№ 253
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500547 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по
частна жалба от К. П. М., ЕГН – ********** против Определение № 66 от 19.04.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 1038/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл.
633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С –
262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Поддържаните оплаквания са за неправилност на
обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд
за даване по нататъшен ход на производството.
От ответната по частната жалба страна – Главна Дирекция „ Ж., с. и б. с т. „ МВР – С.
е депозиран отговор за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, откъм съдържание и приложения е
редовна, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, като се приема че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от
ГПК е в случая неприложима, тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия
преюдициалното запитване съд. Следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството, в което е постановено обжалваното определение е образувано по
въззивна жалба на Главна Дирекция „Ж., с. и б. с т. „ МВР – С. срещу Решение от 03.02.2021
г. по гр.д. № 12968/2020 г. на РС - Пловдив, с което Главна Дирекция „Ж., с. и б. с т. „ МВР
– С. е осъдена да заплати на ищеца М. възнаграждение в размер на 1 327, 87 лв. за положен
от последния в периода 26.09.2017 г. – 01.10.2020 г. извънреден труд от 173,7 часа, получен
след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане, както и лихва за забава за минало време върху главницата в размер на 183, 30 лв.
1
за период 30.01.2018 г. – 01.10.2020 г..
Спирането на производството по спора от въззивния съд е постановено на основание
чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на
Европейския съюз / СЕС /, образувано по преюдициално запитване от Районен Съд –
Луковит.
В частната жалба като доводи за неправилност на определението се поддържа: Че
посоченото за спирането основание – чл. 631 ал. 1 от ГПК, касае само и единствено
производството по гр.д. № 606/2019 г. на РС – Луковит, по което е отправено
преюдициалното запитване към СЕС и нормата на чл. 229 ал. 1 от ГПК не предвижда като
основание за спиране наличието на висящо дело пред СЕС; Че с решението на СЕС по
преюдициално запитване не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се дава
задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, поради което спирането на това
основание не обуславя разрешаването на настоящия спор и в тази връзка не е налице
хипотеза за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Поддържа се още при постановяване на
обжалваното определение за спиране въззивният по спора съд да е допуснал съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в непредоставяне на ищеца по спора и настоящ
частен жалбоподател М. възможност за становище по искането за спиране, заявено от
противната страна Главна Дирекция „Ж., с. и б. с т. „ МВР – С. – доколкото определението
е постановено в закрито заседание без изслушването на М. по искането, а факта че искането
е направено с въззивната жалба на дирекцията – по която той е депозирал отговор, не
санира този процесуален порок, тъй като нито с въззивната жалба, нито с отговора по чл.263
ал. 1 от ГПК следва да се разрешават процесуални въпроси по движението на делото –
спиране или прекратяване на същото. Като така съдът го лишил от възможността за защита
по искането за спиране.
Възраженията са неоснователни.
Основният спорен между страните по делото въпрос е за приложението на
материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и
служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни,
при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното
време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на
извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната
продължителност.
Факта на отправеното от РС – Луковит / България / преюдициално запитване не се
оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално запитване на
15.06.2020 г. - VB / Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „ към
МВР – въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет
следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?
Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното
постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи
продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да
посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в
2
публичния сектор?“
Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на
правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения
от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите
в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното
въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е
задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по
делото в изрично предвидените със закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК
решението на Съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК
преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Република България.
Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване
и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл.
633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български
съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За спазването
на това законово изискване логично следва, че български съд, който не е отправил
преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от него дело до
произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български съд. Правното
основание на спирането в настоящия случай е нормата на чл. 229 ал. 1 т.7 във вр. чл. 633 във
вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. На това именно основание е и постановеното с обжалваното
определение спиране на производството по делото. Така са неоснователни оплакванията за
неприложимост в случая но нормата по чл. 631 ал. 1 от ГПК – доколкото не постановилия
спирането съд е отправил преюдициалното запитване, за липса на хипотеза по чл. 229 ал. 1
от ГПК и за недопустимо разширително тълкуване на хипотезите за спиране на делата в
случая.
Неоснователно е и възражението за допуснато от съда процесуално нарушение.
Искането за спиране е заявено във въззивната жалба, препис от която е изпратен на
въззиваемия М. и по която същият е депозирал отговор, в който не е взел становище по
искането. Съгласно нормата на чл.267 от ГПК въззивният съд в закрито заседание се
произнася по допустимостта на жалбата и заявените в нея и в отговора искания, като му е
предоставена възможност да стори това и в откритото заседание по чл. 268 от ГПК само ако
прецени че е необходимо да изслуша страните. Тоест преценката е на съда и насрочването
на делото в открито заседание за изслушването на М. в случая не е било необходимо, тъй
като по отношение на него процедурата по чл. 263 ал. 1 от ГПК е изпълнена, като същият
сам е преценил в отговора си да не взема становище по искането за спиране,
преюдициалното запитване и образуваното по него дело С 262/2020 на СЕС е служебно
известно на съда.
Предвид изложеното подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66 от 19.04.2021 г., постановено по в.гр.д. №
1038/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е
спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на
3
Европейския съюз.
Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4