Решение по дело №977/2015 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

  РЕШЕНИЕ

 

 

№  1534

 

 

       гр. Пловдив, 27.07.2016 год.

 

 

       В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 977 по описа за 2015 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от „ИВЕТА ТРАНС” ЕООД, ЕИК * с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК *** представлявано от управителя Д. И.Я. против Ревизионен акт (РА) с № Р-24-1402091-091-01/22.12.2014г., издаден от К.А.Б. на длъжност Началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Г.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №  220 от 21.03.2015г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/, в частта, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2012г., в размер на 2 611.60 лв., ведно с определени лихви за просрочие в размер на 458.10 лв. и за лихви по авансови вноски за корпоративния данък за 2011 г., в размер на 179.79 лв., както и в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 12 758,73лв., ведно с определени лихви за просрочие размер на 2 387,08лв., и изменен със същото решение, в частта, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2013 г., намален съответно от 3 957.06 лв. на 538.21 лв.; от 6 185.60 лв. на 7.40 лв. и от 4 571.60 лв. на 3 250.40 лв., ведно с определените лихви за просрочие.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от Съда. Поддържаните оплаквания се субсумират в твърденията, че в случая са налице законоустановените предпоставки по чл.71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури,  като жалбоподателят притежава данъчни фактури, в които данъкът е посочен на отделен ред, данъчната основа и данъкът са изцяло заплатени, като сделките са облагаеми, отразени са като задължение към бюджета в дневниците за продажби и в справките - декларации на доставчиците за съответните данъчни периоди. По тези причини жалбоподателят поддържа, че в случая данъкът не е начислен неправомерно от доставчиците „Ексон корпорейшън“ ЕАД, „Кристи индивидуал“ ЕООД, „Монти лес 63“ ЕООД и „Радо и Мафи“ ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, като направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. По тези съображения, и по съображения, че част от плащането по процесните фактури е извършено не в брой, а по банков път, се поддържа, че в случая не са налице и основания за увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и 4 от ЗКПО.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна, и моли Съдът да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, като подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото от процесуалния представител.

 

ІІ. За допустимостта :  

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил в обжалваната пред настоящата инстанция негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно  осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ.За процедурата :

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1402091/13.05.2014г. издадена от К.А.Б., Началник сектор „Ревизии“, Дирекция “Контрол“ при ТД на НАП гр.Пловдив, било образувано ревизионно производ­ст­во, насочено към установяване на пу­­б­лич­­ни задължения на оспорващото дружество за корпоративен данък за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г., данък по чл.194,чл.195, чл.204 от ЗКПО за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. и данък върху добавената стойност за перио­да 01.10.2009г. – 31.12.2013г., със срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъществено на 20.05.2014г.

В последствие със ЗВР № 1403779/15.08.2014г., Заповед за изменение на ЗВР № Р-24-1403779-02/15.08.2014г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-24-1402091-020-03/26.09.2014г., издадени от същия орган по приходите,  сро­кът на ревизията е съответно продължен до до 20.10.2014г., т.е. в рамките на зако­ноустановения такъв в чл.114 от ДПОК.

Цитираните заповеди също са редов­но връчени на ревизи­ра­ния субект.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, респ. по чл.119, ал.2 от ДОПК по делото е приложена Заповед № РД – 09 –518/30.04.2014г.13 - л.15, том I от делото/.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и Ревизионен доклад № Р-24-1402091-092-01/03.11.2014г. от ревизиращите органи по приходите, овластени, съгласно посочените заповеди за възлагане на ревизия.

Срещу така съставения ревизионен доклад е постъпило възраже­ние от ревизираното лице  по  чл.117 ал.5 от ДОПК, депозирано на 24.11.2014г.,  в което са изложени конкретни съображения срещу предложените за установяване задължения по ЗДДС и ЗКПО.

6. Въз основа на така съставения ревизионен доклад,  е издаден и оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-24-1402091-091-01/22.12.2014г. от К.А.Б. на длъжност Началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Г.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, чиято компетентност е приета, че произтича от нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК /в редакцията й в сила от 01.01.2013г., съгласно изменението с ДВ бр.83 от 2012г./.

7. В срока по чл.152  ал.1 ДОПК и този РА е обжалван /така жалба на л.29 и сл., том I от делото/ пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 ДОПК ответникът е разгледал жалбата, с която е бил сезиран, съответно е постановил и реше­нието си под № 220/21.03.2015г., с което е потвърдил и изменил процесния РА в посочената по - горе обжалвана част, съответно отменил е ревизионния акт в частта относно определените лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2013г.

Последвало е подаването на жалбата на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в тази му част,  е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, която жалба е входирана в Дирекция ”ОДОП” – гр.Пловдив с вх.№ 96 -00- 130 от 08.04.2015г., по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

 

ІV.За фактите :

8. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно с определените лихви за просрочие, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит.

8.1. В хода на ревизията е констатирано, че „Ивета транс” ЕООД е декларирало за данъчни периоди м.10 и м.11.2009г.  доставки с право на пълен данъчен кредит по два броя данъчни фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад,  с предмет дизелово гориво. Начисленият ДДС по фактурите е в размер на 876,13 лв. Доставчик е „ЕКСОН КОРПОРЕЙШЪН“ ЕАД. С ревизионния акт декларираното право на приспадане в посочения размер е отказано на ревизираното лице на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че не е налице възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС и облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури, резултатите от която са обективирани в съответно съставения Протокол № №1607-1402091-01/07.08.2014г. По повод извършената проверка е изготвено  ИПДПОЗЛ, с което органите по приходите са изискали от доставчика да бъдат представени доказателства във връзка с извършването на доставките и счетоводната отчетност във връзка с доставките по процесните фактури, като са предприети действия по връчването му по реда на чл.32 от ДОПК.

Въпросното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като нито в законоустановения срок, нито до приключване на ревизионното производство,  изисканите  документи и обяснения са представени от проверяваното лице.

При извършена проверка в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП ревизиращите органи са установили, че процесните фактури са издадени от доставчика и са отразени в Дневника за продажби и в Справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Установено е, че в периодите на издаване на процесните фактури дружеството не е разполагало с персонал и собствени или наети активи, с оглед извършване на дейността.

На представител на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури по повод на което са представени единствено процесните фактури. Други доказателства не са представени от ревизираното лице.

При това положение органите по приходите са приели, че от страна на ревизираното лице не са представени счетоводни документи, установяващи осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика; договори, анекси; документи във връзка с плащането по фактурите; приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставката документи; не се установява мястото на съхранение на стоката, времето, начина и мястото на физическото предаване на стоката от получателя на доставчика; не се установява по безспорен начин по какъв начин е извършен транспорта и за чия сметка, не са приложени транспортни документи; не е установено използването на горивото, с оглед икономическата дейност на ревизираното лице; не се установява разполага ли дружеството с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.  

Тоест, прието е, че не са представени доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката, и следователно не е налице реална доставка по обсъжданите фактури, издадени от доставчика “Ексон Корпорейшън" ЕАД на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС органите по приходите,  са отказали за зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 876,13 лв. по процесните фактури, издадени от доставчика „Ексон корпорейшън” ЕАД на жалбоподателя.

8.2. В хода на ревизията е констатирано, че „Ивета транс” ЕООД е декларирало за данъчни периоди м.12.2009г. и м.01.2010г. доставки с право на пълен данъчен кредит по два броя данъчни фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад,  с предмет дизелово гориво. Начисленият ДДС по фактурите е в размер на 158,60 лв.  Доставчик е „КРИСТИ ИНДИВИДУАЛ” ЕООД. С ревизионния акт декларираното право на приспадане в посочения размер е отказано на ревизираното лице на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че не е налице възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС и облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури, резултатите от която са обективирани в съответно съставения Протокол № №1607-1402091-03/30.06.2014г. По повод извършената проверка е изготвено  ИПДПОЗЛ, с което органите по приходите са изискали от доставчика да бъдат представени доказателства във връзка с извършването на доставките и счетоводната отчетност във връзка с доставките по процесните фактури, като са предприети действия по връчването му по реда на чл.32 от ДОПК.

Във връзка с върченото му искане собственикът на проверяваното дружество е декларирал, че дружеството е в несъстоятелност и не разполага със счетоводна и търговска документация, тъй като същата е предадена на органите на МВР. Относно проверяваните доставки е посочено, че плащането между страните е извършено в брой, но не са представени документи във връзка с плащането.

При извършена проверка в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП ревизиращите органи са установили, че в периодите на издаване на процесните фактури дружеството не е разполагало с персонал и собствени или наети активи, с оглед извършване на дейността.

В хода на ревизията от страна на органите по приходите  е отправено искане за извършване на действия до други контролни органи – Областна дирекция на МВР Пловдив, отдел „Икономическа полиция” и искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица - В.Д. – счетоводител на проверяваното дружество. Предмет на въпросните искания е било наличие на данни за счетоводна и търговска документация, свързана с издадените на жалбоподателя фактури. Според обяснението, дадено от на счетоводителката на дружеството, цялата счетоводна документация на дружеството предадена от нея през 2011г. на представител на „Н.Г.Груп 1” ЕООД с ЕИК ***, а в отдел „Икономическа полиция” са представени документи, които нямат връзка с  процесните фактури. Въз основа на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че доставчикът разполага със счетоводната и търговска документация по сделките, но не я е представил на органите по приходите.

На представител на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури по повод на което са представени единствено процесните фактури и копие от счетоводен регистър във връзка с осчетоводяването им. Други доказателства не са представени от ревизираното лице.

При това положение органите по приходите са приели, че въз основа на така представените документи от ревизираното дружество е възможно да бъде определен единствено предмета на доставките, но не са представени обаче в необходимата пълнота счетоводни документи, установяващи осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика; договори, анекси; документи във връзка с плащането по фактурите; приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставката документи; не се установява мястото на съхранение на стоката, времето, начина и мястото на физическото предаване на стоката от получателя на доставчика; не се установява по безспорен начин по какъв начин е извършен транспорта и за чия сметка, не са приложени транспортни документи; не е установено използването на горивото, с оглед икономическата дейност на ревизираното лице; не се установява разполага ли дружеството с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.  

Тоест, прието е, че не са представени доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката, и следователно не е налице реална доставка по обсъжданите фактури, издадени от доставчика “Кристи индивидуал " ЕООД на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС органите по приходите,  са отказали за зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 158,60 лв. по процесните фактури,  издадени от доставчика „Кристи индивидуал” ЕООД на жалбоподателя.

8.3. В хода на ревизията е констатирано, че „Ивета транс” ЕООД е декларирало за данъчни периоди м.11.2012г. и м.12.2012г. доставки с право на пълен данъчен кредит по пет броя данъчни фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад, с предмет авточасти по осис, но такъв опис липсва към процесните фактури. Начисленият ДДС по фактурите е в размер на 5 223,20 лв.  Доставчик е „МОНТИ ЛЕС 63” ЕООД. С ревизионния акт декларираното право на приспадане в посочения размер е отказано на ревизираното лице на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че не е налице възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС и облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури, резултатите от която са обективирани в съответно съставения Протокол № №1607-1402091-04/07.06.2014г. По повод извършената проверка е изготвено  ИПДПОЗЛ, с което органите по приходите са изискали от доставчика да бъдат представени доказателства във връзка с извършването на доставките и счетоводната отчетност във връзка с доставките по процесните фактури, като са предприети действия по връчването му по реда на чл.32 от ДОПК.

Въпросното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като нито в законоустановения срок, нито до приключване на ревизионното производство,  изисканите  документи и обяснения са представени от проверяваното лице.

При извършена проверка в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП ревизиращите органи са установили, че процесните фактури са издадени от доставчика и са отразени в Дневника за продажби и в Справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Установено е, че в периодите на издаване на процесните фактури дружеството не е разполагало с персонал и собствени или наети активи, с оглед извършване на дейността. Установено е още, че доставчикът е декларирал икономическа дейност – СМР, сеч и извозване за дървен материал, поради което и обсъжданите доставки не са обичайни за дейността му.

На представител на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури по повод на което са представени единствено процесните фактури и копие от счетоводен регистър във връзка с осчетоводяването им в счетоводството на доставчика, удостоверяващо отчитане на доставката на стоки в текущи разходи за периода. Представени са и фискални бонове във връзка с плащането в брой по процесните фактури, в които е посочено “без стационарен обект“. Други доказателства не са представени от ревизираното лице.

При това положение органите по приходите са приели, че въз основа на така представените документи от ревизираното дружество е възможно да бъде определен единствено предмета на доставките, но не са представени обаче, в необходимата пълнота счетоводни документи, установяващи осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика; договори, анекси; приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставката документи; не се установява мястото на съхранение на стоката, времето, начина и мястото на физическото предаване на стоката от получателя на доставчика; не се установява по безспорен начин по какъв начин е извършен транспорта и за чия сметка, не са приложени транспортни документи; не е установено използването на авточастите, с оглед икономическата дейност на ревизираното лице; не се установява разполага ли дружеството с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.  

Тоест, прието е, че не са представени доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката, и следователно не е налице реална доставка по обсъжданите фактури, издадени от доставчика “Монти лес 63 " ЕООД на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС органите по приходите,  са отказали за зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 223,20 лв. по процесните фактури,  издадени от доставчика „Монти лес 63“ ЕООД на жалбоподателя.

8.4. В хода на ревизията е констатирано, че „Ивета транс” ЕООД е декларирало за данъчни периоди м.04, м.06, м.08, м.09, м.10.2013г. доставки с право на пълен данъчен кредит по единадесет броя данъчни фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад,  с предмет авточасти по осис, но такъв опис липсва към процесните фактури. Начисленият ДДС по фактурите е в размер на 6 580,80 лв.  Доставчик е „РАДО И МАФИ” ЕООД. С ревизионния акт декларираното право на приспадане в посочения размер е отказано на ревизираното лице на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че не е налице възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС и облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури, резултатите от която са обективирани в съответно съставения Протокол № №1607-1402091-04/07.06.2014г. По повод извършената проверка е изготвено  ИПДПОЗЛ, с което органите по приходите са изискали от доставчика да бъдат представени доказателства във връзка с извършването на доставките и счетоводната отчетност във връзка с доставките по процесните фактури, като са предприети действия по връчването му по реда на чл.32 от ДОПК.

Въпросното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като нито в законоустановения срок, нито до приключване на ревизионното производство,  изисканите  документи и обяснения са представени от проверяваното лице.

При извършена проверка в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП ревизиращите органи са установили, че процесните фактури са издадени от доставчика и са отразени в Дневника за продажби и в Справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, с изключение на три от фактури, които не са отразени в съответните дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС (в тази насока вещото лице по приетата ССЕ посочва, че неотразените фактури са две, съответно с № № 58/28.06.2013г. и № 59/29.06.2013г.). За 2013г. не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и не са публикувани годишни финансови отчети в Търговския регистър. Установено е още, че доставчикът е декларирал икономическа дейност – продажба на дървесина за огрев и технологична дървесина, поради което и обсъжданите доставки не са обичайни за дейността му. Все в тази насока при извършена проверка в дневниците за покупки е установено, че  доставчикът е декларирал закупуването на стоките – авточасти от доставчик „Монти лес 63“ ЕООД.

На представител на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури по повод на което са представени единствено процесните фактури и копие от счетоводен регистър във връзка с осчетоводяването им в счетоводството на доставчика, удостоверяващо отчитане на доставката на стоки в текущи разходи за периода. Представени са и фискални бонове във връзка с плащането в брой по процесните фактури, издадени от нерегистрирано в НАП фискално устройство, в които е посочено “без стационарен обект“. Други доказателства не са представени от ревизираното лице.

При това положение органите по приходите са приели, че въз основа на така представените документи от ревизираното дружество е възможно да бъде определен единствено предмета на доставките, но не са представени обаче в необходимата пълнота, счетоводни документи, установяващи осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика; договори, анекси; приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставката документи; не се установява мястото на съхранение на стоката, времето, начина и мястото на физическото предаване на стоката от получателя на доставчика; не се установява по безспорен начин по какъв начин е извършен транспорта и за чия сметка, не са приложени транспортни документи; не е установено използването на авточастите, с оглед икономическата дейност на ревизираното лице; не се установява разполага ли дружеството с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.  

Тоест, прието е, че не са представени доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката, и следователно не е налице реална доставка по обсъжданите фактури, издадени от доставчика “Радо и Мафи " ЕООД на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС органите по приходите,  са отказали за зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 500,80 лв. по процесните фактури,  издадени от доставчика „Радо и Мафи“ ЕООД на жалбоподателя.

9.Относно допълнително определените задължения по ЗКПО.

9.1. Относно допълнително определения корпоративен данък за процесните   2009г., 2010г., 2012г. и 2013г., ведно с определените лихви за просрочие, произтичащи от преобразуването на счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и 4 от ЗКПО.

В хода на ревизията е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество за процесните 2009г., 2010г., 2012г., и 2013г.  в посока увеличение със сумите съответно в размер на 20 523.95 лв., 74.00 лв., 26 116.00 лв. и 32 504.00 лв. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, които суми представляват отчетени разходи по обсъжданите фактури, издадени от „Ексон корпорейшън“ ЕАД, „Кристи индинвидуал“ ЕООД, „Монти лес 63“ ЕООД и „Радо и Мафи“ ЕООД.

Въз основа на установените факти и обстоятелства, касаещи липса на доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по фактурите, издадени от  посочените доставчици, подробно описани в т. 8.1, т.8.2, и т. 8.3 и 8.4. от настоящото решение, от страна на органите по прихосдите е формиран извод, че отчетените разходи по обсъжданите фактури на са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и 4 от ЗКПО, чрез първичен счетоводен документ/фактура/, тъй като издадените фактури не отразяват вярно стопанската операция, включително и разходите не са документално обосновани посредством надлежно издадени фискални бонове от регистрирани фискални устройства  , удостоверяващи плащане в брой по процесните фактури.

Така, в резултат на горните констатации на ревизираното дружество са определени и процесните фискални задължения за корпоративен данък за отчетните 2009г., 2010г., 2012г. и 2013г., изменени с решението на горестоящия административен орган, които са намалени съответно в размер на 538, 21лв., 7,40 лв., 2 611,60 лв. и 3 250,40 лв., ведно със  съответните лихви за просрочие (което е предопределено от отмяната с решението на контролния административен орган на други констатации за процесните периоди).

9.2. Относно определените лихви за дължими, но невнесени в законоустановения срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г.

В хода на ревизията приходните органи са констатирали, че ревизираното лице не е внасяло в законоустановения срок дължимите авансови вноски за  корпоративен данък за 2011г., поради което и на основание разпоредбите на  чл. 83 – 86 и чл. 90 от ЗКПО са определили размера на дължимите авансови вноски за корпоративния данък, по отношение на които е констатирано, че не са били внесени в законоустановения срок. В ревизионния доклад в табличен вид са посочени съответно дължимите авансови вноски, за невнасянето в законоустановения срок на които, са начислени процесните лихви в размер на 179.79 лв., на основание чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, съгласно които разпоредби, за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви.

10.В хода на съдебното производство,  е изслушано и прието без заявени резерви от страните заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза на назначеното вещо лице М.Р.Ш..

Въз основа на извършена проверка на материалите по делото и в счетоводството на ревизираното дружество, вещото лице е дало следното заключение по поставените въпроси :

Фактури № 24/28.12.2009г. и № 86/27.01.2010г., издадени от "Кристи индивидуал“ ЕООД са с предмет на доставка дизелово моторно гориво, с обща данъчна основа 793.00 лв., ДДС 158.60 лв. и за общо 951.60 лв.                

Към момента на изготвяне на експертизата, фактура № 24/28.12.2009 г. със сума за плащане 862.80 лв. не разплатена. Същото е видно и от наличния по делото регистър на "Ивета транс" ЕООД - Задължения по сметка 401,,Доставчици" /л.540 и л.662 от делото/.

По счетоводни данни на "Ивета транс" ЕООД, за фактура №  86/27.01.2010 г. със сума за плащане 88.80 лв., е отразено разплащане в брой, като е кредитирана сметка 501 - "Каса в лева", фискален бон не е приложен по делото и не е представен на вещото лице.

Фактури №**********/31.01.2009г.; №**********/27.02.2009г.; №  1000001002131.03.2009г.; №**********/31.08.2009г.; №1000001906131.08.2009г.; № **********/30.09.2009г.; № 624/26.10.2009г. и № 673/30.11.2009г., издадени от “Ексон корпорейшън" ЕАД са с предмет на доставка евродизел, дизелово моторно гориво. Фактурите са с обща данъчна основа 19804.95 лв., ДДС 3960.99 лв. и за общо 23765.94 лв.

От извършените проверки на извлечения от банковата сметка на "Ивета транс" ЕООД в Първа инвестиционна банка АД и наличните по делото документи се установи:

По счетоводни данни на "Ивета транс" ЕООД за фактура № 624/26.10.2009 г. със сума за плащане 3468.06 лв. и за фактура № 673/30.11.2009 г. със сума за плащане 3175.90 лв. е отразено разплащане в брой, чрез кредитиране на сметка 501 - "Каса в лева". Към фактура 673/30.11.2009 г. е наличен фискален бон, но същия е избледнял и не се разчита.

Фактурите издадени от “Ексон Корпорейшън" ЕАД през периода от м.01.2009г. - м.09.2009г. са разплатени по банка /чрез банкови преводи/, счетоводно е дебитирана сметка 401 ,Доставчици" и кредитирана сметка 503 "Разплащателна сметка в лева", като:

Фактура № **********/31.01.2009г. - сумата за плащане 5536.99 лв. е разплатена по банка на 17.02.2009 г.

фактура № **********/27.02.2009г. - сумата за плащане 7598.71 лв. е разплатена по банка на 23.03.2009 г.

фактура № **********/31.03.2009г. - сумата за плащане 310.00 лв. е разплатена по банка на 10.04.2009 г.

фактура № **********/31.08.2009г. - сумата за плащане 851.06 лв. е разплатена по банка на 16.09.2009г.

фактура № **********/31.08.2009г. - сумата за плащане 565.50 лв. е разплатена по банка на 16.09.2009 г.

фактура №  *********/30.09.200г. - сумата за плащане 3646.95 лв. е разплатена по банка на 20.10.2009 г.

Относно притежавани от  "Кристи Индивидуал ЕООД търговски обекти :

По делото е приложена справка на НАП за обща регистрация на "Кристи индивидуал ЕООД /от л.60 до л.62 от делото/. Същата е представена и с молба от Дирекция "ОДОП"Пловдив вx.№17247/08.10.2015г. По данни от същите дружеството има регистриран търговски обект: бензиностанция с адрес гр.Пловдив, ул. “Рогошко шосе" 13А.

Относно притежавани от "Ексон корпорейшън" ЕАД търговски обекти :

С молба от Дирекция "ОДОП"- Пловдив вх.№ 17247/08.10.2015г. е представена справка на НАП за обща регистрация на “Ексон Корпорейшън" ЕАД. По данни от същата дружеството има регистриран търговски обект: бензиностанция ЕКСОН с адрес гр.Пловцив, бул. .Карповско шосе".

Представените справки от масивите на НАП за "Кристи индивидуал" ЕООД и ”Ексон корпорейшън" ЕАД не съдържат данни дали обектите-бензиностанции са били налични през периода януари 2009г. - януари 2010г., както и кога са декларирани пред НАП.

Издадените 5 бр. фактури с доставчик "Монти Лес 63" ЕООД са с предмет на доставка авточасти по опис, същите са с обща данъчна основа 26116.00 лв., ДДС 5223.20 лв. и за общо 31339.20 лв. Същите са посочени подробно в табличен вид в заключението.

В хода на ревизионното производство е извършена проверка в информационната база данни на НАП и е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките - декларации на “Монти Лес 63" ЕООД за съответния данъчен период /л.628,761,762 от делото/. От счетоводител, обслужващ дружеството е представена разпечатка на сметка 45321 -"Начислен данък за продажбите", от която е установено, че дължимия ДДС за всяка една от спорните фактури е осчетоводен и начислен като задължение по кредита на сметка 45321.

С писмо вх.№ 13844/31.07.2015г. до Административен съд, от доставчика "Монти Лес 63" ЕООД са постъпили: опис и приемо-предавателен протокол към всяка една от процесните фактури. Общата стойност на видовете авточасти, отразени в описа е съответстваща на данъчната основа по фактурата. Видовете и количествата авточасти, отразени в приемо-предавателния протокол са съответстващи на тези от описа. Същите съдържат следните данни:

Към фактура № 54/28.11.2012г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 8680.00лв.

- Опис към фактура №  54/28.11.2012 г. за /л.937 от делото/:

1. Помпа дюза - 6 бр.с ед.цена 930 лв. за общо 5580 лв.

2. Бренери - 6 бр.с ед.цена 150 лв. за общо за 900 лв.

3. Комлект лагери биела - 1 бр. за 350 лв.

4. Комплект лагери за колянов вал - 1 бр. за 380 лв.

5. Гарнитура картер - 1 бр. за 170 лв.

6. Гарнитура капак - 1 бр. за 90 лв.

7. Ролка опт.ремък - 1 бр. за 370 лв.

8. Ремък - 1 бр. за 70 лв.

9. Ремък - 1 бр. за 55 лв.

10. Генератор 28V- 1 бр. за 715 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 28.11.2012г. към фактура №  54/28.11.2012 г., в който са описани същите видове и количества лист/л.942 от делото/.

Към фактура № 55/29.11.2012г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 8270.00 лв.

- Опис към фактура № 55/29.11.2012 г. за /л.935 от делото/:

1. Автоматична скоростна кутия - 1 бр. за 5600 лв.

2. Комплект лагери за главина - 2 бр. за общо 740 лв.

3. Въздушна възглавница - 3 бр. за общо 990 лв.

4. Амортисьори - 3 бр. за общо 930 лв.

5. Скоба водно съединение - 4 бр. за общо 10 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 29.11.2012г. към фактура № 55/29.11.2012г., в който са описани същите видове и количества /л.940 от делото/.

Към фaктуpa № 62/24.12.2012г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3580.00 лв.

- Опис към фактура №  62/24.12.2012 г. за /л. 933 от делото/:

1. Помпа дюза BOSH - 3 бр. за общо 2580 лв.

2. Бренери - 6 бр. за общо за 900 лв.

3. Уплътнител - 5 бр. за общо за 100 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 24.12.2012 г. към фактура № 62/24.12.2012г., в който са описани същите видове и количества /л.940 от делото/.

Към фактура № 63/27.12.2012г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 2986.00 лв.

- Опис към фактура №  63/27.12.2012 г. за /л.931 от делото/:

1. Лагер главина-преден - 2 бр. за общо 1840 лв.

2. Диск преден - 2 бр. за общо 620 лв.

3. Комплект феродо спирачки - 1 бр. за 330 лв.

4. Ремонт комплект спирачен механизъм - 1 бр. за 196 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 27.12.2012 г. към фактура № 63/27.12.2012г., в който са описани същите видове и количества /л.938 от делото/.

Към фактура № 64/28.12.2012г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 2600.00 лв.

- Опис към фактура № 64/28.12.2012г. за /л.929 от делото/:

1. Помпа дюза BOSH - 3 бр. за общо 2580 лв.

2. Уплътнител - 1 бр. за 20 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 28.12.2012г. към фактура № 64/28.12.2012г., в който са описани същите видове и количества /л.938 от делото/.

Фактурите - 11 бр., издадени от "Радо и Мафи" ЕООД са с предмет на доставка авточасти по опис, с обща данъчна основа 32504.00 лв., ДДС 6500.80 лв. и общо 39004.80 лв. Същите са посочени подробно в табличен вид в заключението.

В хода на ревизионното производство е извършена проверка в ИС на НАП и е установено, че в дневниците за продажби и справките-декларации на "Радо и Мафи" ЕООД за данъчен период 01.06.2013г. - 30.06.2013г. и в следващите данъчни периоди не са отразени фактура № 58 от 28.06.2013г. и фактура № 59 от 29.06.2013г. с получател "Ивета транс" ЕООД. Всички останали процесни фактури са отразени в дневниците за продажби и справки декларации по ЗДДС /л.628 гръб и 750 от делото/.

От извършената проверка на предствените счетоводни регистри на сметка 45321 от доставчика "Радо и Мафи" ЕООД е установено, че фактура № 58 от 28.06.2013г. и фактура № 59 от 29.06.2013г. не са осчетоводени. ДДС за всички останали процесни фактури е намерил счетоводно отражение при доставчика и дължимия данък е начислен като задължение към бюджета по кредита на сметка 45321-"Начислен данък на продажбите".

С писмо вx.№ 13790/30.07.2015г. до Административен съд, от доставчика "Радо и Мафи" ЕООД са постъпили описи и приемо-предавателни протоколи към издадените фактури. Общата стойност на авточастите, отразени в описа е съответстваща на данъчната основа по фактурата, а видовете и количествата авточасти в приемо-предавателните протоколи са съответстващи на тези от описа. Същите съдържат следните данни:

Към фактура № 31/29.04.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 2860.00 лв.

- Опис към фактура № 31/29.04.2013г. за /л.945 от делото/:

1. Копресор/въздуx- 1 бр. за 1750 лв.

2. Серпентина компресор - 1 бр. за 830 лв.

3. Фар светлина - 2 бр. за общо 280 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 29.04.2013г. към фактура № 31/29.04.2013 г., в който са описани същите видове и количествачасти /л.946 от делото/.

Към фктура № 32/30.04.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3150.00 лв.

- Опис към фактура № 32/30.04.2013г. за /л.948 от делото/:

1. Лагер главина SAF - 6 бр. за общо 3150 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 30.04.2013г. към фактура № 32/30.04.2013 г., в който са описани същите видове и количества /л.949 от делото/.

Към фактура № 58/28.06.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 2890.00 лв.

- Опис към фактура № 58/28.06.2013 г. за /л.951 от делото/:

1. Въздушна възглавница - 4 бр. за общо 1280 лв.

2. Щанга реактивна - 1 бр. за 750 лв.

3. Таман реактивна щанга - 2 бр. за общо 340 лв.

4. V-щанга с тампон - 1 бр. за 520 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 28.06.2013 г. към фактура № 58/28.06.2013г., в който са описани същите видове и количества /л.952 от делото/.

Към фактура № 59/29.06.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3110.00 лв.

 - Опис към фактура № 59/29.06.2013 г. за /л.954 от делото/:

1. Амортисьор - 6 бр. за общо 1170 лв.

2. Спирачен кран ABS - 1 бр. за 970 лв.

3. Броня задна - 1 бр. за 970 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 29.06.2013г. към фактура № 59/29.06.2013 г., в който са описани същите видове и количества /л.955 от делото/.

Към фaктypa № 85/28.08.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3000.00 лв.

- Опис към фактура № 85/28.08.2013г. за /л.957 от делото/:

1. Амортисьор /кабина/ - 6 бр. за общо 780 лв.

2. Пружина /кабина/ - 4 бр. за общо 920 лв.

3. Крик за кабина - 1 бр. за 920 лв.

4. Кормилна щанга - 1 бр. за 580 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 28.08.2013г. към фактура № 85/28.08.2013г., в който са описани същите видове и количества /л.958 от делото/.

Към фактура № 86/29.08.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 2000.00 лв.

- Опис към фактура № 86/29.08.2013 г. за /л.960 от делото/:

1.Спирачен диск - 6 бр. за общо 1080 лв.

2. Коплект феродо спирачки - 3 бр. за общо 480 лв.

3. Спирачен цилиндър - 2 бр. за общо 440 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 29.08.2013г. към фактура № 86/29.08.2013 г., в който са описани същите видове и количества /л.961 от делото/.

Към фактура № 87/30.08.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3000.00 лв.

 - Опис към фактура № 87/30.08.2013г. за /л.963 от делото/:

1.Компресор - 1 бр. за 1750 лв.

2. Серпентина - 1 бр. за 970 лв.

3. Зъбно колело агренаж -1 бр. за 280 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 30.08.2013 г. към фактура № 87/30.08.2013г., в който са описани същите видове и количества /Л.964 от делото/.

Към фактура № 94/27.09.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3123.00 лв.

- Опис към фактура № 94/27.09.2013 г. за /л.966 от делото/:

1. Радиатор /воден/- 1 бр. за 1270 лв.

2. Скоба водно съединение - 2 бр. за общо 350 лв.

3. Уплътнение - 1 бр. за общо 3 лв.

4. Радиатор-интеркулер - 1 бр. за 1500 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 27.09.2013г. към фактура № 94/27.09.2013 г., в който са описани същите видове и количества /л.967 от делото/.

Към фактура № 96/30.09.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3221.00 лв.

- Опис към фактура № 96/30.09.2013г. за /л.969 от делото/:

1. Амортисьор ходова част - 4 бр. за общо 1320 лв.

2. Въздушна възглавница - 4 бр. за общо 1280 лв.

3. V щанга - 1 бр. за общо 621 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 30.09.2013г. към фактура № 96/30.09.2013 г., в който са описани същите видове и количества /л.970 от делото/.

Към фактура № 124/29.10.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3050.00 лв.

- Опис към фактура № 124/29.10.2013г. за /л.972 от делото/:

1. Усилвател за ел.включване - 1 бр. за 2390 лв.

2. Спирачен диск - 2 бр.за общо 660 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 29.10.2013 г. към фактура № 124/29.10.2013 г., в който са описани същите видове и количества /л.973 от делото/.

Към фактура № 125/30.10.2013г. с предмет: авточасти по опис и дан.основа 3100.00 лв.

- Опис към фактура № 125/30.10.2013г. за /л.975 от делото/:

1. Съединител феродов - 1 бр. за 450 лв.

2. Лагер аксиален - 1 бр. за 350 лв.

3. Диск притескателен - 1 бр. за 580 лв.

4. Втулка съединител - 1 бр. за 195 лв.

5. Втулка вилка - 2 бр. за общо 50 лв.

6. Муфа - 1 бр. за 180 лв.

7. Лагер маховик -1 бр. за 95 лв.

8. Компресор климатик - 1 бр. за 1200 лв.

- Приемо-предавателен протокол от 30.10.2013г. към фактура № 126/30.10.2013г., в който са описани същите видове и количества /л.976 от делото/.

По счетоводни данни на "Ивета транс" ЕООД, данъчната основа на всяка една от процесните фактури, издадени от "Монти Лес 63" ЕООД е осчетоводена по дебита на сметка 601 - "Разходи за материали" през 2012 г. В резултат на това същите са отнесени като текущ разход в дейността на "Ивета транс" ЕООД за 2012 г. /Регистъра на сметка 601 "Разходи за материали" за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е приложен по делото на л.450/.

Данъчната основа на всяка една от фактурите, издадени от "Радо и Мафи" ЕООД е осчетоводена по дебита на сметка 601 - "Разходи за материали" през 2013 г. В резултат на това същите са отнесени като текущ разход в дейността на "Ивета транс" ЕООД през 2013г. /Регистъра на сметка 601 - "Разходи за материали" за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е приложен по делото на л.498 и л.499/.

11.В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства, като е разпитан свидетелят, както следва :

Ж.Ж.П.. Разпитан по делото, свидетелят е заявил, че познава Д.Я. с който са приятели от години. Я. имал  камиони, имал фирма. Свидетелят бил автомонтьор, имал сервиз в Стара Загора. В края на 2012г.,  около Коледа и Нова Година помогнал на Д. за извършване ремонт. На Коледа извършили ремонт на единия камион. Извършили обслужване на двигателя, сменяли лагери, ремъци, масла и т.н. Частите за ремонт ги осигурявал Я.. Свидетелят му помагал с инструменти, при по сложни ремонти. Постоянно му помагал за обслужване на камионите,  взаимно си помагали. И на двата камиона сменяли много части - лагери, компресори, брони. През 2012г.- 2013г. ремонтите се извършвали на паркинга, в сервиза.  По – големите ремонти ги извършвали в сервиза на свидетеля. Я. разбирал от тези ремонти, и свидетелят също разбирал от тях, малко повече от Я..  Инструментите за  камиони и коли били едни и същи, само че за камиона били по - големи болтовете. Справяли се с ремонтите без специализирана техника. Свидетелят е заянил, че не му плащали за ремонта,  понеже били приятели. Я. имал камиони марка “рено” и “волво”,през 2013г.  имал 3-4 волва. Ремонтирали всички главини на ремаркето на камионите, фаровете,  броните,  компресорите, и по - големи неща, които са сложни за ремонт. При тези ремонти Д. си осигурявал авточастите. Свързвал се с човек на име М., който му внасял  части от чужбина.

12. Към доказателствения материал по делото са приобщени и представените от трети неучастващи лица документи, както следва : фактури, с описи и приемо - предавателни протоколи, от „Монти лес 63” ЕООД, съгласно молба на л.927 и сл., том IV от делото; фактури, с описи и приемо - предавателни протоколи, от „Радо и Мафи” ЕООД, съгласно молба на л.943 и сл., том IV от делото, разпечатки от счетоводни сметки 45321 от счетоводството на „Радо и Мафи” ЕООД за периода 01.08.2013г. – 31.10.2013г. и периода 01.04.2013г. – 30.04.2013г., съгласно молба на л.998 и сл., том IV от делото.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и представени от ответника писмени доказателства – разпечатки от информационната система на ТД на НА – Пловдив относно декларирани търговски обекти от „Ексон корпорейшън” ЕАД  и „Кристи индивидуал” ЕООД, съгласно молба на л.990, том IV от делото, съгласно която в информационната система няма данни кога са регистрирани обектите.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и документите, по които е работило вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза, представени съгласно молба на л.1023, том IV от делото.

 

V. За правото :

13. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в предвидената от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В случая съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

14. Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно с определените лихви за просрочие, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит.

Разрешаването на текущия административноправен спор по същество, налага да се констатира, че противоположните становища на страните, поддържани в настоящото производство се концентрират по отношение на наличието на осъществени доставки на стоки по процесните фактури, издадени от доставчиците „Ексон корпорейшън” ЕАД, „Кристи индивидуал” ЕООД, „Монти лес 63” ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД, като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

Според органите на приходна администрация, изводът за липса на въпросните юридически факти, се основава общо на констатациите, че не е установен технически и кадрови потенциал, обекти на дружествата доставчици, в които да са съхранявани стоките до тяхната продажба на жалбоподателя, лисата на доказателства за времето, мястото и начина на приемо - предаването и транспорта на стоката.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателя.

15. Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

Според чл. 6 от ЗДДС – Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Съответно, според другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

16. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания.

Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К” ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното:

„…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни.

Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“.

В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.

17. Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на стоки.

Според легалната дефиниция, възведена в чл. 183 от ЗЗД /във връзка с чл. 288 от ТЗ/ - С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Това налага да се определи, че договорът за продажба е – двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договора за продажба е за dare - да се даде нещо, да се прехвърли едно вещно право.

Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

Придобиването на тези именно блага – правото на собственост върху стоката и съответното нему възнаграждение, съставляват прекия материален интерес, който страните по сделката целят да удовлетворят с нейното сключване. Съответно, осъществяването на този материален интерес, тоест разместването и добиването на благата от страните пък, са възведени от законодателя като юридически факти, с проявлението на които, като последица се пораждат конкретните данъчни и други права и задължения към фиска.

Достатъчно в тази насока е да се съобрази разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС, според която - данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Това именно, налагаше в настоящото производство да се установи по несъмненен начин, че процесните стоки са предадени фактически в разпореждане на жалбоподателя и то именно от посочените в съответните фактури доставчици.

18. Предмет на сделките по процесните фактури са родово определени вещи –дизелово гориво и авточасти, собствеността върху които ес прехвърля  с тяхната индивидуалицация и предаване на получателя.

В тази насока по отношение на процесните доставки,  нито от страна на доставчиците (които, каза се не са открити на декларираните адреси за кореспонденция и съответно не са представили  изисканите документи за проверка), нито от страна на ревизираното лице, включително и в хода на настоящото съдебно производство, е представена необходимата пълнота от доказателства относно релевантния факт, касаещ физическото предаване и приемане на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, експедиционни бележки и пр.). Не са представени също така и доказателства относно това, кои са лицата, предали стоката, както и точното място и начин на предаване на стоката. Казано с други думи, нито в хода на административната процедура, нито в хода на съдебното производство се представиха документи, съдържащи достатъчно конкретни данни,  въз основа на които да е възможно да се направи еднозначен извод относно, времето, мястото, начина и лицата между които евентуално е станало предаването и приемането на стоките. В случая не се представиха, нито надлежно съставени приемо - предавателни протоколи, нито пък се събраха гласни доказателства от лица, участвали при фактическото осъществяване на транспорта и предаването на стоките между търговските дружества. При положение, че процесните доставки бяха действително проявени факти, то очевидно не би било никакво затруднение, кое да е обстоятелство относно предаването на стоките в разпореждане на получателя да бъде установено посредством съответно съставен документ или при липса на такъв, посредством свидетелски показания на лицата, извършили физически действията в тази насока.

19. В този смисъл представените едва в хода на съдебното производство  приемо - предавателни протоколи към фактурите, издадени от доставчиците „Монти лес 63” ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД не могат да обосноват такъв извод, доколкото в същите не е посочено името на лицата които са ги съставили,съответно  които са предали и приели стоката – положен е само подпис. В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.11 ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите и информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях. В случая приемо - предавателните протоколи, като първичен счетоводен документ, са подписани от неизвестно лице, поради което предвид нормата на чл.11 ЗСч не могат да се приемат за достоверни носители на информация за обективираната с тях стопанска операция, тоест не представляват годно доказателство относно факта на приемо - предаване на стоките. Същото се отнася и по отношение на представените едва в хода на съдебното производство описи към фактурите, издадени от доставчиците „Монти лес 63” ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД, в които също така не е посочено името на лицето, което ги е изготвило.

Следователно, не може да се приеме, че така представените документи, обективират конкретни, точни и ясни данни именно във връзка с физическото предаване на стоките.

В този смисъл, трябва да се отбележи, че документът по своята правна същност представлява писмено изявление с правно значение (за знание-свидетелстващ документи или за воля – диспозитивен документ) на определено лице, посочено в документа като негов издател. По отношение на обсъжданите  документи – приемо - предавателни протоколи и описи липсват данни именно за издателя им, поради което и не е установено авторството на съответното удостоверително волеизявление.

На следващо място, следва в случая да се посочи и това, че въпросните документи не са представени в хода на ревизията, нито от съответния доставчик, нито от ревизираното лице, от които са били изискани по повод надлежно връчени им  искания за това. Представят се едва в хода на настоящото съдебно производство. При положение, че въпросните документи са съществували в обективната действителност към посочените в тях дати, то очевидно не би имало никакво затруднение, да бъдат представени при поискване от ревизираното лице, което би трябвало да притежава тези документи, като страна по доставката. В случая се касае за частни писмени документи, който съгласно правилото на чл.181 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК имат достоверна дата за трети лица от деня, в който  документът  е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най - после  - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.

Въпросните документи нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че същите са  съставени на датата, вписана в тях, съответно, да доказват предоставяне от страна на доставчиците „Монти лес 63” ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД в държане на жалбоподателя на въпросните стоки – авточасти, така както е отразено в същите. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му (включително и датата като част от съдържанието) съответства на обективната действителност. Частният документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране, поради която причина, обсъжданите документи са непротивопоставими на трети лица, доколкото от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл.181 от ГПК, установяващи по безспорен начин достоверността на датата на обсъжданите частни писмени документи.

20. По изложените съображения в случая не следва да се кредитират и експертните изводи на вещото лице М.Ш. в т.4 и т.5 от приетата съдебно - счетоводна експертиза, при които вещото лице е обвързало в количествено и стойностно отношение стоките по процесните фактури, описи и приемо - предавателни протоколи по доставките от „Монти лес 63“ ЕООД и „Радо и Мафи“ ЕООД, установявайки пълно съответствие по видове е количества стоки, доколкото тези изводи се основават изцяло на коментираните описи и приемо - предавателни протоколи, които каза се, не се ползвзат с несъмнена достоверност.

21. Следователно в случая от страна на жалбоподателя не се ангажираха безспорни доказателства, съдържащи информация за лицата участвали при приемането и предаването на стоката, включително и използваните за осъществяване на транспорта МПС на стоката от отделните доставчици на „Ивета транс“ ЕООД.

Казано с други думи, в случая  правото на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано, не поради непредставяне на доказателства от страна на преките доставчици, а поради собственото му поведение и бездействие, изразяващо се в непредставяне на документи (приемо-предавателни протоколи, товарителници, складови разписки и пр.), с които без усилие, би могъл да се снабди и от чието съдържание, в хода на ревизионното производство би се установило по несъмнен начин, предаването на стоките по процесните фактури. Съответно, в хода на административното съдебно производство, въпреки дадените от съда изрични указания, процесуалната пасивност на жалбоподателя, има за последица неангажирането и на възможните гласни доказателства относно спорните по делото факти и обстоятелства.

22. Обратно, очевидно в при процесната ревизия е установена липсата на кадрова,  материална и техническа обезпеченост на страните по сделките за фактическо осъществяване на доставките. Този извод не се променя в никаква степен, с оглед представените в хода на съдебното производство данни от информационната система на НАП относно регистрирани търговски обекти по отношение на доставчиците „Ексон корпорейшън” ЕАД и „Кристи индивидуал” ЕООД, в това число и от експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза в тази насока, т.3 от същата ( където вещото лице е посочило, че „Кристи индивидуал” ЕООД има регистриран търговски обект : бензиностанция с адрес ***, а „Ексон корпорейшън“ ЕАД има регистриран търговски обект бензиностанция „ЕКСОН” с адрес ***), най малкото доколкото по делото не се съдържат данни дали въпросните обекти са били налични в периода м.януари 2009г. – януари 2010г., когато са извършени процесните доставки, както и въобще кога въпросните обекти са били декларирани като такива пред НАП. При това положение, и при липсата на доказателства за това, че преките доставчици са разполагали със стоки, собствеността върху които да прехвърлят на жалбоподателя, напълно основателна се явява индицията, че доставките не са осъществени, така както това е отразено в процесните първични счетоводни документи.

23. Формираните до тук изводи, по никакъв начин не се променят и от констатациите по приетата съдебно счетоводна експертиза по отношение на осчетоводяването на доставките в счетоводството на ревизираното дружество, като и при доставчиците „Монти лес 63“ ЕООД и „Радо и Мафи“ ЕООД (т.4 и т.5 от експертизата) и последващата реализация на стоките  по фактурите, издадени от „Монти лес 63“ ЕООД и „Радо и Мафи“ ЕООД(т.6 от експертизата). Установеното от вещото лице редовно осчетоводяване на всяка от процесни фактури и последваща реализация на стоките, какъвто смисъл са експертните изводи на вещото лице, са факи, които принципно не се  оспорват от ответника.

Каза се, в случая за родово определени вещи, за които не се установиха данни да са индивидуализирани и предадени на жалбоподателя, точно от посочените в процесните фактури доставчици, поради което последващата реализация, с оглед икономическата дейност на ревизираното лице, при това установена от вещото лице единствено въз основа на счетоводни данни, само по себе си не е обстоятелство, установяващо при условията на пълно и главно доказване, че процесните фактури обективират фактически осъществени доставки между посочените в тях страни. Това обстоятелство е само косвено доказателство, индиция, което при липса на безсъмнени данни за фактическото предаване и индивидуализация на стоките, не може да обоснове несъмнен извод за наличие на осъществени доставки.

В тази насока е необходимо да се посочи, че за да възникване правото на данъчен кредит не е достатъчно да бъде установено само, че получателят е получил някаква стока от вида на фактурираните му (извод, който би могъл принципно да се основе при констатирана последваща реализация на стоката), но и че същата е доставена нему, точно от посочените във фактурите доставчици.

Именно в обсъждания контекст, следва да бъдат преценявани и показанията на  разпитания по делото свидетел Ж.П.. В тази насока следва да се посочи освен това, че показанията на свидетеля са твърде общи и неконкретизирани по отношение на обстоятелствата, касаещи последващата реализация на стоките - авточасти, с оглед влагане в икономическата дейност на ревизираното лице за извършен ремонт на МПС, като от същите не може да се обоснове ясен и категоричен извод, че в ремонта на сочените от свидетеля МПС, собственост на ревизираното дружество, са вложени именно материалите – авточасти, доставени по процесните фактури от доставчиците „Монти лес 63” ЕООД и „Радо и Мафи„ ЕООД.

24. Все в обсъжданата насока в случая, следва да се посочи още и това, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, не е достатъчно, за да обоснове извод за реал­ност на отразените във фактурите стопански операции. При оспорване на фактурите, в тежест на ползващия се от пра­ва­та по те­зи документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена, не поражда права за задълженото лице, как­то по отношение на косвените, така и по отношение на преките да­нъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалността на  доставката.

Впрочем, признаване на право на данъчен кредит само въз основа на данъчни фактури, при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е категорична, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Конкретно в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 категорично се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъ­ществяване на фактурираните доставки, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е предоставена в компетентността на националния съд. С това доказ­ване, в случая стра­ната не се е справила по отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отгова­ря, или че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са за­­дължения по осъществяване на контрола. Ако процесните  доставки са реално извършени от съответния доставчик и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответния него­в доставчик са се развили по начина, по който се твърди, то са­мия получател по необходимост следва да притежава всички доказателства, а това не е така.

По аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на която е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. Впрочем, след като жалбоподателя, като лице което приспада данъчен кредит претендира, че в негова полза са престирани стоки и услуги от съответния доставчик, не може да твърди, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да са доставени стоките и изпълнени услугите от съответния доставчик. Все в тази насока е необходимо да се посочи и това, че съставянето на документи (фактури), които не отразяват реални стопански операции между съответните субекти, съответно претендирането на право на данъчен кредит по такива фактури, несъмнено е указание за участие на лицето в данъчна измама и злоупотреба с правото на приспадане по смисъла на цитираната практика на СЕС, което предопределя това право да бъде отказано. Така и в този смисъл е Решение № 15751 от 29.12.2014г на Върховен административен съд по адм.дело № 3647/2014., Първо отделение.

25.Следователно, налага се извода на този съд, че процесните данъчни фактури, не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки на стоки са реално осъществени от преките доставчици „Ексон корпорейшън” ЕАД, „Кристи индивидуал” ЕООД, „Монти лес 63”ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД, така както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи. Както нееднократно се посочи, безсъмнени данни за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на доставките, като позитивно проявени юридически факти, от които черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит, с оглед и на общото правило ан чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК. При това положение, след като не е установено осъществяването на въпросните юридически факти, не е възможно да се приеме, че спорното в процеса право на данъчен кредит в претендирания размер на 12 758,73 лв. се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя. 

26. Или, в заключение, следва да се обобщи, че приобщените, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, не позволяват да се направи безпротиворечив извод, че процесните доставки са действително осъществени, и стоките са доставени от посочените във фактурите доставчици в твърдяния аспект, като жалбоподателя не ангажира категорични и безпротиворечиви доказателства във връзка с проявлението на спорния елемент от фактическия състав по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързан с наличие на извършени облагаеми доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. 

Обратно, в случая органите на приходната администрация,с оглед и на правилото на чл.170, ал.1 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да зачетат декларираното от лицето право на данъчен кредит по спорните фактури, като констатациите им за непризнаване правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС са обосновани и законосъобразни и се основават на логичен анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосноваващи единствения възможен доказателствен извод, а именно - за липса на действително осъществена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по обсъжданите фактури.

Съобразяване на изложеното до тук, обосновава изводът, че ревизионния акт е съответен на материалния закон в частта на допълнително определените задължения по ЗДДС.

27. Относно административноправния спор, касаещ допълнително определения корпоративен данък за процесните   2009г., 2010г., 2012г. и 2013г., ведно с определените лихви за просрочие, произтичащи от преобразуването на счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и 4 от ЗКПО.

Съобразяване на изложеното до тук, обосновава изводът, че ревизионния акт е съответен на материалния закон и в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2009г., 2010г., 2012 г. и 2013г.

В част втора, глава шеста от ЗКПО, в приложимата за съответната година редакция, са уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона, същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в тази част (в редакцията на нормата в сила от 01.01.2008 г. изразът „тази част“ е заменен с „този закон“), със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3.сумите, предвидени в тази част (в редакцията на нормата в сила от 01.01.2010 г. изразът „тази част“ е заменен с „този закон“). Член 23, ал. 1 от същия закон пък дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съответно, понятието „документална обоснованост“ е уредено в чл. 10 ЗКПО.

В ал. 1 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 4 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено пък, че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане, като липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

От така направения кратък нормативен анализ се налага извода, че от съществено значение за разрешаване на текущия административноправен спор е да се даде отговор на въпроса дали процесните фактури, издадени от доставчиците „Ексон корпорейшън” ЕАД, „Кристи индивидуал” ЕООД, „Монти лес 63”ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД отразяват вярно стопанските операции и дали са придружени с надлежно издадени фискални касови бележки от регистрирано фискално устройство, респективно налице ли е документална обоснованост на стопанските операции по смисъла на чл. 10,ал.1 и ал.4 от ЗКПО.

28. В тази насока както бе казано, законодателят не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с действително осъществени стопански операции. При положение, че липсват доказателства за действително получени стоки от страна на жалбоподателя по процесните фактури, издадени от посочените доставчици, то съдът намира, че настоящият случай се субсумира в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2  и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Както вече бе казано, счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели, са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Казано с други думи, от анализа на посочените материалноправни разпореди следва еднозначен извод, че не се признават за данъчни цели отчетени разходи свързани с доставки, които не са фактически извършени. Именно такива са отчетените през 2009г., 2010г., 2012г. и 2013г.  разходи за по издадените от „Ексон корпорейшън” ЕАД, „Кристи индивидуал” ЕООД, „Монти лес 63”ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД фактури, съответно в размер на 20 523,95 лв., 74.00лв., 2 6116,00 лв. и 3 2504,00лв. Във всички случаи от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции. Казано с други думи, формалното документиране на една доставка, чрез издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е действително извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, респективно липса на документална обоснованост, както е в настоящия случай.

Изложеното до тук е напълно достатъчно за да обоснове извод за липса на документална обоснованост на отчетените разходи по обсъжданите данъчни фактури по смисъла на 26,т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО, като основание  за увеличение на счетоводния финансов резултат с тези разходи.

29. Наред с гореизложеното, в случая следва да се посочи и това, че при съвкупната преценка на събраните доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство се установява по безспорен начин, че издадените от доставчиците „Ексон корпорейшън” ЕАД и „Кристи индивидуал” ЕООД фактури въобще не са придружени със фискални бонове, които да са издадени от надлежно регистрирани по установения в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ред ЕСФП, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от същата, а издадените от доставчиците „Монти лес 63” ЕООД и „Радо и Мафи” ЕООД фактури са придружени със фискални бонове, но същите обаче не съставляват надлежно издадени такива от регистрирани по установения в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ред ЕКАФП, съгласно изискванията на чл.3, ал.1 от същата.

С чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е въведено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път (такова задължение е въведено и с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 10, ал. 4 ЗКПО). В ал. 2 на цитирания чл. 3 е посочено, че лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените по банков път.

Легална дефиниция на понятието „касова бележка“ дава разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, в редакцията й до 2009 г., към която препраща чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба. Съгласно посочения законов текст, фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. От така цитираната норма може да се направи единствено възможния извод, че документ, издаден от фискално устройство, което не е одобрено, въведено в експлоатация и за което не е заверено свидетелство за регистрация по реда на Наредба № Н-18/2006 г., не е касова бележка, дори и да съдържа всички реквизити визирани в чл. 26, ал. 1 от същата. В процесния случай,  по отношение на издателят „Радо и Мафи” ЕООД на спорните фактури придружаващите процесните фактури документи (фискални бонове) не могат да се приемат за фискални касови бележки по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата редакция, с оглед липсата на данни за регистрация на ЕКАФП в НАП.

Следователно с оглед изложеното по - горе се обосновава и извода, че процесните разфоди не са документално обосновани и по смисъла на  26,т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.4 от ЗКПО, като допълнително основание  за увеличение на счетоводния финансов резултат с тези разходи.

В обсъжданата насока, следва да се отбележи, че приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по никакъв начин не променя възприетите вече изводи, като дори напротив, експертните изводи на вещото лице по т.1 и 2 от приетата съдебна експертиза потвърждават тези изводи. Като неотносими към процесния случай следва да се констатират изводите на вещото лице в т.2 от приетата съдебно - счетоводна експертиза досежно извършено плащане по банков път по фактури, издадени от „Ексон корпорейшън” ЕАД през м.08 и м.09.2099г., доколкото по обсъжданите фактури не е отказано право на данъчен кредит с обжалвания ревизионен  акт (същите не попадат в обхвата на ревизирания период).

Съответно на изложеното с ревизионния акт, законосъобразно декларирания финансов резултат е увеличен на осн. чл.  чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал.1 и 4  от ЗКПО, вследствие на което правилно е определен като допълнително дължим корпоративен данък за процесните 2009г., 2010г, 2012г. и 2013г., съответно в размер 538,21лв., 7,40 лв., 2 611,60 лв. и 3 250,40 лв., върху който са определени и лихви за просрочие. 

30. Относно административноправния спор, касаещ определените лихви за дължими, но невнесени в законоустановения срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. 

По отношение на тази част от ревизионния акт, следва в случая да се констатира, че в жалбота не са изложени конкретни възражения по отношение на така определените публични задължения. Но при положение, че тази част от ревизионния акт се обжалва пред настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл.160 от ДОПК съдът дължи произнасяне по законосъобразността на ревизионния акт и в тази му част.

Каза се, че с оглед на правените в хода на ревизионното производство констатации органите по приходите са  констатирали, че ревизираното лице не е внасяло в законоустановения срок дължимите авансови вноски за  корпоративен данък за 2011г. При това положение и на основание разпоредбите на  чл. 83 – 86 и чл. 90 от ЗКПО ревизиращите органи са определили размера на дължимите авансови вноски за корпоративния данък, по отношение на които, след като е констатирано, че не са били внесени в законоустановения срок, законосъобразно са начислили процесните лихви, съответно в размер на 179.79 лв., на основание чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ. Последно посочените норми са ясни и категорични, че за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви.

Следователно в случая коментираните лихви са законосъобразно определени, в съответствие с приложимите норми на материалния закон, предвид констатираното невнасяне в срок на дължимите авансови вноски за процесния период, като техния размер не се оспорва от жалбоподателя, нито се ангажират доказателства, установяващи различен от определения от ревизиращите  размер на лихвите.

31. Предвид гореизложеното, крайният извод е, че обжалвания ревизионен акт  е правилен и законосъобразен.Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана. 

 

VІ. За разноските :

32. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 1 195,74 лв., изчислено, съобразно правилото на чл. 8, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр.2 от 2009г., доп ДВ, бр.43 от 2010г. изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

                         Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИВЕТА ТРАНС” ЕООД, ЕИК * с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК *** представлявано от управителя Д. И.Я. против Ревизионен акт (РА) с № Р-24-1402091-091-01/22.12.2014г., издаден от К.А.Б. на длъжност Началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Г.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №  220 от 21.03.2015г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/, в частта, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2012г., в размер на 2 611.60 лв., ведно с определени лихви за просрочие в размер на 458.10 лв. и за лихви по авансови вноски за корпоративния данък за 2011 г., в размер на 179.79 лв., както и в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 12 758,73лв., ведно с определени лихви за просрочие размер на 2 387,08лв., и изменен със същото решение, в частта, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2013 г., намален съответно от 3 957.06 лв. на 538.21 лв.; от 6 185.60 лв. на 7.40 лв. и от 4 571.60 лв. на 3 250.40 лв., ведно с определените лихви за просрочие.

 

ОСЪЖДА „ИВЕТА ТРАНС” ЕООД, ЕИК * с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК *** представлявано от управителя Д. И.Я. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 1 195,74 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   /П/