Решение по дело №58317/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20241110158317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11682
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110158317 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Минолби“ ЕООД срещу „А1
България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че е в облигационни отношения с ответното
дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно
Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021г., включително по отношение
на мобилен номер **********. Сочи, че ответникът е издал фактура с № **********,
за периода 28.11.2021г. - 27.12.2021г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за
мобилна услуга № ********** – 36,70 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество
е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена
справка установил, че е платил в повече от действително дължимото общо в размер на
4,73 лв. без ДДС (съгласно уточнителна молба от 12.02.2025г.). Поддържайки, че
сумата е платена без основание, иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да възстанови на ищеца сумата от 4,73 лв. без ДДС, формирана
от сумата 0,74 лв. без ДДС по издадено кредитно известие към фактура № **********,
както и един брой такса за допълнителен, непоискан и незаявен роуминг пакет
Business Travel Unlimited на стойност 3,99 лв. без ДДС. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна „А1 България“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на
претенцията. Не оспорва наличие на заплатена претендираната по делото сума в
размер на 6,76 лв. с ДДС, която е начислена във фактура № **********/10.01.2022 г. за
мобилни услуги № **********. Твърди, че в представената по делото фактура № №
**********/10.01.2022 г., е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като
1
предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за
ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г.,
Приложение № 2 от 14.10.2019 г. (съответно ред № 1484 от Приложение № 2 от
14.10.2019 г.), Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет
за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от
14.10.2019г. и Допълнително Приложение към Приложение № 1 от 14.10.2019г. –
Избор и условия на специален промоционален роуминг план Business Travel Unlimited.
Сочи, че в процесната фактура **********/10.01.2022 г. всички суми са начислени,
като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Материалните предпоставки, включени във фактическия състав за възникване
на съдебно предявеното вземане от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55,
ал. 1 предл. първо ЗЗД включват: 1/ имуществено разместване, вследствие на което
патримониумът на ищцовото дружество да се е намалил; 2/ обогатяване с увеличаване
патримониума на ответното дружество; 3/ причинно - следствената връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; При съобразяване правилата за
разпределение доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните
разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. с доклада си по делото съдът изрично е
указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума
в полза на ответника, а установяването наличието на основание за това е в
доказателствена тежест ответника.
Като безспорни и ненуждащи се от доказване в отношенията между страните с
окончателния доклад по делото са отделени следните обстоятелства:1./ че между
страните е налице облигационно правоотношение за предоставяне на мобилни
съобщителни електронни услуги съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от
03.12.2021г., включително по отношение на мобилен номер **********; 2./ че
ответникът е издал фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга №
**********, в това число и че сумата по фактурата е платена.
Безспорно по делото е, че ответникът е издал кредитно известие № *********
към процесната фактура № ********* с период на фактуриране 28.11.2021г. –
27.12.2021г. за сумата от 0,74 лева без ДДС с получател ищцовото дружество.
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка
във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-
висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото
издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се
2
намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приема, че с издаването на този
първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в
повече, за доставената услуга такси в размер на 0,74 лева без ДДС, поради което и
надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на
възстановяване на ищеца.
Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното. Ответникът
твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду им
договорно правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да
получи сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства
на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на
ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с
уговореното за целия исков период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в
горния смисъл. От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е
проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на което
предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
дължи на ищеца разноски.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250,00лв., от които 50,00
лв. – държавна такса и 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, поради следните съображения:
Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност,
процесуалният представител на ищеца не се яви в проведените по делото открити
съдебни заседания, не са допускани експертизи, като не е извършван разпит на
свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в
Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма
част от претенциите са с материален интерес под 1,00 лв. За да не бъде допусната
злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от
150,00 лв.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер общ на 200,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена
държавна такса и 150,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от
4,73 лв. без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по
Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за месечни абонаментни
такси (МАТ) по фактура № **********, за периода 28.11.2021г. - 27.12.2021г., за
мобилна услуга № **********, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
200 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4