МОТИВИ към присъда по Н О Х д. № 42/2013 година по  описа на Видински окръжен съд:

 

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна             прокуратура –Видин против Г.А.Р. *** и против     Б.А.В. *** с ЕГН**********.

Обвинението против Г.А.Р. е по чл.242, ал.2, във вр.с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр.2-ро, предл.3-то, във вр. с ал.1, изр.1-во, предл. 4-то във вр. с чл. 20, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и в рамките на същото дело е приключило със споразумение, като осъденият понястоящем изтърпява наказанието си.

Обвинението против Б.А.В. е по чл.242, ал.2, във вр.с чл.20, ал.З и ал.4 във вр. с ал.1 от НК и По чл. 354а, ал. 2, изр.2-ро, предл.3-то, във вр. с ал.1, изр.1-во, предл. 4-то във вр. с чл. 20, ал.З и ал.4 във вр.с ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт и моли съда да наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по двете обвинения, което на основание чл. 23 от НК да бъде кумулирано и да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Подсъдимият не признава вината си, не дава обяснения по обвинителния акт, иска да бъде оправдан.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и юридическа страна:

       

                 ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

В рамките на съдебното производство подс. Р. е сключил споразумение с Прокуратурата, което е одобрено от друг състав на ВдОС. В мотивите към тази присъда той не е подсъдим, а е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Осъденият Г.А.Р. и подсъдимият Б.А.В. *** се познавали повече от 10 години.

На 06.06.2012г. в 22.52 ч. на ползвания от Р. телефонен номер * се обадил подс. В. от мобилен телефон с номер *.

По време на разговора подс. В. предложил на Р. да изкара някакви пари, а Р. се съгласил. Разбрали се на следващия ден да се чуят отново.

На 07.06.2012Г. в 14.15ч. от мобилен телефон с номер * подс. В. се обадил на Р. на телефонен номер * Р. *** като се уточнили Р. да вземе подс. В. от блок № 335, но тъй като Р. знаел, че подс. В. *** първоначално се отправил натам и започнал да търси блок с горепосочен номер.

В 15.16ч. Р. се обадил на подс. В. и му казал, че все още не е намерил блок с такъв номер в „*", при което подс. В. му съобщил, че се намира в „*", а не в „*".

Уточнили се да се видят на „*" в ж.к. "*". След още няколко телефонни разговора, при които подс. В. обяснил точно къде да се срещнат, Р. открил подс. В..

Подс. В. предложил на Р. да изкара малко наркотик и да изкара „хубави" пари. Подс. В. обяснил, че той ще осигури всичко необходимо за тази цел, включително автомобил, наркотик, пари и пр. Р. се съгласил. Разбрали се вечерта да се доуточнят точно кога Р. ще тръгне.

Вечерта на 07.06.2012г. в 21.29ч. Р. се обадил на подс.В..

Двамата се срещнали пред блока, в който Р. ***. Тогава подс. В. казал на Р., че няма да пътува тази вечер, дал му мобилен телефон марка „Нокиа" с IМЕI * и СИМ карта № * с телефонен номер *

Подс. В. обяснил на Р., че ще поддържат контакт посредством дадения му телефон и по-точно с телефонен номер записан в телефонния указател под „Б”, на който той / подс. В./ щял да отговаря, казал му също, че в телефонния указател има записан и телефонен номер на „шефа", под името „Мерцедес". Разбрали се на следващия ден - 08.06.2012г. около 09.00ч. Р. да отиде в дома на подс. В. ***.

На 08.06.2012г. спазвайки уговорката Р. отишъл в жилището на подс. В., където подс. В. обяснил на Р. как следва да процедира във връзка с изкарването на наркотика.

Обяснил му, че след като мине границата на страната, между България и Румъния, следва да изпрати на запаметения контакт „Б" в дадения му предварително телефон съобщение с текст „ще пия кафе", след това като мине границата между Румъния и Унгария да изпрати съобщение „пих кафе", а като достигне до територията на Чехия да му изпрати съобщение с текст- „в сервиза съм".

След това Р. следвало да получи съобщение от „мерцедес" с телефонен номер, на който Р. трябвало да се обади, когато пристигне в гр.Прага.

След като проведе този разговор и се разбере с въпросното лице, което щяло да говори на развален сръбско-български език, Р. следвало да остави колата на три-четири преки от мястото на срещата, да хване такси и да отиде до мястото на срещата, да му каже къде е паркирана колата, след което след двадесетина минути да отиде да вземе колата, през което време въпросното лице щяло да вземе поставения в нея наркотик.

На мястото на наркотика в автомобила щяло да има оставени пари. Р. трябвало да се настани в хотел, след което на следващия ден сутринта да тръгне отново за България. Подс. В. казал на Р.,*** - Калафат трябва да мине задължително вечерта. На обложка на СD, подс. В. написал на латиница градовете през които Р. трябва да мине, в ред отдолу нагоре, както следва: Видин, Калафат, Турну Северин, Дрошета, Орсова, Мако, Арад, Сегед и Будапеща.

Подс. В. оставил Р. да го чака в дома му и излязъл,като обяснил,че отива да докара автомобила, с който  Р. следвало да пътува. След известно време подс. В. се обадил на   Р. да слезе пред блока.

Подс.  В. бил с лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло", жълт на цвят. След като си бил поставил багажа в колата, Р. пробвал да седне на шофьорската седалка, но тъй като тя не се местила назад и предвид неговите килограми, подс. В. му казал, че ще отидат до сервиз за да оправи шофьорската седалка. Преди да тръгнат за сервиза, подс. В. обяснил на  Р., че му дава пари - сумата от 350 евро в дребни копюри и която сума следва да му стигне за пътя, като той ще напълни резервоара на колата. Отправили се към сервиз, който се намирал на бул „Сливница", по посока „Божурище", на около 300 метра от дясната страна.

Сервизът е собственост на свидетеля Х.И.П.. Същият обяснявя, че на 07.06.2012г. след обяд подс. В., след като преди това му се бил обадил от мобилен телефон с номер * му бил докарал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло", жълт на цвят, дизел за смяна на филтрите по колата и двигателното масло.

Св. П. сменил филтрите и маслото, но констатирал, че и друга част по автомобила е за ремонт, но тъй като магазините за авточасти били вече затворени, се разбрал с подс. В. да довърши ремонта на следващия ден.

На 08.06.2012г. в около 17.00 ч. подс. В. се явил в сервиза, взел колата, като се уточнили със св.П., че дължимата сума за ремонта-331 лева ще му плати по-късно през деня. След около един час в сервиза отново с лекия автомобил дошъл подс. В., но този път на предната дясна седалка по думите на св.П. седял Р..

Подс. В. помолил св.П. да премести и укрепи шофьорската седалка максимално назад, тъй като Р. не можел да седне на седалката.

Докато траел ремонта подс. В. купил минерална вода и седмична винетка. По време на пазаруването Р. от предоставения му от В. телефон написал съобщение на „Б" с текст „вземи ми очилата". След като подс. В. донесъл вода и винетка Р. го попитал защо не му е взел и очила, съгласно изпратеното му съобщение. Тогава подс. В.   попитал   св.П.   има  ли  слънчеви   очила,   взел ги и ги дал на Р..

Р. настроил навигацията и тръгнал с автомобила за Видин.

На 08.06.2012г. около 17.00 часа Р. пристигнал на ГКПП„Ферибот" - гр. Видин, насочил се към трасе „изход" с предоставения му от подс. В. лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с            ДК№ *

На въпрос на митническите служители И.К.М. и С.П.С., за къде пътува и по какъв повод Р. отговорил, че отива в Австрия с цел лечение.

Свидетелите М. и С. - служители в Митница-гр.Лом преценили, че следва да извършат щателна митническа проверка на автомобила в халето на МП. В хода на проверката установили, че под мокета на багажника на проверявания автомобил, над резервната гума имало кутия от поцинкована ламарина с височина 5 сантиметра и широчина покриваща багажното отделение.

Митническите служители, след като махнали две капачета на кутията, установили, че същата е празна, но това им направило впечатление, вследствие на което отклонили автомобила в терминала на ТМУ - Лом, в района на ГКПП - Видин.

В процеса на проверката митническите служители установили, че във фабрична кухина, пред десния стоп, предназначена за съхранение на аптечка имало пакет с неправилна форма, увит със светло жълто хартиено тиксо.

За случая били уведомени служителите от Сектор БОП - Видин и дежурната следствена оперативна група.

При извършеното претърсване и изземване в автомобила /л.2-4/, управляван от Р., от фабрична кухина, предназначена за съхранение на аптечка, пред десния стоп бил иззет пакет, увит със светложълто тиксо. След пробиване на опаковката било установено, че пакета съдържа светлокафяво на цвят прахообразно вещество, което след тестване с полеви наркотест реагирало на високо рисково наркотично вещество - хероин. С помощта на електронна везна пакетът бил претеглен, същият тежал бруто 702 грама.

За установяване на веществото в хода на разследването е назначена физико - химическа експертиза, видно от заключението на която съдържимото в двата пакета вещество е хероин, с концентрация на активния компонент - диацетилморфин, в обект № 1 /тегло 118,981 гр./ е 16 %, а в обект № 2 /тегло 496,305 гр./ - 46%. или с общо тегло 615,286 грама.

Видно от заключението на оценителната експертиза, стойността на 615,286 грама високо рисково наркотично вещество хероин, предназначено за трафик през границата е 50 616.50 лв.

 

                 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Приетата фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите И.К.М., С.П.С. и Х.И.П., от протоколите за претърсване и изземване и приложените към тях фотоалбуми, от протоколите за оглед на веществени доказателства и приложените към тях фотоалбуми, от заключенията на съдебно физико - химическа и съдебно оценителната експертизи, както и от останалите писмени и веществени доказателства, приложени към делото.

Към доказателствата по делото /в рамките на същото наказателно производство/ са приложени и обясненията на Р. по същото дело, като на л. 48 от съдебното производство е заявил, че се признава за виновен по обвинението, внесено с обвинителния акт – „респективно относно … цялото му съдържание, така както е визирано по-горе”.

Самопризнанията на Р. при сключване на споразумението са част от доказателствения материал и въз основа на тези самопризнания на него му е наложено наказание, което търпи в момента и то по силата на влязъл в сила съдебен акт.

Въпреки изявленията на Р. пред втория състав, който гледа делото /след подписване на споразумението/, които са в смисъл, че той отказва да свидетелствува, тъй като би обвинил себе си в престъпление Съдът намира че събраните преди това доказателства не следва да се пренебрегват. В тази насока бяха четени обясненията на Р., които е дал на досъдебното производство. В съдебно заседание той твърди, че е дал тези обяснения под натиск от страна на полицейските органи. Съдът не дава вяра на тези твърдения, тъй като протоколът за разпит на обвиняемия Р. е от 33 до 36 стр. на ДП, а на последната страница на този протокол има подпис на защитник. Присъствието на защитник изключва прилагането на физическа сила от страна на полицейските органи и точно такъв е смисълът на присъствието на адвокат по време на разпита на обвиняемия. Поради това Съдът не приема изявленията на Р., че показанията пред дознателя са били дадени под натиск и с употреба на физическа сила.

В тези обяснения Р. ясно и последователно обяснява, че другият подсъдим Б.В. го е потърсил и му е предложил да пренесе хероин през границата, като е следвало да го предаде в Чехия на непознато лице, което говори сръбски език. В изпълнение на уговорката, В. е намерил автомобил, осигурил е подходящ ремонт на автомобила и е купил винетка, като е осигурил и наркотичното вещество хероин, дал е указания за градовете през които Р. следва да мине на път към Чехия и му е осигурил Джиесем с карта и номера за връзка с изпращачите в България и получателя в Чехия.

В подкрепа на събраните по делото гласни доказателства във връзка с предоставянето на мобилен телефон, ведно със СИМ карта от страна на подс. В. на Р. са предоставените от мобилните оператори справки за проведените телефонни разговори с мобилните апарати, иззети по делото по техните IМЕI.

Видно от тази информация намерения при Р. мобилен апарат марка „Нокиа" с IМЕI *е бил ползван на 02.06.2012г. и на 04.06.2012г. със СИМ карта с телефонен номер * - намерена и иззета от жилището на подс. В..

С протокол за доброволно предаване от 08.06.2012г. Р. е предал мобилен телефон марка „Нокиа" с IМЕI * с панел от черна пластмаса и батерия за същия и СИМ карта на оператор „Виваком" с №*.

При извършено претърсване и изземване в жилище, обитавано от подс. В. *** били намерени и иззети и три броя пластики от СИМ карти, едната от които е с номер *-идентичен с номера на СИМ картата, поставена в телефона на Р., предоставен му от подс.В..

При извършено претърсване и изземване в жилището обитавано от подс. В. били намерени и иззети и мобилен телефон марка „Нокиа" с IМЕI * с поставена СИМ карта с номер *; мобилен телефон марка „Нокиа" с IМЕI * с поставена СИМ карта с № *, други 2 броя пластики от СИМ карти с номера на пластиките както следва - *; *; листче с оранжев цвят с надпис - * - Сърбина; хартиен къс с надпис „Прага"; листче с бял цвят и изписани номера - * и *; хартиен къс с надпис - * и хартиен къс с надпис „фенилоцетна киселина еталеин"./л.12-15/.

При извършения оглед на веществените доказателства на 11.06.2012г. и при включването на мобилен телефон марка „Нокиа" с IМЕI  * с поставена сим карта с № * на дисплея се било появило логото на „Виваком". При натискане на зелената слушалка на телефона се наблюдавал надпис Мерцедес, Мерцедеса и телефонен номер *, разпределени в три позиции, като под името Мерцедес се наблюдавало телефонен номер *, под името Мерцедеса се наблюдавало телефонен номер *. При отваряне на телефонният указател се наблюдавали четири позиции - Дебелиа *; Мерцедеса *; Мерцедес * и Сърбин +*.

При отваряне на входящата пощенска кутия са се чели съобщения от съобщение от Дебелиа „Ще пия кафе" изпратено 08 юни 2012 23:22:21; „Вземи ми очилата" изпратено 08 юни 2012г. 12:29:32ч.; „Мерцедеса" - „Ок" изпратено на 02.06.2012г. 12:23:19. При отваряне на изходящи съобщения се наблюдават: Дебелиа -„Ок"; Мерцедес - „Нямате".

При включване на мобилен телефон марка „Нокиа" с IМЕI  * с поставена сим карта с номер * на дисплея се било появило логото на Виваком.

Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия В.. Тази версия, че той не е автор на твърдяното престъпно деяние не се кредитира от този съдебен състав на ВОС.

Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена.

Твърдяното от подсъдимия не създава съмнения в обвинението, което напротив - се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че това лице е невиновно.

Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от подс.В. и неговата защита.

 

                 ОТ ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА:

 

Деянието е съставомерно по чл.242, ал.2, във вр.с чл.20, ал.З и ал.4 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр.2-ро, предл.3-то, във вр. с ал.1, изр.1-во, предл. 4-то във вр. с чл. 20, ал.З и ал.4 във вр.с ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои в това, че подсъдимият Б.А.В. целенасочено е склонил А. Р. да извърши посочените по-горе престъпления след което при формиран общ умисъл за трафик на наркотици е улеснил съучастника си, като е предоставил на Р. лек автомобил, наркотичното вещество, закупил му е винетка, ангажирал се е с поправянето на седалката на водача, предоставил му е мобилен телефон, написал е маршрута по който да мине Р., изчерпателно е разяснил начина на комуникацията посредством мобилния телефон, след преминаване на всяка следваща митница да изпраща текстово съобщение с точно определено послание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. по Н. Д. №1/1998г., ОСНК квалифициращия признак „особено големи размери" е налице когато паричната равностойност на предмета на престъплението надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата, която по силата на Постановление № 300 от 10.11.2011 г. обнародвано в ДВ бр. 91/18.11.2011г. в сила от 01.05.2012г. към датата на извършване на деянието е била 290 лева.

От субективна страна деянията, извършени от В. са умишлени виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, съзнавал е обществено опасните им последици и е искал тяхното настъпване.

 

 

 

 

         ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:      

 

За деяние по чл.242, ал.2, във вр.с чл.20, ал.З и ал.4 във вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание   ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  от 10 до 15 години и ГЛОБА от 100 000 до 200 000 лева.

Съдът намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат ефективно осъществени, като на подсъдимия се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  от 10 години и ГЛОБА в размер на 100 000 лева.

Съдът има предвид наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от органите на съдебната власт и от наказателния процес, има добро процесуално поведение, макар да не признава вината си, подсъдимият не е осъждан.

За деяние по чл. 354а, ал. 2, изр.2-ро, предл.3-то, във вр. с ал.1, изр.1-во, предл. 4-то във вр. с чл. 20, ал.З и ал.4 във вр.с ал.1 от НК законът предвижда наказание   ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  от   5 до 15 години и ГЛОБА от 20 000 до 100 000 лева .

Съдът намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат ефективно осъществени, като на подсъдимия се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  от 5 години и ГЛОБА в размер на 20 000 лева.

При определяне на минимално наказание Съдът има предвид наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от органите на съдебната власт и от наказателния процес, има добро процесуално поведение, макар да не признава вината си, не е осъждан.

С оглед разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК съдът определи за изтърпяване най-тежкото от наложените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

Не е приложима разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като подсъдимият изобщо не взе думата по време на процеса и не предостави на съда нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства.

 

 

                 ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

По отношение на гражданските искове – няма предявени граждански искове.

 

 

 

                      ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед на това, че подсъдимият е признат за виновен, той е осъден да заплати разноските, така както е постановено с присъдата.

 

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: