МОТИВИ към присъда № 4 от 14.01.2020 г. по НОХД
№ 1177/2019г. по описа на РС Ловеч.
Ловешка районна прокуратура е внесла срещу подсъдимия
Б.М.А. *** обвинителен акт с обвинение за престъпление по чл.151, ал.1 от НК, за
това, че на неустановен ден в
периода от 01.09.2018 г. /вкл./ до 10.09.2018 г. /вкл./, в *****, област Ловеч,
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице от женски
пол, ненавършило 14-годишна възраст - К.К.С., родена на *** г., като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Ловеч поддържа
предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт,
като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото
престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива доводи в
този смисъл. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението и му се наложи наказание при условията на чл.55 , ал.1, т.2,
б.”б” от НК – пробация, при двете задължителни пробационни мерки, всяка от тях
в размер на по 6 месеца. Счита, че по случая са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и като такива сочи чистото съдебно минало на подсъдимия,
възрастта му, процесуалното му поведение от началото на досъдебното
производство, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че се грижи
за малолетното си дете.
Подсъдимият Б.А., редовно призован, се явява лично в
съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във
връзка с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Потвърждава дадените на досъдебното производство обяснения,
за които сочи, че са самопризнания и че няма какво повече да допълни към тях. При
дадената му последна дума заявява, че няма какво да каже.
Защитникът на подсъдимия – адвокат М.И. ***, не
оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка, като счита исканото от
прокурора наказание за справедливо и че ще изпълни в пълна степен целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК.
От събраните по време на досъдебното производство и
съдебно следствие писмени доказателства и свидетелските показания, както и от
обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, имащи характера
на самопризнания и потвърдени изцяло от него в хода предварителното изслушване
на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Б.М.А. бил непълнолетен - роден
на *** ***. Имал начално образование, не бил женен. Неосъждан.
От няколко години обаче подсъдимият Б.А. живеел от
заедно с родителите си в *****, област Ловеч, на *****. Свидетелката К.К.С.
живеела с майка си в същото село. С. била родена на *** година. Преди около две
години двамата се запознали и от началото на лятото на 2018 г. станали по-близки. Според обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетелката С.,
двамата били влюбени един в друг и това ги мотивирало да имат интимни
отношения. Така, на неустановен ден в периода от 01.09.2018 г. до 10.09.2018 г.
в *****, област Ловеч, двамата осъществили по взаимно съгласие полов акт, като
непълнолетният към този период подсъдим се съвкупил с тогава малолетната свидетелка
С.. В резултат на половият акт свидетелката С. забременяла. След като разбрали,
че двамата ще имат дете и се обичат, майката на свидетелката С. и родителите на
подсъдимия А. се съгласили децата им да живеят заедно, като семейство в дома на
родителите му.
На 25.04.2019 г. свидетелката С. родила дете от
женски пол, което кръстили М.К.К.. Подсъдимият Б.А. се грижел за свидетелката С.
и детето им, като работел и осигурял средствата необходими за купуването на
памперси, храна и всички други необходими неща за отглеждането на детето.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза, К.К.С. ***, при първия преглед при акушер -
гинеколог на 03.12.2018 г. вече била бременна в 16 /шестнадесета/ гестационна
седмица. Последната й редовна менструация била на 19.08.2018 година.
Бременността била наблюдавана ежемесечно от АГ - специалист и била водена регулярна
и адекватна медицинска документация. На базата на приложената медицинска
документация и раждането на недоносен плод на 25.04.2018 г., то извода на
вещото лице е, че К.С. била забременяла в първата третина /десетдневка/ на
месец септември на 2018 година.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
подсъдимият Б.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК, като на неустановен ден в периода от 01.09.2018 г. /вкл./ до
10.09.2018 г. /вкл./, в *****, област Ловеч, като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст
- К.К.С., родена на *** г., като извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК.
Съдът намира, че подсъдимият А. е извършител на
посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние на престъплението по чл.151,
ал.1 от НК, като се е съвкупил с малолетната К.С., която се е съгласила и му е
съдействала, като това й поведение изключва да е осъществен състава на
престъплението по чл.152 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Въпреки,
че е извършил престъпното деяние като непълнолетен, то той е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си и в този смисъл
е съзнавал, че извършва съвкупление, но е желаел неговото осъществяване знаейки
и че свидетелката С. не била навършила 14- годишна възраст.
Така приетата за установена фактическа обстановка и
елементите от състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК се доказват от самопризнанията
на подсъдимия направени на досъдебното производство и категорично потвърдени от
него по реда на съкратеното съдебно следствие и които самопризнания несъмнено се
подкрепят от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
събраните писмените доказателства и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира
деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението се явяват
ниската социална и правна култура на подсъдимия, както и неспазването на установения в страната правов ред и
незачитане на половата неприкосновеност на личност, ненавършила 14 - годишна
възраст.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Б.М.А. съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото
му съдебно минало, фактът, че по време на извършване на деянието е бил
непълнолетен, процесуалното му поведение в хода на наказателното производство и
оказаното съдействие на разследващите органи, трудовата му ангажираност и
грижите, които полага за малолетното си дете. В хода на делото не бяха
установени отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това съдът наложи на
подсъдимия за престъплението по чл.151, ал.1 от НК наказание при многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК,
във връзка и с разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно : пробация, при
следните пробационни мерки : по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящия му
адрес в *****, област Ловеч, *****,
за срок от 6 месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично и по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца.
С оглед на проведеното съкратено съдебно следствие и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като съгласно ал.4 на същия текст, при конкуренция
на този режим с установени по делото обстоятелства по чл.55 от НК, се прилага
последния, ако е по-благоприятен за дееца. В случая безспорно приложението на
чл.55 от НК е по-благоприятно за подсъдимия, тъй като по този ред определеното
наказание е „пробация”, което наказание е по-леко от лишаване от свобода, което
макар и намалено с една трета, пак би се явявало по-тежко в сравнение с
пробацията.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият
Б.М.А. за справедливо и, че съответстват на обществената опасност на деянието и
на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Б.А. *** направените на
досъдебното производство разноски в размер на 151,20 лева.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си
в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :