№ 40
гр. Котел, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20222210200096 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Община Котел против
наказателно постановление (НП) № 13 / 03.06.2022 г. на Директора на
РИОСВ град Стара Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер
на 2100.00 лева за извършено по чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за водите
(ЗВ) административно нарушение. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и се оспорва осъществяване на състава
на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие
от юрисконсулт Я. К., която поддържа жалбата и моли за отмяна на
обжалваното НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна РИОСВ град Стара Загора се представлява по
пълномощие от адвокат П. П. от АК Стара Загора, който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Претендира
присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Въз основа на представените доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
Община Котел е била титуляр на Разрешително № 23740048 /
01.11.2005 г. за ползване на воден обект и заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция
1
„Черноморски район“ Варна, продължено с решение № 1405/01.07.2014г., с
което на Община Котел е дадено право да зауства отпадъчните води от
канализационната система на село Жеравна, община Котел във воден обект –
дере Селски дол, с краен срок на разрешителното 31.10.2019 г.
Данни за разрешителното са общодостъпни на електронния регистър
на електронната страница https://www.bsbd.org/bg/register.html, под № 9 :
Разрешителното е с № 200 349 2374 0048, издадено на 01.11.2005г. Актът, с
който е продължено действието му, е с № 393 1405 от 01.07.2014г. Кодът на
водното тяло е BG2KA400R042. Водният обект е „дере Селски дол, приток на
река Нейковска“, поречие на река Луда Камчия. Крайната дата на действие на
разрешителното е 31.10.2019г. В графа „Индивидуални емисионни
ограничения на характерни замърсители/показатели на отпадъчните води по
потоци“, подграфа „Активна реакция рН“ е посочено, че по този показател
стойностите следва да са в диапазона от 6.00 до 8.50.
По делото жалбоподателят представи първа страница на Заявление за
продължаване на разрешително за ползване на воден обект, с което се иска да
бъде продължено Разрешително № 200348/01.11.2005г. Заявлението било
подадено с обратна разписка, получена на 31.10.2019г. в Басейнова дирекция
Варна.
На 28.10.2021 г. свидетелката М. М. – главен експерт в направление
„Опазване на водите“ при отдел „Контролна дейност“ в дирекция „Контрол
на околната среда“ при РИОСВ град Стара Загора, в присъствието още един
служител на РИОСВ, както и на Кмета на село Жеравна – В. Р., извършила
проверка, разпоредена със заповед № 970/07.12.2020г. на Министъра на
околната среда и водите, за спазване на изискванията на недействащото вече
разрешително.
За проверката свидетелката М. съставила протокол № П-0000078, в
който обективирала резултатите, както следва : При проверката била взета
една водна проба от отпадъчна вода на изхода на заустващия колектор. На
място измерената рН реакция била 7.82. Липсвало монтирано разходомерно
устройство. На Кмета на селото били дадени предписания да предприеме
действия за регламентиране на заустването по реда на ЗВ в срок до
30.11.2021г. Присъстващите на проверката лица подписали протокола, а на
Кмета на село Жеравна бил връчен препис.
2
Същия ден взетата проба била изпратена на акредитирана лаборатория
за изпитване в град Стара Загора, където за периода от 28.10.2021г. до
05.11.2021г. били извършени изпитвания на пробата, след което бил съставен
протокол от изпитване № 12-1988/09.11.2021г., в точка първа на който е
посочено, че водите са отпадъчни. В т.7 в табличен вид са посочени
установените стойности при различните видове изпитване. Под № 1 в
таблицата е посочен видът „Активна реакция рН“ с резултат 7,8±0,1 при
допустими стойности 6,0-8,5.
На 04.02.2022 г. Директорът на РИОСВ Стара Загора изпратил покана
до Кмета на Община Котел да се яви в сградата на РИОСВ Бургас на
15.02.2022 г. от 09:30 до 15:30 часа за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). Поканата била получена в Община
Котел на 08.02.2022 г.
