Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 24.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 27 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано
е по искова молба, вх. № 897/06.01.2020 г. на „Л.Г.Е.С.“ АД, ЕИК *********., за
установяване съществуването на вземане в размер на 6039961,74 лева,
представляващо цена за заместване в дълг, дължима по договор за преструктуриране на договор за банков кредит №
0022/09.03.2009 г. и вземане в размер на 1145571,72
лева – договорна лихва за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., които са
предявени за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД (н), ЕИК*********.по търг. дело №
1708/2011 г. на СГС, VІ-21 състав, но са включени от синдика в списъка на
неприетите вземания и възражението на кредитора, предявено по реда на чл. 690 ТЗ, е оставено без уважение с определение от 23.12.2019 г..
Ищецът
твърди, че в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ предявил за удовлетворяване в откритото по търг. дело № 1708/2011 г. на СГС
производство по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД вземане в размер на 6039961,74
лева, представляващо неизплатена част от цена за заместване в дълг, дължима по договор за преструктуриране на договор
за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и вземане в размер на 1145571,72
лева – договорна лихва за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., които вземания били включени в
списъка на неприетите предявени вземания, а подаденото от кредитора възражение
– оставено без уважение с определение № 6913/23.12.2019 г. от съда по
несъстоятелността, което пораждало за ищеца правен интерес от провеждане на
искове за установяване съществуването на вземанията.
Изложени
са твърдения, че „Л.Г.Р.“ АД било кредитополучател по договор за кредит,
сключен на 09.03.2007 г. с „У.К.Б.“ АД (като правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД).
С договор от 10.01.2014 г. „Л.Г.Е.С.“ АД се съгласило да замести
кредитополучателя като нов длъжник във всички задължения към банката до сума в
общ размер от 6452951,86 евро, в резултат на което банката да освободи „Л.Г.Р.“
АД като кредитополучател, но същият да остане отговорен като солидарен длъжник
при условията на чл. 121 ЗЗД. За заместването в дълг „Л.Г.Е.С.“ АД следвало да
получи от освободения кредитополучател сума в размер на 6452951,86 евро, заедно
с възнаградителна лихва. „Л.Г.Р.“ АД било заместено с анекс № 11/15.12.2014 г. като
главен длъжник по договора за кредит, като едновременно с това встъпило като
съдлъжник в кредитното правоотношение. Встъпването в дълга било с цел
предоставяне на допълнително обезпечение на банката. Така от кредитополучател,
„Л.Г.Р.“ АД се превърнало в солидарен длъжник на заместилото го в дълга „Л.Г.Е.С.“
АД. Този резултат страните изрично потвърдили в анекс № 12/15.02.2017 г..
Дружеството-длъжник „Л.Г.Р.“ АД било напълно освободено от задълженията по
договора за кредит с анекс № 13/12.04.2019 г.. Процесното заместване в дълг
представлявало възмездна сделка, за която на „Л.Г.Е.С.“ АД се дължала
уговорената цена, а встъпването в дълг – безвъзмездна такава. Заплащането на
цената за заместването в дълг било разсрочено до 31.12.2029 г., като било
извършено и опрощаване на част от сумата в размер на 375793,03 евро. С договора
за заместване в дълг финансовото положение на „Л.Г.Р.“ АД било съществено
подобрено. Това означавало, че сключеният договор не бил лишен от основание.
Ответникът
„Л.Г.Р.“ АД счита предявеният иск за допустим и основателен и го признава, но в
рамките на настоящото производство постановяването на решение при признание на
иска е недопустимо, тъй като в същото участва синдикът на длъжника като процесуален
субституент на кредиторите на несъстоятелността и с техните права същият не
може да се разпорежда.
С
определение от 21.01.2020 г. съдът е конституирал, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като страна в производството А.М., в качеството й на синдик на „Л.Г.Р.“ АД.
Същата в депозирано становище излага доводи за основателност на иска - „Л.Г.Р.“
АД се освобождавало като основен длъжник към банката и се ангажирало само като
солидарен такъв, в който случай отговорността му била акцесорна.
Допълнителната
искова молба ищецът не е депозирал.
С
определение от 11.08.2020 г. съдът е конституирал, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като трети лица-помагачи на ответника „Л.Г.Р.“ АД (н) М.Й., П.К. М.Х. и С.Х.
- кредитори с приети вземания, които оспорват предявените искове на
претендиращия кредитор „Л.Г.Е.С.“ АД с довод, че правната сделка, от която
произтичали вземанията му била нищожна, поради липса на основание, тъй като не
постигала типичната цел на договора за заместване в дълг длъжникът да бъде
освободен от задълженията си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят по осъществените в правната действителност факти, а единствено
относно характера и естеството на правните им последици.
Видно
от представения договор за кредит № 002 от 09.03.2007 г. длъжникът „Л.Г.Р.“ АД
(н), тогава с фирмено наименование „К.Г.Х.К.“ получил от кредитна институция,
понастоящем „У.К.Б.“ АД, с цел реализиране на инвестиционен проект за
изграждане на петзвезден хотелски комплекс, заедно с апартаменти и студия за
продажба, разположен в Спортно-развлекателен комплекс „Лайт Хаус Голф Ризорт“,
гр. Балчик, инвестиционен кредит в размер на 6000000 евро. Съгласно анекс № 9
към този договор, сключен на 19.01.2012 г. ищецът „Л.Г.Е.С.“ АД имало
качеството солидарен длъжник и обезпечител
по смисъла на ЗДФО, като дължимата към сключване на анекса главница била
в размер на 6077158,83 евро и следвало да бъде върната до 30.12.2017 г. на 17
погасителни вноски. Погасителния план страните предоговорили в анекс №
10/02.09.2013 г..
С
договор за преструктуриране на договор за кредит № 002/09.03.2007 г. и анексите към него,
сключен на 10.01.2014 г. „Л.Г.Е.С.“ АД се съгласило да замести „Л.Г.Р.“ АД като
нов длъжник, след съгласие на кредитора „У.К.Б.“ АД, в задълженията по договора за кредит до
размера на сумата 6452951,86 евро, формирана от 6077158,83 евро - главница и
375793,03 евро – просрочени лихви, такси и комисионни за периода 01.01.2011 г.
– 31.12.2013 г.. В т. 3.2 от договора за преструктуриране страните се съгласили
„Л.Г.Р.“ АД да остане отговорен по договора за кредит като солидарен длъжник.
За уговореното заместване „Л.Г.Р.“ АД следвало да заплати на „Л.Г.Е.С.“ АД сума
в размер на 6452951,86 евро, включително с годишна лихва от 3,5 % за 2014 г. и
2015 г. и с редовната годишна лихва по кредита, заедно с надбавка от 0,5 %,
считано от 01.01.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.
В
анекс № 11/15.12.2014 г. към договора за кредит № 002/09.03.2007 г.
банката-кредитор се съгласила кредитополучателят „Л.Г.Р.“ АД да бъде заместен в
правата и задълженията по договора, като остане солидарен длъжник по кредита и
отговаря при условията на чл. 121 – чл. 127 ЗЗД. Към подписването на анекс № 11
задълженията на кредитополучателя по договора възлизали на сума в общ размер от
6452951,86 евро (еквивалента на цената за заместването по договора за
преструктуриране).
С
оглед сключения анекс № 11 към договора за кредит, в протокол за приемане на
изпълнение по договор за преструктуриране на банков кредит, „Л.Г.Р.“ АД
признало, че „Л.Г.Е.С.“ АД изпълнило поетото задължение да го замести в
задълженията му по договора за банков кредит, за което признало да дължи цената
за заместването.
В
анекс № 13/12.04.2019 г. към договора за банков кредит, сключен след откриване
на производство по несъстоятелният по отношение на „Л.Г.Р.“ АД, същият не е
посочен като страна по кредитното правоотношение.
С молба от 28.01.2019 г., в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ „Л.Г.Е.С.“ АД предявило за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД, открито с решение от 17.12.2018 г. по търг.
Дело № 1708/2011 г. на СГС, 21 състав, главно вземане в размер на 6039961,74
лева, представляващо неизплатена част от цена за заместване в дълг, дължима по
договор за преструктуриране на договор за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и акцесорно
вземане в размер на 1145571,72 лева – договорна лихва, дължима за периода
01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., които синдикът Р.Т.включила в списъка на
неприетите предявени вземания. Депозираното от „Л.Г.Е.С.“ АД възражение срещу
неприемане на вземането, съдът по несъстоятелността оставил без уважение с
определение от 23.12.2019 г..
С
решение № 750/28.05.2020 г. по търг. дело № 1708/2011 г. длъжникът „Л.Г.Р.“ АД
е обявен в несъстоятелност.
В
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което няма
основание да не бъде кредитирано. Въз основа на заключението се установява, че
по сключения договор за банков кредит е усвоен целия уговорен размер на кредита
от 6000000 евро, като към 01.01.2014 г. и към 15.12.2014 г. главницата по
договора възлизала на сумата 6077158,83 евро, тъй като освен усвоения кредит е
включвала и капитализирани на 03.02.2012 г. две вноски за възнаградителна
лихва. Към посочените две дати задължението за лихва е възлизало на сумата
375793,03 евро. Счетоводно на 23.12.2014 г. и на основание анекс №
11/15.12.2014 г. дългът на „Л.Г.Р.“ АД бил закрит, а задължението - записано на
„Л.Г.Е.С.“ АД. В търговските книги на „Л.Г.Р.“ АД задължението по договора за
банков кредит е закрито в края на 2014 г., но е отразено задължение към ищеца
за сумата 6039961,73 лева – главница и 1145571,72 лева – лихва, натрупана до
17.12.2018 г. (датата, предхождаща постановяване на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност). След 01.01.2014 г. „Л.Г.Р.“ АД
не е извършвало никакви плащания по договора за банков кредит.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно установителните
искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика
на „Л.Г.Р.“ АД (н) от съда по
несъстоятелността, в който списък предявените от ищеца вземания не са включени
и възражението му по чл. 690 ТЗ е оставено без уважение, защитата на
претендираните субективни права на вземания „Л.Г.Е.С.“ АД е легитимирано да
търси чрез провеждане на установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Исковете са неоснователни.
Няма съмнение, че в производството ищецът основава породените
права на вземания за главница, представляваща възнаграждение за заместване в
дълг, платимо на погасителни вноски и за договорна лихва на сключения на
10.01.2014 г. с „Л.Г.Р.“ АД договор за преструктуриране на договор за кредит №
002/09.03.2007 г.. За да се приеме съществуването на предявените от ищеца
вземания сключеният договор като правопораждащ ги факт следва да е валидна
сделка, т. е. годна да породи правни последици. Тази преценка се извършва към
момента на сключването й и осъществени в правната действителност последващи
факти никога не водят до саниране на нищожността й, ако такава е била налице.
Действителността на сключения договор предполага да се
изяснят фигурите на заместване и встъпване в дълг. В решение № 49 от 20.06.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че облигационното правоотношение е правно отношение между две лица,
кредитор и длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу
длъжника, която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 - чл. 102 ЗЗД. Законът предвижда прехвърлимост на задълженията чрез поемане на дълг в
двете му разновидности - встъпване или заместване в дълг. При кумулативното
поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, т. е.
към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, едно трето лице
встъпва като съдлъжник, като задължението на първоначалния длъжник остава. При
заместването в дълг едно трето лице (нов длъжник) замества досегашния длъжник,
който се освобождава от дълга, т. е. неговото задължение се погасява, затова в
този случай е необходимо изрично съгласие на кредитора, за когото не е без значение
от чие имущество ще се удовлетвори. В този смисъл е и решение № 288/28.02.2020
г. по гр. дело № 134/2019 г. на ВКС, ІV-то ГО.
Няма пречка договорът за заместване в дълг да се сключи
между стария длъжник и третото лице, което ще поеме задължението, както в
случая, но за да има действие спрямо кредитора, той трябва да го одобри, както
е сторил с анекс № 11/15.12.2014 г. към договор за кредит № 002/09.03.2007 г..
Всяка правна сделка се сключва с оглед настъпване на
целените от страните правни последици. Тези последици при заместването в дълг
са насочени към транслиране (преминаване) на едно съществуващо задължение от
правната сфера на длъжника „Л.Г.Р.“ АД (н) в правната сфера на друг правен
субект - „Л.Г.Р.“ АД, след което кредиторът да има право да претендира
изпълнение на дълга само от новия длъжник. Със заместването старият длъжник се
освобождава безусловно от задължението, без да се променя съдържанието на
кредитното правоотношение.
Очевидно тази непосредствена цел – освобождаване на
длъжника не може да бъде постигната при заместване в дълга и едновременно с
това поемане на отговорност за същия този дълг, но вместо като кредитополучател
като солидарен длъжник, при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Съгласно чл. 122,
ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и
да е от солидарните длъжници, които не разполагат с възражение за поредност и
по отношение на кредитора отговарят за целия дълг в пълния му обем. В този
смисъл сключването на договор, с който едновременно се цели заместване в дълг и
поемане на солидарна отговорност за същия този дълг, е лишено от основание, тъй
като чрез сключването му не настъпва никаква правна промяна в правното
положение на заместения длъжник „Л.Г.Р.“ АД – в правната му сфера продължава да
съществува задължението към банката-кредитор по договора за кредит от
09.03.2007 г. в същия обем и при същите условия. Това означава, че тази сделка
е лишена от основание, разбирано като онази типична непосредствена цел, към която
са насочени правните последици на сделката, които винаги следва да предизвикват
типичната за съответната сделка промяна в правната сфера на страните. Ако
такава правна промяна не се постига (освобождаване на длъжника и поемане на
задължението му от едно трето лице), а това е именно типичната за този вид
правна сделка (заместването в дълг), то не е налице правно основание на
сделката. Презумпцията за наличие на основание е опровергана от самото
съдържание на волеизявленията на страните по сделката, поради което не се
налага провеждането на специално обратно доказване.
Необходимо е да се
отбележи, че правно основание на сделката не е налице, независимо от начина на
счетоводно отразяване на извършеното заместване в дълг, съчетано с встъпване в
същия дълг. Няма съмнение, че в търговските книги на банката задължението по
процесния договор за кредит се отразява по съответната счетоводна сметка с
аналитичност единствено дружеството-кредитополучател, като по отношение на
солидарните длъжници счетоводни сметки не се разкриват (за да не се
мултиплицира едно и също вземане), респ. солидарните длъжници също не отразяват
задълженията, по отношение на които нямат качеството кредитополучател, което се
установява и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Липсата
на счетоводно отразяване обаче никак не означава липса на правно задължение за
солидарно задължените лица, но това задължение не намира отражение в
търговските им книги, съответно не се отразява в обявяваните в търговския
регистър годишни счетоводни отчети и създава невярна представа за
действителното финансово-икономическо положение на търговеца. Затова
сключването на договора за заместване в дълг може да има и да постига
определени счетоводни цели (включително формално подобряване на показателите за
ликвидност на кредитополучателя, изчислени на база само отразените в
търговските му книги задължения), но те не покриват изискването за наличие на
правно основание на извършеното заместване в дълг, защото правното положение на
задълженото лице „Л.Г.Р.“ АД по отношение на банката-кредитор не се променя,
тъй като дружеството продължава да е носител на същото задължение като
солидарен длъжник. Отговорността на „Л.Г.Р.“ АД в рамките на кредитното
правоотношение е правно идентична, независимо дали дружеството има качеството
кредитополучател или качеството солидарен длъжник – банката кредитор „У.К.Б.“
АД все може да претендира от него плащането на целия дълг.
Именно пълното освобождаване на длъжника от задълженията
по договора за кредит № 002/09.03.2007 г. може да съставлява основанието за
сключването на договора за преструктуриране и срещу това освобождаване да се
дължи насрещна престация. След като договорът за преструктуриране не води до
освобождаване на „Л.Г.Р.“ АД спрямо банката-кредитор, а му придава качеството
солидарен длъжник, то той не е насочен към постигане на типичната правна цел на
заместването в дълг, лишен е от основание и като икономически ефект цели
въвеждане на третите добросъвестни лица в заблуждение относно включените в
годишните финансови отчети на „освободения“ солидарен длъжник краткосрочни и
дългосрочни задължения, което принципно противоречи на изискванията за
добросъвестност.
Нищожната правна сделка още от сключването си не поражда
правни последици, затова въз основа на такава сделка не възникват задължения за
извършване на уговорените между страните престации, без значение на
осъществените след сключването й факти. Задължение за престиране на цена срещу
лишеното от правно основание заместване в дълг за „Л.Г.Р.“ АД не е възникнало,
нито пък се дължи заплащане на договорна лихва върху тази цена, съответно
предявените от кредитора „Л.Г.Е.С.“ АД вземания са несъществуващи и това следва
да бъде прието за установено, като предявените положителни установителни искове
се отхвърлят.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за производството се поражда само за ответника-длъжник, но
последният не обективира подобна претенция. Третите лица-помагачи няма право на
разноски по аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, затова „Л.Г.Е.С.“ АД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1 %
върху размера на исковете (7185533,46 лева) или сумата 71855,33 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.Г.Е.С.“ АД, ЕИК *********., срещу „Л.Г.Р.“ АД (н), ЕИК********, обективно,
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в размер
на 6039961,74 лева, представляващо цена за заместване в дълг, дължима по договор за преструктуриране на договор
за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и вземане в размер на 1145571,72
лева – договорна лихва за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., дължима по
същия договор.
ОСЪЖДА „Л.Г.Е.С.“
АД, ЕИК *********., да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ,
сумата 71855,33 лева (седемдесет и една хиляди осемстотин петдесет и пет лева и
тридесет и три стотинки) – държавна такса за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на А.М. – синдик и М.Й., П.К. М.Х. и С.Х., граждани на Кралство
Дания, трети лица-помагачи на „Л.Г.Р.“ АД (н).
СЪДИЯ: