ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№694
гр. Пловдив, 29.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 602 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно
определение от 07.11.2018 г. по НОХД № 1318/2018 г., Пловдивският окръжен съд e
приел, че не са налице релевираните от страна на защитата нарушения на
процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в
досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление
е привлечен в това качество.
Недоволен от така
посоченото определение, в частта му в която е било оставено без уважение
искането за връщане на делото на досъдебното производство, е останал
подсъдимия, който чрез своя защитник е подал жалба с искане то да бъде
отменено. Застъпва се тезата, че не са били изпълнени указанията на въззивната
инстанция при предходното връщане на делото на досъдебната фаза. Според
защитата първият съд изобщо не е дал отговор на оплакванията й, така както
изисква НПК.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали и с изложените в жалбата доводи и след като
провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С протестираното протоколно определение на ОС-Пловдив е било прието,
че обвинителният акт отговаря на всички изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и
на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.
Указанията във връзка с предходното връщане на делото за доразследване са били
изпълнени и всички елементи на вменения престъпен състав вече са били очертани
ясно и недвусмислено.
Настоящият съд намира, че производството по НОХД № 1318/2018
г. по описа на ОС-Пловдив е било образувано след внасяне на материалите по сл.
дело № 136/2015 г. на ОСС при ОП–Пловдив, водено срещу обвиняемия Н.Д.Х. за
престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с обвинителен акт в
съда.
В атакуваното си определение, съставът на първия съд е приел,
че обвинителният акт в достатъчна степен съдържа данни за всички елементи на
вмененото престъпление, за което е бил обвинен подсъдимия, има обосновка за
механизма на извършването му. Не са били установени противоречия и неясноти,
които да затрудняват правото на защита.
Подсъдимият, чрез своя защитник, релевира доводи за
незаконосъобразност на това определение поради липса на отговор по всички наведени
оплаквания. На първо място се позовава на липса на конкретизация в обвинителния
акт как Х. е успял да избегне установяването и плащането на данъчни задължения
по ЗДДС, механизма на формиране на тези задължения и тяхното неплащане.
Абстрактно бил посочен традиционен модел на осъществяване на престъпление по
вменената правна квалификация – плащането на ДДС било избегнато като сумите по облагаемите продажби
били отнесени към сумите по облагаемите покупки, част от които не били
извършени в действителност. Конкретно се визира данъчен период месец ноември
2011 г., по отношение на който защитата намира, че задължителните указания не
били изпълнени. Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт сумата на
начисления ДДС била по-голяма от общата стойност на всяка една от изброените
фактури с издател конкретен търговец и не била посочена глобална сума на ДДС по
всички изброени фактури. Защитата прави
оплакване, че не било изпълнено указанието на предходния въззивен състав за „математическа
обосновка“ на изводите на прокурора. Важно било да се изведат данни по отделно
за размера на ДДС, формиран от облагаемите продажби, както и глобалния размер
на ДДС по изброените фактури, неотразяващи реални стопански операции. Тези
указания не били изпълнени за данъчните периоди от ноември 2011 г. до юни 2012 г. и не ставало
ясно колко и кои са фактически покупките с право на данъчен кредит, според
прокурора, не било ясно колко е фактически дължимото ДДС за периода като
разлика между двете стойности. Това не било сметнато в противоречие със ЗДДС и
предходното решение на ПАС, като обвинението „увеличавало стойността на клетка
50 с някаква сума“ вместо като разлика между ДДС на продажбите минус ДДС на
покупките с право на данъчен кредит. Според подсъдимия не ставало ясно и колко
било декларирано като покупки, продажби и ДДС за внасяне, каква била разликата
с действително установеното според прокуратурата и от къде идвала.
Настоящият съд намира, че не са налице пропуски в посочените
белези от обективната страна на вмененото данъчно престъпление. В обвинителния
акт ясно е било обозначено, че на жалбоподателя се вменява организацията и
подаването на справки-декларации и дневници за покупки на процесното ЕООД с
различни доставчици на данъчно задълженото лице. Избегнато било установяването
и плащането на данъчни задължения на процесния търговец, чрез използване на
счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред ТД на НАП – справки-декларации по ЗДДС и
дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, като са били подробно изброени
справките-декларации и дневниците за покупки на процесния търговец, както и
инкриминираните фактури на негови доставчици по реално неосъществени събития. В
обстоятелствената част на обвинителния акт са налице фактически и правни изводи
за действията на подсъдимия, чрез които се твърди, че е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения. Споделя
се приетото от първия съд, че от данните в обвинителния акт, е възможно да се
проследи причинната връзка между изпълнителното деяние и настъпилия резултат. В
обвинителния акт са били ясно отразени признаци по т. 6 и т. 7 от ал. 1 на чл.
255 от НК, визирани от обвинението като начини за извършване на деянието.
Последните са били обвързани със задължения от секторното законодателство,
които също са били ясно застъпени като норми и съдържание, които са били посочени
от обвинението. Обективно са били описани и фактите, свързани с претендираното
невярно деклариране по смисъла на т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК, като съгласно
обстоятелствената част това е повлияло правилното установяване и плащане на
данъчните задължения, след като неправомерно бил приспаднат данъчен кредит. В
обвинителния акт са били цитирани норми от секторното законодателство,
кореспондиращи с твърденията, че пасивът на данъчно задълженото лице е бил
намален неправомерно. Пояснено било какво се има предвид под специфичните
понятия от данъчното законодателство, които са били използвани в обвинителния
акт, включително и всички норми, от които обвинението прави изводите си за неследващо
се приспадане на ДДС. Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата за
липса на математическа обосновка и неяснота по въпроса със застъпения от
държавното обвинение механизъм на
деянието. От обвинителния акт става достатъчно ясно, че се вменява реализирано
приспадане на данъчен кредит, обвързано с ползването на документи, отразяващи
ненастъпили обстоятелства, ката всички конкретизиращи факти в тази връзка са
били описани, включително и като математически разлики. Обвинението е визирало верига
за промяна на данъчния резултат, чрез невярно деклариране на фиктивна дейност
“по документи” с цел избягване на задължения по реална дейност чрез приспадане
на привиден данъчен кредит, като са били подробно изброени и фактурите, чрез
които се твърди че е била подпомогната престъпната дейност. Не е порок на обвинителния
акт, че по всяка от описаните фактури не е бил посочен нейният предмет. Това е
било сторено с обобщен формат след тяхното таблично изброяване с другите им
реквизити, тъй като застъпеният предмет на доставките е бил идентичен. Правилно
е било отбелязано от първия съд, че не са налице трудности при проследяване на
причината връзка между данъчните задължения на търговеца и поведението на
физическото лице, фактически причастно към неговата дейност в различните периоди, описани в обвинителния
акт. Изготвеният обвинителен акт
очертава фактически и юридически параметри на обвинението, по които съдът следва
да се произнесе. Наведените от защитата под формата на пороци на обвинителния
акт въпроси, следва да бъдат обсъдени по същество от съда, разглеждаш делото в
съответния процесуален момент, тъй като не засягат правото на обвиняемия да
разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да организира
пълноценно защитата си.
Ето защо, жалбата е неоснователна, а обжалваното определение
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.11.2018 г. по НОХД №
1318/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство на
основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.