Решение по дело №902/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1192
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20192120100902
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1192                              20.05.2019 г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXIви граждански състав

На тридесети април                         две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж. С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №902 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, адрес за призоваване в ................, чрез адв.К.Т., с която е предявен против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ....................., иск за приемане за установено, че не му дължи сумата от 620,18 лева по фактура №**********/14.01.2019 г.

                                Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на ел.енергия с клиентски номер при ответното дружество - №..............., отнасящ се за обект, находящ се в ..................., ИТН №............. Твърди се още, че на 30.07.2018 г. е била извършена проверка на електромера, в негово отсъствие, при която е било установено от служители на ответника, че същият не отчита, поради което и е бил уведомен, че ще му бъде извършена корекция. Според изложените в исковата молба твърдения, корекцията е в размер на 620,18 лева и за сумата има издадена фактура №**********/14.01.2019 г.

                                Ищецът счита, че извършването на едностранна корекция на сметката му е неправомерно и нарушава разпоредбите на ЗЗД и ОУ на ЕВН ЕР, които не са приведени в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ и на подробно изложени в тази насока аргументи претендира за уважаване на иска. Търси разноски, ангажира доказателства.

                                Така предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим.

                                В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Т., който поддържа иска, моли за уважаването му и претендира за разноски.

                                В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирал писмен отговор, в който по същество ответникът оспорва иска изцяло и моли за отхвърлянето му. Твърди, че процесната сума е начислена и претендирана правомерно на основание чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Заявява, че проверката е извършена в присъствието на полицейски служител , съобразно чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, както и че преизчислението на количеството ел.енергия е извършено при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, а законовото основание за това са разпоредбите на чл.83 от ЗЕ. На подробно изложени в отговора аргументи се претендира отхвърлянето на иска и се търсят разноски. Ангажират се доказат

                                В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –юк.Н., който оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба и представя молба, вх.№18083/24.04.2019 г.

                                След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                                Между страните не се спори, че ищецът е абонат на ответното дружество и има качеството на потребител на електроенергия в обект, находящ се на адрес в ......................, както и че в това си качество е ползвал услугите на ответното ЕАД за периода 01.05.2018 г. – 30.07.2018 г., за който потребеното количеството ел.енергия не е изчислено посредством средство за техническо измерване, а чрез съставяне на коригираща сметка за която има издадена фактура №**********/14.01.2019 г. на стойност 620,18 лева с ДДС. В този смисъл са и приетите като доказателства Констативен протокол №424416/30.07.2018 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване в обект, находящ се в ..........................., в който е отразено, че проверката е извършена от представители на „Електроразпределение Юг” ЕАД и при същата е констатирано, че входящия и изходящ проводници със сечение 6 кв.мм. мед са свързани във входящата клема на първа фаза, както и че електромерът не може да се измери с еталон. Посочено е още, че нормалната схема на свързване на електромера е била възстановена. Видно от писмо, изх.№7864119, ищецът е бил уведомен от ответника, че сметката му за ел.енергия за перода 01.05.2018 г. – 30.07.2018 г. ще бъде коригирана за периода 01.05.2018 г. – 30.07.2018 г.

                                В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и приетите като доказателства справка за коригиране на сметката за ел.енергия, въз основа на която е издадена и фактура №1*********/14.01.2019 г. на стойност 620,18 лева за дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №............... за периода от 01.05.2018 г. до 30.07.2018 г.

                                По делото е извършена от в.л.инж.М. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че неправилното включване на двата проводника входящ и изходящ към първа клема на трифазния електромер води до нарушаване на точността и неправилен /намален/ отчет на консумираната ел.енергия, тъй като измерва консумираната ел.енергия само на двете фази Es и Eт. Вещото лице дава заключение и за това, че при отчитане на неотчетената електрическа енергия са спазени изискванията на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР.

                                При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за основателен.

                                За да бъде уважен иск с такава правна квалификация, в тежест на ответника е провеждането на главно и пълно доказване относно основанието за начислената сума и претендираното плащане.

                                Към датата на извършване на корекцията, възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период следва по силата на самия закон – чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ. Периодът, за който е коригирана сметката на ищеца, е след 17.07.2012 г., когато е влязло в сила изменението на разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, които предвиждат, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. С приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция, което право обаче е поставено под условие. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение №111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/14 г., I т.о., Решение №173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение №203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о.

                                В настоящия случай не се установи едновременното наличие на изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на ответника да извърши корекция на сметката на ищеца, независимо от обстоятелството, че към момента на начисляването на спорното задължение е била налице регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката. Процесния период безспорно е от обхванат от действието на ПИКЕЕ, но по делото не се установи към момента на корекцията да е било реализирано предвиденото в закона условие да е налице изменение на съдържанието на общите условия на ответника и привеждането им в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното изискване на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и тъй като в същите не се съдържа изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за извършването на едностранна корекция на сметката, то е налице само разписано задължение за уведомяване, но не и ред за това, поради което ОУ на ответното дружество не отговарят на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ-липсва изрично посочване на реда и начина, по който клиентът следва да бъде уведомен за извършването на корекция на сметката му, както и за книжата, които следва да му бъдат представени, не са посочени и евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на задължението потребителят да заплати претендираните суми за корекция на сметка, не се съдържа и изрична регламентация относно възможността потребителят да въведе възражения, с които да оспори реда за провеждането на корекционната процедура пред енергийния доставчик.

                                Предвид на изложеното, съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да претендира от ищеца сумата по коригирищата сметка на основание ПИКЕЕ.

                                Съгласно нормата на чл.50 от ПИКЕЕ,  в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

                                Анализът на цитираната разпоредба води до извод за наличие на законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период, но доколкото задължителната практика на ВКС разглежда правоотношенията между страните като договорни такива, то изготвянето на коригираща сметка от страна на ответника само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електроенергия противоречи на нормата на чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност без доказано виновно поведение на потребителя във връзка с неправомерно въздействие върху електромера, което да е препятствало правилното отчитане на данните за консумираната енергия, каквото в настоящия казус не се твърди от ответното дружество да е извършено от страна на ищеца. В този смисъл са Решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/14 г. на ВКС,  ІV г.о., Решение №111 от 17.07.2015 г. по т.д.№1650/2014 г. на ВКС, І т.о.

                                Предвид на изложеното, съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да претендира от ищеца сумата по коригирищата сметка на основание ПИКЕЕ, още повече, че преизчисляването на стойността на вече доставена енергия, без да се изисква виновно поведение от страна на клиента, е в противоречие и с регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Получаването на сумата по коригиращата сметка би било неоснователно, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, а в настоящия казус, нито се твърди от ответника, нито се доказа виновно действие или бездействие от страна на ищеца, който да е манипулирал отчитането на показанията на измервателния уред, както и да е допринесъл под каквато и да е форма за констатираното несъответствие. В тази връзка, обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който е издал правилата, на които се позовава ответника /вж.Решение №189/11.04.2011 г., постановено по т.д.№39/2010 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС/. Ето защо разпоредбите на чл.51, ал.1, вр.чл.50 от ПИКЕЕ, противоречат на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, поради което са нищожни и не следва да се прилагат.

                                Ето защо искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи, като спрямо ответното дружество се приеме, че ищецът не му дължи сумата от 620,18 лева, начислена на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ по фактура №1*********/14.01.2019 г. по партида с клиентски номер 100083211, ИТН 2523767 за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.07.2018 г. и представляваща корекция на сметка за срок от 90 дни за консумирана енергия в обекто, находящ се в ......................

                                С оглед на това, че предявеният иск се явява основателен и доказан, същият следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 50,00 лева – платена държавна такса и 300,00 лева – платен адвокатски хонорар.

                                Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: ..................., че Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, адрес за призоваване в ..................., чрез адв.К.Т., не му дължи сумата от 620,18 лева (шестстотин и двадесет лева и осемнадесет стотинки), начислена на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ по фактура №**********/14.01.2018 г. по партида с клиентски номер ................., ИТН ................. за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.07.2018 г. и представляваща корекция на сметка за срок от 90 дни за консумирана енергия в обект, находящ се в .........................

                                ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: ....................., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, адрес за призоваване в .........................., чрез адв.К.Т., сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща дължими съдебно-деловодни разноски.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.