На 15.02.2022 г. свидетелката М. съставила на жалбоподателя АУАН, в
който описала следната фактическа обстановка : „На 28.10.2021г. е извършена
контролна проверка на канализационната система на село Жеравна,
собственост на Община Котел, от експерти на РИОСВ Стара Загора във
връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води в изпълнение
на заповед № РД-970/07.12.2020г. на МОСВ. При проверката е взета един
брой водна проба в пункт 1 – на изход заустващ колектор, съгласно
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 23740048/01.11.2005г., продължено с решение №
1405/01.07.2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за
управление на водите Черноморски район град Варна, с краен срок на
действие 31.10.2019г. При проверката е взета един брой проба на изход
заустващ колектор на канализацията на село Жеравна преди заустването му в
дере „Селски дол“. При проверката е установено, че за заустването на
колектора на канализационната система на село Жеравна няма издадено
разрешително по ЗВ за ползване на повърхностен воден обект за заустване на
отпадъчни води. Административното нарушение е извършено на 28.10.2021г.
(дата на извършване на проверката, съгласно протокол за проверка №
0000078/28.10.2021г. и протокол за изпитване на отпадъчни води № 12-
1988/09.11.2021г. на Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС) и
констатираното нерегламентирано заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект – дере „Селски дол“ в село Жеравна“.
3
Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВод. При съставянето на АУАН са присъствали като
свидетели М. М. и М. Ч., двамата главни експерти при РИОСВ Стара Загора.
Актът бил подписан от актосъставителката и от посочените двама свидетели.
Препис от АУАН бил изпратен за запознаване. На 07.03.2022 г. Кметът на
Община Котел подписал АУАН, получил препис от него и го изпратил
обратно до РИОСВ Стара Загора.
Със заповед № РД-709/09.07.2021г. на Министъра на околната среда и
водите свидетелката М. е оправомощена да съставя АУАН по чл.200, ал.1 от
ЗВ.
На 03.06.2022 г. Директорът на РИОСВ Стара Загора съставил
обжалваното наказателно постановление, като изцяло е преповторена
описаната в АУАН фактическа обстановка. Като нарушена е посочена същата
правна норма и на жалбоподателя Община Котел е наложена имуществена
санкция в размер на 2 100.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВод.
Със заповед № РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и
водите директорите на РИОСВ са оправомощени да издават НП във връзка
със съставени АУАН по редици закони, вкл. и за нарушения по чл.200 вр.
чл.151, ал.4, т.2 и т.3 от ЗВ.
НП било връчено на 15.06.2022 г., а жалбата е подадена на 21.06.2022 г.
в преклузивния четиринадесетдневен срок.
Горната фактическа обстановка съдът установи след анализ на цялата
доказателствена съвкупност, формирана от гласни и писмени доказателства,
които съдът кредитира в цялост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Съдът, при извършване на задължителната служебна проверка относно
съблюдаване на процесуалните правила, установи, че не са били допуснати
съществени нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са правилата на ЗАНН както при съставяне на АУАН, така и
при издаване на НП. И в двата документа нарушението е достатъчно
подробно описано, така че жалбоподателят не е бил ограничен в правото са да
4
разбере какво е обвинението и съответно да организира защитата си, вкл. и
чрез представяне на доказателства.
Както АУАН, така и НП са съставени от длъжностни лица в кръга на
тяхната компетентност. Актосъставителят М. е оправомощена да съставя
АУАН по чл.200, ал.1 от ЗВод. Заповедта е издадена в съответствие с чл.201,
ал.1 от ЗВод. Директорът на РИОСВ Стара Загора е оправомощен да издава
НП за административни нарушения по чл.200 вр. чл.151, ал.4, т.2 и т.3 от
ЗВод. по силата на заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната
среда и водите, издадена на основание чл.201, ал.2 от ЗВод. Съгласно чл.151,
ал.4, т.2 от ЗВод., министърът на околната среда и водите, чрез регионалните
дирекции по околната среда и водите в границите на териториалния им
обхват контролира обектите, формиращи отпадъчни води, включително
пречиствателните станции на населените места, параметрите и изпълнението
на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на
отпадъчни води и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за
опазване на околната среда.
Неоснователни се възраженията на жалбоподателя за допуснато
особено съществено нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН –
не били посочени датите на раждане на свидетели, както и на чл.57, ал.1, т.8
от ЗАНН – не били посочени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.
Вярно е, че разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН задължава
актосъставителя да посочи в акта имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, но простото им непосочване (в случая на датата на
раждане) не води до отмяна на НП, без същото да се разглежда по същество.
В съдебната практика се изостави разбирането за т.нар. „абсолютни
основания за отмяна”, за едно от което се считаше и пропускът, допуснат по
настоящото дело. Процесуалното нарушение е основание за отмяна само
тогава когато в резултат на това нарушение по някакъв начин е било засегнато
и ограничено правото на защита на наказаното лице. В случая непосочването
на точните адреси на двамата свидетели няма как да е ограничило правото на
защита, тъй като и двамата свидетели са добре индивидуализирани чрез
посочване на точната им месторабота и длъжността, която заемат и при
необходимост, могат да бъдат призовани пред съда, за да бъдат разпитани.
5
Всъщност целта на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН е точно тази – достатъчно добре
да бъде индивидуализиран свидетелят, за да бъде намерен и да бъде разпитан
при евентуален спор.
Непосочването на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и другите обстоятелства от значение за определяне на
наказанието също не е пропуск, допускането на който да води до отмяна на
НП само на това основание. В НП е посочено, че извършеното нарушение не
разкрива обществена опасност, по – ниска от обичайната за този вид
нарушения и не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН,
т.е. случаят не е маловажен. Санкцията тангира около минимално
предвидената – надвишава я със 100.00 лева. Спазването на задължението от
административнонаказващия орган, въведено с новата т.8 на чл.57, ал.1 от
ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), следва да се тълкува
във връзка с правомощията на съда, очертани в чл.63, ал.7 от ЗАНН, едно от
които е да намали размера на наложената имуществена санкция.
Непосочването на тези обстоятелства, които са мотивирали
административнонаказващия орган да наложи имуществена санкция малко
над предвидения минимум, не е такова съществено нарушение на
процесуалните правила, което да препятства извършване на съдебната
проверка, част от която е преценката дали санкцията е адекватна на
извършеното деяние.
Тъй като съдът не установи допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна само на това основание, съдът
пристъпи към разглеждане на оспореното НП по същество.
Съгласно чл.46, ал.1, т.3, б."б" от ЗВ, разрешително за ползване на
воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на
населени места, селищни и курортни образувания. Легалното определение на
понятието „канализационна система“ е дадено в §1, т.33 от ДР на ЗВ :
„съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в
урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции
или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на
отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите,
пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите
6
качества и заустването им в съответния воден обект“. Няма спор, че в дере
„Селски дол“ е заустена канализационната система на село Жеравна, за което
до 31.10.2019г. Община Котел, като собственик на системата, е притежавала
Разрешително за ползване на воден обект. Не се твърдят някакви
новонастъпили от 31.10.2019г. досега обстоятелства, които да водят до
отпадане на необходимостта от разрешително по смисъла на чл.46, ал.1, т.3,
б."б" от ЗВ. Съгласно §1, 92 от ДР на ЗВ, "обекти, в т. ч. канализационни
системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се
изисква разрешително по чл.46, ал.1, т.3, б. "б", са тези, които след
необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно или повече места
в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания
се осъществява в сроковете, посочени в наредбата по чл. 135, ал.1, т.12 и в
съответствие с плановете за управление на речните басейни и програмите от
мерки“. Съгласно чл.38, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване
на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ,
бр. 47 от 21.06.2011 г., в сила от 21.06.2011 г.., ползване на водни обекти без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се счита заустването на
отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в ЗВ.
Съгласно §1, т.6 от ДР на Наредба № 2 от 08.06.2011г., "отпадъчни води" са
водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена,
стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните
системи на населените места, селищните и курортните образувания. Няма
спор по делото, че изследваните води са отпадъчни, което е видно от
лабораторните изследвания. Не са налице изключенията, очертани в чл.46,
ал.3 от ЗВ, тъй като е очевидно, че настоящият случай не разкрива такива
специфики. Доводът на жалбоподателя, че в процесния случай не било налице
заустване, тъй като се изпускали възвратими води, чиито състав и свойства не
били влошени спрямо водите на водното тяло, от което било отнети и се
претендира приложение на чл.3, т.1 от Наредба № 2 от 08.06.2011г., почива
на изцяло погрешен прочит на закона и се явява неотносим и неприложим
към проблематиката на сложения за разрешаване спор.
7
В обобщение, и актосъставителят, и административнонаказващият
орган правилно са приели, че Община Котел, като собственик на
канализационната система на село Жеравна на основание чл.19, ал.1, т.4, б."б"
от ЗВ, няма разрешително за заустване на отпадъчните води от тази система в
повърхностен воден обект – дере „Селски дол“, каквото се изисква съгласно
чл.46, ал.1, т.3, б."б" от ЗВ и следователно ползва водния обект, без
необходимото за това основание, което е нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от
ЗВ.
Наложената санкция е в размер на 2100.00 лева. В чл.200, ал.1, т.2 от
ЗВ санкцията е предвидена в диапазона от 2000.00 до 10000.00 лева. При
извършената служебна проверка съдът не установи наличие на отчегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват определяне на санкцията в
размер над минималния предвиден. Определяне на санкция в минимален
размер, който сам по себе си е достатъчно висок, би се явила адекватна и би
постигнала целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН. По тези съображения съдът следва да измени НП, като намали размера
на определената санкция от 2100.00 лева на 2000.00 лева.
По отговорността за разноски : Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производството пред съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. В чл.143 от АПК е уредена отговорността за разноски при
отмяна и при потвърждаване на оспорения административен акт, а според
чл.144 от АПК, за неуредените случаи се прилагат правилата на ГПК. С
настоящото решение съдът изменя НП в частта му относно санкцията, като я
намаля, което по същество представлява потвърждаване на НП в една част и
отмяна – в друга (така определение №10291/01.08.2018г., постановено по
административно дело № 8147/2018 г. на ВАС, І отд.), следователно
разноските следва да се присъдят съразмерно. Приложим се явява чл.78 от
ГПК, според който разноските се присъждат съразмерно на уважената, респ.
на отхвърлената част от иска. Такова е тълкуването и на АС Сливен с
определение от 21.12.2020г., постановено по КАНД № 197/2020г.
В полза на жалбоподателя съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева, който е минималният предвиден в
чл.27е от Наредбата за правната помощ, от които в тежест на жалбоподателя
възлага част, съответстваща на отменения размер на санкцията, а именно 3.81
8
лева. Принципът на съразмерността се прилага и при присъждане на
юрисконсултското възнаграждение – така определение № 419 от 18.10.2018
г., постановено по частно търговско дело № 1689/2017 г. на ВКС, I т. о.
По делото е представен договор за правна помощ, по който
въззиваемата страна е платила по банков уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 377.00 лева, от които съдът следва да присъди
част, съразмерна на потвърдената част от имуществената санкция, а именно
359.05 лева. Претенцията за разликата до 377.00 лева подлежи на отхвърляне.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.7, т.4 вр. ал.2, т.4 от ЗАНН
наказателно постановление № 13/03.06.2022г. на Директора на РИОСВ град
Стара Загора, с което на Община Котел на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 2100.00 лева за извършено по
чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ административно нарушение, като намаля
санкцията на 2000.00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Община Котел да заплати на РИОСВ Стара Загора сумата
359.05 лева (триста петдесет и девет лева и пет стот) лева, представляващи
направени по делото разноски, като претенцията за разноски за разликата до
пълния ù размер 377.00 лева отхвърля.
ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора да заплати на Община Котел сумата
3.81 лева (три лева и осемдесет и една стот), представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
9