№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 546 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 92, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. №12229/18.02.2019г.,
подадена от В.А.Д. срещу Определение № 1800/05.02.2019г. по гр.д. № 4038/2018г.
на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на наложената
му с протоколно определение от открито съдебно заседание на 28.01.2019г.
глоба в размер на 50.00 лева.
В жалбата се
посочва, че по обективни причини вещото лице Д. не могъл да се яви в съда и
лично да защити изготвената от него СТЕ, както и да отговори на допълнителни
въпроси. Неявяването му в о.с.з било, заради влошено здравословно състояние, за
което имал издадена медицинска бележка от личния лекар за три дни домашно
лечение. Посочва, че не изпълнил експертизата в пълен обем, тъй като следвало
да извърши проверка в централата на Теленор в София, а това не му било
разрешено от съдията. В открито съдебно заседание могъл да отговори на
допълнително зададени въпроси. Моли за отмяна на наложеното му глоба.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът след съвкупен
анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и
аргументите по жалбата, намира следното:
Районен съд Варна е
назначил в о.с.з. от 30.11.2018г. вещото лице В.А.Д. да изготви допусната от
съда съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали през
периода 05.02.2016г. – 04.05.2016г. операторът Теленор е осигурил достъп до
своята електронна съобщителна наземна мрежа чрез мобилен номер ********** и да
извърши проверка на броя на използваните от ответника далекосъобщителни услуги
през посочения период, времето и обема на тези услуги и начина на определяне на
тяхната парична равностойност.
След уведомяването
на вещото лице Д., същият е депозирал молба на 10.12.2018г., в която е посочил,
че за изпълнение на задачите трябва на място да извърши проверка в централата
на „Теленор“ ЕАД в гр. София. За тази цел следвало да бъде увеличен депозита от
150.00 лева на 450.00 лева за покриване на разходите до гр. София. Съдът е
оставил без уважение искането с аргумента, че евентуално увеличение на
възнаграждението може да се обсъжда след приемане на експертизата и декларация, по преценка на съда. В
разпореждането съдът е посочил, че вещото лице може да работи и по документи,
ако това е подходящо, поради което е задължил експерта да изпълни задачите.
Експертизата е била
депозирана в съда на 04.01.2019г. Същата се състои от теоретична част,
проверени документи, констативна част и заключение. За изготвянето й, вещото
лице е проверило документите по делото, както и допълнително поисканите от него
от Теленор детайлни разпечатки. Въз основа на тях, вещото лице е дало
заключение, че операторът е осъществил достъп до мрежата си и клиентът-длъжник
се е възползвал от тази възможност, тъй като са проведени над 60 разговора с
различна продължителност.
На насроченото
о.с.з. за 28.01.2019г. Д. не се е явил и не е представил документи,
удостоверяващи причина за неявяването му. ВРС е приел, че неявяването на вещото
лице Д. в съдебна зала, за което е редовно призован, представлява процесуално
нарушение. Отделно от това е приел, че вещото лице не е извършило нищо по
делото, тъй като констативната част е от само две изречения, поради което
представеният документ не може да се нарече съдебно-техническа експертиза.
Експертът е подал
молба до съда на 04.02.2019г., с която е приложил медицинска бележка, издадена
от личния му лекар. Видно от медицинския документ, д-р В. е вписала диагноза
„вирусна инфекция, неуточнена“ и че Владимиров се нуждае от домашно лечение от
28.01.2019г. до 01.02.2019г.
Вещото лице е
подало още една молба в същия ден на 04.02.2019г. за отмяна на наложената му
глоба, която съдът е оставил без уважение с довода, че глобата е не толкова за
неявяването в о.с.з., колкото за неизпълнението на задължението за представяне
на надлежна експертиза, довела до отлагане на делото.
Съдът намира
подадената частна жалба за основателна
по следните съображения:
Имуществената
отговорност на вещото лице в гражданския процес е уредена в разпоредбата на чл.
86 от ГПК, която дава процесуалното правото на съда да наложи глоба в паричен
размер в три хипотези: 1) ако вещото лице не се яви, 2) откаже да даде
заключение или 3) не го представи в срок без уважителна причина. Изброяването е
изчерпателно, като разширителното тълкуване е неприложимо. В тази връзка, съдът
счита, че изготвянето на некачествена експертиза е основание за замяна на
вещото лице с друго; за неприемане на експертизата от съда и за неизплащане на
възнаграждение на вещото лице, но не и за налагане на глоба.
Предвид горното и
доколкото районният съд е наложил глобата основно заради неизготвяне на надлежна
експертиза (както е посочил в мотивите си за отказ), съдът намира, че санкцията
почива на непредвидено в закона основание. Следва да се спомене също така, че
неявяването на инж. Д. в открито съдебно заседание, насрочено за 28.01.2019г. е
попринцип предвидено в чл. 86 от ГПК основание за налагане на глоба, но
отсъствието на експерта е било вследствие на обстоятелства от обективен
характер – влошено здравословно състояние, което представлява извинителна
причина за неявяване. Последното е следвало да бъде взето предвид от районния
съд при преценка на подадената молба от вещото лице за отмяна на наложената
глоба. В този смисъл, съдът счита, че дори и при компетентно и задълбочено
изготвено заключение от инж. Д., експертизата отново е нямало да може да бъде
приета в о.с.з., а делото е щяло да бъде отложено, именно поради влошеното
здравословно състояние на вещото лице.
По горните
съображения, съдът намира определението на съда за незаконосъобразно, като
същото следва да бъде отменено.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1800/05.02.2019г.
по гр.д. № 4038/2018г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на инж. В.Д.
с ЕГН:********** за отмяна на наложената му глоба в размер на 50.00 лева с
протоколно определение от открито съдебно заседание на 28.01.2019г.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложената на инж. В.Д. с ЕГН:********** глоба в размер на 50.00 лева с протоколно определение
от открито съдебно заседание на 28.01.2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: