Р Е Ш Е Н И Е № 260006
гр. Хасково,
12.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………..…..……………………. в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р.Р......................................…….и
в присъствието на прокурора ……………….……………..……….........……………….…………………..като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А …………........…в.гр.д.
№ 587 по описа за 2020 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– Д.Т.Г. е
останал недоволен от Решение
№ 22 от 22.01.2020 год. и от допълнително решение № 67 от 27.04.2020 год.,
постановени по гр.д. № 1018 / 2018 год. по описа на Районен съд - Харманли,
поради което ги обжалва с молба същите да бъдат отменени и вместо тях
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска за
делба на недвижим имот, придобит по време на брака и уважи предявеният от него
насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК за установяване на пълна
трансформация на лично имущество в придобиването на делбения имот.
ВЪЗЗИВАЕМАТА
– Ж. Г. Г.
– оспорва жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по гр.д. № 1018 / 2018 год. по описа на Районен съд – Харманли е образувано по
искова молба, подадена от Ж.Г.Г. против Д.Т.Г.,
за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 2352, в кв.42 по ПУП на гр.***, одобрен
със Заповед № 626 / 1979 год., представляващ дворно място – застроено и
незастроено, цялото с площ от 440 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор
77181.16.91, с площ от 444 кв.м. по КККР, ведно с построената в него жилищна
сграда и гараж, при равни за страните
квоти. В исковата молба са изложени твърдения за това, че имотът е придобит с договор за покупко – продажба по време на
брака, прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 829 /
2017 год. по описа на РС - Харманли.
В
съдебно заседание, проведено на 18.10.2019 год. от страна на пълномощника на
ищцата е заявено и искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на
обезщетение за ползване на имота – предмет на иска за делба в размер на 150
лева – месечно, до приключване на делбеното производство, съответстващо на
притежаваната от ответника ½ ид.ч. от имота.
От
страна на ответника в срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен
иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, с твърдения за това, че делбеният
имот е придобит изцяло с негово лично имущество – левова компенсация за
натрупаните по жилищния му влог, открит преди брака, лихвоточки, получена на
основание ЗУЖВГСЖСВ, като средствата по влога били дарени от родителите му.
Безспорно
по делото е установено, че сключеният между страните на 01.03.1984 год.,
граждански брак е прекратен със съдебно
решение, влязло в законна сила на 25.09.2017 год., както и това, че по време
на брака им – на 21.08.2002 год., страните са закупили процесния имот – предмет
на иска за делба и на насрещния иск, за сумата от 6 000 лева – данна, която
съдът възприема от представения по делото НА № 84, том III, дело № 438 / 2002 год., от съдържанието на който се
установява още, че цената на жилището е изплатена изцяло и в брой, както и
това, че договорът за покупко – продажба е сключен по реда на ЗУЖВГМЖСВ.
В
подкрепа на твърденията, изложени в предявения от ответника насрещен иск за
пълна трансформация на лични средства, вложени в закупуване на процесния имот,
са представени и приети като писмени доказателства следните документи, а именно
- молба от 25.02.2004 год., подадена от ответника Г. до Местната комисия по чл.8, ал.2 от
ЗУЖВГМЖСВ при Община Харманли, с искане да му бъде изплатена полагащата му се
компенсация, въз основа на извършената сделка, обективирана в цитирания по-горе НА и нареждане за превод по
платежно нареждане от 25.02.2004 год. за сума в размер на 5 653.29 лева –
компенсация по ЗУЖВГМЖСВ, с наредител – Община Харманли и получател – Д.Г..
Видно от постъпилото по делото писмо с изх.№ ОХ – 13 – 78 от 11.12.2019 год. на
Община Харманли е, че ответникът Д.Т.Г. е получил левова компенсация в размер
на 5 653.29 лева, изплатена на 25.02.2004 год. за закупеното жилище, описано в НА № 84 от 21.08.2002 год.,
както и това, че същият е включен в окончателния списък по чл.7 от ППЗУПГМЖСВ,
утвърден на 22.10.2003 год., като титуляр по ЖСВ с 188 443 лихвочисла. От
съдържанието на писмо с изх. № 479 от 21.11.2019 год. на Банка ДСК се
установява, че към датата на сключване на договора за покупко – продажба –
21.08.2002 год., ответникът Г. е имал действащ жилищно спестовен влог. Към
посочената дата – 21.08.2002 год., жилищно спестовният влог с титуляр Д.Т.Г. е
бил многогодишен по смисъла на Закона за уреждане на жилищните въпроси за
граждани с многогодишни жилищно спестовни влогове /ЗУЖВГМЖСВ/, както и това, че
влогът е бил класифициран в III група, с
време на престояване 12 години, с натрупани 188 443 лихвочисла. В писмото се посочва още, че на
25.02.2004 год. по влога е получен кредитен превод на сума в размер на
5 653.29 лева, представляващ индексация на горепосочените лихвочисла. На
26.02.2004 год. титулярът Д.Г. е закрил жилищно спестовния си влог, като е
изтеглил цялата сума от 5 670.57 лева.
По
делото е представено заключение по допуснатата по искане на ищцата съдебно –
оценителна експертиза, от което се установява, че размерът на месечния наем за
½ ид.ч. от спорния имот възлиза на 160 лева. В устния си доклад,
депозиран в съдебно заседание на 20.12.2019 год., вещото лице Трендафилов е
обяснил, че не е установил търсене за наемане на недвижими имоти, подобни на
процесния, поради което е определил размера на наема съобразно инфраструктурата
и функционалната пригодност на имота.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от
страните свидетели. От показанията на свидетеля И. – брат на ищцата се
установява, че през 2002 год. страните по делото закупили къща за 20 000
лева, от които 15 000 лева свидетелят предоставил в заем на сестра си.
След това от другаде взели пари на заем, които вложили за ремонт на жилището.
Свидетелят твърди, че страните затънали в дългове, което ги принудило да отидат
на робата в Испания, от където сестра му изпращала пари за връщане на заема. От
показанията на свидетелката Г. се установява, че живее в имот, намиращ се в съседство с
процесния. Страните по делото едновременно заминали в чужбина. В момента къщата
се ползвала от ответника и жената, с която живеел на съпружески начала, но само
през лятото, когато си идвали от чужбина. От показанията на свидетеля Г. – брат
на ответника се установява, че през 2002 год. страните по делото закупили къща
със средства, предоставени им от свидетеля, които впоследствие – след
получаване на лихвоточките, му били върнати. Имотът бил закупен за 5 500
лева, които свидетелят предоставил в заем на брат си с уговорката да му ги
върне след изплащане на лихточките. Твърди, че влогът на брат му е бил открит
от родителите им през 1971 – 1972 год., от страна на които били правени вноски
по влога. Споделя, че родителите им
помагали финансово на брат му, тъй като намерението им било да живеят на
старини при него. За ремонт на жилището дали на сина си сумата от 20 000
лева. В момента къщата се ползвала от брат му - при завръщането му от чужбина.
В тази насока са и показанията на свидетеля Г.– първи братовчед на бащата на
ответника.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за делба на УПИ VIII
– 2352, в кв.42 по ПУП на гр.***, одобрен със Заповед № 626 / 1979
год., представляващ дворно място – застроено и незастроено, цялото с площ от
440 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор 77181.16.91, с площ от 444 кв.м. по
КККР, ведно с построената в него жилищна сграда
и гараж, предвид събраните по делото доказателства, установяващи по
безспорен начин, че имотът, макар и придобит по време на брака между страните
по делото е изключителна собственост на ответника, приемайки за доказан
предявеният от него насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК за установяване на пълна
трансформация на лично имущество в придобиването на спорния имот – със средства, получени от негово лично
имущество, по смисъла на чл.22, ал.1 от СК, а именно – левова компенсация на
притежаван от него жилищно – спестовен влог, разкрит преди сключването на брака
му с ищцата – ответница по насрещния
иск. Като безспорно установено в тази насока съдът приема, че ответникът Г. е
бил титуляр на жилищно спестовен влог – многогодишен, трета категория, с време
на престояване 12 год. към 31.12.1990 год., от което следва извода, че влогът е
открит преди сключване на брака – 1984 год., видно от представените по делото
писмени доказателства, установяващи още и проведена процедура по обезщетяване
на ответника по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни
жилищно – спестовни влогове, въз основа на която е определена и изплатена
финансова компенсация за натрупаните по влога лихвоточки в размер на
5 653.29 лева. Обстоятелството, че спорният имот е придобит през 2002
год., а изплащането на финансовата компенсация е станало през 2004 год., съдът
намира за ирелевантно относно основателността на насрещния иск. В тази насока е
формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в Решение №
132 от 18.12.2015 год., постановено по гр.д. № 2560 / 2015 год. на ВКС и Решение № 109 от 10.10.2016 год., постановено
по гр.д.№ 740 / 2016 год. на ВКС, в които е прието, че е налице влагане на лични средства на единия съпруг при
придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на
имота е заплатена към момента на сключване на договора за покупко – продажба в
брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е
платена след сключването на договора – хипотеза, в която попада и разглеждания
казус. Този извод е обоснован с целта на ЗУПГМЖСВ да се предостави възможност
на вложителите, които не са усвоили натрупаните по партидите им лихвочисла за
финансово компенсиране при придобиване на жилища, като по този начин при
невъзможност на държавата да
осигури жилища на всички дългогодишни
вложители при облекчени условия, последните да могат да придобият имот за
задоволяване на жилищните им нужди и едновременно с това да усвоят спестяваните
именно за тази цел суми. Прието е още, че левовата компенсация за набраната по
влога сума и лихвочислата върху нея се привежда на вложителя след придобиването
на собствеността, настъпващо в момента
на сключването на договора за продажба, което е обусловено от това, че
праводателят е трето лице, което не е страна по договора за жилищно – спестовен
влог. Преценката за произхода на средствата, вложени в придобиването, следва да
се прави и с оглед наличието на жилищно – спестовен влог и на отношения с
компенсационния жилищен фонд по изплащане на левовата компенсация, които не
могат да бъдат игнорирани и по отношение на притежаващи такъв влог лица законът
да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които
сумата директно би могла да се приведе по сметка на продавача на имота.
Еднаквото прилагане на закона спрямо всички вложители е в основата на
направения в решенията извод, че и левовата компенсация по ЗУПГМЖСВ след
покупката на имота следва да се приеме за влагане на лично имущество от страна
на този съпруг, притежавал жилищно – спестовен влог до размера на набраните
преди брака средства. В тази насока е и Решение № 91 от 11.07.2013 год.,
постановено по гр.д. № 776/2012 год. на ВКС, в което се приема, че в съдебните
искови производства с предмет имуществени спорове между бивши съпрузи,
установяване на твърдението, че имуществото е придобито със средства по Закона
за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно – спестовни влогове,
следва да се извърши с писмени доказателства, установяващи провеждане на
процедурата по този закон – хипотеза, в която попада и настоящия казус, предвид
представените документи, описани по-горе и приети като писмени доказателства, неоспорени
по надлежния за това ред, установяващи както вида на влога – многогодишен,
жилищно спестовен, така и момента на неговото откриване – преди сключването на
брака и още размера на изплатената на
ответника Г. финансова компенсация за натрупаните по влога му лихвочисла. В
подкрепа на описаните по - горе писмени доказателства са и събраните по делото
гласни такива, чрез показанията на свидетеля Г., от които се установява, че
през 1971 – 1972 год., родителите му разкрили жилищно – спестовни влогове на
него и на брат му – ответника Г., за натрупаните по чийто влог лихвочисла е
била изплатена левова компенсация в размер, съответстващ на размера на
покупната цена на спорния имот. Съдът не цени показанията на свидетеля И. –
брат на ищцата, освен по изложените по-горе съображения, доказващи твърдението
на ищеца по насрещния иск за влагане на лично имущество при закупуване на имота
по време на брака, чрез представените по делото писмени доказателства, че
имуществото е придобито със средства по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни
жилищно – спестовни влогове, така още и поради несъответствието на заявеното от
свидетеля твърдение, че имотът е бил закупен за сумата от 20 000 лева,
което твърдение се опровергава от съдържанието на представения по делото нотариалния акт, в който е посочено, че
покупна цена е в размер на 6 000
лева. Липсват твърдения и доказателства, установяващи същите, за това, че отразената
в нотариалния акт покупна цена е в размера, посочен от свидетеля И. От друга
страна, свидетелят И. посочва, че част от покупната цена в размер на около
5 000 лева е била изплатена от страните по-късно, което твърдение
преценено съвкупно с установените от показанията на свидетеля Г. обстоятелства, че къщата е била закупена за около 5 500 лева,
предоставени от свидетеля в заем, средствата по който са му били възстановени изцяло
след изплатената на брат му левова компенсация в размер на 5 653.29 лева,
се явява в потвърждение на направения по-горе
извод, че действително жилището е закупено със средства, имащи личен
характер.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът приема, че изплатената през 2004
год. в полза на ответника Г. финансова компенсация в размер на 5 653.29
лева, следва да се приеме като лично имущество по смисъла на чл.22, ал.1 от СК,
вложено при закупуване на спорния имот, което обуславя отхвърлянето на иска за
делба и уважаване на насрещния иск за установяване на пълна трансформация на
лично имущество, вложено от ответника в придобиването на спорния имот, закупен
по време на брака.
Достигайки
до изводи в противна насока, отхвърляйки насрещния иск по чл.23, ал.1 от СК и
уважавайки иска за делба, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което по изложените по горе съображения следва да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи насрещния иск и
отхвърли иска за делба, ведно с искането, заявено на основание чл.344, ал.2 от ГПК, предвид неговия подчинен характер по отношение на иска за делба.
С
оглед изхода на спора в полза на въззивника Г. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1 795.25 лева, включващи 1 200 лева –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред
първоинстанционния съд; 295.45 лева – ДТ за предявяване на насрещния иск и
299.80 лева – ДТ – за въззивно обжалване. Искането за присъждане на разноските
в размер на 200 лева и на 1 600 лева – възнаграждения за адвокат за
процесуално представителство пред възизвния съд, като неоснователно следва да
се остави без уважение, предвид липсата на доказателства, установяващи реалното
извършване на посочените разноски, доколкото в представените по делото два
договора за правна защита и съдействие не е посочен начина на плащане на договореното
възнаграждение – в брой или по сметка.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 22 от 22.01.2020 год.
и Решение № 67 от 27.04.2020 год., постановени по гр.д. № 1018 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Харманли, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.23, ал.1 от СК по отношение на Ж.Г.Г., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване
– гр.*** – адвокат В.Л., че Д.Т.Г.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат Г.С., е изключителен собственик на следния
недвижим имот, а именно – поземлен имот с идентификатор 77181.16.91, с площ по
скица от 444 кв.м., ведно с построените
в него сграда с идентификатор 77181.16.91.1, със застроена площ по скица от 100
кв.м., с предназначение – жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор
77181.16.91.2, с площ по скица от 37 кв.м., с предназначение – селскостопанска
сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на изпълнителния директор на АК,
идентичен с урегулиран поземлен имот VIII
– 2352, в кв.42 по ПУП на гр.***, одобрен със Заповед № 626 / 1979
год., представляващ дворно място – застроено и незастроено, цялото с площ от
440 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и гараж, находящ се в
гр.***, придобит с договор за покупко – продажба на недвижим имот по ЗУЖВГСЖСВ,
обективиран в Нотариален акт № 84, регистър № 5292, дело № 438 / 2002 год. по
време на брака, чрез пълна трансформация на
лично имущество.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.Г.Г., ЕГН **********
***, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат В.Л., против Д.Т.Г., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.*** – адвокат Г.С., иск
за допускане на съдебна делба на
следния недвижим имот, а именно - поземлен имот с идентификатор 77181.16.91, с
площ по скица от 444 кв.м., ведно с
построените в него сграда с идентификатор 77181.16.91.1, със застроена площ по
скица от 100 кв.м., с предназначение – жилищна сграда - еднофамилна и сграда с
идентификатор 77181.16.91.2, с площ по скица от 37 кв.м., с предназначение –
селскостопанска сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на изпълнителния директор
на АК, идентичен с урегулиран поземлен имот VIII – 2352, в кв.42 по ПУП на гр.Харманли, одобрен със Заповед № 626 /
1979 год., представляващ дворно място – застроено и незастроено, цялото с площ
от 440 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и гараж, находящ се в
гр.***, ведно с искането за присъждане на месечно обезщетение за ползване на
описания имот в размер на 150 лева, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Г.
Г., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.*** – адвокат В.Л., да заплати на Д.Т.Г., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.*** – адвокат Г.С., сумата
в размер на 1 795.25 /хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева – деловодни разноски, направени при разглеждане
на делото пред първоинстанционния и въззивния съд.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: