Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Каварна, 05.08.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Анастасия Митева като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 448 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.К. с ЕГН **********, чрез адв.П.Й.Н. ***, срещу „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, .к.“Иван Вазов“ ул.„Балша“ № 1 ап.1, представлявано от Б.И.Н., с която е предявен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 460лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Искът се основава на следните обстоятелства: Ищецът е сключил договор за предоставяне на кредит № 292277 на 02.04.2020г. с ответника „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********. По силата на договора ответното дружество се е задължило да предаде сума в размер на 3000лв., а за потребителя по договора – ищец в настоящото производство е възникнало задължението да върне същата сума на кредитора при определените между страните условия. Уговорен е срок – 720дни, при годишен лихвен процент 40,15% и годишен лихвен процент на разходите – 48,3%. Дължимата сума при условие, че потребителя С.К. представи обезпечение по чл.3, ал.1 от Договора възлизала на 4237,56лв. Обезпечението следвало да се представи в пет дневен срок от сключване на договора, като същото можело да банкова гаранция в полза на кредитора за сумата в размер на 4237,56лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по Договор № 292277 от 02.04.2020г. или да предостави две физически лица, които да представят служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД; за нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат такива – кредитната им история към ЦР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401”Редовен” и да подпишат договор за поръчителство. При непредставяне на едно от видовете обезпечения С.К. по силата на чл.3, ал.1 от Договор № 292277 от 02.04.2020г. се е задължил да върне на кредитора обща сума в размер на 5617,56лв. След като обезпечение не е представено към първите шест вноски е прибавена неустойка в размер на 230лв., или общо 1380лв., определена в чл.3, ал.2 от договора, според която страните се съгласяват, че евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причина на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение; размерът на тази неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, същата се заплаща на определен в погасителния план брой вноски.
Ищецът излага твърдения, че доколкото Договорът за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то той не следва да противоречи на добрите нрави, като при несъобразяване санкцията е по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, според който договори, които накърняват добрите нрави са нищожни.
Счита, че по отношение на сключения Договор за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. следва да се прилагат правилата на чл.10а, ал.2 от Закон за потребителски кредит, според който кредиторът не може да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Излага твърдения, че претендираната неустойка в размер на 1380лв. по чл.3, ал.2 от Договорът за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът е получил имуществена облага без престация от негова страна, което е довело до неоснователно обогатяване и е нарушен принципа на справедливостта.
Счита, че посочената неустойка в размер на 1380лв. не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако същата бъде добавена, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗРК, което прави клаузата противоречаща на закона и нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Излага твърдения, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2020г. ищецът е заплатил първите две вноски от кредита, съответно с падеж в размер на 454лв. с падеж 02.05.2020г. и 449,88лв. с падеж от 01.06.2020г. Счита, че дължи само връщане на главницата по кредита, но не и заплащане на лихви и неустойки в размер на 1380лв.
Моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, съдът да осъди „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК ********* да му заплати сумата в размер на 460лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като клаузата за заплащане на неустойка за непредставяне на обезщетение противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне, поради което същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД. Претендира съдебни разноски.
В с.з., ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба от упълномощения адв.Н., който поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага твърдения, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес. Твърди, че след входирането на исковата молба на 09.11.2020г. ищецът е заплатил сумата от 100лв. на 03.12.2020г., а преди тази дата е извършил доброволни плащания на дати: 02.06.2020г., 13.07.2020г., 16.09.2020г., 19.10.2020г. и 27.10.2020г., като при плащанията не е посочено от потребителя, че заплаща главница и лихва, т.е. ищецът плащайки доброволно е признал всички вземания по договора за кредит.
Счита, че е налице злоупотреба от страна на ищеца с правото на иск.
Ответникът оспорва предявеният иск и като неоснователен, като твърди, че в петитума на исковата молба липсва искане за прогласяване нищожността на клаузата по договора за неустойка при непредставяне на обезпечение.
Възразява, че аргументите на ищеца, че договорът противоречи на добрите нрави, добросъвестността и справедливостта са неясни и неоснователни.
Твърдят, че ищецът е извършвал плащания по договора и след завеждане на исковата молба, като не е посочил какво погасява, като в този случай се прихващали всички вземания за съответната вноска, поради което намират твърдението на ищеца, че с тези суми е погасявал задължения в някакъв различен ред за преклудирано. Твърдят, че въпреки липсата на възражение срещу договорната лихва, ищецът е заявил, че не желае платената от него сума да се отнесе и към договорната лихва.
Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Иска назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи, на какво основание ищеца К. е извършвал преводите по Договорът за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. към дружеството „Изи финанс”ЕООД и дали ищецът е правил валидни и своевременно волеизявление какво да се погаси с платените от него суми. Претендира разноски.
В с.з., ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от юрк.А.Г., който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
От приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи се установява, че сумите внесени от ищеца на 02.06.2020г. и 13.07.2020г. в размер на 455лв. и 460лв. отговарят като размер изцяло или приблизително на сумите, описани на л.3 от Договор за предоставяне на кредит по т.2 „При непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1” При изследване на погасителния план, вещото лице е установило, че пратените суми на 02.06.2020г. и на 13.07.2020г. са в размер по-висок от размера на дължимите, съответно първа и втора месечна вноска от погасителния план.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит № 292277 на 02.04.2020г, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца под формата на кредит сумата от 3000 лева, която той се е задължил да върне в уговорения срок, ведно с уговорена лихва и разходи по кредита, съгласно договора. В чл.3, ал.1 от договора за кредит е уговорена клауза, според която за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит,Кредиторът приема,а Потребителят се задължава в срок до пет дни,считано от датата на сключване на настоящия договор,да предостави на Кредитора едно от изброените в чл.3 ал.1 от договора обезпечения.Обезпечението можело да бъде банкова гаранция в полза на кредитора за сумата в размер на 4237,56лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по Договор № 292277 от 02.04.2020г. или да предостави две физически лица, които да представят служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД; за нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат такива – кредитната им история към ЦР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401”Редовен” и да подпишат договор за поръчителство. При непредставяне на едно от видовете обезпечения С.К. по силата на чл.3, ал.1 от Договор № 292277 от 02.04.2020г. се е задължил да върне на кредитора обща сума в размер на 5617,56лв. След като обезпечение не е представено към първите шест вноски е прибавена неустойка в размер на 230лв., или общо 1380лв., определена в чл.3, ал.2 от договора, според която страните се съгласяват, че евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причина на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение; размерът на тази неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, същата се заплаща на определен в погасителния план брой вноски.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. че е предал имуществено благо, получено от ответника, който задържа същото без да има основание за това, както и да установи възраженията си нищожност на уговорената между страните неустоечна клауза. В тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, както и да установи въведените в отговора на исковата молба възражения.
Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ищецът претендира връщане на дадените суми, с които са погасени задължения по договора за начислена неустойка за непредоставяне на гаранция, поради недействителност на клаузата за неустойка.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
В настоящия случай уговорената неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение,което не е пряко свързано с претърпените вреди,поради което е пример за неустойка,която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване и същата е нищожна на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД,в какъвто смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК,приемащо,че нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка,уговорена извън присъщите и обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК,доколкото с процесната клауза за неустойка в полза на ответното дружество се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение-непредоставено обезпечение,от което обаче не произтичат вреди.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно кредитополучателят с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено като санкция за неизпълнение на задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
С оглед гореизложеното съдът счита,че клаузата на чл.3 ал.2 от Договор № 292277 от 02.04.2020г. се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, от което следва, че липсва основание за заплащане на сумата за погасяване на задължения, начислени въз основа на тази клауза и съответно същата подлежи на връщане. Посочената в чл.3 ал.2 от Договора неустойка в размер на 1380 лева не е включена в процента на разходите на годишна база и ако бъде добавена,тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК,което води до извода за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Тук е мястото настоящия съдебен състав да изрази несъгласие с твърдението на ответното дружество,че неустойката не следва да се включва в ГПР-то и това според ответника дава основание да се приеме,че не е нарушено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.При съобразяване трудно изпълнимите условия,за да не възникне задължението за неустойка,както и предвид размерът и съдът счита,че неустойката излиза извън присъщите и обезпечителна,обезщетителна и наказателна функция и се превръща само в средство за обогатяване на кредитора.Ето защо тя е нищожна.Фактически не се касае за дължима неустойка,а за вземане,което се плаща заедно с вноските за главница и лихва,което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора,освен лихвата.В конкретния случай реално е договорена допълнителна договорна лихва,която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора,без да е обявена като такава..Следва да се отбележи,че изискване на обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/,което да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им,противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.3 ал.2 от договора.Нормално,както разходите на търговеца,така и печалбата му,би следвало да са включени в посочения в договора ГЛП.Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца,но в случая съдът намира,че клаузата на чл.3 ал.2 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна.В случая в чл.3 ал.2 от договора формално е уговорена неустойка за задължение на ответника,но съдът намира,че фактически се дължи не неустойка,а договорна лихва представляваща допълнителна печалба на кредитора.Ето защо и нейния размер би следвало да бъде отразен,както при формирането на ГЛП,така и при формирането на ГРП по договора за потребителски кредит.В конкретния случай пряко се нарушава изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК,който забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва,тъй като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,в тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение,която в случая е 1380 лева и е начислена в погасителния план като падежно вземане.В процесния случай кредиторът е заобиколил изискванията на Закона за потребителския кредит за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,като не е включил неустойката отразена като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК в общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК,всяка клауза в договора за потребителски кредит,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.Настоящия съдебен състав счита,че в процесния случай не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,поради което договорът за потребителски кредит е недействителен,на основание чл.22 от ЗПК.
Настоящия съдебен състав не споделя обективираното в становището на ответната страна твърдение,че съдът не следи служебно за наличието на нищожни клаузи в договора за кредит,по следните съображения:Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда,че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.С оглед императивния характер на посочените разпоредби ,които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на ответното дружество,че ищецът С.К. не разполага с правен интерес да води дело за доброволно внесени от него суми,по неоспорени,от него вземания,доколкото след подаване на исковата молба входирана на 09.11.2020г.,а именно на 03.12.2020г. има плащане в размер на 100.00 лева,ищецът е продължил да прави плащания доброволно,като по този начин е признал всички вземания по договора за кредит,включително и оспорваната неустойка.Основанията за несподеляне на гореизложените доводи на ответника са следните:Като задължено лице по договора за кредит С.К. следва всеки месец да заплаща уговорена сума за вноска,която да покрива задължението му,като в противен случай срещу него могат да бъдат заведени граждански дела,поради неизпълнение на договорно задължение,като може да се обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение и впоследствие да се издаде изпълнителен лист срещу него.По тези съображения настоящия съдебен състав не може да се съгласи с твърденията на ответното дружество,че С.К. действа нелогично при условие,че заплаща нещо,което оспорва.
Ето защо настоящия съдебен състав намира предявения от С.М.К. с ЕГН **********, чрез адв.П.Й.Н. ***, срещу „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, .к.“Иван Вазов“ ул.„Балша“ № 1 ап.1, представлявано от Б.И.Н. иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 460лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение,като основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на претенцията за главница, представляваща платена без основание сума, то следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2020г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 950 лева, от които 50 лева внесена държавна такса,100 лева платен депозит за допълнително заключение по ССчЕ и 800 лева адвокатски хонорар. С молба ответникът е направил възражение адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца да бъде намален до минимален размер, в предвид фактическата и правна сложност на делото.Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може,по искане на насрещната страна,да присъди по-нисък размер на разноските,в частта им представляваща заплатено възнаграждение за адвокат,ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В случая при цена на иска 460 лева и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,минималния размер на възнаграждението се равнява на 300 лева.В процесната хипотеза се установи,че минималния размер на платимото от ищеца възнаграждение възлиза на 300 лева,а уговорения и платен на пълномощника му размер е 800.00 лева.Съдът след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия спор,намира,че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита по делото,изразяващо се в подаване на искова молба и процесуално представителство по делото в съдебно заседание на 19.03.2021г. е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер.С оглед гореизложеното,като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ищеца,направени от пълномощника му за защита на материални права чрез извършване на процесуални действия,съдът приема,че платеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото.Същото се явява прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ответното дружество по чл.78 ал.5 от ГПК.Ето защо при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото,същите представляващи платено от ищеца С.М.К. възнаграждение за един адвокат,следва да бъдат съобразени до размер от 300 лева.Поради което и съдът го намаля до 300 лева.
По изложените мотиви,Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, .к.“Иван Вазов“ ул.„Балша“ № 1 ап.1, представлявано от Б.И.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.К. с ЕГН **********,*** по предявения от ищеца С.М.К. ЕГН ********** иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД сумата от 460/четиристотин и шестдесет/лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр.с чл.36 ал.2 вр.с ал.1 от Закона за адвокатурата „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, .к.“Иван Вазов“ ул.„Балша“ № 1 ап.1, представлявано от Б.И.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.К. с ЕГН **********,*** сумата от 300/триста/ лева представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, .к.“Иван Вазов“ ул.„Балша“ № 1 ап.1, представлявано от Б.И.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.К. с ЕГН **********,*** сумата от 150/сто и петдесет/ лева-разноски по делото,от които 50 лева-държавна такса и 100 лева депозит по допълнително заключение по ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………