Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Вергиния Мичева - Русева
Членове: Георги Иванов
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №15223/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от В.И. Ц.– ипотекарен длъжник и присъединен взискател по изп.д. №20157850400058
срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2018 г.
Жалбоподателят твърди, че с
постановлението за възлагане имотът не е възложен на наддавача, предложил
най-висока цена. За купувач на имота първоначално е обявен жалбоподателят,
който – като взискател – изплаща цената по реда на чл.495 ГПК – след извършване
на разпределение и влизането му в сила. Постановеното от частния съдебен
изпълнител разпределение е обжалвано, с Решение от 12.12.2017 г. СГС го е
отменил частично, срещу решението е постъпила жалба и с решение от 20.08.2018
г. САС е оставил жалбата срещу него без уважение, с което разпределението е
влязло в сила. Жалбоподателят твърди, че не е уведомен за влизане в сила на
разпределението, поради което за него срокът за плащане на определените с
разпределението суми не е започнал да тече. Поради това оспорва извода на
съдебния изпълнител в обжалвания акт, че срокът е пропуснат и за купувач е
обявен наддавача, предложил следващата най-висока цена.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното
производство я оспорва, твърди, че правилно имотът е възложен на следващия
наддавач.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че актът
е правилен, защото няма задължение, нито правомощия, да връчва на страните
актове на съда, а действието на последните произтича от влизането им в сила.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по
молба на З.П.Ц.АД за събиране на вземания срещу Г.Б.ООД и И.Ц.Ц.. Изпълнението
е насочено срещу имот, собственост на жалбоподателя В.И.Ц., в качеството му на
ипотекарен длъжник. Впоследствие ипотекарният длъжник е конституиран като
присъединен взискател за свои вземания срещу длъжниците.
За имота на ипотекарния длъжник и присъединен
взискател е проведена публична продан и за купувач с
предложена най-висока цена е обявен жалбоподателят В.И.Ц.. Доколкото същият е и
присъединен взискател, е извършено разпределение по реда на чл.495 ГПК, с което
е определена сумата, която купувачът следва да внесе – 57325,97 лв.
Разпределението е обжалвано от взискателя Ц. и с решение №8384/12.12.2017 г. н
СГС по гр.д. №14928/2017 г. разпределението е отменено, като съдът е извършил
ново разпределение и е определил, че цената, която взискателят Ц. следва да
внесе, е 36638,72 лв. Срещу решението е постъпила жалба от първоначалния
взискател З.П.Ц.АД. С решение от 20.08.2018 г. по ч.гр.д. №3559/2018 г. САС е
оставил жалбата на З.П.Ц.АД без уважение, с което разпределението, извършено от
СГС по №14928/2017 г. е влязло в сила.
Със съобщение от 11.09.2018 г., връчено на 12.09.2018
г., съдебният изпълнител е поканил наддавача, предложил следващата най-висока
цена, да внесе сумата, предложена като цена – 51780 лв. След постъпване на
сумата, дължима след приспадане на задатъка, съдебния изпълнител е издал
обжалваното постановление, с което е възложил имота на Б.Г., като купувач,
предложил и внесъл следващата най-висока цена.
Обжалваното постановление е неправилно.
Съгласно чл.495 ГПК взискателят, обявен за купувач на
имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да
внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели, а ако не внесе тази сума, съдебният изпълнител обявява за
купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение. Спорен
по делото е въпросът от кога започва да тече двуседмичния срок за внасяне на
сумата за купувача-взискател, в случаите когато разпределението влиза в сила от
постановяване на необжалваем съдебен акт, който не се съобщава на страните от
съда чрез връчване на препис (аргумент от 7, ал.2 ГПК – съдът връчва на
страните преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване). По
делото няма спор, че на жалбоподателя не е връчен препис от решението на САС, с
постановяване на което влиза в сила разпределението. Съдът намира, че в случая
следва да се приложат правилата, действащи при други сходни процесуални
институти, предвиждащи течение на срок от постановяване на съдебен акт, който
не се връчва.
Първата аналогия е със срока за изменение на решението
в частта за разноските, когато катът е необжалваем. Чл.248, ал.1 ГПК предвижда
възможност за страните да поискат решението да се допълни или да измени в
частта за разноските – искането може да се отправи в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му. С ТР №06/2012
г. на ОСГТК на ВКС се приема, че „съдебният
акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те
сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му. Това е мотивирало и
законодателя да определи различен начален момент за срока, в който страните
могат да поискат изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост
от това дали той подлежи на обжалване или е необжалваем.“ Различен е и
срокът, в който правото по чл.248 ГПК може да се упражни – в срока за
обжалване, когато актът се съобщава (едноседмичен или двуседмичен) и в
едномесечен срок, когато актът не се съобщава. Не е такъв случая със срока за
внасяне на сумата, определена с разпределението – той е същия, както срока за
внасяне на предложената цена, когато купувачът е трето лице, а не взискател –
чл.492, ал.3 ГПК – двуседмичен. Ето защо първата аналогия не е подходяща – тук
очевидно законодателят не е предвидил по-дълъг срок, изхождайки от вмененото на
страната задължение сама да следи за постановяване на необжалваем акт.
Втората аналогия е със срока за
обжалване на актовете, постановени в производството по чл.310 и сл ГПК – Бързо
производство. Съгласно чл.315, ал.2 ГПК в последното по делото заседание съдът
посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за
обжалването му. В този случай началото на течението на срока също не е свързано
с връчване на акта. С ТР №12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС се приема, че срокът за
обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от
датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Ако обаче решението
е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК, срокът
започва да тече от връчването на преписи от решението. Това води до извода, че
когато не е спазен инструктивния срок, предвиден в закона, за постановяване на
конкретния акт, на страната не може да се вмени задължението сама да следи за
обявяване на акта, съответно – течението на сроковете да започва от този
момент. Подобен е подходът е възприет от ВКС с т.1 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС – относно началния момент за срока за предявяване на бъдещия иск – ВКС
приема, че срокът тече от постановяване на акта, ако е спазен законовият срок
по чл.395, ал.2 ГПК и от връчване на определението за допускане на
обезпечението, ако не е спазен срокът за постановяване на акта.
Съдът
приема, че относно началния момент за срока по чл.495 ГПК следва по аналогия да
се приеме разрешението, дадено с ТР
№12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС и ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС – ако е спазен
инструктивния законоустановен срок за постановяване на акта, който е
необжалваем и с който влиза в сила разпределението – от момента на обявяването
му, а ако срокът не е спазен – от връчване на същия. При липса на връчване или
данни купувачът да е узнал, следва да се приеме, че срокът не е започнал да
тече. При служебна проверка на сайта на САС по номера на делото ч.гр.д.
№3559/2018 г. на САС се установява, че делото е образувано на 16.07.2018 г.
Срокът за постановяване на съдебен акт по него е едномесечен (чл.437, ал.4 ГПК)
и е изтекъл на 16.08.2018 г. Съдебното решение е постановено след този срок –
на 22.08.2018 г. Ето защо следва да се приеме, доколкото съдът не е спазил
установения в закона инструктивен срок за обявяване на решението, срокът за
страната да изпълни задължението по чл.495 ГПК не може да се счита започнал да
тече от постановяване на акта, с който влиза в сила разпределението, а същия
следва да й бъде връчен или да й се съобщи, че има влязло в сила разпределение.
По делото не се установява съдебният изпълнител да е съобщил на жалбоподателя
за разпределението и сумата, определена с него, която следва да внесе за имота.
Поради това следва да се приеме, че срокът по чл.459 ГПК за жалбоподателя,
обявен за купувач, за внасяне на дължимата цена за имота, не е започнал да
тече. Това води до незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител
действия по отправяне на покана към купувача, предложил следваща най-висока
цена, съответно – издаване на обжалваното постановление за възлагане.
По тези мотиви съдът приема жалбата за основателна.
Обжалваното постановление за възлагане следва да се отмени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за възлагане
на недвижим имот от 17.09.2018 г. по изп.д. №20157850400058, по
жалба от В.И. Ц.– ипотекарен длъжник и присъединен взискател, наддавач в публичната
продан.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.