Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58, 11.02.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1185
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК за сумата от 307.37 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба,
че ответника е клиент на дружеството, с кл. №
********** за обекти в гр.Търговище и с.О., като отношенията между страните се
регулират от ОУ на ДПЕЕ на ищцовото дружество.
Твърди, че за периода 15.10.2018 г. - 17.01.2019 г. ответника не е изпълнявал
задължението си по чл.17 от ОУ на ДПЕЕ и не е заплатил ползвана и отчетена
ел.енергия и такса за възстановяване на ел.захранване на обща стойност 301.95
лв., като поради забавата дължал и мораторна лихва в
размер на 5.42 лв. Ищеца твърди, че
се е снабдил със заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесното вземане, но
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и на ищеца
били дадени указания да установи вземането си по исков ред. Съобразно
указанията на съда ищеца моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ответника му дължи сумите, за които има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 628/2019 год. на РС - Търговище, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, като се присъдят и направените по делото
и в заповедното производство разноски. В
съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца, чрез
депозирано писмено становище.
В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител. В отговора
предявения иск, с правно осн. чл.422 от ГПК е оспорен
изцяло, както по основание, така и по размер. Ответника, чрез особения
представител е изложил доводи оспорващи наличието на договорни отношения между
ищеца и ответника за продажба на ел.енергия. В отговора иска е оспорен и по
размер, като ответника твърди, че липсват доказателства начисленото количество
ел.енергия да е било доставено на ответника, за да възникне задължението му за
заплащане стойността на същата енергия, както и размера на търсената от ищеца мораторна лихва. В съдебно заседание поддържа доводите,
изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 628/2019 год. на
РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 301.95 лв., представляваща главница на неизплатени
задължения за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода
от 15.10.2018 г. - 17.01.2019 г., ведно със законната лихва от 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 5.42лв. за периода от падежа на всяка фактура
до 20.03.2019 г., като е присъдил и разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.1-3 от ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на иск за
установяване на вземането на ищеца, на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК.
Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с
правно осн. чл.422 от ГПК.
С
оглед представените по делото доказателства съдът счита за установено, че ответника
е потребител на ел.енергия, като отношенията му с ищеца се уреждат от договор
за продажба на ел.енергия за битови нужди при общи условия, а възраженията на
особения представител във връзка с липсата на доказателства за възникване на
облигационна връзка между страните се явяват неоснователни. Ответника е клиент
на ищеца, с клиентски номер № **********
за обекти в гр.Търговище и с.О.. От приложените към делото фактури и извлечение от
сметката на клиента се установява, че за периода 15.10.2018 г. - 17.01.2019 год. в обектите, за
който ищеца е разкрил партида на ответника има ползвана и отчетена ел.енергия
на стойност 282.95 лв. и начислена такса възстановяване в размер на 19 лв., или
обща сума в размер на 301.95 лв. Твърдението на ищеца, че задължението по приложените фактури не е
изплатено от ответника не е оспорено. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, приета по делото и изслушването на вещото лице в съдебно заседание
се установи, че задължението по
представените фактури за процесния период не е
изплатено от ответника и възлиза на 301.95 лв., в това число и такса
възстановяване от 19 лв., а мораторната лихва върху установенто задължение за неизплатената главница възлиза на
5.42 лв. По отношение на такса възстановяване вещото лице обясни в съдебно
заседание, че същата се начислявала автоматично в системата на ищеца, като при
заплащане на задълженията от клиента тази такса отпадала. Ответника не е
представил доказателства за извършено пълно, или частично погасяване на
задължението след завеждане на иска.
При
така установеното съдът преви следните изводи : При установеното по-горе съдът
приема, че е на лице облигационна връзка между страните по договор за доставка
и продажба на ел.енергия, отношенията по който се регулират от ОУ на ДПЕЕ, както и, че за периода 15.10.2018 г. - 17.01.2019 год. ответника не е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца стойността на доставената и ползвана ел.енергия за обети в
гр.Търговище и с.О.. Поради изпадане в забава ответника дължи на ищеца и
обезщетение за забава върху неизплатената стойност на ползвана ел.енергия в
размер на 282.95 лв.
Основния спор между страните е по отношение дължимостта на вземането на ищеца от такси възстановяване
на захранването, начислени с фактури от 17.01.2019 год. в размер на 19 лв. Условията и реда за прекъсване
снабдяването с ел.енергия , съответно условията и реда за възстановяване на прекъснато електроснабдяване са определени в глава седма от ОУ,
видно от която преди прекъсване на електроснабдяването
ищеца следва да е уведомил
потребителя с писмено предизвестие,
като предостави срок за изпълнение на задълженията и ако не последва доброволно изпълнение има право да поиска прекъсване, а
възстановяването на прекъснато
електроснабдяване се извършва
след отпадане на основанията
за прекъсването, като в случаите кгато прекъсването е по вина на потребителя се възстновява след заплащане на разходите по прекъсване
и възстновяване т.н. такса възстновяване.
При така действащите
разпоредби на ОУ и предвид доказателствата по делото съдът намира, че не се
доказа от ищеца да е изпратил писмено
предизвестие до ответника за прекъсване на електроснабдяването, да е поискал да
бъде извършено прекъсване, нито да е поискано и извършено възстановяване на
захранването на процесните обекти, послужило като
основание за начисляване на горната сума от 19 лв. Фактурата за начисляване
на такса възстановяване, сама по себе си не е годно доказателство за тия факти.
При
така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен до размера на 282.95 лв. – главница и 5.42 лв., лихва за
забава, като в останалата част, касателно такса
възстановяване в размер на 19 лв., следва да се отхвърли като неоснователен,
доколкото предвид събрани по делото доказателства, съдът счита за установено, че
вземането на ищеца съществува в посочения по-горе размер, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
уважената част, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 464.40
лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 70.36 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С.П., Я.Д. и
Г.К., чрез пълномощник юрисконсулт М.М. сумата от 282.95
лв. - главница, представляваща неизплатени задължения за консумирана
електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 15.10.2018 г. -
17.01.2019 г., ведно със законната лихва от 04.04.2019
г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 5.42 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер за периода от падежа на всяка
фактура до 20.03.2019 г., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение №
377/04.04.2019 год. по ч.гр.д. № 628/2019 год. на РСТ,
на осн. чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С.П., Я.Д. и
Г.К., чрез пълномощник юрисконсулт М.М. против К.А.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** иск за установяване
съществуване на вземане в размер на 19 лв., представляващо такса възстановяване
на захранване по фактура № **********/17.01.2019 год., за което е издадена Заповед за изпълнение № 377/04.04.2019
год. по ч.гр.д. № 628/2019 год. на РСТ, на осн.
чл.422 от ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С.П., Я.Д. и Г.К., чрез
пълномощник юрисконсулт М.М. направените в исковото
производство разноски в размер на 464.40 лв. и
разноските в заповедното производство в размер на 70.36 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :