ПРОТОКОЛ
година 2017-та град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД
дванадесети наказателен състав
на десети март през две хиляди и
седемнадесета година
в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ДАСКАЛОВ
секретар Л.Б.
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ДАСКАЛОВ
НЧХД № 2742 по описа за 2016 година
На именното повикване в 15:08 часа
се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ В.С.И. редовно
уведомен, се явява лично и с адвокат Н.Р., упълномощен от преди
ПОДСЪДИМИЯТ М.И.К. редовно уведомен,
се явява лично и с адвокат Н.М., упълномощен от преди
СВИДЕТЕЛЯТ
К.С. – редовно призован, се явява
СВИДЕТЕЛЯТ
П.И. – редовно призован, се явява
СВИДЕТЕЛЯТ
П.И.Г. – редовно призован, се явява
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Р.: Да се
даде ход на делото, няма процесуални пречки.
АДВ.М.:
Моля, да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото, ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие
ДОПУСКА до разпит в качеството на
свидетел П.Г.
Снема самоличност на явилите се
свидетели
К.И.С. – 47г, неосъждан, без родство със
страните, ЕГН *********
П.К.И. – 31г, неосъждан, без родство със
страните, ЕГН **********
П.И.Г. - 52г, неосъждан, без родство, ЕГН
**********
Съдът разяснява на страните
наказателната отговорност по чл.290 НК, свидетелите обещаха да говорят
истината, след което свидетелите П.И. и П.Г. бяха изведени от залата до техния
разпит.
РАЗПИТ на свидетеля К.С.:
Съдът: Имате ли представа по какъв повод
сте извикани да свидетелствате?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Мисля, че беше есента,
късна есен, мисля, че ноември месец някъде. Получихме сигнал от дежурната за
семеен скандал свързан с някакъв проблем с лаптоп. Бях дежурен с В.Г. и Светослав
И., тримата бяхме. Колегата, един от двамата, не си спомням кой получи сигнала
от дежурната, защото преди това бяхме на друг сигнал. При пристигане на адреса
- мисля, че ул.Иван Вазов №51а, вх.А, нещо такова мисля че е, пък може и да
греша. Качихме с асансьора на 5 етаж мисля че, на етажната площадка едни
господин седеше на етажната площадка.
Съдът: Този господин тук ли е, в залата?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Нямам спомен, прилича
ми на този /сочи подсъдимия/, но не мога да съм сигурен той ли е. На входната
врата на апартамента, вече не помня, вдясно от асансьора седеше една жена и по
нейни думи съпруга й, с който в момента са в развод. Попитахме какъв е
проблема. Тя каза, че съпругът, с който в момента са в развод е сменил паролата
на лаптопа и й отнел телефона, който го е счупил. По негови думи го е изхвърлил
в гюма. След което един от колегите ме попита „ще отидеш ли да ти покаже къде
го е хвърлил“. Аз се съгласих. Господина тръгна с мен, отидохме. Аз светех с
фенерчето. Той разрови гюма, намери калъфчето на телефона, друго нищо не
открихме. След което се върнахме на адреса. Попитахме съпругата му „това ли е
калъфа от Вашия телефон“, тя каза „да“. По времето, когато сме търсили телефона
не знам там вече колегите какво са разговаряли, но вече бяха написали протоколи.
Пожелахме им приятна вечер и си тръгнахме. Това е, което си спомням от случая.
Съдът: По времето, когато сте бил насаме
с частният тъжител, имахте ли възможност да го огледате добре, какво е
физическото му състояние, как е облечен?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: То беше в тъмната част
на денонощието. Видимо нямаше видими белези от някакво насилие. Не е и ставало
на въпрос, че е имало някакво насилие, скандал. Единственото което - че
съпругата ми е имала ценна информация в лаптопа и той сменил паролата и телефонът,
който го е счупил, е бил подарък от него за някакъв повод, вече не си спомням
за рожден ден ли, нещо такова. Това ни беше разговора общо взето.
Съдът: А докато бяхте насаме с него той нещо
оплака ли Ви се, каза ли Ви, че нещо се е случило, което да не е редно, преди
да дойдете?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, въобще не е ставало
на въпрос за упражнено насилие от страна на било към съпругата си или… въобще
не е ставало на въпрос. Единственото това, което спомена за телефона „понеже аз
съм го подарил, имам право и да го отнема и да го счупа. Аз съм го купил с
лични средства“. Донякъде си спомням, че това му бяха думите. Ставаше въпрос не
за обикновен телефон, а за някакъв скъп телефон.
Съдът: Вие вътре в апартамента влизахте
ли?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, никой. Докато аз
бях, колегите по времето, в което сме ходили до гюма и обратно, ако са…, но
мисля, че не са влизали.
Съдът: Но Вие лично не сте влизал?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Аз лично не съм влизал.
Бяхме на площадката пред входната врата на апартамента.
АДВ.Р.: Това, което обяснихте - намерили
сте и тримата съпругата, съпруга и другия човек са били на стълбите – така ли
да разбирам?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не. Казах - на вратата
входната беше съпругата и той беше в коридора на апартамента - става въпрос за частния
тъжител. На площадката мисля, че този господин седеше /подсъдимия/.
АДВ.Р.: А да Ви е направило впечатление,
имате ли спомен за неговото психично състояние - да е бил разстроен, да е бил
притеснен, нещо такова да Ви е направило впечатление?
Съдът: Ако е имало някакви външни
признаци - емоционално ангажиран, гневен - за това става на въпрос, ако имате някакъв
спомен за нещо такова?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Нямам. Вижте, аз от 20 и
няколко години съм в системата на МВР, все пак имам някакви първоначални
виждания. Дори разстоянието от апартамента
до гюма и обратното нямаше нищо, което да сподели с мен, да е разстроен, да се
притеснява за здравето и живота или да е получавал заплахи или нещо от този
род. Мълчеше, през повечето времето мълчеше господина.
АДВ.Р.: На Вас лично да Ви е оказал някаква
съпротива, когато сте били двамата на гюма?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не. Аз му светех, той
ровеше, нямаше как, защото някъде до половината до колкото си спомням в гюма
беше.
АДВ.Р.: Говоря за физическо
съприкосновение между вас двамата да е имало?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, не.
АДВ.Р.: Вие сте бил облечен с униформата?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Да, да.
АДВ.Р.: А имате ли спомен около коя час
на денонощието сте били в това жилище, горе-долу около кои часови пояси?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Около 20часа, може и да
е било след 20часа или преди 20часа, но около 20часа.
АДВ.Р.: Нямам други въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси.
АДВ.М.: Гюма какво представляваше?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Контейнерите железните,
металните.
АДВ.М.: А той влезна ли вътре в гюма?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Той влезна, да.
АДВ.М.: Тези високите с малките дупки,
които са?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не с малките, те са си
с капаци, който беше отворен.
АДВ.М.: Сигнала, който получихте, откъде
го получихте?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Колегата го получи от
дежурната.
АДВ.М.: А друг човек да ви се е обаждал
за този инцидент?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Колегата преди това разговаря
с друг колега, пак от нашето РПУ. Те си говорят помежду си, аз не чувам
разговора понеже съм на задната седалка.
АДВ.М.: А на Вас някой да Ви е споделил
нещо да правите?
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, аз за много кратко време
бях с тези колеги като екип. Вече не съм в районното, в което служих тогава, може
би за месец и половина..
АДВ.М.: Нямам повече въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
РАЗПИТ на свидетеля П.К.И.:
Съдът: Имате ли представа по какъв повод
сте извикан да свидетелствате?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не си спомням на коя дата,
М. ми се обади „*, извикай полиция“. Аз казах „не мога да викам, сигнала трябва
да мине през 112, обадете се на 112, дежурната ще изпратят екип от нашето
районно“, защото той каза, че в техния район някаква случка се е случила и това
беше целият ни разговор.
Съдът: С други думи да разбираме, че Вие
се познавате с подсъдимия, така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Познавам и М., и * и *,
и тримата ги познавам.
Съдът: Под * имате предвид частния
тъжител и съпругата му *?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Да.
Съдът: В някакви по-близки отношения ли
сте с подсъдимия, за да Ви се обади на Вас?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: И тримата ги познавам по
един и същи повод. В смисъл по един и същи начин, от едно и също време.
Съдът: И повода кой е?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Преди време бащата на *
и на * в Търново, някакъв ремонт да прави баща й, който се занимава с ремонтни
дейности и по такъв повод се познаваме с него, на къща имот във Велико Търново.
Съдът: Нещо известно ли Ви във връзка с
този случай, когато той Ви е търсил, в смисъл с някой от тях – било с частния
тъжител, било с подсъдимия, било с * К. какво се е случило, какъв е било повода
за това?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Попитах М. да ми каже след
това на следващия ден или на по-следващия ден, засякохме се и го питах какво точно
се е случило. Разговарях и с колегите, попитах ги и тях за какво става на
въпрос. Те обясниха, че нещо са се скарали. Написали са им по един протокол и
това е.
Съдът: А самият подсъдим, како Ви каза?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Той ми каза, че са
отишли у * да вземат някакъв лаптоп за информация и * не го е дал и се скарали.
Съдът: Някакъв бой имало ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не, не знам, не съм бил
там.
Съдът: Той да Ви е споделил, че е имало
бой?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не ми е споделял такива
неща.
Съдът: Друго нещо известно ли Ви е във
връзка с тази ситуация?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не.
АДВ.Р.: Тоя разговор, който каза, че сте
провели с М. имате ли спомен кой ден, кой месец?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не, въобще не си
спомням.
АДВ.Р.: А като част от денонощието – светло,
тъмно?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не знам да ви кажа,
защото мисля, че предната вечер бях нощна смяна, сутринта не спах и бях легнал
да спя и ми звънна. Може би от порядъка на между 18 и 20часа.
АДВ.Р.: В смисъл били ли сте на работа
или не сте били?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Не, не бях на работа.
АДВ.Р.: В какви точно отношения сте, за
да Ви търси той лично Вас, преди да се обади на 112, в смисъл до каква степен
са вашите отношения?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Познава ме, знае, че
съм полицай. Отношенията ни са това – приятелски. В смисъл, както и * ми е
познат, така и М. ми е познат, така и *.
АДВ.Р.: Значи Вашия съвет е бил да се
обади на 112?
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.: Да, това беше моя
съвет.
АДВ.Р.: Нямам други въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси.
АДВ.М.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
РАЗПИТ на свидетеля П.Г.:
Съдът: Имате ли представа за кой случай
сте извикан да свидетелствате?
СВИДЕТЕЛЯТ П.Г.: Изобщо не знам и не
знам за какво иде реч, нямам представа.
Съдът: По някакъв повод виждал ли ли сте
частния тъжител и подсъдимия?
СВИДЕТЕЛЯТ П.Г.: Лицата, не съм виждал
нито едното, нито другото. Работата ми е, аз съм младши оперативен дежурен в
Първо районно управление. Моята работа е такава, че аз получавам сигналите за
престъпления, нарушения, всичко, което става на територията на 1-во районно, 2-ро
районно и РУ на МВР-Пордим – това са ми трите районни управления. Най-различни
сигнали - дали през 112, дали през градските телефони, всичките се получават
при мене. За да съм тук, съм бил дежурен, това е проверено от Вас или от
адвокатите. Доколкото разбирам от колегите е било за скандал. Получен е този
сигнал, за да съм изпратил патрул, значи сигнала е постъпил при мен, но дали
през 112, не мога да кажа, нямам спомени, не знам. Но щом съм бил на работа и
съм изпратил патрул, значи такъв сигнал е имало. Посетили са го. От там
нататъка те на място колегите преценяват според обстановката, изясняват какви
са обстоятелствата, питат как са нещата, пишат си докладни по случая. Моята работа
е да получа сигнала, да го предам и просто някаква първична информация, но не с
подробности Подробностите те си ги пишат в докладни и те си минават през
преките им началници, до началниците на управленията и според естеството им те
ги разпределят на колегите, които да работят - дали е за криминална, дали е за
териториална. Нито ги познавам хората, нито знам за какво е.
АДВ.Р.: Може ли да кажете всеки сигнал
ли се регистрира. Това, което разбрах от предишния свидетел - възможно е някой
да се обади на полицай и да каже, че има някакъв проблем и това да не се
регистрира?
СВИДЕТЕЛЯТ П.Г.: Сигнал, който е минал
през телефоните на полицията или през 112, те се записват. Всичките сигнали се
записват.
АДВ.Р.: Това е на дежурната?
СВИДЕТЕЛЯТ П.Г.: Говорим за градския
телефон, който е телефона на районното управление, който е на дежурната част.
Примерно, имате някакъв проблем звъните на прекия градския телефон, може да
позвъните и чрез 112 и 112 вече се свързват. Само, че сигналите през 112 има
компютър, където те текстово се записват и стоят в компютъра като архив. А той се
намира в Областната дирекция, а на нас ни си препредава, просто ни четат какво
е записано на техните монитори и това ни го препредават по телефона и ние си го
записваме вече в нашите дневници. И въз основа на сигнала се изпраща патрула да
реагира. Дали патрул, дали група за посещаване на произшествия, това зависи
вече според престъплението, или нарушението. Но сигналите се записват. В
смисъл, ако ме питате дали е звъняно на полицията на тия телефони, това го има
записано в системата.
АДВ.Р.: Но само на тези, ако е звъняно
на мобилен телефон, на личен телефон на полицай, пак няма да се запише?
СВИДЕТЕЛЯТ П.Г.: За да отиде патрул не ги
е изпратил личен полицай, изпратил ги е дежурния по управление, както съм в
случая аз. Аз получавам сигнал и аз преценявам според сигнала какво група или
кой да изпратя да го посети. Щом е отишъл патрул на място да го посети, значи
сигналът е постъпил при мен и аз съм ги изпратил. А дали през 112 или през
градски телефон, сега не мога да ви кажа. Но за да бъде посетено, значи да отиде
патрул на място на адреса на повикване, сигнала е постъпил. Сигнала е
регистриран и го има този сигнал.
АДВ.Р.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси.
АДВ.М.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
АДВ.Р.: Считам, че делото е изяснено и
следва да бъде приключено съдебното следствие.
АДВ.М.: Моля да приключи. Уважаеми
господин председател, моля да ни бъде дадена възможност от 5 минути, тъй като разговаряхме
с колегата, а познавам и тъжителя, и подсъдимия и евентуално да се постигне
някаква спогодба.
АДВ.Р.: От наша страна също искаме 5-10 минути
да поговорим, да видим дали може да постигнем спогодба.
Съдът: Да освободим ли свидетелите?
АДВ.Р.: Да.
АДВ.М.: Да.
Съдът намира, че следва да освободи от
съдебно заседание разпитаните свидетели, тъй като тяхното присъствие повече не
е необходимо и ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от съдебно заседание разпитаните
свидетели К.С., П.И. и П.Г.
Предвид изразеното желание страните да
обсъдят спогодба съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКЪСВА съдебното заседание в
15,33часа.
Съдебното заседание продължава в
15,36часа.
АДВ.РАГНЕЛОВ: Господин съдия, постигнахме
спогодба. В смисъл М. ще заплати сумата 1000лв като компенсация на моя
доверител и по този начин да приключи процеса, без да се търси отговорност. Ако
прецените за разумно да отложите делото да се извърши това плащане и след това
ще прекратим производството.
АДВ.М.: Моля, да се прекрати делото,
парите ще си ги получи извън залата сега. Искаме прекратяване.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Оттеглям си тъжбата
и желая делото да се прекрати.
Съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки за прекратяване на образуваното наказателно производство, тъй като
частния тъжител заявява, че оттегля тъжбата си, ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.289 ал.1 вр.чл.24 ал.4
т.4 НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №2742/2016г по описа на
РС-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
15дневен срок от днес пред ОС-Плевен.
Протоколът написан в съдебно заседание, което
приключи в 15,42часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: