Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 306
гр. Стара Загора, 18.10. 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 261 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ
„“ със съделище и адрес на управление гр. Раднево, ул.“Партизанска“ № 4 против
Решение № 29/ 25.04.2019 г., постановено по АНД № 48/2019 г. по описа на
Районен съд Раднево, с което е изменено
Наказателно постановление /НП/ № 24-002178/13.12.2018 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, като е намален размерът на
наложеното административно наказание „имуществена
санкция“ от 3000 лева на 1500 лева за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - отменително основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора не са обсъдени подробно всички събрани по делото
доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съответно
правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Счита, че при
постановяване на решението съдът не е изложил конкретни и пълни мотиви относно
приетите като установени правнорелевантни факти за наличието на съставомерно от
обективна страна деяние, което води до необоснованост на направения извод, че
описаната в НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Сочи, че
административнонаказващият орган неправилно е издирил и посочил нарушената
законова разпоредба, което е довело до нарушаване правото му на защита и е в
противоречие на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По подробно изложени
в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП № 24-002178/13.12.2018 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с
писмено становище по делото оспорва касационната жалба като неоснователна, а
изложените в нея твърдения намира за необосновани и недоказани.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по
делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
оспореното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд Раднево е НП № 24-002178/ 13.12.2018 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002178/16.11.2018 г.,
с което на ЕТ „“ гр. Раднево, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Партизанска среща” № 4, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/
за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. Като административно нарушение са преценени
следните обстоятелства: при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 09.11.2018 г., в 09:35 ч., на обект кафе-клуб „Арт“, находящ
се в гр. Раднево, област Стара Загора, ул. „Тачо Даскалов“ №1А, стопанисван от
ЕТ „“ гр. Раднево и на 16.11.2018г. по
представени документи в Дирекция
„Инспекция по труда Стара Загора, е
установено, че ЕТ „“, гр. Раднево в качеството си на работодател приема на
работа в горепосочения обект към момента на проверката 09.11.2018 г. лицето Д.Д.
Д., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.
При осъществения съдебен контрол върху
обжалваното НП Районен съд Раднево приема за категорично установено от събрания
в хода на съдебното производство доказателствен
материал предоставянето на трудова сила от страна на лицето Д.Д. и липсата на
сключен договор за това. Счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на
обжалваното НП са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Обосновава, че административнонаказващият орган, съблюдавайки принципа на чл.3,
ал.2 от ЗАНН при определяне на санкцията, е приложил най-благоприятния за жалбоподателя
закон. Констатирано е, че в конкретния случай нарушението е отстранено веднага
след установяването му и по реда, предвиден в КТ, като не са произтекли вредни
последици за работника. При постановяване на решението е отчетена липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващо вината обстоятелство е прието,
че за жалбоподателя това е първото административно нарушение. По изложените
мотиви съдът е направил извод, че НП следва да бъде изменено като бъде намален
размерът на наложеното наказание.
Касационният състав на Старозагорския административен съд
намира, че така постановеното решение е правилно.
Административнонаказателната отговорност на ЕТ
„“ гр. Раднево е ангажирана за нарушение на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение. От фактическа страна обвинението е
обосновано с приемане на работа на посочените в НП дата и място на лицето Д.Д. Д.
без преди това с нея да е сключен писмен трудов договор.
С оглед така очертаната нормативна уредба
напълно се споделя изводът на районния съд, че повдигнатото
административнонаказателно обвинение е недоказано, тъй като отношенията между ЕТ
„“ гр. Раднево и свидетелката Д.Д. имат характеристиката на трудово
правоотношение. В подписаната декларация от 09.11.2018г Д. е декларирала, че е
започнала работа от 09.11.2018г и полага труд по граждански договор. От
приобщения към доказателствата по делото граждански договор № 1/ 08.11.2018г се
установява, че е сключен за обучение на новия персонал на кафе аперитива с
продължителност минимум 6ч в удобно за изпълнителя време при възнаграждение от
30лв. С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
кредитирани с доверие от съда и обсъдени в тяхната взаимна връзка, правилно е
прието, че Д. е полагала труд като барман в обекта, а не е обучавала
сервитьорката М.Г.. Логични и обосновани са изводите на съда, че е обяснимо
такова обучение да се провежда при постъпване на работа, а Г. е започнала
работа повече от месец преди проверката.
Неоснователно
е оплакването, че мотитвите на съдебното решение за лаконични и в тях не е
направен пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствата и
доказателствените средства. Съдът
е обсъдил подробно представените и събрани по почин на страните гласни и
писмени доказателствва, след което е достигнал до обоснования извод за наличие
на трудови правоотношения, чието начало не е предхождано от сключване на трудов
договор, както изисква чл.61, ал.1 от КТ. Не се споделя и доводът на касатора,
че деянието следва да се квалифицира като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Тази норма регламентира само формата на трудовия
договор
- писмена /за действителност и за доказване/, а в случая се акцентира
върху отношенията между работодател и работник преди започване
изпълнението на трудовата функция. Задължението
по чл.61, ал.1 от КТ за сключване на трудов договор преди постъпването на
работа, не се поглъща от задължението по чл.62, ал.1 от КТ за сключването на
трудовия договор в писмена форма. Доколкото е безспорно установено по делото, че Д.Д.
е започнала изпълнението на трудовите си задължения преди сключване на трудов договор между нея и
работодателя ЕТ „“ очевидно е налице допуснато нарушение именно на императивното
изискване по чл.61, ал.1 от КТ. За това деяние районният съд правилно е
индивидуализирал наказанието, изменяйки НП до минималния предвиден от закона размер от 1500 лева,
съобразно данните по делото за първо по ред нарушение и липса на оттегчаващи обстоятелства.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Раднево, с което е изменено
НП № 24-001473/ 04.01.2018г., е валидно, допустимо, постановено в съответствие
с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
На касатора не се дължат разноски освен
поради изхода на спора в това производство, а и с оглед принципното становище в
Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. по тълкувателно дело № 7/2008г. на
Общото събрание на колегиите при ВАС на РБ, с което е прието, че
административните съдилища не присъждат разноски в производството по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/ 25.04.2019 г., постановено по АНД № 48/2019 г. по описа на Районен съд Раднево, с
което е изменено Наказателно постановление №
24-002178/13.12.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.