№ 3971
ГРАД, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110132658 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл.2 КЗ.
Ищецът ЗД „Б.И“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена
застраховка „Автокаско”, сключен за л.а. „Мерцедес“, модел „С500”, с рег. № ********,
заплатил парична сума в размер на 1652,51 лв., представляваща обезщетение за вредите,
причинени на процесния автомобил от настъпило ПТП на 25.05.2020 г., в ГРАД, на
кръстовище на ул. „Княгиня Климентина“ и ул. „Дебър“, по вина на водача на л. а. „Форд
Транзит“, с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована по силата
на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С
покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни
задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение от 1667,51 лв.,
с включени 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество отказало да заплати
претендираната сума. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца посочената по – горе сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 09.06.2021 г. до окончателното й заплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, чрез юрк. А., е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира
възражение за съпричиняване. Не оспорва: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика на л.а. „Форд Транзит“, с рег. № ********;
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между
ищеца и Р.Р. – собственик на л.а. „Мерцедес“, модел „С500”, с рег. № ********;
извършеното от ищеца плащане в полза на автосервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил на обща стойност от 1652,51 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
Безспорно е между страните по делото, а и от представената по делото застрахователна
полица № Е19610018836, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Автокаско”
на моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие – на 25.05.2020 г., около 18:30 часа, водачът на товарен
автомобил „Форд Транзит“, с рег. № ********, предприема маневра за паркиране на
кръстовището на ул. „Дебър“ и ул. „Княгиня Клементина“, вследствие на което реализира
ПТП с паркирания л.а. „Мерцедес С500“, с рег. № ********, за което застрахователят-ищец
е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на
1652,51 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетеля Б. ИВ. Ч. и
заключението на САТЕ се установява, че действията на водача на т.а. „Форд Транзит“, с рег.
№ ********, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 94, ал. 3 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДвП, като е
паркирал на забранено за това място съобразно цитираните разпоредби, вследствие на което
е реализирал удар в паркирания л.а. „Мерцедес С500“, с рег. № ********. Съгласно
заключението на приетата без да бъде оспорена съдебно – автотехническа експертиза в
пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС са произлезли
вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл.45,
ал.2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е
необорена и следователно следва да бъде приложена.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите се явява неоснователно, като
аргументите за това са следните. В трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №
2
206 от 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 54 от 22.05.2012
г. по т.д.№ 316/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д.№
1858/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, е прието, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на
дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е последният да е негово следствие. Само такова
поведение на увредения, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В
настоящия случай по делото не се установява такова поведение, нарушаващо правилата за
движение по пътищата, на водача на л. а. „Мерцедес С500“, с рег. № ********, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В такава връзка, с оглед
установения по делото механизъм на ПТП, се намира единствено поведението на водача на
т.а. „Форд Транзит“, с рег. № ********, който е предприел маневра, без да се съобрази с
местоположението на вече паркираното МПС „Мерцедес С500“, което е имал възможност да
възприеме, и без да подсигури безопасност на маневрата, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
вследствие на което е ударил процесното МПС. Дори и съдът да приеме, че лекият
автомобил „Мерцедес С500“ e бил паркиран в нарушение на установените правила, в
какъвто смисъл са изложените в отговора на исковата молба доводи, то това обстоятелство
само по себе си не е достатъчно да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото по делото не е установено същото да е способствало за настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка (в този смисъл Решение № 3429 от 30.05.2018 г. на СГС по в.
гр. д. № 8980/2017 г. и др.). Отделно от това, ответникът не е установил в условията на
пълно и главно доказване, че начинът, по който е бил паркиран увреденият автомобил, е
препятствал преминаването на т.а. „Форд Транзит“, в който случай възражението за
съпричиняване би могло да бъде основателно. Възражението за съпричиняване би било
основателно и в ситуация, при която водачът на т.а. „Форд Транзит“ предприема процесната
маневра и в същото време водачът на л.а. „Мерцедес С500“ паркира процесното МПС в
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Напротив, в конкретния случай произшествието е
настъпило единствено поради действията на водача на т.а. „Форд Транзит“, който се е
опитал да паркира процесното МПС на тротоара на кръстовището. Самият факт, че л.а.
„Мерцедес С500“ е бил паркиран в близост до процесното кръстовище, съдът намира, че не
е достатъчен да се приеме, че е създавал пречка за извършване на предприетата от водача на
товарния автомобил маневра. Единствената причина за удара е, че водачът на т.а. „Форд
Транзит“ не е преценил разстоянието и въпреки паркирания автомобил, водачът на товарния
е могъл да възприеме цялата пътна обстановка и да не паркира на тротоара, но въпреки това
я е преценил грешно и е ударил паркирания л.а. „Мерцедес С500“. От горното се налага
извод, че причина за ПТП-то е единствено неправилната преценка на застрахования при
ответника водач, а паркирания автомобил не станал пряка причина за произшествието,
поради което възражението за съпричиняване е неоснователно и не е налице основание за
намаляване на дължимото на ищеца регресно обезщетение по чл. 411 КЗ.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
3
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ на 662,47 лева.
Следователно предявеният иск е основателен до този размер плюс 15 лв. ликвидационни
разходи или общо 677,47 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния
предявен размер от 1667,51 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 66,70 лв., за САТЕ в размер
на 200 лв., за депозит за свидетел в размер на 30 лв., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. или общо 396,70 лв. Съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 161,16 лв.
Ответникът е сторил разноски за САТЕ в размер на 200 лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в
размер на 100 лв. или общо 300 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 178,11 лв.
Претендираните от ответника 30 лв. депозит за свидетел не следва да бъдат присъждани
като разноски, тъй като такъв свидетел не беше разпитван. Посочената сума подлежи на
възстановяване на ответника при депозиране на изрична молба в тази насока.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
ГРАД, УЛИЦА, да заплати на ЗД „Б.И“ АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ГРАД, УЛИЦА, на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата от 677,47 лв.,
представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а. „Мерцедес С500“, с
рег. № ******** от настъпило на 25.05.2020 г. в ГРАД, ПТП, по вина на водача на т.а.
„Форд Транзит“, с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована по
силата на сключен с ответника „Дженерали застраховане“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, с включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -
09.06.2021 г., до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над уважената част от 677,47 лв. до пълния предявен размер от 1667,51 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
ГРАД, УЛИЦА, да заплати на ЗД „Б.И“ АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на
4
управление: ГРАД, УЛИЦА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 161,16 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И“ АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ГРАД,
УЛИЦА, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ГРАД, УЛИЦА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 178,11 лв.,
представляваща сторените от ответника разноски в настоящото производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5