МОТИВИ
към присъда от 25.01.2017 год. по
НОХД № 1668/2015 година по описа на Специализирания наказателен съд,12 н.с.
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания
наказателен съд, като е повдигнала обвинения срещу подсъдимите лица както следва:
Г.С.Б. в това,че:
1.В периода от 26.08.2011
г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р Италия, ръководил организирана
престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение
на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната и в Р Италия престъпления
- по чл. 159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********,
С.М.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел - да извлича противозаконно облаги от предлаганите от трафикираните лица от
женски пол платени сексуални услуги - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2,
т. 1 вр. с ал. 1 НК.
2.На
неусТ.ена дата през първата
половина на м. септември 2011 г. в гр. Б. Р България, набрал отделно лице - И.О.Р., ЕГН ********** и
на неусТ.ена дата в края на
м. септември 2011 г. транспортирал Р. *** *** Р Италия, като я превел през
границата на страната с Р Гърция, с цел да бъде използвана за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, и в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С.,
ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********
и П.П.Б., ЕГН **********) - престъпление по чл.
159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2,
т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 НК;
3.На
неусТ.ена дата в периода от
01.06.2012 г. до 09.06.2012 г. в гр. Б. Р България, набрал отделно лице - Ц.В.М.,
ЕГН **********, и в периода 09.06.-10.06.2012 г. транспортирал М. *** *** Р
Италия, като я превел през границата на страната с Р Гърция, с цел да бъде
използвана за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
- част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********,
в която участвали и П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********) - престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1 НК;
4.На
неусТ.ена дата през 2012 г.
в гр. Б. Р България, набрал отделно лице - В.И.М.,
ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, и в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С.,
ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********
и П.П.Б., ЕГН **********) - престъпление по чл. 159г,
пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК;
5.На
неусТ.ена дата през м.
ноември 2013 г. в гр. *** Р Италия, набрал отделно лице - Б.Б.И., ЕГН **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
- част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********,
в която участвали и П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********) - престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК;
6.На
неусТ.ена дата през м.
февруари 2014 г. в гр. *** Р Италия, набрал отделно лице - М.В.П., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група (ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и П.С.Б.,
ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********,
П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********) -
престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1,
пр. 1 НК;
7.На
неусТ.ена дата от началото
на м. октомври до края на м. ноември 2014 г. в гр. *** Р Италия, набрал отделно
лице - Е.И.М., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група (ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и П.С.Б.,
ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********,
П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********)
- престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК.
П.С.Б. в това, че :
1.В периода от
26.08.2011 г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р Италия, участвал в
организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано
трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната и в Р
Италия престъпления - по чл. 159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********,
в която участвали и С.П.С., ЕГН **********, С.М.М.,
ЕГН **********, П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от предлаганите от
трафикираните лица от женски пол платени сексуални услуги - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.2
вр. с ал. 2 НК.
2.На неусТ.ена дата през лятото на 2012 г. в гр. Б. Р България, набрал
отделно лице - Ю.М.Й., ЕГН *********
и на неусТ.ена дата през
лятото на 2012 г. транспортирал Й. ****** Р Италия, като я превел през
границата на страната с Р Гърция, с цел да бъде използвана за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група (ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и П.С.Б.,
ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********,
П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********)
- престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с
чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1 НК.
С.П.С. в това,че:
В периода от 26.08.2011 г. до края на
2014 г. в гр. Б. Р България и в Р Италия, участвал в организирана престъпна
група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест
лица, с цел да вършат съгласувано в страната и в Р Италия престъпления - по чл.
159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и
П.С.Б., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, П.С.М.,
ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********, като групата
е създадена с користна цел
- да извлича противозаконно облаги от предлаганите от трафикираните лица от
женски пол платени сексуални услуги - престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.2 вр. с ал. 2 НК.
П.С.М. в това,че:
1.В периода от 26.08.2011 г. до края
на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р Италия, участвала в организирана престъпна
група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест
лица, с цел да вършат съгласувано в страната и в Р Италия престъпления - по чл.
159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и
П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М.,
ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********, като групата
е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от предлаганите
от трафикираните лица от женски пол платени сексуални услуги - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК;
2.На 12.05.2015 г. в гр. Б. в дома
си, находящ се на ул.*** държала акцизни стоки, по смисъла на чл. 2, т. 2 от
Закон за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат: т. 2
тютюневите изделия" - 150 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Brass" и 10 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари
марка „Murano", или общо
160 броя кутии с цигари без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.
25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия се
продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол
по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване" и чл. 100, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове: „...тютюневите изделия, предназначени за местния
пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол", всичко на обща
стойност 1200,00 лева, като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.
П.П.Б.
в това,че:
В периода от 26.08.2011 г. до края на
2014 г. в гр. Б. Р България и в Р Италия, участвала в организирана престъпна
група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест
лица, с цел да вършат съгласувано в страната и в Р Италия престъпления - по чл.
159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и
П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М.,
ЕГН ********** и П.С.М., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел - да извлича противозаконно облаги от предлаганите от трафикираните лица от
женски пол платени сексуални услуги - престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
С.М.М.
в това,че:
1.В периода от 26.08.2011 г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р
Италия, участвала в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в
страната и в Р Италия
престъпления - по чл. 159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********, в която участвали и П.С.Б.,
ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел - да извлича противозаконно облаги от предлаганите от трафикираните лица от женски пол платени сексуални
услуги - престъпление по чл. 321, ал.
3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК;
2.На неусТ.ена дата през първата половина на м. август 2013 г. в гр. Б.
Р България, набрал отделно лице - В.Н.И., ЕГН ********** и на неусТ.ена дата през м. август 2013 г. транспортирал И. *** *** Р
Италия, като я превел през границата на страната с Р Гърция, с цел да бъде
използвана за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
- част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., ЕГН **********,
в която участвали и П.С.Б., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, П.С. Митрва,
ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********) - престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б,
ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т.6, пр. 1 вр. ал. 1 НК.
С
протоколно определение от 18.01.2017 год. на Съда по делото е допуснато
изменение на обвинението по отношение на
подс.Г.Б.,а именно по пункт 2 и 6,като прокурорът измени обвиненията поради
съществено изменение на обстоятелствената им част на основание чл.287,ал.1 от НПК,а именно:
По п.2: На
неусТ.ена дата в края на м. октомври 2011 г. в гр. Б.
Р България е набрал отделно лице – И.О.Р.,
ЕГН ********** и на неусТ.ена дата през м.
ноември 2011 г. е транспортирал Р. *** *** Р Италия, като я превел през
границата на страната с Р Гърция, с цел да бъде използвана за развратни
действия – предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги – част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група (ръководена от Г.С.Б., в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.) - престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал.
2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 НК.
По п.6 : На неусТ.ена
дата през м. февруари 2014 г. в района на градовете *** *** Р Италия, е приел отделно лице – М.В.П., ЕГН **********, с цел да бъде
използвана за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено в изпълнение на решение
на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., в която участвали П.С.Б.,
С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.) - престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.159а, ал.
1, пр. 4 НК.
Останалите обвинения по отношение на всички подсъдими
не са изменяни в хода на съдебното следствие и са останали в първоначалния си
вид, така както са повдигнати с обвинителния акт на СпП,
внесен по делото.
В пледоарията
си прокурорът от СП подържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимите, като счита и моли Съдът да приеме, че
от събраните в хода на съдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателствени средства те са
доказани по нужния несъмнен и категоричен начин. Излага аргументи, че от
събраните по делото доказателствени средства безспорно се обосновава и
авторството и виновността на подсъдимите по обвинението за съпричастност към
дейността на престъпното сдружение. Държавният обвинител прави детайлен анализ
на начина на извършване на престъпната дейност на всеки един от подсъдимите,
като обсъжда и всички свидетелски показния. Според прокурорът изложената
фактическа обсТ.ка се усТ.ява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които в основни линии са взаимно допълващи се,
еднопосочни и логични. Уточнява, че между показанията се наблюдават известни
противоречия, но тези противоречия не са толкова съществени и въпреки тях, Съдът
може да формира еднозначни изводи по фактите и най-вече – относно механизма на
извършване на вторичната престъпна дейност, участието на подсъдимите в
престъпното сдружение и разпределението на ролите помежду им.
По отношение на вида и размера на наказанията представителят на
държавното обвинение взима отношение и предлага Съдът при определяне на
наказанието на подс. Г.Б. да вземе предвид като смекчаващо обстоятелство
тежкото му социално положение, а като отегчаващи обстоятелства - сравнително
големия брой трафикирани лица през инкриминирания периоди от време;
продължителния период от време, през който са осъществявани деянията, за които
е привлечен да отговаря наказателно, и предходната му съдимост. Прокурорът
предлага за извършеното от подс.Г.Б. престъпление по чл. 321 НК да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 (седем) години, а за
престъпленията трафик на хора да се наложат наказания за всяко от
деянията,които да са лишаване от свобода
за срок от по седем години и глоба в размер от по 50 000 лева. Моли Съдът да
бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените му за
съвкупността от престъпления в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване
от свобода за срок от 7 години, към което да бъде присъединено най-тежкото
наказание глоба, измежду наложеното за отделните престъпления, в размер на
50 000 лева.
По отношение на подс. П.Б.
държавният обвинител в пледоарията си отчита като смекчаващо обстоятелство
тежкото му социално положение, а като отегчаващи обстоятелства продължителния
период от време, през който е участвал в организираната престъпна група и
предходната му съдимост. С оглед на което предлага за този подсъдим наказание
лишаване от свобода за срок от четири години за извършеното от него
престъпление по чл. 321 НК и наказание лишаване от свобода за срок от 6 години
и глоба от 30 000 лева за извършеното престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1 НК. Направено е искане и за приложение на института по чл. 23 НК и да му
бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 6 години лишаване от
свобода, към която да бъде присъединена и глобата.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. С.С. прокурорът
намира, че следва да бъдат взети предвид като смекчаващи обстоятелства младата
му възраст и тежкото му социално положение (същият е безработен), а като
отегчаващи обстоятелства продължителния период от време, през който е участвал
в организираната престъпна група и предходната му съдимост. Поради което
предлага на Съда да наложи на този подсъдим наказание лишаване от свобода за
срок от четири години за извършеното от него престъпление по чл. 321 НК.
Според представителя на
държавното обвинение по отношение на П. М. като смекчаващи обстоятелства следва
да се отчетат чистото й съдебно минало и тежкото й социално положение, а като
отегчаващо обстоятелство продължителния период от време, през който е участвала
в организираната престъпна група. Предлага за извършеното от нея престъпление
по чл. 321 НК да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, а за това по чл. 234, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от две
години и глоба в размер на 4-кратния размер на пазарната стойност на
продаваните стоки. Намира, че следва да бъде приложен института по чл. 23 НК и Съдът
да й наложи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три
години, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК за срок от
пет години, към което да бъде присъединена наложената глоба.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на П.Б. прокурорът моли Съдът да вземете предвид като
смекчаващи обстоятелства младата й възраст, чистото й съдебно минало и тежкото
й социално положение, а като отегчаващо обстоятелство продължителния период от
време, през който е участвала в организираната престъпна група. При това
предлага на Съда да наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок
от три години за извършеното от нея
престъпление по чл. 321 НК, изтърпяването на което да бъда отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години.
Прокурорът намира, че при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.М. следва да
бъдат взети предвид като смекчаващи обстоятелства младата му възраст, чистото
му съдебно минало и тежкото му социално положение, а като отегчаващо
обстоятелство продължителния период от време, през който е участвал в
организираната престъпна група. При това предлага на Съда на
този подсъдим наказание лишаване от свобода за срок от три години за
извършеното от него престъпление по чл. 321 НК и наказание лишаване от свобода
за срок от 5 години и глоба от 20 000 лева за извършеното престъпление по
престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 НК. В заключение моли Съдът да
приложи института по чл. 23 НК и да му бъде наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, към която да бъде
присъединена глобата.
Адвокат Г. в качеството си на
защитник на подс. Г.Б. оспорва обвинението и счита, че не са събрани безспорни
и категорични доказателства за вината на подзащитния му. В пледоарията си
развива доводи свързани с периода на повдигнатото обвинение на подзащитния му.
Твърди, че категорично е усТ.ено
по делото, че на 26.08.2011г. подс. Б. е бил в ареста и няма как едновременно с
това да е сформирал група и да е бил неин ръководител. Твърди, че по делото не
се събрани категорични и безспорни доказателства за съществуването на трайно
престъпно сдружение, като излага
подробни аргументи в тази насока. Сочи, че подсъдимите са близки роднини. В
тази връзка моли Съдът да кредитира
обясненията на подс. Г.Б.. В пледоарията си адв. Г. изтъква, че П.А. известен
като „К.“ е склонявал повечето от свидетелите, да дават показания и някои от
тях са водени лично от него пред органите на досъдебното производство. По
отношение на вторичните обвинения, повдигнати на подс.Г.Б. по чл.159г от НК, защита намира че са недоказани за всяка една от пострадалите,
като моли да се кредитират показанията
им от съдебното производство, като прави подробен анализ на гласните
доказателства. Защитата на подсъдимия е на мнение,че причината пострадалите да дадат разнопосочни
показания в хода на ДП са личностни
конфликти и отношения между тях и Г.Б.. Изтъква,
че свидетелките са решили доброволно да си набавят средства за препитание чрез
проституция. Сочи се, че по делото има безспорни доказателства, че подс. Г.Б.
не се е занимавал с ръководене на организирана престъпна група, като се
позовава на трудови договори, копия от личната карта на подсъдимия, която му е
издадена от италианските власти като лице, което е мигрирало по трудов договор
на територията на страната. Според защитата няма как подс. Б. да е работил в селското стопанство, и да е ръководил престъпната група.
В устното си изложение адв.Г.
моли Съдът да приеме, че обвиненията срещу подс. Б. не са доказани по несъмнен
и безспорен начин. Изтъква, че в процеса на съдебното следствие се били събрани
многобройни доказателства,като в заключение защитата моли Съдът да кредитира
показанията на свидетелите, които са разпитани пред настоящия състав.
Според защитата на подсъдимите Б. и Г.С.Б. в лицето на
адв.Д., в хода на производството не са
събрани каквито и да е доказателства, които да сочат, че са извършили
престъпленията, за което са обвинени. Относно подсъдимата Б. се изтъква, че в
предходно наказателно производство, имащо за предмет дейността на подсъдимите в
по-ранен период, Б. е имала качеството на пострадала и свидетел, но не и
участник в ОПГ. Твърди се наличие само на лични отношения между Б. и Б., които
не са достатъчни, за да обосноват налагане на осъдителна присъда за това
престъпление. Относно подс. Б. се навеждат твърдения, че не е житейски логично
същият да е ръководил групата по времето, когато е бил в ареста. Според
защитата не е ясно как е определен и краят на инкриминирания период. Защитникът
счита обвиненията за престъпления „Трафик на хора“, повдигнати на подс. Б., за
недоказани с оглед свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното
следствие, което има централно място в процеса. Твърди се и оказан натиск върху
ключови свидетели, упражнен във фазата на досъдебното производство. В заключение адв. Д. моли Съдът, на основание
чл. 304 от НПК да посТ.и присъда, с която да оправдае
подзащитните му П.Б. и Г.С.Б. изцяло по всички обвинения.
В личната си защита подсъдимата Б. и подсъдимия Г. Б.
се присъединяват към сТ.ището
на защитниците си. Подс.Г.Б. в последната си дума счита,че не е виновен и моли съдът да го
оправдае.
В последната си дума подс.П.Б. също моли да бъде оправдана,
като твърди че не е извършила никаква
престъпна дейност.
Защитата на подс. П.Б. счита,че обвиненията срещу
последния са недоказани. В тази връзка се изтъква, че много от елементите на състава
на престъплението по чл.159г от НК са останали неусТ.ени. Твърди се наличие на противоречия в показанията на
пострадалото лице - свидетелката Ю.Й. и свидетеля Д.Б., както и на множество
свидетели по делото. Показанията, дадени на досъдебното производство, се
обясняват от защитника с личен конфликт и оказан натиск. Поради изложените
обстоятелства адв. Д. счита, че Съда следва да кредитира именно показанията на
свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие. Адв.Д. намира и обвинението по чл.321, ал.3 пр.2, т.2
от НК за недоказано, тъй като не се усТ.ват съставомерните белези на ОПГ по смисъла на чл.93, т. 20 от НК, а наличие на семейни и близки отношения. Изтъква се, че няма как на
26.08.2011г. обвиняемият Г.С.Б. да е сформирал ново престъпно сдружение, тъй
като на тази дата подс. П. Б. и подс. Г. Б. са били задържани, а останалите
участници в групата са били на свобода. Според защитата това е било невъзможно и до месец април 2012г., защото до
тогава П. Б., Г. Б. и С., са били с мярка „забрана за напускане границите на
страната“. Това обстоятелство се явява пречка за осъществяването на
трансграничните престъпления, вменени на тези обвиняеми и като цяло за
функционирането на групата.
Подс.П.Б. в своя лична защита заявява,че изцяло се присъединява към
изложеното от неговия процесуален представител ,като твърди, че не е виновен и
моли съда да го оправдае. Същата позиция заема и при предоставената му последна дума.
В пледоарията си адв. А.
изразява сТ.ще, че в хода на съдебно следствие не са
доказани по един убедителен и категоричен начин обвиненията, повдигнати на
подзащитните й С.С., С.М. и П.М.. Относно обвинението
на М. защитата твърди,че не се усТ.вало същата да е пътувала често до Италия съгласно справка
от ГКПП. Относно обвинението за държане на акцизни стоки без бандерол,
повдигнато на М., се навеждат доводи за
недоказаност с оглед неусТ.ване
на обстоятелството кои лица обитават процесното помещение - апартамент в гр. Б.
Адв. А. счита, че от свидетелските показания и от другите събрани писмени
материали не се усТ.ва
подс. С.С. да е участвал в организирана престъпна
група, да е предприемал действия, свързани с използването на платени сексуални
услуги, с което да са били извличани противозаконни облаги. Според св. В.А.,
живяла действително на семейни начала 5 - 6 години с подс. С., а и според др.
свидетели, същият се е занимавал с полска работа в Италия. Твърди се оказан
натиск на свидетелите от различни служители на МВР и от П.А. в хода на
досъдебното производство. В тази връзка се сочи разпитът на полицейския
служител И. Т. свидетелите В.М. и Е.М..По отношение на подзащитния й С.М. , адв.
А. изтъква, че множество свидетели по делото, не са го виждали и дори не го
разпознали в съдебната зала. В допълнение се насочва вниманието към показанията
на св. В.И., която категорично заявява, че е заминала за Италия по собствено решение,
а не от решение, взето от организирана престъпна група, не са й били определяни
тарифи, по които да работи, а единствено имала лични отношения с подс. М.. В
заключение се отбелязва чистото съдебно минало на П.М. и С.М., както и добрите
характеристични данни на тримата й подзащитни,пледира се за посТ.ване на оправдателна присъда спрямо тях.
Адв. Н. (защитник на подс. С.С., подс. П.М. и
подс. С.М.) заявява, че се присъединява към казаното от адв. А. и моли Съдът да
оправдае изцяло подзащитните му. Както и предходните защитници твърди за оказан натиск от служител на МВР, а именно св.Т.върху
свидетелката В.М.. В допълнение се изтъква, че подс. М. не би могъл да извърши
трансгранично престъпление трафик на хора, тъй като не притежава СУМПС. Според
защитника няма и събрани никакви доказателства срещу подзащитната му П.М.,
които да сочат че е осъществила състава на чл. 234, ал. 1 от НК, а именно да е
държала акцизни стоки - цигари без бандерол, тъй като на адреса, в който е
извършено претърсването и изземването от органите на МВР, подс. П.М. не е
живяла сама, а с повече хора. Твърдят се процесуални нарушения, допуснати от разследващи
органи при извършване на претърсването и изземването, при което са открити
въпросните стоки.
В личната си защита подс. С.С.,
П.М. и С.М. поотделно се
присъединяват към сТ.щето
на защитниците си и молят да бъдат оправдани.
Същите заемат позиция ,че не са виновни и не са извършили
престъпленията.
При предоставената последна
дума подс.С.С.,П.М. и С.М. молят поотделно да бъдат оправдани.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за усТ.но следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.С.Б.
с ЕГН **********
е роден
на***. в гр. Б. Същият е българин, български гражданин, не е женен, осъждан е.
Има завършено основно образование, безработен е. Живее на постоянен адрес ***.
Подсъдимият П.С.Б.
с ЕГН ********** е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, има завършено основно образование, вдовец е, осъждан е,
безработен е. Живее на постоянен адрес ***, понастоящем в Ареста - ***
Подсъдимият С.П.С.
с ЕГН ********** е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин,има завършено основно
образование, неженен е, осъждан е, безработен е.Живее на постоянен адрес ***.
Подсъдимата П.С.М.
с ЕГН **********, родена на *** ***. Същата е
българка, българска гражД. има завършено основно
образование, омъжена е, не е осъждана, безработна е. Живее на постоянен адрес ***.
Подсъдимата П.П.Б. с ЕГН ********** е родена на *** ***. Същата е българка, българска гражД.
има завършено основно образование,омъжена е, не е осъждана, безработна е. Живее
на постоянен адрес ***..
Подсъдимият
С.М.М. с ЕГН **********
е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, има завършено основно
образование, не е женен, не е осъждан, безработен е. Живее на постоянен адрес ***.
Подсъдимият Г. С.Б. е осъждан,както следва:
По НОХ
дело № 471/2012 г., споразумение
18.04.2012г. на Специализиран наказателен съд, в сила от 18.04.2012г.: за
престъпление по чл. 321, ал. 1 вр. с чл. 93, т.20 от НК,извършено през периода
2009г. до 25.08.2011 г. в гр. Б.Република България и Република Италия, в района
на градовете *** , за което му е било наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 3/три/ години, изпълнението на което е отложено за
срок от 5/пет/ години на основание чл.66, ал.1 от НК; за престъпление по
чл.159г вp. чл. 159б, ал.1, вp.
чл. 159а, ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,извършено
в периода 2009 г. до 25.08.2011 г., за което му е било наложено наказание "лишаване от свобода" в
размер на 3 години и "глоба"в размер на 20 000лв. на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години; за престъпление по чл.159г вр. чл.159б, ал.1,
вр. чл. 159а, ал.1 вр. чл.26 ,ал.1 от НК, извършено през месец октомври 2010 г.,за
което му е наложено наказание "лишаване от свобода" в размерна 3
години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 5 години и "глоба"в размер на 20 000лв.; за престъпление по
чл.159г вр. чл. 159б, ал.1, вр. чл. 159а, ал.1 от НК,извършено през лятото на 2011 г. и до 25.08.2011 г. ,за
което е наложено наказание
"лишаване от свобода" в размерна 3 години , отложено за изпитателен срок от 5 години и
"глоба"в размер на 20 000лв. ;за престъпление по чл.159г вр. чл. 159б,
ал.1, вр. чл. 159а, ал.1 от НК, извършено
през месец май 2011 г. до 25.08.2011 г. , за което е наложено наказание
"лишаване от свобода" в размерна 3 години, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от 5 години и "глоба"в размер на 20 000лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание , в размер 3
години "лишаване от свобода" ,изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с 5 години изпитателен срок. Към общото наказание,
на основание чл.23,ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието
"глоба" в размер на 20 000 лв. На основание
чл.59, ал.1 и ал.2 НК от размера на така наложеното общо най-тежко наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 години е приспаднато времето, през
което същият е бил задържан по делото от 26.08.2011 г. до 13.10.2011 г.
Подсъдимият П. С.Б. е осъждан,както следва:
По НОХ
дело № 471/2012 г., споразумение
18.04.2012г. на Специализиран наказателен съд, в сила от 18.04.2012г.: за
престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. с чл. 93, т.20 от НК,извършено през периода
2009г. до 25.08.2011 г. в гр. Б.Република България и Република Италия, в района
на градовете ***, за което му е било наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 4
години на основание чл.66, ал.1 от НК; за престъпление по чл.159г вp. чл. 159б, ал.1, вp. Чл. 159а,
ал.1 от НК,извършено през м.01.2010г.,
за което е наложено наказание
"лишаване от свобода" в размер на 3 години и "глоба"в
размер на 10 000лв. на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на което е
отложено за срок от 5 години.
На основание чл.23, ал.1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание
, в размер 3 години "лишаване от свобода" ,изпълнението на което е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с 5 години изпитателен срок. Към общото
наказание, на основание чл.23,ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието
"глоба" в размер на 10 000 лв. На основание
чл.59, ал.1 и ал.2 НК от размера на така наложеното общо най-тежко наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 години е приспаднато времето, през
което същият е бил задържан по делото от 26.08.2011 г. до 13.10.2011 г.
Подсъдимият С.П.С.
е осъждан,както следва:
По НОХ
дело № 471/2012 г., споразумение
18.04.2012г. на Специализиран наказателен съд, в сила от 18.04.2012г.: за
престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. с чл. 93, т.20 от НК,извършено през периода
2009г. до 25.08.2011 г. в гр. Б.Република България и Република Италия, в района
на градовете ***, за което му е било наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от
4 години на основание чл.66, ал.1 от НК; за престъпление по чл.159г вp. чл. 159б ал.1, вp. чл. 159а,
ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК,извършено в
периода 2009 до 25.08.2011 год., за което е наложено наказание "лишаване от свобода" в размер
на 3 години и "глоба"в размер на 10 000лв. на основание чл. 66 ал. 1
от НК, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години.
На
основание чл.23, ал.1 от НК е определено
едно общо най-тежко наказание , в размер 3 години "лишаване от
свобода" ,изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
с 5 години изпитателен срок. Към общото наказание, на основание чл.23,ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието "глоба" в размер на 10 000 лв.
Независимо от
посоченото по-горе осъждане, подс.Б.
продължил да се занимава с
идентична престъпна дейност незабавно след като бил освободен от
задържането и започнал да ръководи
организирана престъпна група от 15.10.2011 год. Основната цел на престъпното
сдружение било трафик на лица от женски пол
с цел предоставянето им за развратни действия на територията на
Република Италия, в района на градовете *** Участниците в групата били П.С.Б., С.П.С., П.С.М., П.П.Б.
и С.М.М.. За целта подсъдимият Б. бил в тесни връзки
с участници в престъпното сдружение,същите били негови роднини- П.Б. бил брат
на Г.Б., С.П.С. бил син на П.Б. и племенник на Г.Б., П.С.М. била сестра на
подс.Г.Б. и П.Б., П.П.Б.-жена с която Г.Б. живеел на
съпружески начала и имали общо дете и С.М.М. бил син
на П.М.. Всички те заедно постигнали и конкретна договорка за започване на
дейност по набиране и предлагане, на жени за сексуални услуги срещу
заплащане - проституция на територията на Р Италия в
района на градовете *** на север от гр.***.
Всеки един от тях получавал по 50(петдесет) евро за всяко набрано
момиче, която сума била плащана от Г.Б.. Парите , които се генерирали от
престъпната дейност следвало да се плащат на подс.Г.Б., а в негово отсъствие на
подс.П.Б.,подс.П.Б. или да се предават в РБългария на
подс.П.Б. или подс.П.М. като се изпращат по доверени лица или чрез бюрата за
бързи разплащания и преводи. Подсъдимият Г.Б. се срещал лично с момичетата и
обяснявал за подробностите - мястото където ще се предлагат платените сексуалните
услуги, начина на транспортирането им до Р Италия и превеждането им през
границата на РБ, създавал организация за транспортирането, договарял се с тях
за съответната парична сума (между 50-90 евро на ден),която следва да му заплащат от изработеното докато
проституират в Р Италия, указвал им
мястото където ще проституират (магистралата между градовете *** в Р
Италия,известна още като път SS16), начина на заплащане на квартирата,обещавал
им че изкараните пари от сексуални услуги ще остават за тях,че ще изкарат много
пари под негова опека,обещавал им облаги,контролирал ги,грижел се за тях и
създавал организация по транспортирането им в Р Италия и охраната им докато
предлагали платени сексуални услуги под негова опека. Нито едно от момичетата
не можело да отиде на посоченото място в РИталия и да започне да проституира, без предварително
да има разрешението или одобрението на подс. Г.Б. или без да му дава част от
заработените парични средства от нея чрез тази дейност. По този начин
предварително били уточнени основните параметри на бъдещата престъпна дейност,
която подсъдимите да осъществяват и било постигнато съгласие между тях. Подсъдимият
Г.Б. наел квартира в Р Италия, като първоначално тя представлявала апартамент в
къща,а впоследствие наел къща в лозов масив, в района на *** където той също
живеел заедно с набраните за проституция жени и която къща била в близост до
пътя, на който били предлагани сексуалните услуги от момичетата. Докато
проституирали момичетата на магистралата подс.Б. контролирал същите, наблюдавал
ги, носел им храна,използвал и заплахи по отношение на тях, събирал ежедневно дължимите
от тях суми. В негово отсъствие тези суми се събирали от подс.Б., която често
превозвала (транспортирала) проституиращите момичета от квартирите им до
съответното място на магистралата,където трябвало да предлагат сексуалните услуги. Събраните пари подс.П.Б.
предавала на подс.Г.Б.,който чрез трети лица изпращал или предавал на подс.П.М.
в РБългария. При отсъствието на Г.Б. паричните
средства се събирали и от подс.П.Б.,който впоследствие се отчитал на брат си.
Подс.С.С. имал задължение да следи дали предлагащите
сексуални услуги момичета изпълняват задълженията си на магистралата и ги
наблюдавал, както и ги пазел. С.С. , С.М. ,П.Б. и П.М.
набирали момичета от Р България за Р Италия ,а първите двама се занимавали и с
превозването им от и до Р Италия.В редки случаи се случвало и подс.П.М. да
транспортира момичетата до „работното им място” на пътя, където проституирали.
Никой от участниците в престъпното сдружение не получавал легални доходи и не
полагал труд по трудови правоотношения.
Организираната
престъпна група, започнала и реализицията на
плануваната престъпна дейност, ръководена от подс.Г.Б. и с участници останалите
подсъдими лица през втората половина м.октомври 2001 год. и така до края на
2014 год. на територията на РБългария,гр.Б.и Р
Италия.
Свидетелката И.Р. , на неусТ.на
дата в края на м.октомври 2011 год. в
гр.Б.се срещнала с подс.Г.Б., известен с прякора „Г.. За него тя знаела, че се занимава с проститутки в Р
Италия и че те му плащали част от заработените от тях суми чрез проституция. Подс.Г.Б.,изпълнявайки решението на
престъпното сдружение, при срещата си със свид.Р. й предложил да замине с него
в Р Италия и там да проституира,като й казал че ще изкарва много пари,а на него
тя трябвало да му плаща ежедневно по 20-30 евро от заработената сума.Обещал й останалата
по-голяма част от изкараните пари от проституция да остават за нея, а в замяна
на това той щял да й осигурява защита докато проституира. Свидетелката Р.
мислила по предложението няколко дни и тъй като имала нужда от парични средства
се срещнала отново с подс.Г.Б. и му заявила ,че е съгласна да замине за Р
Италия. Двамата се разбрали,че разходите за пътуването ще се поемат от
последния, а Р. след това ще върне парите, като започне да проституира в
Италия. Подс.Г.Б. организирал всичко необходимо за пътуването и след около една
седмица,на неусТ.на дата през м.ноември 2011 год.
заминали за Италия с л.а. „БМВ” с неусТ.на българска
регистрация по делото, сив металик. Освен тях двамата, в автомобила пътували и други момичета. Свидетелката Р. била
транспортирана през Гърция (с цел да
бъде използвана за развратни действия) с посочения лек автомобил,а след това с
кораб до Италия и оттам отново с кола до град ***провинция Фоджа.
Свид.Р. била настанена от подс.Г.Б. в апартамент под наем,като първоначално
наемът бил заплатен от последния,а свид.Р. след това следвало да му върне
парите. Така Р. била набрана и транспортирана до Р Италия с цел да
бъде използвана за развратни цели чрез обещаване на облаги.
На следващия ден подс.Г.Б. закарал лично свид.И.Р. на магистралата от гр.***в посока към гр.*** лек автомобил
„Пежо” с българска регистрация. Показал й къде трябва да проституира на
магистралата и й казал при какви тарифи следва да работи и да предлага
извършваните от нея сексуални услуги-по 20 евро за всяка сексуална услуга,а
времето било не повече от десет минути за сексуална услуга.В близост до
магистралата имало отбивка, където клиентите на Р.
следвало да отбиват и тя да предоставя в автомобилите им сексуалните услуги. От този ден свид.Р.
започнала да проституира и изкарвала средно по двеста евро на ден и това
продължило един месец. След като започнала да работи на магистралата като
проститутка свидетелката върнала парите на подс.Г.Б., които му дължала за
превоза до Р Италия и за наема на квартирата, като парите предала на П.Б., който ги предал на
брат си. Г.Б. не спазил уговорката и
вместо по 20-30 евро на ден, взимал от свидетелката първоначално по петдесет
евро от заработеното от нея като проститутка, а впоследствие вдигнал цената на
осемдесет евро дневно. Свидетелката няма избор,тъй като била непрекъснато
заплашвана,че ще дойдат албанци и че може да й се случи нещо лошо,било я страх
и плащала,колкото подсъдимият поискал. Р. работила известно време по посочения
начин и след около месец се прибрала обратно в Р България.
През лятото на 2012 год. свид.Р. отново била
транспортирана за Р Италия. Р. пътувала със същия автомобил, както предния
път,но заедно със подс.С.С.(”Ч.) и племенницата му Е.
С друг автомобил „Фолксваген” ги съпровождал подс.Г.Б., в който се возели той и
момиче на име Ц. (свид.Цв.М.). Р. пак започнала да работи като проститутка на
пътя между градовете *** в Р Италия по описания по-горе и известен й начин, като този път цената която трябвало да
плаща на ден била по 50(петдесет) евро от заработеното от нея като проститутка.
Този път свид.Р., заедно с други момичета,които също работели за подс.Г.Б.,
били настанени в къща, находяща се в лозов масив , в близост до пътя, където
предлагали сексуалните услуги и имало пряка видимост в тази посока от нея. В
къщата живеели свид.Р., П.Б., Ю.Й., сестрите Ц. и И. М.и подс.С.С. (Ч.. До магистралата момичетата ходели пеша, всички
плащали на подс.Г.Б. за да ги защитава и пази(от албанците,с които ги плашел),
за да работят необезпокоявани на посоченото от него място на пътя и да предлагат сексуални услуги срещу
заплащане. Свид.Р. пребивавала един
месец през лятото на 2012 год. и при същите условия от есента на 2012 год. до
месец декември 2012 год.,когато се прибрала в Р България окончателно. При всяко
едно от пребиваванията си в Италия, свид.Р.
давала уговорената сума пари
първоначално по 80(осемдесет) и впоследствие по 50(петдесет) евро на ден
на подс.Г.Б., а в негово отсъствие посочените суми пари давала на подс.П.Б. или
подс.С.С.,които впоследствие ги придавали на
ръководителя на престъпното сдружение. Сумите и условията били предварително
уговорени и същите представлявали част от заработеното от свидетелката при
предоставените от нея платени сексуални услуги.
През първата половина на 2012 год. подс.Г.Б. се
запознал със свид.Ц.М. и излизали няколко пъти заедно в периода
01.06.-09.06.2012 год., в гр.Б. В изпълнение на решението на престъпното
сдружение, Г.Б. използвайки отношенията си със свидетелката й предложил и я
мотивирал да замине с него за Р Италия, за да проституира. Казал й че там се
изкарвали „много хубави пари”, обяснил й, че не се плаща на никой и че се „работи на пътя”(че ще получава
изкараните от нея пари). Свид. Цв.М. знаела от
по-рано,че подс.Г.Б. има момичета в Р Италия, които проституирали за него и му
плащали за това. Свидетелката се съгласила,но когато отишла на място усТ.ла че всъщност нещата не стояли точно по описания от
подсъдимия начин.
Свид.Цв.М. била
транспортирана до Р Италия (през Р Гърция) с лек автомобил (неусТ.н
по делото), управляван от подс.Г.Б. на 09-10.06.2012 год. с цел да бъде
използвана за развратни действия. С тях били
свид.И.М.-сестра на Цв.М. и неусТ.но момиче по делото с малко име А. Трите момичета след пристигането си в ***,
Р Италия били настанени в къщата в лозовия масив, в който пребивавала и
свид.Р. през лятото на 2012 год.(както и други момичета неусТ.ни
по делото), като всяка от тях си имала самостоятелна стая. Подс.Г.Б. показал
на свидетелките М. „работните им места”
на пътя, в близост до къщата и те започнали да проституират още на следващия
ден. Подс.Г.Б. им казал при какви тарифи трябва да „работят”, а именно определил
им тарифа от 25 евро за секс,като цените за
половин или един час били различни, доплащало се. Още с пристигането си
свидетелките разбрали, че трябва да плащат пари лично на подс.Г.Б. за да могат
да започнат да проституират на показаното им място на пътя. От заработеното от тях
като проститутки,същите следвало да дават по 50(петдесет) евро на ден на
подс.Г.Б.,а когато него го нямало парите се предавали на брат му- подс.П.Б.. Подс.Г.Б.
взел при себе си личната карта на свид.Цв.М., като й
казал че при него тя ще бъде на сигурно място и по този начин я лишил от
възможността да си тръгне за РБ. Свид.И.М. проституирала малко повече от два месеца
и заявила ,че иска да се прибира в РБългария със
сестра си. Подс.Г.Б. като разбрал за намеренията на двете сестри започнал да ги
заплашва, че има албанци, които ще ги набият. Подс.Б. започнал да прибира всички изкарани пари от свид.Цв.М. като проститутка, след като разбрал,че имала
намерение да ги изпрати в РБългария на близките си.
Г.Б. й казвал, че сега на него му трябват пари и че ще ги върне другата седмица,като това
така и не се случвало. Освен ежедневната
сума пари,които свид.Цв.М. давала на последния, той продължил
да взима и всички останали изкарани от нея пари от проституция,които били около
над двеста евро всеки ден. Подс.Г.Б. заплашвал свид.Цв.М.
и другите момичета,че трябва да работят, защото албанците били много лоши.
Обикновено това ставало в дните, в които момичета не изкарвали нищо, а
уговорените дневно 50(петдесет) или 100(сто) евро продължавали да се дължат и
се натрупвали. Подсъдимият Г.Б. взимал парите от момичетата и ги изпращал за Р
България чрез бюра за бързи преводи, включително и през „Уестърн
юниън” по 400(четиристотин) евро на ден,като
преводите ги правел от името на брат си или от името на племенниците
си, които също проституирали. На два пъти подс.Г.Б. изпращал пари по подс.С.С.(с прякор „Ч.) за Р България и давал разпореждане тези
пари да се предадат лично на подс.П.Б..По
този начин се избягвало превеждането на суми по банков път или чрез бюрата за
бързи преводи. На свид.Цв. М. й било известно ,че
тези парични средства били изкарани от момичетата,вследствие на предлаганите от
тях сексуални услуги на пътя между градовете *** ***
Малко след това свидетелките Ц.М. и И.М.,заедно с неусТ.ното лице по делото А. заяВ.че ги е страх и искат да се приберат в Р България.
Подс.Г.Б. вече нямал избор и им върнал личните карти,а М.напуснали Р Италия с
бус до Р България на неусТ.на дата през 2012 год.
След като се прибрала в Р Италия, свид.Цв.М.,заедно с лицето А.пребивавали в Р България около
месец и решили да се върнат обратно да проституират,но сами.Двете се надявали ,
че ще изкарват пари в Р Италия без да плащат на никого и без да имат „сводници”. Върнали се на същото място на
магистралата, но след по-малко от два
часа на място пристигнал подс.Г.Б., който започнал да се кара с тях. Същият им
заявил, че след като не са му се обадили и не са го информирали за идването си,
сумата която следвало да му плащат
дневно ще бъде вдигната от 50(петдесет) евро на 90(деветдесет) евро дневно.
Свидетелката М. започнала да проституира и да плаща посочената сума на подс.Г.Б.,
но „работата” била намаляла значително и на нея й оставали пари колкото да се
прехрани. Имало дни в които не се изкарвали никакви парични средства и се
налагало подс.Г.Б. да чака по 4-5 дни за
да му плати дължимото. Парите се събирали от последния лично, а когато него го
нямало отново ги събирал подс.П.Б.. Свид.Цв.М. не
издържала на условията и се върнала
обратно в Р България, заедно с лицето А.в началото на м.декември 2012 год. с
автобус.
Следваща жертва на трафик станала свидетелката В.И.М..
Същата предлагала сексуални услуги срещу
заплащане и проституирала на територията на гр.Б. На неусТ.на
дата през 2012 год. в гр.Б.подс.Г.Б. заговорил свид.В.М., която била в близост
до дома на сестра си, в който пребивавала. До този момент свид.В.М. знаела,че
Г.Б. живее в близост, чувала била че
работи в Италия, но не била наясно с какво точно се занимава. Г.Б.,в изпълнение
на решението на престъпното сдружение, я попитал дали тя е В. на „П. боклучаря“ сестра и й предложил да я изведе в Р Италия,
където да проституира под негова опека. Започнал да я уговаря,като и казал че
там има много работа, че се изкарват много пари и че „ще си оправи живота”.
Подсъдимият искал да мотивира В.М.,като
й обещал облаги(ще получава изкараните от нея пари), като целта му била да я
използва за развратни действия. Двамата си разменили телефоните и се разбрали
да се чуят допълнително след седмица. Подс.Г.Б.
казал на свид.В.М. ,че заминава за Р Италия след седмица и че тя може
да тръгне с него,като той щял да й плати
билета.
Свидетелката В.М. се съгласила и след една седмица
тръгнала за Р Италия с бус, с монтанска регистрация, син
на цвят с ремарке(неусТ.н по делото). Шофьорът знаел,
че трябва да вземе свидетелката от бензиностанция „Шел” на магистралата при гр.Б.
като тя не платила нищо за превоза. Отпътували за Гърция към 9.30-10.00 часа и около 20.00 часа
били на пристанището Игуменица (Р Гърция), от където
взели ферибот до гр.***, Р Италия.Свид.В.М. продължила след това със същия бус
до гр.Торе Маджоре, а от там с подс.Г.Б., който я чакал с кола с
регистрация започваща с буквите „СО”. Г.Б. закарал свидетелката до гр.***в
неговата квартирата, където пребивавали и други негови близки-подс.С.С. (с прякор „Ч.), подс.П.Б. и жените им. Същият ден свид.В.М. не излязла да
работи на магистралата, а получила от подс.Г.Б. 20 (двадесет ) евро, с които си
напазарувала храна. Впоследствие свид.В.М. била
настанена в друга самостоятелна квартира.
От квартирата до мястото където следвало да
проституира, свид.В.М. била превозвана
от подс.П.М.-сестра на подс.Г.Б., за която свидетелката сочи, че й била
известна като „сестра на Г.. За извършваните транспортни услуги през деня
свид.В.М. заплащала по 10(десет) евро на подс.П.М.. Последната обяснила на
свидетелката и каква е тарифата, за която се работи - 20(двадесет) евро за
„свирка” и 30(тридесет) евро за „друго”. Още първият ден свид.В.М. изкарала
240(двеста и четиридесет)евро и подс.П.М. я закарала след приключване на работа
в квартирата на подс.Г.Б.. Последният обяснил на свид.В.М., че трябва всеки ден
да му плаща (от изкараните от проституция пари) по 100(сто) евро за „място и
закрила” както „другите”, тъй като имало
много албанци и ако си плаща няма да има проблеми с тях. Свид.В.М. останала
изненадана от исканата сума и му заявила,че ако е знаела за това нямало да дойде в Р Италия, тъй като такава
сума колкото щял да бъде остатъкът за нея, изкарвала и в България. След като
искала намаление на сумата, двамата се договорили за сумата от 80(осемдесет)
евро, които В.М. следвало да му плаща от
заработените от нея пари като проститутка ежедневно. Свидетелката давала парите
лично на подс.Г.Б., непосредствено след работа,като същият не се интересувал колко е изкарала,а дори и да не е изкарала нищо
през деня, сумата оставала да му се дължи. По описания начин свид.В.М. работила
три месеца, след което решила да се прибере в България,като преди това се
издължила на подс.Г.Б.. Купила си билет и се прибрала у дома си със същия бус
,с който била и пристигнала в Италия.
След известно
време, през месец май 2013 год. свид.В.М. отново решила да отиде в Р Италия за
да проституира при подс.Г.Б., с който вече имала създаден контакт. Обадила му се и му казала, че
пристига. В.М. си уредила сама пътуването с бус(различен от първия),като този
път в гр.***я чакали заедно подсъдимите П.М.
и Г.Б.. В.М. се настанила в същата
квартира, като отново плащала на последния „такса” за „място и сигурност”-част
от изкараните от нея чрез проституция пари. Свидетелката В.М. предлагала
сексуални услуги срещу заплащане в Р Италия до 10.09.2013 год.,след което се
прибрала в Р България в гр.Враца , при майка си.
Друга жертва на
трафик на хора станала свидетелката Б.Б.И.. През м.ноември 2013 год., на неусТ.на
дата , същата се запознала с лице на име
В.(неусТ.но по делото). Двете станали
приятелки. Посоченото лице споделило със свид.Б.И. ,че работи на „хубаво място”
в Италия като проститутка и че там изкарва пари около 300-400 евро на ден. В. й
обяснила , че работи за лице на име Г. и
му плаща по 50(петдесет) евро на ден и че останалите пари, които си изкарвала
от предлаганите сексуални услуги,си оставали
за нея. Свид.Б.И. след два-три
дни размисъл решила да тръгне с лицето В.за Италия, като пътували през Гърция и
след това с ферибот до Италия. В Италия
двете жени се придвижили до гр.*** където се срещнали с подс.Г.Б. и подс.С.С. с прякор „Ч.. Последните двама с автомобил откарали свид.Б.И. и лицето В.в гр.*** където били
настанени в квартирата на последната. Подс.Г.Б.,в изпълнение на решението на
престъпната група,мотивирал свид.Б.И. да работи за него. Определил й мястото на
пътя където трябвало да работи свид.И.
като проститутка,казал й при какви тарифи, убедил я че следвало да отделя всеки
ден по 50(петдесет) евро от заработеното от нея на пътя и да му ги дава,тъй
като „пътя бил негов”, а другата част от изкараните парични средства оставала за
нея. Целта на подс.Б., убеждавайки свид.Б.И. да работи като проститутка на
посоченото място, била тя да бъде използвана от него за развратни действия.Свидетелката
И. се съгласила и два, три дни работила на пътя между гр.*** гр.***при тези условия, след което се преместила в друга
квартира, която й намерил подс.Г.Б..
Когато отишли в новата квартира подс.Г.Б. взел на свид.И. всички изкарани от нея пари като
проститутка, които тя събирала от идването си в Р Италия до този момент. В
следващите няколко дни се случило същото- след като И. приключила работа и се
прибирала в квартирата, подс.Г.Б. идвал и взимал всичките й пари. И. го
попитала защо прави това, като последният без да й отговори започвал за я бие, удрял
й шамари, ритал я в ребрата с крак, нанА. й „тупаници”
в областта на главата, обиждал я като я наричал „боклук” и
„курва”. Това продължило четири месеца. И. не можела да си тръгне от
Италия, тъй като подс.С.С. и подс.П.Б. я наблюдавали и пазели. Освен това тя била и без документи за самоличност. Още около
десетия ден от пристигането й в гр.*** подс.Г.Б. взел личната й карта,като й
обяснил че му трябва за да изпраща с нея пари в България, а след това не я
върнал.
Подс.Г.Б.
продължавал да бие свид.Б.И. и да взима всичките й изкарани пари
от проституция, които били между 300-600 евро на ден, а вечерно време я
заключвал в квартирата й и не я пускал да излиза. Свид.И. многократно казвала
на подс.Г.Б., че иска да си тръгне, но последният я заплашвал и й казвал :
„Нали знаеш ,че в България имаш семейство , имаш сестри.”, заплашвал я че ще
направи нещо лошо на майка й или че ще отвлече някоя от сестрите й, за да я
направи проститутка .
През м.декември 2013 год. в гр.***пристигнал за
няколко дни свид.И.Б..Същият нямало къде да пребивава и останал в квартирата на
свид.Б.И.. Двамата се познавали от по-рано, тъй като били от едно село и преди
време имали връзка. На него свидетелката споделила,че иска да си тръгва, но
това нямало как да стане тъй като тя нямала лична карта.
През месец март 2014 год., свид.И.Б. отново пристигнал
в градчето и пак отседнал в квартирата на свид.И., като забелязал че тя е
цялата в синини. Той станал свидетел и на нанесен й побой от подс.Г.Б.,поради
това че същата си е тръгнала 1 час по-рано от „работа“. Последният удрял Б.И. с плесници навсякъде по тялото и я ритал
в бъбреците. Свид.И.Б. се застъпил за свидетелката, но подс.Г.Б. го ударил и него в областта на
лицето с юмрук и му казал да си тръгва веднага,както и ако не стори това ще прати
„негови момичета” да отидат при карабинерите и да го натопят , че им е сводник
за да бъде арестуван.
На следващия ден свид.И.Б. започнал да си събира
багажа и решил да тръгва за България.
Свид.Б.И. междувременно докато била на
работа намерила телефон и се обадила на последния, като му казала, че иска да
си тръгне с него. Свидетелката И.,
докато била на пътя използвала момент , в който минавали карабинерите на проверка и се обадила на
подс.Г.Б. да й донесе личната карта. Подс.Г.Б. донесъл същата и тя останала в нея. На следващия
клиент, на който тя предоставила сексуални услуги, свидетелката се примолила да
я закара до гр.***, като се разплакала. При ферибота я чакал свид.И.Б., с който
тя се прибрала в РБългария през Гърция. Докато
пътували с ферибота, подс.Г.Б. се обадил по телефона на свид.И.Б. и на свид.И.,
заплашил ги и казал на последната ,че няма да слезе жива от ферибота. Докато
пътували през Гърция, подс.Г.Б. отново се обадил на свид.И. по телефона и
отново започнал да я заплашва че ще й изпрати албанци,че ще пострадат майка й и
сестрите й. Свидетелката се притеснила, след което счупила и изхвърлила
телефона със сим-картата,след което двамата със свид.Б.
се прибрали в България.
Поредна жертва на трафик на хора станала и
свидетелката М.П.. Същата от началото на
2014 год. живеела на съпружески начала със свид.П.Д.,който бил роднина с подс.Г.Б..
Двамата заминали за Австрия,където П.
щяла да работи като проститутка, но „нещата се провалили” и Д. решил да се
обади на подс.Г.Б.,като споделил със свид.П. , че последния „държи” част от път между градовете *** в
Италия, на който за него работят
проститутки. Д. разговарял с подс.Г.Б., като последния поел ангажимент да
съдейства,като обяснил къде ще работи П. на пътя, при каква тарифа ще предлага
сексуални услуги и относно квартирата.На
неусТ.на дата през месец февруари М.П. и П.Д.
пристигнали в Р Италия, „за да работи като проститутка при Г.” . Веднага след
пристигането си,тя се срещнала в гр.*** подс.Г.Б., който я приел да работи за
него с цел да бъде използвана за развратни действия-предлагане на платени
сексуални услуги. Подс.Г.Б. обяснил на свидетелката, че може да работи като
проститутка на пътя между посочените по-горе два града, известен като „16-ката”
при опредЕ.от него „твърда” тарифа, както и да му
дава по 50(петдесет) евро на ден,а останалото от заработеното да остава за нея.
От парите , които изкарвала свид.П. давала на свид.Д. всеки ден по 50(петдесет)
евро,който от своя страна пък ги давал на подс.Г.Б. съгласно договорката ,а
останалите пари държала у себе си. До мястото където трябвало да предлага
сексуалните услуги, свид.П. била
транспортирана от момиче на име Р.неусТ.на по
делото), а когато тя била ангажирана транспорта се извършвал от подс.П.Б. срещу
допълнителна сума от 15 евро на ден. По описания начин свид.П. работила пет
месеца, като през това време на същото място,където тя предлагала сексуални
услуги и освен нея, за подс.Г.Б. и П.Б. работели и други момичета от България
по същата схема.
Друга жертва на трафик на хора била свид.Е. ***.
Същата живеела на съпружески начала със
свид.Д.Д.. Ем.М., заедно с Д.Д.
и Т.В. заминали за Р Италия, като отседнали в гр.*** След като свършили парите,на
неусТ.на дата в периода от началото на м.октомври до
края на м.ноември 2014 год., те се свързали с подс.Г.Б., за който знаели че
пребивава там за да им намери работа на двете жени като проститутки. Подс.Г.Б. в изпълнение на
решението на престъпното сдружение, в присъствието на подс.П.Б. уговорил
свид.Ем.М. да работи за него,като имал за цел да я използва за развратни
действия, като й казал,че и е намерил квартира и че ще работи за него.
Определил условията по разделянето на парите и заявил на последната,че тя ще
трябва да му плаща всеки ден по 50(петдесет) евро от заработеното от нея на пътя
от проституция,а останалите пари оставали за нея. При същите условия следвало
да работи и Т.В.. Двете нямали пари,лесно били мотивирани от подс.Г.Б. за
вземането на решение в тази насока и се съгласили на предложеното от него. Ем.М. и Т.В. следвало
да плащат всеки ден на Г.Б., като предават парите на подс.П.Б.. Последната ги и
ги транспортирала от и до магистралата на която следвало да проституират-между
градовете *** ***срещу допълнително заплащане. Ем.М. започнала да предлага
платени сексуални услуги още на следващия ден, като видяла че подс.П.Б. също
работела като проститутка на посочения магистрален път за подс.Г.Б., заедно с
още други две момичета. Свидетелката Ем.М. изкарвала средно по 150(сто и
петдесет) евро на ден, като в „по- добри” дни и по 250(двеста и петдесет) евро
на ден, от които ежедневно давала по 50евро на П.Б.,която от своя страна ги
предавала на подс.Г.Б.. Така свидетелката Ем.М. изкарала пет месеца – до
декември 2014 год., когато се прибрала в България.
Жертва на трафик на хора била и свид.Ю.Й., която проституирала от 2007 год. Същата се познавала с дъщерята на П.Б.,известен
с прякора „С.. На нея й било известно ,че последния,заедно с подс.С.С.(„Ч.) и подс.Г.Б. се „занимават с проститутки“ повече от
шест години в Р Италия. Свид.Ю.Й. се нуждаела от пари и се срещнала с дъщерята
на подс.П.Б.,която пък я препратила да разговаря с последния. Подс.П.Б. се
срещнал със свид.Ю.Й. и в изпълнение на решението на престъпната група в която
участвал, я уговорил да отиде в Италия да работи за него,с цел да бъде използвана
за развратни действия. Това станало на неусТ.на дата
през лятото на 2012 год. Подс.П.Б. обяснил, че в Италия има много работа за нея, обещал й облаги-казал
й че се изкарват много добри пари, определил как ще става разделянето на
паричните средства между него и нея.Предложил й да замине с него за Р Италия,
като й обяснил че ежедневно ще трябва да
дава по 50(петдесет) евро на брат му(Г.Б.) ,тъй като той е „шефът”, а
останалата част от заработеното от нея като проститутка щяло да остава за нея.
П.Б. обещал на свидетелката,че ще й осигурява храна, квартира и презервативи срещу 20(двадесет) евро на
всеки сто евро заработени от нея чрез
проституция. Свид. Ю.Й. взела решение, тъй като била мотивирана от предложените
й условия и се съгласила да тръгне с П.Б.. След около десетина дни(на неусТ.на дата през лятото на 2012 год.) тръгнала с последния
за Р Италия, който със същата посочена цел(да бъде използвана за развратни
действия) я транспортирал от България през Гърция до гр.***с лек автомобил
марка „Фолксваген”, с българска регистрация,сив металик. Там подс.П.Б. я
настанил в къща в близост до гр.***ред маслинови дръвчета, като тя била в една
стая с дъщерята на последния. На следващия ден свид.Й. излязла на магистралата,
като стигнала до там пеша и предлагала през целия ден сексуални услуги срещу
заплащане. Вечерта платила на подс.П.Б. двадесет евро и 50(петдесет)евро за
подс.Г.Б.. По-късно П.Б. обяснил, че
брат му се страхува да събира парите от момичетата лично и поради това той щял
да ги събира. Й. плащала ежедневно уговорените суми,като в случаите когато не
изкарала нищо като проститутка петдесетте евро продължавали да се дължат на
подс.Г.Б.. Й. работила при тези условия няколко месеца,след което се прибрала в
България обратно по същия път, по който пристигнала в Италия. Освен Й., докато
била в Р Италия, в къщата в която пребивавала имало и други момичета,
включително и жената на подс.С.С. , които
проституирали на същата магистрала като нея и работели за подс.Г.Б..По същото
време за подс.Г.Б. проституирала и свид. Цв.М.,
известна на Й. като „Ц.”,която също давала част от заработените от нея пари на
пътя на подс.Г.Б.(по петдесет евро дневно”).
Жертва на трафик на хора била и свид.В.И., която се
запознала с подс.С.М. и имали интимна връзка. На неусТ.на
дата през първата половина на м.август на 2013 год. , двамата заедно взели
решение В.И. решила да отиде да работи в Италия като проститутка. На
свидетелката й било известно от Ст.М.,
че роднините му работят в Р Италия и се
занимават с проституция и не се наложило подс.Ст.М. да я мотивира и уговаря
самостоятелно. Подс.Ст.М., в изпълнение
на решението на престъпната група в която участвал, получил информация
от подс.П.М.(която била негова майка) , къде и при кой в Р Италия трябва да
отидат с В.И. и извършил подготовката за пътуването, като със свои средства
закупил билети за микробус, който пътувал по линия Р България-Р Италия. По този
начин на неусТ.на
дата през м.август 2013 год. превел през
границата на Гърция свид.В.И. и я транспортирал до Р Италия ,като
съзнавал че ще бъде използвана за развратни действия(проституция),като й обещал
облаги-част от платената от клиентите сума за сексуални услуги.При пристигането
си в Р Италия, свид.В.И. и подс.Ст.М. се настанили да живеят в квартирата на Е.М.-негова
сестра. Още на следващия ден свид.В.И. отишла да проституира и разбрала какви са
условията за това. До магистралата се пътувало с кола, управлявана от сестрата
на подс.Ст.М., след което тя оставала при момичетата на пътя, където следвало
да се предоставят платените сексуални услуги. Подс.М. поискал да получава
някаква парична сума, която И. му
давала,а след това същият започнал да прибира всичките й заработени от
проституция пари. В.И. плащала квартирата и се грижела за всички разходи,а когато си поискала парите,
подс.С.М. и нанесъл побой. Почти през цялото време докато проституирала И. на
магистралата парите й ги взимал единствено и само подс.М., а подс.Г.Б.,
след нанесения побой на свидетелката й
съдействал да се прибере в България обратно. Свид.И. заплашила ,че ако не й
съдейства да се прибере ще сигнализира власите в Италия. Последната си тръгнала
от Италия с подс.М.,след което още на следващия ден отишла в полицията и
разказала за случилото й се.
Докато била в Италия, свид.В.И. знаела и виждала,че другите момичета, които
проституират за подс.Г.Б. на същия път
като нея, му плащали по 60(шестдесет) евро всеки ден. Едно от тези момичета
била свид.М.П., известна като „Ц, която
в хода на съдебното следствие бе разпитана непосредствено след свид.В.И. и
посочена от нея. По същото време, докато траел престоят на свид.В.И. в Р
Италия, там бил и Ст.С. –син на П.Б. и племенник на Г.Б.. Същият имал свое
момиче на име „В.-В.С. Последната платени сексуални
услуги за него на същата магистрала,където била и В.И. и давала част от
заработеното от нея чрез проституция на пътя на подс.Ст.С.,а в негово отсъствие
на подс.Г.Б..
След образуването на досъдебното производство по
делото, в домовете на подсъдимите лица били извършени претърсвания и
изземвания. На 12.05.2015 год. за
времето от 08.30 часа до 09.50 часа, с разрешението на СпНС съгласно
Определение от 05.05.2015
год. по ЧНД №475/2015 год. по описа на СпНС , 14н.с. било извършено претърсване
и изземване в апартамент,находящ се в
гр.*** обитаван от подс.П.М.. Същата в посочения апартамент държала в спалня, в
бибилиотека, цигари без бандерол, които били намерени
и иззети,а именно 150бр. кутии,всяка с
по 20 къса цигари марка „Brass” и 10 броя кутии,всяка
с по 20 къса цигари марка “Murano” или общо 160 броя
кутии с цигари без бандерол на обща стойност 1200(хиляда и двеста) лева. За
извършеното претърсване и изземване бил съставен протокол(л.23,т.3 от ДП) и
фотоалбум(л.27-37,т.3 от ДП),а намерените цигари били иззети като веществени
доказателства, които били огледани и
описани впоследствие в нарочен протокол от 23.06.2015 год. и фотоалбум(л.47-50,т.3
от ДП).По делото е била извършена съдебно-стокова експертиза и от заключението
по същата(л.53-53а,т.3 от ДП) се усТ.ва ,че пазарната
стойност на иззетите цигари , дърЖ.от подс.П.М. са на
обща стойност 1200(хиляда и двеста) лева,а дължимият акциз е 582,40(петстотин
осемдесет и два лева и четиридесет стотинки)лв. Към 12.05.2015 год. подс.П.М. е държала цигарите , които са акцизни стоки
без бандерол, тъй като такъв се е изисквало по закон съгласно чл.2,т.2 от ЗАСДС
и чл.25,ал.1 от ЗТТИ.
На 29.05.2015 год. бил задържан ръководителя Г.Б.,а
участниците в групата малко преди това както следва: на 12.05.2015 год. - П.Б.
и П.М., на 19.05.2015 год.-С.С.. Били усТ.ни и участниците П.Б. и С.М., които не били задържани.Престъпното
сдружение действало в посочения формат от 15.10.2011 год. до края на 2014 год. на
територията на гр.Б.,Р България и в Р Италия.
В хода на
досъдебното производство са били извършени множество претърсвания и изземвания
от обитавани от подсъдимите жилища:
С разрешение
на съдия от СпНС съгласно Определение по ЧНД №477/2015 год. от 05.05.2015 год.,дадено по реда на чл.161,ал.1 от НК(л.6,т.3 от
ДП) е било извършено претърсване и
изземване в къща-дома на подс.П. ***,като от съставения протокол от 12.05.2015
год.(л.7-9,т.3 от ДП) и фотоалбум(л.12-17,т.3 от ДП) се усТ.ва ,че са били намерени
вещи с интерес за воденото наказателно производство, а именно копие от генерално пълномощно от 25.02.2013
год. от Г.Б.(л.10,т.3 от ДП), съгласно което се упълномощава П.Б. да го
представлява съобразно описаните права в него пред държавни органи, банкови
институции и пр.
С разрешение
на съдия от СпНС съгласно Определение по ЧНД №476/2015 год. от 05.05.2015 год.,дадено по реда на чл.161,ал.1 от НК(л.18,т.3
от ДП) е било извършено претърсване и
изземване в дома на подс.С.С.(в присъствието на брат
му П.Б.)***,като от съставения протокол от 12.05.2015 год.(л.19-21,т.3 от ДП)
се усТ.ва ,че не са били
намерени вещи с интерес за воденото
наказателно производство.
С разрешение
на съдия от СпНС съгласно Определение по ЧНД №475/2015 год. от 05.05.2015 год.,дадено по реда на чл.161,ал.1 от НК(л.22,т.3
от ДП) е било извършено претърсване и
изземване в къща-дома на подс.П.М.,***,като от съставения протокол от
12.05.2015 год.(л.23-25,т.3 от ДП) и фотоалбум(л.27-37, т.3 от ДП) се усТ.ва ,че са били намерени вещи с интерес за воденото наказателно
производство, а именно тетрадка със
спирала, малък черен портфейл с голямо количество употребявани билети и празни
бланки за билети с различна стойност. В стая, пригодена за спалня са били
намерени в платнен гардероб в
непрозрачен найлонов плик 15 стека цигари без бандерол,всеки с по 10 бр. кутии
цигари(всяка с по 20бр. цигари) с марка „Вrass“;1бр.
стек цигари без бандерол с 10бр. кутии цигари, всяка с по 20 бр. цигари с марка
„Murano“. Иззети били
и 4бр. документи-банкова сметка *** М.,документ на чужд език за
закупуване на л.а. „Пежо“ на името на С.М., фактура и договор за
покупко-продажба на л.а. „Мерцедес“ ML-320 на името на Е.М.. На претърсването и
изземването е присъствала подс.П.М., на която й бил връчен препис от съставения
протокол.
На 23.06.2015
год. е бил извършен оглед на веществени доказателства,като от съставения
протокол(л.47-48,т.3) за това действие по разследването е видно,че предмет са били
ВД №3-иззетите от дама на подс.П.М. цигари без бандерол. Същите са били
запечатани с леП.с печат на СО-СП с подписи на
поемните лица и следовател от
СО-СП,които били разпечатани в присъствието на поемните лица и впоследствие били предадени на вещото лице за изготвяне на съдебно-оценителна
експертиза.Приложени са снимки от огледа(л.49-50,т.3 от ДП). УсТ.но е ,че действително на кутиите няма изискуемия по
закон акцизен бандерол и общото количество цигари са 16бр. стека, всеки от
по 10бр. кутии,всяка съдържаща по 20бр. цигари.
Всички претърсвания и изземвания,които са били извършени по делото са
законосъобразни и е спазен предвидения от НПК ред. Съдът не усТ.
допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на тези действия по
разследването във връзка със събирането на доказателствата и изготвените
протоколи.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица по извършените съдебни
експертизи, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и кореспондиращи на останалата доказателствена
съвкупност:
В хода на ДП е била
назначена и извършена съдебно-оценителна експертиза която е било представено
заключение от 29.06.2015 год.(том 3, л. 53-53а от ДП) от ВЛ Н.Г..Заключението е прочетено в съдебно
заседание на 17.05.2016 год. и със съгласието на страните на основание
чл.282,ал.3 от НПК не е бил извършен разпит на ВЛ. Експертизата е била приета в съдебно заседание с протоколно
определение от същата дата. От заключението на ВЛ се усТ.ва,че стойността
цигарите без бандерол, предмет на обвинението на подс.М. е както следва: 150 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Brass" и 10 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари
марка „Мигало", или общо 160 броя
кутии с цигари без бандерол са на обща пазарна стойност 1200,00лева, а
дължимият акциз е бил 582,40лв и същите са
в „големи размери“ предвид ТР
№1/30.10.1998 год. На ОСНК на ВКС.
Горните изводи на вещото лице кореспондират и с извода на Съда в тази
насока. Съдът изцяло приема за достоверни изводите на ВЛ по изготвеното
заключение по СОЕ, цени ги и им дава в.,като счита че те кореспондират с
останалия достоверен доказателствен материал по делото.
В хода на съдебното производство по делото е била назначена и извършена съдебна видео-техническа
експертиза(СВТЕ) от ВЛ Й.Д., назначена с Определение от 14.04.2016 год. и
18.04.2016 год. в хода на съдебното следствие. От заключението,приложено по делото
(л.488-495 от СП,т.1) по протокол за извършена експертиза № 16/ИДИ-129 от 27.04.2016 год. на ВЛ Д. се усТ.ва,че са изследвани два броя оптични носители (л.499,т.1 от СП), ведно
със съдържащите се записи на тях от охранителните камери: от камера - 81, сочеща периметъра на
сградата на СпНС, и камера- 37, наблюдаваща входа на паркинга на сградата СпНС
за периода от 12.00ч. - 13.00ч. на 08.02.2016 г.,изпратени от ОД“Охрана“-София
с писмо рег. №2089/19.02.2016 год.(л.286-287 от СП),приети като ВД по делото и
предявени на страните и на свидетелите В. и Е. М.
От цитираното заключение се усТ.ва,че дискът DVD-R HP
с надпис №1-обект на експертизата – ВД-02284.1 съдържа три броя
видеофайла, записани във формат АVI, а DVD-R HP
с надпис №2-обект на експертизата – ВД-02284.2 съдържа два броя
видеофайла, записани във формат АVI.
Записаното изображение във файловете върху двата диска е цветно без звук, с
резолюция 704х576 пиксела, компресирано с кодек Microsoft Video
1(CRAM), с вкопирани в кадър данни за дата и часово
време. Съгласно вкопираните данни за дата и час,
отразяващи настройката на видео-охранителната система, записите във файловете
обхващат интервал:
-за диск DVD-R HP с надпис №1-обект на експертизата –
ВД-02284.1 - от 12.00 ч. до 13.00 ч. на 08.02.2016 г., заснето от една статична
камера с условен № 9, насочена към участък от паркинг и
-за диск DVD-R HP с надпис №2-обект на експертизата –
ВД-02284.2 -от 12.28 ч. до 12.59 ч. на 08.02.2016 г., заснето от една статична
камера с условен № 5, насочена към вход за автомобили с ***ера и вход за
пешеходци с въртяща се врата.
Според заключението на ВЛ, видеофайловете
в дисковете, обект на експертизата са цифров презапис
от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео –
охранителна система. Не са усТ.ни следи от
манипулация и намеса върху записаната информация. В рамките на записаните
интервали от време, таймкодът, вкопиран
в изображението не е усТ.но от ВЛ да се прекъсва и
има хронологията на влизането, паркирането и напускането на лек автомобил,
отговарящ по общи признаци на описанието, посочено в задачата на експертизата,
а именно марка „Опел“, модел „Астра“, червен на цвят.
ВЛ е включило снимкови кадри в
експертизата на автомобила и лицето, излизащо и влизащо в автомобила,
които са посочени в нейната изследователската част,като се сочи че регистрационните табели на автомобила са
замърсени и е влошен контраста и дентификационната
стойност на изображението.
Според
ВЛ, изображенията от видеозаписа, обект на експертизата са с недостатъчна
резолюция и не позволяват извличане на отчетливи признаци, позволяващи да се
определи ДК № на лекия автомобил и лицевите характеристики на лицето, излизащо
и влизащо в него.
Заключението на ВЛ Д.
е прочетено в съдебно заседание на 17.05.2016 год. и със съгласието на страните
на основание чл.282,ал.3 от НПК не е бил извършен разпит на ВЛ. Експертизата е
била приета в съдебно заседание с
протоколно определение от същата дата.
Горните изводи на вещото лице кореспондират и с извода на съда в тази
насока. Съдът изцяло приема за достоверни изготвеното заключение по СВТЕ, цени
го и му дава в.,като счита че то кореспондира с останалия достоверен
доказателствен материал по делото.
В хода на
съдебното производство по делото е била назначена и извършена съдебно - графологическа експертиза от ВЛ
В.Б., назначена с Определение от 26.07.2016 год. и 01.08.2016 год. в хода на
съдебното следствие. От
заключението,приложено по делото (л.798-807 от СП,т.2) по протокол за извършена
експертиза №2016/ДОК-185 год. на ВЛ В.Б.
се усТ.ва,че предмет на
изследването на подписите от протокол за разпит на свидетел от
14.11.2013 г., намиращ се в том 2, лист 107-112 от ДП, приобщен по реда на чл.
281 от НПК към доказателствения материал по делото.
От цитираното заключение се усТ.ва,че подписите(общо 12 броя;
вж. л.799,т.2 от СП,) от името на А.Г.Е. в Протокол за разпит на свидетел от
14.11.2013 год.(находящ се в т.2,л.107-112 от ДП) са положени от свидетеля А.Е.
на ръка с химикалка.
Експертизата е
била приета в съдебно заседание с протоколно
определение от 19.09.2016 год., като от
разпита на ВЛ се усТ.ва ,че
използвания от него сравнителен материал –сравнителни образци от АИС „БДС“ от
2005, 2009,2011 и 2012 год. е достатъчен, образците са били свободни и достоверни, изследвал е границата
на вариационност и това, което е усТ.л
като комплекс от признаци е напълно достатъчно, за да извърши изследването и да даде отговор на поставените му въпроси
съобразно заключението.
Горните изводи на вещото лице кореспондират и с извода на съда в тази
насока. Съдът изцяло приема за достоверно изготвеното заключение по СГрЕ, цени го и му дава в.,като счита че то кореспондира с
останалия достоверен доказателствен материал по делото.
По делото са били приобщени
веществени доказателства-два броя оптични носители (л.499,т.1 от СП),ведно със
съдържащите се записи на тях от охранителните камери: от камера -81, сочеща периметъра на
сградата на СпНС, и камера- 37, наблюдаваща входа на паркинга на сградата СпНС
за периода от 12.00ч. - 13.00ч. на 08.02.2016 г.,изпратени от ОД“Охрана“-София
с писмо рег. №2089/19.02.2016 год.(л.286-287 от СП),приети като ВД по делото и
предявени на страните и на свидетелите В. и Е. М.
Съдът намира,че приобщените по делото (в
досъдебното и съдебното производство) писмени доказателства подкрепят изцяло
възприетата фактическа обсТ.а и се кредитират като
достоверни. Съдът цени като достоверни и кредитира и следните писмени
доказателства,приобщени по делото, а именно:
от досъдебното производство:
Том 1 – Справка за съдимост на П.Б. – л. 74 – л. 76, л. 172
– л. 174;Справки за съдимост на Г.Б. – л. 77 – л. 80, л. 162 – л. 165;Копие от
паспорт, издаден от Република Италия на името на Г.Б. – л. 126;Заверено копие
от удостоверение за раждане на Г.Г..,*** от
08.10.2012 г. – л. 127, л. 244;Заверено копие от удостоверение за раждане от ***
г. на М.Г..,*** – л. 128;Заверено копие от удостоверение за раждане от *** г.
на П. Г..,*** – л. 129;Заповед за задържане на лице П.Б. от 12.05.2015 г. – л.
180;Справка за съдимост на П.М. – л. 187;Заповед за задържане на лице П.М. от
12.05.2015 г. – л. 193;Справка за съдимост на С.С. –
л. 223 – л. 224;Заверено копие от удостоверение за раждане на ПН.т 25.08.2009
г., издадено от общ. Б.– л. 243;Заверено копие на удостоверение за раждане на В.С.П.т
02.09.2009 г., издадено от общ. Столична – л. 245;Справка за съдимост на П.П.Б. – л. 246;
Том 3 – Протокол за претърсване и изземване от адрес в гр. Б.
у***т 12.05.2015 г. л. 7 – л. 9;Генерално пълномощно от Г.Б. на П.Б. от
25.02.2013 г. – л. 10;
Фотоалбум от
претърсване и изземване, извършено на 12.05.2015 г. от адрес в гр. Б. у*** л.
12 – л. 17;Протокол за претърсване и изземване от адрес в гр. Б. ***от
12.05.2015 г. – л. 19 – л. 21;Протокол за претърсване и изземване от адрес в
гр. Б. ***т 12.05.2015 г. – л. 23 – л. 25;Фотоалбум от претърсване и изземване,
извършено на 12.05.2015 г. от адрес в гр. Б. *** л. 27 – л. 37;Протокол за
оглед на ВД от 23.06.2015 г. – л. 47 – л. 48 и фотоалбум към него – л. 49 – л.
50;
Том 4 – Споразумение за решаване на делото в ДП от
05.04.2012 г. по ДП № 19/2011 г. по описа на ОСО при ОП – гр. София – л. 4 – л.
12;Декларации – 4 бр. по чл. 381, ал. 6 от НПК – л. 15 – л. 18;Определение по
протокол от 18.04.2012 г. по н.о.х.д. № 471/2012 г. по описа на СпНС – л. 34 –
л. 47;
Том 5 – Справка от Агенция по вписванията с изх. № 576 от
29.05.2014 г. – л. 60 – л. 61;Компютърни справки за Г.Б., П.Б., С.С., Е.М., С.Б., П.Б. П.С., Л.С., Г.С., М.С., П.М., Е.И., Т.К.,
П.С., М.М., Б.И., П.Б., П. Б. Д.Б., К.Б. М.С. Р.Г. и Р.С.
с вписвания, отбелязвания и заличавания и копия на нотариални актове, ведно с
писмо от АВ с изх. № 13-00-270 от 30.05.2014 г. – л. 62 – л. 162;Писмо от
Държавна агенция „Национална сигурност“, ТД „НС“ – София с рег. № ***.
съдържащо писмо с вх. № ***., справка л.а. с рег. № *** копия от документи за
регистрация на МПС – 6 л., справка л.а. с рег. №, копия от документи за
регистрация на МПС – 7 л., справка л.а. с рег. № *** копия от документи за
регистрация на МПС – 6 л., справка л.а. с рег. № *** копия от документи за
регистрация на МПС – 3 л.,справка л.а. с рег. № *** копия от документи за
регистрация на МПС – 8 л., справка л.а. с рег. № *** копия от документи за
регистрация на МПС – 3 л., справка л.а. с рег. № ***, копия на документи за
регистрация на МПС – 7 л., справка л.а. с рег. № *** копия от документи за
регистрация на МПС – 3 л. – от л. 3 до л. 56 вкл.;Писмо от Агенция по
вписванията с изх. № 576 от 29.052014 г. относно справка за съществуващи
регистрации и участия в търговски дружества на физическите лица Г.Б., П.Б., С.Б.,
П.Б. П.С., Л.С., Г.С., М.С., П.М., Е.И., Т.К., П.С., С.С.,
Е.М., М.М., Б.И., П.Б., П. Б. Д.Б., К.Б. М.С. Р.Г., Р.С.
към 27.04.2014 г. – л. 60 – л. 61.
Том
7 – Справка от ЦКБ с изх. № 46490 от 08.04.2014 г. – л. 7 – л. 9;Писмо от Уни Кредит Булбанк от 07.04.2014 г. с изх. № 091116002193 –
л. 10 – л. 11;Писмо от Райфайзен банк
с изх. № 26391 от 02.04.2014 г. – л. 12 – л. 22;Писмо от Пощенска банка с изх.
№ 4000/0101 от 01.04.2014 г. – л. 23 – л. 35;Писмо от ОББ с изх. 304-1318 от
31.03.2014 г. – л. 36 – л. 37;Писмо от Първа инвестиционна банка с изх. №
БНБ-42593 от 27.03.2014 г. – л. 38;Писмо от банка ДСК с изх. № 03368 от
28.03.2014 г. – л. 39 – л. 41;Писмо от Общинска банка с изх. № 1367 от
25.03.2014 г. – л. 42 – л. 43;Четири бр. справки за собственост и заверени
копия от документи, послужили за регистрация на МПС на АИС – КАТ при ОД на МВР
– л. 51 – л. 121;Справки за пътуване на лица български граждани – л. 122 – л.
135;Справка от АВ с изх. № 723 от 17.06.2013 г. – л. 137 – л. 142;Компютърни
справки за Г.Б., П.Б., С.С. и Е.М. с вписвания,
отбелязвания и заличавания и копия на нотариални актове, ведно с писмо от АВ с
изх. № 11-02-670 от 21.06.2013 г. – л. 144 – л. 171;Справки за съдимост: на Г.Б.
от 27.02.2014 г. – л. 177 – л. 180; на П.Б. от 27.02.2014 г. – л. 182 – л. 184;
на С.С. от 27.02.2014 г. – л. 186 – л. 187; на П.М.
от 27.02.2014 г. – л. 191;Справка от национална следствена служба № 154 от
06.02.2014 г. – л. 195 – л. 209;Справки от НБДН – л. 211 – л. 216;Справка за
роднински връзки на лица от ДАНС с № СГ-31-239 от 18.02.2014 г. – л. 220 – л.
223;
Том 8 – Справка от ГДИН с рег. № И-3994 от 30.03.2015 г. –
л. 50;Справка № 350 от НСлС от 24.03.2015 г. – л. 53 – л. 61;Справки от НБДН –
л. 62 – л. 67, л. 104 – л. 105;Справка № 777 от НСлС от 01.07.2014 г. – л. 69 –
л. 73;Справка № 343 от НСлС от 23.03.2015 г. – л. 76 – л. 86;Справка № 344 от
НСлС от 24.03.2015 г. – л. 89 – л. 102;Справка № 351 от НСлС от 24.03.2015 г. –
л. 108 – л. 114;Справка за съдимост на П.Б. от 24.04.2015 г. – л. 130 – л.
132;Справка за съдимост на П.М. от 24.04.2015 г. – л. 134;Справка за съдимост
на С.С. от 24.04.2015 г. – л. 136 – л. 137;Справка за
съдимост на Г.Б. от 24.04.2015 г. – л. 139 – л. 142;Справка от НСлС № 636 от
27.05.2015 г. относно Г.Б. – л. 158;Албуми за разпознаване на лица по
фотоснимки и описи към тях – л. 159 – л. 162;
Том 9 – Справки от НБДН – л. 112 – л. 117, л. 119 – л. 120,
л. 149 – л. 162;Справка № 704 от НСлС от 17.06.2015 г. – л. 123 – л.
127;Справка № 730 от НСлС от 24.06.2015 г. – л. 130 – л. 143;Справка № 667 от
НСлС от 05.06.2015 г. – л. 145 – л. 147;
Том 11(номерация
горе дясно) - Писмо
от МВР – ГДБОП – СБОП – София област с рег. №***., съдържащо разпечатка от „Юробанк България“ с осъществени преводи за период от 01.01.2011 г. – 04.06.2014 г. – л. 1 – л. 4,разпечатка от ЦКБ
за осъществени преводи за периода от 01.01.2011 г. до
09.06.2014 г. – л. 5, разпечатка от ОББ АД с осъществени преводи за период от
01.01.2011 г. до 03.07.2014 г. – л. 6 – л. 30, писмо
от „Райфайзен Банк“ АД с
вх. № Е-1852 от 07.07.2014 г. за осъществени преводи
за период от 01.01.2011 г. до 07.07.2014
г. – л. 31, писмо от банка ДСК с вх. № Е-1613 от 30.06.2014 г. с осъществени
преводи за период от 01.01.2011 г. до 24.06.2014 г. –
л. 32 – л. 33, писмо от „Фактор ИН“ с вх. № Е-2551 от 30.10.2014 г. с
осъществени преводи за период от 01.01.2011 г. до 07.07.2014 г. – л. 34 – л. 34 – л. 51, писмо от ФК „Кеш
експрес сървиз“ ЕООД с вх. № Е-1542 от 24.06.2014 г.
с осъществени преводи за период от 01.01.2011 г. до
19.06.2014 г. л. 52 – л. 85 и компютърна
разпечатка от ФК „Кеш експрес сървиз“ ЕООД на тези преводи – л. 86 – л. 348 и
от съдебно производство:
Том 1 – Справки за съдимост: на Г.Б. от 04.01.2016 г. – л.
97 – л. 100; на П.Б. от 04.01.2016 г. – л. 102 – л. 104; на С.С. от 04.01.2016 г. – л. 106 – л. 107; на С.М. от
04.01.2016 г. – л. 109; на П.М. от 04.01.2016 г. – л. 111; на свидетеля П.Х. от
04.05.2016 г. – л. 473 – л. 480; Писмо от ОД „Охрана“ – гр. София с № 2089 от
19.02.2016 г. – л. 286;Писмо от 08 РУП на СДВР с изх. № 338300-659 от
08.02.2016 г. – л. 261;
Том 2 – Писмо от СБОП – София област от 30.05.2016 г. – л.
603 и справка – л. 605;Писмо от СДВР с рег. № 513000-8873 от 25.05.2016 г. – л.
607;Справка за съдимост на свидетеля П.А. от 23.06.2016 г. – л. 636 – л.
640;Писмо от РУП – гр. Б.с изх. № 246000-2817 от 30.06.2016 г. – л. 634;Справка
от РУП – гр. Б.с № 2424 от 02.06.2016 г. – л. 664;Писмо от ОДМВР – гр. София с
рег. № 517000-6677 от 06.06.2016 г. – л. 665 – л.
666;Справка от ГДИН с рег. № И-10157 от 10.08.2016 г. – л. 810;Справка от НСлС
с рег. № И-31459 от 04.08.2016 г. – л. 811 – л. 812;Писмо от РУП – гр. Б.с №
4332 от 06.10.2016 г. – л. 841;Докладни записки от РУП – гр. Б.от 18.11.2016 г.
– л. 885 и от 28.11.2016 г. – л. 890;Справка от Дирекция БДС с изх. №
285300-12285 от 08.11.2016 г. – л. 866;Справка от НСлС с рег. № И-50394 от
30.11.2016 г. – л. 894;Справка от ГДИН с рег. № 15923 от 07.12.2016 г. – л.
895;Справка от ГДГП с рег. № 12373 от 12.12.2016 г. –
л. 896;Писмо от ГДИН с рег. № 174 от 13.01.2017 г. – л. 929.
Съдът не цени приложените по делото писмени доказателства
от защитата на подс.Г.Б.,а именно удостоверения за назначаване за Г.Б. – превод от италиански език на
български език и на италиански език – л. 371 – л. 375 от т.1 на СП и в т.1 от ДП-л.130-136,л.137-143,л.144-147 и
л.148-149,както и приобщените по делото
писмени доказателства намиращи се в том
6 от ДП – справка от СДВР с рег. № Я-11637 от 04.03.2014 г. – л. 5 – л. 22 и
приложения към нея.
За да посТ. присъдата си Съдът прие за безсъмнено усТ.на именно така описаната фактическа обсТ.а.
Гореописаната фактическа обсТ.а
се усТ. по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от свидетелските показания на свидетелите: частично на Б.Б.И.,
частично на Е. И.М., частично на В.И.М.,
П.Ц.Х., Ц.В.М., частично на Д.Н.Д., частично на П.Р.Д., частично на В.Н.И., частично
на М.Н.П., частично на Ю.М.Й., частично И.К.Б., частично на М.Х.П., частично на
А.Г.Е., частично П.И.А.,
частично на И.О.Р., П.М.А., И.С.Т. частично на И.В.М., П.Ц.П., Б.П.Д., частично на Д.П.Б. и частично М.В.П., всички
дадени в хода на съдебното следствие, както и от свидетелските показания на свидетелите дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие
чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК: на Б.Б.И.(прочетени
на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2,пр.2 от НПК) и обективирани в съдебен протокол
от 13.06.2014 г. по НЧД 744/2014 г. по описа на СпНС (том 2, стр. 29 – 31 от
ДП); на Е.И.М. (прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и чл.281, ал.1, т.1 от НПК) и обективирани
съответно в протокол за разпит на свидетелката Е.М. от 13.01.2015 год. на л.48
до л.50, том II-ри и в протокол от проведено съдебно заседание по НЧД № 31/2015
год. по описа на СпНС- л.46 и л.47, том II-ри
от ДП; на В.И.М. (прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК) и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 24.04.2014 год.,
находящи се в том II- ри, л.88-92; на П.Ц.Х.(прочетени на основание чл. 281,
ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в съдебен протокол от 08.07.2014 г.
(л.97-98,т.2 от ДП) по НЧД № 838/2014 г. по описа на СпНС; на Ц.В.М.(частично
прочетени на основание чл.281, ал. 1, т. 1 и т.2,пр.2 НПК) и обективирани в
съдебен протокол от 13.03.2014 г. /стр. 22-23 от том 2 на ДП/ по ЧНД № 372/2014
год. по описа на СпНС и изцяло показанията й от 13.03.2014 год.,дадени пред
орган на ДП(т.2,л.24-27 от ДП),приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 и
т.2,пр.2 от НПК; на Д.Н.Д.(прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК) и
обективирани в съдебен протокол от 16.12.2014 г. по НЧД № 1892/14 г. по описа
на СпНС (л. 53-54 от том 2 от ДП); на П.Р.Д.(прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 09.09.2014 г. (лист 65-68 от
том 2 на ДП); на Ю.М.Й.(прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в съдебен протокол
от 15.05.2013 г. по НЧД № 716/2013 г. по описа на СпНС, (л.9 - 11 от том 2 от
ДП); на И.К.Б.(прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК) и обективирани в
съдебен протокол по НЧД № 743/2014 г. по описа на СпНС (лист 37-39 от том 2 от
ДП); на М.Х.П. (прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.05.2013г. (л.
105-106, том 2 от ДП); на А.Г.Е. (прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1,т.1 НПК) и обективирани в протокол
за разпит на свидетел от 14.11.2013г.( том 2, л. 107-112 от ДП); на П.И.А.(прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т.2,пр.2 НПК) и обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 29.10.2013 г. в том 2 , лист 80-82 от ДП; И.О.Р. (прочетени на
основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК и чл.281,ал.1,т.1 от НПК) и
обективирани съответно в протокол за
разпит на свидетел от 14.05.2013 год.(т.2,л.4-6 от ДП) и съдебен протокол от
14.05.2013 год. по ЧНД №718/2013 год. по описа на СПНС(т.2,л.2-3 от ДП); на Д.П.Б.(прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 НПК) и обективирани в протокол
за разпит на свидетел от 27.08.2014 г. в том 2 , лист 17-19 от ДП; на В.Н.И. (прочетени
на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК) и обективирани съответно в протокол за разпит на свидетел от
11.06.2015год.(т.2,л.69-72 от ДП);
на М.В.П.(прочетени на основание чл.281, ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в
съдебен протокол от 28.04.2015 г. (стр. 60-61 от том 2 на ДП) по ЧНД № 447/2014
год. по описа на СпНС и показанията й от 28.04.2015 год.,дадени пред орган на
ДП(т.2,л.62-64 от ДП),приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, всички
надлежно приобщени към доказателствения материал, от проведената в съдебно
заседание очна ставка между свидетелите П.А. и Е.М. (проведена в о.с.з. на
24.10.2016 год.), както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното и
съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, веществените доказателства по делото,
заключението по съдебно-оценителната експертиза, заключенията на назначените в
съдебни заседания съдебно видео-техническа и съдебно графологическа експертизи.
От наличните
по делото доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се усТ.
осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството за всяко от тях.Показанията
на свидетелите,които съдът кредитира в посочените им подробно по-долу части,
сочат ролята на подсъдимите в извършването на престъпленията и създават една
непротиворечива картина на тяхната дейност. Тези свидетелски показания се
допълват от достоверните писмените и веществени доказателства по делото,както и
от извършените и приети по делото експертизи.
Съдът
кредитира и дава в. на показанията на посочените свидетели в съответните
части(посочени подробно по-долу), като житейски логични, последователни и
непротиворечащи си. Действително, за някои от тях се констатират неточности и
разминавания, но Съдът ги отчита като дължащи се на дългият период от време,
изминал от датата на извършването на престъпленията до момента, а и още повече
че тези противоречия не са съществени и не водят до направата на други изводи и
друга фактическа обсТ.а,освен възприетите от съда.
От събраните по делото гласни доказателства,Съдът не
кредитира единствено в цялост показанията на свидетелката М.Н.П., дадени в хода
на съдебното следствие.
В съдебно
заседание по предложение на съда и след изразено съгласие от страна на
прокурора, подсъдимите и техните защитници
бяха заличени като свидетели лицата М.И.И., М.М.И., Ж.С.Й. и В.Т.В. , поради което и съдът не взе предвид
тези показания при извеждане на изводите си относно изложената фактическа обсТ.а. Съдът прецени ,че показанията на тези свидетели не
биха допринесли за разкрИ.ето на обективната истина,
както и че без техните показания фактическата обсТ.а
е изцяло и безспорно усТ.на.
В хода на съдебното следствие
възникнаха противоречия между част от
събраните гласни доказателства - между показанията на свидетелите, дадени в
хода на съдебното следствие и тези, дадени пред съдия или орган на досъдебното
производство в хода на ДП. Всички прочетени показания от досъдебното
производство си кореспондират,не си противоречат, намират се в житейско и
логическо единство и се подкрепят от показанията на свид. Ц.М., Б.И., В.И., П.А.,
П.А., П.Х., П.П., Б.Д.,И.Б.(в посочените им части),частично
на М.П.- разпитани в хода на съдебното следствие,както и с писмените и
веществените доказателства по делото.
Анализирайки
показанията на свидетелката Б.Б. И. съдът намира следното:
В хода на
съдебното следствие на 28.01.2016 год. бе разпитана свидетеля Б.И.. Същата
подробно разказа за начина, по който се е запознала с подс.Г.Б., относно това
как е била мотивирана от него за да
отиде да проституира в Р Италия, начина по който е пътувала до там,както че е
проституирала по собствено желание,че спрямо нея не е бил упражняван физически
тормоз. Същата в показанията се пред съда сочи,че приятеля й свид.И.Б. не е
знаел за обстоятелството ,че трябва да плаща пари на подс.Г.Б., както и че не й
е била взимана личната карта и че е давала пари на подс.Г.Б. за автомобил,който
е искала да купи от него.
Предвид липсата на спомен и констатирани съществени противоречия,
показанията на свидетеля Б.И. депозирани в хода на досъдебното производство
пред съдия от СпНС бяха приобщени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.2 от НПК, а именно обективираните
в съдебен протокол от 13.06.2014 г. по НЧД 744/2014 г. по описа на СпНС (том 2,
стр. 29 – 31 от ДП). Прочетените показания противоречат
на първоначално изложеното,като от тях се усТ.ва,че Б.И. в Р България се е срещнала с лице неусТ.но по делото, на име В.което й предало,че работи като
проститутка в Италия и там се изкарвали много добри пари.Сочи,че е пътувала с
въпросното лице до Италия,след което била транспортирана от подс.Г.Б. в гр.***
Именно там И. била вербувана лично от
него(с цел да бъде използвана на развратни действия) и била убедена да предлага платени сексуални услуги на пътя
между гр.***и гр.***о тарифа посочена от него. И. се съгласила,тъй като и били обещани
облаги,а именно част от заработените пари от нея като проститутка да остават за
нея,а на подс.Г.Б. да заплаща ежедневно по 50(петдесет)евро,както и че
последния ще й осигурява закрила и защита. Освен това в тези показания свид.Б.И. разказва за нанесен и психически и физически тормоз от
подс.Г.Б.,а именно че е била често пребИ.а и че
всичките й пари били взимани от последния,била лишена дори и от възможността да
си тръгне когато поискала,тъй като личната й карта била взета от него. Според прочетените
показания освен свид.Б.И., на посочената
магистрала работели и други момичета,
които проституирали за подс.Г.Б. и които имали задължение да я наблюдават. Б.И.
разказва,че тя и другите момичета ,с които е
проституирала е била пазена от лица с имена П.,Ч.и М.,като първите двама ги разпознава в
съдебната зала и става ясно ,че това са подс.С.С.
известен с прякор „Ч. и П.Б.,брат на подс.Г.Б.. За дейността на последните
относно тези обстоятелства сочат и кредитираните от Съда показания на свид.М.П.
и Ил.Р.. В приобщените показания на свидетелката по реда на чл.281 от НПК не се
споменава процесния автомобил, който в с.з. тя твърди,че е искала да купи от
подс.Г.Б.(не са събрани и никакви писмени доказателства в тази насока).Съдът
намира,че показанията на Б.И. от съдебното следствие досежно тези обстоятелства
са изцяло неотносими към повдигнатите обвинения на подс.Г.Б.. Относно фактите,че е била пребИ.
и то не еднократно от последния и че същият е прибирал всичките и изкарани от
проституция пари,включително и изпращал с личната й карта преводи за Р България
на свои роднини чрез бюрата за бързи
преводи,сочат и показанията на свид.Б.. Лицето И., за който Б.И. в съдебно заседание уточнява ,че това е свид. И.Б., Съдът
намира,че по делото е несъмнено ясно ,че се касае за разпитания в хода на
съдебното следствие свид.И.Б. (с
ЕГН**********), който е бил в приятелски отношения с
Б.И.. Свидетелят Б., беше разпитан от съда,а освен това бяха приобщени и показания, депозирани пред съдия от СпНС,дадени
в хода на ДП по реда на чл.281,
ал. 1, т. 1 НПК. Касае се за обективираните в съдебен
протокол по НЧД № 743/2014 г. по описа на СпНС (лист 37-39 от том 2 от ДП).Посочените
показания кореспондират изцяло с прочетените
такива по реда на чл.281 от НПК на свид.Б.И. във всичките им части и не се
констатират противоречия.Съдът кредитира изцяло прочетените показания на Ив.Б.,
както и прочетените такива от ДП на
свид.Б.И.. Същите са във логическа взаимовръзка, допълват се,а освен това се
касае за показания депозирани пред
съдебен орган по реда на чл.223 от НПК. Досежно
показанията на свид.Б., депозирани в хода на съдебното следствие Съдът не
кредитира същите в частта, в която същият сочи че не е знаел
обстоятелството,че Б.И. и другите
момичета плащат пари на подс.Г.Б.,че не е присъствал на такива случаи при които
те му дават пари и че те проституират за него,както и че не му е бил нанА. побой от последния. Тези показания се опровергават от
прочетените показания от дадените лично
от него и на свид.Б.И., дадени в хода на ДП. От приобщените показания на свид.Б.
се усТ.ва,че същият е
присъствал на случаи при които момичетата,
които проституирали за подс.Б. се прибирали от работа и е виждал как те му
дават заработените от тях пари, както и че
самият Г.Б. му е споделял какви
пари изкарва и какви имоти и коли си е купил. Последният дори е използвал
личната му карта за да изпраща пари на сестра си в Р България чрез „Уестърн юниън”. Б. е заявил, че е
възприел лично арогантното отношение към проституиращите момичета от страна на
подс.Г.Б.,че им е нанА. побой и се държал грубо с
тях,което съответства на изложеното от свид.Б.И. в прочетените показания. Подробно
обяснява,че и той също е жертва на побой от негова страна при опит да вземе страна
и да предотврати физически натиск по
отношение на свид.Б.И.,тъй като била упрекната че е тръгнала по-рано от
„работа” на магистралата. От показанията на свид.Б. и Б.И. могат да се направят
изводи и за дейността и ролята на
подс.Г.Б. в престъпното сдружение и механизма на действие,както и за това ,че
съзнателно я е набрал за да я използва за развратни действия,като й е обещал
облаги. В останалата част показанията на свид.Б. кореспондират с тези
депозирани и пред съда.
Съдът не кредитира частично показанията на свид.Б. относно посочените по-горе факти,за които
свидетелства в хода на съдебното
следствие, тъй като намира същите за недостоверни. За недостоверни намира и
частично показанията на свид.Б.И. относно заявеното от нея, че е отишла сама по
собствено желание да проституира и че подс.Г.Б. не я е мотивирал, че не й е
взимал всичките пари,че не я е пребивал, че не й е взимал личната карта, както
и показанията й досежно въпросния автомобил който тя е смятала да закупува.
Показанията от ДП и на двамата свидетели са дадени пред съд, а освен това се
отчете и тяхната логичност,подреденост и взаимовръзка,поради което и се приемат
за достоверни. На следващо място се отчита от съдебния състав и
обстоятелството,че същите са дадени в един период от време,който е бил много
по-близо до описаните събития и е
житейски и логично тогава лицата да са имали по жив спомен за фактите,за
които са разказвали(включително и досежно времето на набирането на Б.И. от Г.Б.,за
което тя самата свидетелства). Значително по-близък е бил интервалът от време
до инкриминирания период от датата на съдебното заседание, в което същите
дадоха показанията си и респ. спомените им тогава са били по-ясни и
подредени,съответно по-правдиво са описали настъпилите събития. От друга страна
именно този кратък период от време предполага, че свидетелите са давали показанията си без наличието на желание
и стремеж да изопачат събитията, за които са разказвали,а и показанията са
дадени от свидетелите под страх от наказателна отговорност. Сочените от
свидетелите факти са пряко възприети и свързани с предмета на доказване –
релевантни факти.Освен това свид.Б.И. непосредствено след прочитането на
показанията й от ДП, заяви че прочетеното изцяло е вярно и впоследствие даде
показания в тази насока, като си спомни за по-голямата част от събитията за
които е дала показания в ДП. Същата дори сподели опасенията си, че я е страх от
подсъдимите и заяви,че се притеснява от проблеми с тях след депозираните в
съдебното заседание показания. От
съставените съдебни протоколи за извършените действия по разследването (по реда
на чл.223 от НПК за Б. и Б.И.) не се усТ.ва да са допуснати
нарушения на процесуалните правила при провеждане разпита на свидетелите,
поради което и Съдът цени в цялост приобщените показания от ДП и на Б.И. и на
Ив.Б., като достоверни и кореспондиращи с целия доказателствен материал,както и
дадените от Б.И. в хода на съдебното следствие след прочитането на показанията
й от ДП.
В хода на съдебното следствие се констатираха
противоречия в показанията на свид.Е.М. с
тези, дадени от нея в хода на досъдебното производство, поради което и същите
бяха прочетени, а именно: протокол за разпит на свидетел от 13.01.2015 год., в
който са обективирани показанията на свидетеля Е.М., депозирани пред орган на ДП(л.48 до л.50, том 2) и
съдебен протокол от 13.01.2015 год., в
който са обективирани показанията й, дадени
пред СпНС по ЧНД 31/2015 год.(л.46 и л.47,том 2 от ДП).Съдът изцяло
кредитира прочетените показания на свидетелката, като достоверни и подкрепящи
се от събрания по делото доказателствен материал,а именно относно набирането й от страна на подс.Г.Б., мотивирането й да отиде да работи като проститутка за него в
Р Италия в гр.***а неусТ.на дата от началото на
м.октомври до края на м.ноември на 2014 год. От показанията депозирани и пред
съдия по реда на чл.223 от НПК и пред разследващия орган могат да се направят безспорни изводи за специалната цел от страна на подс.Г.Б. и
желанието му да използва свидетелката за развратни действия,като за това й е
обещал облаги. Свид.Ем.М. сочи,че подс.Г.Б. я поканил на кафе в Р Италия, като
бил заедно с подс.П.Б. и именно тогава я
уговорил да приеме предложението му,като уговорил и начина на разпределението на паричните
средства,която тя ще изкарва от проституция и за обещаните й облаги.
Свидетелката много подробно е разказала
и за ролята на подс.П.Б., която следвала да получава парите предназначени за
подс.Г.Б. и да ги събира за него,а впоследствие да му ги предава. Освен това
същата имала и задължение да транспортира свидетелката от квартирата й в града
до уговореното място на магистралата, където ще проституира. Подс.Б. извършвала
тази дейност регулярно и ежедневно срещу допълнително заплащане,като за тази й
дейност се правят изводи от показанията на свид.Ем.М.,която разказва: „..Тя ни
возеше от квартирата до магистралата, където проституирахме.След края на деня
ни возеше обратно…“, „…Този рекет давахме винаги само на П..Така ни беше казал Г..“.
Съдът не приема за достоверно
твърдението на свид.Ем.М. ,дадено в хода
на съдебното следствие,че не познава подсъдимите, че не е разговаряла с тях, че
не е проституирала за престъпното
сдружение,че не е давала пари на никой от заработеното от нея като
проститутка,че не е виждала подсъдимите в Италия,както и че не е била уговаряна и мотивирана от никой
да проституира(включително и от подс.Г.Б.),а решението да направи това го е
взела самостоятелно без чужда намеса.
На първо място, показанията на свидетелката в
съдебно заседание са изключително
неточни, противоречиви, несистематизирани, логически несвързани и
житейски неправдоподобни, освен това
същите се оборват от събраните по делото доказателствени материали, които се
ценят от съда. Още в началото на разпита й се констатира противоречие относно
фактите- дали познава подсъдимите или не. На поставен й въпрос дали познава
подсъдимите, същата отговори че познава
подсъдимите, тъй като ги познавала от
няколко години. Впоследствие заяви,че не познавала лично подс.Г.Б. и
останалите подсъдими. Същата твърди,че отразеното в показанията й в хода на ДП (и
в двата прочетени протокола) не е вярно, както и че изложеното тогава било
наизустено от нея за разпита. Била накарана да стори това от свид.П.А. - да
възпроизведе тези обстоятелства, вследствие на отправени към нея заплахи и
натиск. В хода на съдебното следствие бе разпитан свид.А., който пред съдебния
състав отрече категорично да е заплашвал или да е склонявал свид.Ем.М. да дава
неверни показания. Същият категорично отрече да е посещавал свидетелката на „работното
й място” (още повече и да е сторил това
заедно със служител на органите на МВР и това да е бил свид.Ив.Т.. Двамата
свидетели бяха съпоставени в очна ставка от съда, като същата не допринесе за разкрИ.то на обективната истина и противоречията в
показанията на двамата не бяха отстранени.Съдът дава в. на изложеното от свид.П.А.
по време на очната ставка(както и изцяло на депозираните от него показания
дадени пред съдебния състав), предвид обстоятелството че изложеното от него е
достоверно и житейски логично,както и след задълбочен анализ на показанията на
останалите свидетели по делото,в т.ч. и на свид.Ив.Т.и В.М.(от ДП),а и на
дадените от Ем.М. в ДП. На първо място А. посочи,че не е посещавал и не е
заплашвал никога свид.Ем.М., включително и на околовръстното шосе,където
проституирала в близост до гр.Б. Свидетели, които да подкрепят изложените
твърдения от Ем.М. не са усТ.ни в хода на съдебното
следствие. Освен това показанията на последната се оборват и от приложеното по
делото писмено доказателство-справка от РУП-Б.относно образувани преписки и
досъдебни производства със страни Ем.М. и П.А. по жалби и сигнали на един от
двамата.Видно е, че няма образувани
преписки, респ. няма подадени жалби от
свид.Ем.М. срещу свид.П.А. (и обратно) в периода от началото на 2012 год. до края на 2015 год.
(л.654 ,т.1 от СП). Преписка по жалба на свид.Ем.М. срещу П.А. *** през 2016
год., което е значително по-късно от
датата на която последната е била
разпитвана в ДП. От същите справки се усТ.ва,че свид.Ем.М. не е подавала и жалба срещу А. за твърдените от нея заплахи към датата на
разпита й в ДП, което противоречи на изложеното от същата в съдебно
заседание. Съдът намира ,че показанията
на свид.А. са достоверни, а освен това същите кореспондират в тази насока и със заявеното от свид.Ив.Т.в
с.з. Нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи П.А. да е бил в Р
Италия на процесното място, на което е
пребивавал подс.Г.Б., заедно с другите участници в престъпното сдружение и
където са проституирали момичетата за групата. По времето, когато е била
свид.Ем.М. в Р Италия, не е била и свид.Цв.М., с
която П.А. е живеел на съпружески начала и същият реално няма как да има такава подробна информация относно свид.Ем.М.
и нейното поведение, механизма на действие на подс.Г.Б., използваните от
него методи за набиране на жертви на трафик на хора,както и досежно други
момичета във връзка с транспортирането им през граница, обещаването на облаги,
специалната цел да бъдат използвани за развратни действия и още повече с
подробностите,които тя е изложила при
разпитите си в хода на ДП-пред орган на ДП и пред съдия от СпНС(не веднъж,а два
пъти). На следващо място наизустяването на
текст или факти в подобен обем и
възпроизвеждането в такава завидна точност на подробностите (относно периоди,
имена на населени места, пътища, тарифи, имена на лица, включително и прякори)
е житейски и логически невъзможно. В хода на съдебното следствие не се усТ. нито един свидетел,който да потвърди изложеното от
свид.Ем.М. досежно твърдения натиск и
заплашване към нея от страна на свид.П.А..
При проверката на показанията на свид.Ем.М., дадени в хода на съдебното
следствие досежно твърдяното въздействие върху сестра й от страна на трети лица, се усТ. , че същите са недостоверни. В тази връзка са както показанията
на свид.П.А., така и на свид.Ив.Т.ценени от съда в тяхната цялост),както и
частично от показанията на свид.В.М.. В хода на съдебното следствие първите
двама категорично заявиха,че не са посещавали свид.Ем.М. на „работното й място”
на магистралата, както и че не са я
заплашвали или упражнявали натиск да
дава показания по настоящето дело в
конкретика и опредЕ.насока. Друго твърдение на
свид.Ем.М., което се оборва категорично от прочетените показания на същата е свързано с броя на разпитите, които
са й били извършвани в хода на ДП. Същата пред съда заяви, че е била разпитвана един път в СпНС и именно
тогава е възпроизвела наизустения текст, посочен й от свид.П.А.. Видно от
приобщените показания на свид.Ем.М., същата е разпитвана два пъти, от които
единият път пред съдия от СпНС,а преди
това на същата дата-13.01.2015 год. в СпП от следовател и показанията й кореспондират относно
правно релевантните факти по делото.
Дадените от свид.Ем.М. показания пред съдебния
състав се приемат за изцяло недостоверни и не се ценят,като това важи и за
изложеното от нея обстоятелство,че не се е явила при първото й призоваване, тъй
като е била задържана в 08РУП-СДВР.Последното се опровергава изцяло
от постъпилата от полицейското управление справка, в която се
сочи че свидетелката не е била задържана
изобщо на 28.01.2016 год.
Показанията на свид.Ем. М. , дадени в хода на
съдебното следствие се намират в
противоречие с показанията на свид. В.М.- нейна сестра и на свид.Ив.Т.
Последният е усТ.н след приобщаване на видеозаписите от охранителните
камери на паркинга на СпНС на 08.02.2016 год. За времето 12-13.00 часа,
предявяването им на страните по делото и на свид.Ем.М. и В.М., назначаването и
извършването на видео-техническа експертиза на съдържанието на дисковете-2бр.(л.499,т.1
от СП),както и след изискване на справки от ОДМВР-София(л.540,л.605 от СП)
досежно служителите на МВР, управлявали служебен автомобил марка „Опел”, модел
„Астра” с ДК№ ***
В показанията дадени в хода на съдебното
следствие, свид.Ем.М. заяви, че е видяла свид.Т.да разговаря със сестра й
непосредствено преди съдебното заседание на 08.02.2016 год. по делото, както и
че това лице го е виждала преди това с А.
„на магистралата”. Според
свидетелката (при извършения й допълнителен разпит и предявяване на ВД в с.з.
на 17.05.2016 год., сестра й била споделила пред нея,че въпросния служител на
МВР е искал от В.М. да поддържа показанията,които
вече е дала по делото и ако не стори това то „...В противен случай П. щял нещо
да й направи....”. Според свид.Ем.М. сестра й била уплашена и заявила непосредствено
след проведения разговор пред нея, че я било страх от този човек и от свид.П.А.,известен
им с прякора „К.”. Точно такива обстоятелства във връзка с въпросния разговор
не се споменават от свид.В.М..
Разпитана в хода на съдебното следствие (на
08.02.2016 год.) свид.В.М. заяви,че непосредствено преди заседанието е
разговаряла с „един човек”, усТ.н от съда в хода на
съдебното следствие и посочен по-горе,а именно - свид.Ив.Т. В показанията си
същата заяви,че не знае имената на този
човек, били просто познати както и че той й казал „какво трябва да каже пред
съда”. Било и заявено,че подс.Г.Б. заслужавал да влезе в затвора и тя трябва да каже всичко ,което е казала на
досъдебното производство , както и да не бърза „да си оттегля жалбата срещу Г.Б.”.
Свид.В.М. сочи,че разговора между двамата бил
с нормален тон и спрямо нея не е била отправяна заплаха от каквото и да
е било естество и изложеното от нея не навежда за упражнена спрямо нея каквато
и да е принуда. За този разговор същата споделила със сестра си, за която
твърди че не познавала свид.Т.и й заявила единствено, че е разговаряла с него.
В тази връзка твърденията на свид.Ем.М. за упражнен натиск от последния върху
В.М. се опровергават категорично. В тази насока изводите на съда се извеждат и
от показанията на свид.Т. При извършения й допълнителен разпит на последната в
с.з. на 26.05.2016 год. при предявяването на ВД-приобщения по делото видеозапис
от охранителната камера №81,монтирани на паркинга на СпНС, показанията й са
коренно противоречиви и изцяло опровергават изложеното от нея при предходния й
разпит,както и тези на свид.Ем.М.. Противоречия се констатират не само досежно
външното описание на свид.Т.но и с оглед съдържанието на водения между тях
разговор. При допълнителния разпит на свид.В.М. свид.Т.бе описан като рус,висок
,със светла коса,а съдът констатира че същият е гологлав, какъвто се сочи и от
свид.Ем.М. и видимо се усТ.ва
от видеозаписа по делото. Свид. В.М. отново не посочи да са й били отправяни
закани и заплахи, но твърди че свид.Т.я разпитвал за свид.П.А., дали я е
притеснявал, задавал й въпроси за нейния мъж и
според нея искал да получи повече информация за делото. Показанията(дадени
в хода на съдебното следствие) на свид.В.М. са коренно противоречиви относно
проведения разговор със свид.Т. в сравнение с тези депозирани пред съда при
първоначалния й разпит на 08.02.2016 год.,както и с твърдяното от Ем.М.,поради
това не се ценят от Съда.
Противоречивите показания на двете свидетелки,дадени пред съдебния състав, се
оборват категорично от показанията на свид.И.Т.Същият в съдебно заседание (на
12.07.2016 год.) заяви,че е оперативен работник в ГДБОП-София област и като
такъв във връзка с работата му се налага често да посещава сградата на СпП ,в която се
помещава и СпНС.На посочената дата-08.02.2016 год. същият е бил с колега, като
действително потвърди че е разговарял със свидетелката, известна му като „В.“.Последната
споменала ,че е свидетел по настоящето производство, като разговорът бил на
други теми,но не и във връзка с воденото дело срещу подсъдимите. Сочи,че не се
е интересувал от развитието на делото,както и че в хода на досъдебното
производство той я е усТ.л като свидетел, както и
други лица. Изложеното от него кореспондира частично с показанията на свид.В.М.,депозирани
пред съда при допълнителния й разпит,както и с показанията на свид.А.. Свид.Т.сочи,че
познава последния във връзка службата му ,както и че не е разговарял с
него по настоящето производство.
Последното кореспондира и на изложеното от А.,който сочи че не е съдействал на органите на МВР във връзка с настоящето
производство и не е заплашвал никой,не е упражнявал натиск за да свидетелстват двете
М.в полза на обвинителната теза.
С оглед на гореизложеното съдът не дава в. на
показанията на свид.Ем.М. и В.М. досежно твърдените от тях заплахи,отправяни им
от свид.А.,както и че депозираните от тях показания в хода на досъдебното
производство са неистински и са дадени вследствие на натиск от страна на
служители на МВР и А..
Във връзка с последното, съдът предвид констатираните противоречия, на
основание чл.281,ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК приобщи показанията на свид.В.М. от досъдебното производство,а именно тези от
24.04.2014 год.(л.88-92,т.2 от ДП).По идентичен начин, както и при анализа на показанията на свид.Ем.М. ,
съдът не дава в. и на твърдението на
сестра й, че не познава подсъдимите,както и че не е била набрана на неусТ.на дата през 2012 год. от подс.Г.Б. с цел да бъде
използвана за развратни действия чрез обещаване на облаги. Съдът изцяло
кредитира показанията на В.М. от досъдебното производство,като досежно обстоятелствата посочени по-горе не дава в. на изложеното в с.з. Съдът приема
с недоверието си заявеното от свидетелката,че е дала тези показания под натиск
и заплахи срещу нея и семейството й от страна на свид.П.А.,както и че била докарана от същия в гр.София и е „пуснала”
жалба срещу Г.Б.. Показанията на В.М. ,че не познава никой от подсъдимите,че е
отишла да проституира сама в Р Италия, както и че не е давала нищо от заработените
парични средства от нея като проститутка се противопоставя и се оборва от
изложеното от свид.А. и писмените доказателства по делото,както и от
собствените й показания които са изключително противоречиви, несвързани,
неправдоподобни и житейски нелогични.Освен това
в с.з. свидетелката заяви, че когато на досъдебното производство е била
разпитвана, никой не й е казвал какво
трябва да отговори,както и че когато е
била разпитвана са й били задавани въпроси, на които тя е отговаряла,а и заяви че
е грамотна и има основно образование. В тази връзка съдът не намира за
правдоподобно обяснението ,че показанията на досъдебното производство, приобщени
в хода на съдебното следствие от съда, са дадени от свид.В.М. под натиск от
страна на свид.П.А.. В кредитираните от съдебния състав показания, В.М. е
изключително подробна относно начина по-който е било извършено набирането
й с цел да бъде използвана за развратни
действия и който е идентичен при всички жертви на трафик по делото,начина по
който се е придвижила до Р Италия, мястото между градовете *** *** където тя и
другите момичета са проституирали, обещаните им облаги, тарифата при която е
„работела на пътя” и парите,които е давала-„за място и сигурност“ (по идентичен
механизъм както другите пострадали от престъпленията по делото) на подс.Г.Б. и
неговата ръководна роля в дейността на групата. Всички тези изложени в
подробности и детайли факти, оборват категорично изложеното от свид.В.М. в с.з.
относно фактите, че не е познавала подсъдимите и че е ходила да работи като
проститутка самостоятелно,без да е била уговаряна или мотивирана от трети лица,включително
от подс.Г.Б.,както и че не е давала част от заработеното от нея от проституция
на трети лица.
Както досежно свид.Ем.М., така и за свид.В.М.,
свидетеля П.А. категорично заяви,че не е отправял каквито и да е закани или
заплахи към последната, включително и че не е оказвал натиск по отношение на
който и да било да свидетелства в опредЕ.посока или да е карал някоя от жертвите на трафика
да подават жалби или да ги е свързвал лично с полицейски или други служители на
органите на МВР. Същото кореспондира,както вече нееднократно бе посочено,
изцяло с показанията на свид.Ив.Т. В хода на съдебното следствие не се събраха
никакви доказателства, които да подкрепят изложеното от свидетелките М.досежно
отправения им психологически натиск и заплахи за саморазправа от страна на
свид.П.А.,поради което и съдът не кредитира изложеното от двете пред съдебния състав с изключение на
посочените по-горе части.
Показанията на свид.Ем.М.,дадени в хода на
съдебното следствие по делото се опровергават и от приобщените по делото
показания на свид.Д.Н.Д., който живее на
семейни начала с посочената свидетелка.
Във връзка с констатирани противоречия между
депозираните от него показания и тези дадени в досъдебното производство , в
съдебно заседание на 01.03.2016 год. бе
допуснато прочитането на
показанията на свид.Д. ,обективирани в
съдебен протокол от 16.12.2014 г. по НЧД № 1892/14 г. по описа на СпНС (л.
53-54 от том 2 от ДП) и дадени пред
съдия от СпНС по реда на чл.223 от НПК. Прочетените показания се ценят от съда
изцяло и категорично оборват изложеното от Ем.М. и Д.Д.
в съдебно заседание. Свидетелят сочи,че първата е била набрана и мотивирана от подс.Г.Б.,
известен му с прякора „Г. в гр.***а проституира срещу обещани облаги и с цел да
бъде използвана за развратни действия. В началото Д. се е съпротивлявал на Ем.М.
и взетото от нея решение , но впоследствие се съгласил. В хода на досъдебното
производство , свид.Д. е свидетелствал за механизма на действие на цялата
престъпна група и в частност как е била мотивирана Ем.М. да работи в Р Италия като проститутка. Изложеното от
свидетеля кореспондира изцяло с показанията на последната, приобщени по реда на чл.281 от НПК и дадени в хода на
досъдебното производство. Ем.М. е била уговорена от подс.Г.Б. да проституира в
Р Италия , като са й били обещани облаги,уговорени
са били условията по разпределение на паричните средства и други подробности. Кореспонденция между посочените показания е налице и досежно
начина на пътуване от Р България до Р Италия,маршрута по който са пътували, думите
и действията с които е била мотивирана
Ем.М. от подсъдимия, мястото на което е следвало и е проституирала,
начина и сумата на плащаните от нея пари ежедневно на подс.Г.Б., упражнявания от него контрол
докато тя и момичетата
проституирали,както и относно действията
на подс.П.Б.. Последната, освен че работила като проститутка и превозвала
останалите до пътя, където предлагали платените сексуални услуги.
Прочетените показания на свид.Д.Д. кореспондират и с показанията на останалите свидетели по
делото , дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281 от НПК(повечето от
тях по реда на чл.223 от НПК) не само относно механизма на набиране,транспортиране,
приемане на момичета с цел да бъдат
използвани за развратни действия и обещаните облаги,но и механизма на действие
на цялата престъпна схема на групата и действията на подсъдимите.
Съдът не цени показанията на свид.Д.Д. , дадени в хода на съдебното следствие относно
изложените от него обстоятелства,че не е разговарял той или Ем.М. с подс.Г.Б.
за да проституира жена му, че пътувал с личен автомобил до Р Италия,че е
работил там като шофьор и не знаел през времето докато бил на работа с какво се
занимава жена му,предполага че тя е
работила като проститутка, но не си споделяли подробности в тази насока. Съдът
цени показанията на свид.Д.Д., депозирани пред
съдебния състав единствено досежно познанството му с подсъдимите, както и със
свид. П.Х. , Цв.М. и П.А.. Относно посочените
обстоятелства по делото не се спори и не
се усТ.ват противоречия.
Съдът не кредитира показанията на свид.Д.Д. и досежно
дадените от него показания в хода на съдебното следствие след
прочитането на показанията му от досъдебното производство. Освен ,че е житейски
нелогично и неправдоподобно обяснението което дава, то е и неподкрепено с други доказателства. Същият в с.з. заяви, че
е дал прочетените показания в хода на досъдебното производство , тъй като били
„скарани с Г.”, както и защото бил заплашен от
лице на име К.и свид.П.А.. По делото освен ,че не се усТ.ват
и не се събраха такива доказателства за отправени такива реални заплахи от
страна на последния, не само към свид.Д.Д., но и към
други лица. На свид.Д.Д. му е била разяснена
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване
при извършения му разпит по реда на чл.223 от НПК(както и правата и
задълженията му като свидетел) и няма
каквато и да е причина същите да се
игнорират или да се оборват от други доказателствени източници,още повече че
същите са законосъобразно събрани по предвидения от НПК ред.Освен това самият
свидетел в хода на съдебното следствие заяви първоначално, че свид.П.А. с „две-три думи” му е казал какво
трябва да каже при разпита му в досъдебното производство, а е видно че
показанията му се разпростират на няколко страници и то съдържащи много детайли
и подробности,които не могат да бъдат измислени ,а още повече и да
кореспондират с останалия съвкупен достоверен доказателствен материал. Друго
противоречие в депозираните показания в хода на съдебното следствие от свид.Д.Д.
се констатира и във връзка с отговора му,че не може да помни ”толкова много
неща” и не помни дори как е разказал „толкова много неща” на досъдебното
производство , както и че не помни кой
му е казал да разкаже при разпита му по реда на чл.223 от НПК, всички посочени
от него факти в подробности. С оглед констатираните противоречия, съдът не цени
показанията на свид.Д.Д. , дадени пред съдебния състав
по делото, с изключение на частта относно познанството му с подсъдимите.
При анализа на показанията
на свидетеля П.Ц.Х., дадени в хода на съдебното следствие, съдът стига до
извода че същите са достоверни и
кореспондират с достоверния доказателствен материал по делото. Независимо от
обстоятелството,че същият свидетелства за малка част от периода, през който
е развивало дейността престъпното сдружение, в което са участвали
подсъдимите, то съдът намира че механизмът на постигането на престъпните цели, използваните
методи и постигнатите крайни резултати са едни и същи за целия инкриминиран период от 15.10.2011 год. до
края на 2014 год. В тази връзка показанията на свид.Х. кореспондират с показанията на свид.Цв.М.,
с писмените доказателства и с
приобщените от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК свидетелски
показания. От приложеното по делото свидетелство за съдимост на Х.(л. 473 – л.
480 от СП,т.1),а и на подсъдимите Г.Б.,
П.Б. и Ст.С.(л. 97 – л. 100,л. 102 – л. 104 и л. 106 – л. 107 от СП,т.1) се усТ.ва, че същите са били осъдени
за съвместна задружна престъпна
дейност по НОХД №471/2015 год. по описа
на СпНС, както бе посочено в началото на настоящите мотиви. Видно е, че свид.П.Х. е постъпил в затвора за
изтърпяване на наложеното му наказание в началото на 2013 год. и поради това Съдът
приема за достоверни показанията на последния, предвид това че е бил очевидец
на престъпната дейност на престъпната
група, предмет на настоящето
производство до края на 2012 год. Показанията на свид.Х. кореспондират и се
допълват от показанията на свид.Цв.М., която е била по същото време докато е бил и
последния в Р Италия със сестра й свид.И.М.. Кореспонденция е налице както
досежно мястото където са били настанени да живеят П.Х. и останалите жертви на
трафик на хора, така и досежно това, че
същите са били набирани, транспортирани и им е обещавано облаги с цел да
бъдат използвани за развратни действия,мястото където са предлагали платените
сексуални услуги(на пътя SS-16 между градовете *** ***в Р Италия). От
показанията на свид.П.Х. се правят изводи
не само за дейността на подс.Г.Б.
,но и за останалите участници в сдружението, каквито показания дава и свидетеля М.П. по делото. Подс.Г.Б.
бил ръководителя на сдружението,а останалите го подпомагали в дейността,като
всеки един от тях (Ст.С., Ст.М., П.М. и П.Б.) получавал имуществена оБ.– пари на стойност от по петдесет (50) евро за всяко набрано
за проституция момиче.
В хода на съдебното следствие се констатираха
съществени противоречия в показанията на свид.Х. дадени пред съда с тези от
досъдебното производство досежно това дали
проституиращите за сдружението момичета са били охранявани на пътя от
подсъдимите, какви са били отношенията между тях и жертвите на трафик. С оглед
на това в с.з. на 01.03.2016 год., на основание чл.281,ал.1,т.1 от НПК съдът
приобщи последните,а именно депозираните по ЧНД №838/2014 год. по описа на СпНС
и обективирани в протокол от проведено съдебно заседание от 08.07.2014
год.(л.97-98,т.2 от ДП). След прочитането на показанията свид.Х. посочи,че прочетеното е вярно, като съдът намира същите
да достоверни и ги кредитира изцяло,още повече че подобни факти изнА.и свед.М.П. и свид.Ил.Р. в
кредитираните от съда показания. Отчетените противоречия в показанията на П.Х.
в съдебното и досъдебното производство , според Съдът се дължат на изминалия
период от време, а и тези които са били дадени
в хода на досъдебното производство са били значително по –скоро след
настъпилите инкриминирани събития и респективно предполагат и по-ясен спомен у
свидетеля. В по-голямата си част
приобщените показания,кореспондират с изложеното от свидетеля пред
съдебния състав и останалата достоверна доказателствена съвкупност.
Във връзка с горното съдът следва да
отбележи,че не кредитира показанията на свид.И.М. в частта досежно начина на
пътуването й до Р Италия, обстоятелствата при които е проституирала, отношенията
на сестра й с подс.Г.Б. и имуществената зависимост към него, получаваните от
последния имуществени облаги, вследствие
на предлаганите от двете сексуални услуги на пътя под опека на Г.Б.. Дадените
от свидетелката показания пред съдебния
състав, след съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал,
стоят изолирани, недостоверни и логически
неправдоподобни.Показанията на свид.Ил.М. категорично се оборват на
кредитираните показания на свид.Цв.М., П.Х., Ил.Р. и
М.П.. От кредитираните по делото доказателствени материали се усТ.ва безспорно, че мястото на
което са проституирали всички жертви на
трафик, набирани от ръководителя или участниците в престъпното сдружение, било
„на подс.Г.Б.” . Никоя от тези жени не е можела да предлага сексуални услуги на
пътя между двата италиански града *** ***без да има разрешението на подс.Г.Б. и
съответно следвало „да му се отчита” за
да проституира там,като дава част от
заработеното на последния. За това свидетелства Цв.М.,
която е имала намерение да „заобиколи” неписаните правила, важащи за този
участък от пътя и отишла втори път в Р Италия да проституира „за себе си”, но
това не било възможно да се случи, тъй като подс.Г.Б. веднага разбирал и имало неблагоприятни за нея и приятелката й последици.
Анализирайки показанията на свид. Ц.В.М., съдът
намира че същите са достоверни и им дава
в.. Показанията на свид.Ц.М.,депозирани пред съдебния състав изцяло
кореспондират с гореизложеното,както и с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал. При
първоначалния разпит на свидетелката в хода на съдебното следствие на
01.03.2016 год., а и впоследствие и при допълнителния й такъв на 24.10.2016 год., се усТ.ва че показанията са единни,
не се констатира вътрешно противоречие и са логически и житейски свързани.Съдът
ги цени, тъй като те се допълват от
останалите по делото доказателствени материали, в това число и писмени и
веществени.
