Р Е Ш
Е Н И
Е № 260006
гр.
Пловдив, 18.09.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 311/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 112 от
24.02.2020 година, постановено по
т. дело № 695/2018 година по описа на Окръжен съд – П., е осъден Г. ф.***, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********,***
сумата 30 000 хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинените му телесни повреди /контузия на шията;
контузия на долната част на гърба и таза; контузия на коляното; контузия на
левия бъбрек; контузия на лявото ходило; охлузване и оток на главата/, получени
при ПТП на **.**.**** г. на автомагистрала „Т.“ с
участието на лек автомобил „Ш.Н.“, рег.№ ****** **, виновно причинено от водач
на неидентифицирано моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 09.09.2017 г. до окончателното изплащане. Отхвърлено е искането за присъждане на лихва
върху главницата за периода от **.**.****
г. до 08.09.2017 г. Осъден е
Г. ф.*** Н.Н. – К. от Адвокатска колегия – гр. С.,***, сумата 1430 лв. адвокатско възнаграждение. Осъден е Г. ф.да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.П. сумата 300 лева – разноски
за вещи лица, както и сумата 1200 лева – държавна такса върху уважения размер
на иска.
Така постановеното решение е
обжалвано изцяло с въззивна жалба от Г. ф.чрез процесуалния представител
адвокат С.Ф.М.. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон при постановяването му, както и за необоснованост. Поддържа се,
че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, част от събраните доказателства не са обсъдени и правните изводи на съда не съответстват на
събраните доказателства. Твърди се, че в противоречие със събраните
доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило по
описания в исковата молба механизъм. Постановеното решение било в нарушение на
процесуалния закон, тъй като било постановено
върху факти и обстоятелства, имащи отношение към фактическия състав на
непозволеното увреждане, за които не било проведено пълно и главно доказване по
смисъла на чл. 153 и чл. 154 от ГПК. Обсъждани били от първоинстнационния съд
само доказателства, установяващи тезата на ищеца досежно механизма на настъпване
на ПТП, а доказателствата, опровергаващи тази теза изобщо не били обсъждани и
не били изложени мотиви. Не била установена и причинно следствената връзка
между твърдяното от ищеца противоправно
поведение на водача на неидентифицирания тежкотоварен автомобил и претърпените от него вреди. Процесуално
нарушение било допуснато и поради необсъждане на противоречията в показанията
на свидетелката Я., дадени на досъдебното производство и при разпита ѝ
пред съда досежно отличителните белези на неидентифицирания ТИР, причинил ПТП.
Твърди се, че ако пред полицаите свидетелката била посочила, че
неидентифицираният ТИР имал същите отличителни белези като този, който я е
ударил и притиснал в мантинелата, това би улеснило значително откриването му. Противоречието
между показанията на тази свидетелка и доказателствата по делото не били
обсъдени изобщо от съда. Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че
първоинстанционният съд недопустимо се е позовал на факти и обстоятелства, установени в
досъдебното производство, но не и в хода на производството по делото. Не били
обсъдени противоречията в показанията на свидетелката Я. за скоростта, с която
се е движел управлявания от нея автомобил – 90-100 километра в час или 120-130
километра в час, като не било ясно коя скорост е приета при изясняване на
механизма за настъпване на ПТП. Не било обсъдено допълнителното заключение на
вещото лице – автоексперт. Не било обсъдено доказателството, сочещо на липса на
позвъняване на телефон 112. Не бил обсъден отговора на вещото лице, че не е изяснен въпроса в коя част на лекия
автомобил е било съприкосновението между него и
неидентифицирания ТИР. Не били обсъдени хипотезите за възможност на
водача на лекия автомобил да избегне удара, както и всички останали
хипотези от заключението на вещото
лице. Не била взета предвид липсата на
протокол за оглед и фотоалбум в досъдебното производство. Липсвали мотиви защо
заключението на вещото лице автоексперт се възприема от съда само в едната му
част и се игнорира в останалите. Според жалбоподателя съдът допуснат нарушение
на чл. 235 от ГПК, тъй като актът му не се основавал на всички събрани по
делото доказателства и на тяхната обективна и цялостна преценка, не било
посочено защо се възприема единия от вариантите на заключението досежно
механизма на настъпване на ПТП и се игнорират останалите. При преценка на свидетелските показания на
свидетелката Я. освен посочените по-горе противоречия не било взето предвид от
съда и обстоятелството, че и тя води
дело срещу Г. ф.за обезщетение за неимуществени вреди, причинени ѝ при
същото ПТП – търговско дело № 446/2019
година по описа на ПОС, като в нарушение на чл. 172 от ГПК не била отчетена
абсолютната ѝ заинтересованост от изхода на спора. Заключението на
съдебномедицинската експертиза също не било обсъдено изцяло, не било взето
предвид изявлението на вещото лице, че не може да отговори на голяма част от
въпросите поради липса на данни за механизма на ПТП и траекторията на движение
на автомобила. Не била установена
причинно-следствената връзка между ПТП и получените от ищеца увреждания, при
липса на доказателства кои травми са получени
от страничното движение на тялото / ляво-дясно/ и кои от движението
напред и назад, чието предотвратяване би било възможно с използване на предпазен
колан. Във въззивната жалба се поддържа също, че неправилно са кредитирани
изцяло като обективни и достоверни показанията на свидетеля П. Х.. Поддържа се,
че той в качеството си на полицейски инспектор, а не на автоексперт няма
необходимите познания да се произнася по въпросите за наличието и вида на
нанесените щети по автомобила и за начина на тяхното причиняване. Твърди се
допуснато от съда процесуално нарушение по чл. 154 от ГПК при разпределяне на доказателствената
тежест за установяване неистинността на
протокола за ПТП в частта относно
механизма на ПТП, като според жалбоподателя тежестта за установяване на
механизма е за ищеца, доколкото в протокола са възпроизведени само неговите
изявления, а не непосредствено възприети от длъжностното лице факти и той не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Въпреки това според жалбоподателя той успял да
опровергае в пълна степен твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Оспорени
са твърдените от ищеца телесни увреждания, причинени от ПТП, като се поддържа,
че липсват доказателства за такива. Такива се били отразени в съставения
протокол за ПТП с предвиденото приложение № 1
съгласно чл. 3 от Наредбата, уреждаща съставянето на протоколи при ПТП. Има
позоваване на показанията на свидетеля Х., че ищецът не се е оплакал да има
травми след ПТП и че е отказал медицинска помощ, като е потърсил такава едва 8 часа след ПТП. Твърди се, че няма доказателства за причинната
връзка между ПТП и уврежданията. Неправилно били ценени и показанията на
свидетеля П., които били необективни и вътрешно противоречиви. Във въззивната
жалба се поддържа процесуално нарушение на съда, изразяващо се в липса на
мотиви за приетата неоснователност на направеното
възражение за съпричиняване. Според жалбоподателя решението било постановено в
нарушение на чл. 557 от КЗ, чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД, чл. 172 от ГПК, чл.
153 и чл. 154 от ГПК, чл. 12 и чл. 235 от ГПК, било необосновано, тъй като
правните изводи на съда противоречали на доказателствата по делото. По тези
съображения е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли предявения иск, като
се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски пред първата и пред
въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Д.П.Д. чрез
процесуалния му представител адвокат С.Н.. В писмения отговор, както и в
проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и се претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Страните не са направили нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното решение. При подаване на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищецът Д.П.Д. е сезирала Г. ф.с претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при ПТП, станало на 18.08.2018 година,
причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство. По първата претенция е образувана щета ******/08.06.2017
година, по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с писмо изх. № 24-01-378/31.08.2017 година поради липса на
достатъчно доказателства, като са дадени указания за предявяване на нова
претенция пред Г. ф. или за предявяване на иск пред съда по реда на чл. 558 ал.
5 от КЗ. Ищецът е предявил и втора
претенция с вх. № 24.01.617/14.09.2017година, като между страните е безспорно
обстоятелството, че до заплащане на обезщетение по тази претенция не се е
стигнало. При тези отношения между страните по спора, развили се преди
предявяването на иска, съдът намира, че предявеният иск е допустим съгласно
изискванията на чл. 558, ал. 5 от КЗ поради отказ на Г. ф.да заплати
обезщетение.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.
Основният спорен въпрос между
страните е за механизма на настъпване на процесното ПТП и за фактите и
обстоятелствата, свързани с този механизъм, установени със събраните по делото
доказателства.
От представения като доказателство с исковата молба протокол
за ПТП № ****** от **.**.**** година,
както и от показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели П. Х.
– служител на ОДМВР – П., П.П., който е съставил този протокол и Б. Я. – водач на лекия автомобил, в който се е
возил ищецът, се установява следното:
На **.**.**** година около 10,40
часа на ***,*** километър на АМ „Т.“, посока С., е станало ПТП с участието на три моторни превозни средства.
От съдържащата се в протокола за ПТП схема и от изложеното в него в раздел
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е видно, че участник № 1 в
ПТП / неизвестен тежкотоварен автомобил/ при изпреварване на участник № 2 –
управлявания от Б. Я. лек автомобил „Ш.Н.“
с рег. №
** **** **, тежкотоварният
автомобил № 1 блъска лекия автомобил № 2 с полуремаркето в предната лява част, вследствие
на което лекият автомобил се блъска в лява разделителна мантинела, където
участник № 3 / друг тежкотоварен автомобил/ го удря от лявата страна.
Така описания в протокола
механизъм за настъпването на ПТП се установява и от показанията на свидетелите Я.,
разпитана в съдебно заседание на
28.03.2019 година и Х., разпитан в съдебно заседание на 16.05.2019 година. От показанията на свидетеля Х. е видно, че той
работи като полицейски инспектор в група
„К.П.Д.Г.П.М.“, сектор „П.П.“ при ОДМВР – П.. В това си качество той посетил
процесното ПТП и съставил обсъдения по-горе протокол. Свидетелят установява, че фактическата
обстановка, описана в протокола, е установена лично от него. Той видял лекия
автомобил, ударен в средата и притиснат до мантинелата от тежкотоварен, 12
тонен автомобил. Свидетелят установява, че по лекия автомобил имало удар в предната лява част, който не бил
нито от мантинелата, нито от намиращия се на място товарен автомобил, бил с
друг цвят, различен от този на мантинелата и на товарния автомобил № 3. Свидетелят
Х. се свързал с оперативния дежурен, който подал информацията на останалите
патрули, за да започнат мероприятия по издирването на участник № 1 –
тежкотоварен автомобил с удар в задна дясна част, но въпреки това участник № 1
не бил установен. Свидетелят установява, че когато стигнал на мястото на ПТП, в
лекия автомобил, който бил доста повреден от всички страни, но със запазено
купе, имало двама души – мъж и жена, които
били във видимо добро състояние, макар и много уплашени.
От показанията на свидетелката Б.
Я. се установява, че тя е управлявала таксиметровия автомобил към момента на
ПТП, а до нея на предната дясна седалка се е возил ищецът Д.Д.. Автомобилът се
движел със скорост 90-100 километра в час
по автомагистрала „Т.“ в посока С.,***, като движението му било в
средната лента / при аварийна отдясно и скоростна отляво/. В огледалото за обратно
виждане свидетелката видяла два тежкотоварни автомобила с турска регистрация,
които се движели много бързо, с повече от 90 километра в час. Първият ТИР
изпреварил управлявания от ищцата лек автомобил и при прибирането си в нейната лента я ударил със задната си част в предния ляв калник. При този удар
лекият автомобил се завъртял и се ударил в мантинелата, откъдето се върнал в
скоростната лента и там бил ударен от втория ТИР, след което отново се озовал
до мантинелата, където спрял, обърнат в посока П., притиснат от ТИР-а, който
бил в посока С.. Свидетелката твърди, че след тези удари тя и ищецът били
извадени от колата от военни лица, които
им помогнали да излязат от страната на пътника. Първият ТИР избягал. Пред съда
свидетелката заявява, че двата ТИР-а явно са били от една фирма, тъй като имали
еднакви надписи. След това свидетелката и ищеца останали дълго време на
бензиностанцията около П., където били изтеглени и където им били задавани
въпроси от пътния полицай. Полицаят изслушал и шофьора на втория турски ТИР, като за превода от турски език му помагал готвач от съседно
заведение. Това изслушване продължило доста време. Свидетелката Я. депозира
показания, че и тя, и возещият се до нея Д. са били с поставени предпазни
колани, което ги е спасило. След описаните удари и двамата били зашеметени,
като ищецът Д. имал и малко кръв отзад на главата си.
При така събраните в хода на
настоящото дело доказателства съдът приема описания в протокола за ПТП и в
свидетелските показания механизъм за настъпване на ПТП. По делото не са събрани
каквито и да било други доказателства,
които да опровергават обсъдените по-горе
такива. Липсват конкретни твърдения от страна на ответника за друг механизъм на
настъпване на ПТП, различен от описания по-горе. Липсват и доказателства, установяващи друг механизъм на ПТП.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не
споделя изложените във въззивната жалба оплаквания за непълна и едностранна
преценка на събраните доказателства във връзка с механизма за настъпване на
ПТП. Отразените в протокола за ПТП обстоятелства за настъпването му се
потвърждават от свидетелските показания и не се опровергават от останалите
събраните по делото доказателства. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила досежно възприетите от длъжностното лице факти и
обстоятелства. Поради това тежестта за
неговото оспорване е за страната, която го оспорва, в случая за ответника Г. ф.,
както правилно е приел първоинстанционния съд с доклада си по делото.
Отразеното в протокола за ПТП се
потвърждава със свидетелските показания, включително с показанията на свидетеля
Х., поискан от ответника, поради което не може да се приеме за установено
оспорването на съдържанието му в частта,
касаеща механизма на настъпване на ПТП. Наличието на отразения в протокола за ПТП
удар между неидентифициран тежкотоварен автомобил и предната лява част на лекия автомобил е установено
от полицейския служител не само от обясненията на возещите се в автомобила, но
и от състоянието на самия автомобил, по-конкретно от наличието на следи от удар, чиито цвят не съвпада нито с
този на мантинелата, нито с този на участник № 3.
Дори обаче да се приемат за
основателни възраженията на ответника, че в тази му част протоколът за ПТП няма характер на
официален свидетелстващ документ поради липса на непосредствени възприятия на
полицейския служител, обстоятелствата са установени със свидетелските
показанията на свидетелката на ищеца Б. Я.. Нейните показания не могат да бъдат
игнорирани, тъй като не се опровергават от други доказателства, събрани по
делото. Следва да се посочи, че съдът не споделя поддържаното от жалбоподателя
твърдение за заинтересованост на тези показания по смисъла на чл. 172 от ГПК.
Безспорният факт, че управлявалата лекия автомобил Б. Я. също е пострадала и
също претендира заплащане на обезщетение от Г. ф.по т. дело № 446/2019 година по описа на ОС – П. не е основание да се приеме нейната
заинтересованост по настоящия спор, който е с различен предмет и с различни
страни. Изходът по настоящото дело не би могъл да повлияе на изхода на спора
между Б. Я. и Г. ф., които няма да бъдат обвързани от решението по настоящото
дело. Отделен е въпросът, че възможната
заинтересованост на свидетелските показания следва да бъде взета предвид при
наличие на противоречиви, взаимно изключващи се доказателства. В случая
установените от свидетелката Я. обстоятелства не противоречат и не се опровергават от
каквито и да е други доказателства, поради което липсва основание да не бъде
давана вяра на същите.
При постановяване на съдебния си
акт съдът следва да прецени поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
но само тези, събрани в хода на настоящото производство и допустими по смисъла
на ГПК. Обясненията, дадени от свидетелката Я. по образуваната преписка в ОДМВР – П. по повод на съставения протокол
за ПТП ******/**.**.**** година / стр. 135 от първоинстанционното дело/ не
могат да бъдат ценени в хода на настоящото производство и не могат да бъдат
констатирани противоречия между тези обяснения и свидетелските показания по делото,
събрани по реда на ГПК. Отделен е въпросът, че дори да съществуваше такава
процесуална възможност, не може да се приеме наличие на противоречие, доколкото
в обясненията си Я. е казала само, че не е видяла регистрационния номер и не
може да посочи марката и модела на първия ТИР. Обстоятелството, че при разпита
си пред съда е казала, че двата ТИР-а са били с еднакви надписи, не противоречи
на тези обяснения и не би могло да послужи като основание за съда
да приеме друг, различен от описания по-горе механизъм на настъпване на ПТП,
причинено от неидентифициран тежкотоварен автомобил. Въпросът дали са предприети от съответните органи всички адекватни,
навременни и необходими мерки за установяване на участвалия в ПТП ТИР е без значение
по настоящото дело. Безспорно е, че и към момента не е установен първия
тежкотоварен автомобил, той е неидентифициран, което е достатъчно основание да
се ангажира отговорността на Гаранционния ф.съгласно чл. 557 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането.
Обстоятелството, че след ПТП няма
позвъняване на телефон 112, което е безспорно, също е без значение по настоящото дело. От
показанията на свидетеля Х. се установява, че информацията за процесното ПТП е
достигнала до компетентните органи от
ОДМВР - П., „П.П.“ и техен служител е
посетил ПТП и е съставил обсъдения по-горе протокол за ПТП. Дали информацията за настъпилото ПТП е подадена
чрез телефон 112 или по друг начин е без значение и не е основание да се правят
някакви изводи.
Приетите по делото първоначална и
допълнителна автотехнически експертизи са изготвени на база предположения, а не на
конкретно установени факти и обстоятелства, поради което въз основа на тях не
могат да се правят изводи за друг, различен от установения от протокола и
свидетелите механизъм на настъпване на ПТП.
В първоначалната и в допълнителната
автотехнически експертизи вещото лице, без наличие на конкретни данни е приело,
че тежкотоварният автомобил – участник № 1 се е движел със скорост от 90 километра
в час. Това негово предположение се
основава на Директиви 92/6/ЕИО на Съвета
от 10.02.1992 година и 2002/85/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.11.2002 година относно монтирането и използването на устройства за
ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в
рамките на Общността, в чиито разпоредби е предвидено монтиране на устройство,
ограничаващо скоростта на движение на тежкотоварните автомобили до 90 километра
в час. Разпоредбите на тези директиви сами по себе си не са достатъчни, за да
се приеме, че участващите в процесното ПТП тежкотоварни автомобили са били с
такива поставени устройства и че тяхната скорост е била ограничена до 90
километра в час. Такива доказателства по делото липсват. Вещото лице е посочило,
че няма данни дали такива устройства са били поставени. При липса на конкретни
доказателства не може да бъде прието по настоящото дело, че скоростта на
движение на ТИР-а е била точно 90 километра в час. С оглед на това без значение
за изясняване на конкретната фактическа обстановка по делото са и съдържащите се в първоначалната и
допълнителната автотехнически експертизи изводи за скоростта на движение за
участващите в ПТП моторни превозни средства и за възможността да бъде избегнат
удара. Тези изводи почиват на предположения, които не са установени по делото.
С допустимите доказателства по
ГПК, а именно с показанията на свидетелката Б. Я. е установено, че тя се е
движела по магистралата с 90-100 километра в час. Тези нейни показания не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Освен това
конкретната скорост на движение на лекия
автомобил в случая е без значение, при липса на доказателства да е осъществено движение по автомагистралата със скорост
над разрешената съгласно чл. 21
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно 140 километра в час. При
описания по-горе механизъм, установен
със събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че до ПТП се е стигнало в
резултат на противоправното поведение на шофьора на първия тежкотоварен
автомобил, който е нарушил задължението си по чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП. Тази
разпоредба създава задължение при
предприемане на изпреварване водачът на МПС да се убеди, че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да намалява
скоростта или на изменя посоката на движение. В ЗДП не е установено задължение
на изпреварваното ППС да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, поради което без значение за
изхода по настоящия спор са и отговорите, съдържащи се в автотехническата
експертиза за това дали при евентуални предприети действия от страна на
водачката на лекия автомобил е било възможно предотвратяването на удара.
Единственото задължение за водача на изпреварваното МПС е установено в чл. 42
ал. 3 от ЗДП и то е да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването
по какъвто и да е друг начин. Данни за такова поведение липсват.
Следващият спорен въпрос, който
се поддържа във въззивната жалба, е за вида на причинените неимуществени вреди
на ищеца и за причинната връзка между настъпилото ПТП и тези вреди.
Вярно е, че в съставения от служителя на „П.П.“
протокол за ПТП е отразено само, че са
причинени материални щети на участващите в ПТП моторни превозни средства, без
да е посочено, че има пострадали лица. В
свидетелските си показания пред съда свидетелят П. Х. също заявява, че ищецът и водачката на лекия автомобил са били
в добро състояние, макар и много уплашени. Това обстоятелство обаче не
препятства възможността да се установяват
настъпили неимуществени вреди за ищеца в резултат на ПТП в хода на настоящото дело с допустимите
доказателствени средства по ГПК. Липсата
на видими на пръв поглед увреждания на пътниците в автомобила не изключва
възможността да са получили такива.
В деня на ПТП – на **.**.**** година в 18,30
часа ищецът е потърсил помощ при лекар – специалист по ортопедия и
травматология, което се установява от представения по делото амбулаторен лист. В
него са отразени множество травми, получени при ПТП, а именно контузия на
шията, контузия на долната част на гърба и таза, контузия на коляното и
контузия на други и неуточнени части на стъпалото, както и повърхностна травма
на окосмената част на главата. В този
амбулаторен лист е вписано, че ищецът изпитва спонтанна и палпаторна болка в
областта на главата и шията, има охлузна рана и подутина в окосмената част на
главата, при завъртане на главата болката в шията се засилва, вероятно
вследствие на т.нар. „камшичен удар“. Посочено е също, че ищецът изпитва
спонтанна и палпаторна болка в областта на долната част на гръбнака и таза,
както и левия бъбрек, урината е с тъмночервен цвят, както и че лявата му колянна
става е с голям оток и силно ограничени и болезнени движения, лявото ходило е
оточно и много болезнено, походката е нестабилна, щадяща, накуцваща. В деня на
ПТП на ищеца са поставени шийна яка и гипсова шина за лявото ходило. Това са травми, които не са видими без преглед от
специалист, поради което невключването им в протокола за ПТП не е основание да
се отрече тяхното съществуване и причиняването им при ПТП. Обстоятелството, че
посещението при лекаря не е непосредствено след ПТП, а няколко часа след това,
при наличие на свидетелски показания, че след ПТП ищецът заедно с водачите на
лекия и втория тежкотоварен автомобил са останали дълго време заедно с полицая, който ги е разпитвал, също
не е основание да се отрече връзката между описаните увреждания в амбулаторния
лист и процесното ПТП.
По делото с исковата молба е
представен и втори амбулаторен лист от 08.11.2016 година. От него се
установява, че два месеца и 20 дни след ПТП болките в областта на главата и
шията на ищеца са намалели, но все още персистират, при завъртане на главата
болката в шията се засилва и ищецът получава световъртежи. Посочено е, че
пациентът е носил шийна яка в продължение на 50 дни, че болките в долната част
на гръбнака и таза са понамалели, но не са отзвучали напълно, че лявата колянна
става е все още оточна и с ограничени и болезнени движения, болката и отокът в областта на лявото ходило са отзвучали, а
походката е все още нестабилна и щадяща. На 08.11.2016 година на ищеца е направена
пункция на лява колянна става и му е поставена отреза на коляното.
Отразеното в обсъдените по-горе амбулаторни
листове наред със свидетелските показания на
свидетеля Р. П. установяват вида
на причинените контузии на ищеца при процесното ПТП. Съдът не намира основание
да не цени показанията на свидетеля П.. От една страна той не е заинтересован
от изхода на делото, а от друга – има непосредствени впечатления от
здравословното състояние на ищеца след ПТП. Неговите показания не противоречат
на останалите събрани по делото доказателства, а и не може да се приеме, че те
са вътрешно противоречиви и нелогични, каквито доводи има във въззивната жалба.
От показанията на свидетеля П., който е
съсед на ищеца, е видно, че след ПТП
ищецът е бил с поставена яка на шията и
шина на крака, докаран е до дома си с линейка, придвижването му е било
затруднено, нуждаел се е от помощта на свидетеля, за да се качи в жилището си
на първия етаж, имал е силни болки в кръста и гърба. Тъй като не можел да се обслужва сам,
се наложило неговата майка да се премести в жилището му и да се грижи за него в продължение на три
месеца. Свидетелят също помагал – пазарувал, плащал сметки, вдигал тежки неща,
когато се налагало, тъй като майката на ищеца била възрастна, което продължило
около четири месеца. През първите 20 дни
след ПТП ищецът не можел да става сам от леглото, не можел да се къпе сам и се
нуждаел от помощта на майка си или на свидетеля. Два-три месеца след ПТП ищецът
изпитвал силни болки, вземал болкоуспокояващи лекарства, бил с яката на шията, не излизал навън. След
това му махнали яката и започнал да слиза на двора, но имал болки. И до момента
ищецът се оплаквал от болки в кръста и в крака, където била травмата, както и в
шията. Болките се проявявали особено при промяна на времето. Свидетелят установява, че и до момента ищецът
се страхува да се вози в кола.
Обсъдените по-горе доказателства
– амбулаторни листове и показания на свидетеля П. не се опровергават от други
доказателства, събрани по делото. Приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза е изготвена на база на тези доказателства и съдът намира, че не
съществува пречка тя да бъде ценена в частта, с която са дадени отговори на
въпросите, изискващи специални медицински познания. Експертизата е изготвена на база наличните
данни за причинените травми на ищеца, съобразена е с тях и не може да бъде
игнорирана. Според първоначалната съдебномедицинска експертиза необходимото
време за възстановяване на ищеца от причинените му контузии е 2-3 месеца за
контузията на шията, 15-20 дни за възстановяването от контузията на долната
част на гърба и таза, 2-3 месеца за възстановяване от контузията на коляното,
20-25 дни за възстановяване от
контузията на левия бъбрек, 25-30 дни за възстановяване от контузията на лявото
ходило и 10-15 дни - за охлузването и
отока на главата. Според вещото лице
след този период ищецът се е възстановил от травматичните увреждания.
Непосредствено след ПТП той е изпитвал
умерени по сила и интензитет болки и страдания, които са отслабвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, което се
поддържа и във въззивната жалба. Твърди се, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан към момента на ПТП. Тези твърдения на ответника не са
установени със събраните по делото доказателства. Показанията на свидетелката Б.
Я. са категорични и те са в смисъл, че към момента на ПТП и тя, и возещият се до нея ищец са били с поставени
предпазни колани. Тези показания не са опровергани от други доказателства по
делото. Отразеното в първоначалната съдебно-медицинска експертиза, че липсват
данни за травми при ищеца, които биха могли да се получат, ако е бил с
предпазен колан, не е достатъчно, за да опровергае свидетелските показания.
Отделен е въпросът, че в допълнителната съдебно-медицинска експертиза е
отразено, че при описания в исковата молба механизъм на ПТП, който съдът
възприема по изложените по-горе съображения, върху автомобила са нанесени
множество удари и телата на шофьора и пътника са извършвали множество
движения в ляво-дясна странична, както и
в предно-задна посока. Вещото лице е отразило, че при движение на тялото
странично наляво и надясно предпазният колан не би могъл да предотврати
нанасянето на травми.
При липса на доказателства,
позволяващи да се разграничи кои травми на ищеца са получени при страничните удари върху
автомобила и кои – при челния и доколкото най-тежкият удар върху автомобила е именно
страничен, нанесен от втория ТИР, не ми
могло да се приеме съпричиняване дори ако имаше доказателства, че ищецът е бил
без предпазен колан, каквито в случая липсват. В множество решения на ВКС се
приема, че за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване
от страната, която го е въвела. Необходимо е да се установи по несъмнен начин, че
причинените увреждания не биха настъпили
ако пострадалият е бил с колан. В
този смисъл са решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 33 от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че са установени всички обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на Г. ф.по предявения срещу него иск с правно
основание чл. 558 ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С обсъдените по-горе
доказателства по делото е установено
настъпването на претендираните от ищеца с исковата молба болки и страдания и пряката им
причинна връзка с процесното ПТП.
Във
въззивната жалба няма конкретни оплаквания, касаещи незаконосъобразност на изводите на
първоинстанционния съд досежно размера на дължимото обезщетение. В т. 32 от въззивната жалба е посочено общо,
че решението е постановено в нарушение
на редица законови разпоредби, сред които и чл. 52 от ЗЗД, без да е
конкретизирано в какво се състои това нарушение. При липса на конкретни
оплаквания досежно размера, съобразявайки вида на телесните увреждания на
ищеца, продължителността и интензитета
на търпените от него болки и страдания и
периода от няколко месеца, през които той не е можел да се обслужва сам,
променил се е начинът му на живот и се е
нуждаел от чужда помощ, както и обстоятелството, че и до момента има ситуации, в които той усеща
болки и се налага да се предпазва от резки движения, съдът намира, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 30 000
лева е справедлив.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, размерът на обезщетението от 30 000 лева
е съобразен и с конкретните
икономически условия в страната и
общественото разбиране за справедливост,
ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери на
лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за
всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата
са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало
лице и от 5 000 000 лева при две или
повече пострадали лица. Съгласно
чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/, задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и
10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл.
492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. /
а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната, имат
значение и следва да бъдат взети предвид при определяне на размерите на
обезщетението по справедливост, което становище се застъпва и в съдебната практика.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.Н. в качеството ѝ на
процесуален представител на Д.Д. на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция при оказаната
безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение, определен
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при обжалваем интерес от 30 000 лева, е 1420 лева. Със
представения списък за разноските са претендирани 830 лева, поради което на
адвокат Н. следва да се присъди поисканата сума от 830 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 24.02.2020
година, постановено по т. дело № 695/2018
година по описа на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА Г. ф.,
със седалище и адрес на управление:***, Булстат *********, да заплати на
адвокат С. К.Н. – К. от
Адвокатска колегия – С.,***,
сумата от 830 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.