Решение по дело №1751/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 472
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20191630201751
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 472 / 29.11.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 29.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор Е. О. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1751 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.

 

Производството е образувано с Постановление на  прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана от 14.11.2019г., с което се предлага обвиняемият Т.Ч.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и моли съда да признае лицето за виновно по така повдигнатото му обвинение като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в полза на държавата към предвидения в закона минимум.   

 

Обвиняемият Т.А., редовно призован, се явява лично. В пледоарията си пред съда се съгласява с предложението на прокурора за налагане на минимално наказание.

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Т.Ч.А. е роден на xxxг. в гр.Монтана, живее в с.Белотинци, Област Монтана ул.,,Тридесет и четвърта" № 4, българин, български гражданин, с основно  образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.

През месец март 2017г. във Федерална Република Германия, движейки се по магистрала № 8, в посока от гр.Майнхайм към гр.Мюнхен, преди гр.Улм свидетеят Й. Н., управлявайки товарен автомобил марка ,,Мерцедес", модел ,,412Д", с рег. №  XXXX  , бил спрян от германските власти. През време на проверката били констатирани редица технически изправности по въпросното МПС, застрашаващи движението. Поради тази причина германските власти иззели регистрационните табели на автомобила и талона му за регистрация. По - късно същите били изпратени в Република България, чрез Генералното консулство на страната ни в гр.Мюнхен. Автомобилът, който бил собственост на обвиняемия Т.А., бил върнат с платформа в Република България.

На 02.10.2017г. в гр.Монтана, в сградата на сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, обвиняемият Т.А. представил цитирания по - горе автомобил за регистрация като декларирал, че е бил изгубил регистрационните му табели и талона. Тъй като до този момент нямало официална информация от германските власти по случая, автомобилът бил пререгистриран, като бил издаден нов талон за регистрация.          

С Постановление от 19.04.2018г. било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели лицето, управлявало пререгистрираното МПС в Германия Й. Н., както и лицето, отговарящо за регистрацията на МПС - татата в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана А. Ц..

При своите показания свидетелят Й. Н. признава, че именно той е управлявал въпросния товарен автомобил, който е бил спрян за проверка от германските власти. Същият заявява, че след установени технически неизправности в автосервиз, германските власти взели СУМПС на свидетеля както и документите на БУС - а и си тръгнали. Н. заявил, че телефонирал на собственика на МПС - то, който бил обвиняемият Т.А., след което останал на място, докато не го приберат обратно в България. Същевременно в своите показания свидетелкята А. Ц. заявява, че на 02.10.2017г., изпълнявайки служебните си задължения на длъжност ,,системен администратор" в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, са й били предоставине документи за промяна на регистрацията на спрения в Германия товарен автомобил. Сред тях била и декларация по чл.141, ал.2 от ЗДвП, подписана от неговия собственик. При разпита си свидетелката признава, че на следващия ден, при нея се явил лично обвиняемия Т.А., който впоследствие поддържал и получил пререгистрация на въпросния автомобил. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви.

Същите навеждат фактически твърдения за релевантни на предмета на доказване факти, сред които от една страна отнемането на документите на автомобила от германските власти поради технически неизправности, а от друга - депозираната декларация за пререгистрацията му, в която е била отразена невярна информация за причините, поради което се иска пререгистрация.

Гласните доказателствени средства се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на разследването е била назначена и съдебно почеркова експретиза на представената декларация. Видно от заключението на вещото лице е, че подписът върху нея е бил положен от обвиняемия. Съдът кредитира същото като компетентно и вярно. Освен заключението на вещото лице и въпросния документ, като писмени доказателства и доказателствени средства са били приобщени справка - характеристика на обвиняемия, справка за съдимост, справка за собственост на превозното средство и др. Същите са били приобщени по съответния процесуален ред на НПК, поради което и следва да бъдат отчетени като обективни източниците на информация, съдържащи се в тях.             

С Постановление от 26.09.2019г. към наказателна отговорност бил привлечен подалия декларацията Т.Ч.А. по обвинение в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем, същият признал вината си и депозирал кратки обяснения.

С оглед възприетата фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че с действието си, обвиняемият Т.А. е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Предмет на престъплението се явява депозирана декларация по чл. 141, ал.2 от ЗДвП, в която деецът е заявил, че към момента на подаване на същата свидетелството му за регистрация на МПС, не е било отнето от контролен орган, а е било изгубено (откраднато).

От обективна страна престъплението е формално и е извършено с факта на потвърждаване на неистински обстоятелства в нарочна декларация. По своята правна същност документът е издаден от обвиняемия в качеството му на собственик на въпросния автомобил, поради което и документът следва да бъде приет за частен такъв с аргумент на чл.93 т.5 от Допълнителните разпоредби на НК. Също така декларацията се явява удостоверителен документ, отразяващ невярно съдържание на факти, релеванти към обстоятелствата, подлежащи  на деклариране и употребена като доказателство, за установяване на тези обстоятелства. Изпълнителното деяние е съставомерно, тъй като  разпоредбата на закон (чл.141, ал.2 от ЗДвП) изисква наличието на подобна декларация.

Документът е бил подаден пред ,,орган на власт" по смисъла на чл.93 т.2 от Допълнителните разпоредби на НК, който е бил компетентен да уважи направеното искане за пререгистрация. Същевременно отразените обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като документите на автомобила са били отнети по надлежния ред и от страна на конролен орган.      

От субективна страна престъплението е умишлено, тъй като деецът е съзнавал, че към момента на подаване на декларацията собственият му автомобил е бил с отнети документи и въпреки това е поискал неговата пререгистрация.

При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление съдът намира, че са налице  предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба. Още повече, че е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер, явява се по - благоприятна за дееца и приложението й е задължително.

За извършеното престъпление санкцията на правната норма по 313, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. В състава на престъплението не е предвидено настъпването на съставомерни имуществени вреди. Видно от приложената като писмено доказателствено средство справка за съдимост е, че обвиняемият Т.А. е неосъждан.

Ето защо според съда в случая са налице всички кумулативни предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност и същевременно не се установиха визираните в чл.7 от законови пречки.

При определяне на размера на глобата съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо обвиняемия признанието на вината, чистото му съдебно минало, добри характеристични данни и добро процесуално поведение, а като отегчаващи такива - ниското правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред. С оглед преценката между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че на обвиняемия  следва да бъде наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.

Балансът между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства обуславят като справедливо минималното по размер наказание, което и би постигнало в най – пълна степен целите по чл.12 от ЗАНН.    

По отношение на иззетите от обвиняемия документи в оригинал, същите следва да останат към кориците на делото.   

При този изход на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - гр.Монтана сумата в размер на 115,95 лева, направени във връзка с назначената в хода на досъдебното производство съдебно почеркова експретиза и превод на документи от немски език, а по сметка на Районен съд - гр.Монтана и сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на глобата.

Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

 ПРИЗНАВА обвиняемия Т.Ч.А. - роден на xxxг. в гр.Монтана, живее в с.Белотинци, Област Монтана ул.,,Тридесет и четвърта" № 4, българин, български гражданин, с основно  образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 02.10.2017г., в гр.Монтана, в сградата на сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.141, ал.2 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на власт - Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че Свидетелството за регистрация на МПС товарен автомобил марка ,,Мерцедес", модел ,,412Д", с рег. №  XXXX  , негова собственост, не е отнето от контролен орган, а е било изгубено (откраднато), а всъщност през месец март 2017г. същото е било отнето от германските власти на територията на Федерална Република Германия, поради което и на основание чл. 313, ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000. 00 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемия Т.Ч.А. да заплати по сметка на ОДМВР - гр.Монтана сумата в размер на 115,95 (сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, направени във връзка с назначената в хода на досъдебното производство съдебно почеркова експретиза и превод на документи от немски език, а по сметка на Районен съд - гр.Монтана и сумата от по 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: