРГ и управляван от Я. Д. Х.,
полски гражданин, който е бил в автомобила заедно с още трима души, пътуващи като
пътници. При ПТП на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. са причинени
имуществени щети, а непосредствено след настъпване на ПТП в близката до мястото
на инцидента бензиностанция „МОЛ“ е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, подписан от двамата водачи – Й. С. и Я. Х. и приет по делото. При оценка на
показанията на свидетелите прави впечатление, че между показанията на Й. С., от една
5
страна, и на всички останали свидетели, от друга страна, са налице съществени
противоречия: в показанията на Й. С. се посочва, че пътят, на който е настъпило ПТП
е бил с три активни ленти на движение, като т.а. „Ивеко“ се е намирал в средната
лента, докато останалите свидетели посочват, че пътят, на който е настъпило
процесното ПТП е двулентов, разделен с мантинела между платна за движение;
свидетелят С. посочва, че по време на настъпване на ПТП е валял силен проливен
дъжд, докато всички останали свидетели посочват, че към момента на настъпване на
ПТП времето е било ясно, платното – сухо, а видимостта – добра; свидетелят С.
посочва, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: движел се е в средната
лента на магистралата, а отляво го е ударил л.а. „Шкода“ при смяна на лентите, при
което се е ударил в каишката на ключалката на т.а. „Ивеко“, вследствие на което
огледалото на л.а. „Шкода“ се е откачило, но не е налице удар в калника, докато
всички останали свидетели посочват, че при настъпване на ПТП л.а. „Шкода“ се е
движел в лявата пътна лента на магистралата от налични общо две, а т.а. „Ивеко“,
който се е движел в дясно от увредения лек автомобил, при внезапна смяна на лентите
от дясна в лява лента, без да даде мигач, е ударил л.а. „Шкода“.
Сравнявайки представените доказателства със свидетелските показания по
делото, съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. С., тъй като не отговарят на
останалия по делото доказателствен материал. От приложен към приетата по делото
САТЕ снимков материал се установява, че пътят, на който е настъпило процесното
ПТП, е с две активни ленти за движение и една аварийна лента, а не с три активни
ленти, както посочва свидетелят С.. Видно от представения снимков материал и от
описите на уврежданията по л.а. „Шкода“, се установява, че изкривяванията по
калника на л.а. „Шкода“ са по задната дясна част, огледалото и по дръжката на
вратата, което предполага, че съприкосновението между двете МПС е станало в тази
част, което от своя страна изключва посочения от свидетеля С. механизъм на
настъпване на ПТП и предполага, че лекият автомобил „Шкода“ е бил ударен в
задната дясна част от товарния автомобил „Ивеко“ при неправилно изпреварване и
рязка смяна на лентите за движение, което пък от своя страна потвърждава посочения
от останалите трима свидетели механизъм на настъпване на процесното ПТП.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от която
се установява, че на 28.10.2022 г. около 23:00 ч. (тъмната част на денонощието) на
пътя от гр. Пилзен към гр. Прага е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ивеко
35 С 18“, с рег. и „Шкода Октавия“ с рег. № . Вещото лице сочи два възможни
механизма за настъпване на ПТП, съобразявайки материалите по делото и показанията
на свидетеля Й. С. – водач на товарен автомобил „Ивеко 35 С 18“, от една страна, и
съобразявайки материалите по делото и показанията на останалите трима свидетели -
пасажери в л.а. „Шкода Октавия“. Съдът посочи по-горе защо не кредитира
показанията на свидетеля Й. С. в тази им част, като дава вяра на показанията на
останалите трима свидетели. Ето защо следва да се възприеме именно този механизъм
на ПТП, описан от вещото лице, според който водачът на товарен автомобил „Ивеко 35
С 18“ предприема маневра за смяна на лентите за движение – отдясно наляво, като не
пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. №. Отразено е в експертното заключение, че пътното платно на
автомагистрала Е-50 в района на процесното ПТП е съставено от две активни ленти за
движение, разделени с единична прекъсната линия и аварийна лента. Няма данни за
наличие на дупки по пътното платно или препятствия, ограничаващи видимостта на
водачите. Вещото лице достига до извода, че щетите по л.а. „Шкода Октавия“ се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 28.10.2022 г. ПТП на
автомагистрала Е-50 с посока от гр. П
6
При така възприетия механизъм на ПТП, следва да се възприеме и посочената
от вещото лице причина за настъпването му, а именно поведението на водача на
товарен автомобил „Ивеко 35 С 18“, който при смяна на лентите отдясно наляво не
пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. .
Отразено е в експертното заключение, че видът и степените на описаните вреди
от приложения по делото снимков материал от извършения оглед от експерт и
калкулация на щетите за процесното МПС следва да се възприемат като
действителните такива. Увредени от процесното ПТП са следните детайли в различна
степен на увреждане: за смяна и боядисване са следните части и детайли: преден десен
калник, предна дясна врата и капак на дясно външно огледало; за смяна са следните
детайли и части: държач и задна част (заклинваща) на преден десен калник, преден
десен подкалник, основа на дръжка на предна дясна врата, отводнителни шахти
(лайсна) на предна дясна врата, декоративна лайсна предна дясна врата, вътрешна
облицовка на предна дясна врата, дясно външно огледало, капак на дясно външно
огледало, стъкло на дясно външно огледало, маркиращо осветление дясно странично
огледало, комплект проводници предна дясна врата, десен заден калобран; за
пребоядисване са следните части детайли: предна дясна колона, облицовка на задна
броня, външна дръжка на предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел и
външна дръжка на задна дясна врата, а предната и задната десни гуми следва да се
демонтират, поправят и монтират отново. В проведеното открито съдебно заседание
вещото лице конкретизира, че официалните представители в Германия не
отремонтират детайли, като практиката там е те да се подменят.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“, с
рег.№, изчислена на база средни пазарни цени в Република България към датата на
ПТП е: 6146,58 лв., а при използване на нови части от алтернативни доставчици към
датата на ПТП стойността за възстановяване е 5558,40 лв. Действителната стойност на
процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното
събитие по цени в Република България е 31 466,00 лв.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“, с
рег.№ , изчислена на база пазарни цени във Федерална Република Германия към датата
на ПТП е 6 907,50 евро, равняващи се на 13509,90 лв. След изследване на стойността
на сходни марки, модели, пробег и срок на експлоатация автомобили с процесния лек
автомобил, вещото лице достига до извода, че действителната стойност на процесния
лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № по цени във ФРГ към датата на настъпване
на процесното ПТП е 33 207 лв. или 16978,47 евро. Следователно, в случая не е налице
тотална щета на МПС, тъй като възстановителната стойност на МПС (стойността за
подмяна и ремонт на увредените участъци и детайли) е по-ниска от 70% от
действителната стойност на процесното МПС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно
дадено и отговарящо на останалия по делото фактически и доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е настъпило твърдяното ПТП, при което вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, вследствие на
което ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер; че
са спазени изискванията на чл. 380 КЗ, както и че задължително изискване според
7
законодателството във ФРГ е след настъпилото ПТП да бъде извършена извънсъдебна
експертиза.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съдът счита, че българският съд притежава международна компетентност да
разгледа и да се произнесе по повдигнатия пред него материалноправен спор.
Съгласно чл. 11, § 1, б. „а“ от Регламент № 1215/2012 г., приложим по предявения иск с
правно основание чл. 432 КЗ с оглед неговия предмет, е предвидено, че международно
компетентен да разгледа предявения пряк иск на увредения срещу застраховател е
надлежния национален съд на държава членка, където се намира седалището на
застрахователя или местоживеенето на увредения. В конкретният случай, седалището
на застрахователя, се намира на територията на България, а ищецът се е възползвал от
уредената изборна местна подсъдност и е предявил иска пред СРС, поради което
българския съд е международно компетентен да разгледа предявения иск. Съдът
намира също така, че приложимо по предявения иск е и българското право на
основание чл. 7, § 4 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим
I).
С приетия доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че към
твърдяната дата на ПТП ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на МПС марка „Ивеко” с рег. № , че ищецът е
собственик на увредения процесен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа комби“,
с рег. регистриран във ФРГ, както и че преди образуване на настоящото производство
ищецът е отправил до ответното дружество застрахователна претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, по която ответникът е постановил отказ.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От събраните доказателства по делото се установи, че на 28.10.2022 г. в Чехия,
на магистрала Е-50 Пилзен-Прага в посока към Прага, около село Залужи, около 22:50
– 23:00 ч. местно време, е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ивеко 35 С 18“,
с рег.№ , с българска регистрация, управляван от Й. С., и лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. , регистриран във ФРГ и управляван от Я. Д. Х., заедно с още трима
души, пътуващи в автомобила като пътници. При ПТП на лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № са причинени имуществени щети. От събраните свидетелски
показания на свидетелите А Х., Ка Х. и М, които съдът кредитира като достоверни и
обективни, се установява, че по време на настъпването на ПТП времето е било ясно, а
пътното платно сухо и без неравности и препятствия, като при настъпване на ПТП
автомобил „Шкода Октавия 3“ с рег. № се е движил с около 90-100 километра в час, а
от дясната му страна се е движел микробус марка „Ивеко“ с рег. № , който е направил
маневра изпреварване, завил е наляво и рязко навлязъл в лентата на лекия автомобил
„Шкода“, при което го е ударил в страничната дясна част, вследствие на което му е
причинил имуществени вреди. След настъпване на ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи – Й. С. и Я. Х..
Съдът намира, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на
товарния автомобил марка „Ивеко“ с рег. който при извършване на смяна на лентите
не се е съобразил с движещия се по лявата пътна лента автомобил „Шкода Октавия 3“
с рег. № при което го е ударил и му е причинил имуществени вреди, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно заключението на САТЕ, което съдът
кредитира, причинените вреди по автомобил „Шкода Октавия 3“ с рег. са в причинна
8
връзка с настъпилото ПТП. Поради това и отговорен за заплащане на
застрахователното обезщетение се явява застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач към датата на
настъпване на ПТП – ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, единствената релевантна стойност е
средната пазарна стойност. Доколкото по делото се установява, че процесният увреден
лек автомобил „Шкода“ е регистриран в Германия, а също така предвид факта, че
неговият собственик и ищец по делото Я. Х. има обичайно местопребиваване в
Германия, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 480, ал. 3 КЗ, според
която застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите осигурява във всяка държава членка покритието
съгласно нейния закон или покритието съгласно този кодекс, когато това покритие е
по-високо. Следователно, релевантна за определяне на обезщетението, дължимо от
застрахователя на виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, е средната пазарна цена на части и труд
(възстановителна стойност) за възстановяване на уврежданията, причинени от
процесното ПТП по цени във Федерална република Германия. Съгласно заключението
на вещото лице по приетата САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Шкода Октавия“, с рег.№ , изчислена на база пазарни цени във Федерална
Република Германия към датата на ПТП е 6 907,50 евро, равняващи се на 13509,90 лв.
Относно претендираните от ищеца разноски за назначаване на частна
експертиза за стойността на вредите, причинени от процесното ПТП и изготвена от
„ЦПХ Карпул – Мюнхен Ханделсагентур“ ГмбХ по настоящото дело са представени
доказателства (л. 197-203) за заплащане на възнаграждение за изготвяне на
експертизата в размер на 935,26 евро. С доклада по делото е указано на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че задължително изискване според законодателството във
ФРГ е след настъпилото ПТП да бъде извършена извънсъдебна експертиза. Също така
на ищеца е указано, че за установяване на посоченото обстоятелство не сочи
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК /л. 124/. От ищеца не са
ангажирани доказателства за установяване на това обстоятелство, като е налице
единствено твърдение за задължителния характер на т. нар. частна експертиза. В тази
връзка не е направено искане за допускане изготвянето на експертиза за установяване
на немското законодателство в тази му част, като не са представени и други
доказателства. Поради изложеното, и с оглед направеното от ответника възражение,
съдът намира, че ищецът не е доказал, че направените разноски в размер на 935,26
евро са били необходими и съответно – че представляват пряка вреда от процесното
ПТП, поради което същите не следва да бъдат присъждани.
Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, направено едва в последното по делото открито съдебно заседание, е
преклудирано, доколкото ответинкът следва да направят всички свои възражения
срещу предявения иск в срока по чл. 131 ГПК, поради което. съдът не следва да се
произнася по него. За пълнота следва да се посочи също така и че възражението на
ответника се явява недоказано.
9
Въз основа на горепосоченото съдът намира иска за основателен до размер от
6907,50 евро, като за горницата над този размер до пълния предявен размер от 7 842,76
евро искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се
присъди законна лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.
По разноските:
При този изход на делото право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. В настоящото производство ищецът е доказал направени разноски в размер на
1186 евро без ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение по делото, 400 лв. –
депозит за съдебно-техническа експертиза, 613,56 лв. – държавна такса, 40 лв. –
депозит за разпит по делегация на свидетел и 1321,74 лв. – разноски за превод.
Установява се, че направените по делото разноски се равняват на сумата от 1423,20
евро с вкл. ДДС и 2375,30 лева.
Ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адв. възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. За да се произнесе по направеното
възражение, съдът на първо място следва да посочи минималния размер на
адвокатските възнаграждения по чл. 7 от Наредба №1/09.07.2004 г. в процесния случай
и след това да сравни минималния размер с действително доказания заплатен размер
на адвокатското възнаграждение по делото. Доколкото материалният интерес по
делото е 7 842,76 евро, което се равнява на 15 339,11 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 3
от Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1780,51 лв.
Допълнително, на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредбата адвокатското възнаграждение следва
да се увеличи с 1000 лв., доколкото делото е продължило в 6 заседания, а за всяко
следващо заседание след второто се дължи възнаграждение по 250 лв. Следователно,
минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредбата е 2780,51 лв.,
а заплатения размер на адвокатското възнаграждение по делото е 2319,61 лв. /или 1186
евро без ДДС/, т.е. по-нисък от минималния размер по Наредбата. Към така посочения
размер следва да се начисли ДДС, доколкото е представено доказателство за
регистрацията на адвоката по реда на ЗДДС. Следва да се отбележи, че с оглед
даденото от Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г. разрешение (вж. така също
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на
ВКС, I т.о., и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/ 2023 г.
по описа на ВКС, II т.о.) следва с оглед обстоятелствата по делото да се преценява
приложението на Наредбата при присъждане на адвокатски възнаграждения, като с
цел запазване на свободната конкуренция в рамките на общия вътрешен пазар на ЕС,
съдът може да не приложи Наредба №1/09.07.2004 г. и да присъди по-ниско
възнаграждение, от посочения в Наредбата минимален размер. С оглед
обстоятелствата по делото: продължителността на делото в 6 открити съдебни
заседания, наличието на многобройни документи на чужди езици, разпит на свидетели
по делегация с международна съдебна поръчка и изготвянето на въпросни листи за
всеки от тях, необходимостта от общуване с клиента на чужд език – гражданин на
ФРГ, както и работа с документи на чужд език, което предполага допълнителна
квалификация на адвоката, наличието на международен елемент по делото (настъпило
ПТП и вреди в чужда държава), участие на процесуалния представител във всяко
открито съдебно заседание, съдът намира, че не е налице основание за намаляване на
адвокатското възнаграждение под минималния размер по Наредбата, поради което
възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Съобразно това, на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от иска. Общия размер на доказаните от ищеца разноски е 1423,20 евро с вкл.
ДДС и 2375,30 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на последния следва да се
10
присъди сумата от 1253,48 евро с вкл. ДДС и 2092,04 лева, пропорционално на
уважената част от иска.
Ответникът е претендира сумата от 400 лв. – депозит за САТЕ и разноски за
юрисконсулстко възнаграждение, което съдът определя първоначално в минимален
размер от 100 лв. Претендираните разноски в размер на 40 лв. за депозит за свидетел
не са сторени от ответника по делото, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Съобразно отхвърлената част от иска на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 59,63 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, ет. 1 да заплати на Я. Д. Х., полски гражданин, роден на ********** г. в Д с
личен номер: и документ за самоличност № издаден от началника на община Д на
- сумата от 6907,50 евро на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
28.10.2022 г. в Чешка република, на магистрала Е-50, на около 10 км. преди с. Залужи
и на около 100 км. преди Прага, причинено от МПС с българска регистрация – товарен
автомобил „Ивеко 35 С 18“ с рег. , застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество ЗК „Лев Инс“
АД, ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до окончателно погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
7842,76 евро като неоснователен и недоказан;
- сумата от 1253,48 евро с вкл. ДДС на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
заплатено адв. възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска;
- сумата от 2092,04 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото за възнаграждение за изготвяне на експертно заключение, извършени
легализирани преводи, депозит за разпит на свидетел и заплатена държавна такса, ,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Я. Д. Х., полски гражданин, роден на
********** г. в Д, с личен номер: и документ за самоличност № , издаден от
началника на община Д на 20.04.2022 г., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ет. 1 сумата от 59,63 лева,
представляваща разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11