Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1371 01.10.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и трети септември две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1434 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „БИ АЙ ЕС КО“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Б.Н.Я., чрез пълномощник, против Решение № 14 от
26.04.2021г., постановено по НАХД № 91 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Царево,
в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 02-0003259/18.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и
на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е изменена наложената
„имуществена санкция” на дружеството,
като първоначално определената с НП санкция е намалена от 2500 на 1500 лева. С
решението дружеството е осъдено да заплати в полза на административнонаказващия
орган и разноски по делото, а именно да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“
сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се оспорва възприетата от съда
фактическа обстановка. Твърди се, че изводите на съда са неправилни и
необосновани, а нарушението недоказано. Заявява, че лицето Камелия Динева не е полагала
труд към момента на извършване проверката в обекта на фирмата, като сервитьор.
Липсвал протокол за извършена проверка на 20.08.2020г. в 13.30 часа, а било
обективно невъзможно в хотелите да работят сервитьори, тъй като тази длъжност
предполагала заведение с консумация, а не хотел. Изявлението в първоначално
попълнената от нея декларация нямало стойност, защото лицето е непълнолетно. По
преписката е приложена и друга нейна декларация, в която заявила, че попълнила
първата под диктовка и стрес, а втората не била описана в НП. АНО не изложил
никакви мотиви защо налага санкция над минималния размер от 1500 лева.
Санкцията нямала превантивна цел, а наред с другите наложени санкции по отделни
НП биха могли да доведат дружеството до фалит. Касаело се за маловажен случай,
поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а не да се издава
НП. Излага съображения за неправилна правна квалификация на вмененото деяние,
респективно наличие на предпоставки за прилагане на чл.415в от КТ, при което
санкцията следвало да бъде в минималния размер- 100 лева.
Направено е искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на РС–Царево и да отмени изцяло процесното наказателно
постановление, както и да се присъдят разноските в полза на дружеството,
сторени и пред двете съдебни инстанции.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител.
Ответната страна изпраща упълномощен юрисконсулт в
съдебното заседание. Оспорва, като неоснователна подадената КЖ и пледира за
отхвърлянето й, съответно за потвърждаване на съдебния акт. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на съда
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – гр.Царево е
образувано по жалба против наказателно
постановление № 02-0003259/18.11.2020г ,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ и на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500
лв.
С оспореният първоинстанционен съдебен акт, РС изменил
размера на наложената санкция, като я намалил от 2500 на минималния предвиден в
санкционната норма размер, а именно на 1500 лева. Съдът приел, че описаното в наказателното
постановление нарушение действително е извършено, респективно приел за
установена и доказана изложената в НП фактическа обстановка. Обоснован е извода,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на НП.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
Първоинстанционният съд приел нарушението за доказано
по категоричен начин, който извод е обоснован от приетите по делото гласни и писмени
доказателства. РС-Царево е преценил събраната в хода на производството доказателствена съвкупност и е направил
обективен анализ на доказателствата, а доводите на касатора в обратната насока
са неоснователни. Описани са точно и последователно действията на съответните
длъжностни лица кога, къде, какъв обект са посетили и какво са установили,
каква информация се съдържа в попълнени документи от заварените в обекта лица,
включително и по отношение на лицето Камелия Динева работеща в хотела,
стопанисван от дружеството, като „сервитьор“.
Неоснователни са доводите на касатора, че К.Динева не
може да прави валидни волеизявления, с оглед възрастта й. Посоченото лице е
навършило 16 годишна възраст към този момент, което е безспорно по делото, но
не и имало разрешение за наемането й, по реда на чл.303, ал.3 от КТ. В този
смисъл, попълнената от работника справка по чл.402 от КТ е валиден документ и
противно на изложеното в касационната жалба има съответната доказателствена
стойност. Описаните в нея факти и обстоятелства, а именно, че това лице е било
в трудово-правни отношения с дружеството се потвърждават от ангажираните по
делото гласни доказателства. Свидетелят-очевидец изтъква, че заварените на
обекта лица са били облечени с униформено облекло за сервитьори, като и по
време на проверката същите са продължавали да работят, като „сервираше на гостите на ресторанта като им
поставяше в чиниите ястия от студената витрина“. Несъстоятелни са доводите
на касатора, че в хотела било обективно невъзможно да работят лица като
сервитьори, тъй като именно в стопанисвания от това дружество хотел е имало „ресторант“, видно от показанията на
изслушания по делото свидетел.
Действително, по преписката е приложено и друго
изявление от същото лице, в което сочи, че попълнила първоначалната справка под
стрес и диктовка, но в НП се описват доказателствата,
които потвърждават нарушението, а не други материали, които според органа
нямат доказателствена стойност, с оглед нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
случаят, това второ изявление на лицето е приложено впоследствие, като поради
очевидното му противоречие с установеното от останалия доказателствен материал
не следва да бъде кредитирано с доверие, както правилно е приел и органа, а на
следващ етап и решаващият състав на ЦРС. Няма никаква логика първоначално
лицето да попълни декларация, в която сочи, че е в трудови правоотношения с
дружеството, при положение, че е заварена на мястото, където полага труд, а
впоследствие да заявява, че била стресирана и под диктовка попълнила първата
декларация. По делото не са установени никакви действия на принуда спрямо посоченото
лице, вследствие на които да е изготвила така представената първоначална
декларация, поради което следва да се отбележи, че именно второто писмено
изявление не кореспондира на действителните факти. В подкрепа на този извод
следва да се отбележи и че в съставения акт за установяване на нарушението от
16.09.2020, връчен надлежно на законният представител на дружеството, не са
описани възражения по така направените констатации, че на обекта на фирмата е
работило посоченото лице, без да е сключен с него трудов договор, в нарушение
императивните норми на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
По делото е безспорно, че такъв писмен трудов договор
не е сключен с посоченото лице.
Приложен е протокол за извършена проверка, съставен на
16.09.2020г., в който ясно се сочи, че проверката на място в хотел „Ориос“,
находящ се в гр.Приморско, ул.“Лотос“№ 9 стопанисван от дружеството- касатор е
извършена именно на 20.08.2020г., поради което доводите на касатора за липса на
съставен протокол от проверката също са неоснователни.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена форма“, а според основния
принцип обективиран в чл.1, ал.2 от КТ „Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат САМО като трудови правоотношения“.
Именно това е коректната правна квалификация на нарушението, като същата е
отразена в акта за установяване на нарушение, както и в НП, поради което
доводите за неправилна квалификация на деянието са необосновани.
Отговорността на дружеството е обективна /безвиновна/,
както правилно е изтъкнал и предходният съдебен състав, а приложената
санкционна норма на чл.414, ал.3 от КТ кореспондира напълно на процесното
нарушение, тъй като имуществената санкция е наложена на дружеството, в
качеството на работодател, а както вече бе посочено извършеното нарушение осъществява
състава по чл.62, ал.1 от КТ.
Вярно е, че не са изложени мотиви относно определеният
по-висок размер на санкцията с НП, но в тази връзка съдът е извършил цялостна
служебна проверка на законосъобразност, при което като е констатирал
необосновано определяне размера на тази санкция е намалил същата до минималния
възможен размер, а именно 1500 лева. В тази част, по отношение намаляването на
имуществената санкция решението на съда не е оспорено от насрещната страна и е
влязло в законна сила.
При така направените констатации, съдът обосновано е
отхвърлил жалбата, като потвърдил НП, с редуцираната санкция, с което е извел
правилния краен извод, че отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно.
Нормата на чл.28 от ЗАНН по принцип е неприложима.
Това е така, защото в Кодекса на труда е предвидена специална уредба за
маловажните нарушения, която изключва приложението на общия институт на чл.28
от ЗАНН. Обаче, в случаят друга изрична норма на закона изключва възможността
да се окачествят някои нарушения на трудовото законодателство като маловажни.
Сред тях е и процесното, поради което искането на касатора за прилагане на
чл.415в от КТ не намира опора в закона. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ „не са маловажни нарушенията на …чл.62, ал.1 от КТ.“
Обстоятелството какви други НП са издадени срещу
дружеството за различни по вид нарушения няма отношение към предмета на делото,
тъй като всяко от тях подлежи на съдебен контрол при евентуално оспорване и в
това производство другите НП не могат да се обсъждат.
В съответствие с действащата нормативна уредба първоинстанционният
съд се е произнесъл и по въпроса за дължимите разноски, при този изход от
спора.
Съдебното решение
е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът е изследвал установената по делото фактическа
обстановка, като изводите за законосъобразно ангажиране отговорността на
касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение, с което НП е изменено е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да
бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират от ответника по касация, като искането е
направено своевременно от упълномощения юрисконсулт в открито заседание и съдът
при този изход на спора следва да определи дължимото възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, който размер следва да бъде 80.00
лева. Сумата следва да бъде присъдена в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, а дружеството –касатор следва да я заплати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 26.04.2021г.,
постановено по НАХД № 91 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Царево, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „БИ АЙ ЕС
КО“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Н.Я., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение, дължимо
за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.