Р Е Ш Е Н И Е
№
03.06.2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2039/2015г...
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие.
Постъпила е молба И.Г.Т., с ЕГН********** против С.В.Т., с ЕГН**********, с която се твърди,
че са съпрузи, като в момента са в бракоразводен процес. Твърди се, че от
м.февруари 2015г. страните са във фактическа раздяла, като на дата 21.04.2015
г. отв. Т., е упражнил над молителката домашно насилие, като на посочената дата
я е срещнал случайно, започнал да отправя заплахи за саморазправа, хванал я за
косата и й нанесъл удари в областта на главата и рамото. Представят се писмени
доказателства, в т.ч. и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗН. В с.з. молителката И.Т.
– явява се лично, поддържа депозираната молба и моли съда да я уважи, като моли
съда да издаде заповед за защита.
Ответникът С.Т., явява се лично и се представлява от адв.Р.И. от ПлАК. Моли
съдът да остави без уважение молбата, като недоказана. Претендират се направени
разноски.
Съобразно приетите по делото доказателства съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че страните
са съпрузи и се намират понастоящем в бракоразводен процес по чл.49, ал 1 от СК,
по образувано гр.д.№1199/2015 г. по описа на ПлРС. Съдът приема, че молителката
И.Т. е лице имащо право на защита по реда на чл.3, т.1 от ЗЗДН.
С оглед на събраните по делото
доказателства съдът намира, че молбата е основателна и описания от молителката
акт на домашно насилие на дата 21.04.2015г., е извършен от отв. С.Т.. По делото
от страна на молителката е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в
която точно е описан актът на домашно насилие, като действие, време и място на
извършването му. Декларацията в този й вид, има самостоятелно доказателствено
значение и се ползва с пълна материална и формална доказателствена сила, за
отразените в нея факти. Законът изрично предвижда, че при липса на
др.доказателства – чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съдът издава заповед за защита само въз
основа на приложената декларация по чл.9, ал.3. Съобразно на това съдът е
указал на ответника, че следва да ангажира своите доказателства във вр. с
описания от молителката акт на домашно насилие. От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите ***, съдът намира за установено
следното: От показаният на св.*** се установява, че на посочената дата
21.04.2015г., молителката И.Т.-нейна сестра, около 14.00 часа, е била при нея, в магазин за плод
и зеленчук, в който свидетелката работи, находящ се на последна спирка на
тролей №9, в ж.***, гр.Плевен. Свидетелката посочва, че мол.Т. е тръгнала към
спирката, тъй като е трябвало да пътува с тролей №8 към своята месторабота.
Свидетелката посочва, че е видяла отв.С.Т. да идва на същата спирка
управлявайки тролей №9 /същият е шофьор към Тролейбусен транспорт – гр.Плевен/.
Свидетелката твърди, че лично е видяла отв.Т. да удря сестра й с ръка в
областта на тялото, като посочва, че после е видяла, че на рамото на сестра й е
имало червенина. Свидетелката твърди, че е видяла ответника също да скубе и
рита с крак молителката. Съдът напълно кредитира показанията на св.***, тъй
като същите кореспондират с представените писмени доказателства по делото, а
именно: Медицинско удостоверение за пред съд №176/21.04.2015 г., от съдържанието
на което се удостоверява, че при преглед на мол.Т. е установено кръвонасядане
на лявата ръка. Посочено е, че уврежданията са в резултата на тъпи травми, и
могат да са причинени по начин и време, така както се съобщава- а именно- от
удари с ръка на същия ден около 14.00 часа,. По делото е представен и доклад от
Център „Отворени врати” – гр.Плевен във вр. с молба от мол.Т. за ползване на
комплекс услуги в сдружението, от което се установява, че след консултиране и
оценка на риска на мол.Т. е установено, че същата е поставена в риск от страна
на съпругът й С.Т.. Налице е стрес от претърпяното насилие. Съдът намира, че
възраженията на адв.И., че не е установено на коя дата е извършено обследването
на пострадалата Т. е неоснователно, доколкото видно от самото съдържание на
доклада се касае до процесния акт на дом.насилие, осъществен на дата 21.04.2015
г., и очевидно същият доклад е съставен по повод този акт на дом.насилие.
Самият доклад е съставен на дата 4.05.2015 г. на която дата е депозирана и
настоящата молба в деловодството на ПлРС.
Съдът намира, че показанията на св. *** и
св. *** не следва да бъдат кредитирани. Същите са напълно противоречиви едни
спрямо др., както и с останалите събрани по делото доказателства. Св. ***
твърди, че е докарал с неговият тролей №228, тръгващ от ЖП Гара – гр.Плевен
молителката Т. и я е оставил на последната спирка на ж.***, където се твърди, че
е осъществен акта на дом.насилие. Същият твърди, че молителката е била в
нетрезво състояние, но не е разговарял с нея, а е преценил това по нейната
походка. Същият твърди, че е пристигнал на спирката на тролей №9 преди 14.00
часа и е тръгнал от спирката в 14.05 часа. Свидетелят твърди, че по пътя се е
засякъл с управляваният от ответника тролей, пристигнали са заедно на спирката,
като свидетелят е тръгнал преди тролея на ответника. Съобразно показанията на
свидетеля се установява, че часовият диапазон, в който двата тролея са били на
въпросната спирка на тролей №9, е около 14.00 часа. Видно от представеният
пътен лист от 21.04.2015 г. за тролея, управляван от отв.Т. се установява, че
същият тръгва от *** в 13.40 часа, а от ж.*** в 14.20 часа. В самият пътен лист
няма отразяване на часа на пристигане на спирката в ж***, на тролея, като на
ръка е отбелязано на графа престой, че тролеят е тръгнал от спирката на
съответния посочен в самото разписание час –както за ж.*** това е 14.20 часа.
Съдът приема, че с оглед и показанията на св. ***, че отв.Т. е пристигнал на
спирката около 14.00 часа, което съвпада с твърденията на самата пострадала и с
твърденията на св. ***. Св.*** също твърди, че на спирката на тролей №9 са се
засекли с управляваният от св.*** тролей, но същата твърди, че изобщо не е
виждала мол.Т..
При така установеното от фактическа страна
съдът намира, че актът на домашно насилие така както е описан от самата
молителка е осъществен от страна на отв. Т.. Разпитаните свидетели, водени от
ответника не успяха да установят твърдените от него факти, оспорващи изложеното
на молителката в молбата по ЗЗДН и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Както бе посочено по –
горе, същите кореспондират единствено по отношение на часа, в който двата
тролея са пристигнали на въпросната спирка. Следва да се отбележи също, че
твърдението на св.***, че молителката е била в нетрезво състояние остава
абсолютно изолирано, като и в самото мед.удостоверение от извършения на същата дата
преглед няма отразяване на подобно обстоятелство, като е посочено, че
освидетелстваната е била ориентирана за време и място с ясен спомен за
инцидента.
На основание гореизложеното молбата следва
да бъде уважена и бъде издадена заповед за защита, в която да бъдат наложени
мерки за защита за срок от три месеца, който срок съдът счита, че е подходящ с
оглед интензитета на отношенията между
страните.
Съдът намира, че подходящите мерки за защита са: задължаване
на извършителя С.В.Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
пострадалата Т.; забрана да приближава молителката И.Т., на разстояние
Съдът намира, че исканата от молителката мярка –
задължаване на отв.Т. да посещава специализирана програма не следва да бъде
налагана, доколкото като цяло същият е описван като добър човек, а проявата на
домашно насилие е възможен резултат от воденият между страните бракоразводен
процес.
Съобразно нормата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, във всички
случаи на установено домашно насилие, съдът налага глоба на извършителя в
размер от 200 лв.до 1000 лв. В случая съдът намира, че следва да бъде наложена
глоба на извършителя Т. в минимален р-р на 200.00 лв.
Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН,
ответникът С.В.Т., да бъде осъден да заплати сумата от 30лв.-държавна такса по
сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че на дата 21.04.2015 г. в гр.Плевен С.В.Т., с ЕГН********** е
извършил акт на домашно насилие над И.Г.Т., с ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА издаване на Заповед за защита, за срок от ТРИ МЕСЕЦА, със следното съдържание:
1. ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,
извършителя С.В.Т., с ЕГН**********, ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо пострадалата И.Г.Т., с
ЕГН**********.
2. ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на
извършителя С.В.Т., с ЕГН********** , ДА
СЕ ДОБЛИЖАВА на разстояние
3. ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН,
на извършителя С.В.Т., с ЕГН**********, ДА
ДОБЛИЖАВА жилището на пострадалата, находящо се на адрес: гр.***,
както и нейната месторабота – „Прима Фудс” – гр.Плевен.
На основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН, НАЛАГА на
извършителя С.В.Т., с ЕГН********** ГЛОБА в размер на 200.00 лв., в полза на държавата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителят С.В.Т., с ЕГН**********, на основание чл.21,
ал.3 от ЗЗДН, че при неизпълнение на Заповедта на съда, ще бъде задържан от
полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъде незабавно
уведомена Прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН извършителят С.В.Т., с ЕГН**********,
да заплати сумата от 30.00 лв.,
представляваща държавна такса по сметка на ПлРС.
Препис от решението и от заповедта да се връчи на страните и
на І-во и на ІІ-ро РУ - гр.Плевен.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в
7-мо дневен срок от днес-03.06.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: