Р
Е Ш Е
Н И Е № 439
гр.Пловдив,28.08.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при
участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА,като разгледа докладваното от
съдията търг. дело №578/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени при условие на
евентуалност осъдителни искове с правна квалификация по чл.55,ал.1,предл. трето
от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.1 и чл.88,ал.1 от ЗЗД и по чл.55,ал.1,предложение
първо от ЗЗД,както и искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД,кумулативно съединени със
всеки от евентуалните искове.
Ищецът
„ОЙЛ ГРЕЙН БГ“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* твърди,че на 14.10.2014г. между
него като купувач и ответника „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД-с.Шишманци,обл.Пловдив с
ЕИК ********* като продавач са били сключени два договора за покупко-продажба
на слънчоглед, реколта 2014г. Единият за количество 500 тона, при продажна цена
495 лв. на тон, а другият - за количество от 300 тона, при цена 500 лв. на тон,
с условие за доставка от складова база на продавача, намираща се в с. Шишманци,
общ. Раковски, обл. Пловдив и срок за плащане - след представяне от страна на
продавача на документите, предвидени в чл. 5.1 от договора. Твърди още,че
съгласно чл.6 от договорите е бил уговорен срок за изпълнение на доставката-до
24.10.2014г.,а от името на ответното дружество договорите са били подписани от М.Б.В.
в качеството му на управител на същото.Ищецът заявява,че към дата 15.10.2014г.,
когато е сключен и вторият договор между страните,са били налице две напълно
действителни търговски сделки, сключени с представител на ответното дружество,
който според вписванията в Търговския регистър към онзи момент е бил носител на
представителна власт спрямо „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД.
На
следващо място се твърди от ищеца,че в изпълнение на постигнатото съгласие и в
съответствие с договорените условия за плащане продавачът - доставчик е издал и
предал на купувача проформа фактура №
142/15.10.2014г. за сумата от 150 000 лв. - цена по единият договор, проформа
фактура № 140/14.10.2014г. за сумата от 247 500 лв - цена по другия договор,
както и декларации за произход и добра земеделска практика, съответно за 300 и
500 тона слънчоглед, регистрационна карта за земеделски производител, издадена
от Министерство на земеделието и храните със заверка за 2014г., както и анкетна
карта за регистриране на земеделски производител.
На 14.10.2014г.
„ОЙЛ ГРЕЙН БГ" ЕООД извършил плащане в размер на 123 750 лева по проформа
фактура № 140/14.10.2014г., равняващи се на стойността на 500 тона слънчоглед,
а на следващия ден - 15.10.2014г. била изцяло заплатена и сумата от 273 750
лева по проформа фактура № 142/15.10.2014г., явяваща се равностойността на 300
тона слънчоглед. Пълните плащания и по двата сключени договора били извършени
по посочената от продавача в проформа-фактурите банкова сметка на дружество
„ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД,а това според ищеца го определя като като изправна страна,
надлежно изпълнила задълженията си към продавача.
Съгласно
договорените условия за доставката, на 16.10.2014г. в базата на доставчика била
изпратена ангажираната от купувача „ОЙЛ ГРЕИН БГ" ЕООД транспортна фирма,
която трябвало да подготви и осъществи товаренето на стоката, обект на
сделките. На място обаче служителите в базата на продавача заявили, че не
разполагат нито с информация за договори, сключени с ищеца, нито с търсените от
него като дължими му общо 800 тона слънчоглед, реколта 2014г. От техните
изявления,както заявява ищеца,можело да се съди за липса на готовност, вероятно
и намерение продавачът да изпълни своевременно задължението си за доставяне на
стоката, която според чл.6, т.6.1. и от двата договора е „в опция на
купувача".В този контекст ищецът сочи,че до 24.10.2014г., както и към
момента на завеждане на делото,реално изпълнение на дължимата престация от
страна на продавача „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД не е осъществено. По тази причина,
на 27.10.2014г, управителят на дружеството-ищец-А.М. отправил до ответника
нотариална покана с регистърен № 7567 на
С.К. - Н. - Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара,с която поканил
ответника доброволно да изпълни задължението си за предаване на дължимата стока
в 3-дневен срок,както и да издаде фактури за извършените авансови плащания,тъй
като според чл.113, ал.4 от ЗДЦС такива следва да бъдат издадени в срок от 5
дни от датата на получаване на плащането. Поканата била връчена надлежно на
датата 27.10.2014 г.,а в нея било посочено и това,че при неспазване на срока за
изпълнение на доставката дружеството-продавач дължи връщане на заплатените от
него суми, възлизащи общо на 397 500 лв.
Предвид
горните изложени в исковата молба обстоятелства,ищецът счита,че са възникнали
предпоставките по чл.87, ал,1 ЗЗД за разваляне на валидно сключените между него
и ответника двустранни договори,при изправност на купувача, който
добросъвестно, надлежно и в уговорения срок е изпълнил своите
задължения.Заявява,че е налице и пълно неизпълнение на задълженията на
ответника, по причина, за която същият отговаря,както и предоставяне на
подходящ, достатъчен срок от изправната страна по договора до неизправната за
точно извършване на дължимата престация по договорите, с предупреждение, че при
липса на дължимото активно поведение, договорите ще се считат за развалени в
случай на безрезултатното изтичане на предоставения с нотариалната покана срок
за изпълнение. С оглед на изложеното ищецът счита,че двата договора за
покупко-продажба са едностранно развалени от него на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД, тъй като в дадения достатъчен срок, който е изтекъл на 30.10.2014г., не е
реализирано от ответника реално изпълнение на задължението му за доставяне на
общо 800 тона слънчоглед.Според ищеца,след тази дата се дължи възстановяване на
сумите в общ размер от 397 500 лв.,заплатени от него на ответника на основание
сключените,но впоследствие развалени договори.Или,с други думи,ищецът счита,че
се дължи връщане на даденото по същите договори.А ако се счете, че не са налице
предпоставките за връщане на даденото по двете търговски сделки, то ищецът
счита, че се дължи връщане на сумата на базата на института на неоснователното
обогатяване.В тази насока ищецът поддържа довода,че неоснователното обогатяване
е нетърпимо от закона състояние,независимо от какъв фактически състав е
възникнало.
На
база гореизложеното ищецът е поискал съдът да постанови решение, с което на
основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във връзка с развалените на основание
чл.87,ал.1 от ЗЗД два договора от 14.10.2014 г. за продажба съответно на 300
тона слънчоглед и 500 тона слънчоглед да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати сумата от 397 500 лв. като връщане на дадено при отпаднало основание на
извършено авансово плащане по сключените и развалени с обратна сила цитирани
договори за продажба и доставка на общо 800 тона слънчоглед с „ФИОР ДИ
ЛАТЕ" ООД.Моли се освен това да бъде осъден ответника да заплати мораторна
лихва в размер на 31 182,37 лв. върху главниците в общ размер от 397 500 лв. по
двата развалени договора за покупко-продажба от 14.10.2014 г.,начислена от деня
на изпадането в забава-31.10.2014г. до
датата на предявяване на иска,както и законна лихва върху сборната главница от
датата на предявяване на исковата молба пред съда-17.08.016 г. до окончателното
плащане на дължимата сума.
В
условие на евентуалност, ако съдът счете,че не са налице облигационни
правоотношения между страните,за да бъде уважена претенцията по чл.55,ал.1,пр.3
от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.1 ЗЗД за връщане на платената сума в размер на 397
500 лв.,ищецът моли да бъде осъден
ответника да му върне същата сума,включваща преведената с платежно нареждане от
14.10.2014 г. сума в размер на 123 750 лв. и преведената с платежно нареждане
от 15.10.2014 г. сума в размер на 273 750 лв. по банкова сметка на ответника,като
дадени без основание,тъй като с оглед липсата на основание за плащане е налице
едностранното обогатяване на ответното дружество,довело до неоснователното
обедняване на ищцовото дружество.Моли още,при уважаване на евентуалния иск,да
му се присъди и законна лихва върху получените без основание суми,както
следва:върху сумата от 123 750 лв.,считано от датата на
обогатяването-14.10.2014 г. до датата на предявяване на иска-17.08.2015
г.-законна лихва в размер на 10 605,17 лв. и върху сумата от 273 750
лв.,считано от датата на обогатяването-15.10.2014 г. до датата на предявяване
на иска-17.08.2015 г.-законна лихва в размер на 23 383,65 лв. или общо да му
заплати законна лихва в размер на 33 988,82 лв. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва исковете изцяло.Твърди се, че никога не е подписвал
посочените в ИМ
договори,нито е запознат
с тяхното съдържание,както и че е дружество,в чиято стопанска структура не е включено отглеждането на слънчоглед и
подобна култура е произвеждана от него в
минимални количества във връзка с осъществяване на агроекология и климат по мярка 214 на Държавен фонд „Земеделие" или по предварителна заявка от страна на
възложител,направена в началото на
предходната стопанска година.Твърди,че за цялото време от момента на създаването му като
търговско дружество до датата на подаване на отговора никога не е имало в
складовете му 800 тона слънчоглед,който да продаде и достави на дружеството-ищец
и нито един негов /на ответника/
представител не е бил запознат с
исканията на ищеца за закупуване на слънчоглед.
Никой не бил разговарял с който и да е служител от „Ойл Грейн БГ" ЕООД по
този въпрос. Твърди,че ищцовата фирма му е абсолютно непозната и неизвестна,и никога не е договарял с нея по каквито и да било
търговски сделки. Счита за лишени от правна и житейска логика действията на
ищеца, който твърди да е превел
сумата от 397 500 лева без дори да провери наличността, произхода и
качеството на стоката, която купува. Поддържа,че не е ясно как,кога и къде са
подписани договорите от 14.10.2014 г. и е на мнение,че ищецът ги е подписал неприсъствено с другата страна,а негови
представители никога не са виждали т.нар управител на „Фиор Ди
Лате" ООД - М.Б.В..Излага обстоятелства и аргументи и за съставени
неистински документи на датата 06.10.2014 г. /описани в ИМ/,съдържащи
фалшифицирани подписи на съдужниците в ответното дружество,като твърди,че чрез
тези документи е осъществена неправомерна смяна на тогавашния управител на
дружеството-Д.Г. с лицето М.В. и тази
промяна била вписана в търговския регистър на датата 13.10.2014 г. След
установяване на неправомерната смяна на управителя незабавно било проведено
Общо събрание на съдружниците от 13.10.2014 г., на което мнимия управител М.В. е бил освободен и на негово място
бил възстановен предишния и единствено легитимен представител на дружеството-Д.К.Г.,като
тези промени също били заявени за вписване в ТР и вписани там на датата
22.10.2014 г. Налично било и наказателно производство с посочения в отговора на
ответника предмет и в размите на това производство М.В. изцяло признал фактите от
обвинението,като подробни обстоятелства и аргументи във връзка с въпросното
производство ответникът излага в отговора си на ИМ.Твърди,че той е бил
информиран за първи път за наличието на договорни отношения между страните по
настоящото дело с писмо на ищеца,получено на 16.10.2014 г.След това,на
19.10.2014 г. ответникът изпратил на електронния адрес на ищеца заявление,с
което на основание чл.301 от ТЗ категорично се противопоставил на претендираната сделка за продажба на 800 тона
слънчоглед, като сключена от лице без
представителна власт и при липса на воля от страна на продавача. Заявлението
било изпратено и на адреса на
управление на „Ойл Грейн БГ" ЕООД в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № З, чрез куриерска фирма
„Еконт Експрес" ООД, товарителница № *********/21.10.2014 г., получено на 22.10.2014 г. от Е.Г.. Ответникът излага и довода,че поради липса на формирана воля от негова страна за
избор на нов управител и за приемане
на нов дружествен договор, решенията
на ОСС от 06.10.2014 г. за смяна на управителя се явяват нищожни и тази нищожност
може да се релевира във всяко производство, включително настоящото. Във връзка
с позоваването от страна на ищеца на чл.10 от ЗТР относно факта на вписване в търговския регистър на М.В. като
управител на „Фиор Ди Лате" ООД, ответникът противопоставя възражението,че на недобросъвестните трети лица могат да
се противопоставят невписани обстоятелства, които са доведени до знанието им
преди вписването в търговския регистър, както и обстоятелства, чието несъщестуване е станало известно на тези лица, но
въпреки това са вписани в Тръговския
регистър.В тази насока,по повод на конкретния случай,ответникът излага
обстоятелства в отговора си,считайки че в реализираната от М.В. измама
са замесени служители на ищцовото дружество,без
чието съдействие същата би била невъзможна. Сумата от 397 500 лв. формално
била преведена по фактура № 140/14.10.2014 г.
и фактура № 142/15.10.2014 г.,но
такива фактури никога не били издавани и преводът бил осъществен по по
несъществуваща до този момент сметка на „Фиор Ди Лате" ООД в „Банка Пиреос
България" АД, клон София Черни
връх. В деня на преводите, съответно 14.10.2014 г. и 15.10.2014 г.,ответникът
твърди,че преведените от ищеца суми в посочения общ размер са били изтеглени в брой от М.В. и по негови
собствени думи /ЧНД № 6387/2014 г.,
11 нак. състав на ПРС/ били предадени на неизвестно лице.
Ответникът твърди още,че
въпреки формално обективираната от мнимия управител М.В. воля за сключването на договорите за покупко-продажба
на слънчоглед от 14.10.2014 г., подписът
положен в двата договора за „продавач" не е изпълнен от него. Посоченото обстоятелство било изрично заявено от него в
протокол за разпит от 25.10.2014 г. по ЧНД
№ 6387/2014 г. на ПРС /стр.4/.Това според него води до неистинност
/неавтентичност/ и на двата документа и липсата на подпис положен от
т.нар. управител на „Фиор Ди Лате" ООД в
представените от ищеца два договора за покупко-продажба от 14.10.2014 г. води до нищожност на същите на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.В контекста на изложеното ответникът поддържа,че
от страна на лицето М.В. е извършено престъпление, свързано както с
неправомерно придобиване на представителна власт по отношение на „Фиор Ди Лате" ООД, така и във връзка с
получаване на сумата от 397 500 лева -предмет
на процесната искова претенция, за което посоченото лице дало подробни
обяснения в протокола за разпит от
25.10,2014 г. Ответникът сочи подробно в отговора си и какви са конкретните
фактически обстоятелства във връзка с твърдяното престъпление на В. и намира,че
от тези факти става видно,че самото ответно дружество нито е разкривало
смеки в „Банка Пиреос България" АД, нито е получавало пари постъпили по
тези сметки. Исковата сума от 397 500 лева била получена от М.Б.В. и
ищецът следва да претендира същата сума
именно от това физическо лице,тъй като ответното дружество не се е обогатило с
нея и тази сума никога не била постъпвала
реално в неговия патримониум. Ако
лицето М.В. било подписало договори с банковата институция, то ответникът счита,че същите не могат да му се
противопоставят,тъй като В. не
разполага с представителна власт да задължава „Фиор Ди Лате" ООД с подписа си, предвид липсата на правопораждащ
фактически състав, свързан с вземането
на валидни решения от съдружниците за неговия избор.
Ответникът поддържа още,че
доколкото ищецът не доказва наличието на валидно възникнало и впоследствие отпаднало по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД правно основание, то искът за връщане на платената от него сума на
основание чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД се явява
неоснователен.Сочи,че само разваленият договор е основание за предявяване на
такъв иск за връщане на полученото на
отпаднало основание,но от друга страна,но дори и ако се игнорирал въпроса за
действителността на договорите,в случая било видно,че липсвало волеизявление за развалянето им,поради
което ищецът не
можел да претендира връщането на платените суми на основание чл.87,
ал.1, във вр.с чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД.
Относно иска, заявен при условия на евентуалност
по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД ответникът
счита,че в разглежданият казус липсва
неоснователно разместване на
имуществени блага, респ. не се доказва обогатяване от негова страна , поради което намира и този иск за
неоснователен изцяло.Сочи,че под обогатяване
се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от
едно лице за сметка на друго,а в настоящият случай ответното дружество нито
било получило суми от ищеца „Ойл Грейн
БГ" ЕООД, от които да е придобило
някаква полза, нито е спестило нещо за сметка на ищеца. Ответникът
претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на
страните,приема за установено следното:
Двата договора за покупко-продажба на слънчоглед
от 14.10.2014 г.,на чието едностранно разваляне поради неизпълнението им страна
на ответника,ищецът основава претенцията си по главния иск с правна
квалификация по чл.55,ал.1,предл. трето във вр. с чл.87,ал.1 от ЗЗД,са
изключени от доказателствения материал по делото с определение на съда от
12.10.2016 г. заедно с други документи,представляващи:две декларации за
произход и добра земеделска практика от 14.10.2014 г. съответно за триста и за
петстотин тона слънчоглед,регистрационна карта за земеделски производител на
„Фиор Ди Лате“ООД,анкетна карта за регистрация на земеделски производител на
същото дружество,проформа фактура №140/14.10.2014 г. за 247 500 лв. и проформа
фактура №142/15.10.2014 г. на стойност 150 000 лв.Изключването на изброените
документи от доказателствения материал е станало на основание чл.183 от ГПК,тъй
като ищецът не е представил изисканите за представяне от него оригинали на
документите.При това положение същите документи,първоначално представени по
делото в заверени копия,не следва да бъдат вземани предвид и коментирани във
връзка с което и да било от относимите към процесния правен спор
обстоятелства.В частност,щом като двата сочени от ищеца договора от 14.10.2014
г. са изключени от доказателствения материал по делото,следва да се приеме за
недоказано твърдението на ищеца за сключването им,а оттам не подлежат на
изследване и твърденията на ищеца за неизпълнението на тези договори от страна
на ответника и за тяхното едностранно разваляне от страна на ищеца поради
същото неизпълнение.А за установяване сключването на договорите в случая не могат да бъдат ползвани други
събрани по делото доказателства,тъй като позоваващия се на договорите ищец
твърди,че те са обективирани в конкретни писмени актове,които,както се
посочи,са изключени като доказателства по делото.Предвид изложеното се налага
крайния извод за неоснователността на предявения главен иск.Щом като е
недоказано самото сключване на договорите,неоснователен е и главния иск по
чл.55,ал.1,предл. 3-то от ЗЗД за заплащане на исковата сума от 397 500 лв. като
сума,платена от ищеца на ответника като авансово плащане по същите договори,но
подлежаща на връщане на отпаднало основание-поради развалянето на тези
договори. С оглед неоснователността на
главния иск,като неоснователен следва да се отхвърли и предявения акцесорен иск
за заплащане на мораторна лихва в размер на 31 182,37 лв. върху главниците в
общ размер от 397 500 лв.,платени според твърденията на ищеца по двата
развалени договора за покупко-продажба от 14.10.2014 г.,начислена от деня на
изпадането в забава-31.10.2014г. до
датата на предявяване на иска.
Предвид отхвърлянето на горния главен иск,на
разглеждане подлежи евентуалния иск за заплащане на сумата от 397 500 лв. като
включваща преведената с платежно нареждане от 14.10.2014 г. сума в размер на
123 750 лв. и преведената с платежно нареждане от 15.10.2014 г. сума в размер
на 273 750 лв. по банкова сметка ***, като дадени без основание,тъй като с
оглед липсата на основание за плащане е налице едностранното обогатяване на
ответното дружество,довело до неоснователното обедняване на ищцовото
дружество.Съдът намира и този иск за неоснователен.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице Д.Й.,неоспорено от
страните и кредитирано от съда като безпристрастно и професионално
извършено,дружеството-ищец действително е извършило плащане на сума в общ
размер от 397 500 лв. по банкова сметка,открита на името на ответното „Банка
Пиреос България“АД.Плащането на тази сума е извършено с две платежни
нареждания,едното от които е с дата 14.10.2014 г. и с него е преведена сумата
от 123 750 лв.,а другото е с дата от 15.10.2014 г. и с него е преведена по
сметката на ответника /посочена като номер в заключението на вещото лице/
сумата от 273 750 лв.От същото заключение става видно още,че банковата
сметка,по която са извършени преводите на горните две суми в общ размер от
397500 лв. е била открита на името на ответното дружество на датата 13.10.2014
г. в клон София-Черни връх на „Банка Пиреос България“АД,като всички документи
във връзка с откриване на банковата сметка са били подписани от името на
ответното дружество от физическото лице М.Б.В. като единствено лице,вписано за
оторизирано да представлява дружеството.В заключението си вещото лице Й. описва
кои конкретно са документите,налични в горната банка и отнасящи се до откриване
на банковата сметка на ответното дружество в същата банка.Вещото лице е
отразило още в заключението си и констатацията,че преведените от ищеца суми в
съответен размер от 123 750 лв. и 273 750 лв. са били изтеглени от банковата
сметка в деня на тяхното постъпване от лицето М.Б.В. с три банкови
документа-“нареждане-разписка“,както следва:на 14.10.2014 г. в 16,20 часа са
били изтеглени 123 000 лв.,а на 15.10.2014 г. в 15,35 часа и 15,38 часа са
изтеглени съответно сумите от 120 000 лв. и 152 000 лв.За тегленията са платени
и съответни такси от 615 лв.,420 лв. и 760 лв.И както сочи вещото
лице,изтеглената сума от общо 395 000 лв. кореспондира пряко със сумите,предмет
на банково авизо от 14.10.2014 г. и от 15.10.2014 г.,съответно за сумите от 123
750 лв. и 273 750 лв.,представени от ищеца,тъй като няма никакви други движения
/само банкови такси/ по посочената в заключението банкова сметка на ответинка,освен
постъпилите от ищеца суми и тяхното изтегляне от М.В. в същия ден на
постъпването им по сметката.
Ответното дружество поддържа възражението,че
общото събрание на съдружниците му никога не е избирало лицето М.В. за
управител на дружеството и отразените в протокол от 06.10.2014 г. решения на
същото събрание за избора на това лице като управител иза приемане на нов
дружествен договор са нищожни,тъй като подписите на съдружниците в протокола са
били фалшифицирани /неавтентични/ и съдружниците не са изразявали воля за
вземането на тези решения.Това възражение на ответника е основателно.По
настоящото дело е прието като доказателство заверено копие от решение №338 от
29.07.2016 г.,постановено по т.д.№846/2014 г. на описа на ОС-Пловдив, ХVІІІ-ти
състав,което е влязло в сила на 25.08.2016 г. и с което е прогласена
нищожността на обективираните в протокол от 06.10.2014 г. решения на ОСС във
„Фиор Ди Лате“ООД-с.Шишманци,обл.Пловдив за освобождаване на управителя Д. К. Г.,за
избора на М.Б.В. като нов управител и за приемане на нов дружествен договор,тъй
като тези решения са липсващи /невзети/,макар да са отразени в протокола като
съществуващи.До постановяването на този резултат съдът е стигнал,след като е
приел за доказано,че са неавтентични положените от името на съдружниците
подписи в протокола.При тези данни се налага извода,че лицето М.В. не е било
избрано като управител на ответното дружество с валидно решение на компетентния
за това орган на дружеството,а именно-общото събрание на съдружниците и с оглед
на това изобщо не е придобивало надлежна представителна власт спрямо същото
дружество.Вярно е,че междувременно,преди установяването по съдебен ред на
нищожността на решението на ОСС за избора на В. като управител,същият е бил
вписан в търговския регистър като такъв и това вписване не е било заличено към
момента на откриване на коментираната по-горе банкова сметка,както и към момента
на изтеглянето на преведените от ищеца по тази сметка суми,но това не променя
факта,че посоченото лице никога не е разполагало с легитимна представителна
власт спрямо ответника и извършените от него действия по откриването на
сметката на името на ответното дружество,както и тегленето на горните суми от
същата сметка са действия,извършени без представителна власт спрямо
ответника.Това е така,защото представителна власт на управителя по отношение на
търговското дружество на база нищожно решение на ОСС не може да възникне.Такова
едно решение не поражда никакви валидни правни последици.Оттук следва,че М.В. е открил банкова сметка на иемто на
ответното дружество без да има такива права,а по делото са представени
доказателства,че дружеството след узнаване на това действие веднага се е
противопоставило на същото /както и на други извършени от В. действия като мним
управител на дружеството/.Видно от заявления на ответното дружество от 19-21
октомври 2014 г.,изпратени на ищеца по негова електронна
поща,а и чрез куриеска служба «Еконт Експрес»ЕООД,ответникът е заявил,че е бил
уведомен с писмо на ищеца от 16.10.2014 г. за сключени договори за
покупко-продажба на 800 тона слънчоглед реколта 2014 г. /което не е спорно
между страните обстоятелство/ и в тази връзка изрично е заявил,че такива
договори не е подписвал,а лицето действало от негово име-М.В. е било избрано за
негов управител чрез измама и изрично се е противопоставил на основание чл.301
от ТЗ на действията на същото лице без представителна власт.В заявленията си до
ищеца ответникът още е направил изявление,че преведените от ищеца суми по
банкова сметка в „Пиреус Банк“АД не са били усвоени от ответното дружество,а са
били присвоени неправомерно от М.В..В стези заявления ответникът е заявил
още,че е бил уведомен за извършената банкова транзакция на датата 16.10.2014 г.
от представители на фирма „Бисера Олива“АД,както и че никога не е работил с
посочената банка и никога не е разкривало сметки там.Или,с други думи,ответникът се е противопоставил изрично
на описаните и извършени от В. действия без представителна власт.Съгласно чл.301 от
ТЗ,когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването.В случая,напротив,е налице изрично противопоставяне,поради
което извършените от В. действия спрямо ответника без представителна власт
следва да се приемат за недействителни.А щом като са такива,те не обвързват по
никакъв начин субекта,от чието име са извършени.Предвид изложеното се налага
крайния извод,че получател на изтеглените от М.В. суми от банковата
сметнка,която той е открил на името на ответното дружество,без да има
представителна власт за това,е именно В.,но не в качеството му на управител на
дружеството,а в чистото му качество на физическо лице.В съответствие с това се
налага и извода,че ответното дружество не е фактически получател на
сумите,преведени от ищеца по откритата от В. банкова сметка на „Банка Пиреос
България“АД и същите не са постъпвали в неговия патримониум,още повече,че няма
данни М.В.,след като е изтеглил тези суми още в деня на банковия им превод по
тази сметка,да ги е предал на ответното дружество или да ги е употребил в
негова полза.А щом като ответникът не е получил платените от ищеца суми,то се
налага извод за недоказаност на елемент от фактическия състав на предявения
евентуален иск по чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД и затова този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.Преди да бъде преценено основателно или
неоснователно е получена дадена сума от ответника по иск с посочената правна
квалификация,следва да е установено получаването й от същия,а в случая то не се
доказа и това обосновава извод за неоснователността на иска в пълния му
предявен размер.
Предвид
неоснователността на евентуалния иск по чл.55,ал.1,предл. Първо от ЗЗД,като
неоснователен ще се отхвърли и предявеният иск за заплащане на законна лихва в
общ размер от 33 988,82 лв. върху сумите,сочени от ищеца като получени без
основание от ответника.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 390 лв. съдебни разноски,включваща платено възнаграждение
от 250 лв. за вещо лице и платени такси за призоваване на свидетели в общ
размер от 140 лв.Адвокатско възнаграждение няма да се присъди на ответника като
съдебни разноски,тъй като е видно от приложения към делото договор за правна
защита и съдействие,сключен между ответника и адв. И.М.,че е уговорена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,ал.1,т.3,предл. 2 от Закона за
адвокатурата.В такива случаи самият адвокат,осъществил безплатната адвокатска
помощ,може да иска присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза,но в
случая такова искане не е направено от адв. М. и затова възнаграждение няма да
му бъде присъдено.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „ОЙЛ ГРЕЙН БГ“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* против
„ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД-с.Шишманци,обл.Пловдив с ЕИК ********* главен иск,с който
ищецът е поискал на основание
чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във връзка с развалени от него на основание чл.87,ал.1
от ЗЗД два договора от 14.10.2014 г. за продажба съответно на 300 тона
слънчоглед и 500 тона слънчоглед,сключени между страните,да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 397 500 лв. като връщане на дадено при
отпаднало основание на извършено авансово плащане по сключените и развалени с
обратна сила цитирани договори за продажба и доставка на общо 800 тона
слънчоглед,както ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и акцесорния иск за
заплащане от ответника на мораторна лихва в размер на 31 182,37 лв. върху
главниците в общ размер от 397 500 лв. по двата развалени договора за
покупко-продажба от 14.10.2014 г.,начислена от деня на изпадането в забава-31.10.2014г. до датата на предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „ОЙЛ ГРЕЙН БГ“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* против
„ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД-с.Шишманци,обл.Пловдив с ЕИК ********* евентуален иск
за връщане от ответника на сумата от 397 500 лв.,включваща преведената от ищеца
с платежно нареждане от 14.10.2014 г. сума в размер на 123 750 лв. и
преведената с платежно нареждане от 15.10.2014 г. сума в размер на 273 750 лв.
по банкова сметка на ответника,като дадени без основание,тъй като с оглед
липсата на основание за плащане е налице едностранното обогатяване на ответното
дружество,довело до неоснователното обедняване на ищцовото дружество,а също ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и иска,с който е поискано при уважаване на евентуалния
иск,да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца законна лихва върху получените без основание суми,както следва:върху
сумата от 123 750 лв.,считано от датата на обогатяването-14.10.2014 г. до
датата на предявяване на иска-17.08.2015 г.-законна лихва в размер на 10 605,17
лв. и върху сумата от 273 750 лв.,считано от датата на обогатяването-15.10.2014
г. до датата на предявяване на иска-17.08.2015 г.-законна лихва в размер на 23
383,65 лв. или общо да му заплати законна лихва в размер на 33 988,82 лв.
ОСЪЖДА
„ОЙЛ ГРЕЙН БГ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Варна,ул.“Никола Вапцаров“№3,вх.Г,ет.4 да заплати на „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление с.Шишманци,обл.Пловдив,ул.“1-ва“№23 сумата от
390 лв. /триста и деветдесет лева/ съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :