Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 12.12.2022 г.
Административен съд - Кърджали, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 466/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на Х.Ю.М. с адрес ***,
чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-447/ 13.10.2022 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2175-08-357#1/
05.09.2022 г на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Изложени
са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като постановен в противоречие с материалния закон.
Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че времето от 17.01.1973
г. до 15.01.1975 г., през което жалбоподателят е отбивал редовната си военна
служба, не следва да се зачита за „действителен стаж“. Искането е да се отмени
оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище на пълномощник поддържа жалбата, прави искане за приемане на
представената административна преписка, намира делото за изяснено.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, в писмено становище на процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, вх. № Ц2113-08-416/ 01.06.2020
г. Х. М. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ) по чл.68, ал.3 от КСО, като приложил изискуемите документи, сред които
и удостоверение, № ***/ *** г., издадено от Дирекция „Държавен
военноисторически архив“ ***, Държавна агенция „Архиви“.
С Разпореждане № Ц2140-08-193/ 29.09.2020
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане поисканата
ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че
лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж, като е прието, че
действителния осигурителен стаж е 13 год. 08 мес. и 23
дни. Няма данни разпореждането да е оспорване по административен ред, поради
което същото влязло в законна сила.
Със Заявление, вх.
№ 2113-08-751/ 20.05.2022 г. Х. М. отново е поискал отпускане ЛПОСВ по чл.68,
ал.3 от КСО.
С Разпореждане №
2113-08-751#4/ 30.06.2022 г. ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали, на основание 27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратил
производството по Заявление, вх. № 2113-08-751/ 20.05.2022 г. на Х. М.,
като приел същото за недопустимо поради наличие на влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и между същите страни.
След проведено
производство по оспорване на горецитираното
разпореждане с Определение № 113/ 27.07.2022 г. по адм.
д. № 289/ 2022 г. по описа на АС – Кърджали разпореждане № 2113-08-751#4/ 30.06.2022 г. на ръководител „ПО“ е отменено и
преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество по
заявление, вх. № 2113-08-751/ 20.05.2022 г. на Х.М.
След получаване на
преписката, от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е постановено
Разпореждане № 2175-08-357#1/ 05.09.2022 г., с което отново е отказано отпускане на ЛПОСВ. Съгласно мотивите в този административен акт, лицата които за 2022 г. нямат изискуемия
се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО от 39 г. и 2 месеца за мъжете,
придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 66 години и 10 месеца и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО. Периодът, на наборна военна служба с продължителност 01 година 11 месеца и 29 дни, въпреки, че се зачита за
осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО. Поради изложеното е
прието, че Х. М. няма 15 години действителен осигурителен стаж и на основание
чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ.
В разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали е прието, че общия осигурителен стаж на лицето е от III-та
категория труд – 15 год. 08 мес. 22 дни. Действителният
осигурителен стаж е 13 год. 08 мес. 23 дни. Навършена
възраст към 20.05.2022 г. – 68 год. 06 мес. 26 дни.
По жалба на Х. М. срещу горното разпореждане
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото
производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х. М. срещу разпореждане № 2175-08-357#1/
05.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали
като неоснователна. В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали е прието, че следва да се прави разлика между „осигурителен стаж“ и
„ действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО.
Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в
чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен
стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност,
за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така
и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които
за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща
както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на
същински осигурителен стаж. Действителния стаж обхваща единствено
периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били
осигурени за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в
себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на
закона им се признава осигурителен стаж. Поради изложените съображения е
направен извод, че не може да се зачете за действителен стаж:периода на наборна
или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано;
времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2
от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011г. ал. 2
и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др.
В решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е посочено, че продължителността на действителния стаж на Х. М. е
определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на
15 г. 08 м. 22 дни, се извади периода на наборна военна служба от 1 г. 11 м. 29
ден, за да се получи 13 г. 08 м. 23 дни „действителен стаж“.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправните
норми.
Съгласно посоченото фактическо основание в
оспореното решение, жалбоподателят не отговаря на кумулативното изискване в
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има 15 години действителен осигурителен
стаж. Като спорният въпрос между страните е следва ли да се зачете за
действителен осигурителен стаж времето от 17.01.1973
г. до 15.01.1975 г., през което жалбоподателят Х. М. е отбивал
редовната си военна служба. Като е взел предвид представените писмени документи
административният орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане от 15 г. 08
м. 22 дни. За действителен стаж
е зачетен 13 год. 08
мес. 23
дни.
Не е взето предвид времето от 17.01.1973 г. до 15.01.1975 година,
когато е отбивал редовната си военна служба. Около това е съсредоточен и спора
между страните по делото.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
От прието, без оспорване от страните по
делото, като писмено доказателство, удостоверение, № ***/ *** г.,
е видно, че Х. М. е бил на наборна
служба в частите на Българската армия в периода от 17.01.1973
г. до 15.01.1975 г. Това обстоятелство не е спорно по делото,
като е възприето и от административният орган в издаденият административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата
към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесният период, се
зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата
на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т. 12 от ДРКСО.
При така установените факти се явява
неправилен извода в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че
жалбоподателят Х. М. не отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО – да има действителен стаж от 15 години.
В обжалвания административен акт е
установено, че действителният стаж на Х. М. е 13 год. 08 мес.
23 дни, от който е приспаднато времето, през което е отбивал редовната си
военна служба. При прибавяне на 1 год. 11 мес. 29 дни
– редовна военна служба към действителния стаж от 13 год. 08 мес. 23 дни, се получава действителен стаж 15 год. 08 мес. 23 дни. Към датата на подаване на заявлението за
отпускане на ЛПОСВ Х. М. е имал навършена възраст от 68 г. 06 м. и 26 д. (посочено в разпореждане на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, както и в решението на директора на ТП
на НОИ – Кърджали). Изискуемата възраст за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, от 01.01.2022 г. (когато е подадено заявление за
отпускане на ЛПОСВ) е била 66 години и 10 месеца съгласно чл. 15, ал.3, т.7 от
НПОС. Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ
по чл. 68, ал.3 от КСО жалбоподателят е отговарял на изискванията за навършена
възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО неправилно е било отказано. От изложеното следва, че жалбата
е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 550
лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 17.10.2022
г. Тъй като реално заплатеното адвокатско възнаграждение е към минимума от 500
лв., предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща
към датата на приключване на устните състезания по делото, то следва да се
присъди в пълен размер, като не се уважава възражението на пълномощника на
ответника за прекомерност.
На основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови
направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 550 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
2-ро АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2153-08-447/
13.10.2022 г. на директор на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Ю.М. срещу Разпореждане № 2175-08-357#1/
05.09.2022 г на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали
Изпраща преписката на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне
по заявление, вх. № 2113-08-751/ 20.05.2022 г., на Х.Ю.М., при спазване на
дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали
да заплати на Х.Ю.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 550
лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: