О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 132
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове:Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров чгд № 122 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. К. И.-С. против определение № 208/11.02.2019 г. по вгд № 72/2019 г. по описа на ОС-Сливен, с което жалбата й против запор върху лична партида на затворник по изп. д. № 145/2015 г. по описа на ДСИС – Сливен е оставена без разглеждане, като недопустима и е прекратено производството по вгд № 72/2019 г. по описа на ОС-Сливен.
Жалбоподателката излага подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че не е била уведомявана за наложения запор, не са й връчвани съобщения, не знае за висящото дело и не са й давани никакви обяснения. Позовава се на чл. 508, ал.1, т. 1 ГПК, като администрацията на затвора следвало да откаже искания запор. Позовава се и на чл. 446 ГПК и твърди, че се касае за несеквестируем доход и са неверни твърденията, че въпреки запора има необходими средства за преживяване. Моли за отмяна на определението и за връщане на запорираните средства.
В срока по закона е постъпил отговор на частната жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“-МП. Счита жалбата за процесуално недопустима по чл. 437, ал.4 ГПК. Съобщението за наложен запор жалбоподателката – длъжник е получила на 13.12.2018 г. на осн. чл. 44, ал.1 ГПК. Подадената жалба против действията на ДСИС е просрочена, поради което правилно е оставена без разглеждане. Изтъква и съображения за незаконосъобразност. Запорът върху личните сметки на жалбоподателката е бил наложен със запорно съобщение получено в З. а – Сливен на 28.11.2018 г. Съобщено е, че общото задължение по изпълнителното дело към 19.11.2018 г. е в размер на 240 лв. Позовава се на наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка на един лишен от свобода включваща включва всички необходими средства за задоволяване на основните жизнени потребности. В случая взискателят се е съобразил с правилата уреждащи несеквестируемостта. Няма доказателства, че жалбоподателката получава пенсия. За посочен период тя е получавала в дарение парични средства, които не са несеквестируеми.държаните суми не са и от трудови възнаграждения. Жалбоподателската не е била лишена от закупуване на лекарства и други доплащания по рецептурна книжка. Моли се за оставяне без уважение частната жалба.
По повод жалбата Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт. По същество. Изпълнителното производство по изп. д. № 145/2015 г. по описа на ДСИС-Сливен е образувано на 16.02.2015 г. по молба на взискателя ГД „Изпълнение на наказанията“-МП с приложено изпълнителен лист за осъждане на жалбоподателката-длъжник да заплати разноски по адм. д. № 6139/2011 г. по описа на АССГ. Държавата в лицето на ТД на НАП-София се е присъединила като взискател на 19.12.2017 г., за което жалбоподателката е била уведомена. По молбата на взискателя от 18.11.2018 г. съдия изпълнителя е наложил запор върху личната партида на жалбоподателката-длъжник общо за сумата от 240 лв. – неолихвяема сума, такси и разноски по изпълнението. Запорното съобщение е било получено от третото задължено лице – З. а Сливен на 28.11.2018 г. В изпълнение на запора, от постъпилата в личната партида на длъжника сума от 388, 14 лв. третото задължено лице е превело сумата от 158, 57 лв., тъй като останалата сума от 138, 14 лв. представлява пенсионен запис. Наложения запор е съобщен на 13.12.2018 г. на осн. чл. 44, ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателката е отказала да получи съобщението. Жалбата против наложения запор е съставена от жалбоподателката на 08.01.2019 г. На 15.01.2015 г. изпълнителното дело е приключило с рапореждане на съдия изпълнителя, поради внасянето на дължимата сума изцяло на взискателя.
Съдът намира частната жалба за неоснователна.
Съобщаването за наложения запор е надлежно връчено на 13.12.2018 г. при условията на чл. 44, ал.1 ГПК, тъй като отказа за получаването му от длъжника е удостоверен с два подписа на служители на З. а-Сливен където жалбоподателката пребивава. Срокът за обжалване съдебно-изпълнителното действие е седмодневен и тече от получаване на съобщението съгласно чл. 436, ал.1 ГПК. При положение, че жалбоподателката е в затвора, то на осн. чл. 77 и сл. ППЗИН към този срок се прибавят три дни поради задължението жалбата да се заведе в специалната книга при З. а-Сливен. По този начин крайния срок за депозиране на жалбата е 28.12.2018 г., който не е спазен, тъй като жалбата е изготвена на 08.01.2019 г. и изпратена на ВКС, който я е препратил по компетентност.
Налага се крайния извод за просрочие на жалбата, който съвпада с извода на окръжния съд, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Като се води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 208/11.02.2019 г. по в.г.д. № 72/2019 г. по описа на ОС-Сливен, с което жалбата на Ю. К. И.-С. против запор върху лична партида на затворник по изп. д. № 145/2015 г. по описа на ДСИС – Сливен е оставена без разглеждане, като недопустима и е прекратено производството по в.г.д. № 72/2019 г. по описа на ОС-Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: