РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 07.07.2020
год.,
Троянски
районен съд, пети състав, в открито
съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 165 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 20-0359-000251 от 07.04.2020г., издадено от М.И.Б. – Началник Сектор към РУ
гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, на И.Н.О. ***, са наложени следните административни
наказания: глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения
срок от И.Н.О., като с жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание И.Н.О.,
редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният от него процесуален
представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество на делото
излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление. Не са ангажирани
доказателства.
За ответника по жалбата РУ
гр. Троян, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В придружително
писмо към жалбата, М.И.Б. – Началник
Сектор към РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч е направил искане жалбата да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Й.Б.Ц. и Ц.С.Х., от
приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно
постановление № 20-0359-000251 от 07.04.2020г.; Заверено копие на Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 9631/21.12.2019г.; Заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи; Заверено копие на Удостоверение № 9650/14.08.2018г.
на Директора на ОД на МВР гр. Ловеч; Заверено копие на Призовка за И.Н.О.; Заверено копие на Становище рег. № 295р-4513/25.03.2020г.; Заверено
копие на Писмо до Директора на ОДМВР гр. Ловеч рег. № 359р-5565/18.03.2020г.;
Постановление от 11.03.2020г. на Владимир Зъзрев – прокурор при Районна
прокуратура гр. Троян; Докладна записка рег. № ЗМ-74/09.03.2020г.; Опис на документите, находящи се в
преписка – оригинал; Заверено копие на Сведение от И.Н.О. от 23.12.2019г.;
Писмо рег. № 906р-1419/27.02.2020г. на ОДМВР гр. Ловеч, сектор ПП – оригинал;
Известие за доставяне № 4739477 от 04.11.2019г.; Приемо-предавателен протокол
за изпратената на 04.11.2019г. явна кореспонденция от Дирекция МВР гр. Ловеч,
сектор ПП; Заверено копие на Писмо рег. № 359р-533/08.01.2020г. на РУ гр.
Троян; Справка за Прекратяване на регистрация на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Партнер“ рег. № ***; Справка за нарушител/водач на И.Н.О., преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 21.12.2019г., около 10.30
часа, свидетелите Й.Б.Ц. и Ц.С.Х., и двамата служители на РУ гр. Троян, били на
работа, като се намирали в гр. Троян, на ул. „Ген. Карцов“ № 250. Същите спрели
за проверка движещ се посока от центъра на града към с. Бели Осъм, лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, управляван
от жалбоподателя И.Н.О.. При извършената проверка било установено, че водачът
не е изпълнил задължението си да заплати влязла в сила глоба по Фиш серия К
2473061 от 07.01.2019г. и Наказателно постановление № 18-0305-000705 от
15.10.2019г., както и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
28.10.2019г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На същата дата 21.12.2019г. е
съставен АУАН № 9631, от свидетеля Й.Б.Ц. – младши автоконтрольор
при РУ гр. Троян, в присъствието на свидетеля Ц.С.Х., срещу И.Н.О. за това, че на
21.12.2019г., в 10.30 часа, в гр. Троян, на ул. „Ген. Карцов“ № 250, с посока на
движение от центъра на града към с. Бели Осъм, управлява личния си лек
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, като при извършената проверка е било
установено, че не е изпълнил задължението си да заплати влязла в сила глоба по Фиш
серия К 2473061 от 07.01.2019г. и Наказателно постановление № 18-0305-000705 от
15.10.2019г., както и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
28.10.2019г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Актосъставителят е
отразил, че с горното И.Н.О. е нарушил разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на И.Н.О., който го е подписал без
да отрази обяснения или възражения. О. е получил екземпляр от акта на датата на
неговото съставяне – 21.12.2019 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
подал писмено възражение срещу акта.
В Районна прокуратура гр. Троян
е била образувана преписка № 267/2020 година. След извършена проверка с
Постановление от 11.03.2020г. на Владимир Зъзрев – прокурор при Районна
прокуратура гр. Троян е отказано образуването на досъдебно производство, тъй
като е прието, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на
умисъл у И.Н.О. за престъпление по чл. 345 от НК. С постановлението прокурор
Зъзрев е постановил преписката да се изпрати на РУ гр. Троян за продължаване на
административнонаказателно производство.
Въз основа на Постановление
от 11.03.2020г. на Владимир Зъзрев – прокурор при Районна прокуратура гр. Троян
е издадено Наказателно постановление № 20-0359-000251 от 07.04.2020г. от М.И.Б.
– Началник Сектор към РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на И.Н.О. са
наложени следните административни наказания: глоба в размер 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал.
1 от същия закон.
Съдът намира, че подадената
срещу наказателното постановление жалба от И.Н.О. е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира
писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и
възраженията на страните счита, че жалбата се явява основателна и доказана по
следните съображения: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно
постановление и установи, че същото съдържа почти всички изискуеми от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочени са данните на
нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение,
времето, когато е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и
размера на наказанията, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно
постановление. Съдът счита, че същото е издадено от компетентен орган, а именно
М.И.Б. – Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ гр. Троян към ОДМВР гр.
Ловеч, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с
оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.9 и Удостоверение №
295р-9650/14.08.2018г. на Директора на
ОДМВР гр. Ловеч.
АУАН № 9631/21.12.2020г. също е съставен от
оправомощено лице – свидетелят Й.Б.Ц., работещ на длъжност „младши
автоконтрольор” при РУ гр. Троян, който съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т.
1.3 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи
има право да съставя актове за установени нарушения по ЗДвП.
В наказателното
постановление е отразено, че същото е издадено „Във връзка с Постановление Изх.
№ 267/11.03.2020г. на РП – Троян и материалите по ЗМ № 75/2020 на РУ – Троян“.
В конкретният случай се установява, че при извършената проверка на 21.12.2019г.
срещу И.Н.О. е бил съставен АУАН № 9631, от свидетеля Й.Б.Ц. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян, в присъствието на свидетеля
Ц.С.Х.. Съдът намира за основателно възражението на адвокат Е.Ц., че е налице
нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, съгласно
която наказателното постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа
на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. В
конкретният случай административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Именно при извършената
проверка на 21.12.2020г. е констатирано административното нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Действително извършена е била проверка дали е налице престъпление
от общ характер по чл. 345 от НК, но с Постановление от 11.03.2020г. на
Владимир Зъзрев – прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано
образуването на досъдебно производство. В това постановление прокурор Зъзрев е
отразил, че препис от постановлението заедно с преписката следва да се изпрати
на РУ на МВР Троян за продължаване
на административнонаказателната преписка по случая. Тоест
административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН и
е приключило с издаването на Наказателно постановление № 20-0359-000251 от
07.04.2020 година. В този смисъл съдът приема, че наказателното постановление е
издадено не въз основа на постановлението на прокурор Зъзрев, а въз основа на
съставения АУАН № 9631 от 21.12.2020г. и
непосочването на това обстоятелство в наказателното постановление представлява
нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства приема за доказано,
че на посочените
в НП дата, място и време, жалбоподателят И.Н.О. е управлявал МПС - лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***,
негова собственост, който автомобил към
датата на проверката е бил със служебно прекратена
регистрация. Доказано е също, че регистрацията е била прекратена на 28.10.2019г. поради обстоятелството,
че за автомобила
няма валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Горното не се оспорва и
от самия жалбоподател и съдът намира за безспорно доказано със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. С обжалваното наказателно постановление И.Н.О.
е санкциониран за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че управлява МПС
- лек автомобил „Пежо Партнер“ с
рег. № ***, което не
е регистрирано по надлежния ред, тъй като служебно е била прекратена регистрацията на автомобила за това, че за
същият няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Законодателят е предвидил цяла процедура по самото
прекратяване на регистрацията на автомобили, които нямат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, регламентирана съответно в Кодекса
на застраховането /КЗ/, ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ създаденият Информационен център на Гаранционен
фонд уведомява собствениците на МПС, че
сключеният договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е изтекъл и не е бил подновен, като дава срок от 14 дни от датата на
изпращане на уведомлението да изпратят доказателства, че е налице действащ или
сключен застрахователен договор. Следващата ал. 11 на този член регламентира,
че когато в срока по ал. 10 не са били представени доказателства за сключен
договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1,
т. 1 да прекрати регистрацията на МПС. Този орган по ал. 1, т. 1 е
компетентният орган, който извършва регистрацията на МПС в Република България и
това е служба „Пътна полиция” към МВР. Съгласно чл. 18б от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. прекратяването на
регистрацията служебно се извършва по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно чл.
143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В конкретният
случай лекият автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № ***, който е управлявал жалбоподателя, е негова собственост. По
административнонаказателната преписка има доказателства,
от които да се направи извода, че е бил направен опит за уведомяване на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила, но такова
уведомяване не се е осъществило. В приложеният по делото документ от „Стар пост“
е отразено, че И.Н.О. е търсен два пъти на адреса, на
който живее в гр. Троян, но не е открит. Първият път е търсен на 06.11.2019г. в
09.10 часа, а вторият път на 14.11.2019г. в 14.30 часа. От горното се налага
извода, че жалбоподателят е търсен в делнични дни, във време, през което се
предполага, че е на работа. Правилото е адресатът да бъде търсен поне три пъти,
в различни дни и часове, единият път да е в почивен ден. Логично е в делничен
ден, в 09.10 или 14.30 часа, лице което упражнява трудова дейност да не бъде
открито в дома си, за да му бъдат връчени съобщения. Отбелязано е, че за лицето
е оставено съобщение, без обаче да са представени доказателства за това. На л.
9 от делото е приложено становище от гл. юрисконсулт Р. Радков, в което е
отразено, че уведомлението за лицето за служебно прекратената регистрация се
смята за връчено съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК. Отразено е също, че след като
лицето не е открито два пъти на адреса му е оставено съобщение за възможността
да получи документа и след изтичане на едноседмичния срок за получаване на
уведомлението, то се счита за връчено. Съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК когато
страната не може да бъде
намерена на адреса и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването се извършва чрез залепване
на уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не
е осигурен достъп – на входната врата
или на видно
място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия,
съобщението се пуска и в нея. В съобщението се
посочва, че документите или книжата са оставени
в канцеларията на органа или на
съда и могат да се получат
в едноседмичен срок.
Документите или книжата се смятат за
връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа или
на съда. Съдът счита, че по делото няма категорични
доказателства, че е била изпълнена посочената процедура, за да се приеме, че
уведомлението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Съдът счита, че е
следвало да бъдат положени усилия от страна на полицията за надлежното
уведомяване на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на лекия
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, имайки
предвид с какъв ресурс разполага полицията. В конкретният случай съдът счита,
че процеса по уведомяването е протекъл формално и повърхностно и с търсенето на
жалбоподателя в делнични дни и в работно време, същият на практика е бил лишен
от възможността да бъде надлежно уведомен за прекратената регистрация на
автомобила.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по адмистративен ред. От своя страна чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН гласи, че деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Тоест, за да е налице
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от жалбоподателя И.Н.О., е необходимо същият да е осъществил обективните признаци на това
нарушение и да е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. От показанията на свидетелите Й.Б.Ц. и Ц.С.Х., а и от отразеното
в АУАН, се установи, че при извършената на 21.12.2019г. проверка,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ с поставени на
определените за това места регистрационни табели с № ***. И двамата свидетели Ц.
и Х. заявиха пред съда, че жалбоподателят е казал, че не знае за служебно
прекратената регистрация на лекия автомобил и е бил изненадан, след като е
научил това. Съдът приема, че на мястото и по време на извършената проверка на 21.12.2019г.
актосъставителят не може на пътя да изследва въпроса дали е спазена процедурата
по служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, но административнонаказващият
орган е имал не само правомощия, а е бил длъжен да извърши допълнително
разследване и да събере доказателства, като едва след като се убеди, че
нарушението е извършено виновно от посоченото като нарушител лице, да издаде наказателно
постановление с налагане на съответно административно наказание. В конкретният
случай нямаме такива допълнителни действия от административнонаказващия орган,
от които да се установи, че И.Н.О. е извършил нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП виновно,
съзнавайки, че управлява автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация. Може да се приеме за установено, че жалбоподателят е имал
съзнанието, че управлява автомобил, за който няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не и че е била
прекратена служебно регистрацията на автомобила, при наличието на
регистрационни табели, поставени на определените за това места. Това се
потвърждава както от показанията на разпитаните двама свидетели Й.Б.Ц. и Ц.С.Х.,
така и от приложеното на л. 17 от делото писмено сведение от И.Н.О. от дата 23.12.2019г., в което същият е
отразил, че не е знаел, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила,
тъй като не е уведомен за това нито от органите на Пътна полиция, нито от
Гаранционен фонд. В Постановление от 11.03.2020г. прокурор Владимир Зъзрев също
е приел, че И.Н.О. не е имал съзнание за това, че управлява МПС със служебно
прекратена регистрация, поради което не може да се направи обосновано
предположение за умисъл за противоправно поведение от страна на И.Н.О.. Предвид
изложеното съдът счита, че не е доказано, че нарушението е извършено виновно от
жалбоподателя. В този смисъл съдът напълно възприема аргументите на адвокат Ц.,
изложени в представените писмени бележки.
Доказателствената тежест в едно
административнонаказателно производство е за наказващият орган, който следва с
годни доказателства да докаже както законосъобразността, така и обосноваността
на издаденото от него наказателно постановление. В конкретният случай съдът
счита, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят
виновно е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е
санкциониран. Предвид това и с оглед констатираното от съда нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН при издаване на
наказателното постановление, ще следва същото да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от адвокат
Е.Ц. за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски
по делото, ще следва на
основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН на
И.Н.О. да се присъди сумата 180
лева, представляваща заплатено от него
адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № 0000051640 от 28.05.2020 година. Ще следва да бъде осъдено РУ гр.
Троян към ОДМВР гр. Ловеч да заплати на Районен съд гр. Троян сумата 7.00 лева
– разноски по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът