№ 559
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20231800500533 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство Б. С. срещу Решение № 42 от 09.05.2023 по гр. д. № 300/2021 г.
по описа на РС – Своге. С обжалваното решение съдът е отхвърлил
предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, станала на
16.06.2017 г., като погасени по давност.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба, в която се
твърди неправилност на решението, тъй като съдът не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците от него, според която за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. В случая давностните срокове не били
изтекли.
1
Срещу депозираната въззивна жалба в рамките на срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е депозиран отговор от ДП „Н.К.Ж.И., в който същата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от страните
доводи и данните по делото, намира следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба от 17.05.2021 г., подадена от Б. С. срещу ДП „Н.К.Ж.И., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на претърпяна трудова злополука.
Паричното вземане, предмет на настоящето съдебно производство, се
погасява с изтичането на уредената в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ тригодишна
давност, обща за притезанията, възникнали по трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ погасителната давност
започва да тече от момента, в който правото, предмет на иска, е станало
изискуемо или е могло да бъде упражнено. Но за да бъде упражнено това
притезателно право, една от предпоставките, обуславяща пораждането му,
следва да бъде установена по административноправен ред. Трайно установена
е практиката, че за да възникне вземането на увредения работник или
служител срещу работодателя за обезщетение на вредоносните последици от
трудовата злополука, е необходимо злополуката да бъде призната за трудова
от надлежен административен орган. Следователно, вземането за
обезщетение при настъпила трудова злополука възниква от смесен
фактически състав т. е. признаването на злополуката за трудова с
индивидуален административен акт е част от фактическия състав на
обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ. В този смисъл, до признаване на
злополуката за трудова не е породено годно за защита вземане срещу
ответника, поради което то не може да бъде надлежно упражнено,
респективно не тече погасителна давност. Едва от момента, в който се
установи, че злополуката е трудова - с акт, издаден от компетентен
административен орган, ще започне да тече и давностният срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ.
В конкретния случай злополуката е призната за трудова с Разпореждане
2
№ 24 от 14.07.2017 г. на ТП на НОИ – Враца. Разпореждането е влязло в сила
на 01.08.2017 г., от който момент е започнала да тече и погасителната давност
за претендираните вземания. Следователно тригодишната давност е следвало
да изтече на 01.08.2020 година.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Същевременно, съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Поради това и доколкото законът е обнародван на 13.05.2020г., визираният в
него седмодневен срок изтича на 20.05.2020 година. Следователно, това
спиране на давностните срокове фактически ги удължава със шейсет и девет
дни.
Независимо, че първоинстанционният съд при изчисляване на давностните
срокове не е взел предвид Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, това не променя крайния
извод за погасяване на процесните вземания по давност. Към момента, в
който тригодишната давността е следвало да изтече – 01.08.2020г., следва да
се добавят шейсет и девет дни и така давността е изтекла на 08.10.2020
година, а производството пред първоинстанционният съд е обаразувано по-
късно на 17.05.2021 година.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Със списъка по чл. 80 въззиваемата страна претендира 360,00 лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и цената на
иска съдът приема, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
3
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/09.05.2023г., постановено по гр.д. №
300/2021 г. на РС – Своге.
ОСЪЖДА Б. Б. С. да заплати на ДП „Н.К.Ж.И. разноски във въззивното
производство в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4