Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр. Сливен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори февруари, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 4 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 252/08.11.2021
год. постановено по АНД № 20212230200926/2021 год. на Районен съд гр. Сливен е отменено
НП № 21–0455-000158/01.07.2021 г. на Началника на РУ гр. Твърдица при ОД на
МВР-Сливен, с което на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз –1959 на МВР са отнети 12 контролни точки.
В касационната жалба се
твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на
материалния закон. Счита, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна
степен, позволяваща на водача да разбере в какво е обвинен и срещу какво се
защитава. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП в
отменената му част.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище чрез п.
п. ст. юриск. Д. К., която поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът по касацията, редовно призован не се явява.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 24.06.2021г. в 21:50
часа в о. Т. на път Трети клас № 662, като водач на МПС „Фолксваген Голф"
с per. № ********, с. на Д. Г. Д., И.Й.И. при проверка от полицейски служители
на РУ Твърдица при ОДМВР Сливен, отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. На водача е издаден талон за
изследване № 0037768. За констатираното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № серия GA 398007.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП № 21-0455-000158/01.07.2021 г., с което на основание чл.174, ал.3
пр. 1 от ЗДвП на И.Й.И. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца“,
и на основание Наредба Iз -2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки, за това, че като водач, при проверка от полицейски служители на РУ Твърдица
при ОДМВР Сливен, е отказал да бъда изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
За да отмени НП
първоинстанционният съд е приел, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Приел, че съставът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на
изпълнително деяние, а именно отказ за алкохолно изследване или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване, като в настоящия случай в резултат на
допуснатата неяснота относно административното наказание за което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя се е стигнало до съществено ограничаване
на правото на жалбоподателя на защита и до невъзможност както той така и съда
да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното административно
наказание.
Настоящият касационен
състав не споделя изводите на РС Сливен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
От посочената нормативна
регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност
две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на
административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП "отказ за
установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни
средства", а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство и 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Независимо чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно
или по отделно/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. Административно-наказателна
отговорност е предвидена при осъществяването на която и да е от двете хипотези.
Видно от съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото НП при
фактическото описание на нарушението са посочени двете форми на изпълнително
деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Това разширяване обаче в
описанието на нарушението не е довело до неясното в повдигнатото обвинение. Безспорно установено е от събраните
доказателства, че на 24.06.2021г. в 21:50 часа
в о. Т. на път Трети клас № 662, като водач на МПС И.Й.И., при извършената
проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест за
употреба на алкохол. Безспорно е, че му е бил
издаден талон за медицинско изследване с бл. №
0037768, който същият е получил, видно от положения от И. подпис. По делото
обаче няма данни такова изследване да е извършено.
С процесното НП №
21-0455-000158/01.07.2021 г., издадено от Началника на РУ гр. Твърдица при ОД
на МВР-Сливен, на И.Й.И. е наложено административно наказание за извършено
нарушение отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, на основание
чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП.
Ето защо Съдът не приема
извода на първоинстанционния съд, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. В случая в съдържанието на наказателното
постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на
обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно
се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и
респективно съставомерно деяние по 174, ал. 3 от ЗДвП. Очевидно формулировката
на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи
за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като
обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
включително на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран,
поради което извода на РС - Сливен в тази насока, се явява необоснован.
С оглед горното,
настоящата инстанция намира, че в АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Безспорно от
текстовото описание на това деяние е ясно, че то се изразява именно в отказ на
водача за установяване употребата на алкохол в кръвта, посредством техническо
средство или медицинско изследване. Ето защо не може да бъде споделен довода на
районния съд, че наказаното лице не е било наясно за какво точно нарушение му
се налага санкцията.
Предвид изложеното,
оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на районния съд
се споделят изцяло от настоящия състав. С оглед на това, атакуваното решение
следва да бъде отменено и доколкото районният съд е събрал всички относими по
делото доказателства, от значение за решаването му по същество и при наличието
на безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, делото следва
да се реши по същество. Издаденото наказателно постановление е постановено в
необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са
правилно установени. В случая е наложено наказание, съответстващо на
регламентираното в закона за съответното нарушение, поради което настоящата
инстанция счита, че същото е правилно определено.
Въз основа на изложените
съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния
съд, с което е отменено наказателното постановление, следва да се отмени, като
вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се
потвърди НП в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответната
по касационната жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР –
Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в,
ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 252/08.11.2021 год. постановено по АНД № 20212230200926/2021 г. по
описа на Сливенски районен съд, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 21–0455-000158/01.07.2021 г. на Началника на РУ към
ОД на МВР-Сливен, РУ – Твърдица, в частта, с която на И.Й.И., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА И.Й.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :