Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1 6 1 3
гр.
Пловдив, 05.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на девети юли май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2799/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 18-1030-0022172/02.04.2019 г. на Н. г. сектор Пътна полиция към ОД на
МВР Пловдив, с което на А.Д.П., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
аргументи за липсата на извършване на нарушение и наличието на външни фактори
за нарушителя, довели до настъпването на произшествие, както и минимални
претърпени щети.
Въззиваемата страна не взема становище
по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 05.03.2019 г. около 10:00 ч.
жалбоподателят се качил в паркирания собствения лек автомобил „Фиат Панда“ с
рег. № *** в гр. Пловдив на ул. Царевец
в близост до кръстовището с бул. Пещерско шосе на стерилизационния двор на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. От дясната му страна се намирал паркиран лек автомобил,
таксиметров, марка „Киа“ с рег. № *** , управляван от Р. Х. Н.. Жалбоподателят привел
автомобила в работен режим и предприел маневра движение назад. По време на
движението на заден ход между лекият автомобил на жалбоподателя и паркирания
вдясно от него таксиметров автомобил настъпило съприкосновение, като предна
дясна част на бронята на „Фиат Панда“ ударила задния ляв калник на „Киа“. За
лекия автомобил „Киа“ настъпили материални щети.
На 15.04.2019 г. жалбоподателят платил
по сметка на ОД на МВР Пловдив наложената му глоба.
За установеното нарушение бил съставен
АУАН бл. № 22876/05.03.2019 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20 лв.
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите А.В. - *** , както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, констативен
протокол за ПТП № 1716761 от 05.03.2019 г., докладна записка №
1030р-7705/07.03.2019 г., докладна записка на *** , жалба на нарушителя до
административнонаказващия орган /АНО/, справка за нарушител водач, заверено
копие на платежно нареждане, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят
П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че почеркът е негов и вписаните обстоятелства в акта, са
такива каквито установени. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни,
подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на
информация. Същите съответстват на съставения АУАН и на изготвения протокол за
ПТП, който е официален документ, издаден в кръга на функциите на полицейските
служители по определен ред и форма. От друга страна не се опровергават
фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от показанията
им и протокола за ПТП. АУАН е подкрепен от другите събрани доказателства.
Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на
фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане
в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в
противоположния смисъл на тези в акта.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени,
като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установените нарушения.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на
правото на защита на наказаното лице.
Нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за движение свързани с маневрирането на заден ход.
От правна страна съдът намира
следното:
След
преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява
авторството на деянието и виновното му извършване, но неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Поведението
на жалбоподателя е квалифицирано от *** , така и от АНО като нарушение по чл.
40, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
От друга страна санкционната норма, въз основа на която е наказан, посочва, че
глоба в размер на 20 лв. се наказва водач, който наруши правилата за движение
назад.
От
обективна страна жалбоподателят не е осъществил съставомерните признаци на
нарушението.
Безспорно
се установява, че А.П. като водач на МПС на 05.03.2019 г. около 10:00 часа в
гр. Пловдив на ул. Царевец в близост до кръстовището с бул. Пещерско шосе на
стерилизационния двор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е предприел маневра на заден
ход с притежавания от него лек автомобил „Фиат Панда“ с рег. № *** и не се съобразил с паркирания до него лек
таксиметров автомобил марка „Киа“ с рег. № ***
и го ударил с предна дясна част на бронята в задния ляв калник, с което
допуснал пътнотранспортно произшествие с материални щети.
Същевременно
диспозицията на вменената нарушена норма вменява задължение на водачите при
движението си назад да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и
няма да се създаде опасност или затруднения за движението и участниците в него.
Не се установява жалбоподателят да не се е убедил, в горното, нито да е създал
опасност и затруднение за останалите участници в движението по пътя зад
неговото МПС. Установява се съвсем различна фактическа обстановка – на
поведение, което не се съобразява с габаритите на лекия автомобил, и причинява
материални щети при движението си, макар и назад. В този смисъл нарушителят не
е засегнал правилата за движение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а тези по чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП за това, че при излизане от ред на паркираните ППС не е съобразил
тяхното положение и по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че е причинил
имуществени вреди.
Следователно
жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а оттам и като
е наказан с НП именно за това нарушение, то наложената му санкция е
незаконосъобразна. АНО неправилно е приложил материалния закон като не е
преценил поведение на нарушителя коя норма осъществява и го е подвел под друг
фактически състав, чиито елементи не се установява да са настъпили в
обективната действителност. В този смисъл не се доказва да е извършено
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а отделно от това поведението е подведено
под неправилната правна норма. Последното не може да бъде сторено за първи път
от съда в настоящото производство.
Ето защо съдът счита, че НП е
незаконосъобразно издадено като е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, а отделно от това вмененото деяние не се доказа.
Следователно обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1030-0022172/02.04.2019
г. на Началник група сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на А.
Д.П., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.