ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. И. Н., против Разпореждане №
25129/04.11.2022г., постановено по гр.д.№ 14066/2022г. от Районен съд –
Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено заявление с вх. № 77224/ 03.10.2022
г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от
дружеството против К. С. Х., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество
и да уважи искането за издаването на заповед по чл.410 от ГПК за тези суми,
претендирани със заявлението.
Окръжен съд - Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
Заповедното производство е образувано по заявление с вх.№
77224/ 03.10.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника К. С. Х. за
сумата 583,59лв., представляваща главница по договор за потребителски
1
кредит № 2219806; сумата 33,88 лв. – обезщетение за забава, начислена за
периода от 01.09.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
задължението в съда до окончателното плащане на сумите.
С Разпореждане № 22631/04.10.2022 г., Районният съд е указал на
кредитора да отстрани в едноседмичен срок констатирани нередовности на
заявлението, а именно да посочи какви плащания са извършвани от длъжника
по договора, колко, кога, на какви суми и какви вземания са покрили същите.
С Молба с вх. № 81513/14.10.2022г. „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД посочва, че по въпроса за извършените плащания по
процесния договор, посочва, че същите са от категорията на правопогасяващи
юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково
състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито
са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима от ответната
страна, а не от ищцовата. Въпросът дали са плащани суми, отнасяни в
погашение на вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил
относим към съществуване на предявените вземания, но разглеждането му
предполага повдигнат спор. Цитира съдебна практика.
Районният съд, за да отхвърли заявлението излага съображения,
че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК въвежда хипотеза на изначална
недействителност при нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20
и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, с последици връщане само на чистата стойност
на кредита, без лихва и другите разходи, а в заповедното производство е
невъзможно да извърши преценка относно това дали е налице хипотезата на
чл. 22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при
условията на състезателно начало, то констатацията на съда за евентуалната
неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ за
издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по аргумент
на чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК. Заявителят е претендирал издаване на заповед за
изпълнение за вземане за главница и лихва, произтичаща от изпълнение на
задължението му по договор за поръчителство във връзка с договор за
потребителски заем. От съдържанието на същия се установява, че ес касае за
предоставен заем от 1232,76 лв. платим на 6 месечни вноски при фиксиран
2
годишен лихвен процент 40 %; ГПР в размер на 48,20 % и обща сума за
плащане-1380,48 лв. Липсва посочване на методика за определяне на ГПР и
базата върху която се начислява лихвения процент. Предвидено е
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице. Видно от договора за
поръчителство същото се предоставя срещу заплащане на възнаграждение от
64,30 лв. Същото е платимо чрез кредитора на вноски. Не е ясно дали това
възнаграждение е включено в ГПР. Не се посочват данни за извършени
плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем или на
възнаграждението по договора за поръчителство и не се заявява да липсват
такива. Не се посочва дали е уведомен длъжника за извършеното плащане на
задълженията му от поръчителя и пораждане на задължението му да
възстанови заплатената сума. Затова Районният съд е наложил правен извод,
че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни
клаузи в договорите, което е пречка да се определи съществуването на
претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената
главница от 583,59 лв., част от предоставената от 1232,76 лв., към момента на
издаване на заповедта.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се
възразява относно направените правни изводи от Районния съд. Отново
цитира съдебна практика.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Съобразно чл.410 ал.2 от ГПК – Заявлението
съдържа искането за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2. Конкретното подадено
заявление по чл.410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и
т.5 от ГПК, тъй като не са индивидуализирани поотделно претендираните
суми по всяка една главница по основание и размер. Районният съд е дал ясно
указание да се посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви
суми са погасени с тях. Дружеството, вместо да изпълни указанието, което е
напълно във възможностите му, тъй като разполага с данни за извършените
разплащания от длъжника, излага доводи, извлечени от съдебна практика,
която няма задължителен характер. Плащанията по договор за потребителски
кредит, са от значение за преценката за основателността на искането на
3
заявителя за издаване на заповед. Без уважение следва да се оставят
твърденията на заявителя, че тези факти не подлежат на преценка в
заповедното производство, предвид изискуемата от закона преценка на съда
при претенции, насочени срещу потребители и засилената защита на техните
интереси. Това е така, тъй като платените суми на база неравноправни клаузи
са недължими. Обосновани са изводите за наличие на неравноправни клаузи,
защото не е ясно как е формиран ГПР в размер на 48,20 % и на каква основа
се изчислява лихвеният процент. Също така, липсва яснота дали
възнаграждението в размер на 64,30 лв. във връзка с договора за
поръчителство е включено в ГПР.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 25129/04.11.2022г., постановено по
гр.д.№ 14066/2022г. от Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4