Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 04.06.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 08.05.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                            Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                             Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                               

И секретаря Красимира Цонева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1150 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.” ЕАД против Решение №155/12.03.2019г. по гр.дело №2786/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено по отношение на въззивника, че Д.И.С., с ЕГН:********** ***, не му дължи сумата 445.40 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислени по фактура  №**********/18.10.2018 г. за периода от 22.10.2016 г. до 20.01.2017 г., 3080 kWh ел.енергия за обект на потребление в гр.К.***, с ИТН:4241565 и се осъжда ЕВН ЕС да й заплати сумата от 350 лв разноски по делото за възнаграждение на един адвокат и за държавна такса.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК е признаване за установено по отношение на "Е." ЕАД, че Д.И.С., с ЕГН:********** ***, не му дължи сумата 445.40 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислени по фактура  №**********/18.10.2018 г. за периода от 22.10.2016 г. до 20.01.2017 г., 3080 kWh ел.енергия за обект на потребление в гр.К.***, с ИТН:4241565

Ищцата твърди, че притежава имот в гр.К., находящ се на **. Ответникът се явявал краен снабдител, който продава на потребителите при публично известни условия ел.енергия. С писмо изх.№6398743/18.10.2018 год., ответникът я уведомил, че дължи сума в размер на 445.40 лв. за периода 22.10.2016 год. до 20.01.2017 г. - 90 дни, които поради едностранно констатирана неизправност в електромера били начислени по неясен и неопределен начин. Допълнително били начислени 2930 кВтч, които твърди, че не е потребила. Не ставал ясен начинът на установяване на допълнително потребената електроенергия и как бил определен периода, за който е начислена. Извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел.енергия. Това количество ел.енергия било написано едностранно и произволно от ответника. Бил издаден констативен протокол №456 от 12.04.2018 г. от Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“ гр.Плевен, в който се сочело, че процесният електромер не съответствал на метрологичните и технически изисквания. Счита, че съставеният констативен протокол №321759 от 20.01.2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване за електромер №*********, демонтиран от обект - жилище, находящо се в гр.К. ** и предаден за експертизна проверка в БИМ не отговарял на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ, тъй като в него не бил посочен представител на РПУ К., който да е присъствал на проверката. Посочени били двама свидетели, които се индивидуализирали само с двете си имена. Не била уведомена за проверката. Количеството отчетена ел. енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени в нормативните актове и ПИКЕЕ.

Ответникът оспорва аргументите на ищеца, като счита, че корекцията на сметката му е извършена правомерно и при спазване на законовите изисквания, за което излага съображения в отговора на ИМ.

По въпроса относно наличието на основание за коригиране на сметките на абоната за минал период, въззивният съд съобрази, че съгласно актуалната практика на ВКС, със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр. 54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

Нови ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.13г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. Съответно, доколкото периодът на корекция в процесния случай е след тази дата, то новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

Съгласно ал.1 на чл.28 от ОУ на ответника, ЕВН ЕС, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период. Според ал.2 на чл.28, в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

 С изменението на чл.98а, ал.1, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обаче, за крайния снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на абоната при корекция на сметката му за минал период.

В чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, (в сила от 12.07.2012г.) изрично е предвидено, че общите условия на крайния снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:

а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3;

б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3.

Очевидно е, че законодателят е имал предвид ОУ на крайните снабдители да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно ПИКЕЕ, които е следвало да се приемат след въпросната законова променя от 2012г., т.е. новите ПИКЕЕ, издадени от ДКЕВР, обн. в ДВ на 12.11.13г.

В чл.28, ал.1 и 2 от общите условия на ответното дружество не е посочено, че в същия е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, както изисква новата разпоредба на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, в сила от 12.07.2012г.), а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва.

Ето защо, съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите си условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил горепосочените си задълженията по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ, което води до липса на уреден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Следва да се отбележи, в допълнение, че според твърденията на ответника, началото на периода от 90 дни назад от датата на техническа проверката, за който е извършена корекцията, а именно – 22.10.2016г., е датата на регулярен отчет на показанията на електромера. По делото обаче няма доказателства, че именно на тази дата е извършен последният регулярен отчет на показанията на електромера, нито по какъв начин е извършен – дистанционно или чрез проверка на място, респ. няма данни дали е съставен протокол или друг документ, установяващ горепосочения, релевантен по делото, факт. В заключението на поисканата от ответника СТЕ, в отговора на въпрос №5, пък се посочва друго - това била дата на извършване на манипулацията. Този извод на ВЛ обаче не може да бъде кредитиран, тъй като е основан на неприложено по делото доказателство – извадка от товаровия профил на електромера. Ето защо, съдът намира, че корекцията е била извършена напълно произволно за максималния париод от 90 дни, в нарушение на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, без да е надлежно установен началния момент на периода на извършването й, което е самостоятелно основание за неправомерността й.

Въз основа на всичко изложено дотук, съдът намира, че извършената от ответното дружество корекция на сметките на ищеца, въз основа на която му е начислена сумата от 445.40 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислени по фактура  №**********/18.10.2018 г. за периода от 22.10.2016 г. до 20.01.2017 г., 3080 kWh ел.енергия за обект на потребление в гр.К.***, с ИТН:4241565, е неправомерна, поради което посочената сума не е дължима от ищеца, което обуславя извод за основателност на предявения срещу ответното дружество отрицателен установителен иск.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод и го е уважил изцяло, обжалваното решение ще бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 300 лв за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №155/12.03.2019г. по гр.дело №2786/2018г. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА „Е.”ЕАД със седалище и адрес на управление  гр. П.***, ЕИК *** да заплати на Д.И.С., с ЕГН:********** *** разноските пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „Е.”ЕАД по следната банкова сметка  ***:

IBAN:***.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1.

                                                                    

      

 

           2.