РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20202100102173 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, представлявано
от ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ и СВЕТЛА АТАНАСОВА
ГЕОРГИЕВА - изпълнителни директори, чрез пълномощника им Стела
Желязкова - юрисконсулт в Дирекция “Събиране на проблемни вземания”, с
адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „Георги Измирлиев” № 7 срещу Д.
Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 2, ет. 4, ап. 6,
със съдебен адрес: адвокат Златина Димитрова Билянова, с адрес на
адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Екзарх Йосиф 8, ет. 1.
Видно от изложеното в исковата молба, на 12.02.2007 г., в Разлог, е
подписан договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот
между „ОББ“ АД в качеството на кредитор и Д. Д. К. в качеството на
кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила кредит в размер
на 101 870.00 лева /сто и една хиляди осемстотин и седемдесет лева/.
Съгласно договора кредитополучателят се съгласил да издължава кредита в
сроковете и условията, подробно описани в разпоредбите на чл. 2, 3, 4, 5, 6 и
7. Съгласно чл. 13 от договора за банков кредит, погасяването му се
1
извършва на 300 /триста/ месечни анюитетни вноски, включващи главница,
лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване,
считано от 05.03.2007г. на пето число на месеца и краен срок за издължаване
на дълга по кредита е уговорен до 05.02.2032 г. На 05.08.2010 г. е подписано
Допълнително споразумение към договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 12.02.2007 г., като по силата на същият
страните са констатирали размера на задължението по кредита и са
договорили нов план на издължаването му, като крайният срок е запазен- до
05.02.2032г. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя да
заплаща в срок дължимите суми и наличие на просрочен дълг, банката е
предприела действия чрез подаване на заявление по чл. 417 от ГПК за
предсрочно изискуемата сума. След снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч. гр. д. 891/2012 г. по описа на
PC-Силистра, съгласно които Д. Д. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„ОББ“ АД, следните суми:
- 94 374,97 лева /деветдесет и четири хиляди триста седемдесе и четири
лева и деветдесет и седем стонитки/ - представляващи просрочена главница
по договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението -
09.05.2012г.;
- 13 609,41 лева /тринадесет хиляди шестотин и девет лева и
четеридесет и една стотинки/- договорна лихва за периода от 05.01.2011 г. до
08.05.2012 г.;
- 273,91 лева /двеста седемдесет и три лева и деветдесет и една
стотинки/ - наказателна лихва просрочена главница за периода от 05.01.2011
г. до 08.05.2012 г.; 2 165,17 лева /две хиляди сто шестдесет и пет лева и
седемнадесет стотинки/ - държавна такса;
- 1 839,10 лева /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и десет
стотинки/ - адвокатско възнаграждение
- 2 165,17 лева-заплатена държавна такса
На ищеца е указано, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта, тъй като е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
2
Ищецът иска установяване на дължимостта на сумите по така
издадената в заповедното производство заповед, ведно с присъждане на
разноските от заповедното дело и разноските в настоящото производство.
По делото има депозиран отговор на исковата от назначените на
ответника особени представители. Същите, считат, че претенцията е
недопустима, тъй като е депозирана извън законопредвидения срок. Твърди
се, че ищецът не е изяснил, кои вноски не са били платени от ответника на
съответните падежи, което е причината за обявяване на всички вноски по
договора за предсрочно изискуеми. Ответната страна, счита, че липсва такава
предсрочна изискуемост, тъй като не липсва волеизявление в този смисъл,
което да е стигнало до ответника. Ответната страна навежда твърдение за
нищожност и неравноправност по смисъла на Закона за защита на
потребителите на конкретни клаузи от договора. Прави се възражение за
изтекла давност по отношение на претендираните главници и лихви.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема за установено по делото, че между страните има валидно
сключен на 12.02.2007г. договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер 101 870.00 лева /сто и една хиляди осемстотин и седемдесет
лева/, като така представеният договор не е оспорен по делото. Съгласно
договора кредитополучателят се е съгласил да издължава кредита на 300
/триста/ месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от
05.03.2007г. на пето число на месеца и краен срок за издължаване на дълга по
кредита е уговорен до 05.02.2032г. На 05.08.2010г. е подписано допълнително
споразумение към договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 12.02.2007 г., като по силата на същият страните са
констатирали размера на задължението по кредита и са договорили нов план
на издължаването му, като крайният срок е запазен- до 05.02.2032г. От
изготвената по делото съдебно икономическа експертиза става ясно, че до
05.12.2010г. ответникът е погасявал редовно сумите по кредита, като след
това е преустановил плащане. Експертизата е констатирала, че към датата на
3
подписване на допълнителното споразумение между страните се сформира
нова главница по кредита в размер на 94 374,97 лева, която включва
непогасената главница по първоначалния погасителен план в размер на
91 501,47 лева и непогасената договорна лихва за периода 05.01.2011г.-
05.05.2012г. в размер на 4 263,52 лева. С допълнителното заключение вещото
лице е заявило, че банката не е третирала неизплатената
възнаградителна/договорна лихва като част от главницата и че същата не е
включена в главницата при определяне на новия погасителен план.
При така констатираната фактология съдът прави следните правни
изводи:
Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 430 и чл.
432, ал. 1 от Търговския закон, а именно за установяване на дължимостта на
сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на банково
извлечение за дължими неизплатени изискуеми суми за главница и лихви-
възнаградителна и наказателна, по сключен договор за кредит по обявен
договор за кредит, като предсрочно изискуем.
Така предявената претенция е допустима, а относно основателността и
съдът намира следното:.
Ищецът следваше да докаже настъпила предсрочна изискуемост на
сумите по процесния договор, основанието им за дължимост и размера на
същите.
Съдът намира, че ищецът не установи по делото да е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Претендирането на суми по
договора за кредит на основание тяхната предсрочна изискуемост е развитие
на договорните отношение на страните извън обичайното им уговаряне.
Предвид на факта, че в договора за кредит е уговорен дълъг период на
разсрочване на връщането на получената от кредитополучателя кредитна
сума, възможността кредитодателят да поиска връщане на цялата сума
наведнъж, поставя кредитополучателя в неизгодно положение. С оглед на
което, за да се иска предсрочна изискуемост на сумите по договора, освен
предвиденото в процесния договор и общите условия на банката неплащане
от страна на длъжника, е налице законовото изискване на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, допълнено с постановеното с тълкувателно
4
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, че
кредитополучателят трябва да бъде информиран за настъпването на
предсрочната изискуемост. Стигането до знанието на длъжника, че настъпва
промяна в по-рано уговорения начин на издължаване на кредита, трябва да
стане преди самото претендиране на сумите и по начина уговорен в договора.
Видно от приложеното заповедно производство, заявителят и ищеца по
настоящото дело, изобщо не е твърдял, че е съобщил предсрочната
изискуемост на длъжника, тъй като се е позовал на предвидената в процесния
договор автоматична предсрочна изискуемост. Както вече беше казано,
законодателят не е предвидил възможност за обявяване на предсрочната
изискуемост по посочения начин, следователно е трябвало да има изрично
съобщаване на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което не е
направено от ищеца. Такова изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем липсва и в исковата молба, която принципно може да играе ролята
на такова обявление. С оглед на което и съдът намира, че ищецът и
кредитодател не е изпълнил изискването на закона и съответно неоснователно
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор.
С оглед становището на съда за неналичието на предсрочна изискуемост
на кредита, следва да бъде съобразена съдебната практика по чл. 290 от ГПК
и даденото тълкувание в тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия
Василева,, която предвижда, че няма пречка съдът да присъди падежиралите
вноски към момента на приключване на съдебното дирене, а именно към
12.10.2021г. Видно от основното заключение на вещото лице, след като на
05.08.2010г. е подписано допълнително споразумение към договора за
предоставяне на кредит, погасителния план е запазил срока, за който е
уговорен, като вноските /главница и възнаградителна лихва/ са уговорени
като 18 месечни вноски в размер на 684,86 лева и 240 месечни вноски в
размер на 901,09 лева. Видно и от приложения на лист 62-65 от делото
погасителен план и като съобрази констатираното от експертизата, че ищецът
е направи последно плащане на главница на 05.12.2010г., то е видно, че
главниците от 05.01.2011г. до 05.10.2021г. /приключване на съдебното дирене
по по делото/ са падежирали и не са платени от ответника, следователно са
дължими от последния. С оглед на становището на за дължимост на
5
въпросните главници, следва да се разгледа възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, като на основание чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите, в случая е приложима общата петгодишна
погасителна давност, тъй като задължението по договора за кредит е
неделимо, макар и разсрочено на вноски. Видно е обаче, че образуваното пред
Районен съд-Силистра заповедно дело е от дата 10.05.2012г. С подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице хипотезата на чл.
116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите, а именно е прекъснато
изтичането на давността за погасителните вноски. С оглед на датата на
образуване на заповедното дело, е видно, че нито една от падежиралите
главници за периода от 05.01.2011г. до 05.10.2021г. не са погасени по
давност. Падежиралите главници за периода от 05.01.2011г. до 05.10.2021г.
възлизат в размер на 25 596,30 лева, в който размер е основателна
претенцията за главница.
По отношение на претендираната по делото възнаградителна лихва е
видно, че същата касае сумата от 13 609,41 лева за периода 05.01.2011г.-
08.05.2012г. Както вече е приел съда по делото не се установи обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, следователно за посочения период
ответникът дължи уговорената с процесния договор възнаградителна лихва.
От страна на особените представители на ответника е направено възражение
за нищожност и неравноправност на уговорената в договора клауза за лихва,
тъй като същата дава възможност за едностранна промяна на лихвата и
съответно увеличение на същата. За да бъде основателно възражението за
неравноправност на договорната клауза за лихва, следваше по делото да се
установи, че в резултат на едностранна промяна на договорните условия за
лихва, банката е повишила лихвата на ответника. От изготвеното по делото
основно заключение на СИЕ експертиза е видно, че както по първоначална
уговорка между страните по договора, така и при сключеното допълнително
споразумение, лихвата по договора е била една и съща, даже на годишна база
лихвата по допълнителното споразумение е незначително намаляла. С оглед
на което и съдът намира, че липсва едностранна промяна на условията по
кредита относно възнаградителната лихва и съответни не е налице твърдяната
неравноправност и нищожност на клаузата. Видно обаче от изготвената
съдебно-икономическа експертиза-основно заключение, размера на
възнаградителната лихва за периода 05.01.2011г.-08.05.2012г. е от 9 345,89
6
лева, в който размер и съдът приема за доказана претенцията на ищеца за
дължимост на търсената сума за възнаградителна лихва. Видно от основното
заключение в претендирания по заповедното дело и в настоящото дело размер
на възнаградителната лихва от 13 609,41 лева се включва възнаградителната
лихва за периода 05.01.2011г.-08.05.2012г. е от 9 345,89 лева, както и остатъка
по неизплатената възнаградителна лихва при подписването на
допълнителното споразумение между страните в размер на 4 263,52 лева. С
оглед на факта, че ищецът не е заявявал в заповедното производство
възнаградителна лихва 4 263,52 лева, а я е включил към дължимата сума за
възнаградителна лихва за периода 05.01.2011г.-08.05.2012г., то неоснователно
претендира същата за посочения период, защото същата в размера от 9 345,89
лева.
По отношение на дължимостта на мораторната лихва съдът констатира в
резултата на извършеното заключение по СИЕ, че наказателаната лихва е
начислявана от банката съобразно размера уговорен в чл. 6, ал. 1 от договора,
а именно лихва в размер на 12,95 %. Липсва едностранна промяна на така
уговорения лихвен процент на наказателната лихва и след като се установи по
делото, че ответникът е в забава основателно ищецът претендира и
наказателна лихва. Вещото лице е установил, че същата за периода
05.01.2011г.-08.05.2012г. е в размер на 268,69 лева, в който размер е
основателна претенцията на ищеца за мораторна лихва.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на лихвите по
давност, на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като предявяването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, което е станало на
12.05.2012г. е прекъснало изтичането и, тъй като периода на претендираните
възнаградителни и наказателни лихви е 05.01.2011г.-08.05.2012г.
С оглед становището на съда за дължимост на част от претендираните за
дължими суми, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят част от направените по делото разноски в размер на 2 070,26 лева.
Исковият съд следва да се произнесе и по отношение на разноските в
заповедното дело, които са в размер на 1 302,38 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 2, ет. 4, ап. 6, със съдебен
адрес: адвокат Златина Димитрова Билянова, с адрес на адвокатската кантора:
гр. Бургас, ул. Екзарх Йосиф 8, ет. 1, дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, ЕИК *********, представлявано от ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ
МАРИНОВ и СВЕТЛА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - изпълнителни
директори, чрез пълномощника им Стела Желязкова - юрисконсулт в
Дирекция “Събиране на проблемни вземания”, с адрес за призоваване: гр.
Благоевград, ул. „Георги Измирлиев” № 7, по силата договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 12.02.2007г. част от сумите по издадената в
производството по ч. гр. д. 891/2012 г. по описа на PC-Силистра заповед за
изпълнение, а именно:
- главница в размер на 25 596,30 лева-представляваща сумата от
падежиралите вноски за главници за периода 05.01.2011г. до 05.10.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.05.2012г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до претендираната
от 94 374,97 лева;
- договорна лихва в размер на 9 345,89 лева, дължима за периода
05.01.2011г.-08.05.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
претендираната от 13 609,41 лева;
- наказателна лихва в размер на 268,69 лева, дължима за периода
05.01.2011г.-08.05.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
претендираната от 273,91 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Несебър, ул.
„Еделвайс“ № 2, ет. 4, ап. 6, със съдебен адрес: адвокат Златина Димитрова
Билянова, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Екзарх Йосиф 8, ет.
1, да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********,
представлявано от ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ и СВЕТЛА
АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - изпълнителни директори, чрез пълномощника
им Стела Желязкова - юрисконсулт в Дирекция “Събиране на проблемни
вземания”, с адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „Георги Измирлиев”
№ 7, направените в заповедното производство по ч. гр. д. 891/2012 г. по описа
8
на PC-Силистра разноски в размер на 1 302,38 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Несебър, ул.
„Еделвайс“ № 2, ет. 4, ап. 6, със съдебен адрес: адвокат Златина Димитрова
Билянова, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Екзарх Йосиф 8, ет.
1, да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********,
представлявано от ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ и СВЕТЛА
АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - изпълнителни директори, чрез пълномощника
им Стела Желязкова - юрисконсулт в Дирекция “Събиране на проблемни
вземания”, с адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „Георги Измирлиев”
№ 7, направените в съдебното производство разноски в размер на 2 070,26
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9