№ 252
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500178 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по частна жалба на адв. С.Т. като
пълномощник на М. ИВ. М. срещу определение №260060/31.01.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград, с
което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка – ищец в
първоинстанционното производство с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за
изменение на решение от 20.10.2021г. по цитираното дело, с което е
определено всяка страна да понесе разноските, които е направила.
Изложила е съображения за това, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а вместо
него се постанови съдебен акт, с който да се уважи искането за присъждане
на разноски в полза на ищеца като основателно. Сочи, че в настоящето
производство правилото за присъждането на разноски съобразно изхода на
спора може да намери приложение пред първа инстанция независимо, от това,
че с това решение не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие на страните относно начина на упражняването на
родителските права, признати и гарантирани от закона. Изразява несъгласие с
мотивите на районния съд, с които доводите на жалбоподателката са приети
за неоснователни.
Ответникът по жалба взема становище. В отговора си Ж.Х., чрез адв.
Ц.М. Д.- САК, оспорва същата като неоснователна. Счита, че разноски при
спорна съдебна администрация не се дължат, а правилото на чл.78 ГПК е
неприложимо в настоящата хипотеза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Производството пред районния съд е било образувано по иск с правно
основание чл. 127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК за предоставяне упражняването на
родителските права, определяне местоживеенето на детето, определяне на
режим на лични контакти, за заплащане на месечна издръжка, така и за
издаване на разрешение за издаване на детето на задграничен паспорт и
разрешение да пътува в чужбина. .
С решение №260110 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1664/2020
г. по описа на Районен съд- Ботевград, са предоставени упражняването на
родителските права на майката, определен е режима на лични отношения
между детето и бащата, местоживеенето на малолетното дете и е присъдена
месечна издръжка в размер на 200 лв. Иска в останалата му част над 200 лева
до пълния претендиран размер от 300 лева е отхвърлен.
На основание чл.149 СК Ж.Х. е осъден да заплати на малолетното си дете,
чрез неговата майка сумата от 1600 лева, представляваща издръжка за минал
период- 01.04.2020 г. до 30.11.2020г., като е отхвърлил иска за издръжка за
минал период за сумата над 1600 лева до пълния претендиран размер от 2700
лева.
На основание чл.127а, ал.2 СК е дал разрешение заместващо съгласието
на бащата за издаването на задграничен паспорт на детето Л. Ж.Х., както и
възможността за един месец през лятото, в който се осъществява режим на
лични отношения между детето и баща му да пътува до всички страни от
Европейския съюз, Норвегия, Черна гора, Швейцария, Турция, Сърбия,
Северна Ирландия за срок от 5 години, като отхвърля искането за пътуването
за срок над 5 г. до навършване на 18 години от детето.
С определение №260060/31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1664/2020
г. по описа на Районен съд- Ботевград, съдът се е произнесъл по молбата на
жалбоподателката за изменение на решението в частта му за разноските, чрез
присъждането в нейна полза на извършените пред първата инстанция
разноски по реда на чл. 7 ГПК, като е оставил без уважение същата.
Изложил е съображения, че правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не намира приложение в делата по чл. 127, ал. 2 и
127а, ал.2 СК, производството по които имало характер на спорна съдебна
администрация и разноските оставали в тежест на всеки от родителите, както
са направени.
С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Молбата е била процесуално допустима с оглед изискването на чл. 248,
ал.1 ГПК за подаването й в срока за обжалване на акта. По същество тя е
неоснователна.
Производството по иск по чл. 127, ал.2 СК е такова по спорна съдебна
администрация, при които правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на
разноски, не намират автоматично приложение. С претенцията по този иск не
се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва
съдействие от съда за тяхното упражняване. Това производство се
2
осъществява само по съдебен път, дори и когато страните изразят съгласие по
всички спорни въпроси и постигнат споразумение по смисъла на чл. 127, ал.1
СК, последното отново следва да бъде утвърдено от съда, за да бъде годно
изпълнително основание. Липсата на съгласие дори и по един от елементите
на този иск – местоживеене на децата, родителски права, лични отношение и
издръжка, и сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси,
задължава последния да се произнесе служебно по всички тях, с цел уреждане
в пълнота упражняването на родителските права.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при иск по
чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал.2 СК, правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата пред
първата инстанция и това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение.
За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка от
страните трябва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. В цитирания смисъл е определение № 385 от 25.08.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., І г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274,
ал.3, т.2 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че има и съдебна практика, в която е
застъпено противното становище, но в случая настоящият съдебен състав
споделя тази, на която се позовава районният съд в обжалвания акт и е
застъпена в множество други актове на ВКС.
С оглед горното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. ИВ. М. срещу
определение №260060/31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1664/2020 г. по
описа на Районен съд- Ботевград, с което е отхвърлена молба с правно
основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение от 20.10.2021г. по гр. д.
№ 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
3
съобщаването му с частна жалба пред Върховен касационен съд при наличие
на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4