Определение по дело №1175/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.8, ал.3 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/.

Образувано е по жалба на „Солвей соди“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Промишлена зона, представлявано от Изпълнителния директор С. Н., срещу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-192/26.04.2024г. на вр.и.д. Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

В изпълнение на съдебно разпореждане от 04.06.2024г., с молба с.д. № 8351/11.06.2024г. от оспорващия са отстранени констатираните от съда нередовности на жалбата.

С осторения акт са определени нива на запаси за извънредни ситуации от 26 474.279 тона котелно гориво, които „Солвей соди“ АД е определено да поддържа, като му е разпоредено да създаде същите до 01.07.2024г. и да ги поддържа до 30.06.2025г.

След запознаване с материалите по делото, и служебна справка в деловодната система на съда, се установи, че по идентични казуси със страни ДА “ДРВВЗ“ [населено място] и различни търговски дружества /в т.ч. и настоящия жалбоподателя за предходни периоди/, осъществявали внос само на нефтен кокс, използван от дружествата само за гориво, има образувани административни дела №№ 1236/2022 г.; 1181/2021 г.; 1183/2021г.; 123682022г. и 1134/2023г. По първите две дела са отправени преюдициални запитвания до СЕС за тълкуване на разпоредбите на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и член 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Света от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор.

По отправените запитвания са образувани дела С-428/2022г. на СЕС и С-784/22 г. на СЕС. По първото дело е налице произнасяне на СЕС с Решение от 30.04.2024г., но второто все още е висящо пред СЕС.

Поставените в преюдициалното запитване, по което е образувано С-784/22 на СЕС са: 1/ В случай като този в основното производство, когато с оглед на изпълнение на задълженията си по член 3 от Директива 2009/119 държава- членка е избрала да наложи задължения по отношение на запасите на икономически оператори, следва ли понятието „икономически оператор“ по член 8 от Директива 2009/119 да се тълкува в смисъл, че включва местно дружество, което е осъществявало внос на територията на държавата-членка през предходната календарна година на един от енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 (в случая - нефтен кокс), но който енергиен продукт дружеството само използва за гориво, не го използва като суровина за производство на нефтопродукти, нито за продажба на пазара на нефт и нефтопродукти?

2/Какви обстоятелства следва да вземе предвид държава-членка в законовите си разпоредби при определяне на качеството на определено лице - като „икономически оператор“, субект на задължения по отношение на запасите? По-конкретно, при определяне качеството „икономически оператор“ по смисъла на член 8 от Директива 2009/119, следва ли държавата-членка да взема предвид икономическата дейност на дружеството и тя да включва внос, търговия с или потребление на конкретния нефтопродукт, за да бъде възложено на дружеството задължение да поддържа запаси за извънредни ситуации от този продукт?

3/ Ако в хипотеза като тази в основното производство, когато държавата- членка с изричен законов текст (чл.2, ал. 1 ЗЗНН) е избрала да ограничи видовете нефтопродукти, с които да се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и контролират запаси за извънредни ситуации, единствено до следните четири категории: 1. автомобилни бензини; 2.газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; 3. котелни горива; 4. газ пропан-бутан, допустимо ли е при определяне на кръга на задължените лица, на които се възлагат задължения за поддържане на запаси — икономически оператори, както и за определяне на размера на запасите, които икономическите оператори следва да поддържат, държавата-членка да включва вносителите на други (всички останали) нефтопродукти, определени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008?

4/ Съответства ли на целта на Директива 2009/119, предвидена в член 1, както и в 3-то, 17-то и 33-то съображение, на чл. 20, параграф 1 от Директива 2009/119, (вменяващ задължение на държавите-членки да създадат условия част или всички техни запаси за извънредни ситуации да бъдат пуснати в обращение бързо, ефективно и по прозрачен начин), както и на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС („С. на стопанска инициатива“), национално законодателство, което задължава икономически оператор, който не внася, не купува, не продава, не влага в производство и не използва по какъвто и да било друг начин в своето производство определен нефтопродукт, в който държавата-членка е избрала да поддържа запасите за извънредни ситуации, чрез които да изпълни задължението си по член 3 от Директива 2009/119 (в случая — котелни горива), да създаде запаси именно от този нефтопродукт (котелни горива), при което, за да изпълни задължението си, икономическият оператор е принуден да участва на нов за стопанската му дейност пазар на нефтени продукти (в случая - на котелни горива) и да създава запаси от тези продукти, които са му ненужни и които той не използва в дейността си?

5/ Съвместима ли е с основната свобода на ЕС за свободно движение на стоки, конкретно чл.30 и чл.34 ДФЕС, национална правна уредба като разглежданата, при която на лицата, въвеждащи на българския пазар енергийни продукти, различни от течни горива (конкретно в случая нефтен кокс), се вменяват задължения да създават и съхраняват запаси за извънредни ситуации с нефтопродукти (течни горива като мазут/котелно гориво, бензин, газьол/дизел), с каквито тези лица не осъществяват икономическа дейност (не внасят, не преработват и не търгуват), няма капацитет да съхраняват, и за да изпълнят задълженията за запаси за извънредни ситуации си са принудени да се включат и участват на пазара с нефтопродукти, заемайки или закупувайки такива от други частни субекти - предприятия от нефтената индустрия.

6/ Спазен ли е принципът на пропорционалност и по-конкретно спазено ли е изискването за баланс между обществения и индивидуалния интерес, при положение, че икономически оператор, който не внася, не купува, не продава, не влага в производство и не използва по какъвто и да било друг начин в своето производство определения му нефтопродукт (в случая - котелни горива), е задължен да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от този нефтен продукт в значителни количества, които надвишават цялото средно годишно потребление на същия продукт (котелни горива) в държавата-членка за една календарна година, и за да изпълни това задължение, се налага икономическият оператор да направи значителни по размер разходи, които застрашават икономическата и финансовата му стабилност и биха довели до значителен риск от производство за принудително изпълнение по отношение на активите му?

7/ Съответства ли на член 1, във връзка с член 2, букви „и“ и „й“, с член 3, параграф 1 и с член 20, параграфи 1,3 и 5 от Директива 2009/119, национална правна уредба като разглежданата в основното производство, съгласно която запаси за извънредни ситуации се създават само от някои видове течни нефтопродукти (бензин, керосин, газьол/дизел, мазут, както и от газ пропан-бутан), но задължения за създаване и поддържане на запаси се възлагат и на икономически оператори, които чрез внос или ВОП използват други видове енергийни продукти по смисъла на приложение А. глава 3. 4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 (в случая - нефтен кокс), като по този начин тези икономически оператори са задължени да създават запаси за извънредни ситуации от посочените в закона видове продукти, но не биха имали възможност в бъдеще да се ползват от тези запаси за извънредни ситуации, тъй като последните не се включват в ползваните от тях енергийни продукти?

8/ Съответства ли на принципа за ефективност, съразмерност и възпиращо действие, предвиден в преамбюла – съображение (11) и член 21 от Директива 2009/119, системата от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби за задълженията за запаси за извънредни ситуации, съгласно която при нарушение на задълженията за запаси на икономическите оператори се налага имуществена санкция в размер на значителна парична сума, начислявана на тон върху количествата запаси, предмет на нарушението и то преди съдът да се произнесе по законосъобразността на съответния административен акт, с който се определя задължението за осигуряване на запаси за извънредни ситуации ? Следва ли държавата-членка да предвиди в националната система от санкции задължение за компетентния орган да извършва индивидуална преценка на всеки отделен случай на нарушение и при определянето на размера на конкретната санкция да взема предвид и всички факти и обстоятелства от значение при извършване на съответното нарушение, както и потенциалните последици от нарушението е оглед целта на закона, в т.ч. че неизпълнението на задължението за създаване и съхраняване запаси за извънредни ситуации се дължи на липсата на вместимости за съхранение в държавата-членка на определените количества от съответния продукт (котелни горива); че за изпълнението на вмененото му задължение икономическият оператор е принуден да направи значителни по размер разходи, застрашаващи финансовата стабилност на дружеството и риск от производство по принудително изпълнение?

Тези въпроси частично се препокриват с поставените такива по С-428/2022г. на СЕС, но в една част и се различават и съдът намира, че произнасянето на СЕС по тях ще е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая са налице основания за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, по което е образувано С-784/2022г. на Съда на Европейския съюз.

Воден от горното и на осн. чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, приложим по препращане от чл.144 от АПК, настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по адм.д. № 1175/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ХVІІІ с-в, до постановяване на окончателен акт по дело № 784/2022 г. на Съда на Европейския съюз.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ежемесечни проверки от съдебния деловодител за движението на производството по С-784/2022г на СЕС и приключването му с акт по същество.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.