Във
връзка с констатирани противоречия между
показанията на свид.Цв.М., дадени в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство, съдът приобщи частично
показанията на последната,обективирани в
протокол от 13.03.2014 год. по ЧНД 372/2014 год. по описа на СпНС(л.22-23,т.2
от ДП)(досежно частта на стр. 3 от протокола-л.23,т.2 от ДП , от изречението „Около месец
стоях“-ред 10 отдолу нагоре, до края на абзаца, приключващ на следващата
страница от протокола завършващ с думите „ и се прибрахме.“ и на стр.2 от същия
протокол,ред 10 отгоре надолу от 4 абзац от изречението започващо с думите „
Около 9-ти…“ до края на следващото
изречение завършващо с думите „…. но не знам модела“) на основание чл. 281, ал. 1, т. 1
и т.2,пр.2 НПК и изцяло от протокол за разпит на свидетел от 13.03.2014 год. (т.2,л.24-27 от ДП),дадени
пред разследващ орган на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и т. 2,
предл. 2 от НПК. Вторите бяха приобщени предвид липсата на спомен у М. досежно
годината и времето, през което е била в Р Италия и сумата, която е следвало да
дава ежедневно. Констатираните противоречия и липса на спомен относно някои
обстоятелства , съдът ги отчита с оглед изминалия период от време. Логично е
след толкова години свидетелката да няма достатъчно ясен спомен за времето и
годината когато е пребивавала в Р Италия с подс.Г.Б., както и с какъв
точно автомобил същата е пътувала с него
от Р България до *** С оглед близостта
във времето, когато са били депозирани тези свидетелски показания по делото и
предвид обстоятелството, че свидетелката е имала значително по-детайлни спомени
относно настъпилите събития, то съдът кредитира приобщените показания, както и
депозираните пред съдебния състав с
посочените изключения относно констатираните противоречия досежно времето и
автомобила, с който е била транспортирана до Р Италия. Отчетените противоречия или
забравянето на някои факти не водят до направата на различни изводи и друга фактическа обсТ.а, която коренно да се различава от изложената
по-горе. Освен това свид.Цв.М. след прочитането на
показания й от досъдебното производство заяви,че същите са достоверни. По делото не са
събрани доказателства, които да оборват изложеното от свид.Цв.М..
Нейните свидетелски показания не само ,че кореспондират, но и се допълват и от
тези на свид.П.А.. Същият пред съдебният състав потвърди,че живее на съпружески начала с последната в
момента, но същата е била набрана и транспортирана от РБългария
до Р Италия,заедно със свид.Ил.М., с цел да бъде използвана за развратни действия,като са й били обещани облаги от подс.Г.Б..
Освен това последният свидетелства и за известните му обстоятелства, че
сестрата на свид.Цв.М., Ил.М. към този момент е била
придружавана от свид.П.Х.(с прякор „К.).Посочените свидетелски показания се кредитират от съда изцяло и същите се отнА. за правно релевантни за делото факти.
Свидетелката Цв.М.
подробно разказва как в периода от 01.06.2012 г. до 09.06.2012 г. в гр. Б. Р
България е била мотивирана от подс.Г.Б.
да отиде да работи в Р Италия като проститутка, като последният предложил на нея и сестра й свид.И.М. да
отидат и да изкарат много пари. Г.Б. дал за пример племенниците
му,които работили като проститутки за около месец и със заработените от тях
пари дори успели да си закупят апартамент в Б. За Цв.М.
изложените обстоятелства били достатъчни
за да вземе решение и да замине в
Р Италия и да работи за подс.Г.Б. като проститутка. Последната била безработна,
със средно образование и без перспективи в Р България. Подс.Г.Б. лично транспортирал с л.а. „Ауди“ двете сестри
М.като пътували през Гърция от Р България до град *** Р Италия в периода
09.06-10.06.2012 г. Показанията на свид.Цв.М. се
подкрепят от тези на свид.П.Х., който също беше разпитан в хода на съдебното
следствие и който също е пътувал с последните до Р Италия и през този период е бил приятел на свид.Ил.М.. Когато пристигнали на място,условията обаче
се оказали много по-различни от обещаното. Вместо в хотел, М.били настанени в
къщата до лозовия масив, който Г.Б. обитавал и в която настанявал обикновено и
други момичета,набрани от Р България с
цел да бъдат използвани за развратни действия - предлагане на платени сексуални
услуги.Свид.Ц.М. освен ,че подробно в детайли разказва за мястото в което е
била настанена, индивидуализира и пътя където тя и останалите момичета са
проституирали, начина на отчитането на паричните средства(първоначално по
петдесет евро, а впоследствие всички пари), заработени от тази им дейност на
подс.Г.Б.,а в негово отсъствие на
племенницата му Е.или на брат му-подс.П.Б.,които освен това ги и „пазели“. Цв.М.,по идентичен начин както и свид.Б.И. и свидетелките М.макар
и да касаят различни периоди от време) сочат за механизма на действие не само
на подс.Г.Б. ,но и на цялата престъпна група-събирането на паричните средства
от предлагащите сексуални услуги на пътя момичета, охраната им на пътя и при
проблеми с клиенти, заплахите които са били отравяни към тях за да работят
и ограничаването до минимум възможността
на момичетата да си тръгнат за РБ(на част от тях им били взимани личните карти
от подс.Г.Б.).Обстоятелството ,че посочения от свидетелките (посочени по-горе)
по делото път в Р Италия между градовете *** ***се „стопанисва“ от подс.Г.Б. и че на
същия могат да проституират само определени от последния лица, се потвърждава и
от показанията на свид.Цв.М. във връзка с второто и
посещение в Р Италия.
Показанията на
свид.Цв.М. кореспондират изцяло с тези на
свид.Х. и на П.А.,който възпроизвежда преразказаното му от първата за пребиваването й в РИталия. Действително тук се касае за производни гласни
доказателства(досежно А.), но след съпоставката им с преки такива каквито се
явяват и показанията на свид.Х. и на другите свидетели,посочени по-горе (
включително и тези от ДП),то съдът няма
основания да ги отхвърли като недостоверни и поради това следва да се
кредитират,респ. да им се даде в..
Съдът цени изцяло показанията на свидетеля Д.Б.,
прочетени по реда на чл.281,ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК,а именно обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 27.08.2014 год. пред орган на досъдебното
производство. Посочените показания са приобщени към доказателствения материал
по делото предвид констатирани
съществени противоречия между тях и дадените в съдебно заседание. Не се цени изложеното пред съдебния състав от свид.Б.,
който живее на съпружески начала с една от
жертвите на трафик свид.Ю.Й.. Тези негови показания се оборват както от
приобщените такива на Ю.Й. от
досъдебното производство, така и от останалия достоверен доказателствен
материал. Освен това изключително
недостоверно , нелогично не само от към
житейска гледна точка, но и с оглед доказателствения материал, е твърдението на
свид.Б. ,че депозираните от него
показания в хода на досъдебното производство ,били дадени вследствие на скарване с подс.Г.Б. „заради една кола”.
Неправдоподобно е и изявлението, че всичко си бил сам измислил „в яда си” и го
казал, при положение че свид.Й. дава
показания в същия смисъл в хода на ДП и то значителни по обем, с много детайли. Съдът не цени показанията на свид.Д.Б.,
депозирани пред съдебния състав, с изключение на обстоятелствата свързани с познанството му с
подсъдимите, а именно че ги познава отдавна, тъй като имат далечна роднинска
връзка,както и че заедно със свид.Ю.Й. са били в Р Италия. В останалата част,
съдът не цени показанията на Д.Б. и ги приема за недостоверни.
Депозираните показания от свид.Д.Б. пред Съда в
посочените по-горе части се опровергават и от кредитираните изцяло от съдебния
състав показания на свид.Ю.Й., приобщени по надлежния ред чрез прочитането им на основание
чл.281,ал.1,т.1 от НПК,а именно обективирани в протокол от 15.05.2013 год. по
ЧНД №716/2013 год. по описа на СпНС(л.9-11,т.2 от ДП),дадени в хода на
досъдебното производство. Показанията на
свид.Б. и на Ю.Й. от ДП са в корелация, дадени са в рамките на две различни години, което
изключва твърдението, че са измислени.
Същите се допълват и съдържат подробности, които е невъзможно да бъдат повторени в
детайли,а и съответно „измислени”
от две различни лица през подобни интервали от време. Освен това приобщените показания на свид.Й. са били
депозирани пред съдия от СпНС по реда на чл.223 от НПК, което е гаранция
за законосъобразност на извършеното
действие по разследването в хода на досъдебното производство и не се
констатират съществени процесуални нарушения, поради което и Съдът ползва с
доверието си тези доказателствени източници относно правно релевантни за делото
факти.
От приобщените показания на двамата свидетели-Д.Б. и Ю.Й. се
правят изводи за дейността на престъпното сдружение (набиране,
транспортиране,приемане на жертвите на трафик на хора, обещаването на облаги,
като главната цел –трафикираните жени да бъдат използвани за развратни цели-проституция), ръководителя Г.Б. и
участниците в него- П.Б. и С.С.. Същата подробно е
описала как е била вербувана и набрана на неусТ.на дата
през лятото на 2012 г. в гр. Б.с
цел да бъде използвана за развратни дейности в Р Италия от подс.П.Б.;как е била
транспортирана на неусТ.на дата през лятото на 2012 г. от Р България до гр.***през границата на
страната с Р Гърция,с обещаване
на материални облаги. Свидетелката подробно разказва,че е давала част от
заработеното от нея като проститутка на подс.Г.Б. и на П.Б.,както и че това
правели и другите момичета ,които проституирали за групата и разбира се
условията за това били уговорени от по-рано. Същата сочи с подробности не само мястото, където е
предлагала платените сексуални услуги, но и за изкарваните от нея и останалите
момичета пари вследствие на тази дейност,както и сумата която давали ежедневно
на подс.Г.Б.. Същите подробности излага и свид.Д.Б., който е бил разпитан в
хода на досъдебното производство след повече от една година от разпита на Ю.Й..
Показанията му кореспондират както относно изложените факти от последната
досежно набирането, така и с оглед транспортирането й до Р Италия , а още
повече че той е бил и непосредствен очевидец на инкриминираните събития. Освен
това съдът констатира противоречия между показанията на Й. и показанията на
свид.Д.Б. във връзка с изложената причина поради която последния твърди, че на
досъдебното производство е дал неверни показания. В хода на съдебното
следствие, след прочитането на показанията на свид.Ю.Й., същата даде
недостоверно и нелогично обяснение на въпроса дали прочетеното е вярно.
Последната заяви,че била ядосана на подс.Г.Б., тъй като му поискала помощ , а
той не и помогнал,което категорично се разминава с изложеното от Б.. Освен това
същата посочи първоначално, че не е била разпитвана по делото, включително и пред съдия, което от своя страна недвусмислено
се опровергава от приобщения по делото
протокол от проведеното съдебно заседание по ЧНД №716/2013 год. по описа на
СпНС. При повторно зададен й въпрос същата се поправи и заяви ,че е възможно да
е дала показанията си в съда. Изложените обстоятелства във връзка със заявеното от свид.Ю.Й., че е дала неверни
показания в хода на досъдебното производство, са нелогични, неправдоподобни и неподкрепящи
се от доказателствата по делото,поради което не се ценят от Съда.
Анализирайки
показанията на свид.П.Д., Съдът достигна
до извод че не следва да се кредитират дадените от него такива
в хода на съдебното следствие с изключение на частта, в която същият
сочи че познава подс. Г.Б., С.С. и П.Б., както и че е
бил в гр.***в Р Италия заедно със свид. М.П., с която живеел на семейни
начала. Показанията на свид.П.Д. от
съдебното следствие се оборват изцяло от целия
приет от съда за достоверен съвкупен доказателствен материал, в т.ч.
както от показания на свид.М.П. от съдебното и от досъдебното производство.
Кредитират се изцяло прочетените в съдебно заседание на 01.03.2016 год. показания
на Д. - обективирани в протокол за разпит на свидетел от 09.09.2014
г. (лист 65-68 от том 2 на ДП) и дадени пред орган на досъдебното производство.
От посочените показания,както и от прочетените такива на свид.М.П. и дадените от нея пред съдебния състав се усТ.ва,че последната не е била
набрана от подс.Г.Б.,а е била приета от
него в района на гр.*** гр.***в Р Италия с
цел същата да бъде използвана за развратни действия, като й е обещал облаги. От
кредитираните показания на двамата се усТ.ва гореописания механизъм на действие на подс.Г.Б. . В
случая свид.М.П. е била приета от него,като същият й е създал условия при които
да може да бъде реализирана преследваната от него цел-да бъде използвана за
развратни действия на място, което той й определил , при посочена от него
тарифа и при предварителна уговорка относно разпределението на паричните
средства, които свидетелката ще изкарва от предлаганите платени сексуални
услуги. От посочените показания се правят изводи и за дейността на цялата
престъпна група, а именно че за
постигането на поставените престъпните цели, участие са взимали и подс.П.Б. ,
П.С., С.С.. В показанията си от ДП свид.П.Д. подробно
е описал дейността,както на ръководителя Г.Б. ,така и на останалите посочени
по-горе лица, начина на разпределението
на момичетата, начина на отчитането на
паричните средства на Г.Б. от момичетата, като Съда намира изложените
факти за достоверни. Същият с изключителни детайли е разказал в хода на
досъдебното производство,споменавайки дати,имена на лица и на градове,суми и
други подробности,които като цяло кореспондират с ценените от Съда свидетелски
показания дори и в детайли.Отделно от това същият свидетелства,че именно
подс.П.Б. е превозвала свид.М.П. от квартирата до мястото на пътя,където
следвало да предлага платени сексуални услуги срещу допълнителна сума от 10
евро първоначално и впоследствие по 15 евро дневно. За това обстоятелство
свидетелства и М.П.. В тази връзка Съдът не приема за достоверно твърдението на
свид.П.Д.,дадено в хода съдебното следствие,че сам си е измислил фактите и
обстоятелства при разпита му на досъдебното производство, тъй като и той „бил
ядосан” на подс.Г.Б. задето не му бил намерил работа. Посоченото обяснение
дадено от свидетеля, досежно констатираните противоречия, освен че е
недостоверно и житейски нелогично, то е и неподкрепено с доказателства, а и се
оборва категорично от показанията на М.П. дадени пред Съда.
Анализирайки показанията на свидетелката М.П., съдът достигна до
извода, че следва да бъдат кредитирани дадените от нея в хода на досъдебното производство, които
бяха приобщени към доказателствения
материал с прочитането им в съдебно заседание на 21.11.2016 год. по реда на
чл.281 от НПК поради наличие на противоречия с тези дадени в хода на съдебното
следствие, а именно тези по реда на чл.223 от НПК- съдебен протокол от 28.04.2015 година по ЧНД 447/2015
година по описа на СпНС,том 2, лист 60-61 ДП и дадените пред орган на ДП в протокол за разпит на свидетел от
28.04.2015 година пред орган на ДП,том 2, лист 62-64. Съдът дава в. на изложеното от П. в хода на ДП, тъй
като същата на два пъти е възпроизвела с точност и в детайли настъпилите събития,като не кредитира
единствено показанията й дадени пред орган на ДП относно втория абзац отдолу нагоре на
л.63,т.2 от ДП. За посочения абзац бе направено възражение от страна на
защитата и бе отправено искане да не се цени целия протокол. Съдът намира,че не
следва да цени единствено посочения абзац и
приема ,че се касае за техническа грешка при оформянето на протокола,
като тази грешка не води до опорочаването на доказателствения източник в цялост.
Видно е ,че показанията на свидетелката(без цитирания абзац) кореспондират с
изложеното от нея и пред съдебния орган, пред който са били дадени показанията
й по реда на чл.223 от НПК,също приобщени в хода на съдебното следствие по
делото.От кредитираните показания на
свид.П. се усТ.ва ,че
същата е била приета от подс.Г.Б. на неусТ.на
дата през м. февруари 2014 г. в района на градовете *** *** Р Италия с цел да
бъде използвана за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги.
Същата заедно със свид. П.Д. взели решение,обадили се на последния,който им предоставил възможност да отидат в Р
Италия и свид.П. да проституира на път, на който видно от целия събран
доказателствен материал, може да стори това единствено със съгласието на подс.Г.Б.(за
което сочат и показанията на свид.Ил.Р.). П. чрез П.Д., с който тя живеела на
съпружески начала давала пари на подс.Г.Б.
ежедневно, като тези парични средства били изкарани от нея вследствие на
предлаганите сексуални услуги именно на
пътя, който бил „стопанисван“ от Г.Б. за тези цели. П. подробно разказва и за цените на предоставяните от нея
сексуални услуги,които й били определени от подс.Г.Б.; описва пътя на който е
проституирала „шестнадесетката“; сочи и за други
роднини на последния които също проституирали на посочения път; описва начина на
организацията на придвижването от страна на Г.Б. ,а именно подс.П.Б. е осъществявала тази дейност, а в нейно
отсъствие трето лице; П. дори сочи и за проблеми ,които е чувала че последния
има с органите на реда.И в двата протокола са обективирани показания на свид.П.,
които се намират във взаимовръзка с приобщените показания на свид.Д. от ДП,посочени
по-горе. Освен това съдът не може да игнорира безпричинно показанията на
първата,които е депозирала пред СпНС по реда на чл.223 от НПК, тъй като липсват
каквито и да е индикации дори за незаконосъобразното им отразяване или
нарушение на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на доказателственото
средство. Напротив извършването на
разпита на свидетелката пред съдебен орган е
гаранция за законосъобразността
на извършеното действие по събиране на доказателствата и същият е извършен по
правилата на НПК. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че свидетелката след прочитането на показанията от
ДП(и на двата протокола), опроверга първоначално изложеното от нея и потвърди
показанията си като верни и достоверни. С оглед на изложеното Съдът не
кредитира в цялост показанията на свид.П.,
която същата даде пред съдебния състав преди прочитането на показанията й от ДП
по реда на чл.281 от НПК. Съдът отчита,че се касае за затаяване на
обстоятелствата касаещи престъпната дейност на
подс.Г.Б., подс.П.Б. и престъпното сдружение и механизмът на действие
при трафика на жените за да бъдат използвани за развратни действия. Съдът не
можа да усТ. причината за затаяването на тези
обстоятелства, но дадените впоследствие (след прочитането на показанията по
реда на чл.281 от НПК) кореспондират с тези от ДП. Посочените празноти, съдът
смята че се дължат на изминалото време от датата на събитията до настоящия
момент, а и на притеснение от присъстващите подсъдими лица в съдебната зала.
Съдът
кредитира показанията на свид.В.И., дадени от нея в хода на съдебното следствие(с
малки изключения,посочени по-долу), така и депозираните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК и
обективирани в протокол за разпит на свидетел
от 11.06.2015 год. (т.2,л.69-72 от ДП).От показанията на свид.И. се усТ.ва, че същата живеела на семейни
начала с подс.С.М.,който бил син на подс.П.М. и като такъв бил наясно с
дейността на престъпното сдружение. Свид.В.И.
знаела също, че негови роднини живеят и
работят в Р Италия и се занимават с
проституция. Подс.М. ,заедно със свид. В.И. взели заедно(съвместно)решение да
отидат при роднините на първия и тя да
отиде да работи в Р Италия като
проститутка. Подс.М. и подс.М. уточнили мястото където трябвало да отидат,а то
било точно там където подс.Г.Б. и останалите участници в престъпното сдружение развивали дейността си. Свид.В.И. била
транспортирана от подс.Ст.М.(в изпълнение на решението на престъпното
сдружение), като последния организирал всичко необходимо за това,като закупил лично билети за микробус, с който
трябвало да пътуват по линията Р Италия-Р България, а след това да се придвижат
до гр.***и респ. да преведе свид.В.И. през границата на Р Гърция от РБ до Р
Италия. Подс.Ст.М.,бил наясно че причината
да закупи билети за транспорт до
Р Италия било взетото предварително решение И. да започне да проституира и
респ. с оглед реализиране на целта тя да
бъде използвана за развратни действия в Р Италия. Свид.В.И. следвало да
предлага платените сексуални услуги на път, който и подс.Ст.М. и самата жертва
на трафик знаели ,че се „стопанисва” от
подс.Г.Б.(брат на подс.П.М.). Независимо от съгласието на трафикираната
жертва, същата е била транспортирана от Р България към Р Италия именно за да
бъде използвана за развратни цели,като Ст.М.
и обещал че ще изкарва много добри пари и заработеното като парични
средства ,ще си остава за нея. Именно и затова И. тръгнала за Р Италия,а подс.М.
бил наясно с това и предприел действията за закупуването на билетите за
транспорта. На място в Р Италия, в гр.***подс.Ст.М. и свид.И. били приети в
квартира и последната започнала да
проституира на пътя ,заедно с други
момичета,които също работели за подс.Г.Б.,Ст.С. и П.Б.. Същата предлагала на
пътя платени сексуални услуги, като
заработеното от нея ,обратно на обещаното, било прибирано от подс.Ст.М.,
като спрямо нея бил упражняван многократно физически и психически тормоз.След
около месец престой, свид.В.И. вече не издържала ,поискала да си тръгне и заедно
с подс.Ст.М. се прибрали в Р България. Незабавно след пристигането си в
страната В.И. информирала органите на МВР. От показанията на В.И. се усТ.ва, че на място в Р Италия имало и други момичета ,между
които и свид.М.П.(посочена от нея в съдебно заседание), известна й с името „Ц,
която работила за подс.Г.Б. като проститутка и му давала ежедневно част от
заработеното от нея през деня на магистралата,
предлагайки платени сексуални услуги,а именно по 50 евро. Друго момиче по същия
начин предавало част от заработеното на
подс.С.С.,а в негово отсъствие на подс.Г.Б.. Свид.М.П. заяви пред съда,че е известна с посочения
прякор и за съда не съществува съмнение
,че свид.И. имаше предвид точно нея, тъй като
отделно от това тя я посочи,че е една от свидетелките ,които чакат за
разпит пред залата в същото съдебно заседание на 01.03.2016 год.
Като цяло
съдът констатира ,че в по-голямата си
част показанията на свид.В.И. си
кореспондират и се намират във взаимовръзка, логическо и житейско единство.
Съдът не кредитира единствено показанията на свидетелката, дадени в хода на
съдебното следствие относно
обстоятелството за което сочи ,че билетите за транспорта за Р Италия били
закупени от нея, като пари за това била получила от майка й. Видно от
показанията на И., приобщени по реда на чл.284,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК, в
хода на досъдебното производство И. с категоричност е заявила ,че подс.М. е закупил билетите за микробуса,които
били на стойност от 1000лв.Съдът кредитира изложеното от свидетелката в хода на
досъдебното производство, тъй като показанията
са били дадени в значително по-кратък срок от настъпилите събития и спомените й
за тези факти са били в пъти по-конкретни, по-ясни и по-детайлни, за разлика от разпита й пред
съда в хода на съдебното следствие,когато се констатира и липса на спомен.Съдът
отчита тези неточности на изминалия
период от време. Във всички останали части, показанията на свид.В.И.
кореспондират изцяло с ценения от Съда доказателствен
материал, поради което и същите се
приемат за достоверни и се кредитират. Освен горното, самата свидетелка заяви
след прочитането на показанията по реда на чл.281 от НПК,че прочетеното е
вярно. Няма основание показанията да не се ценят от Съда, още повече че по
делото не са усТ.ни и доказателства, които да ги
опровергават.Дадените обяснения от подс. Ст.М. съдът приема ,че имат единствено
защитна функция, но не и доказателствена такава и поради това не се ценят.
На следващо
място показанията на свид.И. категорично оборват изложеното от свид.М.П. пред Съда,която
заяви че не е проституирала в Р Италия
за подс.Г.Б. и групата,както и че не е давала парични средства на никой от
заработеното от нея като проститутка. Показанията на тази свидетелка не се приемат за достоверни и не се ценят.
Същите освен ,че противоречат изцяло на изложеното от свид.В.И., противоречат и
на приобщените по делото писмени
доказателства във връзка с твърдението й ,че е
пребивавала в РИталия три-четири дни,след което се е прибрала в РБългария,както и че никой от присъстващите подсъдими не е
бил по времето, когато е била и свид.М.П..
Напротив, същата е била по времето когато в Р Италия , на същото място където са
пребивавали подс.Ст.М., свид.В.И. , подс.Г.Б., С.С.,
дъщерята на подс.Петка М.-Е.за която сочи,че са пътували заедно. Именно поради
изложените съображения показанията на
свид.М.П. от съдебното следствие не се вземат предвид при формирането на
изводите относно правно релевантните факти по делото.
От анализа на показанията на свид.М.П. и свид.И.Р.
,съдът стига до извод ,че показанията на
двамата дадени в хода на съдебното следствие
са недостоверни и не се подкрепят от
достоверния доказателствен материал. С оглед констатирани противоречия,
съдът е допуснал и е приобщил показанията на двамата, дадени в хода на
досъдебното производство. Касае се за обективираните
в протокол за разпит на свидетеля М.П. от 14.05.2013г.
(л. 105-106, том 2 от ДП) и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК,както и съдебен протокол за
извършен разпит на свидетеля Р. от 14.05.2013 година (т. 2, лист 2-3
от ДП)
пред съдия от СпНС и протокол за разпит на свидетел от
14.05.2013 година (т.2, лист 4-6 от ДП) пред орган на ДП,прочетени
съответно на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът изцяло кредитира свидетелски показания от
досъдебното производство за двамата свидетели,като намира същите за достоверни.
Досежно приобщените показания на свид.М.П. от досъдебното производство,
следва да се посочи че същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви
и си кореспондират изцяло,както с ценените показания от Съда на свидетелите от
досъдебното производство, така и в частност с показанията на свид.П.Х.. Както
последният, така и свид.М.П. като цяло описват дейността на действащата престъпна група на територията на
Р България и Р Италия, ръководена от подс.Г.Б. и участниците в нея в лицето на
останалите подсъдими по делото. Свидетелят П., идентично на свид.Х. описва
схемата на действие на сдружението, начина на набирането и транспортирането
на момичетата до Р Италия и пътя
между градовете *** ***,където момичетата,набрани от гр.Б.били използвани от
групата за развратни действия,като били мотивирани от Г.Б. или друг участник за
това с обещания за облаги,а впоследствие прибирали парите от заработеното от
тях чрез проституция ежедневно по опредЕ.сума, определяна субективно за всяко момиче в
диапазона между 50-90 евро.Тези показания на свидетеля кореспондират изцяло с
възприетата от съда фактическа обсТ.а и с приетия за
достоверен доказателствен материал. Съдът не цени показанията на свид.М.П.,
дадени в хода на съдебното следствие ,с изключение на частта относно
познанството си с подсъдимите и срещата му с Г. и П. Бенчеви в Р Италия. В останалата им част ги отхвърля
като недостоверни и не ги цени. В тази връзка
твърдението на свид.П. във връзка
с усТ.ните противоречия, които
са съществени с дадените от него показания в хода на досъдебното производство,
са нелогични. Изявлението,че е дал прочетените
показания пред разследващия орган в резултат на предизвикан от него
страх, че ще бъде подведен под наказателна отговорност „за сводничество” не кореспондира с материалите по делото. Според
М.П., свид.П.А.(известен с прякора „К.”)
го е настроил срещу подс.Г.Б. и поради това е дал такива показания. Свидетелят
заяви,че се е подписал и са му били разяснени правата и задълженията в това му
качество и му е било известно обстоятелството,че трябва да каже истината,както
и че повечето от фактите му били известни „от квартала”. Съдът намира,че изложените твърдения от М.П. пред съдебния
състав са недостоверни , нелогически от житейска гледна точка ,но и с оглед
данните по делото. Видно е ,че същия със завидна точност е възпроизвел факти
,за които са налице и други първични доказателства посочени по-горе.
Подобни са изводите на съда и досежно констатираните съществени
противоречия в показанията на свид.И.Р. , дадени в хода на досъдебното
производство и тези дадени в хода на съдебното следствие. Същата обяснява противоречията с наличието на конфликт с подс.Г.Б. и сочи,че
поради тази причина е дала неверни показания пред следователя и съдия от СпНС. Последвалото
изявление на Р.,че конфликта с подс.Г.Б. е бил „за нещо дребно” и липсата на
логично обяснения в тази насока, подкрепено с конкретни доказателства, водят до
извод че показанията дадени в хода на съдебното следствие са недостоверни и не
се ценят от съдебния състав(с изключение на частта относно познанството на Р. с
подсъдимите лица). Свид.Р. сочи, че не й и била разяснена наказателната
отговорност по чл.290,ал.1 от НК, но
напротив от съставения протокол за проведеното съдебно заседание по ЧНД № 718/2013
год. ,непосредствено преди разпита й на
14.05.2013 год., Р. е била запозната със санкцията ,която законът предвижда при
лъжесвидетелстване,като същата е обещала да говори истината,а след приключване на разпита е заявила,че записаното в протокола е
вярно.По идентичен начин, както и по отношение на предходния свидетел съдът
намира,че изложеното пред съдебния състав е неправдоподобно, житейски не
логично и не се цени от съда. Събраните
по делото доказателства (в т.ч. и показанията на свид.П.А.) изключват
възможността, да се кредитират показанията на свид.Р. от съдебното следствие, включително и досежно
твърдението й че е имала „малък
конфликт” с подс.Г.Б. и така се е получило ,че е свидетелствала и за подс.П.Б.
и подс.С.С.. Освен това кредитирайки изцяло
показанията на свид.Р. от досъдебното производство, следва да се посочи,че те
са непротиворечиви, последователни, подробни в детайлност и оборват обясненията
на подс.Г.Б.. Направеното изявление от свидетелката за преувеличаване и
измисляне е нелогично, тъй като това касае едни и същи факти ,изложени два пъти пред два различни органа. Изложението
на свидетелката Р. пред съда не е логично и подкрепено с доказателства и за
съда остава единствено възможността да го отчете като голословно твърдение. Същото
дори не кореспондира и с обяснението на подс.Г.Б., че причината последната да
свидетелства срещу него на досъдебното производство била, че тя и мъжът и били
изгонени от апартамент,собственост на жената на Г.Б.. Последното противоречи и
на показанията на свид.А., който сочи че свид.Р. и мъжа й все още и към момента
живеят в апартамента на Г.Б.. И при двата извършени разпита на свид.Р. в хода
на досъдебното производство същата е
разказала в детайли относно начина, по който е била набрана на неусТ.на дата в края на м.октомври 2011 год. и транспортирана
на неусТ.на дата през м.ноември 2011 год. от подс.Г.Б.
до Р Италия,с цел да бъде използвана за развратни действия,като са й били
обещани облаги. Р. е разказала подробно как предварително е била уговорена
подялбата на средствата, изкарани от проституция, както и че лично тя е давала уговорената
част от паричната сума на подс.Г.Б. и то ежедневно. Лично подс.Г.Б. е мотивирал
свид.Р. да вземе решение да тръгне с него за Р Италия за да проституира там. Решението,което
свидетелката взела било вследствие
на обещанието, че тя ще изкара много
пари,както и че Г.Б. ще й осигурява на пътя защита срещу 50 евро на ден. Освен
това подсъдимият й обещал ,че той ще поеме разходите за пътуването и че лично
ще я преведе през границата в резултата на изпълнението на решението на
престъпното сдружение, което ръководил. От показанията на свидетелката се усТ.ва,че Г.Б. я транспортирал
лично до град ***в Р Италия с автомобил
на последния- л.а. марка БМВ, сив
металик с българска регистрация през границата на Р Гърция. Именно подс.Г.Б. и
намерил квартира и на следващия ден я завел на
магистралата, където Р. следвало да предлага сексуални услуги срещу
заплащане(лично той й определил тарифата при която следвало да стори това).Освен
горните показания, свид.Р. свидетелства и за
ролята на Г.Б. като ръководител на престъпната група.Същият разпореждал
на всеки от участниците в сдружението какво да прави, лично поставял задачите,както
и че освен нея имало и други момичета,които работели за групата при идентични
условия и целта била те да се използват за развратни цели(проституция). При
тези условия свид.Р. работила до
декември месец 2011 год.,след което се прибрала в РБ.
Поради изложените по-горе съображения, съдът кредитира изцяло показанията
на свид.Р. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК.
Действително констатират се неточности
между двата разпита на свид.Р.,но съдът отчита това на изминалия период
от време. Съдът дава в. относно инкриминираните дати сочени от свидетелката при
разпита й по реда на чл.223 от НПК като достоверни,а именно че набирането й е
било сторено на неусТ.на дата в края на м.октомври
2011 год.. В детайли същата описва,че малко след като се прибрала в Р България
(след първото и посещение в Р Италия) , се е срещнала с Г.Б. за да
уговорят условията при които тя ще
проституира за него и впоследствие на неусТ.на дата през
м.ноември 2011 год. била транспортирана от Г.Б. до Р Италия с посочената
по-горе цел. Съдът не приема за достоверно,че свид.Р. е била набрана през ноември 2011г., тъй като впоследствие е
направила уточнение при разпита й по
реда на чл.223 от НПК, от който може да се направи извод ,че това е станало в
края на октомври 2011 год. Показанията на Р. във всички останали части са
логични, кореспондиращи с кредитирания от съда доказателствен материал и съдът
ги цени като достоверни.Показанията от досъдебното производство категорично
оборват изложеното от свидетелката в
хода на съдебното следствие и твърдението ,че приобщените и прочетени
показания не са верни е нелогично и те не се ценят от съда, както бе посочено
вече по-горе.
От депозираните показания от свид. А.Е. в хода на съдебното следствие,
съдът цени единствено тези отнА.и се до познанството му с подсъдимите лица от дълго
време. В останалата част, показанията на същия не се ценят ,тъй като не
кореспондират с достоверния доказателствен материал. Поради констатирани
противоречия, в съдебно заседание на 17.05.2016 год. са приобщени показанията
на Е. от досъдебното производство,а именно на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1,т.1 от НПК ,обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 14.11.2013г.( том 2, л. 107-112 от ДП) пред орган на
досъдебното производство. Съдът приема с доверието си прочетените показания
изцяло ,като намира че същите са непротиворечиви , последователни и се намират
в житейско и логическо единство с останалите ценени от съда достоверни доказателства. Свидетелят е описал начина на действие на
сдружението, ръководено от подс.Г.Б. (подобно на свид.М.П.,Ил.Р., П.Х. в
кредитираните им показания) относно набирането на лица от женски пол. Подробно свидетелят е разказал и как това се е случило с негова позната Й.З.Същият
сочи за отправяни заплахи към последната, както и за користната цел на
сдружението. Освен това от показанията на свидетеля може да се направи
категоричен извод,че на мястото на което проституирали трафикираните жени, не се
допускали други лица от подс.Г.Б. без да са заплатили на него или на друг член
на групата предварително опредЕ.а парична сума. Свидетелят Е. разказва и за ролята
на двамата участници- „Ч. и „С.,които от материалите по делото е безспорно
известно че са подс.Ст.С. и П.Б.(за
дейността на двамата свидетелства и свид.Б.И.). Последните двама транспортирали трафикираните жени до мястото
на пътя, където следвало те да предлагат сексуални услуги на пътя срещу
заплащане и впоследствие ги превозвали обратно до местоживеенето им. Същите се
занимавали и с контрол върху момичетата, обикаляли около тях на пътя за да проверят коя от тях е работила и респ. да знаят
по-късно на кое момиче да вземат изкараните от нея парични средства през деня в
резултат на предлаганите сексуални услуги.Механизмът е един и същи както при
останалите жертви на трафик на хора,
лицето е било набрано с цел използване за развратни действия,
транспортирано е с микробуси, които се
движат по редовна линия между Р Италия и
Р България и са били обещавани облаги.От
показанията на свид.Е. съдът прави извод
за дейността на престъпната група и касае дейността на същата за част от
инкриминирания период-2012 год., за който свидетелства и има възприятия свид.П.Х..
В тази връзка показанията на двамата си кореспондират. Показанията на свид.Е.
се намират във взаимовръзка и с останалия събран достоверен доказателствен
материал по делото. За да кредитира показания на свид.Е. от досъдебното производство,
съдът взе предвид и противоречивите изявления на свидетеля след прочитането им в хода на съдебното
следствие. Същият първоначално заяви, че вижда свои подписи, впоследствие заяви
че подписите на съставения протокол не
са негови, както и че „тези неща”, които са записани в протокола не са казани
от него. В края на разпита си свид.Е.
направи изявление в обратна посока, а именно че е имал конфликт с
подс.Г.Б. и затова е разказал „тези неща” на следователя и разпита му продължил
около час и половина и се подписал на протокола. Свидетелят заяви ,че не бил
прочел показанията си дадено в хода на досъдебното производство, въпреки че в
съставения протокол изрично е записано
,че ги е прочел и е вярно отразеното в него и поради , което се е подписал.
Свид.Е. посочи,че не могъл да чете, тъй като имал завършен трети клас, докато
при снемането на самоличността от съдебния състав същият заяви , че има основно
образование, което води до извод, че е
грамотен. Доказателства в обратна посока не са събрани и изложените от
свидетеля твърдения досежно показанията му от ДП не се приемат за достоверни и
логични от съда. Освен това твърдението
му, че не е подписал протоколът с
показанията си в досъдебното производство, се опровергават изцяло от заключението
по допуснатата и назначена съдебно-
графологическа (почеркова) експертиза по протокол № 2016/ДОК185 от 11.08.2016г.,
изготвена от вещото лице Б.,приета в съдебно заседание от 19.09.2016 год.
Според заключението на ВЛ, изследваните подписи на свидетел в протокола са
положени категорично от свид.Е.,което
оборва изложеното от него в съдебно заседание, а от там и допринА. за направата на горния извод от съда.
Анализирайки
показанията на свид.П.А. съдът стига до извод, че същите са достоверни и следва да се кредитират, като
това касае не само дадените в хода на съдебното следствие ,но и приобщените по
реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2,пр.2 от НПК,обективирани
в протокол за разпит на свидетел от 29.10.2013г., находящ се в т.2, стр.80-82
от ДП,дадени пред орган на досъдебното производство.Показанията на свидетелката
кореспондират с показанията на свид.Цв.М. и свид.Х..
Същата в показанията си описва как точно е била набрана,а именно мотивирана да
вземе решение да отиде да проституира в Р Италия, а именно чрез разговори на
нейния приятел с подс.Г.Б.. Механизмът отново е същият като гореописания при
известните жертви на трафик по делото, както и действията на подсъдимите и
дават яснота относно механизма на действие на сдружението, начина и времето на
извършваната от тях престъпна деятелност. Действително свидетелката заяви в
съдебно заседание, че не си спомня датата на пребиваване в Р Италия, как точно
е била уговорена да отиде в Р Италия, осъществена ли е връзката с последния
чрез подс.П.М., като освен това са констатирани и противоречия с показанията й
от ДП във връзка с обстоятелствата дали и останалите момичета са давали
част от заработените от тях пари
чрез проституция (на пътя между ***) на подс.Г.Б.. След прочитане на
показанията на свидетелката, същата заяви че е вярно прочетеното,като потвърди
истинността на показанията които е дала.
Съдът отчита ,че противоречията и липсата
на спомен за някои от фактите се дължат на изминалото време ,както и че същите не променят направените от съда изводи
и приетата фактическа обсТ.а и се отнА.
до инкриминирания период,през който групата е развивала дейността си в гр.Б.и в
Р Италия.Показанията на свидетелката кореспондират с целия събран достоверен
доказателствен материал и по делото не са събрани други доказателства, които да
ги оборват. Напротив кореспондират с показанията на другите свидетели между
които и Цв.М., П.Х. и оборват тези на свид.И.М..
В хода на съдебното следствие по делото са били допуснати
и разпитани в качеството на свидетели и поемните лица П.П.
и Б.Д., присъствали на извършеното претърсване и изземване в дома на подс.П.М. ***,
за което е съставен протокол от 12.05.2015 год.(л.23-25,т.3 от ДП). От
показанията на последните по безспорен начин се усТ.ва, че това жилище се обитава именно от подс.П.М., за това
сочи и съставения по делото протокол за претърсване и изземване,а
освен това и съвпада с постоянния
и настоящ адрес на последната. При снемането на самоличността подс.М. заяви ,че
живее на посочения адрес, от който е извършено претърсването и изземването.
Видно е, че останалите подсъдими живеят в същата сграда, но в различни
апартаменти и на различни от този на подсъдимата етаж, като в тази насока има и
приложени писмени документи,а именно изготвените по делото справки от
БД”Население” и справки за роднински връзки.И двамата свидетели П. и Д. заявиха, че са присъствали на
извършените действия по разследването в дома на подс.М. и са видели лично
иззетите вещи-цигари без бандерол, същите потвърдиха, че са подписали
протокола,съставен от разследващия орган,както и че иззетите веществени доказателства
са били запечатани от разследващия орган. В тази връзка показанията на
свидетелите кореспондират както с приобщените по делото ВД, така и с
писмените такива по делото и които в
своята съвкупност се ценят от съда. Безспорно се усТ.ва, че на 12.05.2015
г. в гр. Б. в дома си подс.П. М. е
държала 150 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Brass" и 10 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари
марка „Murano", или общо 160
броя кутии с цигари без бандерол, на обща стойност 1200,00 лева. Последното се усТ.ва от приетата съдебно-оценителна експертиза по
делото.
В хода на съдебното следствие, със съгласието
на страните бяха заличени от списъка на лицата за призоваване свидетелите М.И., М.И., Ж.. и В.В.,
като се прецени че разпита им не би допринесъл за разкрИ.то на обективната истина.
При преценката на
достоверността на обясненията на подсъдимите (с изключение на подс. П.Б., която не дава такива в хода на съдебното следствие).
Съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са
едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради
това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен,
прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по
делото.
При всеобхватния им анализ и съпоставка на обясненията на
подсъдимите с всички събрани по делото доказателствени материали Съдът намира, че
те са нелогични, недостоверни и изолирани в по-голямата им част и намира,
че доводите им представляват поддържана от всеки то тях защитна теза и не се
тълкуват в тяхна вреда.
От подсъдимите лица подс. П.Б. не
дава обяснения по обвинението.Отказът да даде
такива ,Съдът не тълкува в нейна вреда.
Съдът приема с доверието си обясненията на подсъдимия Г.Б.(известен с
прякора „Г.), в частта в която сочи, че
познава останалите подсъдими и че с тях
е в роднински връзки,както и че е пребивавал в Р Италия. Достоверни се приемат
и обясненията му досежно свид.Цв.М., но само в частта
в която сочи ,че е бил в интимни отношения с нея и че я е транспортирал до Р
Италия. В останалата част обясненията на
подсъдимия Г. Б. не се приемат с
доверието на съда и категорично се опровергават от ценените показания на свидетелите
посочени по-горе, писмените и
веществените доказателства по делото. Съдът не приема за достоверни твърденията на подс. Г.Б., че не се е занимавал с набиране , транспортиране
и приемане на момичета с цел да бъдат
използвани за развратни действия като им е обещавал облаги и това да е сторено
в изпълнение на решение на престъпната група. Не се приема за достоверно и изложеното от него,че е
работил като селскостопански работник в Р Италия. Представените от подс. Г.Б.
писмени документи за наличието на
трудови отношения в Р Италия ,макар и приети за писмени доказателства по
делото, не се ценят от съда. Видно е,че същите не представляват официални
писмени документи, липсват както подпис и печат, така и безспорни доказателства относно
съществуването на регистрирано трудово правоотношение пред надлежни органи в Р Италия.
Отделно от това направеното предположение,че именно свид.П.А. е причината за
настоящето производство се приема от
съда не само за нелогично, но и то се оборва от достоверния доказателствен
материал по делото. В хода на съдебното следствие по делото не се събраха
безспорни доказателства, които да сочат че свид.А. е склонявал някой от
разпитаните свидетели да лъжесвидетелства пред настоящия съдебен състав или
пред органите на ДП. Не се усТ.ха и твърдените връзки на този свидетел с органи
на МВР, както и че такива служители са оказвали въздействие върху свидетелките Е. и В. М. Съдът при обсъждане
на показанията на въпросните свидетели е
изложил мотиви в тази насока, като счита че именно показанията от досъдебното
производство на последните две,
включително и депозираните пред съдебния
състав от Цв.М., П.Х., Ив.Т. П.А., Ил.Р., Б. И., П.А.,
М.П., , всички те в оборват изложеното от подс.Г.Б.. От друга страна
обясненията на подс.Г.Б. не кореспондират и с кредитираните то съда показания
на свидетелите Д.Б., Д.Д., Ив.Б.,Ю.Й., М.П., П.Д., и Ат.Е. дадени в досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 от НПК.Неправдоподобно
звучи, че свид.Ил.Р. е свидетелствала срещу него,защото била изгонена от апартамента на жена му,както и че П.А. е причината за настоящето производство
заради връзката му със свид.Цв.М.. Неправдоподобно
звучи и обяснението на подс.Г.Б. и досежно причината , че свид.Ю.Й. е
свидетелствала в хода на досъдебното производство ,а именно заради неосъществена сделка с лек автомобил. Видно
от обсъдения по-горе доказателствен материал, голяма част от показанията на
свидетелите са дадени по реда на чл.223 от НПК, което е гаранция за
законосъобразност на извършените действия
по разследването в хода на досъдебното производство и събраните гласни доказателства.
Кредитираните по-горе показания на свидетелите(в посочените части) категорично
оборват обясненията на подс.Г.Б.,като недостоверни. Констатираните противоречия
между посочените по-горе показания и обясненията на подс.Г.Б. внА. дълбоко съмнение
у защитната версия на последния. Съдът стига до извода, че действително обясненията
на подс.Г.Б. имат единствено и само защитна функция, но не и доказателствена
такава.Обсъждайки тези обяснения в съвкупността с останалия събран доказателствен
материал, не могат да обосноват извод за невиновност на подс. Г.Б..
По идентичен начин стои въпросът и с обсъждането
на обясненията на подс. П.Б.(известен с прякора „С.) по делото, а именно: съдът
не кредитира същите в частта им относно твърдението за наличието на „заговор” срещу него и фамилията му от свид.П.А.,
по изложените вече в тази насока съображения. Освен това показанията на свидетелките
Ю.Й., И.Р., Б.И. ,В.И., Ц.М., П.А. и на П.А.,П.Ц., Д.Б., П.Д.,М.П., Ат.Е.,в
кредитираните им части, категорично оборват изложеното от П.Б.. Нито един от
посочените свидетели не дава показания, които да сочат че подс.П.Б.
се е занимавал със селскостопанска сезонна работа. Свидетелите подробно описват ролята на подс.П.Б. в
престъпното сдружение,същият освен че си „имал момиче” ,което да проституира за
него(свид.Ю.Й.), същият заедно с подс.С.С. се занимавали с охраната на момичетата на пътя, където
предлагали платените сексуални услуги,а освен това същият и при отсъствие на Г.Б. се занимавал
със ежедневното събиране на
дължимите парични суми от страна
на проституиращите в Р Италия жени и транспортирал суми за подс.Г.Б. до Р
България. Съдът намира,че обясненията на
подс.П.Б. имат единствено и само защитна функция, но не и доказателствена
такава и обсъждайки ги в съвкупността с останалия събран доказателствен
материал, не могат да обосноват извод за неговата невиновност.
Обясненията на подс.С.С.
(известен с прякора „Ч.) също не се кредитират в частта, в която сочи че е
пребивавал в Р Италия през инкриминирания период единствено като
селскостопански работник. Обясненията му категорично се оборват от
кредитираните показания на свид. Ил.Р., която заявява че под. Г.Б. й е
разпоредил да дава ежедневно опредЕ.а парична
сума на подс.П.Б. и С.С.. Същата
свидетелства, дори че Ст.С. дори е участвал при транспортирането й до мястото
където предоставяла платените сексуални услуги. Обясненията на подс.Ст.С. ,включително
и досежно отношенията му с лицето „В.(с неусТ.на
самоличност по делото) се оборват от приетите за достоверни показания на свид.П.Х.,Б.И.,П.А.
и Ив.Б..Същите разказват как С. е
охранявал момичетата на магистралата, пазил ги е и е опазвал района в който те работели,внА. яснота и на неговото „момиче” - В. което проституирало
в Р Италия, на процесния участък от пътя. За последното обстоятелство
свидетелства и свид.Цв.М.,Д.Д.
и В.И.,. И свид.Х. Д.Б.. Освен това от кредитираните показания на последните се
прави извод, че подс.Ст.С. е изпълнявал
разпорежданията на подс.Г.Б.. Свид.П.Д. сочи,че именно Ст.С. ги е посрещнал и закарал при подс.Г.Б. във
връзка с приетата от него свид.М.П.. В.И. от своя страна разказва как В.
„момичето на подс.Ст.С.” давала опредЕ.а ежедневна
сума пари(заработена от проституция) на последния, а в негово отсъствие тя се
събирала от Г.Б.. Съдът намира,че
обясненията на подс.Ст.С. имат единствено и само защитна функция, но не
и доказателствена такава и обсъждайки ги в съвкупността с останалия събран доказателствен
материал, не могат да обосноват извод за неговата невиновност.
Анализирайки обясненията на подс.П.М.(известна
с прякора „П.Ч.”), съдът достигна до извода, че в по-голямата им част те се опровергават от целия съвкупен
доказателствен материал. Същата твърди,че не знае как са се озовали в дома
й процесните кутии цигари без бандерол в
дома й. Това обяснение се дискредитира както от показанията н свид.П.П. и Бл.Д. ,така и от съставения за това действие на
разследването протокол за претърсване и изземване от 12.05.2015
год.(л.23-25,т.3 от ДП) и фотоалбум(л.27-37, т.3 от ДП). Видно е, че цигарите са били намерени в стая, пригодена за спалня - в платнен
гардероб в непрозрачен найлонов плик.
Това обстоятелство категорично води до извод,че процесните цигари се държат от
подс.П.М. с оглед местоположението им-касае се за спално помещение,което се
обитава от подсъдимата. От материалите по делото (справки от БДН и показанията
на поемните лица)се усТ.ва
безспорно,че на адреса където са били открити процесните цигари пребивава
единствено подс.П.М.,в чието присъствие е извършено претърсването и
изземването. За разлика от защитата, съдът не усТ.
това действие по разследването да е било извършено в нарушение на процесуалните
правила,за което сочат и показанията на П. и
Д.. Видно ,че последните са присъствали и лично са видели иззетите вещи
и тяхното местонахождение, а дребните
противоречия и липсата на спомен в детайли не водят до направата на обратен
извод с оглед изминалото време от датата на събитията до извършения им разпит в
хода на съдебното следствие. Съвкупния доказателствен материал оборва
обясненията на подс.П.М.,дадени досежно обвинението по чл.234,ал.1 от НК.Съдът
не кредитира изложеното от последната и
досежно участието й в престъпното сдружение. Показанията на свидетелите,а и
писмените доказателства по делото, сочат че
П.М. е получавала част от доходите изпращани по трети лица, придобИ. от
сдружението като облаги в резултата на предлаганите платени сексуални
услуги от жертвите на трафика на хора в Р Италия. Освен това подс.П.М. , през
периодите докато пребивавала в Р Италия
извършвала транспортът на момичетата от
квартирите до магистралата, където проституирали срещу допълнително заплащане (когато
това не го вършела подс. П.Б.). За последното обстоятелство свидетелства В.М.(в
показанията от ДП). Именно П.М. била свързващото звено в повечето случаи,
когато предоставяла координати и телефони за връзка с останалите участници в
сдружението в РИталия ,като им казвала къде и на кой
адрес да отидат там за да осъществят връзката с подс.Г.Б.,допълнително
мотивирала момичетата като им казвала ,че в Р Италия ще изкарват много пари,като
затова свидетелстват свид. В.И., Д.Д., Ем.М.. От
показанията на свид.П.Х. се усТ.ва,че подс. П.М. се занимавала и с търсене на момичета, които да бъдат
набрани за да бъдат използвани за развратни действия(проституция) от
престъпното сдружение, като за „всяко момиче” тя получавала по 50 евро на ден
от парите,които последните отчитали на подс.Г.Б.. Съдът намира,че обясненията на подс.П.М. имат единствено и
само защитна функция, но не и доказателствена такава и обсъждайки ги в
съвкупността с останалия събран доказателствен материал, не могат да обосноват
извод за нейната невиновност.
Изолирани и недостоверни , според Съда са и
обясненията на подс.С.М.. Същите се оборват от изложеното от свид. В.И. досежно
извършения й транспорт. Липсват доказателства и по отношение на подс.М.,че
същия е работил на трудов договор и че е
изкарвал пари от трудова дейност. Напротив показанията на свид.В.И. сочат, че
същия е получавал доходи единствено от нея, като е получавал облаги от предоставяните от нея
платени сексуални услуги на пътя. Съдът кредитира показанията на подс.М. досежно връзката му със свид.В.И., за
нанесения на последната физически и
психически тормоз и пребиваването му в Р Италия, като в останалата част приема
обясненията му за недостоверни. Кредитират се обясненията на подс.Ст.М. и
досежно изложеното от него, че не е мотивирал(т.е. не е набрал лично) И. да
замине за Р Италия за да бъде използвана за развратни
действия(проституция),което кореспондира и с изложеното от последната. С оглед
изложеното, съдебният състав намира ,че обясненията на подс.М. в частите, в
които се приемат за достоверни имат и доказателствена стойност, а в останалата
им част изпълняват само защитна функция.
За да посТ.
присъдата си Съдът прие за безсъмнено усТ.на именно
така описаната по-горе фактическа обсТ.а. Същата се усТ. по несъмнен и категоричен начин от следните, събрани
по делото доказателствени материали: от
гласните доказателствени средства- в посочените части по-горе от показанията на
свидетелите: частично
на Б.Б.И., частично на Е. И.М., частично на В.И.М., П.Ц.Х., Ц.В.М.,
частично на Д.Н.Д., частично на П.Р.Д., частично на В.Н.И., частично на М.Н.П.,
частично на Ю.М.Й., частично И.К.Б., частично на М.Х.П., частично на А.Г.Е.,
частично П.И.А., частично на И.О.Р., П.М.А., И.С.Т. частично на И.В.М., П.Ц.П.,
Блага П.Д.,
частично на Д.П.Б. и частично М.В.П., всички дадени в хода на съдебното
следствие, както и от свидетелските
показания на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
в хода на съдебното следствие чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК: на Б.Б.И.(прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.
2,пр.2 от НПК) и обективирани в съдебен протокол от 13.06.2014 г. по НЧД
744/2014 г. по описа на СпНС (том 2, стр. 29 – 31 от ДП); на Е.И.М. (прочетени
на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК
и чл.281, ал.1, т.1 от НПК) и обективирани съответно в протокол за
разпит на свидетелката Е.М. от 13.01.2015 год. на л.48 до л.50, том II-ри и в
протокол от проведено съдебно заседание по НЧД № 31/2015 год. по описа на
СпНС- л.46 и л.47, том II-ри
от ДП; на В.И.М. (прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК) и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 24.04.2014 год.,
находящи се в том II- ри, л.88-92; на П.Ц.Х.(прочетени на основание чл. 281,
ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в съдебен протокол от 08.07.2014 г.
(л.97-98,т.2 от ДП) по НЧД № 838/2014 г. по описа на СпНС; на Ц.В.М.(частично
прочетени на основание чл.281, ал. 1, т. 1 и т.2,пр.2 НПК) и обективирани в
съдебен протокол от 13.03.2014 г. /стр. 22-23 от том 2 на ДП/ по ЧНД № 372/2014
год. по описа на СпНС и изцяло показанията й от 13.03.2014 год.,дадени пред
орган на ДП(т.2,л.24-27 от ДП),приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 и
т.2,пр.2 от НПК; на Д.Н.Д.(прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК) и
обективирани в съдебен протокол от 16.12.2014 г. по НЧД № 1892/14 г. по описа
на СпНС (л. 53-54 от том 2 от ДП); на П.Р.Д.(прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 09.09.2014 г. (лист 65-68 от
том 2 на ДП); на Ю.М.Й.(прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в съдебен протокол
от 15.05.2013 г. по НЧД № 716/2013 г. по описа на СпНС, (л.9 - 11 от том 2 от
ДП); на И.К.Б.(прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК) и обективирани в
съдебен протокол по НЧД № 743/2014 г. по описа на СпНС (лист 37-39 от том 2 от
ДП); на М.Х.П. (прочетени на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в протокол за разпит на свидетел от
14.05.2013г. (л. 105-106, том 2 от ДП); на А.Г.Е. (прочетени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1,т.1 НПК) и
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.11.2013г.( том 2, л.
107-112 от ДП);
на П.И.А.(прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2,пр.2 НПК) и обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 29.10.2013 г. в том 2 , лист 80-82 от ДП;
И.О.Р. (прочетени на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК и
чл.281,ал.1,т.1 от НПК) и обективирани съответно в протокол за разпит на свидетел от 14.05.2013
год.(т.2,л.4-6 от ДП) и съдебен протокол от 14.05.2013 год. по ЧНД №718/2013
год. по описа на СПНС(т.2,л.2-3 от ДП); на Д.П.Б.(прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 27.08.2014 г. в том 2 , лист 17-19 от ДП;
на В.Н.И. (прочетени на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК) и
обективирани съответно в протокол за
разпит на свидетел от 11.06.2015год.(т.2,л.69-72 от ДП); на М.В.П.(прочетени на основание
чл.281, ал. 1, т. 1 НПК) и обективирани в съдебен протокол от 28.04.2015 г. (стр.
60-61 от том 2 на ДП) по ЧНД № 447/2014 год. по описа на СпНС и показанията й
от 28.04.2015 год.,дадени пред орган на ДП(т.2,л.62-64 от ДП),приобщени по реда
на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, всички надлежно приобщени към
доказателствения материал, от проведената в съдебно заседание очна ставка между
свидетелите П.А. и Е.М. (проведена в о.с.з. на 24.10.2016 год.); от
заключенията на вещите лица по извършените
експертизи (подробно изброени и посочени по-горе, ведно с представените
по тях заключения); от достоверните и кредитирани писмените доказателства по
делото(посочени по-горе), прочетени на основание чл.283 от НПК,писмените
доказателствени средства, от всички веществени доказателства по делото,
предявени на основание чл.284 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключенията на вещите лица по
извършените експертизи(подробно посочени по-горе), като изготвени обективно,пълно
и компетентно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област
и кореспондиращи на останалата доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимите в посочените им части на
свидетелите, прочетените такива от ДП, като
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при посТ.ване на присъдата си.
Свидетелските показания на посочените лица в посочените по-горе части, не
съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и
съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен
материал по делото съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда.
Кредитираните
свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази насока
аргументи на Съда по-горе. По делото липсват каквито и да са доказателства,
които да ги оборват или опровергават.
Приетите и предявени по реда на чл.284 НПК веществени доказателства също
подкрепят описаната фактическа обсТ.а и допълват и
изясняват усТ.ните
релевантни факти и обстоятелства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
1.По
отношение на престъпленията по чл.321, ал.3,пр.2, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл. 321, ал. 3, пр.2,т. 2 вр. ал.2 от НК.
1.1.С оглед на
така усТ.ната безспорна
фактическа обсТ.а, подкрепена от преки и косвени доказателства,
Съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимия Г.С.Б.
е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК,затова
че:
В периода от 15.10.2011г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р
Италия, ръководил организирана престъпна група, с цел да върши съгласувано в
страната и в Р Италия престъпления - по чл. 159а и по чл. 159б НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници П.С.Б.,
С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б., като групата е създадена с користна цел.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Г.С.Б.
е извършил
престъплението по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното
деяние се усТ.ва от целия
достоверен доказателствен материал, кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Б. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй
като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
1.2. С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът
намира от правна страна, че с деянието подсъдимия П.С.Б.
е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК,затова
че:
В периода от 15.10.2011г. до края на 2014 г. в
гр. Б. Р България и в Р Италия, участвал в организирана престъпна група, с цел
да върши съгласувано в страната и в Р Италия престъпления - по чл. 159а и по
чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, ръководена от Г.С.Б., в която участвали С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б., като
групата е създадена с користна цел.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия П.С.Б. е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК.
Фактът, че подсъдимият П.Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият П.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
1.3. С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимия С.П.С. е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.321,
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК,затова че:
В периода от 15.10.2011г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р
Италия, участвал в организирана престъпна група, с цел да върши съгласувано в страната и в Р
Италия престъпления - по чл. 159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.Б., в
която участвали и П.С.Б., С.М.М., П.С.М. и П.П.Б., като групата
е
създадена с користна цел.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия С.П.С. е извършил престъплението по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК.
Фактът, че подсъдимият С. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият С. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
1.4. С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимата П.С.М.
е осъществила обективните и субективните признаци на състава на престъплението
по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК,затова
че:
В периода от 15.10.2011г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България
и в Р Италия, участвала в организирана престъпна група, с цел да върши
съгласувано в страната и в Р Италия престъпления - по чл. 159а и по чл. 159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
ръководена от Г.С.Б., в която участвали и П.С.Б.,
С.П.С., С.М.М., и П.П.Б., като групата е създадена с користна цел.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимата П.С.М. е извършила престъплението по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК.
Фактът, че подсъдимата П.М. е
автор на горното деяние се усТ.ва
от целия достоверен доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимата П.М. е годен субект на престъплението,
в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в състояние на
вменяемост.
1.5. С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимия П.П.Б.
е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК,затова
че:
В периода от 15.10.2011г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р
Италия, участвала в организирана престъпна група, с цел да върши съгласувано в
страната и в Р Италия престъпления - по чл. 159а и по чл. 159б от НК, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.Б.,
в която участвали и П.С.Б., С.П.С., С.М.М., и П.С.М., като групата е създадена с користна цел.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия П.П.Б. е извършил престъплението чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Б. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
1.6. С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимия С.М.М.
е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението
по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК,затова
че:
В периода от 15.10.2011г. до края на 2014 г. в гр. Б. Р България и в Р Италия, участвал в
организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната и в Р Италия престъпления - по чл. 159а
и по чл. 159б НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
ръководена от Г.С.Б., в която участвали и П.С.Б., С.П.С., П.С.М., и П.П.Б., като групата е създадена с користна цел.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия С.М.М. е извършил престъплението по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Фактът, че подсъдимият М. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият М. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
Налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по
чл.321, ал.3 от НК. Легална дефиниция на понятието „организирана престъпна
група” се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 20 НК. Според посочената
разпоредба организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение
на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели набавянето на имотна облага. Разпоредбата изисква
групата да се състои от три или повече лица (т.е. налице е количествен
критерии), всеки от тях да действа със съзнанието, че участва в единно
формирование от най- малко три лица и спомага за постигане на целите й. Касае
се за група от лица, които не са събрани
случайно, инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно
престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на
групата (ръководител и участници). Достатъчно е всеки от членовете да съзнава че, осъществява престъпната
дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по
отношение на едно горестоящо над него в групата лице,
с чиято воля и действия съгласува своите действия. За съставомерността
на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде
предварително фиксирана като определен срок. Поначало в участието в организирана престъпна група се определя
като предварителна престъпна дейност,
доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи
престъпни действия на приготовление и най - вече за извършване на нови
престъпления за в бъдеще. В това се изразява съществената разлика между участието в престъпна група и останалите
престъпления. На следващо място е нужно да се посочи, че естеството на основните състави на чл.321, ал.1 и ал.2 НК налага извода, че съставомерно обстоятелство е постигането на съгласие между
участниците в групата да бъде осъществена „вторична” престъпна дейност, обективирана в поне две престъпления, като няма изискване
те да бъдат изцяло индивидуализирани, да е започнала подготовката по
извършването им или да бъдат осъществени. Поначало Законодателят е криминализирал като самостоятелно общоопасно
престъпление самото съществуване на организираната престъпна група, което
впрочем се явява формално престъпление и няма изискване престъпната деятелност
на извършителите на престъплението по чл.321 НК да е довела до настъпване на
престъпен резултат - евентуалните „вторични” престъпления за извършването на
които е създадена групата, тъй като те са само нейна предварително дефинирана
цел.
Систематичното място на чл.321 от НК се намира в Глава Х на
НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и именно зА.ането на обществените
отношения, свързани с гарантирането на законовия ред е непосредствен обект на
същото, като се приема че то в достатъчна степен застрашава тези обществени отношения, представлява
противоправно и общественоопасно поведение и е
основание да бъде носена наказателна отговорност от лицата, които са
съпричастни към съществуването на организираната престъпна група.
Престъплението по чл.321 от НК е продължено престъпление. Като такова то
се изразява в съчетание от действия, чрез които деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението
през определен период от време, като по този начин създава едно трайно
престъпно състояние, продължаващо определено време до неговото прекратяване.
Съставът на престъплението се осъществява с едно деяние, което продължава
трайно и непрекъснато за определен времеви период. То трае непрекъснато, до
възникване на обстоятелство, което го прекратява. Периодът на извършване на престъплението по
чл.321 от НК започва с нарушаване от страна на дееца на забраната да създава и
ръководи престъпна група, респективно да участва в такава група, и продължава, трае
до момента, в който характерното престъпно състояние се прекрати поради
независещи от дееца обстоятелства.С оглед на това, Съдът приема, че
коментираната престъпна деятелност по ръководене на престъпна група на подс.Г.Б. и участие на подс.П.Б., Ст.С.,
Ст.М., П.М. и П.Б. в същата, представлява едно продължено престъпление, което
трае през процесен период – от 15.10.2011 год. до
края на 2014 год. на територията на гр.Б.,Р България и Р Италия. Съдът е
приел,че групата не е действала в периода от 26.08.2011 г. до 14.10.2011г.,
поради което и подсъдимите са оправдани за този процесен
период. Относно съображенията на Съда в тази насока,мотиви ще бъдат изложени
по-долу.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал.1 от НК се осъществява
с дейност, изразяваща се в даване на нареждания на един или повече
членове на групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение.
В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на
указания във връзка с вече формулирани цели. Субектът на
престъплението-ръководителят на групата задължително членува в нея.
Изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 НК се приема за довършено с достигането
на нарежданията или указанията до един или повече от членовете на
групата.Първото квалифициращо обстоятелство се отнА.до
наличието на „користна цел” ръководителя на сдружението е действал с цел да набави за себе си и за останалите
подсъдими имотна облага.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 3, т. 2 вр. ал.2 от НК изразяващо се в членуване в организирана престъпна група
следва да се осъществи чрез извършване на определени активни действия, чрез
които лицето следва да се обвърже в трайни фактически взаимоотношения с
останалите членове на групата. Деянието от субективна страна е осъществено само
тогава когато деецът е съзнавал , че поне три лица с изяснени трайни структурни
и организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат конкретни престъпления, които отговарят на
критериите на чл.93,т.20 НК. В тази връзка следва да се посочи,че по делото е
безспорно усТ.но,че подс.Г.Б., П.Б., Ст.С., Ст.М., П.М.
и П.Б. са били наясно с това. Отделно от
това за да е налице осъществено
престъплението е необходимо наличието на квалифициращо
обстоятелство „користна цел”. Същата е налице и по делото се усТ.ва, че участниците в
сдружението са действали с цел да набавят за себе си и за останалите
подсъдими имотна облага.
По несъмнен начин се усТ.ва
обективния признак „ръководи организирана престъпна група” по отношение на подс.Г.Б.,който
е действал така, че е поставял своите управленски решения в това си качество и
те са достигали до останалите участници в групата,които са били подчинени на тях.
Доказано е от целия доказателствен материал по делото,че йерархичното място на
подс.Г.Б. е било на най-високо ниво-ръководна роля в изградената престъпна
структура, осъществявал координацията между
участниците, поставял задачи, указвал е и е организирал набирането,транспортирането
и приемането на момичетата в РБългария и в РИталия и именно на него,чрез П.Б. , подс. П.Б. или
подс.Ст.С.,са му били отчитани парични средства- приходи реализирани при извършване на
престъпленията трафик на хора,които впоследствие
разпределял лично.
Тези парични средства са били заплащани от всяко едно от
набраните,транспортирани и приети от подсъдимите проституиращите момичета,като
те са били част от възнаграждения за предоставяните от последните сексуални
услуги на пътя между ***. Последното сочи и наличната користна цел на групата.
По несъмнен начин се усТ.ва
и обективния признак „участие в организирана престъпна група“ по отношение на подс.П.Б.,
Ст.С., Ст.М., П.М. и П.Б., като те са действали не суверенно и независимо, а
напротив, всеки един от тях е бил
подчинен на управленските решения на ръководителя на престъпната структура
подс.Г.Б.. Доказа се категорично, от целия достоверен доказателствен материал
по делото, и йерархично място на подс.П.Б.,
Ст.С., Ст.М., П.М. и П.Б. в изградената престъпна структура, което е било след ръководителя на групата, като
същите активно са участвали в
изпълнението на постигнатите от групата цели свързани с извършване на
престъпления по чл.159а и чл.159б от НК и са изпълнявали управленческите
решения на ръководителя подс.
В настоящото производство, доказателствата по делото сочат, по небудещ
съмнение начин, че участниците в ОПГ са повече от трима, следователно е усТ.но от обективна страна, че се касае до структурирано
трайно сдружение на повече от три лица с ръководител на същото подсъдимият Г.Б.
и участници в него - подсъдимите П.Б.,
Ст.С., Ст.М., П.М. и П.Б., всички те действащи обединено и с обща користна цел,
съгласувано да извършват „вторични” престъпления по чл. 159а и по чл.159б от НК, наказуеми с
повече от три години лишаване от свобода, като дейността им не е инцидентна -
за някакво точно определено и конкретно престъпление, а напротив обхваща и
съгласието на посочените лица в групата относно създаване на предпоставки за
извършване на множество престъпления от посочения вид, като те са съзнавали, че
с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати.
Доказана е по делото трайна, в
смисъл устойчива, връзка между всички
участници в престъпното сдружение. Решението за извършване на най-малко две
престъпления е било формирано. По настоящото дело всеки от посочените лица в
групата е осъществявал дейността си координирано с всички останали, като
подсъдимите са се познавали и са били
наясно кой е ръководителя и кои са били участниците, предвид тесните и
роднински връзки между тях. По делото е доказано наличието на организационна
връзка на йерархическа субординация в престъпната група. Функциите на всяко от посочените лица в
организираната престъпна група са били конкретно определени, като подсъдимият Г.Б.
е съгласувал волите на подсъдимите П.Б., Ст.С., Ст.М., П.М. и П.Б..Подс.Г.Б.
е усТ.л
устойчиви връзки между членовете на
групата и е осигурил условия за съществуването й през целия инкриминиран
период,осигурявал е необходимите за това условия, разпределял е лично задачите
на всеки от участниците и е взимал решения, уточнявал е подробности
относно начина на набирането и транспортирането
на момичетата,осигурявал им е квартира в РИталия, указвал
е мястото на пътя където да проституират и ги е допускал до там,организирал или
е помагал в организацията на транспорта им от РБългария
до РИталия, получавал е парични суми от
тях,разпределял е получените суми между участниците,организирал е получаването
на тези суми в Р България от подс.П.М. и П.Б.. Относно дейността на участниците
в сдружението е видно,че са налични безспорни доказателство относно ролята на
всеки от тях. Подс.П.М. осъществявала координацията и връзка на трафикираните
жени с подс.Г.Б., като предоставяла телефони за контакт и информация за точното
му местоположение в РИталия, самостоятелно набирала момичета
с цел да бъдат използвани за развратни цели, получавала суми от трафикираните
жени или от трети лица, изпращани й от подс.Г.Б.,които били част от
възнагражденията на момичетата предоставящи сексуални услуги ,а отделно от това
съдействала за постигане на общите престъпни цели на сдружението като
превозвала проституиращи момичета до пътя,където предоставяли сексуални услуги
в Р Италия. С подобна роля се отличавала и подс.П.Б.,която транспортирала трафикираните жени до пътя
между гр.*** гр.***където те проституирали - карала
ги на работа и впоследствие ги връщала обратно, получавала допълнително възнаграждение
за това, събирала при отсъствие на подс.Г.Б.
паричните средства които
проституиращите следвало да му отчитат ежедневно, а отделно от това също
„излизала” на пътя да проституира. Участници в сдружението П.Б. и
Ст.С. се занимавали с набиране и транспортиране на жени в РБългария и от РБългария до Р
Италия, с цел да бъдат използвани за развратни действия, същите събирали част
от отчитаните парични средства от проституиращите момичета за подс.Г.Б., но и
самостоятелно получавали парични суми от трафикираните момичета. Двамата имали
основна роля в сдружението и подпомагали дейността на ръководителя, като
осигурявали защита на проституиращите момичета на пътя, наблюдавали ги, следели
внимателно дали предлагат сексуални услуги на пътя, за да знаят какви суми
впоследствие да съберат от тях, оказвали съдействие на момичетата при
необходимост,охранявали ги. Подс. Ст.М. се занимавал с транспортиране на
жени,които да бъдат използвани за развратни действия. Всеки от участниците в
сдружението получавал допълнително парично стимулиране ,като за всяка набрана
или транспортирана жена, с цел да бъде използвана за развратни действия,
подс.Г.Б. заплащал допълнително сума от по петдесет евро на момиче. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият Г.Б. и останалите лица- подс.П.Б., Ст.С., Ст.М.,
П.М. и П.Б. не са действали при обикновено съучастие. Общият умисъл на
ръководителя и участниците в сдружението е да извършват множество престъпления
от посочения вид. Подс. Г.Б., като ръководител на ОПГ, е познавал участниците в
групата,същите били негови роднини - подс.П.Б., Ст.С., Ст.М., П.М. и П.Б. и те са
били наясно,че са подчинени на
неговите управленчески решения и дейността
им е била контролирана от него, били поставени в йерархично ниво след подс.Г.Б..
Няма никакво съмнение и по делото е събран категоричен доказателствен материал,
сочещ на задружната престъпна дейност на
подсъдимите, като всички те са били свързани с дейността, осъществявана от
организираната престъпна група, като са създавали необходимите условия за
осъществяването на тази дейност.
От субективна страна, инкриминираното посегателство от Г.С.Б. е насочено срещу обществените отношения защитени от
нормите на чл. 321 ал. 3,пр.2, т. 1,
вр. ал.1 от НК. Извършено
е виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Съдът отчита, че подсъдимият е съзнавал противоправността
на престъпното деяние, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици,
а освен това е съзнавал и деятелността на останалите членове в структурираната група и това, че
собствените му действия, осъществявани съгласувано с тях са били насочени към
реализирането на общ престъпен резултат. Ръководел се е от желание и за
неправомерно облагодетелстване.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия Г.С.Б.
за виновен в извършване на престъпление
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. с
ал. 1 НК за посочения в
присъдата период, именно от 15.10.2011г. до края на 2014 г.
От субективна страна, деянието извършено от П.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици, като е съзнавал деятелността
на членовете в структурираната група и неговите действия са били насочени към
реализирането на общия за групата резултат.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия П.С.Б.
за виновен в извършване на престъпление
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с
ал. 2 НК за посочения в
присъдата период, именно от 15.10.2011г. до края на 2014 г.
От субективна страна, деянието извършено от С.П.С. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици, като е съзнавал
деятелността на членовете в структурираната група и неговите действия са
били насочени към реализирането на общия за групата резултат.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия С.П.С.
за виновен в извършване на престъпление
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с
ал. 2 НК за посочения в
присъдата период, именно от 15.10.2011г. до края на 2014 г.
От субективна страна, деянието извършено от П.С.М. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавала противоправността на престъпното деяние,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните
му последици, като е съзнавала
деятелността на членовете в структурираната група и нейните действия са
били насочени към реализирането на общия за групата резултат.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимата П.С.М.
за виновна в извършване на престъпление
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с
ал. 2 НК за посочения в
присъдата период, именно от 15.10.2011г. до края на 2014 г.
От субективна страна, деянието извършено от П.П.Б. е виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК,
тъй като е съзнавала противоправността
на престъпното деяние, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици, като е съзнавала деятелността на членовете в структурираната
група и нейните действия са били насочени към реализирането на общия за групата
резултат.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимата П.П.Б. за виновна в извършване на
престъпление чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК за посочения в присъдата период, именно от 15.10.2011г. до края
на 2014 г.
От субективна страна, деянието извършено от С.М.М. е виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК,
тъй като е съзнавал противоправността
на престъпното деяние, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, като е съзнавал деятелността на членовете в структурираната
група и неговите действия са били насочени към реализирането на общия за
групата резултат.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия С.М.М. за виновен в извършване на
престъпление чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК за посочения в присъдата период, именно от 15.10.2011г. до края
на 2014 г.
2. По отношение на вторичните
престъпления:
2.1. По отношение
на престъпленията по чл.159г от НК, извършени от Г.С.Б.:
С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянията си подсъдимия Г.С.Б.
е осъществил обективните и субективните признаци на съставите на престъпленията
както следва:
2.1.1. На неусТ.на
дата в края на м. октомври 2011 г. в гр. Б. Р България е набрал отделно лице – И.О.Р., ЕГН ********** и на неусТ.на дата през м. ноември 2011 г. е транспортирал Р. ***
*** Р Италия, като я превел през границата на страната с Р Гърция, с цел да
бъде използвана за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
– част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б.,
в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.)-престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие Съдът намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод,
че подсъдимия Г.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Г.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. Г.Б. в периода от време – на неусТ.на дата в края на м. октомври 2011 г. в гр. Б. Р
България, е набрал отделно лице – И.О.Р., с цел да бъде използвана за
развратни действия /проституция и др. форми на сексуална експлоатация/,
независимо от съгласието й. Подсъдимият е извършил конкретни действия за
привличане, вербуване, уговаряне и склоняване на пострадалата към проституция,
а също така на неусТ.на дата през м. ноември 2011 г. я
превел през границата на страната с Р Гърция, от Р България до град *** Р
Италия, като я е транспортирал /организирал пътуването с автомобил марка
„БМВ”,сив металик на цвят и свидетелката преминала държавната граница/ . В този
смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС,
което пояснява изпълнителните деяния на престъплението по чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи, че действията на подсъдимия отговарят на
„набиране“ и „транспортиране“.
„Набиране“ – „привличане на хора“- т.1.2. от Тълкувателното решение и се тълкува
като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице /лица/
за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 НК;
„транспортиране“ съгласно т.1.1. от ТР – представлява
извършване
на превозване на лицето, обезпечаване на транспортирането, чрез закупуване на
билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара,
снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, при това без да
е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол,като се съзнава престъпната цел на транспортирането
по чл. 159а, ал. 1 НК. Деянието е извършено от дееца чрез обещаване на
облаги на жертвата на трафик /да получава високи доходи от предлаганите
сексуални услуги, обяснява и определя
тарифите, на които ще ги предлага, предлага й защита
при проблеми с клиенти и че ще получава останалите изкарани от нея средства при
предоставяне на сексуални услуги в Р Италия/. За съставомерността
на деянието е без значение
изразеното съгласие на трафикираното лице.
Престъплението е извършено от подс. Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група(ръководена от него самия и в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.), тъй като е ръководител
на групата и е съпричастен към взимане
на решението за извършване на конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено от Г.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е съзнавал
противоправността на престъпното деяние, че това
което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
2.1.2. На неусТ.на дата в периода от
01.06.2012 г. до 09.06.2012 г. в гр. Б. Р България, набрал отделно лице - Ц.В.М., и в периода 09.06.-10.06.2012 г.
транспортирал М. *** *** Р Италия, като я превел през границата на страната с Р
Гърция, с цел да бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, и в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., в която участвали и П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.)-престъпление по чл.
159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр.
ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Г.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Г.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. Г.Б. в периода от време – на неусТ.на дата в периода от 01.06.2012 г. до 09.06.2012 г. в
гр. Б. Р България, е набрал отделно лице
– Ц.В.М., с цел да бъде използвана за развратни действия
/проституция и др. форми на сексуална експлоатация/, независимо от съгласието
й. Подсъдимият е извършил конкретни действия за привличане, вербуване,
уговаряне и склоняване на пострадалата към проституция, а също така в периода 09.06.-10.06.2012 г. я
превел през границата на страната с Р Гърция, от Р България до град *** Р
Италия, като я е фактически превозил и транспортирал /организирал и обезпечил
пътуването с автомобил л.а. „Ауди” и свидетелката преминала държавната
граница/. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009
г. на ОСНК на ВКС, което пояснява изпълнителните деяния на престъплението по
чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи, че действията на подсъдимия
отговарят на „набиране“ и
„транспортиране“. „Набиране“ – „привличане на хора“- т.1.2.
от Тълкувателното решение и се тълкува като привличане, събиране, вербуване,
уговаряне или склоняване на лице /лица/ за да бъдат въвлечени за постигане на
целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 НК; „транспортиране“ съгласно т.1.1. от ТР – представлява извършване на превозване на лицето,
обезпечаване на транспортирането, чрез закупуване на билет, предоставяне на
превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за
пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван
режимът за граничен контрол,като се съзнава
престъпната цел на транспортирането по чл. 159а, ал. 1 НК. Деянието е
извършено от дееца чрез обещаване на облаги на жертвата на трафик/да получава
високи доходи от предлаганите сексуални услуги,
предложил й защита ,обещал й че ще получава изцяло изкараните от нея
средства при предоставяне на сексуални услуги в Р Италия,че ще и предостави
квартира/. За съставомерността на деянието е без значение изразеното съгласие на трафикираното
лице.
Престъплението е извършено от подс. Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от него самия и в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.),
тъй като е ръководител на групата и е съпричастен към взимане на решението за извършване на
конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието извършено от Г.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК, тъй
като е съзнавал противоправността
на престъпното деяние, че това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
2.1.3. На неусТ.на
дата през 2012 г. в гр. Б. Р България, набрал отделно лице - В.И.М., с цел да бъде използвано за
развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - част от
платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., в която
участвали и П.С.Б., С.П.С., С.М.М.,
П.С.М., и П.П.Б.)-престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Г.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Г.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. Г.Б. в периода от време – на неусТ.на дата през 2012 г. в гр. Б. Р България, е набрал отделно лице – В.И.М., с цел да бъде използвана за развратни действия /проституция
и др. форми на сексуална експлоатация/, независимо от съгласието й. Подсъдимият
е извършил конкретни действия за привличане, вербуване, уговаряне и склоняване
на пострадалата към проституция. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС, което пояснява изпълнителните
деяния на престъплението по чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи,
че действията на подсъдимия отговарят на „набиране“. „Набиране“ – „привличане
на хора“- т.1.2. от Тълкувателното решение и се тълкува
като привличане, събиране, вербуване,
уговаряне или склоняване на лице /лица/ за да бъдат въвлечени за постигане на
целите, предвидени по чл. 159а, ал.1 от НК. Деянието е извършено от
дееца чрез обещаване на облаги на жертвата на трафик/да получава високи доходи
от предлаганите сексуални услуги и че ще получава изкараните от нея парични средствата
от предоставяните от нея сексуални услуги в Р Италия/. За съставомерността
на деянието е без значение изразеното съгласие на трафикираното
лице.
Престъплението е извършено от подс. Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от него самия и в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.),
тъй като е ръководител на групата и е съпричастен към взимане на решението за извършване на
конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено от Г.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние, че
това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици.
2.1.4. На неусТ.на
дата през м. ноември 2013 г. в гр. *** Р Италия, набрал отделно лице - Б.Б.И., с
цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални
услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от Г.С.Б., в която участвали и П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.), престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1,
пр. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства
в хода на проведеното съдебно следствие съда намира, че може да се направи
безспорния и категоричен извод, че подсъдимия Г.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Г.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. Г.Б. в периода от време – неусТ.на дата през м. ноември 2013 г. в гр. *** Р Италия, е набрал отделно лице – Б.Б.И., с цел да бъде използвана за
развратни действия /проституция и др. форми на сексуална експлоатация/,
независимо от съгласието й. Подсъдимият е извършил конкретни действия за
привличане, вербуване, уговаряне и склоняване на пострадалата към проституция.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК
на ВКС, което пояснява изпълнителните деяния на престъплението по
чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи, че действията на подсъдимия
отговарят на „набиране“. „Набиране“ – „привличане на хора“- т.1.2.
от Тълкувателното решение и се тълкува като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице
/лица/ за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а,
ал.1 от НК. Деянието е извършено от дееца чрез обещаване на облаги на
жертвата на трафик /да получава високи доходи от предлаганите сексуални услуги ,че
ще получава изкараните от нея парични средствата от предоставяните от нея
сексуални услуги в Р Италия, съзнателно и извършил обещание за финансова
облага,усТ.ни били отношенията между тях и
сумата,която тя следвало да плаща на подсъдимия,уговорили тарифите при които ще
предлага сексуалните услуги/. За съставомерността на
деянието е без значение изразеното съгласие на трафикираното
лице.
Престъплението е извършено от подс. Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от него самия и в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.),
тъй като е ръководител на групата и е съпричастен към взимане на решението за извършване на
конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено от Г.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние, че това
което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
2.1.5. На неусТ.на
дата през м. февруари 2014 г. в района на градовете *** *** Р Италия, е приел
отделно лице – М.В.П., ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия – предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от Г.С.Б., в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.), поради което и на основание чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 от НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Г.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 от НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Г.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. Г.Б. в периода от време – неусТ.на дата през м. февруари 2014 г. в района на
градовете *** *** Р Италия, е приел отделно
лице – М.В.П., с цел да бъде използвана
за развратни действия /проституция и др. форми на сексуална експлоатация/,
независимо от съгласието й. Подсъдимият е извършил конкретни действия по
приемане на пострадалата /възползвал се е от нея за реализиране на посочената
цел/. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г.
на ОСНК на ВКС, което пояснява изпълнителните деяния на престъплението по
чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи, че действията на подсъдимия
отговарят на „приемане“,а именно „съгласие от страна на дееца да се възползва
от жертвата“ - т. 1.2,като съзнава престъпната цел по чл. 159а, ал. 1 от НК. За съставомерността
на деянието е без значение
изразеното съгласие на трафикираното лице.
Престъплението е извършено от подс. Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от него самия и в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.),
тъй като е ръководител на групата и е съпричастен към взимане на решението за извършване на
конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено от Г.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние, че
това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици.
2.1.6 На неусТ.на
дата от началото на м. октомври до края на м. ноември 2014 г. в гр. *** Р Италия,
набрал отделно лице - Е.И.М., с цел да бъде използвано за
развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - част от
платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., в която участвали и П.С.Б., С.П.С.,
С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.) –
престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1,
пр. 1 от
НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Г.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият Г.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. Г.Б. в периода от време – на неусТ.на дата от началото на м. октомври до края на м.
ноември 2014 г. в гр. *** Р Италия, е
набрал отделно лице – Е.И.М., с цел да бъде
използвана за развратни действия /проституция и др. форми на сексуална
експлоатация/, независимо от съгласието й. Подсъдимият е извършил конкретни
действия за привличане, вербуване, уговаряне и склоняване на пострадалата към
проституция. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по
т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС, което пояснява изпълнителните деяния на
престъплението по чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи, че
действията на подсъдимия отговарят на „набиране“. „Набиране“ – „привличане на
хора“- т.1.2. от Тълкувателното решение и се тълкува
като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице /лица/
за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а,ал. 1 НК.
Деянието е извършено от дееца чрез обещаване на облаги на жертвата на трафик /заявил
,че й е намерил квартира, определил
получаването от него на част от
изкараните от свидетелката средства, обещава че ще получава останалите изкарани
от нея средства при предоставяне на сексуални услуги в Р Италия/. За съставомерността на деянието е без значение изразеното съгласие на трафикираното
лице.
Престъплението е извършено от подс. Г.Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от него самия и в която участвали П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.),
тъй като е ръководител на групата и е съпричастен към взимане на решението за извършване на
конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено от Г.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние, че
това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия Г.С.Б.
за виновен в извършване на шест отделни престъпления по: чл.
159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2,
т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, чл. 159г,
пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1,
пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.
1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 от НК и чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за посочените в присъдата дати
и периоди.
Причина за извършване на инкриминираните престъпни посегателства е незачитане
на усТ.ния правов ред и
обществени отношения.
2.2. По отношение на престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр. ал. 1
от НК , извършено
от П.С.Б.:
С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимия П.С.Б. е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъпленията
както следва:
На неусТ.на дата през
лятото на 2012 г. в гр. Б. Р България, набрал отделно лице - Ю.М.Й. и на
неусТ.на дата през лятото на 2012 г. транспортирал Й.
****** Р Италия, като я превел през границата на страната с Р Гърция, с цел да
бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
- част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б.,
в която участвали и П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.), престъпление по чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1
вр. ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия П.С.Б. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал.
1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр. ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият П.Б. е автор на горното деяние се усТ.ва от целия достоверен
доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият П.Б. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна, подс. П.Б. в периода от време – на неусТ.на дата през лятото на 2012 г. в гр. Б. Р България, е набрал отделно лице – Ю.М.Й., с цел да бъде използвана за развратни
действия /проституция и др. форми на сексуална експлоатация/, независимо от
съгласието й. Подсъдимият е извършил конкретни действия за привличане,
вербуване, уговаряне и склоняване на пострадалата към проституция, а също така
в периода – на неусТ.на дата през
лятото на 2012 г. я превел през границата на страната с Р Гърция, от Р
България до град *** Р Италия, като я е фактически превозил и транспортирал
/организирал и обезпечил пътуването с автомобил л.а. „Фолксваген” с българска
регистрация,управлявана от трето лице и свидетелката преминала държавната
граница/. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009
г. на ОСНК на ВКС, което пояснява изпълнителните деяния на престъплението по
чл.159а, ал.1 НК, то следва да се отбележи, че действията на подсъдимия
отговарят на „набиране“ и
„транспортиране“. „Набиране“ – „привличане на хора“- т.1.2.
от Тълкувателното решение и се тълкува като привличане, събиране, вербуване,
уговаряне или склоняване на лице /лица/ за да бъдат въвлечени за постигане на
целите, предвидени по чл. 159а,ал. 1 НК; „транспортиране“ съгласно т.1.1. от ТР – представлява извършване на превозване на лицето, обезпечаване
на транспортирането, чрез закупуване на билет, предоставяне на превозно
средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или
други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван режимът за
граничен контрол, като се съзнава
престъпната цел на транспортирането по чл. 159а, ал. 1 НК. Деянието е
извършено от дееца чрез обещаване на облаги на жертвата на трафик /да получава
високи доходи от предлаганите сексуални услуги,
обещал й че ще получава изцяло изкараните от нея средства при
предоставяне на сексуални услуги в Р Италия,че ще и предостави квартира,както и
били уговорени финансовите отношения между тях,а именно процентът от изкараните
от нея проституция, която жертвата
следва да плаща на подсъдимия П.Б. и за ръководителя на сдружението Г.Б./. За съставомерността на деянието е без значение изразеното съгласие на трафикираното
лице.
Престъплението е извършено от подс. П.Б.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от Г.Б. и в която участвали самият той, С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.),
тъй като е участник в престъпното сдружение и е съпричастен
към взимане на решението за извършване
на конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието извършено от П.С.Б. е виновно, при форма
на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК, тъй
като е съзнавал противоправността
на престъпното деяние, че това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия П.С.Б.
за виновен в извършване на чл. 159г, пр. 2 вр. с
чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.
ал. 1 от НК за
посочената в присъдата дата.
Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е незачитане
на усТ.ния правов ред.
2.3.По отношение
на престъплението по чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т.6, пр. 1 вр. ал.
1 от НК извършено от С.М.М.:
С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимия С.М.М.
е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението
както следва:
На неусТ.на
дата през м. август 2013 г. е транспортирал В.Н.И. *** *** Р Италия, като я превел през границата на страната с Р
Гърция, с цел да бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, и в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.Б., в която участвали и П.С.Б., С.П.С., С.М.М., П.С.М., и П.П.Б.), престъпление по чл. 159г,
пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т.6, пр. 1
вр. ал. 1 от
НК.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия С.М.М. е извършил престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1 и 2 вр. с чл.
159а, ал. 2, т.6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият С.М.М. е автор
на горното деяние се усТ.ва
от целия достоверен доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият С.М.М.
е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил
като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна страна, подс. Ст.М. в периода от време – на неусТ.на дата през м. август 2013 г. , е
транспортирал отделно лице – В.Н.И., с цел да
бъде използвана за развратни действия /проституция и др. форми на сексуална
експлоатация/, независимо от съгласието й. Подсъдимият е извършил конкретни
действия по транспортирането на последната,като я превел през границата на
страната с Р Гърция, от Р България до град *** Р Италия, /организирал и
обезпечил пътуването с микробус,управляван от трето лице,като закупил лично със
свои средства билети и свидетелката преминала държавната граница/. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК на
ВКС, което пояснява изпълнителните деяния на престъплението по чл.159а,
ал.1 НК, то следва да се отбележи, че действията на подсъдимия отговарят на
„транспортиране“. „Транспортиране“ съгласно т.1.1. от
цитираното тълкувателно решение – представлява извършване на превозване на лицето,
обезпечаване на транспортирането, чрез закупуване на билет, предоставяне на
превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за
пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван
режимът за граничен контрол, като се съзнава
престъпната цел на транспортирането по чл. 159а, ал. 1 НК. Деянието е
извършено от дееца чрез обещаване на облаги на жертвата на трафик /да получава много
пари от предлаганите сексуални услуги,
обещал й че ще получава изцяло изкараните от нея средства при
предоставяне на сексуални услуги в Р Италия,подсъдимият Ст.М. и подс.П.М. посочили и уговорили мястото на което
следвало пострадалата да проституира и къде трябва да отиде в Р Италия /. За съставомерността на деянието е без значение изразеното съгласие на трафикираното
лице.
Престъплението е извършено от подс. Ст.С.,като
е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ръководена
от Г.Б. и в която участвали самият той, С.П.С., П.С.Б., П.С.М., и П.П.Б.), тъй като е участник
в престъпното сдружение и е съпричастен към
взимане на решението за извършване на конкретното престъпление.
От субективна страна, деянието извършено от С.С. е виновно, при
форма на вината- пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК,
тъй като е съзнавал противоправността
на престъпното деяние, че това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
По всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия С.М.М. за виновен в извършване на чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1 и 2 вр. с чл.
159а, ал. 2, т.6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК за посочения в присъдата период .
Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е незачитане
на усТ.ния правов ред в
страната и р В Италия.
2.4.По отношение
на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК извършено от П.С.М.:
С оглед на така усТ.ната безспорна фактическа обсТ.а,
подкрепена от
преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимата П.С.М.
е осъществила обективните и субективните признаци на състава на престъплението
както следва:
На 12.05.2015 г. в гр. Б. в дома си, находящ се на ул.*** държала акцизни
стоки, по смисъла на чл. 2, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове -
150 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Brass"
и 10 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Мигало", или общо 160 броя кутии с цигари без бандерол, когато такъв
се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и
чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, всичко на обща
стойност 1200,00 лева, като случаят не е маловажен, престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимата е автор на инкриминираната дейност, се усТ.ва от целия достоверен доказателствен материал по делото.
Подсъдимата П.С.М. е годен субект на престъплението,
в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в състояние на
вменяемост.
От обективна страна подсъдимата е извършила действия,
включени в изпълнителното деяние,като на 12.05.2015 год. в гр. Б. в дома си,
находящ се на ул.***е държала акцизни
стоки цигари без бандерол по смисъла чл.2, т.2 от “Закона за акцизите и данъчните складове”-
общо на стойност 1200лв. - 150 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари от
марката „Brass" и 10 броя кутии, съдържащи по 20
къса цигари от марката „Murano", или общо 160 броя кутии с
цигари без бандерол. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.234,ал.1 от НК се
осъществява с усТ.ване на
реална фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол. Иззетите кутии
цигари са намерени в дома на подс.П.М., в помещение, което наподобява спалня и
което се обитава от нея физически. Това
обстоятелство, както и броят и конкретното местонахождение на кутиите цигари,
както и марката им, по категоричен извод
обосновават извод, че именно подсъдимата е държала кутиите цигари и с оглед
количеството,се прави извод ,че те не са били за нейна лична употреба. По
делото е безспорно доказано от извършените процесуално-следствени действия и
достоверния доказателствен материал, че именно тя е упражнявала такова държане(фактическа
власт) над инкриминираните стоки. За съставомерността по
чл.234 от НК е без всякакво
значение както причината за придобИ.то на акцизните стоки без бандерол, така и времетраенето
на осъщественото държане. Поради което начина на придобИ.
, времето на държане и собствеността на инкриминираните
вещи са напълно неотносими към преценката за правната природа на нейните
фактически действия и конкретно относимостта им към обективните признаци на престъплението
по чл.234,ал.1 от НК.
Деянието на подс. П.С.М. е
извършено чрез действие, което се е изразило в държане на акцизни стоки, които са били без бандерол, а
имено когато такъв се изисква по закон,
а именно по чл.25 ал.1 от „Закона за
тютюна и тютюневите изделия.На 12.05.2015 г. в гр. Б. в дома на подс.П.М.,***, са усТ.ни скритите акцизни стоки без бандерол.Стореното от
последната сочи за участие в самото
изпълнително деяние на престъплението и осъществената фактическа власт върху акцизните стоки
без бандерол.
Кутиите цигари не са били облепени със задължителна държавна
ценна книга “Бандерол“, която доказва внА.ето на
дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде
предмет на последваща сделка и върху
която да е изписана „Продажна цена“, по която тютюневите изделия се продават на
дребно на краен потребител. В разпоредбата на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове е посочено, че тютюневите изделия каквито са цигарите
подлежат на облагане с акциз, т.е. същите са акцизни стоки. НК не дефинира кои
стоки са от категорията на акцизните, нито пък за кои от стоките е задължително
поставянето на бандерол.Разпоредбата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължението
посочените в нея стоки да се разпространяват с поставен върху търговската им
опаковка бандерол. В тази връзка съгласно чл.4, т.1, вр. чл.2, т.2 от ЗАДС
„акцизни стоки“ са тютюневите изделия. Акцизът се дължи
,съгласно посочения текст за „тютюневи
изделия”, каквито несъмнено представляват процесните цигари, като дължимостта на акциза
не е последващ факт,
обвързан с качеството на стоката, а връзката е обратна – вида на стоката изисква плащане на акциз и съхраняването на същата по начин,
влошаващ качеството й няма нищо общо с
дължимото към фиска, т.к. процесните цигари несъмнено
са ”тютюневи изделия”. В тази насока е и нормата на чл.28, ал.1 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия, която предвижда тютюневите изделия
местно производство и от внос да се транспортират, пренА.,
съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едно или
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл.25,ал.1 от същия закон и съгласно който "тютюневите
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна, без неговото унищожаване чрез
разкъсване”,както и съгласно чл.100,ал.1 от ЗАДС „… тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с
бандерол”. Дължимият акциз е едно от
условията за легална и законна търговия, а
другото е- качеството на
предлаганата стока. С оглед на гореизложеното може да се направи извод,
че цигарите представляват акцизна стока по смисъла на ЗАДС, върху която следва
да бъде поставен бандерол, доказващ внА.ето на
дължими акциз. От горното следва, че по делото по безспорен начин е усТ.но, че предмет на деянието са именно акцизни стоки без
бандерол, който подс.П.М. е държала в дома си на адреса, посочен по-горе.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката за "маловажност" е
многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните
последици, която винаги е социално-икономически обусловена, с мотивите и
подбудите, с данните за личността на извършителя /в този смисъл Решение №568/16.01.2008 г. на ВКС по
н.д.№2689/2011 г., 1 НО, НК/. Предметът на обвинението срещу подсъдимата е
формално престъпление, чиито вредни последици са несъставомерни
и тяхното наличие, както и размера им не следва да бъдат обсъждани при преценка
налице ли е маловажен случай. От друга страна, количеството /общо 160 броя
кутии/ и стойността /1200,00 лева/ на държаните от подсъдимата цигари без
бандерол не могат да обосноват извод, че с оглед смекчаващите вината й
обстоятелства деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такова престъпление, за да се приеме
маловажност на случая.
От субективна страна държането на акцизни стоки без бандерол е
осъществено от подсъдимата подс. П.С.М.
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на поведението си, предвиждала
е общественоопасните му последици,била е наясно със
засегнатите обществените отношения, свързани с търговията с тютюневи изделия, и
е целяла и искала тяхното настъпване. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелствата, че е упражнявала фактическа власт върху акцизните стоки без
бандерол – цигари с марки описани по-горе.
С оглед гореизложените съображения съда е признал за виновен
подсъдимия П.С.М.П. в извършване
на престъпление по чл.234,
ал.1 от НК на 12.05.2015 год.
Причините, способствали за извършване на престъплението от
подсъдимата, се свеждат до незачитането на усТ.ния правов ред, ниското
правосъзнание
на подсъдимата.
3.По
оправдателните диспозитиви спрямо подсъдимите досежно
периодът от 26.08.2011 г. до 14.10.2011г. във
връзка с обвиненията по чл.321 от НК:
Съдът посТ. оправдателна
присъда по отношение на всички подсъдими лица досежно периода
на действие на престъпното
сдружение, като ги призна за невиновни в това подсъдимият Г.Б. да е ръководил
,а останалите П.С.Б., С.П.С., С.М.М.,
П.С.М., и П.П.Б. да са участвали в организираната
престъпна група в периода от 26.08.2011
г. до 14.10.2011г.
Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото
авторство бъдат усТ.ни безспорно и категорично, Съдът
може да ангажира претендираната от обвинителната
власт отговорност на подсъдимото лице.
Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни
и колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираните
деяния и липсата на категоричност относно авторството му водят до единствения
възможен изход, а именно съда да оправдае подсъдимите по всяко едно от тези деяния. Видно от материалите по делото и
от приетите от съда доказателства като достоверни, се усТ.ва че подс. Г.Б., П.Б. и
С.С. са били задърЖ.од стража в периода
от 26.08.2011 год. до 14.10.2011 год.
по НОХД №471/2012 год. по описа на СпНС. От материалите по делото не се усТ.ва престъпното сдружение да е
действало именно в този период и по
делото няма доказателства престъпната дейност да е осъществявана от
сдружението, докато последните трима са
били с посочената мярка за неотклонение. В тази насока единствено могат да се направят
предположения, а присъдата не може да почива на предположения.
Доказателства за дейността на групата се съдържат ,че
същата е започнала да действа незабавно след приключването на цитираното по-горе наказателно производство и условното осъждане
на посочените подсъдими лица по него. Освен това данните по делото сочат и първото извършено
вторично престъпление от подс.Г.Б.,че е осъществено на неусТ.на
дата в края на м.октомври по отношение на пострадалата И.Р..
По изложените съображения по-горе Съдът посТ.
оправдателен диспозитив по отношение на всички подсъдими по делото във връзка с
първоначално повдигнатите им обвинения по чл.321 ,ал.3 от НК, а именно на основание чл.304 НПК призна за невиновни
и ги оправда,а именно: Г.Б. да е ръководил, а подс.П.Б., Ст.С., П.М. ,П.Б. и Ст.М. да са
участвали в организираната престъпна група от 26.08.2011 г. до 14.10.2011г.
включително. Не се усТ. последните да са действали
обективно заедно при общност на умисъла
за постигане на поставените пред организираната престъпна група цели- да вършат съгласувано на територията на Р България,гр.Б.и
Р Италия, престъпления по чл. 159а и по чл. 156б НК ,а именно за
времето от 26.08.2011 г. до 14.10.2011г.
В тази насока могат да се направят единствено и само предположения, което от
своя страна е недопустимо с оглед изискуемостта обвинението да е доказано по
небудещ съмнение начин. Безспорно доказано, че ръководителя на това сдружение
за посочения период и участниците в него П.Б. и Ст.С. са били задърЖ.од стража по предходното им осъждане,като няма данни участието и ръководенето на сдружението да е
било осъществявано през това време, докато са били в арестно
помещение или ръководител на групата да е било от трето лице. По идентичен начин стои въпросът и с
участието в групата на лицата Ст.М., П.Б. и П.М.,не е усТ.но
по безспорен начин те да са участвали в сдружение и извършвали престъпната дейност
докато подс.Г.Б., П.Б. и Ст.С. са били задърЖ.од стража.
Поради изложените съображения ,Съдът
оправда подсъдимите за процесния период.
4. По
оправдателния диспозитив спрямо подсъдимия С.М. по правната квалификация по
пр.1 на чл.159б, ал. 1 от НК.
Съдът посТ.
оправдателен диспозитив по отношение на подс.М. и го призна за НЕВИНЕН в това да е набрал отделно
лице - В.Н.И. на неусТ.на дата през първата
половина на м. август 2013 г. в гр. Б. Р България , поради което и на основание чл. 304
от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото обвинение в този смисъл - по правната квалификация по пр.1 на
чл.159б, ал. 1 от НК.
От достоверния доказателствен материал по делото безспорно се усТ.,че подс.М. не е извършил действия, които да бъдат
квалифицирани като „набиране” на лице от женски пол с цел да бъде използвано за
развратни действия/проституция и др. форми на сексуална експлоатация/,
независимо от съгласието й. „Набиране“ – „привличане на хора“- т.1.2.
от Тълкувателното решение и се тълкува като привличане, събиране, вербуване,
уговаряне или склоняване на лице /лица/ за да бъдат въвлечени за постигане на
целите, предвидени по чл. 159а,ал. 1 НК.
УсТ. се ,че подсъдимия не е извършил конкретни
действия за привличане, вербуване, уговаряне и склоняване на пострадалата В.И.
към проституция. Напротив от показанията й, дадени както в хода на съдебното
следствие, така и приобщените чрез прочитането им от досъдебното производство
се усТ., че решението
В.И. да замине за Р Италия е взето от нея и подс.М. заедно и съвместно,
тъй като към инкриминираната дата двамата били в интимни отношения и същата категорично отрече да е била
мотивирана по някакъв начин да стигне до това решение единствено от подс.М.. Не се усТ. последния да е действал обективно за постигане на
целите по чл.159а,ал.1 от НК и да е
набрал пострадалата В.И.. В тази насока могат да се направят единствено
и само предположения, което от своя страна е недопустимо с оглед изискуемостта
обвинението да е доказано по небудещ съмнение начин. Безспорно доказано, че
подс.М. единствено е извършил действия по транспортирането на жертвата на трафик на хора от Р България до Р
Италия, като я е превел през границата
на Р Гърция и за това бяха изложени
мотиви по-горе. Поради горното Съдът ОПРАВДА подс.М. по правната квалификация по пр.1 на чл.159б,
ал. 1 от НК.
Съда намира за неоснователни аргументите на
защитниците на подсъдимите в насока липса на доказателства за виновността на
подзащитните им в извършване на вменените им престъпления. Съдът по – горе в мотивите си изложи аргументите в
насока виновност за подсъдимите в извършването на престъпленията, за които се посТ.ха съответно осъдителни и оправдателни диспозитиви, поради което не следва да ги преповтаря.
ОТНОСНО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне и индивидуализацията на
наказанията на подсъдимите Г.Б., П.Б., Ст.С.,Ст.М., П.Б. и П.М. от
съдебният състав, се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за
отговорността им, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната
тежест, съобразиха се и целите по чл. 36 от НК.
1.Относно
наказанията на подс. Г.С.Б.:
1.1.За да
наложи на подсъдимия Г.С.Б. справедливо
наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 1 вр. с ал. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
пет до петнадесет години.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Г.Б. наказание СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства.
Така, при индивидуализацията на наказанието
на подс. Б. се отчетоха като
отегчаващи вината обстоятелства тежестта
на обществената опасност на деянието - по – висока степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на функциониране на престъпна група по чл.321 от НК, с не
малък брой участници в нея и отличаваща се с висока степен на развитост, йерархичност
и голям мащаб на действие на групата както във темпорално отношение
,така и в териториално отношение. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето това, че целите на
групата, за която тя е създадена, в немалка част са били реализирани, осъжданията
на подс.Г.Б., включително и по чл.321 от НК и по чл.159г от НК, големият брой трафикирани жени и
то извън територията на РБ, не полага обществено полезен труд, не е социално
ангажиран. Освен това от вторичната престъпна дейност
не само на групата, а и на подс.Г.Б. има пострадали още множество жени, за
които в хода на воденото производство не са му били предявени обвинения-за
набиране, транспортиране и приемане с цел да бъдат използвани за развратни
действия с цел обещаване и получаване на облаги и Съдът приема това като
отегчаващо обстоятелство. От друга страна, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства единствено семейната му ангажираност. Обсъждайки
тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът
определи наказанието на подс. Б. около средния размер на предвиденото в
закона, а именно му отмери СЕДЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е
и справедливо.
1.2.За да наложи на подсъдимия Г.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК(досежно пострадалата И.Р.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Г.Б. наказание СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за
престъпление по чл.159г от НК, отношението към трафикираната
жертва и използваните приоми за да бъде поставена в зависимост чрез
използване на психически тормоз, получаваните облаги в резултат на
експлоатирането за развратни действия на пострадалата,не полагането на обществено полезен
труд, липсата на социална ангажираност. От друга страна,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено семейната
му ангажираност. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. С оглед на това Съдът определи наказанието на подс. Б. около
средния размер на предвиденото в закона,
а именно му отмери СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според
преценката на съда, именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1
вр. ал. 1 от НК, а именно такова по чл.37,ал.1,т.4 вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер
на и ГЛОБА в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева, която е съобразена с имущественото
състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
1.3. За да наложи на подсъдимия Г.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр. 1 вр. ал. 1 от
НК(досежно пострадалата Цв.М.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Б. наказание ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за престъпление
по чл.159г от НК, получаваните облаги в резултат на експлоатирането за
развратни действия на пострадалата, не полагането на обществено полезен труд, липса на социално
ангажираност. От друга страна, Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства единствено семейната му ангажираност,
наличието на близки отношения с пострадалата и липсата на доказателства за
употреба на насилие спрямо нея. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът определи наказанието на
подс. Б. около средния размер на предвиденото в закона, а именно му отмери ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и
2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, а именно такова по чл.37,ал.1,т.4
вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на и
ГЛОБА в размер на 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, която е съобразена с имущественото състояние на
дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
1.4. За да наложи на подсъдимия Г.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1,
пр. 1 от НК(досежно пострадалата В.М.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Г.Б. наказание ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за
престъпление по чл.159г от НК, получаваните облаги в резултат на
експлоатирането за развратни действия на пострадалата, не полагането на обществено полезен
труд, не е социално ангажиран. От друга страна, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено семейната му
ангажираност и липсата на доказателства за употреба на насилие спрямо пострадалата.
Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема,
че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това
Съдът определи наказанието на подс.Г. Б. около средния размер на предвиденото в
закона, а именно му отмери ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно такова по
чл.37,ал.1,т.4 вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на и ГЛОБА в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
която е съобразена с имущественото състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
1.5. За да наложи на подсъдимия Г.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1,
пр. 1 от НК (досежно пострадалата Б.И.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Г.Б. наказание ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за
престъпление по чл.159г от НК, получаваните облаги в резултат на експлоатирането
за развратни действия на пострадалата, не полагането на обществено полезен труд, не е
социално ангажиран,използваните методи върху пострадалата за да бъде поставена
в зависимост чрез използване на физическа сила и психически тормоз.
От друга страна, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
единствено семейната му ангажираност. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно
и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът определи наказанието на
подс.Г. Б. около средния размер на предвиденото в закона, а именно му отмери ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1
от НК, а именно такова по чл.37,ал.1,т.4 вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер
на и ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева, която е съобразена с имущественото
състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
1.6. За да наложи на подсъдимия Г.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 от НК(досежно пострадалата М.П.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Г.Б. наказание ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за
престъпление по чл.159г от НК, получаваните облаги в резултат на експлоатирането
за развратни действия на пострадалата, не полагането на обществено полезен труд, не е
социално ангажиран. От друга страна, Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства единствено семейната му ангажираност и
липсата на доказателства за употреба на насилие спрямо пострадалата. Обсъждайки
тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът
определи наказанието на подс.Г. Б. около средния размер на предвиденото в
закона, а именно му отмери ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 от НК, а именно такова по
чл.37,ал.1,т.4 вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на и ГЛОБА в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
която е съобразена с имущественото състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
1.7. За да наложи на подсъдимия Г.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.159г, пр. 2 вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК(досежно пострадалата Ем.М.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Г.Б. наказание ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за
престъпление по чл.159г от НК, получаваните облаги в резултат на
експлоатирането за развратни действия на пострадалата, не полагането на обществено полезен
труд, не е социално ангажиран. От друга страна, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено семейната му
ангажираност и липсата на доказателства за употреба на насилие спрямо
пострадалата. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. С
оглед на това Съдът определи наказанието на подс.Г. Б. около средния размер на
предвиденото в закона, а именно му
отмери ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл.159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1
вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно такова по чл.37,ал.1,т.4
вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на и
ГЛОБА в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева, която е съобразена с имущественото
състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
Обсъждайки видът и размера на
наказанията, Съдът стигна до извода ,че не са налице основания за определяне на
наказание под предвидения за престъплението минимум за нито едно от посочените
по-горе от деяния по отношение на подс.Г.Б.. Всяко едно от приетото по делото
смекчаващо обстоятелство за всяко от посочените по-горе престъпления не е
изключително по своя характер, а не е налице и такава съвкупност,която да ги
прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и при наличието им и най-лекото
предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко.
Намаляването на наказанието за всяко от посочените по-горе деяния (или на някое
от тях) по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да
допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия
и останалите членове на обществото.
На осн. чл.23, ал.1 от НК
Съдът е групирал така наложените наказания и е определил, че следва да бъде
изтърпяно едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ.
ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. Г.Б.:
Спрямо
подс. Г.Б. са налице
пречки за прилагане института на
условното осъждане по чл. 66 НК,
с оглед размера на така наложеното му наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС Съдът посТ. така определеното на подсъдимия Г.С.Б. наказание ОСЕМ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ
в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и
ал.2 от НК се приспадна от така наложеното на подсъдимия Г.Б. наказание ОСЕМ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
времето, през което същият е бил задържан за 72 часа по реда на НПК и е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 29.05.2015г. до
06.11.2015г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание ОСЕМ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия Г.Б. се присъедини наказанието
ГЛОБА в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното
наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подс.
Г.Б.,
така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
2.Относно
наказанията на подс. П.С.Б.:
2.1.За да наложи на подсъдимия П.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от
НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
три до десет години.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия П.Б. наказание ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства.
Така, при индивидуализацията на наказанието
на подс. П.Б. се отчетоха като
отегчаващи вината обстоятелства тежестта
на обществената опасност на деянието - по – висока степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на функциониране на престъпна група по чл.321 от НК, с не
малък брой участници в нея и отличаваща се с висока степен на развитост, йерархичност
и голям мащаб на действие на групата както във темпорално отношение
,така и в териториално отношение. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето това, че целите на
групата, за която тя е създадена, в немалка част са били
реализирани,осъжданията на подс.П.Б., включително и по чл.321 от НК и по чл.159г
от НК, големият
брой трафикирани
жени и то все извън територията на РБ, неполагането на обществено полезен труд, липсата на социална
ангажираност. Освен това от вторичната престъпна дейност
не само на групата, а и на подс.П.Б. има пострадали и други жени, за които в
хода на воденото производство не са му били предявени обинения
- за набиране и транспортиране с цел да бъдат използвани за развратни действия
с цел обещаване и получаване на облаги. От друга страна, Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства единствено доброто му процесуално
поведение. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. С
оглед на това Съдът определи наказанието на подс.П.Б. около средния размер на
предвиденото в закона, а именно му
отмери ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
1.2.За да наложи на подсъдимия П.С.Б.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.159г, пр. 2
вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1
вр. ал. 1 от
НК(досежно пострадалата Ю.Й. ), законодателят е предвидил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до петнадесет години и
ГЛОБА от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като е възможно да бъде посТ.на
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия П.Б. наказание СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на 40 000
/четиридесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. П.Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства предходно осъждане за
престъпление по чл.159г от НК, получаваните облаги в резултат на експлоатирането
за развратни действия на пострадалата,неполагането на
обществено полезен труд. От друга страна, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено доброто му
процесуално поведение. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. С оглед на това Съдът определи наказанието на подс.П.Б. около
средния размер на предвиденото в закона,
а именно му отмери СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според
преценката на съда, именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия Г.Б. кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на по
чл.159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1,
пр. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр. ал. 1 от НК, а именно такова по
чл.37,ал.1,т.4 вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на ГЛОБА в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
която е съобразена с имущественото състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
Обсъждайки видът и размера на
наказанията, Съдът стигна до извода ,че не са налице основания за определяне на
наказание под предвидения за престъплението минимум за всяко едно от посочените
по-горе деяния по отношение на подс.П.Б..
Всяко едно от приетото по делото смекчаващо обстоятелство за всяко конкретно
престъпление не е изключително по своя характер, а не е налице и такава
съвкупност,която да ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и при
наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило
несъразмерно тежко. Намаляването на наказанието за всяко от посочените по-горе
деяния (или на някое от тях) по чл. 55 НК би било проява на неоправдан
либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на
наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.
На осн. чл.23, ал.1 от НК
Съдът е групирал така наложените наказания на подс.П.Б. и е определил, че
следва да бъде изтърпяно едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.
ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. П.Б.:
Спрямо
подс. П.Б. са налице
пречки за прилагане института на
условното осъждане по чл. 66 НК,
с оглед размера на така наложеното му наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС Съдът посТ.
така определеното едно общо, най-тежко НАКАЗАНИЕ СЕДЕМ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия П.С.Б. да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и
ал.2 от НК се приспадна от така наложеното на подсъдимия П.Б. наказание СЕДЕМ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
времето, през което същият е бил задържан за 72 часа по реда на НПК и е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 12.05.2015г. до 24.11.2015г.,
като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание СЕДЕМ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия П.Б. се присъедини наказанието
ГЛОБА в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подс.
П.Б.,
така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
3.Относно
наказанията на подс.С.П.С.:
За да наложи на подсъдимия С.П.С.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2 вр. с ал. 2 от
НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
три до десет години.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия С.
наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено около
средният размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс.С. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства тежестта на обществената опасност на деянието - по – висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на функциониране на
престъпна група по чл.321 от НК, с не малък брой участници в нея и отличаваща
се с висока степен на развитост, йерархичност и голям мащаб на действие на групата както
във темпорално отношение ,така и в териториално
отношение. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето това, че целите на
групата, за която тя е създадена, в немалка част са били
реализирани,осъжданията на подс. С., включително и по
чл.321 от НК и по чл.159г от НК, големият брой трафикирани жени и то все извън територията на РБ,не
полага обществено полезен труд, не е социално ангажиран. От
друга страна, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
единствено доброто процесуално поведение на подсъдимия. Обсъждайки тези
обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът
определи наказанието на подс. С. около средния размер
на предвиденото в закона, а именно му
отмери ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Не са налице основания за определяне на
наказание под предвидения за престъплението минимум за подс. С., тъй като
приетото по делото смекчаващо обстоятелство не е изключително по своя характер,
а не е налице и съвкупност,която да ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не
би се явило несъразмерно тежко. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би
било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане
възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на
обществото.
ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. С.:
Спрямо
подс. С. са налице пречки за прилагане института
на условното осъждане по чл. 66 НК, с оглед размера на така
наложеното му наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, Съдът посТ. така определеното НАКАЗАНИЕ ПЕТ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия С. да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор. По отношение на
подс. С. не може да се приложи общ режим за
изтърпяването на наказанието, тъй като същият вече е бил осъждан.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и
ал.2 от НК се приспадна от така наложеното на подсъдимия С. наказание
ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето, през което
същият е бил задържан за 72 часа по реда на НПК и е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 19.05.2015 г. до 04.12.2015 г., като
един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подс.
П.Б.,
така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
4.Относно
наказанията на подс. П.С.М.:
4.1.За да наложи на подсъдимата П.С.М.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК,
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от три до
десет години.
В тези
законови рамки и при условията на чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимата М. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, определено малко над минималния размер, като отчете преобладаващи смекчаващи
вината обстоятелства.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. М. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства тежестта на обществената опасност на деянието - по – висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на функциониране на
престъпна група по чл.321 от НК, с не малък брой участници в нея и отличаваща
се с висока степен на развитост, йерархичност и голям мащаб на действие на групата както
във темпорално отношение ,така и в териториално
отношение. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето това, че целите на
групата, за която тя е създадена, в немалка част са били реализирани, големият брой трафикирани жени и
то все извън територията на РБ. От друга страна, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства семейната ангажираност на
подсъдимата и чистото й съдебно минало. Обсъждайки тези обстоятелства,
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът
определи наказанието на подс. М. малко над минималния
размер на предвиденото в закона, а
именно й отмери ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
4.2.За да наложи на подсъдимата П.С.М.
справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една до
шест години и ГЛОБА до 10-кратния размер
на пазарната цена на стоките,предмет на престъплението, както и с лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 от НК.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимата М.
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено малко
над минималния размер, като отчете преобладаващи смекчаващи
вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на петкратния размер
на пазарната цена на стоките- 6 000
/шест хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата М. се отчетоха като отегчаващи вината обстоятелства –стойността на държаните
стоки без бандерол - повече от сбора на две минимални работни заплати. От друга
страна, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства семейната й
ангажираност,чистото съдебно минало на подсъдимата. Обсъждайки тези
обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът
определи наказанието на подсъдимата М. малко
над минималния размер на предвиденото в закона,
а именно й отмери ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимата
М.
кумулативно
предвиденото наказание в разпоредбата на по чл. 234, ал.
1 от НК, а именно такова по чл.37,ал.1,т.4
вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на и
ГЛОБА в размер на 6000 /шест
хиляди/ лева-петкратния размер на пазарната цена на държаните без акцизен
бандерол стоки, която е съобразена с имущественото състояние на дееца.
Не се наложи на дееца наказание лишаване
от права по чл.37,ал.1,т.7 от НК.
Обсъждайки видът и размера на
наказанията, Съдът стигна до извода ,че не са налице основания за определяне на
наказание под предвидения за престъплението минимум за всяко едно от посочените
по-горе от деяния по отношение на подс.М.. Всяко едно от приетото по делото
смекчаващо обстоятелство за което и да е от двете престъпления, не е
изключително по своя характер, а не е налице и такава съвкупност,която да ги
прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и при наличието им и най-лекото
предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко.
Намаляването на наказанието за всяко от посочените по-горе деяния (или на някое
от тях) по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да
допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимата
и останалите членове на обществото.
На осн. чл.23, ал.1 от НК
Съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимата
М.
и е определил,
че следва да бъде изтърпяно едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подсъдимата М.:
Спрямо
подсъдимата М. са налице пречки за
прилагане института на условното
осъждане по чл. 66 НК, с оглед размера на
така наложеното му наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, Съдът посТ. така
определеното едно общо, най-тежко наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимата П.М. да бъде
изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ
в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 59, ал.2 от НК се
приспадна от така наложеното на подсъдимата М.
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето, през което същата е
била задържана за 72 часа по реда на НПК считано от 12.05.2015г. до 15.05.2015г., като
един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимата П.М., се присъедини наказанието ГЛОБА в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата
М., така и за оказването на
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
5.Относно
наказанията на подс. П.П.Б.:
За да наложи на подсъдимата П.П.Б. справедливо наказание,
съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК,
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от три до
десет години.
В тези
законови рамки и при условията на чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимата Б. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, определено малко над минималния размер, като отчете преобладаващи смекчаващи
вината обстоятелства.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. Б. се отчетоха
като отегчаващи вината
обстоятелства тежестта на обществената опасност на деянието - по – висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на функциониране на
престъпна група по чл.321 от НК, с не малък брой участници в нея и отличаваща
се с висока степен на развитост, йерархичност и голям мащаб на действие на групата както
във темпорално отношение ,така и в териториално
отношение. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето това, че целите на
групата, за която тя е създадена, в немалка част са били реализирани, големият брой трафикирани жени и
то все извън територията на РБ. От друга страна, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства семейната ангажираност на
подсъдимата и чистото й съдебно минало. Обсъждайки тези обстоятелства,
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът
определи наказанието на подс. Б. малко над минималния
размер на предвиденото в закона, а
именно й отмери ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Не са налице основания за определяне на
наказание под предвидения за престъплението минимум за подс. Б., тъй като приетото по делото смекчаващо
обстоятелство не е изключително по своя характер, а не е налице и
съвкупност,която да ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и при
наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило
несъразмерно тежко. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на
неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие
на наказанието върху подсъдимата и останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подсъдимата Б.:
Спрямо
подсъдимата Б. са налице пречки за
прилагане института на условното
осъждане по чл. 66 НК, с оглед размера
на така наложеното му наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, Съдът посТ. така
определеното едно общо, най-тежко наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимата Б. да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от
открит тип.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата
Б., така и за оказването на
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
6.Относно
наказанията на подс. С.М.М.:
6.1.За да наложи на подсъдимия С.М.М. справедливо наказание,
съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2 вр. с ал. 2 от НК,
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от три до
десет години.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия М. наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено малко над
минималния размер, като отчете
преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. М. се отчетоха като отегчаващи вината обстоятелства - не полага обществено полезен труд, не
е социално ангажиран. От друга страна, Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, доброто му
процесуално поведение. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът приема, че е налице баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. С оглед на това Съдът определи наказанието на подс. М. малко
над минималния размер на предвиденото в
закона, а именно му отмери ЧИТИР ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради
което е и справедливо.
6.2.За да наложи на подсъдимия С.М.М. справедливо наказание,
съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1 и 2 вр. с чл.
159а, ал. 2, т.6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК (по отношение на пострадалата В.И.),
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от пет до
петнадесет години и ГЛОБА от двадесет
хиляди до сто хиляди лева, както и е
възможно да бъде посТ.на конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия М. наказание ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено под средният
размер, като отчете преобладаващи
смекчаващи вината обстоятелства и ГЛОБА в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Така, при индивидуализацията на
наказанието на подс. М. се отчетоха като отегчаващи вината обстоятелства тежестта - не полага обществено полезен
труд, не е социално ангажиран, употребата на физическа сила спрямо пострадалата.
От друга страна, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало и близките им отношения. Обсъждайки тези обстоятелства,
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че е налице баланс между смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това Съдът определи
наказанието на подс. М. под средния размер на
предвиденото в закона, а именно му
отмери ПЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на съда, именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Съдът е наложил на подсъдимия М. кумулативно предвиденото наказание в
разпоредбата на по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 2 вр. с ал. 1 и 2 вр. с чл. 159а, ал.
2, т.6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, а именно такова по
чл.37,ал.1,т.4 вр. чл.47 вр. чл.35 от НК, в размер на и ГЛОБА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
която е съобразена с имущественото състояние на дееца.
Не се наложи конфискация на част или
цялото имущество на дееца.
Обсъждайки видът и размера на
наказанията, Съдът стигна до извода ,че не са налице основания за определяне на
наказание под предвидения за престъплението минимум за всяко едно от посочените
по-горе от деяния по отношение на подс.С.М.. Всяко едно от приетото по делото
смекчаващо обстоятелство за всяко от посочените престъпления по-горе, не е
изключително по своя характер, а не е налице и такава съвкупност,която да ги прави
многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и при наличието им и най-лекото предвидено
за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко. Намаляването на
наказанието за всяко от посочените по-горе деяния (или на някое от тях) по чл.
55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане
възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на
обществото.
На осн. чл.23, ал.1 от НК
Съдът е групирал така наложените наказания на подс.М.
и е определил, че следва да бъде изтърпяно едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. М.:
Спрямо
подс. М. са налице пречки за прилагане института
на условното осъждане по чл. 66 НК, с оглед размера на така
наложеното му наказание ПЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, Съдът посТ. определеното едно общо,
най-тежко НАКАЗАНИЕ
ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия С.М. да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от
открит тип.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на
подсъдимия М. се присъедини наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подс.
М., така и за оказването на
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът е отнел в полза на държавата,
на основание чл.234,ал.3 от НК предметът
на престъплението,а именно 150 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Brass"
и 10 броя кутии, съдържащи по 20 къса цигари марка „Мurano" или общо 160 броя
кутии с цигари без бандерол,като посТ.ва тяхното унищожаване.
Съдът е посТ.л да се върнат на правоимащата П.С.М., от
която са иззети, веществените
доказателства: 1 бр. портмоне с билети и тетрадка с твърди корици и
спирала, иззети от адрес гр. Б. ул.***на
12.05.2015 година. За тези вещи по делото не са били събрани доказателства да са послужили или
да са предмет на престъплението на осъдените подсъдими при извършване на
престъплението, за което са признати за виновни.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото решаващият
съдебен състав осъди, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите Г. С.Б. , П.С.Б. , С.П.С. , П.С.М. ,
П.П.Б. и С.М.М. (със
снета по делото самоличност) да
заплатят солидарно в полза на Държавата
направените по делото разноски в размер общо на 549,29лева (петстотин четиридесет и девет лева и двадесет и
девет лева), като от тях 120,00лева (сто и двадесет) представляващи разноски направени в
хода на досъдебното производство, които да заплати по сметка на СО-СП и 429,29 лева (четиристотин двадесет и девет лева и двадесет и
девет стотинки) представляващи
разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка
на СпНС.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: