Р Е Ш Е Н И Е №178
гр.
София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадедсет и шести септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 128 по описа за
„О.Б.Б.” АД е предявило срещу Н.А.И.
обективно съединени искове за установяване съществуването на вземанията му за
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 124/2016 г. по описа на РС – Пирдоп: сумата от
145229.86 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от
25.03.2008 г. и допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г., № 1а от 27.10.2011
г. и № 2 от 26.06.2013 г. към него, сключени между „О.Б.Б.” АД и Н.А.И., ведно
със законната лихва върху главницата от 09.03.2016 г. до окончателното плащане;
сумата от 14229.27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2015
г. до 08.03.2016 г.; сумата от 1663.64 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 25.04.2015 г. до 08.03.2016 г. В исковата молба се твърди, че на
25.03.2008 г. между ищеца като кредитодател и Н.А.И. като кредитополучател бил
сключен договор за банков ипотечен кредит, изменен и допълнен с горепосочените
допълнителни споразумения. По силата на договора банката предоставила на Н.А.И.
кредит в размер на 155000 лв., напълно усвоен от кредитополучателя, с краен
срок на погасяване 25.03.2038 г. Условията на договора са описани в исковата
молба, в уточняваща молба от 11.07.2017 г. е описано и изменението на лихвения
процент съобразно допълнителните споразумения. Поради просрочие с начална дата
25.04.2015 г. с просрочени 10 месечни анюитетни вноски в размер на 1163.02 лв.
всяка за периода 25.04.2015 г. – 25.01.2016 г. /като имало частично погасяване
в размер на 614.62 лв. за лихва по вноската от 25.04.2015 г./ банката обявила
целия кредит за предсрочно изискуем на 10.02.2016 г., за което длъжникът бил
уведомен лично на 18.02.2016 г. Не последвало плащане, поради което банката
подала заявление пред РС – Пирдоп за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката, което заявление било уважено. Въз основа на издадения изпълнителен
лист за събиране на сумите било образувано изп. дело № 81/2016 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 926 от КЧСИ. Длъжникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Ответникът е подал бланков отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че наведените в исковата молба твърдения не са подкрепени с убедителтни писмени доказателства, въз основа на които да може да се направи преценка относно наличието на вземане към него, размера на това вземане и настъпилата изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение. Депозираното на 04.09.2019 г. /след изтичане на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК/ допълнение към отговора на исковата молба, именувано от ответника „Основания към отговор на искова молба“, съдът не взема предвид поради несвоевременното му представяне.
В о. с. з. на 04.04.2019 г. по искане на ответника съдът
е открил процедура по оспорване автентичността на погасителни планове от
01.07.2013 г. и 28.03.2008 г. и на товарителница с № 5100014928826 /с която до ответника е изпратено
уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита/ в частта досежно подписите, положени от името на
ответника, с което по надежния ред съдът е приел за съвместно разглеждане
инцидентни установителни искове относно оспорване истинността на горните
документи, предявени от ответника.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се
от представените по делото писмени доказателства сключването между страните по делото на
описаните в исковата молба договор за кредит и допълнителни споразумения към
него при описаните условия /относно тези факти не се и спори/. Не се спори и
относно усвояването на цялата сума по кредита от кредитополучателя /този факт
се установява и от обсъденото по-долу заключение по допуснатата основна
съдебно-счетоводна експертиза/.
От
заключенията по доуснатите основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи
се установява следното: От заключението по допуснатата основна експретиза се
установява, че към датата 10.03.2016 г., на която е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в счетоводството на банката
се водят следните вземания към ответника: главница - 145229,86 лева; договорна
лихва - 14229,27 лева, начислена за периода 25.04.2015 г. - 08.03.2016 г.; наказателна
лихва - 1663,64 лева, начислена за периода 25.04.2015 г. - 08.03.2016 г., съответно
общият размер на водените вземания съгласно счетоводните записвания по
търговските книги на ищеца е 161122,77 лева. От заключението по допуснатата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 04.09.2019 г., се
установявва следното: Размерът на падежиралите вноски по погасителен план към
договора за ипотечен кредит от първоначалната дата на допуснато просрочие -
25.04.2015 г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК - 10.03.2016 г., е, както следва: общ
размер на вноската за периода – 12793.22 лева, в т. ч. лихва в общ размер от 11647.27
лева, главница в общ размер от 1145.95 лева /в табличен вид е представен в
заключението размерът на отделните месечни вноски за периода и размерът на
оставащата главница след вноските за периода/. Установява се също от това заключение, че размерът на падежиралите
вноски по погасителен план по договора за ипотечен кредит след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК до подаването на исковата молба по настоящото дело – 27.06.2017 г., е,
както следва: общ размер на вноската за периода – 18608.32 лева, в т. ч. лихва
в общ размер от 16768.55 лева, главница в общ размер от 1839.77 лева /в
табличен вид е представен в заключението размерът на отделните месечни вноски
за периода и размерът на оставащата главница след вноските за периода, като съдът
с математически изчисления определя горните размери, отчитайки, че вещото лице
в отговора на тази задача е посочило размер на вноските за по-дълъг период от
сочения в задачата/. Установява се
още, че размерът на падежиралите вноски по погасителен план по договора за
ипотечен кредит с компонента главница след подаване на исковата молба до
приключването на устните състезания по делото – 26.09.2019 г., е, както следва:
общ размер на вноската за периода – 31401.54 лева, в т. ч. лихва в общ размер от 27766.33
лева, главница в общ размер от 3635.21 лева /в табличен вид е представен в
заключението размерът на отделните месечни вноски за периода и размерът на
оставащата главница след вноските за периода, като съдът с математически
изчисления определя горните размери, отчитайки, че вещото лице е включило в
отговора на тази задача вноска, отчетена в предходния период/.
От заключението по допуснатата съдебно-графологическа
експертиза се установява, че ответникът е положил подписи на всяка една от първите
осем страници на погасителен план от 28.03.2008 г., както и подпис на първа
страница на погасителен план на от 01.07.2013 г. /на следващите страници от
този погасителен план, както и на страница девета от погасителния план от
28.03.2018 г. просто липсва подпис за кредитополучател – вж. обяснения на
вещото лице в о. с. з. на 12.09.2019 г./.
По делото, въпреки указаното от съда задължение на
ищеца да представи товарителницата в
оригинал за нуждите на експертизата, не е представен оригиналът /с молба от 10.04.2019
г., докладвана в о. с. з. на 30.05.2019 г., ищецът е заявил, че не разполага с
оригинала на товарителницата/. С протоколно определение от 04.04.2019 г. съдът погрешно
е указал на ищеца, че непредставянето на оригинала на товарителницата в срок ще
бъде преценено от съда по реда на чл. 161 ГПК /съгласно чл. 190 ГПК/, вместо да
му укаже, че последиците от това непредставяне /съгласно чл. 183 ГПК/ са
изключване на преписа от доказателствата по делото, съответно поради пропуск на
съда не е постановено надлежно определение за изключване на преписа от товарителницата
от доказателствата по делото поради непредставяне на оригинала на същата,
въпреки че са били налице основания за това.
При така установеното от фактическа страна съдът
стигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането
им по същество съдът намира следното:
По инцидентните установителни искове, предявени от ответника,
с които е оспорена истинността /автентичността/ на погасителни планове от
01.07.2013 г. и 28.03.2008 г.:
Съобразно гореизложеното се установи по делото, че
подписите в тези погасителни планове /на страниците, коити съдържат подписи/ са
положени от ответника. Съответно инцидентните установителни искове, с които е
оспорена истинността на тези погасителни
планове, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По инцидентния установителен иск, предявен от ответника,
с който е оспорена истинността /автентичността/ на товарителница с №
5100014928826:
Доколкото по делото /както се изложи и по-горе/ поради
пропуск на съда не е постановено надлежно определение за изключване на преписа
от товарителницата от доказателствата по делото поради непредставянето на оригинала й /въпреки че са били налице
основанията за това/, към момента съдът дължи произнасяне по същество и по
инцидентния установителен иск досежно истинността на товарителницата.
Поради
непредставяне от страна на ищеца на оригинала на товарителницата, въпреки
допуснатите в тази връзка надлежни доказателства, поискани от ответника съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, не се установи автентичността на товарителницата в оспорената
част /относно подписа на ответника като неин получател/. Съответно инцидентният
установителен иск, с който е оспорена истинността на товарителницата, е
основателен и следва да бъде уважен.
По главния
и акцесорните искове, предявени от ищеца, за дължимост на главница и лихви:
Съобразно
гореизложеното съдът намира, че по делото не се установи настъпването на твърдяната
предсрочна изискуемост на целия кредит преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – нито към датата, сочена от ищеца
/18.02.2016 г., тъй като видно от разписката по товарителницата, това е датата
на изпращане на уведомлението, а не датата на получаването му от ответника/,
нито към по-късна дата /доколкото в разписката е посочена като дата на
получаване датата 24.02.2016 г., но по делото не се установи автентичността на
подписа на получателя, съответно не може да се приеме, че на тази дата
ответникът е бил надлежно уведомен за волята на банката да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем/.
Възраженията
на ответника за нищожност на договорни клаузи са несвоевременно наведени –
формулирани са едва в депозираното на 04.09.2019 г. /т. е. след изтичане на
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК/ допълнение към отговора на исковата молба,
именувано от ответника „Основания към отговор на искова молба“, което поради несвоевременното
му представяне не е взето предвид от съда.
Адв.
А. след встъпването си по делото като процесуален предсатвител на ответника навежда
допълнителни възражения за нищожност – твърди нищожност на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД /поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави/ на целия договор и на всички допълнителни споразумения /като не
са изложени конкретни доводи в тази насока/, при условията на евентуалност
твърди нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл.
14, ал. 2, чл. 15, ал. 2 и чл. 18 от договора и клаузите на чл. 5 и чл. 10 от
допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. и на чл. 4 и чл. 5 от
допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. поради това, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Възраженията
на адв. А. също са несвоевременно наведени /а част от тях и неконкретизирани/.
С оглед обаче задължението на съда служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, по наведените от ответника в
допълнението към отговора на исковата молба и по част от наведените от адв. А.
възражения, а именно тези за нищожност на сочени клаузи поради това, че са
неравноправни по смисъла на ЗЗП /които са и конкретизираните/ съдът следва да изложи
доводи. В тази връзка съдът намира следното: Безспорно в отношенията с банката
по договора за кредит жалбоподателят се ползва от защитата на потребителите,
предвидена в Закона за защита на потребителите, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Тази директива и
решенията на Съда на ЕС по тълкуването й предвиждат засилена защита на правата
на потребителите. В рамките на тази защита съдът следи за наличието на
неравноправни /съответно като такива –
нищожни/ клаузи в потребителския договор за кредит. Клаузите обаче, чиято
нищожност се твърди поради неравноправния им характер, следва да са обуславящи
за процесното вземане, т. е. то да произтича именно от тях. В случая е наведено
възражение за нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал.
1 от договора и чл. 5 от допълнително спразумение № 2 от 26.06.2013 г.,
предвиждащи възможността на банката едностранно да променя годишния лихвен
процент за редовната главница и годишната такса за управление и обслужване на
кредита, но обявяването на кредита за предсрочно изискуем /изводът на съда, че
предсрочната изискуемост реално не е настъпила преди подаване на заявлението по
чл 417 ГПК не е в несъответствие с настоящите изводи/ е поради забава в
плащанията на анюитетните вноски, като обективно банката не се е възползвала от
възможността, предвидена в договора, едностранно да променя лихвения процент и
таксата /това се установява и от писмените доказателства, и от заключенията на
вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи/. Напротив - видно от
представените по делото доказателства, през периода на забавата банката е
преструктурирала кредита и е намалила трайно годишния лихвен процент /още от
28.06.2013 г., т. е. още преди началната дата на забавата лихвеният процент е
8.79/, т. е. претендираното вземане не е обусловено от горните клаузи. Отделно
от това клаузите са били предмет на индивидуално договаряне, видно от
приложените по делото доказателства /което се отнася и до клаузата на чл. 6,
ал. 2 от договора, касаеща уговорената наказателна лихва/. С оглед извода на
съда, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /по
който въпрос е налице и задължителна съдебна практика, с която именно е съобразен
този извод на съда/ не следва да се обсъждат възраженията за нищожност на
клаузите на чл. 18 от договора и чл. 10 от допълнителното споразумение от
26.06.2013 г., тъй като те касаят автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост на целия кредит без уведомяване на длъжника. Възраженията за
нищожност на клаузите на чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от договора са
неотносими и не следва да се обсъждат, тъй като тези клаузи по никакъв начин не
са определящи за процесното вземане. Същото се отнася и за всички останали /извън
горепосочените/ клаузи на договора и на допълнителните споразумения, съответно
неотносими са и възраженията за нищожност на целия договор и на допълнителните
споразумения /които, доколкото изобщо са
конкретизирани, са и несвоевременно наведени, както се изложи по-горе,
съответно последното съдът излага само за пълнота на съображенията си/.
Оспорването от ответника чрез процесуалния му
представител адв. А. на представителната
власт на Красимир Карапетков, подписал договора за кредит като пълномощник на
банката, е несвоемременно направено, поради което съдът не го коментира.
Съобразно изложените по-горе изводи за това,
че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съгласно
разясненията, дадени в ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК, съдът следва да уважи исковете само за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
Съответно
съобразно всичко гореизложено искът за главницата е основателен до размера от 6620.93
лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 145229.86 лв. следва да бъда отхвърлен. Този размер е формиран от
отделните размери на падежиралите и непогасени към датата на провеждане на
устните състезания по делото месечни вноски за главница, т. е. бр. 54 месечни
вноски /с посочен размер на всяка отделна вноска за целия период в заключението
по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 04.09.2019 г., и добавена една вноска с падеж
25.09.2019 г., неотразена в заключението, която съобразно уговореното е в
размер на 147.78 лв./, дължими за периода от 25.04.2015 г. /първоначалната дата
на забавата/ до 26.09.2019 г. /датата на провеждане на устните състезания по
делото/ при уговорена падежна дата 25-то число на съответния месец. Частично
основателен е съответно и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главницата за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното плащане – същият следва да бъде уважен по отношение на уважения
размер на главния иск, а за разликата до пълния му предявен размер следва да
бъде отхвърлен. Този акцесорен иск следва да бъде отхвърлен и в частта за
периода /от един ден/ преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, а именно за 09.03.2016 г. /датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК е 10.03.2016 г., а не 9.03.2016 г., както се сочи
в исковата молба/. Искът за договорната лихва също е частично основателен – договорната
лихва съобразно гореизложеното също е дължима по падежиралите вноски за
главница към датата на провеждане на устните състезания по делото. Такава обаче
не се претендира, в исковата молба се претендира договорна лихва само за
периода от 25.04.2015 г. до 08.03.2016 г., съответно съдът следва
съобразно диспозитивното начало в процеса да присъди договорна лихва само за
този период - по падежиралите вноски за главница за този период, а това са
вноските с падеж 25.04.2015 г. – 25.02.2016 г. /вж. в този см. и ТР № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК – т. 1.2 от мотивната част/.
Съгласно горецитираното допълнително заклчючение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза дължимата за този период договорна лихва е в размер на 11647.27 лв.,
съответно за този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 14229.27 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Искът за наказателната
лихва е изцяло основателен – от основното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че наказателната лихва за
исковия период /отново 25.04.2015 г. – 08.03.2016 г./ е в претендирания размер
от 1663.64 лв. /не са и навеждани оспорвания в тази връзка/, съответно този иск
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:
Относно раноските в настоящото производство:
Ищецът е направил разноски в настоящото производство
съобразно доказателствата за това, както следва: 3222.45 лв. – държавна такса
върху цената на исковете; 5702.94 лв. – адвокатско възнаграждение; 700 лв. –
възнаграждения на вещо лице по допуснати съдебно-счетоводни експертизи /основна
и допълнителна/. С представения в последното по делото о. с. з. списък по чл.
80 ГПК се претендират горните разноски. Процесуалният представител на ответника
е навел възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Същевременно адвокатското възнаграждение по делото е
платено само за изготвяне на исковата молба и уточняващата такава, както и на
молба от 31.01.2018 г., съдържаща становище на процесуалния представител на
ищеца за разглеждане на делото в негово отсъствие и искания по доказателствата
и за присъждане на разноски /съответно в първото по делото о. с. з.
представител на ищеца не се е явил, а от второто о. с. з. до приключване на
делото ищецът е бил представляван от юрк. О./. По делото не се претендира
отделно и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски само за един адвокат. Съобразно изложеното и въпреки липсата на
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира,
че следва да присъди на ищеца разноски за процесуално представителство,
осъществено от един юрист, като това е
юрк. О. /тъй като той е осъществил съществената част от процесуалната
защита по делото/, за което процесуално представителство, като осъществено от
юрисконсулт, се дължи юрисконсултско възнаграждение /съответно възражението за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение не следва да се обсъжда/.
Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. Съдът намира, че при
уважаване на исковете изцяло на основание чл. 25, ал. 2 от наредбата /предвид материалния
интерес и броя на проведените съдебни заседания/ би се дължал именно
максималният размер на връзнаграждението. Съразмерно с уважената част от
исковете обаче следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
54.27 лв. Съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят и
останалите разноски – за държавна такса и за възнагжраждения на вещо лице, съобразно
което сумата, дължима на ищеца за тези разноски, е в размер на 473.06 лв.
Ответникът е направил разноски в настоящото производство
съобразно доказателствата за това, както следва: 4800 лв. – адвокатско
възнаграждение; 1100 лв. – възнаграждения на вещо лице по допуснати
съдебно-счетоводни експертизи /основна и допълнителни/; 500 лв. – възнаграждение
на вещо лице по допусната съдебно-графологическа експертиза /по искане на
ответника обаче с протоколно определение от 30.05.2019 г. съдът е разпоредил на
ответника да се върнат 100 лв. от така внесения депозит и след извършена
справка в счетоводството на съда на ответника е указано да представи банкова
сметка, ***, което указание обаче не е съобщено на страната и съответно не е
изпълнено; независимо от горното съдът намира, че тъй като за сумата от 100 лв.
е налице произнасяне по искането за връщането й и реалното й връщане е
предпоставено единствено от посочване на банкова сметка ***, в настоящото
решение следва да се вземе предвид като реално направена за разноски за възнаграждение
на вещо лице по допусната съдебно-графологическа експертиза сумата от 400 лв.; в противен случай при
връщане на сумата от 100 лв. чрез превеждането й обратно от сметката на съда по
сметката на ответника и същевременно присъждане в тежест на ищеца на
съответната част от нея като разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете ответникът би се обогатил неоснователно./; 2.81 лв. – държавна такса
за преписи. С представения в последното по делото о. с. з. списък по чл. 80 ГПК
се претендират горните разноски с изключение на държавната такса за издаване на
преписи, същевременно със списъка се претендират и разноски в размер на 15 лв.
за държавна такса по частна жалба срещу определението на настоящия съд, с което
е отказано спиране на принудителното изпълнение. Процесуланият представител на ищеца
е навел възражение за липса на доказателства за реално плащане на адвокатското
възнаграждение и за прекомерност на същото. С оглед гореизложеното и съгласно
диспозитивното начало в процеса съдът следва да се произнесе по искането за
разноски съобразно представения списък /т. е. като не се произнася досежно
разноските в размер на 2.81 лв. за държавна такса за преписи, а същевременно се
произнесе по искането за присъждане на държавна такса по частна жалба срещу
определението на настоящия съд, с което е отказано спиране на принудителното
изпълнение/ и при отчитане на направените от ищеца възражения. Разноските за
държавна такса, платена при обжалването на определението на настоящия съд, с
което е отказано спиране на принудителното изпълнение, не следва да се
присъждат в настоящото производство – същите на основание чл. 81 ГПК са били
дължими в производството по обжалване на определението /тук не намира
приложение т. 5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/
и пропускът на страната да ги поиска в това производство не може да бъде
поправен с формулиране на искане за тези разноски в настоящото производство
/поради което и съдът не коментира основателността на искането от гледна точка
изхода на ч. гр. д., образувано пред САС по частната жалба/. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на ищеца за липса на доказателства за
реално плащане на адвокатското възнаграждение и за прекомерност на същото - от
представения по делото договор за правна защита и съдействие /сключен на
6.07.2017 г., т. е. преди временното лишаване на адв. Н. от правото да
упражнява адвокатска професия/ се установява, че уговореното възнаграждение от
4800 лв. е платено в брой /в тази част договорът служи като разписка за
получаване на сумата/, а това възнаграждение не е и прекомерно – на първо
място, то е почти в минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /минималният
размер по наредбата съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 е 4752.46 лв./, на второ място,
дори да не беше в този минимален размер, съдът намира, че с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото дължимото възнаграждение
следва да е в по-голям от минималния размер. С оглед изложеното общият размер
на разноските, претендирани и дължими /съобразно горните съображения/ като
направени от ответника в настоящото производство, е 6300 лв. /този размер би се
дължал при отхвърляне на исковете изцяло/, съответно съразмерно с отхвърлената част
от исковете следва да му се присъдят такива в размер на 5540.20 лв.
Относно раноските в заповедното производство:
Ищецът е направил разноски като заявител в заповедното
производство в размер на 3222.45 лв. за държавна такса и в размер на 3536.21
лв. за адвокатско възднаграждение. Адв. А. е направила възражение за
прекомерност на платеното в заповедното производство адвокатско възнагражение,
което съдът намира за процесуално недопустимо. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК
/приложима и при заповедите за незабавно изпълнение/ страните могат да обжалват
заповедта в частта за разноските, съответно при това обжалване те следва да
наведат и възраженията си за прекомерност на платеното в заповедното
производство адвокатско възнаграждение. Съответно към настоящия момент правото
да се направи такова възражение за прекомерност е преклудирано. С оглед
изложеното на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 815.11 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** срещу
„О.Б.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., инцидентни
установителни искове за признаване за установено, че погасителни планове от
01.07.2013
г. и от 28.03.2008 г. към договор за ипотечен кредит от 25.03.2008 г. и
допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г., № 1а от 27.10.2011 г. и № 2 от
26.06.2013 г. към него са неистински /неавтентични/ документи.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О.Б.Б.”
АД с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., че
товарителница с № 5100014928826, с която е изпратено на Н.А.И. уведомление за
предсрочна изискуемост, е неистински /неавтентичен/ документ в частта досежно
подписа, положен от името на Н.А. Ивановски като получател.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.И. с
ЕГН **********, адрес: *** съществуването на
вземанията на „О.Б.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., за следните суми, дължими по договор за ипотечен кредит от 25.03.2008 г. и
допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г., № 1а от 27.10.2011 г. и № 2 от
26.06.2013 г. към него: сумата от 6620.93
лв. /шест хиляди шестстотин и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
главница, формирана от падежиралите и непогасени месечни вноски /общо 54 бр.,
с падеж на всяка вноска 25-то число на съответния месец/ за главница, дължими
за периода от 25.04.2015 г. /началната дата на забавата/ до 26.09.2019 г. /датата
на провеждане на устните състезания по делото/, ведно с обезщетение за забава в размер ва законната лихва върху сумата,
считано от 10.03.2016 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение/ до окончателното плащане; сумата от 11647.27 лв. /единадесет хиляди шестстотин четиридесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва,
дължима по същия договор и допълнителни споразумения към него за периода от
25.04.2015 г. до 08.03.2016 г.; сумата от
1663.64 лв. /хиляда шестстотин шестдесет
и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща наказателна лихва,
дължима по същия договор и допълнителни
споразумения към него за периода от
25.04.2015 г. до 08.03.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., срещу Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** обективно съединени установителни искове в
останалата част, както следва: исковете
за установяване съществуването на вземане в размер на 145229.86 лева,
представляващо главница по договор за ипотечен кредит от 25.03.2008 г. и
допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г., № 1а от 27.10.2011 г. и № 2 от
26.06.2013 г. към него, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2016 г. до окончателното
плащане – за разликата над уважения
размер на главния иск от 6620.93 лв. /шест хиляди шестстотин и двадесет
лева и деветдесет и три стотинки/ до
пълния му предявен размер от 145229.86 лв. /сто четиридесет и пет хиляди
двеста двадесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на тази разлика от 10.03.2016 г. до
окончателното плащане, както и за периода /от един ден/ преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно за 09.03.2016 г.; искът за установяване съществуването на вземане в размер на 14229.27 лв.,
представляващо договорна лихва, дължима по същия договор и допълнителни
споразумения към него за периода
25.04.2015 г. до 08.03.2016 г., – за
разликата над уважения размер на иска от 11647.27 лв. /единадесет хиляди
шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ до пълния му предявен размер от 14229.27 лв. /четиринадесет хиляди
двеста двадесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.В. и Р. Т., сумата от 473.06
лв. /четиристотин седемдеет и три лева и шест стотинки/, представляваща
направени в настоящото производство разноски за държавна такса върху цената на
исковете и за възнаграждения на вещо лице по допуснати съдебно-счетоводни експертизи
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 54.27 лв /петдесет и
четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., да плати на Н.А.И.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5540.20 лв. /пет хиляди петстотин и четиридесет лева
и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение
на един адвокат и за възнаграждения на вещи лица по допуснати
съдебно-счетоводни и съдебно-графологическа експертизи съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., сумата от
815.11 лв. /осемстотин и петнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща
направени в заповедното производство – ч. гр. д. № 124/2016 г. по описа на РС –
Пирдоп, разноски съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: