Решение по дело №329/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 563
Дата: 2 април 2018 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110200329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          563/2.4.2018г.                            гр.Варна

 

 

 

 

 

В  ИМЕТО  Н А  НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд                          тридесет и седми  състав

На двадесет и първи март                          година две хиляди и осемнадесета

В публично  в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар: Петранка  Петрова,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 329  по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.И.Н., ЕГН:**********,***-0001216/29.11.2017 год. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация”– гр. Варна, с което за нарушения на чл.8, пар.2, изр.2 от Регламент 561/06 във връзка  с чл.4, буква  „ж”, второ тире и във вр. с чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвП на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, се че още при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са били отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не е била изяснена фактическата обстановка, както и дали жалбоподателя е извършил вменените му нарушения. Твърди се, че АУАН е съставен изцяло по обясненията на актосъставителя. При определяне размера на наказанието АНО не е извършил проверка относно отразените от жалбоподателя устно обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН. На последно място се твърди, че АНО не е взел предвид разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН относно тежестта на нарушението  и обстоятелствата, касаещи извършването на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Областен отдел “Автомобилна администрация” – Варна, редовно призована, се представлява от мл. експерт Г., който оспорва жалбата и в своята пледоария пред съда иска да бъде потвърдено издаденото НП.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Наказателното постановление е издадено затова, че на 21.09.2017 год. около 10.15 часа в гр.Варна, на петдесет метра преди товарен вход на пристанище „Варна-изток”, в посока „влизане“, жалбоподателя Н. управлявал влекач марка «Рено Премиум», кат N3, с рег. № РР 13-41 ВС, собственост на «Дитон 8» ООД, с прикачено полуремарке, с рег. № А 91-78 ЕЕ, кат.О4, собственост на «Агро резерв», извършващ обществен превоз на товари, по маршрут започващ от гр.Попово до гр.Варна, видно от пътен лист «ВА» № 9994323/21.09.2017 год. и товарителница, сер. «V-3» № 010068/20.09.2017 год., към момента на проверката  натоварен с царевица. При проверката е установено:

При извършване на горепосочения превоз, попадащ в обхвата на Регламент ЕО № 561/15.03.2006 год. управлявайки гореспоменатата съчленена композиция, състояща се от МПС с рег. № РР 13-41 ВС, оборудвано с дигитален тахограф, марка SIEMENS VDO, модел – 1324-71, сер. № 01378685, одобрен тип «е1-83» и ППС с рег. № А 91-78 ЕЕ, водачът представя за проверка на контролните органи - пътен лист «ВА» № 9994323/21.09.2017 год. и товарителница, сер. «V-3» № 010068/20.09.2017 год., тахографска шайба, от които е видно, че за 24-часовия период на управление, започнал в 04.30 часа  на 19.09.2017 год., горепосочения водач не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като най-голямото прекъсване е за времето от 07,20 часа на 19.09.2017 год. до 11.05 часа на 19.09.2017 год., общо 03 часа и 45 минути, следователно намалената дневна почивка е намалена с 05 часа и 15 минути.

Констатациите от извършената проверка са отразени в Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2017, № 240257/21.09.2017 год.. Актът е съставен в присъствието на нарушителя. В графата бележки и възражения същия  е заявил, че няма такива.

В законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН.

АНО  на основание констатациите в акта е издал   атакуваното НП, с което АНО за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.8,пар.2,изр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.4,буква  „ж”, второ тире и във вр. с чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвП на основание чл.93б, ал.7,т.3 от ЗАвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер от 1500.00 /хиляда и петстотин лева.

Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителя Д.К. потвърждава констатациите в акта за административно нарушение. Посочва, че на 21.09.2017 г. с колегата му К. извършвали крайпътен контрол на товарни автомобили в района на Пристанище Варна-Изток. Около 10.15 часа спрели съчленена композиция, състояща се от влекач и полуремарке, която към момента на проверката била натоварена с царевица. Проверката била съгласно плана за работа на екипа. Свидетелят посочва, че съставил процесния АУАН за това, че при извършване на превоз, попадащ в обхват на Регламент №561/2006 г. на Европейската общност, жалбоподателя  представя дигитална карта на водача, от която е видно, че на 19.09.2017 г. не е спазил изискванията за дневна почивка от поне девет последователни часа, като за 24-часовия период на управление, започнал в в 04.30 часа  на 19.09.2017 год., горепосочения водач не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като най-голямото прекъсване е за времето от 07,20 часа   на 19.09.2017 год.  до 11.05 часа на 19.09.2017 год., общо 03 часа и 45 минути, следователно намалената дневна почивка е намалена с 05 часа и  15 минути. 

От показанията на св.К. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението. Сочи, че водачът бил спрян за проверка на излизане от товарния вход на Пристанище Варна-Изток. Задачата на него и колегата му К. била да извършат проверки на пристанището. Според свидетеля П.И.Н. при управление на влекач марка «Рено Премиум», кат N3, с рег. № РР 13-41 ВС с прикачено полуремарке, с рег. № А 91-78 ЕЕ, кат.О4, собственост на «Агро резерв», на 19.09.20017 год. не е ползвал непрекъсната намалена дневна почивка от девет последователни часа, като най-голямото прекъсване за 24 часовия период е от – 03 часа и 45 минути.

Съдът кредитира показанията на свидетелите  К. и К., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите К. и К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник на ОО АА Варна, въз основа на чл.92, ал.2 от ЗАвП от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него - в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – имена, дата, месец и година на раждане, постоянен адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата.

Съгласно чл.93б., ал.7, т.3 от ЗАвП, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка над 2 часа - с глоба 1500 лв.

Съгласно императивната разпоредба на чл.78, ал.1 от ЗАвП 2 „при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на чл.8,  &2 от  Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент .

Чл.8, пар.2 от посочения регламент указва,че:”1. Водачът ползва дневни и седмични почивки.

2. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.

Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.

Легална дефиниция на “Дневна почивка “ и “Намалена дневна почивка” са дадени в чл.4 от Регламент №561:”ж) „дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна почивка":

„Нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,

„Намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;”.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни.

Описанието на деянието в наказателното постановление и в акта за установяване на нарушението ясно и недвусмислено сочи, че нарушението на жалбоподателя като водач на МПС, извършващ  обществен превоз на товари – празен към момента на проверката, по маршрут започващ от гр.Варна, видно от пътен лист «ВА»  № 9994323/21.09.2017 год. и товарителница, сер. «V-3» № 010068/20.09.2017 год.,, към момента на проверката без товар се състои в това, че не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като най-голямото прекъсване е за времето от 07.20 часа на 19.09.2017 год.  до 11.05 часа  на 19.09.2017 год., общо 03 часа и 45 минути, следователно намалената дневна почивка е намалена с 05 часа и  15  минути. 

Посочена е  и датата на извършване на нарушението.

В случая изискването на чл.8, §2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 е за всеки период от 24 часа, след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът да е ползвал следващата дневна почивка, като частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, следва да е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, и въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.

Въз основа на приложените по делото тахографски листи се установява, че водача Н. не е ползвал поне 9 последователни часа намалена дневна почивка. Съдът намира за безспорно установено горното, а и тези констатации не са оборени от жалбоподателя в настоящото производство. Показанията на тахографския лист са правилно разчетени от проверяващото лице, поради което съдът намира за безспорно установено от обективна страна неползването от водача  Н. на намалена дневна почивка за посочения период.

Приложена е правилната санкционна разпоредба, която предвижда фиксирана от законодателя санкция и не дава възможност за преценка на справедливостта на наказанието.

Нарушението на изискванията за задължителни почивки от водачите на автомобили за извършване на обществен превоз, както и неспазването на времето за задължителни почивки са пряко свързани с безопасността на движението и запазване на живота и здравето на пътуващите и поради тази причина не може да се разглежда като малозначително.

Безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС - товарен автомобил, което е вид ППС, поради което е имал качеството “водач” на МПС, съгласно §. 6, т. 10, т. 11 и т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.

По изложените по-горе съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, тридесет и седми  състав

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 23-0001216/29.11.2017 год. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация”  – гр. Варна, с което на  П.И.Н., ЕГН:**********,***, за нарушения на чл.8,пар.2,изр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.4,буква  „ж”, второ тире  и във връзка  с чл.78, ал.1,т.1 от ЗАвП на осн. чл.93б, ал.7,т.3 от ЗАвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му  пред  Административен съд ,гр. Варна.

 

                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: