Решение по дело №1304/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 77
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20212230201304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. с., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201304 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на Б. Г. Х. против Наказателно
постановление № 21-0804-002739 от 01.10.2021 год. на Началник група към
ОДМВР с., сектор „Пътна полиция“ с., с което на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 10.00 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от
ЗДвП
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който пледира наказателното
постановление да бъде отменено в частта, с която на доверителя му е
наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В с.з. органът, издал обжалваното наказателно постановление не
изпраща свой представител, не депозира писмено становище.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.09.2021 год., свидетелите Ж.З. и С.Ч. полицейски слжители при
1
ОДМВР с., изпълнявали служебните си задължения, като се двили по ул. „Хан
Крум“ вгр. с.. На кръстовището с ул. „Христо Смирненски“ лек автомобил
марка БМВ, с рег. № ............. не спрял на пътен знак Б2 , поставен на
ул.“Христо Смирненски“ и отнел предимството на служебния автомобил, с
който се движили полицейските служители. Те го последвали и спрели до
ресторант „Дева“. Установили водачът като Б. Г. Х.. След направена справка
полицейските служители установили, че Х. няма издадено свидетелство за
управление на МПС. Х. представил такова, но издадено от Кралство
Великобритания. Тъй като полицейските служители преценили, че същото не
е валидно на територията на Република България съставили АУАН на Х. за
нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, че управлява МПС без да е
правоспособен водач, както и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл. 100,
ал.1, т.2 от с.з. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е
процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество – доколкото се
обжалва единствено нарушението на чл. 150 от ЗДвП е основателна.
Относно нарушението на чл. 150 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на 09.09.2021 год. Безспорно се установи и че
същият към този момент е притежавал и е представил на полицейските
служетели Ч. и З. временна шофьорска книжка, издадена от Кралство
Велкобритания. Спорно в случая е дали тази временна шофьорска книжка е
2
валидна на територията на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП, свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени
сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата и 5. свидетелството е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария. В конкретния случай, доколкото процесното
свидетелство за управление на МПС е издадено от Кралство Великобритания,
която съответно е държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, то следва, че издаденото от тази държава
свидетелство за управление на МПС е валидно на територията на Република
България за категориите, за които е издадено. Видно от представения по
делото заверен превод на временно свидетелството за управление,
неоспорено от страните, то то е издадено във Великобритания на
жалбоподателя, валидно е от 01.12.2020 год. до 30.11.2030 год., като му дава
право да управлява МПС категория „В“, какъвто е процесния лек автомобил
„БМВ“, който той е шофирал при спирането му от органите на реда. От
гореизложеното следва извода, че към процесната дата 09.09.2021 год. Х. е
притежавал валиден на територията на Република България документ за
управление на МПС, поради което издаденото наказателно постановлевие в
тази му част се явява незаконосъобразно. /В този смисъл решение на АС с. по
адм.дело № 371 / 2021 г. на Административен съд - с./.
Относно останалите нарушения на ЗДвП – по чл. 100, ал.1, т.2 и чл. 6, т.1
от ЗДвП, то не се спори между страните и безспорно се установи в хода на
производството, че жалбоподателят не е спрял на поставения пътен знак Б2,
както и не е представил документ за регистрация на управлявания от него
3
автомобил при извършването на проверката от полицейските служители.
Правилно, за така извършените нарушения админстративнонаказващия орган
е определил съответно наказание на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
за нарушенето на чл. 100, ал.1, т.2 от с.з. в размер на 10.00 лева и на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от с.з. в
размер на 20.00 лева. Наложените наказания напълно съответстват на вида и
тежеста на нарушенията, а и са с фиксиран в закона размер, което не
позволява на аминистративнонаказващия орган извършването на преценка.
Доколкото се твърди с депозираната жалба, а и в съдебно заседание, че се
оспорва единствено нарушението на чл.150 от ЗДвП, в която част съдът
следва да отмени наказателното постановление като незаконоъбразно, то
следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателят сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания пълен
размер на 300.00 лева, представляващ минималния такъв съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.

Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0804-002739 от
01.10.2021 год. на Началник група към ОДМВР с., сектор „Пътна полиция“ с.,
в частта в която на Б. Г. Х. ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.3,
предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
20.00 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
10.00 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0804-002739 от 01.10.2021
год. на Началник група към ОДМВР с., сектор „Пътна полиция“ с., в частта в
която на Б. Г. Х. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
4
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР с. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Х. ЕГН ********** сумата
от 300.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.


Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. с. в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
5