Р Е Ш Е Н И Е №
3405
гр. Пловдив, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 13.09.2018г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5582 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
предявен от Н.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез ***. Д.Б. против Прокуратурата на Република България, с адрес:
град София, бул. „Витоша”
№ 2, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от 1427 лева мораторна лихва за периода
01.07.2015г.- 02.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с постановление за
привличане на обвиняем от 20.01.2014г. по ДП № ***/****г. по описа на Шесто РПУ
на МВР- гр. Пловдив ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за това, че
на 06.08.2013г. в гр. П. се заканил с ****** спрямо длъжностно лице – Р. И. Р.,
служител на длъжност „********“ към Общинско предприятие „Общинска охрана“ гр.
Пловдив при и по повод изпълнение на службата му, като това заканване би могло
да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. 2, вр. ал. 1 НК.
Сочи се, че досъдебното производство приключило с
внасяне на обвинителен акт от 11.02.2014г. в Районен съд Пловдив, по който било
образувано НОХД № 872/2014 г. Съдебното производство пред първоинстанционния
съд приключило в рамките на три съдебни заседания с оправдателна присъда №
242/25.06.2014г. По протест на РП Пловдив било образувано ВНОХД № 1194/2014г.
по описа на Окръжен съд Пловдив. Проведено било едно съдебно заседание, което
приключило с присъда № **/*****., с която ищецът бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и осъден на четири месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Въззивната присъда била обжалвана от ищеца пред
Върховния касационен съд. С решение № 46/30.06.2015г. по н.д. № 1870/14г. на II
н.о. на ВКС, осъдителната присъда на ОС - Пловдив била отменена, а вместо нея
било постановено решение с което ищецът бил оправдан по повдигнатото му
обвинение. Прието било, че се касае за маловажен случай с характеристики на
обикновен битов конфликт без съществени негативни последици.
В исковата молба се твърди, че воденото срещу ищеца
наказателно производство и в двете му фази- съдебна и досъдебна му причинили
неимуществени вреди- болки и страдания, притеснения, подтиснатост, които били
засилени от обстоятелството, че втората съдебна инстанция определила ефективно
изтърпяване на наказание. Освен това ищецът търпял и допълнителни болки и
страдания, тъй като по-голямата част от бременността на бившата му съпруга
протекла по време на наказателното производство, а малолетният му син бил роден
преди окончателното й приключване. Ищецът търпял засилени болки и страдания от
факта, че няма да присъства на раждането на първородния си син, както и че няма
да участва в първите месеци по неговото отглеждане. Претърпените болки и
страдания ищецът оценява на 5 100 лева. Претендира и мораторна лихва в
размер на 1427 лева за периода от 01.07.2015г.- денят следващ постановяване на
решението на ВКС, до 02.04.2018г, както и законна лихва от 03.04.2018г. до
окончателно изплащане на вземанията. Предвид изложеното моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски на осн. чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подаден писмен отговор, с който
изцяло оспорва иска, като посочва, че липсвала причинно- следствена връзка
между описаните неимуществени вреди и воденото наказателно производство.
Алтернативно- счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за
прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД и
обстоятелството, че била упражнена ниска степен на наказателна репресия спрямо
лицето и при отчитане на разумния срок на воденото наказателно производство с
оглед неговата фактическа сложност.
Съдът - въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от
приложените към делото преписки и дела:
С Постановление от 22.11.2013г. срещу ищецът е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. В
рамките на досъдебното разследване са извършени редица процесуални действия,
като Н. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 20.01.2014г. и
е разпитан в това процесуално качество, като спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“. На ******* досъдебно производство № ***/***** по описа
на Шесто РУП – Пловдив е изпратено на РП –Пловдив с мнение за предаване на обвиняемия на съд за вмененото му
обвинение.
Спрямо ищеца е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 144,ал. 3, във
вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 06.08.2013г. в гр. П. се
заканил с ****** спрямо длъжностно лице – Р. И. Р. – ****** на длъжност „********“
към Общинско предприятие „Общинска
охрана“ гр. Пловдив, с месторабота **************** при и по повод изпълнение
на службата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 872/2014г. по описа на ПРС,
19 – ти наказателен състав. Проведени са по делото три съдебни заседания, като
с Присъда № 242 от 25.06.2014г. подсъдимият Н.А.Н. /Н.А.Н./ е признат за невиновен и е оправдан по вмененото му
обвинение за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Срещу постановената оправдателна Присъда е подаден въззивен протест от представител
на Районна прокуратура – Пловдив, въз основа на който е образувано ВНОХД №
1194/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Протестът е поддържан в
проведеното съдебно заседание от представител на Окръжна прокуратура – Пловдив
и с Присъда № ** от ********* първоинстанционната Присъда е отменена и ищеца Н.А.Н.
е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е осъден на четири месеца
„лишаване от свобода“, които да изтърпи при първоначален „строг“ режим, в
затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена касационна жалба от ищеца,
въз основа на която е образувано касационно наказателно дело
№ 1870/2014г. по описа на ВКС на Р. България и с Решение № 46 от
30.06.2015г. е отменена въззивната
Присъда № 82/21.10.2014г. на Пловдивския окръжен съд и подсъдимия Н.А.Н. е
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144,ал.3, вр. с ал.
2, вр. с ал. 1 от НК. Този съдебен акт е окончателен, поради което и влиза в
сила в деня на постановяването му -30.06.2015г.
За твърдените от ищеца неимуществени вреди, съдът допусна събирането на
гласни доказателства посредством разпита на един св. при режим на довеждане.
Доколкото ищецът не ангажира това доказателство и в последното съдебно
заседание процесуалния му представител заяви, че не го поддържа, то и съдът
отмени определението с което същото е допуснато.
Други доказателства, извън обсъдените
по - горе от страните не са ангажирани, освен приетото свидетелство за съдимост
на ищеца.
При така установените, релевантни за спора факти и
обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано
наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем,
като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е
на съд и в последствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността
се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо,
повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с
това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н.,
съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване на обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу
органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е
контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по
делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и
внесла в съда обвинителен акт, инициирал наказателно дело от общ характер.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл св. показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни
случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията
за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и
достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял
негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено
са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не излага конкретни фактически
твърдения защо счита, че е налице съпричиняване, поради което съдът не може да
изследва наличието на противоправно поведение изобщо /извън доводите и
възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по делото не може да се
направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение у ищеца, в
причинна връзка с действията на прокуратурата или друг негов принос като напр.
укриване от органите на реда или възпрепятстване на производството по друг
начин и т.н.
Размерът на обезщетението
следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: непродължителния период на воденото
срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от
привличането му като обвиняем на 20.01.2014г.
до влизане в сила на оправдателната присъда – 30.06.2015г; обвинението не е за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, внасянето на обвинителен акт срещу ищеца, с
което той е добил процесуалното качество на подсъдим.
При индивидуализиране на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, съдът
отчете и факта, че спрямо него е взета най – леката мярка за неотклонение –
„подписка”; спрямо Н. не са взети други мерки за процесуална принуда.
По делото не се установиха
неимуществени вреди претърпени от ищеца извън обичайните, презюмирани от
закона, още повече, че същият не ангажира каквито и да е доказателства в тази
връзка. Освен това
интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на ищеца. В случая ищецът не прояви процесуална активност за
събиране на допуснатите му още с определението за насрочване гласни
доказателства, поради което и твърденията му за претърпени вреди, извън
обичайните негативни последици останаха недоказани. Наред с това ищецът многократно е осъждан
/видно от справката съдимост – 24 пъти/, поради което е логично интензитетът
на търпените от него вреди да е по – малък от този на лице с чисто съдебно
минало.
Поради това и като се съобрази с икономическите
условия в страната и стандарта на живот, съдът намира, че необходима и
достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата
от 500 лева, която следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда -03.04.2018г. до окончателното
изплащане, а за разликата над уважения размер до претендирания размер от 5100
лева искът за неимуществени вреди ще се отхвърли, като недоказан. Принципно
законната лихва е дължима от датата на влизане на оправдателната присъда по
отношение на ищеца, но с оглед диспозитивното начала в процеса и доколкото
същият е сезирал съдът с акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на
1427 лева за периода от деня, следващ датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 01.07.2015г. до подаване на исковата молба в съда
-02.04.2018г. то тази претенция следва да се разгледа. С оглед частично
уважаване на иска за неимуществени
вреди, основателна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава
върху главницата за претендирания от ищеца период – от влизане в сила на
оправдателната присъда до подаване на исковата молба, който, изчислен
посредством онлайн калкулатор възлиза на 139,95 лева и до този размер ще се
уважи от съда, а за разликата над тази сума до претендирания размер на
обзещетението за забава – 1427 лева искът ще се отхвърли.
Претендират се от ищеца разноски, които по аргумент
от чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят съразмерно на уважената част на
претенцията.
Съдът е сезиран с искане от процесуалния
представител на ищеца – ***. Б. за определяне на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, което изчислено съобразно уважения
размер на иска се определя от съда в размер на 300 лева, а заплащането им ще се
възложи в тежест на ответника.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са
дължими и направените разноски за държавна такса в размер на общо 20 лева,
чието заплащане също следва да се възложи в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Н.А.Н.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез ***. Д.Б. сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 139,95 лева /сто
тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от влизане в
сила на оправдателната присъда – 01.07.2015г. до подаване на исковата молба в
съда – 02.04.2018г., като за разликата над уважения размер на иска за
неимуществени вреди до пълния
претендиран размер от 5100 лева /пети хиляди и сто лева/ и за разликата над
уважения размер на иска за обезщетение за забава до пълния претендиран размер
от 1427 лева за периода от 01.07.2015г. до 02.04.2018г. ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Н.А.Н.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез ***. Д.Б. сумата от 20 лева /двадесет лева/, представляваща
направени от ищеца разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на ***. Д.Г.Б., с Личен номер ************,
с адрес на кантората в гр. П., ул. „Б. П.“ № * сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща определено по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.