РЕШЕНИЕ
№ 2896
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110124602 по описа за 2023 година
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 18.04.2023 год. е сключил
потребителски договор за кредит № ********* с „Б Е Д К”
ООД за сумата ог 2000,00 лева лв. В договора е посочено, че
клиентът ще се възползва от услугата - „динамично плащане
по кредита“, за която също се дължи възнаграждение в
размер на 1998,72 лева или 99 % от главницата. При
ползването на тази възможност кредиторът осигурява свой
представител, който ще посещава настоящия адрес на
кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на
работното време на кредитора, за да извърши
кредитополучателят редовно плащане.
Заплащането на допълнителната такса „Динамично
плащане“ било включено към месечните погасителни вноски
по договора.
Ищецът счита, че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която е
договорено допълнително плащане към кредитора от
1
договора, е неравноправна, следователно нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите. Ищецът се позовава и на нищожност
съобразно общите правила на ЗЗД, както и на чл. 10а ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, както и на заобикаляне
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищецът твърди и че не е получавал описаната по-горе
услуга. Моли съда да прогласи нищожността на оспорената
клауза. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответникът оспорва иска със
следните аргументи:
-/ Клиентът сам е пожелал включване на спорната
клауза..
-/ Приемането на оспорената клауза не е условие за
склюване на договора за кредит, поради което тя
представлява израз на договорната свобода.
-/ Излага аргументи защо размера на задължението по
чл. 9 ал. 2 от договора не следва да сеа включва в ГПР.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните доказателства и като съобрази разпределението на
доказателствената тежест при дела за неравноправност на
клаузи в потребителски кредити, намира иска за основателен.
В тежест на ответника бе да ангажира доказателства, че
ищецът е получил услугата, предвидена в чл. 9 ал. 2 от
договора, таксата за която действително надвишава 90% от
главницата по заема. Такива доказателства не бяха
представени. Следва да се приеме, че тази уговорка е
включена в договора с цел заобикаляне на ограничението в
чл. 19 ал. 4 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът доброволно е
подписал договора с такава клауза не променя нейният
неравноправен характер. Искът следва да се уважи изцяло,
като ответникът заплати на ищеца разноски вн размер на
80лв., а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – 1200
лв. възнаграждение. Ответникът не е направил възражение за
прекомерност. Съдът
2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 9 ал. 2
от договор за паричен заем № ********* от 18.04.2023 год.,
сключен между „Б Е Д К” ООД ЕИК ****************** и
И. К. Д. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 80 лв.
разноски, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ –
1200 лв. възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3