Р Е
Ш Е Н
И Е
№304 07.03.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 150 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Г.И.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, представляван от пълномощника адв. Г.С. от САК, против решение № 92 от 06.12.2021
г. по НАХ дело № 297/2021 г. по описа на Районен съд- Царево.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея се сочи, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен на 22.10.2020 г. и
отразената в него дата (20.10.2020 г.) е невярна. Твърди се, че актът е
съставен в нарушение на чл. 43 от ЗАНН, с участието на свидетели (полицейски
служители), които не са присъствали при установяване на нарушението, и това процесуално
нарушение не е обсъдено от РС Царево. Наред с това се сочи, че касационният
жалбоподател вече е наказан за същото нарушение и обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на принципа „non bis in idem“ (според
жалбоподателя „ин бис сиден“), а направеното в първоинстанционното производство
възражение в този смисъл не е обсъдено от районния съд. Оспорва се
компетентността на издателя на наказателното постановление. По същество се иска
отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
касаторът се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Представя
доказателства. Моли за отмяна на решението, като излага подробни съображения.
Твърди, че не е налице идентичност между акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Заявява, че за същото
нарушение е наложено наказание- глоба, която е заплатена.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че допуснатата нередовност в акта
за установяване на административно нарушение е пр3еодоляна по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Относно наложеното на касатора предходно наказание сочи, че е за
различно деяние, осъществено в друго населено място и попадащо в териториалния
обхват на друг наказващ орган.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено
наказателно постановление № 20-0302-000312 от 30.10.2020 г., издадено от началника
на РУ- Царево при ОДМВР- Бургас, с което е наложено на касатора Г.И.Г. административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. В
мотивите на решението е прието, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че актът е съставен съобразно
изискванията на ЗАНН и описаното в него и в НП деяние съдържа всички обективни
и субективни признаци на административното нарушение, за което е наложено
административното наказание, като същото е доказано по несъмнен начин.
Решението е правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че на
20.10.2020 г. около 16.20 часа, на път втори клас № 99, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Форд“ с рег. № С 28 17 ХН, собственост на „Прогрес“ ЕАД, в посока към гр.
Царево, касаторът Г.И.Г. е спрян
за проверка от полицейските служители Колев и Борисов. В хода на проверката е
установено, че лекият автомобил не е преминал годишен технически преглед, за
което е съставен фиш. При извършена справка е установено, че автомобилът не е
спрян от движение, а водачът не притежава валидно свидетелство за управление,
тъй като издаденото такова е отнето през 2016 г. Установено е също така, че за
автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За това нарушение е съставен срещу
водача АУАН от пристигналия на място младши автоконтрольор Н.Н.Н.. Въз основа
на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.
В нормата на чл. 638, ал.3 от КЗ е предвидено
административно наказание- глоба в размер на 400 лева за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая
съставомерните елементи на нарушението са налице. По делото не е спорно, а и се
установява от събраните гласни доказателства, че на посочените в АУАН и в НП
дата и място моторното превозно средство е управлявано от касатора. Не са
ангажирани доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания автомобил, няма и такива твърдения от
страна на касатора, който носи доказателствената тежест да установи
положителния факт на сключването му. Следователно, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на последния.
Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за
некомпетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление. На основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 се съставят
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата,
каквото качество актосъставителят Н. Н. Н. несъмнено притежава- от данните по
делото е видно, че същият заема длъжността „Младши автоконтрольор“ в
съответното териториално звено- РУ Царево. Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция
на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното
наказателно постановление заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на
ОДМВР- Бургас са оправомощени началниците на РУ при ОДМВР- Бургас да издават
наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ. В случая издател на
наказателното постановление е началникът на районното управление в гр. Царево.
Следователно, НП е издадено от материално и териториално компетентен орган, в
кръга на правомощията му.
Неоснователно е също възражението на касатора за
допуснати в производството по издаване на наказателното постановление
съществени процесуални нарушения. Не е налице соченото в касационната жалба
нарушение на изискванията, посочени в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение е подписан от съставителя и от
свидетеля, посочен в него- И.П.К., предявен е на нарушителя, за да се запознае
със съдържанието му, и е подписан от последния без възражения. Изпълнено е и
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН- актът за установяване на
административното нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел,
присъствал при установяване на нарушението (видно от приложената по делото на
л. 26 докладна записка, проверката на автомобила на касатора е извършена в
присъствието на мл.ПИ Колев). Както в акта, така и в НП, нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща наказаният да разбере в какво е обвинен,
с което е осигурено правото му на защита. Доводите на касатора за допусната
грешка при изписване датата на акта за установяване на административно
нарушение не променят горния извод за отсъствие на съществени процесуални
нарушения, доколкото датата на съставяне на акта е ирелевантна за
съставомерността на деянието, а и сочената от последния дата- 22.10.2020 г. е в
рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН. Не е налице и нарушение на принципа „non
bis in idem“, доколкото предходното административно наказание е наложено на
касатора за друго нарушение, ясно индивидуализирано в представения фиш-
неизпълнение на задължението да премине годишен технически преглед. Недоказани
са твърденията за наложено предходно наказание по чл. 638 от КЗ за същото
деяние, а и се сочи от касатора, че това наказание е наложено за нарушение извършено
в гр. София, т.е. за деяние с различни индивидуализиращи признаци.
При извършената служебна проверка касационната
инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на
обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в
касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва
да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 92 от 06.12.2021 г. по НАХ дело № 297/2021 г. по описа на Районен съд- Царево.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.