Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4261 по описа на СГС за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 260827/31.10.2019 г. по гр. д. № 9653/2018 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), III ГО, 150 състав, е отхвърлен предявеният от А.А. С.,
ЕГН **********, срещу „Л.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, иск с правна квалификация чл.
439 ГПК за признаване за установено, че А.А. С. не дължи на „Л.Ф.“ ЕАД суми по
изпълнителен лист, издаден на 22.08.2014 г. по ч. гр. д. № 44785/2014 г. по
описа на СРС, 128 състав, в размер на
1250 лв., представляваща част от главница в размер на 23 315,45 лв. по договор
за финансов лизинг № 05330-001/04.03.2010 г. за периода от 01.06.2013 г. до
28.02.2014 г., в размер на 50 лв., представляваща част от законна лихва в пълен
размер на 8 213,19 лв. върху главницата за периода от 14.08.2014 г. до
01.02.2018 г. и в размер на 50 лв., представляваща част от договорна лихва в
пълен размер от 4 104,29 лв. по договор за финансов лизинг №
05330-001/04.03.2010 г. за периода от 01.06.2013 г. до 28.02.2014 г., за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20147900401333 по описа на
ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ и район на действие СГС, поради погасяването им
по давност.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба вх. № 5194887/21.11.2019 г. от ищцата А.А. С., чрез адвокат Д.Г., с
доводи за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Сочи се, че нередовните молби за изпълнение не могат да
прекъснат погасителната давност, ако са върнати по арг. от чл. 426, ал. 3, вр.
с чл. 129 ГПК. В случая исканията от 19.02.2015 г., от 20.02.2015 г. и от 02.12.2016
г. са нередовни, първите – поради искането на опис на имот, който не е бил
възбранен, както и искането на възбрана на имот, който не е бил собственост на
длъжника, а третото искане - поради неизпълнение на указанията за плащане на
такса съгласно Тарифата на КЧСИ. В конкретния случай посочените изпълнителни
действия са били оттеглени от взискателя, а молбите - върнати от ЧСИ като
нередовни, поради което не са били годни да прекъснат погасителната давност.
Поддържа се и че перемпцията е настъпила след влизане в сила на ТР №
2/25.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 14.10.2016 г.,
съответно приложимо е именно посоченото тълкувателно решение, а не ППВС №
3/1980 г., както е приел районният съд. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението и за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор вх. № 5046175/16.03.2020 г. от ответника „Л.Ф.“ ЕАД (с предишно
наименование „П.Л.Б.“ АД), чрез адвокат Щ.Н., със съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи се, че с молбата вх. № 03577/19.02.2015 г. е поискано
извършване на изпълнително действие, насочено към имуществото на длъжника, с
което е била прекъсната погасителната давност, а заплащането на такса не е от
значение за факта на исканото изпълнително действие и правните му последици -
прекъсването на давностния срок и на срока на перемпцията, а освен това
неоснователно се твърди, че молбите са били оттеглени от взискателя. В
допълнение се сочи, че погасителната давността за вземане, установено с влязла
в сила заповед за изпълнение е пет години, а не три години, като взискателят е
подавал множество молби, с които е прекъсвал давностния срок, т. е. не се е
дезинтересирал от събирането на вземането си. С оглед изложеното се моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх. № 2003636/09.02.2018 г. от А.А. С., ЕГН **********, чрез адвокат Д.Г.,
срещу „Л.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, с която е поискано от съда на основание чл.
439 ГПК да признае за
установено, че ищцата не дължи поради погасяване по давност заплащане на ответника
на сумата от 1250 лв. (частично от 23 315,45 лв.), представляваща главница по договор
за финансов лизинг № 05330-001 за периода 01.06.2013 г. - 28.02.2014 г.; сумата
от 50 лв. (частично от 8 213,19 лв.), представляваща
законна лихва върху главницата за периода 14.08.2014 г. -
01.02.2018 г.; сумата от 50 лв. (частично от 4 104,29 лв.), представляваща
договорна лихва по договор за финансов лизинг № 05330-001 за периода 01.06.2013
г. - 28.02.2014 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист на 22.08.2014 г. по ч. гр. д. № 44785/2014 г. по
описа на СРС, 128 състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 20147900401333 по описа на ЧСИ Р.М.. Ищцата навежда твърдения, че на
04.03.2010 г. в качеството си на поръчител е сключила
договор за финансов лизинг № 05330-001 с нотариална заверка за подписите, с лизингодател „П.Л.Б.“ АД - сега „Л.Ф.“ ЕАД, на 07.05.2013 г. е поканена да изпълни
задълженията на длъжниците по договора за финансов лизинг, на 14.08.2014 г. е
подадено заявление по чл. 417 ГПК, с което се търсят вноски по погасителния
план от 01.06.2013 г. до 28.02.2014 г., на 22.08.2014 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като въз основа на последния е
образувано посоченото изпълнително дело. Сочи, че получила покана
за доброволно изпълнение на 18.09.2014 г., а на
02.10.2014 г. заповедта за незабавно изпълнение влязла в сила, през м. 09.2014
г. е наложена възбрана върху имота на ищцата в гр. София, ж. к. „*****като от този момент в период повече от
две години кредиторът не е предприел изпълнителни действия (на 19.02.2015 г.
ответникът е депозирал искане за опис на възбранен
имот в ж. к. „Л.“, което искане е било нередовно, тъй като посоченият
имот не е бил възбранен по делото, впоследствие е поискано налагане на възбрана
върху имота в ж. к. „Л.“, което искане също е нередовно, тъй като посоченият имот не е
собственост на длъжника, а
искането за проучване на имущественото състояние на длъжника не е изпълнително
действие, годно да прекъсне давността). През декември
2016 г. е депозирано искане за опис на движими вещи - собственост на ищцата, по
което не е била внесена такса, т. е. също е било нередовно. Ищцата счита, че
след перемпцията на изпълнителното дело, от последното действие, което прекъсва
погасителната давност по процесните вземания - влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение на 02.10.2014 г. е изтекъл период от 3 години, 4 месеца и
7 дни, т. е. вземанията са се погасили по давност. Предвид изложеното се моли
за установяване на този факт, както и за присъждане на разноски по делото.
Ответникът - „Л.Ф.“ ЕАД (с предишно
наименование „П.Л.Б.“ АД), в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор
вх. № 5117608/12.07.2018 г., в който оспорва исковете. Посочва, че по
процесното изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия, които
прекъсват давностния срок съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, поради което давността за процесните вземания по изпълнителния
лист от 22.08.2014 г. не е изтекла. Неправилно ЧСИ е констатирал настъпването
на перемпция на изпълнителното дело с постановление за прекратяване от
14.02.2018 г. Сочи се, че след 14.10.2016 г. от взискателя са депозирани молби
за извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност и перемпцията. Давността е била прекъсната с признание на
дълга от адвоката на ищцата - Д.Г.
на среща с членовете на съвета на директорите на „Л.Ф.“ ЕАД от 16.12.2017 г.,
на която среща е предложена сума пари, която да погаси дълга на длъжника, но до
подписване на споразумение не се стигнало. Твърди се, че с молба
от 08.02.2018 г. са поискани изпълнителни действия - запор на откритите банкови
сметки на длъжника. Образувано е и ново
изпълнително дело № 603/2018 г. по описа на ЧСИ С.П., като с молбата за
образуване от 25.04.2018 г. е поискано налагане на запор върху откритите
банкови сметки на длъжника. Предвид изложеното се твърди, че кредиторът не се е
дезинтересирал от вземането си, като давността е била прекъсвана многократно -
на 14.10.2014 г., на 19.02.2015 г., на 02.12.2016 г., на 16.12.2017 г., на
08.02.2018 г., на 25.04.2018 г. Моли се за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
По делото е приет неоспорен от страните Договор за финансов лизинг №
05330-001/04.03.2010 г., сключен между „П.Л.Б.“
ЕАД - като лизингодател, „А. Т.“ ЕООД - като лизингополучател, „Д.М.“ ЕАД и А.А.
С. - като поръчители, по силата на който лизингодателят е предоставил под
лизинг на лизингополучателя 1 бр. нов влекач с покупна цена на лизинговата вещ
- 92 207 евро и лизингов период - 60 месеца, с уговорени 60 месечни лизингови
вноски съгласно погасителен план, приет по делото.
Приета е
нотариална покана от 23.04.2013 г. от „П.Л.Б.“ ЕАД до А.А. С. в качеството
ѝ на поръчител по два договора за лизинг, сред които и горепосочения, за
заплащане на сумата от общо 10 784,39 лв. с ДДС в петдневен срок от получаване
на поканата.
По делото е прието Удостоверение
за размер на дълга, видно от което дълга на ищцата към 01.02.2018 г. по
процесното изпълнително дело е в общ размер на 39 665,18 лв., от които:
главница в размер на 23 315,45 лв., законна лихва в размер на 8 213,19 лв. за
периода 14.08.2014 г. - 01.02.2018 г., неолихвяеми вземания - 4 104,29 лв.,
разноски по гражданското дело - 548,39 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ - 3
483,86 лв.
Безспорно е
във въззивното производство, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на
22.08.2014 г. в полза
на „П.Л.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу „А. Т.“ ЕООД, „Д.М.“ ЕАД
и А.А. С. по ч. гр. д. № 44785/2014 г. по
описа на СРС, ГО, 128 състав, като последните са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора следните суми: 11 921 евро - главница по
договор за финансов лизинг № 05330-001 с нотариална заверка на подписите за
периода 01.06.2013 г. - 28.02.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - 14.08.2014 г. до окончателното плащане; сумата от
2 098,49 евро - договорна лихва за периода 01.06.2013 г. - 28.02.2014 г. и
сумата от 548,39 лв. - разноски за
държавна такса.
Видно от
приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20147900401333 на ЧСИ Р.М. с
рег. № 790 на КЧСИ, с молба от 29.08.2014
г. кредиторът „П.Л.Б.“ АД е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения
изпълнителен лист срещу тримата длъжници. Поискано е проучване на имущественото
състояние на длъжниците и насочване на изпълнението върху цялото им имущество и
извършване на всички необходими действия за принудително събиране на вземането.
На 18.09.2014 г. на А.А. С., лично срещу
подпис, е връчена покана за доброволно изпълнение вх. № 25218/30.08.2014 г. С
поканата е посочено, че е наложен запор върху собственото на длъжника МПС,
върху банкови сметки и трудово възнаграждение, като е насрочен и опис на
движими вещи в дома на длъжника на 13.10.2014
г. от 13:00 ч.
По делото не е
спорно, че ищцата не е подала възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради което
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 02.10.2014 г.
На 11.09.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение за труд, получавано от
ищцата от „Р. - 2004“ ЕООД, както и върху евентуалното обезщетение, което
длъжникът би получил при прекратяване на трудовото правоотношение, до
погасяване на задължението към взискателя. Запорното съобщение е получено от
представител на работодателя на 18.09.2014 г. С уведомление от 25.09.2014 г.
управителят Х.Н.на „Р. - 2004“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че длъжникът А.А. С. не е
служител на дружеството, считано от 01.09.2014 г.
На 14.10.2014 г. е вписана възбрана върху
следния недвижим имот, собственост на А.А. С. - апартамент № 6 в гр. София, ж.
к. „*********, с площ от 65,20 кв. м., заедно с избено помещение № 6 и 3.338 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
С молба вх. № 03577/19.02.2015 г. взискателят е
поискал насрочването на опис на недвижимия имот, върху който е наложена
възбрана по изпълнителното дело, находящ се в гр. София, ж. к. „*********собственост на длъжника А. С.. С разпореждане от
същата дата ЧСИ е постановил отказ с доводи, че имотът не е възбранен по
делото, поради което опис и оценка не могат да бъдат извършени.
С молба от 20.02.2015 г., подадена по електронната
поща, взискателят е поискал налагането на възбрана върху апартамент в ж. к. „Л.“,
собственост на А. С., като със съобщение от 05.03.2015 г. ЧСИ е уведомил
взискателя, че във връзка с искането за налагане на възбрана се дължат такси по
ТТРЗЧСИ с посочена банкова сметка ***. С молба вх. № 05233/13.03.2015 г. са
приложени платежни нареждания от взискателя за дължимите такси за вписване на
възбраната. С писмо от 24.03.2015 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че относно
недвижимия имот в ж. к. „Л.“ в справката от ИКАР, според която има вписана
възбрана по партидата на длъжника, е допусната техническа грешка, като всъщност
става въпрос за имота в ж. к. „*****който е възбранен.
С молба вх. № 06179/25.03.2015 г. взискателят е
поискал да бъде извършена проверка на семейното положение на А. С., както и при
възможност да бъде извършена проверка дали тя или членовете на нейното
семейство притежават други недвижими имоти.
С молба вх. № 24724/08.11.2016 г. А. А. С.,
чрез адвокат А.Т., е поискала прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която е оставена без уважение от ЧСИ с
разпореждане от същата дата.
С молба вх. № 26619/02.12.2016 г. взискателят „Л.Ф.“
ЕАД (с предишно наименование „П.Л.Б.“ АД) е поискал насрочването на дата за
опис на секвестируемите движими вещи, собственост на С., находящи се на
актуалния ѝ адрес, както и да бъде извършена справка за гражданското
състояние на длъжника и за уведомяване за дължимите авансови такси, във връзка
с молбата. С писмо от 23.12.2016 г. ЧСИ е уведомил взискателя за дължимите
такси по ТТРЗЧСИ във връзка с искането за насрочване на опис, като е посочена и
банкова сметка, ***.
Със съобщение
от 28.04.2017 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че не може да бъде извършен опис на
движими вещи, тъй като длъжникът е с постоянен и настоящ адрес ***, ж. к. „*********,
върху което жилище има учредено безвъзмездно вещно право на ползване в полза на
трети лица, а върху откритите банкови сметки са наложени запори. Взискателят е
уведомен и за дължимите авансови такси по ТТРЗЧСИ, с покана за заплащането им
по посочена банкова сметка.
На 27.04.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки, банкови касетки и вземания на длъжника - А. С. в „П.И.Б.“ АД
до размер на сумата от 37 818,37 лв., изчислена към 11.05.2017 г. Запорното
съобщение е получено от банката на 02.05.2017
г. На 09.06.2017 г. от банката е изпратено писмо, че сметките на А. С. са
блокирани с посочения размер. По тях няма авоар, няма наложен предходен запор,
длъжникът няма сключени договори за доверително управление и предоставени
банкови касети.
С молба вх. № 13038/26.05.2017 г., подадена от
А.А. С., чрез адвокат Д.Г., е поискано прекратяване на изпълнителното дело
поради настъпила перемпция и за вдигане на всички предприети изпълнителни
действия.
С молба вх. № 2546/08.02.2018 г. взискателят е поискал извършването на
справка от НОИ на какво основание се осигурява длъжникът А. С. и налагане на
запор върху получаваните възнаграждения, върху откритите банкови сметки на
длъжника, за извършване на справка за гражданско състояние на длъжника и за
изискване от Служба по вписванията - гр. Костинброд на незаверен препис от акт,
вписан по партидата на длъжника относно поземлен имот - нива от 3,115 дка в гр.
Костинброд. По делото няма данни запорът да е бил наложен.
С молба вх. № 3027/14.02.2018 г., подадена от А.А. С., чрез адвокат Д.Г.,
е поискано отново прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила
перемпция - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С постановление от 14.02.2018 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ Р.М. е постановила прекратяване на
производството по изпълнителното дело, настъпило по силата на закона на
14.10.2016 г. (погрешно посочено 14.10.2014 г.).
Със съобщение
от 07.03.2018 г. (получено на 08.03.2018 г.) ЧСИ е вдигнал запора върху
банковата сметка на С. в „П.И.Б.“ АД, а на 08.03.2018 г. е вписано в Служба по
вписванията искане за заличаване на наложената възбрана върху собствения на
длъжника имот.
По делото е
приета молба вх. № 09254/25.04.2018 г. от
„Л.Ф.“ ЕАД срещу „А. Т.“ ЕООД и А.А. С. с правно основание чл. 426 ГПК за
образуване на изпълнително дело срещу длъжниците въз основа на изпълнителния
лист от 22.08.2014 г., с искане за налагане на запор върху банкови сметки и
трудови възнаграждение на А. С. и извършване на справка от ГРАО. Въз основа на
молбата е образувано изпълнително дело № 20189210400603 на ЧСИ С.П. с рег. №
921 на КЧСИ.
С определение от 09.10.2018 г. районният съд
е допуснал обезпечение на исковете чрез спиране на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20189210400603 на ЧСИ С.П.
с рег. № 921 на КЧСИ, срещу внасяне на гаранция, за което в полза на ищцата е
издадена обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба, която е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Правният интерес от
исковете се установява от образуваното от ответника срещу ищцата изпълнително дело за
събиране на процесните суми.
По
правилността на решението въззивният съд приема следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК -
иск за установяване на недължимост като погасени по давност на суми (главница,
законна лихва върху главницата и договорна лихва – частично от общо дължимите
такива) по договор за финансов лизинг № 05330-001/04.03.2010
г.
с нотариална заверка на подписите, по който ищцата има качеството на поръчител,
за които суми е издадена влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист от 22.08.2014 г. по ч. гр.
д. № 44785/2014 г. по описа на СРС, 128 състав.
Разпоредбата на чл.
439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на
действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).
По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва
да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда (определение № 956/
22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I т. о.).
По изложените съображения в
съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване
подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на
който е образувано изпълнително производство - в случая
настъпила погасителна давност след влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист от 22.08.2014 г.
При така предявения иск в тежест на ищцата е
да докаже правен интерес от иска, че ответникът претендира плащането на сумите,
че е изтекъл определен период от време между две последователни действия на
ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист. В тежест на
ответника е да докаже валидно възникнало вземане към ищцата по
договор за финансов лизинг от 04.03.2010 г., вкл. главница и лихва за забава в
изплащането ѝ, както и договорна лихва, че е проявил активност за
събиране на вземането си, като е предприел своевременно действия за събирането
му.
Съдът приема за установено по
делото, че за ответника са валидно възникнали вземания срещу ищцата за сумите
по издадения изпълнителен лист. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и
се установяват от влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.08.2014 г.
Вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист са за вноски по договор за финансов лизинг и за лихви, поради което същите са периодични и са скрепени с кратката 3 - годишна погасителна давност. Тази давност може да бъде с по - дългия 5 - годишен срок само в хипотезата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Според мнозинството от съдебния състав заповедите по чл. 410 и чл. 417 ГПК и изпълнителният лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на това производство се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (в този смисъл решение № 139/28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. по описа на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В случая заповедта за незабавно изпълнение
не е била оспорена от длъжника, не е провеждано производство по
реда на чл. 422 ГПК,
поради което съдът приема, че процесните вземания не са установени със съдебно
решение, което да е постановено в исково производство по ГПК. Поради това
мнозинството от съдебния състав приема,
че погасителната давност за процесните задължения е 3 години. Съдът приема, че в случая заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 02.10.2014 г. и от този момент е започнала да
тече погасителната давност за процесните вземания.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Съгласно чл.
116, б.
„б“ ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността
не се счита за прекъсната.
Съгласно чл.
116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Подаването на заявление за
издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл.
417 ГПК не са част от исковия процес и като такива не
прекъсват погасителната давност за вземанията. Датата на подаване на заявлението би имала значение за прекъсване на погасителната давност
само при хипотеза, в която в срока по чл. 415 ГПК се предяви иск по чл. 422 ГПК
за установяване на вземанията по заповедта и решение, с което този иск се
уважава бъде постановено. Разпоредбите на чл. 115 и чл. 116 ГПК са
изключителни, поради което и доколкото заявленията по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК
не поставя началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то те нито
прекъсват, нито спират погасителната давност за вземанията (в
този смисъл т. 10 и т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Съгласно задължителните разяснения по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. В същото тълкувателно решение е
посочено, че при изпълнителния давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, прекратяването на изпълнителното
производство, поради т. нар. „перемпция“,
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
В случая спорен е въпросът дали след 14.10.2014 г. (на която дата не е
спорно между страните, че е била прекъсната давността за процесните вземания с
вписването на възбрана върху имота на ищцата) от страна взискателя са
извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност
и срока на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и по - конкретно представляват
ли такива молбите от 19.02.2015 г., от 20.02.2015 г., от 02.12.2016 г. и от 08.02.2018
г.
Въззивният съд приема, че молбите
на взискателя от 19.02.2015 г. и от 20.02.2015 г. са прекъснали двугодишния
срок на перемпцията, тъй като съдържат в себе си искане за предприемане на
конкретно изпълнително действие. Видно от
приложената по делото справка от Агенция по вписванията по персоналната партида
на А. С. е вписана възбрана върху имот в ж. к. „Л.“, бл. ******** (а не върху имотът, който е бил собственост на
длъжника и е бил възбранен по делото - в ж. к. „*****бл. ********), като
взискателят е предприел искането за извършване на опис на имота именно въз
основа на тази справка, т. е. невъзможността изпълнителният способ да бъде
проведен не се дължи на вина на взискателя и самата молба не е била нередовна
(впоследствие ЧСИ е констатирал грешката в Службата по вписванията), т. е.
молбата от 19.02.2015 г., макар да не е прекъснала давността, доколкото
същински изпълнителни действия въз основа на нея не са били предприети, е
прекъснала двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Аналогично молбата от
20.02.2015 г., с която взискателят е поискал налагането на възбрана върху
вписания по партидата на длъжника имот ж. к. „Л.“ - погрешно вместо имот в ж.
к. „*****също е прекъснала срока на перемпцията, като не е налице твърдяното от
въззивника неизпълнение за плащане на дължими авансови такси, заради което
молбата да е оставена без уважение (видно от приложените доказателства с молба
от 13.03.2015 г. същите са били внесени от взискателя). С молба от 25.03.2015
г. взискателят отново е проявил активно поведение, като искането за проучване
на имущественото състояние на длъжника е прекъснало срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, макар да не е прекъснало давностния срок. С молбата от 02.12.2016 г. и искането
за извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника отново е прекъснат
двугодишният срок, като противно на изложеното от въззивника молбата не е била
уважена не поради невнасянето на дължимите авансови такси, а поради
обстоятелството, че върху жилището, в което следва да бъде извършен описът, е
учредено вещно право на ползване в полза на трети лица - което се установява и
от приложеното копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 150, том LLIV, дело № 20653/1996 г. от 07.10.1996 г. Неоснователно въззивникът се
позовава на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според което молбата за образуване на изпълнително дело се
връща като нередовна, ако в нея не е посочен конкретен изпълнителен способ,
какъвто не е настоящият случай - в посочените молби е поискано конкретно
изпълнително действие, като невъзможността същото да бъде осъществено не е по
вина на кредитора, който не се е дезинтересирал от вземането си. Т. е. в
периода от 14.10.2014 г. до 27.04.2017 г., когато е наложен запор върху
вземанията на длъжника в „П.И.Б.“ АД, не е изтекъл период, по - дълъг от две
години, през който взискателят да е бездействал, а както се посочи перемпцията
настъпва по силата на закона, независимо от акта на съдебния изпълнител. С налагането на запора на 27.04.2017 г.
давността за процесното вземане е била отново прекъсната (малко преди изтичане
на тригодишния давностен срок), като впоследствие е прекъсната с молбата от 08.02.2018 г. на взискателя
за налагане на запор върху вземанията на длъжника и впоследствие с молбата за
образуване на ново изпълнително дело от 25.04.2018
г., в която отново е посочен конкретен изпълнителен способ - налагане на
запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Въззивният съд
не споделя доводите на ответника, че е налице признание на дълга от ищцата,
което също е прекъснало давността, доколкото в приетата по делото електронна
кореспонденция между адвокат Д.Г. и ответника не е ясно обозначен конкретният
договор за лизинг (посочени са „няколко лизингови договора“ без номера) и
изпълнителното основание, въз основа на което са водени преговори за
погасяване на задълженията. При така изложеното следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба -
09.02.2018 г. тригодишната давност не е била изтекла. Предвид приетото от въззивния съд, че изп. дело не е било перемирано и
действията, които са прекъснали погасителната давност са настъпили в периода
2017 г. - 2018 г. е безпредметно обсъждане на приложението във
времето на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По молба на ищцата
от 04.10.2018 г. с определение от 09.10.2018 г. районният съд е допуснал обезпечение
на иска чрез спиране на изпълнението
на новообразуваното изпълнително дело, за
което е издадена обезпечителна заповед от 01.11.2018 г. По делото няма данни посоченото определение да е било обжалвано, поради
което въззивният съд приема, че от датата на спиране на изпълнителното
дело с издадената по настоящето дело обезпечителна заповед давност не тече. Това е така, тъй като при спряно производство е недопустимо
извършването на процесуални действия от съдебния изпълнител и страните, но след
отпадане на причината за неговото спиране производството продължава своето
развитие. В разглеждания случай от 09.10.2018 г. взискателят не е
имал възможност да иска изпълнителни действия, поради което и на това
основание периодът след тази дата не следва
да се зачита като такъв на бездействие от взискателя, което да е от естество да
доведе до погасяване на вземанията му по давност. Ето
защо теченето на давността е било спряно на
09.10.2018 г. със спирането на принудителното изпълнение, постановено от
първоинстанционния съд за обезпечение на предявения
иск по настоящото дело, като от влизане в сила на заповедта
за незабавно изпълнение до тази дата не е налице период от три
години, водещ по погасяване на правото на кредитора за принудително събиране на
вземанията му - в този
смисъл и решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г.на ВКС, IV г. о.
Всичко гореизложено сочи, че
периодът на погасителна давност за вземанията на взискателя не е изтекъл и
правото му да иска принудително изпълнение за процесните вземания не е погасено
по давност. Поради изложеното предявеният иск по чл.
439 ГПК е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от
районния съд.
Поради съвпадането на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора, предмет на настоящото производство, право на разноски има единствено въззиваемият –
ответник, но от същия не се претендират такива.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260827/31.10.2019
г. по гр. д. № 9653/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 150 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
младши съдия Ивелина Симеонова,
член на IV - Б
въззивен състав по в. гр. д. № 4261
по описа на СГС за 2020 г.
Не споделям изводите
на мнозинството от съдебния състав, че за процесните
вземания
е приложима тригодишна погасителна давност. Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищцата не
дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта
за незабавно изпълнение - изтекла погасителна
давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога 5 години. Считам, че и в случая е приложима разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че изпълнителният
лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417
ГПК,
а не въз основа на влязло в сила решение. В тази връзка следва да се посочи, че
в производството по чл. 410 или чл.
417 ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение,
срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение
в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя (ако вече не е издаден). От този момент
започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен,
съобразно гореизложеното. По
същността си правните последици на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение (какъвто е случаят) са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните, като съгласно сега действащия ГПК, с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по
ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение №
318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Наред
с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение
№ 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на
IV г. о. на ВКС, определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. по
описа на ВКС, IV г. о., определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.). Аргумент за противното не следва
от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на
длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото
издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с
връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и
защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като
в този смисъл е осигурена гаранция за правата му.
Следва да се посочи,
че положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако той направо би предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се
приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила
заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по
установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат
различни правни последици досежно течението на давността. Предвид тези съображения считам, че процесните вземания се
погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна
погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно
решение. Поради изложеното подписвам решението с особено мнение.
Младши съдия
(Ивелина
Симеонова)